Протести – кръв и оставка

Когато бях в гимназията, учителката ми по история ни учеше, че за всяка война има повод и причина. Разглеждайки протестите обхванали цялата страна вече 11 дни, лесно може да се види, че поводът им са високите сметки за ток и парно, които населението получи като новогодишен подарък. Причините обаче трудно могат да бъдат обобщени. Те минават през мутренските години овенчали зората на демокрацията, преминаване на държавното имущество за жълти стотинки в ръцете на „добре облечени бизнесмени“, срастването на псевдо бизнеса с политиката, превръщането на властовия ресурс на държавата в наемно оръжие за постигане на лични цели, беззъбо и поръчково правосъдие, оставащо гнилия привкус на безнаказаност у престъпността и политиците и стигнем до масово разпространената вече болест на „работещите бедни“, мизерстващи възрастни хора, безгласни гласоподаватели и докарани до пълно отчаяние и лудост нормални български граждани. Именно тази палитра от причини изплува във всеки протест породил се през последните години. След всеки ставаше все по-ясно, че чашата на народното търпение ще прелее всеки момент.

Защо обаче този протест успя да разгори толкова буйно огъня на недоволството? През последните 23 години политиците решаваха проблемите по два начина: или омекотяваха удара за населението, за да не ги накаже на следващите избори или просто ги замитаха под килима, докато всички ги забравят. Именно проблемите в енергетиката са и едни от най-дълго замитаните под килима, но и няма как да бъдат забравени, когато неспособността за реализиране на качество на живот и повишаващите се разходи за ток на населението не му даваха възможност да забрави проблема. За дългото нежелание за решение на проблемите в този сектор може да се съди от това, че то (нежеланието) минава не през едно, а през последните 4 правителства и всяко е дало своя скромен принос за ефектите днес. Ето защо сякаш някак си гузно, те просто мълчат и се съгласяват с всяко мнение как да бъде решен проблемът и да натрупат дивиденти за наближаващите избори.

Автентичността на протестите обаче плаши политиците, които от пиедестала на своя олимп свикнаха всичко да бъде дирижирано. Ако не от тях, то поне от някого, защото е лесно да убедиш или подкупиш със своите кухи доводи един човек или група от хора, но е трудно целия народ. За това и не спират призивите им за структуриране на исканията и излъчване на представители на протестиращите. Това просто показва, че не разбират и никога не са разбирали смисъла на гражданското общество. Че то не трябва да се държи като партия и да говори като политик, а да упражнява натиск върху делата на политиците. Нека не забравяме, че в България все още няма осъден висш политик за корупция, въпреки че тя е просто обществена тайна в страната ни.

Достойнствата в българската политика и в политиците ни отдавна бяха заменени с политическия PR, който се оказа най-добрия приятел на продажността. Просто даваш едни пари и утре той изкупва грeховете ти пред народа и те прави държавник. Ето защо и политиците, често прибягват до него, за да се справят с недоволните граждани. Той осигурява пълно информационно затъмнение като дирижирано разпространява най-различни версии за случващото се в различните медии, така че всички, които не са били на протеста, да останат объркани от това, което се е случило.

Справка от онзи ден. Според в. Стандарт "Мъж откри огън срещу протестиращите". Според Vesti.bg "По пътя на протеста е стреляно срещу полицията от балкон на сграда". А по bTV казаха, че е стреляно с газов пистолет. След случая с Доган се разбра, че то газовият пистолет не е боен и не може да се приема стрелбата с него като опит за нараняване на някого. След няколко минути в социалните мрежи се питаха дали не са стреляли с гумени куршуми. БНТ1 съобщиха, че е стреляно от балкон, а Канал 3 - че стрелбата е от автомобил и всъщност... е срещу техен оператор. На този фон никак не е странно, че медиите в България са се превърнали в уродливи наемни инструменти за манипулация, а свободното слово е вече мит.

PR-стратегията да се замазва един скандал с друг успешно работеше до днес, но дори и предпазителят в ел. инсталацията на правителството - оставката на вицепремиера и министър на финансите, не намали високото напрежение. Нова PR-стратегия влезе в сила – обязди протеста. Така на сцената излезе неизвестната за широката публика в страната Даниела Пеловска, която уж изразява мнението на протестиращите. Внезапно внесла в понеделник писмо с въпроси в Министерски съвет и на следващия ден премиерът лично и тържествено им отговаря на пресконференция. Оказва се обаче, че г-жа Пеловска всъщност не е толкова протестираща, а приближена до самия министър-председател. Гордо му целуна ръка след пресконференцията като заяви, че „ако утре правителството подаде оставка, парламентът ще бъде сринат” и че отговорът на нейните искания е висша форма на демокрация. Разбира се, ако не бяха социалните мрежи, съшитият с бели конци сюжет на брилянтния филм „Да разлаеш кучетата“ можеше и да се осъществи. А именно - да победиш публично врага си, без той дори да е участвал в битката, но последното никой няма да го знае, а първото ще го видят всички. Сценарият отиде дори още по-далеч като в медиите се появи информация, че г-жа Пеловска дори е пострадала героично снощи по време на протестите на Орлов мост. Странното в случая е, че по същото време тя даваше интервю в НоваТВ и не става много ясно как е успяла да се придвижи толкова бързо от телевизията по блокирания бул. „Цариградско шосе” и не само да вземе участие в протеста, но и да бъде ранена. Конкретната жена не се ползва с особено добро и чисто име в града, от който е – Добрич. Първите реакции на добричлии при обявяването й на пресконференцията на МС бяха гневни, а впоследствие бе създадена и фейсбук-група „Даниела Пеловска - СРАМ за Добрич, за България!“. Докато пиша това нейните членове са вече над 300.

Явно политическият цирк ще продължи и през следващите дни, но и гражданите нямат намерение да се отказват - с разбити глави, кръв, павета, много искания и енергия. За съжаление властта и медиите се оказват вече толкова имунизирани срещу протести, че ако няма кръв, те не им обръщат внимание. Спомнете си само протеста на земеделците отпреди няколко месеца - дошли мирно до столицата, за да заявят своите искания и как той бе осмян в медиите. А днешният изпълнителен директор на националната TV7 арогантно дори ги заплашваше и обиждаше в ефир. И след всичко това, аз както и всички протестиращи не можем да разберем, защо политическата класа в страната е готова да хвърли толкова много средства, усилия и труд, за да замете отново проблемите и да се направи, че не ги вижда, a не е готова да вложи и половината от това просто, за да си върши работата.

Дори оставката на правителството ще даде повод повече за политически приказки, от колкото за изпълване със смисъл на думите "... и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа!". Да не забравяме и че именно днес БНБ емитира нов дълг от 800 млн. лева, а политическата криза ще вдигне цената, която всички ще платим. Все пак нали егото цена няма... А правителството си отиде така както дойде - с шизофринично поведение обръщащо само за минути позициите си на 180 градуса. Дори и с оставка на правителството, реалността продължава да бъде същата: политиците идват и си отиват, а само народът остава. Ресурс за нов кабинет явно няма, доверие също, но желанието на народа за справедливост и по-добро утре ще преведе страната и през това препятствие.