вторник, 22 октомври 2013 г.

Мораториум върху икономиката

Мораториум над икономическото развитие на България. Така накратко можем да обобщим решението на Народното събрание (НС) за удължаване на мораториума върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до началото на 2020 г. При присъединяването на България в европейското семейство беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1 януари 2014 г. и присъединителният договор на България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Така решението на Народното събрание нарушава пряко ангажиментите, които е поела страната.

Защо всъщност този мораториум нанася силен удар върху икономическото възстановяване на страната?

На първо място той показва желание, не за провеждане на политики в подкрепа и налагане на свободен пазар при земеделските земи, а именно обратното. Води към монополизация на сектора на едрите земевладелци. Тези към, които отиват над две трети от средствата по оперативните програми, просто, защото проектите, които разработват са големи и мащабни, а останалата малка част от финансовата подкрепа се разпределя на хиляди малки предприемачи. Именно монополизирането на пазара и изправянето на бариери за вход на него, водят до порочната зависимост, че големите стават все по-големи за сметка на малките, които фалират, защото не могат да издържат на силния натиск.

Защо беше важно отварянето на пазара?

Българската икономика е малка и отворена. Като такава, тя пряко се влияе от чуждите инвестиции, които влизат в нея. Като малка икономика, на страната ни е необходим сравнително малък обем инвестиции, за да може те да окажат положително влияние и да задвижат нейния растеж. През годините на икономически подем, развиващата се икономика на България генерираше, както очаквания за ръст на база силно изоставане от другите страни членки на ЕС, така и бе добър вход за фирмите към единния пазар на съюза. Това насочи редица инвеститори към България, където откриха фабрики и изнесоха част от бизнес процесите си. Създадоха се нови работни места, производителността и доходите се увеличиха.

Икономическата криза доведе до отлив на инвестиции, тъй като тези средства се оказаха необходими и по-добре защитени на други места по света. Въпреки видимите процеси на възстановяване на икономиките в световен мащаб, политическият цук-цванг, в който изпадна през годината България, внесе допълнителна несигурност за бъдещето на страната в, и без друго предпазливите инвеститори, което катализира отново процеса на отлив на инвестиции.

По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари - август 2013 г. възлизат на 772.5 млн. евро (1.9% от БВП), при 1593.5 млн. евро (4% от БВП) за януари - август 2012 г. Само за месец август 2013 г.техният са в размер е отрицателен -34.2 млн. евро, при положителен прираст от 395.6 млн. евро за август 2012 г.Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 87.8 млн. евро, при 163.9 млн. евро за януари - август 2012 г.

Графика. Дял на преки чуждестранни инвестиции от БВП на страната
Източник: БНБ

Тези лоши, лоши чужденци

Аргументите за повсеместна колонизация на страната след 1 януари 2014 г., която ще доведе до икономическо робство и зависимост на българите, наложени от богатите чужденци, не само кореспондират с икономическо невежество, но и връщат една, претендираща за модерна и съвременна страна, далеч в тъмните катакомби на средновековието. Бегъл поглед през последните 10 години ни показва, че едни от първите големи чуждестранни инвестиции в страната бяха в основаването на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), чиято насоченост бе (и все още е) придобиване и обработка на земеделски зами. Именно тези чужди инвестиции превърнаха пустеещите тогава земеделски земи в доходоносни инвестиции, което се калкулира положително в цената на основния актив на тези АДСИЦ-ове – земята. Средната цена на земеделска земя у нас варира между 400 и 700 лева като в някои части на Добруджа тя достига и до 1 500 лв. за декар. За последните 10 г. земеделската земя на много места в страната е поскъпнала над 6 пъти, а само през 2008 година ръстът на цената е бил 35-40 на сто.

Реално това, на което сме свидетели от страна на чужди инвестиции в българска земя, се оказва, че са увеличаване на стойността на земята и създаване на редица работни места. Всъщност, колкото и да е мила за „политиците“ българската земя, тя не е толкова атрактивна инвестиция, колкото се представят. Използваната земеделска площ е общо 50 902 790 дка. (включва обработваема земя, трайни насаждения, лозя, градини, ливади, пасища, угари и др.) Обработваемите площи са близо 35 000 000 дка. или общо 68.7 % от използваните земеделски площи. Основната част от тази земя не е комасирана, което оказва допълнителен натиск върху цената и привлекателността на земята за всеки инвеститор.

Последиците

Последиците от решението за удължаване на мораториумът ще бъдат тежки за страната и икономиката й. На първо място, това ще даде ясен сигнал за всички чужди инвеститори, че техните инвестиции не са важни на територията на България. Създаването на допълнителни бариери пред тях, ще ги накара да продължат да разглеждат страни като Румъния като далеч по-перспективни и с един съществен плюс – голям вътрешен пазар.

На следващо място, неспазването на поетите вече ангажименти всява страх в инвеститорите и прави страната ни непредвидима за правене на бизнес, което ще се отрази в цялостно влошаване на бизнес климата. Още една причина, поради която чуждестранните инвестиции може да се очаква да продължат отлива си.

Мрачни облаци се задават и от друга посока. Европейската комисия (ЕК) вече потвърди, че ако България не отвори пазара си от началото на 2014 г., както е предвидено в договора за еврочленството й, ще се пристъпи към наказателна процедура и съответните глоби. ЕК няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от Европейския съюз, което на практика означава преразглеждане на присъединителния договор на България и повторна ратификация от 28 държави членки. При подобно развитие на събитията, страната може не само да не спечели желания мораториум, но и да загуби редица преимущества, които има. Нека все пак не забравяме, че България търпи редица критики в мониторинговите доклади по отношение на липсата на воля в управляващите да се борят ефективно с корупцията и организираната престъпност и да проведат адекватна съдебна реформа. Само преди няколко седмици България бе препъната по пътя си за членство в Шенген въпреки, че покриваше всички технически критерии. Не е тайна и мнението на много страни членки, че България е била приета в ЕС прекалено рано и страната не е подготвена все още, за да бъде пълноправен член.

И за финал сме длъжни да кажем, че конкретната забрана успешно се заобикаля и в момента, чрез регистрация на дружества в страната или забулена собственост през редица офшорни компании и свързани лица. С други думи мораториумът ще продължи порочната практика на непрозрачна собственост на българска земя, а това ограничава възможностите за упражняване на контрол на съответните институции.