понеделник, 11 ноември 2013 г.

Кардиналът умря, да живее кардиналът


Корупцията беше един от най-дискутираните проблеми през годините преди и след присъединяването на България към Европейския съюз. В мониторинговите доклади за напредъка на страната, тя заемаше централно място, а липсата на политическа воля у управляващите да се борят срещу нея, се бе превърнал в основен лайтмотив. Последните 4-5 години проблемът с корупцията сякаш изпадна от дневния ред на политическата класа. Спомняте ли си колко пъти при най-различни обществени допитвания, корупцията е била в топ 3 на проблемите, пред които е изправена страната? Днес самото понятие корупция е почти изпаднало от тази негативна класация, но е заменено обаче от проблеми като цената на енергията, на горивата, ниските доходи и други. Интересното обаче е, че всеки от тези проблеми всъщност е следствие именно от корупционните прояви и практики. От една страна тези резултати могат да се възприемат като нормални, имайки предвид сложната и нееднозначна дефиниция на понятието „корупция“, от друга те може би са едни от първите индикатори за еволюцията й в обществото.

Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което няма нужда от обяснение.

Едно от възприетите определения на корупцията, залегнало в Системата за мониторинг изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”. Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл, определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”. Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, публикувано от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

Друг сериозен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е, че те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

Ако направим класация на 10-те емблематични лица от българския преход, за които всички тези определения еднозначно да изплуват в общественото съзнанието, то „Сивият кардинал” – Христо Бисеров би бил в челните позиции. За малко повече от 20 години, той успя да си изгради имидж на един от най-силните задкулисни играчи в политиката. Не говореше, но концентрираше властови ресурси. Въпреки поражението, което претърпя в битката си с Иван Костов за СДС, силните му позиции сред тъмните сили на политическата класа, му помогнаха да се наложи в ДПС като едно от най-приближените и доверени лица до спорната личност Ахмед Доган.

Изненадващото оттегляне на Бисеров от политическия живот и изплувалата дни след това информация, че е обект на разследване от страна на прокуратурата, наподобяват на осигуряване на политически коридор за оттегляне от голямата сцена. Това може би нямаше да направи голямо впечатление имайки предвид, трайно насаденото чувство за недосегаемост на властта, но подобно изпращане не е нито логично, нито подобаващо за „Сивия кардинал“. Въпросителните около случващото се са много и във всички посоки.
В политическото си амплоа, Христо Бисеров не е свикнал да бяга и да губи схватки. Личността на задкулисен кукловод с неограничени сили, трудно може да бъде разклатена. Именно това може би е и следващата индикация, че корупционната среда в страната не намалява влиянието си, а еволюира до нови нива.

Според системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, в зависимост от мащабите на корупцията, може да се разграничат два основни типа:

  • Голяма;
  • Малка;

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители),разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.
С малка корупция се описват, случващите се на относително ниски нива, ежедневни злоупотреби с публични ресурси, в малки обеми, насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително дребни суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен. Гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Случаят Бисеров, показва, че явно малката корупция се е трансформирала в голяма, а тя от своя страна е пораснала до нещо с гигантски размери. След падането на кардиналът, все още не е ясно, кой ще заеме поста му и ще овладее тъмните сили, които Бисеров контролираше толкова добре последните 20 години. Със сигурност обаче новият му наследник явно е по-силен. От него може да се очаква, че ще доразвие влиянието, което към момента упражняваше Бисеров, както в политическия и обществен живот на страната, така и в икономическия.

Христо Бисеров може да се окаже и само началото, на новия преход, към който върви обществото. Преход водещ след себе си корупция на много по-високи нива и управляван от лица без съвест и морал. Лица, за които пропагандата и парите са най-сигурния инструмент, за да се превърнеш в успял човек. За нещастие обаче това, което идва на мястото на малката корупция е нормалност. Нормалност да дадеш 20 лв. на полицая, който те е спрял за превишена скорост, не за да се измъкнеш от нарушението, а защото влизайки в тромавата бюрократична система можеш да бъдеш смачкан от нехайството на брънките по веригата. 

вторник, 5 ноември 2013 г.

Последният разказ

... „Червен сняг“ така кръстиха първата книга на Ралфи. Тя съдържаше дванадесет смразяващо шокиращи разказа. Роджър не харесваше насилието и ужасът в тях, но реши да експериментира с нестандартен ход. Книгите за самопознание и самообучение вече изчерпваха читателите си. Хората бяха спрели да се вълнуват от това как да контролират шефа си или как да разпознават кога човека пред тях ги лъже. Десетките подобни книги преповтарящи съдържанието си станаха просто безинтересни. Сапунките имаха своята твърда женска аудитория, но за малката издателска къща на Роджър бе почти невъзможно да се пребори с големите и добре подплатени в бранша конкуренти, които можеха да си позволят да платят хиляди за реклама на своите автори. Той много добре разбираше, че в комерсиалното общество, в което живееха днес, не толкова стойността на написаното, от колкото рекламата продават. ...




вторник, 22 октомври 2013 г.

Мораториум върху икономиката

Мораториум над икономическото развитие на България. Така накратко можем да обобщим решението на Народното събрание (НС) за удължаване на мораториума върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до началото на 2020 г. При присъединяването на България в европейското семейство беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1 януари 2014 г. и присъединителният договор на България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Така решението на Народното събрание нарушава пряко ангажиментите, които е поела страната.

Защо всъщност този мораториум нанася силен удар върху икономическото възстановяване на страната?

На първо място той показва желание, не за провеждане на политики в подкрепа и налагане на свободен пазар при земеделските земи, а именно обратното. Води към монополизация на сектора на едрите земевладелци. Тези към, които отиват над две трети от средствата по оперативните програми, просто, защото проектите, които разработват са големи и мащабни, а останалата малка част от финансовата подкрепа се разпределя на хиляди малки предприемачи. Именно монополизирането на пазара и изправянето на бариери за вход на него, водят до порочната зависимост, че големите стават все по-големи за сметка на малките, които фалират, защото не могат да издържат на силния натиск.

Защо беше важно отварянето на пазара?

Българската икономика е малка и отворена. Като такава, тя пряко се влияе от чуждите инвестиции, които влизат в нея. Като малка икономика, на страната ни е необходим сравнително малък обем инвестиции, за да може те да окажат положително влияние и да задвижат нейния растеж. През годините на икономически подем, развиващата се икономика на България генерираше, както очаквания за ръст на база силно изоставане от другите страни членки на ЕС, така и бе добър вход за фирмите към единния пазар на съюза. Това насочи редица инвеститори към България, където откриха фабрики и изнесоха част от бизнес процесите си. Създадоха се нови работни места, производителността и доходите се увеличиха.

Икономическата криза доведе до отлив на инвестиции, тъй като тези средства се оказаха необходими и по-добре защитени на други места по света. Въпреки видимите процеси на възстановяване на икономиките в световен мащаб, политическият цук-цванг, в който изпадна през годината България, внесе допълнителна несигурност за бъдещето на страната в, и без друго предпазливите инвеститори, което катализира отново процеса на отлив на инвестиции.

По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари - август 2013 г. възлизат на 772.5 млн. евро (1.9% от БВП), при 1593.5 млн. евро (4% от БВП) за януари - август 2012 г. Само за месец август 2013 г.техният са в размер е отрицателен -34.2 млн. евро, при положителен прираст от 395.6 млн. евро за август 2012 г.Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 87.8 млн. евро, при 163.9 млн. евро за януари - август 2012 г.

Графика. Дял на преки чуждестранни инвестиции от БВП на страната
Източник: БНБ

Тези лоши, лоши чужденци

Аргументите за повсеместна колонизация на страната след 1 януари 2014 г., която ще доведе до икономическо робство и зависимост на българите, наложени от богатите чужденци, не само кореспондират с икономическо невежество, но и връщат една, претендираща за модерна и съвременна страна, далеч в тъмните катакомби на средновековието. Бегъл поглед през последните 10 години ни показва, че едни от първите големи чуждестранни инвестиции в страната бяха в основаването на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), чиято насоченост бе (и все още е) придобиване и обработка на земеделски зами. Именно тези чужди инвестиции превърнаха пустеещите тогава земеделски земи в доходоносни инвестиции, което се калкулира положително в цената на основния актив на тези АДСИЦ-ове – земята. Средната цена на земеделска земя у нас варира между 400 и 700 лева като в някои части на Добруджа тя достига и до 1 500 лв. за декар. За последните 10 г. земеделската земя на много места в страната е поскъпнала над 6 пъти, а само през 2008 година ръстът на цената е бил 35-40 на сто.

Реално това, на което сме свидетели от страна на чужди инвестиции в българска земя, се оказва, че са увеличаване на стойността на земята и създаване на редица работни места. Всъщност, колкото и да е мила за „политиците“ българската земя, тя не е толкова атрактивна инвестиция, колкото се представят. Използваната земеделска площ е общо 50 902 790 дка. (включва обработваема земя, трайни насаждения, лозя, градини, ливади, пасища, угари и др.) Обработваемите площи са близо 35 000 000 дка. или общо 68.7 % от използваните земеделски площи. Основната част от тази земя не е комасирана, което оказва допълнителен натиск върху цената и привлекателността на земята за всеки инвеститор.

Последиците

Последиците от решението за удължаване на мораториумът ще бъдат тежки за страната и икономиката й. На първо място, това ще даде ясен сигнал за всички чужди инвеститори, че техните инвестиции не са важни на територията на България. Създаването на допълнителни бариери пред тях, ще ги накара да продължат да разглеждат страни като Румъния като далеч по-перспективни и с един съществен плюс – голям вътрешен пазар.

На следващо място, неспазването на поетите вече ангажименти всява страх в инвеститорите и прави страната ни непредвидима за правене на бизнес, което ще се отрази в цялостно влошаване на бизнес климата. Още една причина, поради която чуждестранните инвестиции може да се очаква да продължат отлива си.

Мрачни облаци се задават и от друга посока. Европейската комисия (ЕК) вече потвърди, че ако България не отвори пазара си от началото на 2014 г., както е предвидено в договора за еврочленството й, ще се пристъпи към наказателна процедура и съответните глоби. ЕК няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от Европейския съюз, което на практика означава преразглеждане на присъединителния договор на България и повторна ратификация от 28 държави членки. При подобно развитие на събитията, страната може не само да не спечели желания мораториум, но и да загуби редица преимущества, които има. Нека все пак не забравяме, че България търпи редица критики в мониторинговите доклади по отношение на липсата на воля в управляващите да се борят ефективно с корупцията и организираната престъпност и да проведат адекватна съдебна реформа. Само преди няколко седмици България бе препъната по пътя си за членство в Шенген въпреки, че покриваше всички технически критерии. Не е тайна и мнението на много страни членки, че България е била приета в ЕС прекалено рано и страната не е подготвена все още, за да бъде пълноправен член.

И за финал сме длъжни да кажем, че конкретната забрана успешно се заобикаля и в момента, чрез регистрация на дружества в страната или забулена собственост през редица офшорни компании и свързани лица. С други думи мораториумът ще продължи порочната практика на непрозрачна собственост на българска земя, а това ограничава възможностите за упражняване на контрол на съответните институции.

петък, 26 юли 2013 г.

Писна ли ти?


„Е, писна ми!” възкликна в припева на едноименната си песен, рап изпълнителят Спенс преди малко повече от десетилетие. Песента бе неговият своеобразен бунт срещу заобикалящата ни реалност. Срещу беззъбата съдебна система и извратената форма на демокрация, която се налага последните години. Срещу свободията и необходимостта ако искаш да живееш, а не да преживяваш да бъдеш бандит.

Една държава с общ език
един народ не с една идея!

Днес на все повече хора душата им крещи „Писна ми!” срещу безброй многото години, през които са им налагали да бъдат такива каквито някой друг иска. Днес те искат съдбата им да бъде в техни ръце, защото най-добре от всеки друг знаят какво е най-добро за тях. „Писна” им да ги делят, на леви и десни, на турци и българи, на столица и друга България, на пенсионери и млади.

„Сам решаваш, багажа стягаш и заминаваш
но в случай че оставаш бъди пасивен.”

Българските граждани не искат повече да бягат. Не искат повече да са далеч от близките си. Не искат и вече да бъдат пасивни. Смятат, че е нормално всяка страна да може да предостави минимални условия на живот, а не на преживяване. Смятат, че е нормално парите от техните данъци да бъдат харчени прозрачно и в техен интерес. Не могат да разберат, след като системата работи добре, защо единици са облагодетелствани от нея, а масата мизерства. А след като не работи, защо се наливат пари, а промяна няма? Защо дрипави некадърни и необразовани бандити стават народни представители, а след това забогатяват незнайно как? Хората виждат случващото се пред очите им и искат да го променят. Колкото и да им се обяснява, че това е мираж, те са готови повече от всякога да стигнат до край.

Преходът не е завършил. Той всъщност започна, за да създаде някаква уродлива икономика, която на външен вид, хем да бъде свободна и пазарна по дефиниция, но същността й да си остане обвързана с държавата. За никого вече не е тайна, че за да развиваш успешен бизнес в България трябва да си погален от политиците. За никого вече не е тайна, че ако си успешен бизнесмен в България, неминуемо политическата класа ще почука на вратата ти, за да те направи насилствено част от кръга или … ще работи активно за фалита ти. Корупцията се превърна в мазната грес, с която се задвижва машината политика - бизнес. Депутатите не коват закони, а изпълняват задкулисни поръчки, за унищожаването на конкуренти в конкретен бизнес сектор. Магистратите вместо да прилагат законите в полза на обществото, търсят вратички в тях, за да ги заобикалят в полза на определени интереси или своите лични.

В песента Спенс има един въпрос:

И от богат ще станеш ли беден,
щом разваляш общия пъзъл,
без значение докъде нареден?

Едва ли някой от хората срещу, които се протестира биха дали положителен отговор. Те са готови да разрушат страната, но да вземат насилствено това, което са решили, че им се полага. Те знаят, че си отиват, но не искат да признаят истината, защото това ще е краят за тях. Краят на порочната уродлива система, която са изградили. Ето защо предпочитат да си живеят в реалността, която сами са си изградили. Естествено, че всичко в системата ще е наред, след като техните собствени деца не живеят в България, не учат в българските училища, не ходят на почивка в България, не използват болничната помощ в България, практически нямат досег до тази система, за да разберат сами как тя (не)работи.

Ето защо отричат случващото се на улицата. Предпочитат да продължават да го игнорират с мнението, че всичко е платено и нагласено. Вярват в това, защото те самите са готови да го приложат, за да се докопат до властта. За тях няма нищо ценно и свято, думите са изпразнени от съдържания. Нямат морал нито ги е срам. Редица народни представители от БСП сами се обявиха за оставка на правителството и избори, но не подкрепят думите си с дела и не декларират нито желание за разграничаване от парламентарната група на левицата, нито такова да напуснат уютните си депутатски банки.

Безочливо е поведението на управляващите, които са застинали в годините преди демокрацията. Не е нормално в една съвременна държава, политиците да взимат властта с измама, да управляват в тайни договорки и да смятат, че обществото трябва да мълчи. Не е нормално и политолози и политици да показват цялостно неразбиране за това какво е гражданско общество и да го възприемат като политическа партия опонент. Хората на площада не искат да бъдат политици, а просто политиците да работят в интерес на народа, а не в техен личен или задкулисен. Не е нормално, да има медии, които да се опитват да изкривяват истината в полза на едни или други интереси. Не е нормално, когато си лазил по корем под народната любов, да твърдиш с гордо вдигната глава, че всичко е измислица и те харесват. Не е нормално властта да е фикс идея. Не е нормално да те бият докато ти обясняват, че такова нещо не се случва. Не е нормално и за това и аз искам да изкрещя:

Писна ми от всичко
най-вече от играта дребна
Писна ми да се крия и дебна
и да вярвам че ще дойде моя час,
когато своя удар ще направя и аз.

Нагло е месец и половина да оставаш глух и сляп за това, което се случва под носа ти, докато в същото време целият свят говори за него. Колкото и да е неприятно, истината е, че ако не бяха камъните и кръвта по главите на протестиращите, „керванът щеше да си върви, а кучетата да си лаят”. Не може да искаш, да се запази протестът мирен като демонстрираш арогантно малодушие към него – „Протестирайте си, ама да е по тихичко, че да не ни нарушавате седянката!”.

Управляващите умело повтарят думите на либийския диктатор Муамар Кадафи, който казваше на разгневените хора, че той трябва да остане на власт, че протестите срещу него са финансирани от вън и искат да прокарат чужди интереси, а ако той падне бъде свален, страната ще рухне под тежестта на хаоса, който ще се създаде. БСП със страшна сила върви към своята политическа смърт и го знае, но не иска да го повярва, защото ще разбере, че тя вече е умряла.

Въпреки че в края на песента лирическият герой заключава под натиска на заобикалящата ни съвременна реалност:

и затова съм открит,
по-добре ми е да съм бандит!

то протестиращите залели улиците на София застават с гордо вдигнати глави, че не са се пречупили под фалшивите ред и законност. Готови са да се борят с кръв срещу въоръженото до зъби статукво, за да извоюват своето утре, в което ще могат да виждат нормалността навсякъде и ще живеят добре, защото не са бандити.



понеделник, 24 юни 2013 г.

Профил на инвеститорите на БФБ

Основната цел на проучването бе да събере информация, с която да бъде идентифициран профилът на инвестиращите средства на Българска фондова борса (БФБ) посредством покупко-продажба на акции на различни компании. До този момент подобен тип информация не бе търсена или оповестявана публично поради малката генерална съвкупност и трудния достъп до нея.

Методът на събиране на информацията бе чрез провеждане на онлайн проучване сред потребителите на тясно специализирани форуми като Инвестор.БГ и медии като България Он Ер. Общият брой инвеститори, до които проучването достигна бе 160.

Основният профил на търсената таргет група бе фокусиран към масовия инвеститор, който търгува на БФБ за собствена сметка, а не толкова големи институционални инвеститори. Периодът, в който бе проведено проучването бе между 14 и 22 юни 2013 г.

9,4% са участниците в проучването, които споделят, че са започнали да търгуват на БФБ от началото на настоящата година, което показва нарастване на привлекателността на българския пазар. Повод за това най-вероятно е силното представяне на почти всички акции от началото на годината. Въпреки спада на SOFIX, вследствие на политическата нестабилност от края на миналата седмица, индексът на сините ни чипове е отбелязал повишение от 26.96% от началото на годината, което го нарежда родният индекс сред топ 10 на най-повишаващите в света. Към това може да добавим и че за последните 12 месеца ръстът на най-стария индекс на БФБ е 51.46%.

Допълнителен стимул генериращ очаквания за повишаване на интерес към БФБ е фактът, че тя все още е далеч от върховите си нива, които бяха регистрирани през 2007 г. и за разлика от по-голямата част от световните борси изостава сериозно по пътя на възстановяването. Това дава повод за оптимистични очаквания за висока възвръщаемост при инвестиране на моментните ниски нива.

Интерес предизвиква фактът, че най-голямата група от респондентите е направила своите първи стъпки на пазара още в самото началото на икономическата криза в страната (35,8%), а общият дял на влезлите на БФБ от тогава до този момент е 60,3%. С други думи, кризата и дълбоката обезценка на пазара, накара голяма част от инвеститорите да се отдръпнат от него, но други са открили в нея добра възможност за печалби. През последните 5 години някои от търгуваните позиции реализираха силни движения в двете посоки, което позволи да бъдат реализирана и доходност от над 100% само в рамките на няколко седмици или месеци. Според проучването се оказва, че реално само 40% от инвеститорите са успели да преминат през периода на възход и спад на пазара.

Графика: От колко време търгувате/притежавате акции на БФБ?
База N=159

Ако разгледаме времето, от което респондентите оперират на БФБ и честотата, с която търгуват, се забелязва, че най-голям дял от присъстващите най-отдавана на борсата (от и над 10 години) търгуват активно (съответно 55,9% и 65,5%). При условно наречените нови лица, делът на активно търгуващите е по-нисък (от 5 г. 38,6%, от 3 г. 37,5% и от началото на годината 46,7%). Прави впечатление, че при най-новите (от началото на годината) делът на активно търгуващите е значително по-висок, което може да се обясни и с повишената ликвидност на пазара през тази година. Оборотът за януари-април 2013 г. е за 464 млн. лв., като се увеличава с 240% на годишна база (или ръст с 3,4 пъти).

Прочетете пълния текст на анализа.

понеделник, 17 юни 2013 г.

3 стъпки към политическа стабилност

Назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС бе може би не точно капката, която преля чашата на търпението на гражданите, но банановата кора, на която се подхлъзнаха управляващите, заслепени от собствената си самозабрава, че България днес е същата като тази от преди 8 години, когато отново БСП и ДПС редяха правителството.

Най-логичен изход от моментната ситуация изглежда оставката на правителството и насрочването на нови избори. Това обаче няма да реши проблемите в политическата система, които вече са очевадни и за децата в детските градини. Новите избори няма и да приберат всички протестиращи по домовете им, а просто ще спечелят време за политиците да се прегрупират и да бранят с още по-голям устрем статукството, което сами създадоха през годините на демокрация. Една част от протестиращите са на площада, защото търпението им срещу наглостта и безочието на политиците се е изчерпало, други защото пазят неприятни спомени за редица случаи на национална безотговорност на левицата, трети искат нов изборен кодекс, четвърти, защото им е писнало в животът им всичко да се повтаря и да живеят все по-зле, докато други забогатяват и т.н. и т.н. Именно пъстротата на протестиращите няма как да има еднозначно и просто решение. В моментната ситуация новите избори ако отново не ни изправят в патова политическа ситуация, ще доведат на власт правителство, което само преди няколко месеца също бе изметено от улицата. Нова алтернатива, която да консолидира гласовете на така наречените непредставени в парламента, липсва.

Това което показаха хората с протестите си обаче, бе силен шамар за политическата класа. Видя се ясно, че суверенът вече не спи, а е тук и ще защитава правата си. Ще изисква и ще наказва. Хората вече не са онази маса, сред която политиците слизат по време на избори и след това захвърлят като стари обувки. Хората ясно показаха, че всяко политическо решение трябва да бъде съобразено и одобрявано от тях, не кулоарно и обслужващо съмнителни интереси. Именно това е гигантската крачка към нормалността, която то години трябваше да бъде направена. Днес няма значение, кой ще управлява, защото всяко действие в ущърб на обществото, ще бъде наказано. Днес това го знаят вече и политиците и избирателите.

Има ли вариант обаче хората да се приберат по домовете си, а правителството да се стабилизира и да започне реално да работи?

Всъщност има няколко стъпки, които могат да доведат до стабилизиране на страната и туширане на обществения гняв.

1) Оставката на Делян Пеевски като ръководител на ДАНС е задължителна стъпка;

2) Правителството трябва да покаже, че работи независимо и не изпълнява задкулисни интереси. Това задължително минава през освобождаването на Делян Пеевски като народен представител, какъвто е и законът в момента. Всеки опит за нагаждане или промяна на закона, за да се спаси един човек събрал цялото обществено недоволство и компрометирал се не еднократно, ще умножи хората по улиците;

3) Оставка на Сергей Станишев. След като на няколко пъти в петък се опита да убеди гражданите да не протестират срещу абсурдното назначение на Делян Пеевски, за да може да се запази стабилността в страната, сега е време лидерът на левицата сам да подаде оставка именно в името на стабилността. Самият той натрупа много негативи след като през 2009 г. БСП бе изпратена от властта с „камъни и тояги”, а днес политическите му решения върнаха столетницата към един от най-тежките й периоди, а именно да получат членовете на партията отново етикетът „червени боклуци”. След онези мрачни дни от 1997 г. на БСП й бяха необходими 10 г., за да успее да възстанови част от загубеният си авторитет. Оставката на Станишев ще отвори нови хоризонти и ще даде възможност за стабилизиране на правителството. Най-подходящ нов лидер на партията в момента ще бъде премиерът Пламен Орешарски. С този ход, Орешарски ще се легитимира пред гражданите като независим и ще разсее съмненията, че е кукла на конци изпълняващ задкулисни интереси. Този ход обаче ще бъде плод на сложен политически гамбит, тъй като Пламен Орешарски не е член на БСП, а според вътрешния правилник на партията са му необходими 2 г. членство, за да може да се кандидатира за лидер. Това поражда въпроса дали столетницата е готова да задържи властта с промяна на своите собствени правила или ще се опита да постигне същото с промяна на законовите рамки на страната. Георги Първанов вече даде заявка, че "иска главата" на Станишев, но и при неговото избиране, съмненията за кукловоди ще останат.

Тези три хода могат да доведат до стабилизиране на общественото недоволство и да осигурят картбланш за правителството за работа. Разбира се всичко това има и своето условие – действията на правителството трябва да бъдат премерени, дискутирани в обществото и най-важното ясно обосновани. Всеки намек за задкулисие отново ще напълни площадите с гневни граждани.

понеделник, 20 май 2013 г.

Избирателни теории


Малко преди и малко след

Уличните протести, които бяха използвани като претекст от страна на ГЕРБ да сдаде предварително властта, показваха гражданска позиция и обединение. Това обаче много бързо бе забравено с включването на машината за избори. Гражданските лидери се подслониха уютно под стрехите на политическите субекти срещу, които сами протестираха. А протестният вот се превърна в безнадежден и всички протестиращи останаха извън властта, извън парламента и извън държавната субсидия, която би могла да им помогне за създаването на гръбнака на нови политически партии, които да бъдат различни и по-ориентирани към гражданите.

Месецът на предизборна агитация превърна страната в кочина, като се изливаха купища кални обвинения и кофи от компромати. Реалните управленски платформи отсъстваха и бяха заменени с популистки обещания за държавно увеличаване на пенсии, помощи, та дори и заплати. Показателно за това беше липсата на лидерски дебати. През 2009 г. Сергей Станишев неистово молеше Бойко Борисов с всякакви средства и лозунги като „Изкарай Бойко на дебат!“. Тогава лидерът на ГЕРБ зае пасивна позиция и застана зад своите експерти с думите „Те ще управляват, а аз само ще ги насочвам.“ 4 години по-късно никой вече не иска да провежда дебати, а да води монолози в предизборни студия. Всеки сблъсък на гледни точки между представители на различни политически партии, завършваше с кръчмарско говорене и махленски обиди. В тази ситуация не стана ясно какво е новото бъдеще, което се предлага на страната. В известна степен това бе и очаквано, тъй като няма как лицата, които съставяха до преди 3 месеца парламент с изчерпано доверие да се преобразят в нови.

След изборния ден страната се оказа в патова ситуация, в която няма политическа сила, която може самостоятелно да състави правителство, а коалициите изглеждат невъзможни. АТАКА са спрягани често за поддръжник на ГЕРБ за ново правителство, но самите те изказаха остри думи срещу подобен съюз. Имайки предвид, че в предходния парламент, ГЕРБ успя да отцепи част от депутатите на националистите, които в последствие станаха независими и така взе част от субсидията на партията, то Волен Сидеров едва ли ще рискува да се доближи отново толкова близко до ГЕРБ. От друга страна АТАКА приема изключително маневрена позиция, че би подкрепила всеки подкрепящ идеите й и така остава отворена за всички възможни политически конфигурации за съставяне на правителство.

Въпреки че БСП и ДПС се наложиха в общественото пространство като естествен съюзник, през последните дни ДПС отправи няколко публични критики към възгледите на социалистите за управленски промени. За да може да има обаче работещо и стабилно мнозинство в моментната вариантите клонят от невъзможни до изключително невъзможни. Към момента ГЕРБ трябва да направи коалиция между БСП или ДПС, за да разполага с пълно мнозинство. Нещо, което може много да навреди на партията и тя да загуби доверието на избирателите. Евентуален съюз със социалистите би било политическо самоубийство за Бойко Борисов и самата партия.

Вероятността за правителство с ДПС изглежда по-вероятна имайки предвид, че през последните месеци Борисов смекчи острите думи срещу партията, а оттеглянето на Ахмед Доган й предаде по-европейски вид. Лютви Местан заяви няколко пъти, че не би вкарал партията си в коалиция с ГЕРБ, но както обича да казва Бойко Борисов, „не  е важно какво мисли той, а неговия шеф”, в случая Ахмед Доган.  Бившият лидер излезе от политическият живот на страната, но по този начин има възможността да види от страни кой би бил най-полезният ход за партията му. Имайки предвид твърдият електорат на партията, това решение би могло лесно да се комуникира и тя да не загуби подкрепата си.

Вариант за широка коалиция между 4-те парламентарно представени партии също изглежда вероятен, но не и стабилен тъй като допирните точки в управленските визии и на 4-те партии са малко. Друг вариант е БСП да успее да стигне до частично касиране на изборите в някои райони и по този начин да открадне мандат от ГЕРБ, с който евентуалният им съюз с ДПС да достигне до 121 депутата. Тъй като конституционният съд едва ли ще успее да се произнесе по всички искания за касиране на вота в рамките на сформиране на правителство, ако АТАКА подкрепи негласно програмното правителство на БСП, при подобно развитие новото правителство ще се сдобие с необходимата стабилност и може да изкара 4 годишния си мандат дори и при оттегляне на подкрепата на националистите.Възможността да се състави правителство между ГЕРБ, АТАКА и евентуално открадване на мандат от БСП би била доста по-нестабилна поради това, че депутатите на ДПС и БСП са много по-дисциплинирани и предвидими в решенията си от тези на националистите.

При всички сценарии има обаче един проблем – договореностите между партиите трябва да бъдат разписани чрез коалиционен съюз, за да се постигне определена сигурност в партньорите. Явната управленска коалиция между, които и да било партии вече е амортизирана формула и в общественото съзнание се асоциира като договорка за разпределяне на облагите от властта. Без такава коалиция обаче, всяка партия ще има възможността да забие нож в гърба на партньора си като оттегли подкрепата си в най-удобния за нея момент и да избяга от отговорност.

Да касираш изборите

За да не влиза в рискови и сложни договорки за властта с неясен резултат ГЕРБ, предприе стратегическа стъпка с искане за цялостно касиране на изборите. Моментната ситуация, чиято положителна развръзка е все по-неясна, води до нови предсрочни избори. Неизвестното тук е само кога ще бъдат те. За предходните управляващи провеждането им, колкото се може по-бързо е стратегическо предимство, тъй като преките им опоненти са финансово изтощени, а някои от тях като БСП дори използваха банков кредит за отминалата кампания. Към момента ГЕРБ са най-богатата политическа партия и има сериозни спестявания.

Бързите избори са проблем за АТАКА тъй като техните нови преки конкуренти от НФСБ успяха да се превърнат в 5-та политическа сила като не им достигнаха няколко хиляди гласа за участие в новия парламент. Бързите избори ще откъснат част от разочарованите  избиратели на АТАКА, които виждайки, че новата националистическа партия може да влезе в парламента и евентуално да участва в коалиция за управлението на страната, ще подкрепят Валери Симеонов.

Въпреки оставката на Иван Костов и ръководството на ДСБ, партията има сериозен потенциал да концентрира демократичния вот, който вижда СДС в процес на полуразпад, да припознае партията на командира като единствената десница имаща шанс да влезе в парламента. Така няколко хилядите избиратели, които не достигнаха на партията да прескочи 4 процентовата бариера да я подкрепят.

Движение България на гражданите може също да събере недостигналите й гласове, за да влезе в парламента, тъй като Меглена Кунева нееднократно е припознавана от избирателите като „най-малкото зло” на българската политическа сцена. При повторни избори може да се очаква избирателната активност да надхвърли тази от последните, която бе натисната и от истеричният скандал с намерените бюлетини. Така разочарованите от основните политически играчи, могат да се влеят в партията на бившия еврокомисар.

До нови предсрочни избори е малко вероятно обаче да се стигне с отмяна на вота на 12 май, тъй като всички отговорни институции за провеждането му вече се произнесоха, че той е бил легитимен и не е имало нарушения водещи до неговата отмяна. Имайки предвид това, конституционният съд едва ли би намерил конкретни доводи, за да касира изборите, но неминуемо следващите седмици той ще се намира в епицентъра на медийното и обществено внимание. В крайна сметка обаче, каквото и да бъде развитието, почти сигурно е, че хората, които излязоха февруари месец на улицата е твърде вероятно да останат отново без представителство в новосформираната власт. Дали обаче ще имат нови сили да извървят отново пътя от дома си до площадите, предстои да се види.

понеделник, 11 март 2013 г.

Революцията на Стоян


„Добър ден. Вие гледате обедната емисия новини.“

Тези думи пронизаха тишината в задимената кръчма. Денят бе вторник. Гледката в кварталната кръчма бе обичайна за последните 10 години. Опушено заведение, нашарени като калинки червени покривки с дупки от цигари и мазни петна. Собственикът на заведението стоеше на маса до бара и разлистваше вестник. На друга маса двама възрастни пенсионери умело въртяха заровете в поредната игра на табла. В ъгъла на кръчмата стоеше Стоян. Той бе на 36 г. Трайно безработен – според Трудовата борса, защото вече не искаха да му дават вече пари. Като беше по-млад се хващаше от време на време по строежите на работа, но все го уволняваха. Той не бе създаден за тежък труд, но заплатата не беше лоша, ако успееше да се покрива от ръководителя на обекта. Сега строителството не върви и тези, които са по строежите, трябва здраво да работят. Не е за Стоян това. Опита и в местната фабрика за желязо, но и там искаха да се работи. Образованието не му бе силата. Едвам изкара средното си в спортното. Обичаше футбола, а и в това училище освен да рита топка друго не искаха от него да прави. Стоян никога не е разбирал как като четеш книги това ще ти даде пари. Пълно губене на време. И така, работейки за няколко месеца, а след това на борсата няколко месеца за обезщетение, минаха последните 15 години от живота на му. През това време той откри и своя истински дом – кръчмата. Мястото, в което бяха най-близките му. Всеки ден чакаше от ранно утро своите приятели там. Към надвечер приключили работа, те започваха да идват един след друг. Все ще се намери кой да плати пиенето на Стоян и той бе щастлив.

„Днес е поредният 6-ти ден от протестите в страната. Включваме на живо нашата колежка пред парламента.

- Здравейте, намираме се тук пред Народното събрание с един от представителите на протестиращите. Моля кажете какви са вашите искания.

- Искаме по-евтин ток. Какви са тези цени на тока в момента. Те не са съобразени изобщо с нашите заплати. Надписани сметки. Цялата ни заплата отива за сметки и за нас нищо не остава. Искаме да живеем по-добре. Не искаме повече да ни крадат господата от парламента.

- Добре, а кой Ви накара да излезете днес тук. Как се организирахте? Кои са Вашите лидери?

- Никой не ни е организирал. Ние сами се събрахме, за да изразим своето недоволство. Протестът е граждански и няма намеса от политически партии. Ние нямаме лидери. Всеки може да вземе микрофона и да изрази мнението си.

- Благодаря Ви господине. Връщаме се отново към студиото.

- Ние също ти благодарим за това интервю. След като видяхме каква е ситуацията пред парламента, нека да видим каква е ситуацията вътре. Отново картина колеги.

- Здравейте, намираме се в парламента. До мен е лидерът на една от политическите партии, срещу които са и протестите в страната. Как ще коментирате случващото се?

- Ние много ясно съзнаваме трудната ситуация и време, в което се намираме. Знаете, икономическата криза все още не е отминала и недоволството на българите не е единственто. Виждате и в другите страни от ЕС също са недоволни гражданите. Пътят е труден и трябва заедно да го извървим. Хората са прави като казват, че тези, които управляваха България през последните годин, я съсипаха. Ни, от нашата политическа сила, сме готови да поемем веднага властта. Аз чух много искания от различни страни на улицата, но без конкретика и яснота. Трябва да бъде направена среща с тези хора, но за да има ефективен диалог, трябва да дойдат техните лидери и да конкретизират исканията. Ние няма как да се срещнем, изслушаме и решим проблема на всеки. Ние сме готови веднага да ги подкрепим и да им предложим нашата рамка за просперитет на страната. Трябва да има лица. Все пак за да се спазят и демократичните устои, след като не харесват никоя политическа сила, те трябва да направят своя партия, да се обединят и лидерите им да участват в изборите. Идвайки в парламента, те ще могат да прокарат техните интереси.“

Глътката на Стоян секна. Той се втренчи в телевизора. В главата му се запреплитаха мненията на политиците „Трябва да има лица. Все пак за да се спазят и демократичните устои,след като не харесват никоя политическа сила, те трябва да направят своя партия, да се обединят и лидерите им да участват в изборите. Идвайки в парламента, те ще могат да прокарат техните интереси.“ И на протестиращите „Ние нямаме лидери. Всеки може да вземе микрофона и да изрази мнението си.“ Бизнс нюхът на Стоян заработи. „Ето това е!“ си каза той на ум. Стоян заеше, че е роден за велики дела, а не, за да бъде работник. Затова чакаше в кръчмата неговият миг да настъпи. Ето, той дойде. Очите на Стоян започнаха да се насълзяват от радост. Той щеше да отиде в София да стане лидер на протеста. Щеше да вземе микрофона и да изкаже своята философия – по-малко работа и повече пари. А политиците? О, за тях колко можеше да изговори, та нали всяка вечер ги обсъждаше в кръчмата. Хиляди планове бе измислил как България да просперира. Лесно щеше да убеди хората. А влезеше ли веднъж в парламента ... светът щеше да бъде негов. Та нали сам ги вижда депутатите какви коли карат и какви къщи имат. Стоян остави на страна чашата с пареща ракия, изправи се и грабна байрака, висящ на стената.

- Чакай, а кой ще плаща? – провикна се след него кръчмарят.

- После. – каза Стоян. Сега ме чакат важни дела. Ще спасявам страната. Сметката ще почака.

Още на следващия ден Стоян вече гордо крачеше по жълтите павета пред Народното събрание. Нарамил трибагреника на рамо, той разбута събралата се тълпа и стигна до микрофона. Грабна го от ръцете на възрастен човек, който разказваше на събралото се множество за ниската си пенсия и недостойния живот, който водят пенсионерите в страната:

- Аз съм гражданин на България и като такъв имам право да си кажа каквото искам. – троснато заяви Стоян на възрастия човек, като след това го избута от импровизираната сцена.

- Тука ли стеееееее? – изкрещя Стоян .

Не знаеше как да започне своето изказване и се сети единствено за това. Все пак нямаше чалга изпълнителка, която излизайки в новогодишния концерт пред препълнената тълпа, да не казва точно това. Тълпата обаче се втренчи в него с недоумение.

- Днес сме тук, за да кажем СТИГА, на терора на политиците, които ни ограбваха и унижаваха през последните 23 години. – след това изречение тълпата извика одобрително и Стоян се развихри. – Токът е безбожно скъп, защото сме жертви на монополите, които политиците създадоха. Направиха ги, за да ни докарат до просешка тояга. 23 години ни обясняваха, че България е бедна страна, но нея всеки ден я ограбват. Пенсионерите трябва да започнат да получават не по 200 лева, а по 1 000 лв. и това е въпрос само на някакви си закони. Заплатите ни са толкова ниски, че не си заслужава да работим. Чуждите инвеститори са кръвопийци – който не ни дава по минимум 2 000 лева заплата, няма място в България. Икономически кръгове се опитват да сринат валутния борд и да вкарат България в сценарий от 96-та година. Целта е хората да загубят спестянавията си, а от това да спечелят олигарсите. Ето защо аз съм тук днес. Да ви помогна да си върнем България. Както апостолът Васил Левски се е борил за свободата на България, така и ние ще бъдем неуморими, за да се освободим от тиранията ...

Стоян бе неуморим. Предложи дори план за справяне с безработицата и бедността. Всички безработни ще започнат да строят къщи за бездомните. Така хем всички ще имат работа, хем бездомните домове. Всъщност тази идея не бе негова, а на симпатичния телевизионен извънземен АЛФ. В една от сериите се предлагаше именно точно това решение, а Стоян не можеше толкова години да проумее защо да не може да се приложи. Няколко души се опитаха да му отнемат микрофона, за да споделят своите проблеми, но той не пускаше своя кокал.

Така изминаха няколко дни в протести и ораторство. Една вечер, докато пееше на тълпата революционни песни, които бе разучавал във влака на път за София, Стоян съзря журналисти. Млада дама с микрофон се оглеждаше в търсене на свой събеседник. Той остави микрофона и развявайки байрака се запъти през тълпата към нея.

- Долу крадците. За България. Да се освободим. Стига са ни ограбвали. – започна да крещи пред микрофона той.

Журналистката не разбра от къде се появи Стоян, но нюхът й, че е намерила интересено лице от протестите, я накара веднага да започне да задава въпроси.

- Здравейте, как се казвате?

- Стоян.

- За какво протестирате Стоян?

- За България. Крайно време и тази тирания на политиците да престане. Крайно време да спрат да ни ограбват.

- Кого точно визирате под политици и ограбване? Може ли да ни кажете конкретни лица или действия?

- Всички. То има ли честен политик в България? Ако не са крадци, ще искат ли да са депутати? Ето затова аз няма да спра да се боря. Те окрадоха страната и затова плащаме най-скъпия ток в Европа.

- Значи вие сте един от лидерите на протестите?

- Да. – категоричен бе Стоян. Аз съм лидерът на хората. Аз знам какво искат хората, какво трябва да се направи и те ме следват. Ние ще победим.

След тези думи интервюто приключи, но младата репортерка покани Стоян в качеството си на лидер на протестиращите да даде ново интервю в сутрешния блок на нейната телевизия. Той разбира се не отказа. В главата му се въртеше само „Да, успях. Станах лидер. Беше толкова лесно.“ Сега остана само да се покаже по телевизията отново и да чака някой политик да се свърже с него, за да му даде всичко, което е искал от живота.

- Добро утро, драги зрители. Днес ще разговаряме с един от лидерите на протестите – Стоян. Защо излязохте на протести всички хора и какви са вашите искани?

- Излязохме, защото ни писна да ни крадат всякакви политици и да ни обясняват как трябва да работим. Те, защото само от работа са забогатели. Излязохме, защото токът е скъп. Как така някакви електро разпределителни дружества ще продават ток в България и ще правят печалби. Защо? Кой им го е позволил това? Цената е изкючилно висока. Няма да сгреша, ако кажа и че е най-високата в Европа. Това е заговор за геноцид срещу българите.

- А каква е цената в останалите страни в Европа?

- Вижте не ни трябват справки. То се вижда, че там е евтино, а тук скъпо и трябва да се направи нещо.

- Има ли инженери сред вас – протестиращите – или вие самият може би, които разбират от енергетика и могат да напишат програма как да падне токът?

- Обикновено проблемите са много прости, но не се виждат. Скъпият ток изцяло се продава на вътрешния пазар, а НЕК е задължена да го изкупува, което означава, че са сключени неизгодни договори.

- Имате ли доказателства за тези твърдения?

- Какви доказателства Ви трябват? Нали Ви казвам, че е така. Нито един от тези договори в енергетиката не беше обявен за нищожен. Защото какъвто и да е тип документ, ощетяващ обществото, е нищожен пред закона. Особено такъв, позволяващ на частници да правят печалби. Обаче нашите властимащи имат много силно лоби...

- Къде е това лоби?

- Ами в България парламентът не управлява. Управляват финансовите интереси и монополите. Нашата държава в момента е едно международно АД. Икономическите стълбове се продават и така реално ресурс в страната няма. За това всичко са виновни продажните политически партии. Ето защо ние не искаме да има повече партии в парламента.

- Как си представяте политическия живот без партии?

- Гражданите ще си го определят. Свиква се Велико народно събрание. Ако нашите политици имат капка морал, това трябва да направят. Когато един човек има по-добри идеи, има добра стратегия, има визия, той трябва да има достъп до властта. Не трябва да се назначава някой, който е учил три месеца мениджмънт, и казват: „Той е добър и го правим финансов министър.“ Трябва да има система, създадена от народа, в която гражданите да работят съвместно с експертите, да бутат наистина знаещите и можещите напред.

- А как ще коментирате думите на един от министрите „Много ме притеснява улицата, трябва всички да помогнем улицата да се успокои. Ако слушате посланията на митингите, това не са послания на хора, които могат да управляват България, жал ми е за страната, добави той.“ Според него най-късият живот е животът на анархията, а след нея идва военно положение, като въпросът е да не го допуснем.

- Ами, как да ги коментирам – ето, Вие сама виждате, че той ни заплашва – мен и всички протестиращи, че ще бъде въведено военно положение с външен генерал. За това последното се убедих от свои източници, че е било основният въпрос преди 10 дена на Консултативния съвет при президента.

- А, ще вземете ли участие в кръглата маса, която се организира тази неделя и на която лидери на протестиращи от цялата страна ще обсъждат актуалните проблеми на страната?

Този въпрос изненада Стоян. Той виждаше себе си като едноличен лидер, а сега трябваше да дели поста си с някой друг. Все пак трябваше да продължи да използва пламъка на тълпата, а отделянето му от нея щеше отново да го върне в малкия град и задимената квартална кръчма.

- Да, естествено. Как може да ми задавате такъв въпрос изобщо?

В неделния ден Стоян запаса отново революционните си възгледи и се отправи към срещата. Щеше да отиде и да заяви пред всички едноличното си лидерство, те да го послушат и готово. За негова изненада около голямата кръгла маса в един от столичните хотели се бяха събрали над 50 души. Всеки с пълно гърло крещеше, че той е лидерът на протестиращите. Всеки казваше, че само той знае най-важните проблеми на обществото кои са и народът го е овластил да го представлява.

Мъж към 50-те упорито настоява да се обсъди връщането в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй”. Малко по-нататък момиче от организацията на името на Махатма Ганди прави опит да прочете програмен документ, но я прекъсват. Друг мъж обяснява гръмогласно философията на „Окупирай Уолстрийт”. После подканя присъстващите да не признават системата и нелегитимните институции. След него скача слабичък, разпален младеж. При него битката на живот и смърт не са реакторите, а БДЖ. Отваря се дума за парламента и за Изборния кодекс. Става ясно, че има законодателно предложение за промени. Излиза друг мъж на катедрата и почти прави опит да го прочете. Но сам разбира, че е нелепо, тъй като вътре има членове и алинеи, за които никой в залата си няма хабер. В следващия момент най-неочаквано ораторът признава чистосърдечно, че сам не го е чел.

Стоян веднага вижда конкукренцията и се впуска в надвикване с предложение за мораториум върху приватизационни и всякакви разпоредителни сделки от страна на служебното правителство. Едно младо момче до него се изправя и му опонира като казва, че същото искане е било внесено преди това от една от политическите сили в парламент. Стоян не се засрамва от пропуските си, а се обръща към момчета и го посочва с пръст.

- Предател. Виждате ли го? Този е от политическите партии. Дошъл е тук, за да ни шпионира и саботира. Сам си го призна.

След тези думи разяреното множество лидери насочи цялата си негативна енергия към момчето. То бе изхвърлено от залата. За щастие се оттърва с леки ожулвания и няколко ритника. Пред входа на сградата са се заформили малки групи, в които се обсъждат оживено проблемите. На излизане до младежа се доближава възрастен мъж, който започва да му обяснява колко лошо нещо е приватизацията и защо трябва да бъдат национализирани ЕРП-тата. Момчето се опитва да му обясни, че може би по-доброто е все пак да има възможност да се избира измежду няколко доставчици на ток. Посочва му примери от чужбина. Но той е непоклатим в убеждението си. Младото момче си тръгва преди и тук да са го изпратили с тупаници.

Вътре в залата обаче Стоян води своята епична борба за лидерството си. Бе свикнал хората да го слушат, когато развива своите теории за просперитет, но тук бе като на бойното поле. Нямаше значение кой какво казва, а само да му се чува най-високо гласът. Стоян не даваше толкова лесно лидерският си кокал, който смяташе, че е захапал.

След около 6 часа крещене той си тръгна уморен. Вечерта спа непробудно. На следващата сутрин докато преглеждаше сутрешните блокове по телевизиите, за да види дали не са го заснели по време на срещата, той разбра, че някои от хората от срещата са били поканени от президента, за да изразят пред него исканията на протестиращите. Стоян се ядоса. Защо те, а не него. Нима той не знае какво иска народът? Какво повече знаят тези от него? Той нарами отново байрака, сложи песнопойката си с революционни песни, запаса едно патронче ракия и тръгна към президентството, за да поправи тази несправедливост.

След още няколко дни на протести с него се свърза председателят на политическа партия Справедливост, законност и ред. Той му предложи да се присъедини към партията и така ще може да влезе гарантирано в парламента. Само трябваше да осигури на партията гласовете на протестиращите на следващите избори. Стоян само това и чакаше. А и вече беше изморен от тези протести. По цял ден скандиране, викане и нищо. Дори и един лев не му е дал някой за изгубеното му време. Бошлаф работа.

От партията му купиха костюм, дадоха му автомобил с личен шофьор, наеха му хотелски апартамент. Живот. На следващата вечер колата на Стоян спря до протестиращите пред народното събрание. Той слезе, свали сакото и вратовръзката си и облече опърпано кожухче. Отвори багажника на колата и от там извади своя байряк. Нарами го и отново се отправи към микрофона.

- Българи, тук ли стееее? – провикна се Стоян. – До кога ще търпим да ни грабват? Не ви ли писна да живеем в нищета? Да ни крадат и забогатяват на наш гръб? Трябва да направим нещо. Аз самият изпитвам крайна неприязаън към политиката. Не беше лесно за мен, но взех решение. Аз ще вляза в политиката заради вас. Защото вие заслужавате да живеете по-добре. Ще жертвам себе си. Ако ме подкрепите, ви обещавам, че ще увелича пенсиите на 1000 лв. още след като бъда избран. Ще намаля с 80% сметките ви за ток и парно. Нови лица трябват в тази политика. Нови и непокварени като мен. Заради своят народ съм готов да го направя. Ще се жертвам за вас, братя, за да живеете по-добре ...

* Всяка прилика и разлика с действителни лица и събития е напълно случайна.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Протести – кръв и оставка

Когато бях в гимназията, учителката ми по история ни учеше, че за всяка война има повод и причина. Разглеждайки протестите обхванали цялата страна вече 11 дни, лесно може да се види, че поводът им са високите сметки за ток и парно, които населението получи като новогодишен подарък. Причините обаче трудно могат да бъдат обобщени. Те минават през мутренските години овенчали зората на демокрацията, преминаване на държавното имущество за жълти стотинки в ръцете на „добре облечени бизнесмени“, срастването на псевдо бизнеса с политиката, превръщането на властовия ресурс на държавата в наемно оръжие за постигане на лични цели, беззъбо и поръчково правосъдие, оставащо гнилия привкус на безнаказаност у престъпността и политиците и стигнем до масово разпространената вече болест на „работещите бедни“, мизерстващи възрастни хора, безгласни гласоподаватели и докарани до пълно отчаяние и лудост нормални български граждани. Именно тази палитра от причини изплува във всеки протест породил се през последните години. След всеки ставаше все по-ясно, че чашата на народното търпение ще прелее всеки момент.

Защо обаче този протест успя да разгори толкова буйно огъня на недоволството? През последните 23 години политиците решаваха проблемите по два начина: или омекотяваха удара за населението, за да не ги накаже на следващите избори или просто ги замитаха под килима, докато всички ги забравят. Именно проблемите в енергетиката са и едни от най-дълго замитаните под килима, но и няма как да бъдат забравени, когато неспособността за реализиране на качество на живот и повишаващите се разходи за ток на населението не му даваха възможност да забрави проблема. За дългото нежелание за решение на проблемите в този сектор може да се съди от това, че то (нежеланието) минава не през едно, а през последните 4 правителства и всяко е дало своя скромен принос за ефектите днес. Ето защо сякаш някак си гузно, те просто мълчат и се съгласяват с всяко мнение как да бъде решен проблемът и да натрупат дивиденти за наближаващите избори.

Автентичността на протестите обаче плаши политиците, които от пиедестала на своя олимп свикнаха всичко да бъде дирижирано. Ако не от тях, то поне от някого, защото е лесно да убедиш или подкупиш със своите кухи доводи един човек или група от хора, но е трудно целия народ. За това и не спират призивите им за структуриране на исканията и излъчване на представители на протестиращите. Това просто показва, че не разбират и никога не са разбирали смисъла на гражданското общество. Че то не трябва да се държи като партия и да говори като политик, а да упражнява натиск върху делата на политиците. Нека не забравяме, че в България все още няма осъден висш политик за корупция, въпреки че тя е просто обществена тайна в страната ни.

Достойнствата в българската политика и в политиците ни отдавна бяха заменени с политическия PR, който се оказа най-добрия приятел на продажността. Просто даваш едни пари и утре той изкупва грeховете ти пред народа и те прави държавник. Ето защо и политиците, често прибягват до него, за да се справят с недоволните граждани. Той осигурява пълно информационно затъмнение като дирижирано разпространява най-различни версии за случващото се в различните медии, така че всички, които не са били на протеста, да останат объркани от това, което се е случило.

Справка от онзи ден. Според в. Стандарт "Мъж откри огън срещу протестиращите". Според Vesti.bg "По пътя на протеста е стреляно срещу полицията от балкон на сграда". А по bTV казаха, че е стреляно с газов пистолет. След случая с Доган се разбра, че то газовият пистолет не е боен и не може да се приема стрелбата с него като опит за нараняване на някого. След няколко минути в социалните мрежи се питаха дали не са стреляли с гумени куршуми. БНТ1 съобщиха, че е стреляно от балкон, а Канал 3 - че стрелбата е от автомобил и всъщност... е срещу техен оператор. На този фон никак не е странно, че медиите в България са се превърнали в уродливи наемни инструменти за манипулация, а свободното слово е вече мит.

PR-стратегията да се замазва един скандал с друг успешно работеше до днес, но дори и предпазителят в ел. инсталацията на правителството - оставката на вицепремиера и министър на финансите, не намали високото напрежение. Нова PR-стратегия влезе в сила – обязди протеста. Така на сцената излезе неизвестната за широката публика в страната Даниела Пеловска, която уж изразява мнението на протестиращите. Внезапно внесла в понеделник писмо с въпроси в Министерски съвет и на следващия ден премиерът лично и тържествено им отговаря на пресконференция. Оказва се обаче, че г-жа Пеловска всъщност не е толкова протестираща, а приближена до самия министър-председател. Гордо му целуна ръка след пресконференцията като заяви, че „ако утре правителството подаде оставка, парламентът ще бъде сринат” и че отговорът на нейните искания е висша форма на демокрация. Разбира се, ако не бяха социалните мрежи, съшитият с бели конци сюжет на брилянтния филм „Да разлаеш кучетата“ можеше и да се осъществи. А именно - да победиш публично врага си, без той дори да е участвал в битката, но последното никой няма да го знае, а първото ще го видят всички. Сценарият отиде дори още по-далеч като в медиите се появи информация, че г-жа Пеловска дори е пострадала героично снощи по време на протестите на Орлов мост. Странното в случая е, че по същото време тя даваше интервю в НоваТВ и не става много ясно как е успяла да се придвижи толкова бързо от телевизията по блокирания бул. „Цариградско шосе” и не само да вземе участие в протеста, но и да бъде ранена. Конкретната жена не се ползва с особено добро и чисто име в града, от който е – Добрич. Първите реакции на добричлии при обявяването й на пресконференцията на МС бяха гневни, а впоследствие бе създадена и фейсбук-група „Даниела Пеловска - СРАМ за Добрич, за България!“. Докато пиша това нейните членове са вече над 300.

Явно политическият цирк ще продължи и през следващите дни, но и гражданите нямат намерение да се отказват - с разбити глави, кръв, павета, много искания и енергия. За съжаление властта и медиите се оказват вече толкова имунизирани срещу протести, че ако няма кръв, те не им обръщат внимание. Спомнете си само протеста на земеделците отпреди няколко месеца - дошли мирно до столицата, за да заявят своите искания и как той бе осмян в медиите. А днешният изпълнителен директор на националната TV7 арогантно дори ги заплашваше и обиждаше в ефир. И след всичко това, аз както и всички протестиращи не можем да разберем, защо политическата класа в страната е готова да хвърли толкова много средства, усилия и труд, за да замете отново проблемите и да се направи, че не ги вижда, a не е готова да вложи и половината от това просто, за да си върши работата.

Дори оставката на правителството ще даде повод повече за политически приказки, от колкото за изпълване със смисъл на думите "... и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа!". Да не забравяме и че именно днес БНБ емитира нов дълг от 800 млн. лева, а политическата криза ще вдигне цената, която всички ще платим. Все пак нали егото цена няма... А правителството си отиде така както дойде - с шизофринично поведение обръщащо само за минути позициите си на 180 градуса. Дори и с оставка на правителството, реалността продължава да бъде същата: политиците идват и си отиват, а само народът остава. Ресурс за нов кабинет явно няма, доверие също, но желанието на народа за справедливост и по-добро утре ще преведе страната и през това препятствие.