Пропускане към основното съдържание

Революцията на Стоян


„Добър ден. Вие гледате обедната емисия новини.“

Тези думи пронизаха тишината в задимената кръчма. Денят бе вторник. Гледката в кварталната кръчма бе обичайна за последните 10 години. Опушено заведение, нашарени като калинки червени покривки с дупки от цигари и мазни петна. Собственикът на заведението стоеше на маса до бара и разлистваше вестник. На друга маса двама възрастни пенсионери умело въртяха заровете в поредната игра на табла. В ъгъла на кръчмата стоеше Стоян. Той бе на 36 г. Трайно безработен – според Трудовата борса, защото вече не искаха да му дават вече пари. Като беше по-млад се хващаше от време на време по строежите на работа, но все го уволняваха. Той не бе създаден за тежък труд, но заплатата не беше лоша, ако успееше да се покрива от ръководителя на обекта. Сега строителството не върви и тези, които са по строежите, трябва здраво да работят. Не е за Стоян това. Опита и в местната фабрика за желязо, но и там искаха да се работи. Образованието не му бе силата. Едвам изкара средното си в спортното. Обичаше футбола, а и в това училище освен да рита топка друго не искаха от него да прави. Стоян никога не е разбирал как като четеш книги това ще ти даде пари. Пълно губене на време. И така, работейки за няколко месеца, а след това на борсата няколко месеца за обезщетение, минаха последните 15 години от живота на му. През това време той откри и своя истински дом – кръчмата. Мястото, в което бяха най-близките му. Всеки ден чакаше от ранно утро своите приятели там. Към надвечер приключили работа, те започваха да идват един след друг. Все ще се намери кой да плати пиенето на Стоян и той бе щастлив.

„Днес е поредният 6-ти ден от протестите в страната. Включваме на живо нашата колежка пред парламента.

- Здравейте, намираме се тук пред Народното събрание с един от представителите на протестиращите. Моля кажете какви са вашите искания.

- Искаме по-евтин ток. Какви са тези цени на тока в момента. Те не са съобразени изобщо с нашите заплати. Надписани сметки. Цялата ни заплата отива за сметки и за нас нищо не остава. Искаме да живеем по-добре. Не искаме повече да ни крадат господата от парламента.

- Добре, а кой Ви накара да излезете днес тук. Как се организирахте? Кои са Вашите лидери?

- Никой не ни е организирал. Ние сами се събрахме, за да изразим своето недоволство. Протестът е граждански и няма намеса от политически партии. Ние нямаме лидери. Всеки може да вземе микрофона и да изрази мнението си.

- Благодаря Ви господине. Връщаме се отново към студиото.

- Ние също ти благодарим за това интервю. След като видяхме каква е ситуацията пред парламента, нека да видим каква е ситуацията вътре. Отново картина колеги.

- Здравейте, намираме се в парламента. До мен е лидерът на една от политическите партии, срещу които са и протестите в страната. Как ще коментирате случващото се?

- Ние много ясно съзнаваме трудната ситуация и време, в което се намираме. Знаете, икономическата криза все още не е отминала и недоволството на българите не е единственто. Виждате и в другите страни от ЕС също са недоволни гражданите. Пътят е труден и трябва заедно да го извървим. Хората са прави като казват, че тези, които управляваха България през последните годин, я съсипаха. Ни, от нашата политическа сила, сме готови да поемем веднага властта. Аз чух много искания от различни страни на улицата, но без конкретика и яснота. Трябва да бъде направена среща с тези хора, но за да има ефективен диалог, трябва да дойдат техните лидери и да конкретизират исканията. Ние няма как да се срещнем, изслушаме и решим проблема на всеки. Ние сме готови веднага да ги подкрепим и да им предложим нашата рамка за просперитет на страната. Трябва да има лица. Все пак за да се спазят и демократичните устои, след като не харесват никоя политическа сила, те трябва да направят своя партия, да се обединят и лидерите им да участват в изборите. Идвайки в парламента, те ще могат да прокарат техните интереси.“

Глътката на Стоян секна. Той се втренчи в телевизора. В главата му се запреплитаха мненията на политиците „Трябва да има лица. Все пак за да се спазят и демократичните устои,след като не харесват никоя политическа сила, те трябва да направят своя партия, да се обединят и лидерите им да участват в изборите. Идвайки в парламента, те ще могат да прокарат техните интереси.“ И на протестиращите „Ние нямаме лидери. Всеки може да вземе микрофона и да изрази мнението си.“ Бизнс нюхът на Стоян заработи. „Ето това е!“ си каза той на ум. Стоян заеше, че е роден за велики дела, а не, за да бъде работник. Затова чакаше в кръчмата неговият миг да настъпи. Ето, той дойде. Очите на Стоян започнаха да се насълзяват от радост. Той щеше да отиде в София да стане лидер на протеста. Щеше да вземе микрофона и да изкаже своята философия – по-малко работа и повече пари. А политиците? О, за тях колко можеше да изговори, та нали всяка вечер ги обсъждаше в кръчмата. Хиляди планове бе измислил как България да просперира. Лесно щеше да убеди хората. А влезеше ли веднъж в парламента ... светът щеше да бъде негов. Та нали сам ги вижда депутатите какви коли карат и какви къщи имат. Стоян остави на страна чашата с пареща ракия, изправи се и грабна байрака, висящ на стената.

- Чакай, а кой ще плаща? – провикна се след него кръчмарят.

- После. – каза Стоян. Сега ме чакат важни дела. Ще спасявам страната. Сметката ще почака.

Още на следващия ден Стоян вече гордо крачеше по жълтите павета пред Народното събрание. Нарамил трибагреника на рамо, той разбута събралата се тълпа и стигна до микрофона. Грабна го от ръцете на възрастен човек, който разказваше на събралото се множество за ниската си пенсия и недостойния живот, който водят пенсионерите в страната:

- Аз съм гражданин на България и като такъв имам право да си кажа каквото искам. – троснато заяви Стоян на възрастия човек, като след това го избута от импровизираната сцена.

- Тука ли стеееееее? – изкрещя Стоян .

Не знаеше как да започне своето изказване и се сети единствено за това. Все пак нямаше чалга изпълнителка, която излизайки в новогодишния концерт пред препълнената тълпа, да не казва точно това. Тълпата обаче се втренчи в него с недоумение.

- Днес сме тук, за да кажем СТИГА, на терора на политиците, които ни ограбваха и унижаваха през последните 23 години. – след това изречение тълпата извика одобрително и Стоян се развихри. – Токът е безбожно скъп, защото сме жертви на монополите, които политиците създадоха. Направиха ги, за да ни докарат до просешка тояга. 23 години ни обясняваха, че България е бедна страна, но нея всеки ден я ограбват. Пенсионерите трябва да започнат да получават не по 200 лева, а по 1 000 лв. и това е въпрос само на някакви си закони. Заплатите ни са толкова ниски, че не си заслужава да работим. Чуждите инвеститори са кръвопийци – който не ни дава по минимум 2 000 лева заплата, няма място в България. Икономически кръгове се опитват да сринат валутния борд и да вкарат България в сценарий от 96-та година. Целта е хората да загубят спестянавията си, а от това да спечелят олигарсите. Ето защо аз съм тук днес. Да ви помогна да си върнем България. Както апостолът Васил Левски се е борил за свободата на България, така и ние ще бъдем неуморими, за да се освободим от тиранията ...

Стоян бе неуморим. Предложи дори план за справяне с безработицата и бедността. Всички безработни ще започнат да строят къщи за бездомните. Така хем всички ще имат работа, хем бездомните домове. Всъщност тази идея не бе негова, а на симпатичния телевизионен извънземен АЛФ. В една от сериите се предлагаше именно точно това решение, а Стоян не можеше толкова години да проумее защо да не може да се приложи. Няколко души се опитаха да му отнемат микрофона, за да споделят своите проблеми, но той не пускаше своя кокал.

Така изминаха няколко дни в протести и ораторство. Една вечер, докато пееше на тълпата революционни песни, които бе разучавал във влака на път за София, Стоян съзря журналисти. Млада дама с микрофон се оглеждаше в търсене на свой събеседник. Той остави микрофона и развявайки байрака се запъти през тълпата към нея.

- Долу крадците. За България. Да се освободим. Стига са ни ограбвали. – започна да крещи пред микрофона той.

Журналистката не разбра от къде се появи Стоян, но нюхът й, че е намерила интересено лице от протестите, я накара веднага да започне да задава въпроси.

- Здравейте, как се казвате?

- Стоян.

- За какво протестирате Стоян?

- За България. Крайно време и тази тирания на политиците да престане. Крайно време да спрат да ни ограбват.

- Кого точно визирате под политици и ограбване? Може ли да ни кажете конкретни лица или действия?

- Всички. То има ли честен политик в България? Ако не са крадци, ще искат ли да са депутати? Ето затова аз няма да спра да се боря. Те окрадоха страната и затова плащаме най-скъпия ток в Европа.

- Значи вие сте един от лидерите на протестите?

- Да. – категоричен бе Стоян. Аз съм лидерът на хората. Аз знам какво искат хората, какво трябва да се направи и те ме следват. Ние ще победим.

След тези думи интервюто приключи, но младата репортерка покани Стоян в качеството си на лидер на протестиращите да даде ново интервю в сутрешния блок на нейната телевизия. Той разбира се не отказа. В главата му се въртеше само „Да, успях. Станах лидер. Беше толкова лесно.“ Сега остана само да се покаже по телевизията отново и да чака някой политик да се свърже с него, за да му даде всичко, което е искал от живота.

- Добро утро, драги зрители. Днес ще разговаряме с един от лидерите на протестите – Стоян. Защо излязохте на протести всички хора и какви са вашите искани?

- Излязохме, защото ни писна да ни крадат всякакви политици и да ни обясняват как трябва да работим. Те, защото само от работа са забогатели. Излязохме, защото токът е скъп. Как така някакви електро разпределителни дружества ще продават ток в България и ще правят печалби. Защо? Кой им го е позволил това? Цената е изкючилно висока. Няма да сгреша, ако кажа и че е най-високата в Европа. Това е заговор за геноцид срещу българите.

- А каква е цената в останалите страни в Европа?

- Вижте не ни трябват справки. То се вижда, че там е евтино, а тук скъпо и трябва да се направи нещо.

- Има ли инженери сред вас – протестиращите – или вие самият може би, които разбират от енергетика и могат да напишат програма как да падне токът?

- Обикновено проблемите са много прости, но не се виждат. Скъпият ток изцяло се продава на вътрешния пазар, а НЕК е задължена да го изкупува, което означава, че са сключени неизгодни договори.

- Имате ли доказателства за тези твърдения?

- Какви доказателства Ви трябват? Нали Ви казвам, че е така. Нито един от тези договори в енергетиката не беше обявен за нищожен. Защото какъвто и да е тип документ, ощетяващ обществото, е нищожен пред закона. Особено такъв, позволяващ на частници да правят печалби. Обаче нашите властимащи имат много силно лоби...

- Къде е това лоби?

- Ами в България парламентът не управлява. Управляват финансовите интереси и монополите. Нашата държава в момента е едно международно АД. Икономическите стълбове се продават и така реално ресурс в страната няма. За това всичко са виновни продажните политически партии. Ето защо ние не искаме да има повече партии в парламента.

- Как си представяте политическия живот без партии?

- Гражданите ще си го определят. Свиква се Велико народно събрание. Ако нашите политици имат капка морал, това трябва да направят. Когато един човек има по-добри идеи, има добра стратегия, има визия, той трябва да има достъп до властта. Не трябва да се назначава някой, който е учил три месеца мениджмънт, и казват: „Той е добър и го правим финансов министър.“ Трябва да има система, създадена от народа, в която гражданите да работят съвместно с експертите, да бутат наистина знаещите и можещите напред.

- А как ще коментирате думите на един от министрите „Много ме притеснява улицата, трябва всички да помогнем улицата да се успокои. Ако слушате посланията на митингите, това не са послания на хора, които могат да управляват България, жал ми е за страната, добави той.“ Според него най-късият живот е животът на анархията, а след нея идва военно положение, като въпросът е да не го допуснем.

- Ами, как да ги коментирам – ето, Вие сама виждате, че той ни заплашва – мен и всички протестиращи, че ще бъде въведено военно положение с външен генерал. За това последното се убедих от свои източници, че е било основният въпрос преди 10 дена на Консултативния съвет при президента.

- А, ще вземете ли участие в кръглата маса, която се организира тази неделя и на която лидери на протестиращи от цялата страна ще обсъждат актуалните проблеми на страната?

Този въпрос изненада Стоян. Той виждаше себе си като едноличен лидер, а сега трябваше да дели поста си с някой друг. Все пак трябваше да продължи да използва пламъка на тълпата, а отделянето му от нея щеше отново да го върне в малкия град и задимената квартална кръчма.

- Да, естествено. Как може да ми задавате такъв въпрос изобщо?

В неделния ден Стоян запаса отново революционните си възгледи и се отправи към срещата. Щеше да отиде и да заяви пред всички едноличното си лидерство, те да го послушат и готово. За негова изненада около голямата кръгла маса в един от столичните хотели се бяха събрали над 50 души. Всеки с пълно гърло крещеше, че той е лидерът на протестиращите. Всеки казваше, че само той знае най-важните проблеми на обществото кои са и народът го е овластил да го представлява.

Мъж към 50-те упорито настоява да се обсъди връщането в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй”. Малко по-нататък момиче от организацията на името на Махатма Ганди прави опит да прочете програмен документ, но я прекъсват. Друг мъж обяснява гръмогласно философията на „Окупирай Уолстрийт”. После подканя присъстващите да не признават системата и нелегитимните институции. След него скача слабичък, разпален младеж. При него битката на живот и смърт не са реакторите, а БДЖ. Отваря се дума за парламента и за Изборния кодекс. Става ясно, че има законодателно предложение за промени. Излиза друг мъж на катедрата и почти прави опит да го прочете. Но сам разбира, че е нелепо, тъй като вътре има членове и алинеи, за които никой в залата си няма хабер. В следващия момент най-неочаквано ораторът признава чистосърдечно, че сам не го е чел.

Стоян веднага вижда конкукренцията и се впуска в надвикване с предложение за мораториум върху приватизационни и всякакви разпоредителни сделки от страна на служебното правителство. Едно младо момче до него се изправя и му опонира като казва, че същото искане е било внесено преди това от една от политическите сили в парламент. Стоян не се засрамва от пропуските си, а се обръща към момчета и го посочва с пръст.

- Предател. Виждате ли го? Този е от политическите партии. Дошъл е тук, за да ни шпионира и саботира. Сам си го призна.

След тези думи разяреното множество лидери насочи цялата си негативна енергия към момчето. То бе изхвърлено от залата. За щастие се оттърва с леки ожулвания и няколко ритника. Пред входа на сградата са се заформили малки групи, в които се обсъждат оживено проблемите. На излизане до младежа се доближава възрастен мъж, който започва да му обяснява колко лошо нещо е приватизацията и защо трябва да бъдат национализирани ЕРП-тата. Момчето се опитва да му обясни, че може би по-доброто е все пак да има възможност да се избира измежду няколко доставчици на ток. Посочва му примери от чужбина. Но той е непоклатим в убеждението си. Младото момче си тръгва преди и тук да са го изпратили с тупаници.

Вътре в залата обаче Стоян води своята епична борба за лидерството си. Бе свикнал хората да го слушат, когато развива своите теории за просперитет, но тук бе като на бойното поле. Нямаше значение кой какво казва, а само да му се чува най-високо гласът. Стоян не даваше толкова лесно лидерският си кокал, който смяташе, че е захапал.

След около 6 часа крещене той си тръгна уморен. Вечерта спа непробудно. На следващата сутрин докато преглеждаше сутрешните блокове по телевизиите, за да види дали не са го заснели по време на срещата, той разбра, че някои от хората от срещата са били поканени от президента, за да изразят пред него исканията на протестиращите. Стоян се ядоса. Защо те, а не него. Нима той не знае какво иска народът? Какво повече знаят тези от него? Той нарами отново байрака, сложи песнопойката си с революционни песни, запаса едно патронче ракия и тръгна към президентството, за да поправи тази несправедливост.

След още няколко дни на протести с него се свърза председателят на политическа партия Справедливост, законност и ред. Той му предложи да се присъедини към партията и така ще може да влезе гарантирано в парламента. Само трябваше да осигури на партията гласовете на протестиращите на следващите избори. Стоян само това и чакаше. А и вече беше изморен от тези протести. По цял ден скандиране, викане и нищо. Дори и един лев не му е дал някой за изгубеното му време. Бошлаф работа.

От партията му купиха костюм, дадоха му автомобил с личен шофьор, наеха му хотелски апартамент. Живот. На следващата вечер колата на Стоян спря до протестиращите пред народното събрание. Той слезе, свали сакото и вратовръзката си и облече опърпано кожухче. Отвори багажника на колата и от там извади своя байряк. Нарами го и отново се отправи към микрофона.

- Българи, тук ли стееее? – провикна се Стоян. – До кога ще търпим да ни грабват? Не ви ли писна да живеем в нищета? Да ни крадат и забогатяват на наш гръб? Трябва да направим нещо. Аз самият изпитвам крайна неприязаън към политиката. Не беше лесно за мен, но взех решение. Аз ще вляза в политиката заради вас. Защото вие заслужавате да живеете по-добре. Ще жертвам себе си. Ако ме подкрепите, ви обещавам, че ще увелича пенсиите на 1000 лв. още след като бъда избран. Ще намаля с 80% сметките ви за ток и парно. Нови лица трябват в тази политика. Нови и непокварени като мен. Заради своят народ съм готов да го направя. Ще се жертвам за вас, братя, за да живеете по-добре ...

* Всяка прилика и разлика с действителни лица и събития е напълно случайна.

Коментари

  1. Пак си го написал добре, ама лошото е, че Стоян и стоянчовците нито ще го прочетат, нито ще го разберат ако го прочетат случайно. А останалата част от обществото, дето не трябва да позволява на такива кресльовци да си развяват байрака е учудващо апатична.

    ОтговорИзтриване
  2. Добре и точно написано, но за съжаление няма да намери подкрепа от много хора, според мен. Що се отнася до мен аз също съм на това мнение. Дори не става въпрос замо за сега, но и за свалянето на Виденов - точно същото беше. И се притеснявам, че пак всичко ще се повтори... За съжаление от 89 година вървим назад и надолу и вместо по-добре ставаме все по-зле. За мен смяната на управление на всеки 4 години не води до нищо добро. 4 години са прекалено кратък срок за огромните промени които са необходими и понеже всеки налапал кокала знае, че след 4 години няма да е там, краде с пълни шепи - сега му е паднало - да му мислят следващите ... а народа "кучета го яли" както се казва.

    ОтговорИзтриване
  3. Иван Петров? Сигурен ли си че не се казваш Стоян?

    ОтговорИзтриване
  4. Имаше един много хубав разказ на Смирненски - "Приказка за стълбата", може и да не тръгваш по пътя с користни цели, но властта развращава.А ако имаш и някои предразполагащи "заложби" това се случва още по - бързо.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…