четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Сей, земеделецо, днес му е времето.

Това изречение от стихотворението на Иван Вазов Нивата може би най-точно описва програмата за развитие на селските райони (ПРСР), с която новото ни европейско семейство (ЕС) ни дари. Бюджетът на програмата е 3 279 564 409 евро като е разпределен в няколко мерки с различна насоченост. Основната цел на програмата е страната ни да развие селскостопанското си производство до нивата на останалите страни членки на съюза. Най-успешните мерки по тази програма бяха 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони. А най-търсената бе 112. Мярката подпомагаща стартирането на млади земеделски производители бе изчерпана броени месеци след нейното обявяване и в последствие по нея се отпускаха на няколко пъти допълнителни средства. Последно това лято през периода юли-септември бяха раздадени близо 150 млн. лв.

Рекламните кампании целящи насърчаването за кандидатстване по ПРСР представят всичко толкова лесно и елементарно – Европа ни дава пари, а ние трябва само да ги вземем. В медиите се пускат дирижирано разкази за успели земеделци използващи активно средствата по мерките на програмата. Всичко това създава измамното усещане за простота и елементарност. Трябва само да отидеш в областната дирекция и хоп вече си станал крупен земеделски производител. Ситуацията поразително прилича на тази от преди кризата, когато към страната ни бяха насочени огромни суми пари, които трябваше да бъдат абсорбирани от малката ни икономика. По естествен начин те се вляха в най-скъпата търгуема стока на всеки пазара – имотите. Не зависимо дали строиш или купуваш пари има кой да ти даде. Опиянението от огромното им количество, накара всички да ги използват без да се замислят, че те не са техни по право и заемането им е дългосрочен ангажимент. Това предизвикваше все по-високо търсене на имотния пазар и цените скачаха всеки ден до момента, когато парите изчезнаха и дойде време за изпълнение на ангажиментите.

Разбира се ПРСР не е инструмент за пряко печелене на пари, а за подпомагане, но приликата между двата периода е в огромните количества пари, които трябва да се абсорбират от икономиката. При разработването на програмата липсва определена визия по какъв начин тя ще създаде работещо модерно земеделие и ще накара икономиката да я приеме. Някак си се приема по подразбиране, че изливането на много пари в западналия аграрен сектор, няма как да не бъде ефективно. Същевременно обаче моментният модел надува пореден спекулативен балон, който в дългосрочен план ще доведе до масови фалити на земеделски производители.

Основната цел на мярка 112 е да улесни и подпомогне процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства. Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро. Минималният изискуем начален капитал, който трябва всеки кандидат да притежава е 4 икономически единици. Всяка икономическа единица се измерва като левовата равностойност на 1 200 евро. За периода на изпълнение на бизнес плана, с който се кандидатства (5 г.), земеделският производител трябва да увеличи размера на своето стопанство с 4,5 икономически единици. През новия програмен период 2014 г. – 2020 г. се предвижда финансирането на проектите да достигне 70 000 евро, което най-вероятно допълнително ще рефлектира и в завишаване на изискванията за притежавани икономически единици и обем такива, с които трябва да нарасне стопанството. Ако изискванията не бъдат спазени бенефициентите по програмата ще трябва да възстановят парите, които са получили заедно с начислена наказателна лихва за периода на финансиране.

След направеното уточнение нека сега изредим и проблемите, които могат да доведат до надуването и спукването на спекулативен балон. На първо място е опростеното представяне на земеделието. Нещо, с което всеки може да започне от утре да се занимава и да прави пари. Въпреки че българинът е свързан по природа с аграрния сектор, то земеделието е не по-малко сложно като всяка друга професия. Изисква специфични познания, умения и опит. Поради икономическата криза безработицата нарасна не само в страната, но и в чужбина. Липсата на алтернатива на пазара на труда накара много хора да се насочат към лесно финансирания старт на земеделски производители. Като всичко друго земеделието не е за всеки, а възвръщаемостта от произведената продукция идва много по-бавно от наложеното масово мнение. Лошата зърнена реколта през последната година увеличи цените на международните пазари, което позволи на производителите в България да продават на по-висока цена своята продукция. Но също както недостига доведе до поскъпване в цените, така и една добра година ще доведе до свръх предлагане и ниски изкупни цени.

На второ място можем да отбележим изискванията за разрастване на земеделското стопанство. Само към момента одобрените проекти по мярката надхвърлят 5 000. Всички те трябва да развият размера си, което означава закупуване или обработване под аренда на нови земи. Ако всяка друга стока може да бъде внесена отвън при недостиг, то земята е изчерпаем ресурс. Според национално представително проучване проведено от Сова Харис за „Състояние и перспективи пред българското селско стопанство” от месец септември, едва 3% са тези граждани, които заявяват, че земите им пустеят. Заплашени от връщането на отпуснатите средства младите фермери ще търсят земеделска земя, което при ограниченото предлагане ще увеличи цената й и арендните плащания за ползването й. Разбира се последното е би било добре дошло за притежателите на земеделски земи, стига да бъде предизвикано от естествени фактори, защото при невъзможност да изпълнят изискванията за развитие, младите фермери ще започнат бързо да обявяват фалити и цените рязко ще се свлекат (също както цените на жилищата през последните 4 години).

Запълването с много на брой малки стопанства ще започне постепенно да задушава сектора тъй като никой няма да има възможност за развитие. Това от своя страна ще доведе до много земеделски производители произвеждащи малка по обем продукция. За да може едно земеделско стопанство да бъде модернизирано с машини, то приходите от произведената от него продукция трябва да покрива разходите му. Прост пример: Ако притежавате 50 декара пшеница и закупите трактор, с който да я обработвате, то малкият обем, който притежавате ще Ви носи и малки приходи. Когато от тях извадите и необходимите Ви за живот разходи, то тракторът става не изплатим.

Друг проблем на малкото по обем производство е неговата реализация. Българският пазар е изключително ценово чувствителен и позволява реализацията само на продукцията на ниски цени. Те обаче често са много под разходите, на самите производители. Към момента страната ни внася плодове и зеленчуци от Гърция, Турция и други страни, които са на по-ниски цени от родните (поради високите субсидии, които получават производителите в тези страни), които пък от своя страна се изнасят за Румъния поради по-високото си качество. По този начин реализацията на вътрешния пазар се превръща в нереалистична цел за не малко производители. Износът обаче също не се оказва по-успешна алтернатива. Договорите за износ се характеризират с по-високи цени от родните, но и с много големи количества, които трябва да бъдат доставяни, а малките стопанства не могат ги произведат. Пренаситеността с малки стопанства ще ограничи разрастването им до такива, които могат да осигурят необходимите обеми за износ. Така възвръщаемостта от положения труд преминава в ръцете на прекупвачите, които събират малко по-малко многото производители, за да доставят необходимите количества. Тук оцеляването на земеделските производители преминава изцяло в ръцете на прекупвачите, които обикновено изкупуват продукцията им на цени близки до пазарните, а я реализират на почти двойно по-високи.

Имайки предвид, че няколкократно се отпускаха допълнителни средства по тази мярка извън предварително планираните, навежда по-скоро на мисълта, че не е била направена реалистична оценка в самото начало на разработване на мерките за финансиране. От друга страна поради високият интерес към мярка 112 тя в инструмент за постигане на главната цел - да усвоим колкото се може повече европейски средства не зависимо по какъв начин. Ако финансирането по мерките се организира късогледо, всички тези фактори ще доведат до надуването и спукването на един спекулативен земеделски балон, а това може да изправи сектора пред криза, от която да се възстановява с десетилетия. Все пак едно е да подпомагаш развитието на една икономика, а съвсем друго да я развиваш субсидирано. От 1.7% ръст на икономиката за миналата година 1.5% се дължат на еврофондовете. А какво ще стане, когато кранчето спре?

1 коментар:

  1. Аз мисля, че въпросът с тези средства е принципен - лесните пари в икономиката винаги водят до надуване на балон, който рано или късно се пука. Това е факт, който съвременните кейнсиаци, управляващи повечето държави, никога няма да проумеят. Но така, както комунизмът загина вследствие икономическата си нецелесъобразност, и Кейнс ще последва Маркс на бунището на историята.

    ОтговорИзтриване