неделя, 1 юни 2014 г.

Профил на инвеститорите на БФБ 2014 г.

През 2013 г. за първи път бе проведено проучване на Профила на инвеститорите на БФБ. Към този момент единствено то предоставя публична информация, за участниците на българския капиталов пазар. През настоящата година проучването бе проведено за втори път като основната цел бе не само да провери дали характеристиките на инвеститорите се запазват и как се е изменил профилът им през последните 12 м.

Методът на събиране на информацията бе чрез провеждане на онлайн проучване сред потребителите на тясно специализирани форуми, сред последователите на някои инвестиционни посредници в социалните мрежи и др. Общият брой инвеститори, до които проучването достигна бе 108. Основният профил на търсената таргет група бе фокусиран към масовият инвеститор, който търгува на БФБ за собствена сметка, а не толкова големи институционални инвеститори. Периодът, в който бе проведено проучването през 2013 г. бе между 14 и 22 юни 2013 г., през 2014 г. бе между 14 и 23 май.

Тъй като проучването предоставя голям обем информация за самите инвеститори, то за обработката и систематизирането й в посока оформяне на конкретни поведенчески профили, през тази година използвах по-сложни статистически похвати като един от методите за многофакторен анализ в статистиката – клъстерният анализ. Той раздели респондентите в три основни групи, които условно нарекохме по следния начи:

Група – „Новобранци“
Група – „Спекуланти“
Група – „Инвеститори“

Фигура: Големина на всяка група


Под спекуланти разбираме инвеститори, които присъстват на пазара, за да печелят от движението на цените. Техните инвестиционни хоризонти са много къси и не отделят толкова голямо внимание на самите фирми търгуващи се на борсата и как би им повлияла икономическата ситуация на техния бизнес. Под инвеститори разбира ме респонденти, които има дълги инвеститорски хоризонти. Те не обръщат толкова голямо внимание на самата цена на акциите, а се фокусират върху бизнеса, които стои зад тези акции. Наричаните новобранци от своя страна са инвеститори, които присъстват от скоро на БФБ и пазарните им действия са обвързани с голяма доза неоправдан риск. Направеният многофакторен анализ ни помогна освен ясно да отличим тези групи, но и да определим техният дял в общата структура на присъстващите на пазара инвеститори. Като най-голяма се оформя групата на „Спекулантите“ – 37,0% от всички респонденти попадат в нея. На следващо място по-големина се откроява групата на „Новобранците“ с дял от 32,4%. Последната група е тази на „Инвеститорите“ с дял от 30,6%.

Повече от половината от взелите участие в проучването се самоопределят като активно присъстващи на българския пазар. През настоящата година се регистрира ръст от 6,2 пр.п. Две са основните причини, които карат респондентите да инвестират на БФБ. На първо място, това е търсенето на по-добра доходност за спестяванията им, след като лихвените проценти по банковите депозити значително намаляха. На второ място участниците в анкетата споделят, че с инвестициите си те разчитат на дивидентите/печалбите, които да ми помогнат при нужда от пари или допълнителни доходи за пенсия.

При конструирането си на инвестиционен портфейл повече 80% от респондентите залагат на над 4 акции на различни компании. В сравнение нагласите от преди една година, се вижда ръст в този дял. С отминаването на тежките ефекти от икономическата криза, все повече компании на БФБ започнаха да радват инвеститорите с добри новини. Така интересът им започна да се разпръсква върху повече позиции.

Въпреки че често в медийното пространство инвеститорите на БФБ са дефинирани като изключително рационални, първото по рода си проведено проучване през 2013 г.регистрира, че наред с рационалността при вземане на решение за покупка или продажба, те се ръководят и от собствените нагласи/усещания/ предчувствия към развитието на компаниите и секторите, в които те оперират. Преди 12 месеца този фактор бе на второ място, но сега неговата значимост нараства и той вече се оформя като основен за инвеститорите.

Първото проучване през 2013 г. регистрира, че над 70% от постигнатата положителна доходност от инвеститорите се реинвестира отново в закупуването на акции на БФБ. 12 месеца по-късно този дял спада до 58,3%. Въпреки че проучването индикира, за по-малка възвръщаемост на постигнатите печалби към БФБ, то показва, че в очите на инвеститорите борсата започва да носи относително стабилни приходи. Това неминуемо ще активизира и инвеститори, които очакват именно този сигнал, за да влязат на пазара и ще привлече нови играчи. От тук може да очакваме и повишаване на ликвидността на пазара и на постигнатите печалби.

Въпреки че ликвидността на БФБ през 2013 г. се повиши значително в сравнение с годините след 2007 г., тя все още не успяла да достигне до необходимите нива, които да осигурят безпрепятствено влизане и излиза от повечето позиции на борсата. Именно тя се откроява и като основен проблем според инвеститорите взели участие в проучването. На следващо място с близки резултати се откроява група от 3 проблема, които могат да бъдат определени като взаимосвързани: липса на нови инвеститори, липса на нови компании и пропуски в законодателството, даващи възможност за водене на непрозрачно управление на фирмите и анонимност на реалните собственици.  

Графика: Кои според Вас са основните проблеми, пред които е изправена БФБ днес?


База: 2014г.N=108



понеделник, 26 май 2014 г.

Отгатни ми изборите


Изборите в неделя произведоха, както се изрази лидерът на България без цензура „политически трупове“. Основните губещи в тези избори бяха двама. Първите са БСП със колосалния отлив в доверието на избирателите си, а вторите ... за пореден път социологическите агенции с неточните си прогнозни резултати. Казвам за пореден път, защото в кратката демократична история на страната е имало може би два или три вота, които са съвпаднали в пълна степен с обявените при избори проучвания. Така въпросът купени ли са социолозите в България, отново разпали обществените духове. В последните няколко дни редица, знайни и незнайни експерти и псевдо експерти се упражняваха в риторика по темата, като в крайна сметка всички сатанизираха социолозите и ги поставиха в образа на най-корумпираната прослойка в обществото. Въпреки че като дипломиран социолог, винаги съм се възмущавал на хора от бранша продаващи не само своето достойнство, но и това на своите колеги, трябва да внесем няколко допълнителни уточнения.

Защо предизборните резултати се различават от следизборните такива?

Социологически проблеми

На първо място разминаване в резултатите може да дойде от различните методологии, по които социологическите агенции изготвят своите проучвания. За да бъде едно проучване представително за населението на страната, то то трябва да осигури равен шанс на всички имаши право на глас да попаднат в изследваната извадка. С други думи изместване на резултатите може да бъде получено от изместване на извадката, която се прави при провеждане на проучването.

Значение има и начинът на формулиране на въпросът, който се задава към респондентите при провеждане на проучването. Стандартният и най-често срещан въпрос е -“Ако изборите бяха днес, за коя политическа сила бихте гласували?“. Той има и различни свои разновидности, които понякога могат да доведат до объркване на респондентите, а от тук и да бъдат дадени неточни отговори.

От друга страна разминаване може да дойде и от некоректна работа на самите анкетьори, които да не спазват изискванията, които са им зададени за подбор на респондентите попадащи в извадката. Всяка агенция има свои филтри за проверка на качеството на работа на анкетьорите си, но дори и те не дават сто процентова гаранция.

За да бъдат изчистени всички тези проблеми Българската социологическа асоциация проведе преди няколко години дебат по темата, чиято цел бе да бъдат уеднаквени методологиите, които се използват за измерване на предизборните нагласи. Това бе необходимо, тъй като именно зад тях се криеха и оправдаваха агенциите, които представяха нереално високи резултати за една или друга политическа сила.

Не на последно място идва и стохастичната грешка на оценката. Това означава, че посочените проценти, които се представят не могат да бъдат възприемани като реално точните стойности. На пример, ако да кажем дадена агенция представя данни от проучване, според което за ПП ГЕРБ ще гласуват 27%, а грешката е 2%, то точният процент е в интервала +/-2% от посочения или между 25% и 29%.

Политически проблеми

Друг аспект на промените в предизборните резултати идва и по линия на самите респонденти. С изключение на ДПС и някои малки националистически формации, политическата реалност показва, че няма партии с голям дял на твърдия си електорат. В това число дори и БСП вече не може да разчита на своите пенсионери, които първите 15 години от демократичното начало, чинно гласуваха под строй за червената идея. Всяко социологическо проучване прави момента снимка актуална към датата на провеждането му, на обществените нагласи и очаквания. Прибавяйки към това и непостоянността в политическите нагласи на респондентите, то картината често се оказва по-динамична и от момента на снимката, до момента на представянето й в медийното пространство, тя може да се измени. Именно липсата на твърд електорат придава голяма тежест на провежданите политически кампании. Ако предизборните кампании не носиха гласове, то нямаше да има нужда да се хвърлят стотиците хиляди левове за реклами и срещи с избирателите. Просто всичко щеше да е ясно месеци преди провеждането на вота.

От всичко казано до тук става ясно, че шансът различни агенции да оповестят еднакви проценти за политическите сили, е минимален. А разлика от един или по-нисък процентен пункт, е много трудно да се запази при всички. В данните на една агенция разликата може да бъде 0.5 пр. п., но при друга тя да нарасне до 2 пр. п. Така, че варирането на процентите е напълно нормално. Особено при близки нива на подкрепа в обществото, това би възпроизвело при една агенция дадена политическа сила да води, а при друга, нейният опонент.

Защо се манипулират предизборните нагласи?

Предизборните проучвания са силен инструмент в ръцете на политиците и политическите ПР-и, защото те могат да донесат допълнителни гласове на партията. Това обикновено се случва по две причини. Първата е даване на близки резултати между две взаимно противопоставящи се политически сили. В нашия случай ГЕРБ и БСП. Малките разлики между тях обикновено се комуникират към избирателите по два начина. Първият е, че конкретната политическа сила има шанс да победи своя опонент, но за да се случи това, гласът на всеки е от изключителна важност. По този начин се активизират избирателите, които не смятат, че един глас (точно техният) е от съществена полза и са решили да не отидат до урните или смятат, че в този ден имат по-важна работа. Вторият е използването на омраза и агресия към опонента. Ако не гласуваш другите ще ни победят. Като цяло този подход събужда и мобилизира периферията на гласоподавателите на партията. Все пак трябва да направи и уточнението, че този подход е нож с две остриета и може да бъде използван със същата сила и посока от политическия опонент.

Другата причина, поради която се прибягва до манипулации, е даване на шанс на малки партии. Един от основните проблеми, с които се сблъскват политиците опитващи се да привлекат електорална подкрепа е, че гласоподавателите казват: Според проучванията вие нямате шанс да прескочите предизборната бариера. Защо да гласувам за Вас тогава като нищо няма да можете да промените? Именно тук изкуственото напомпване на подкрепа, се използва ефективно от малки формации и по този начин те събират по-голям брой гласове. 

Как да познаем, коя агенция ни лъже?

Манипулирането на общественото мнение, чрез некоректни предизборни данни се случва по два начина. Първият е със създаване на агенции – еднодневки. Те се създават няколко месеца преди изборите и започват усилено да произвеждат предизборни проучвания за нагласите на обществото, в които тенеденциозно да дават завишени резултати за определена политическа сила. Всяко тяхно проучване е широко тиражирано в национите медии. Могат лесно да е разпознаят подобни начини за мнипулиране, като се замисли човек как никому неизвестна агенция е отразявана в национални телевизии и ежедневници. Медиите внимават на кого дават трибуна. Все пак ако Вие като читател, пишете и изказвате активно мнение във форуми на медии, защо никой не ви е поканил до сега да коментирате изборите? Разбира се както вече стана явно през последните години, след като се заплаща, всяка информация може да бъде отразена и всяко мнение взето под внимание. След приключване на изборите тези агенции изчезват по същия мистериозен начин, по който са се появили.

Стигаме и до същинската платена социология. Определена партия плаща на вече наложила се в общественото пространство от години социологическа агенция, която да завишава резултатите й. Всъщност процесът тук е малко по-сложен от това, което се представя. При разработването на ПР-стратегиите преди изборите и по време на предизборните кампании, политическите сили използват услугите на социологически агенции, за да могат точно да идентифицират най-наболелите проблеми на обществото и да изградят своите предизборни платформи върху тях. Също така и да следят какви са отзивите от техните кампании и тези на конкурентите им. Това показва, че социлогическите агенции, които си позволяват да моделират предизборните резултати от проведени проучвани в полза на една или друга политическа сила, са обвързани с нея още преди началото на самия предизборен процес и произвеждат повече от едно проучване до настъпване на самия вот. Най-често манипулациите варират в рамките на стохастичната грешка. (Все пак не е толкова лесно и евтино да накараш агенция с изградено през годините в публичното пространство име да посегне върху коректността на своите данни.) А представители на тези агенции в края на предизборната кампания се хвърлят в словесна защита на своите клиенти като основно говорят в медиите за голям потенциал за ръст и победа при провеждане на изборите. Друг интересен момент тук е и навикът на тези социолози да поднасят на медиите данни от проучване ден или два преди деня за размисъл като в тях акцентират за обрат на ситуацията, което отново е насочено към мобилизация на периферната част от гласоподавателите на определената политическа сила.

И така, бяха ли купени социолозите за Евровота?

След всичко казано до тук и разглеждане на резултатите, то близките и почти равни предизборни резултати между двете основни политически сили изглежда, че са били манипулирани. В същото време обаче, реално една партия няма как да купи всички социологически агенции, за да ги накара да предоставят еднакви данни. Отговорът тук по-скоро се крие в залозите на самите социолози за изборите. С настъпването на икономическата криза, бизнесът в страната прибягна до съкращаване на разходите си, а тези за проучвания бяха на първи места в списъците. Това доведе до сериозно размерите на сектора и направи участията им в обществени поръчки жизнено важно за тяхното оцеляване. Да припомним, че само преди няколко години бяхме свидетели на публична кавга между шефките на две социологически агенции именно за манипулации в участието в обществени поръчки. А обществените поръчки се възлагат от държавата, която се управлява от правителство съставено от БСП. Публична тайна е, че ако има желание, определен кандидат ще спечели определена поръчка, ако не, няма да се случи. Изхождайки от тук, може да се направи изводът, че всъщност резултатите на социолозите може да са били леко завишени, но едва ли е било под натиск, а просто бяхме свидетели на нежелание на социологическите агенции да влизат в конфликт с властта именно, поради страх да не загубят бъдещи договори. Всъщност, както споменах по-горе, подобно изравняване на предизборните резултати е нож с две остриета и това най-вероятно е въздействало по-силно мобилизиращо за ГЕРБ от колкото за БСП. Подобна бе и ситуацията на предсрочните избори от миналата година ГЕРБ и БСП отново бяха с почти идентични резултати при всички предизборни проучвания от всички агенции.

Кой печели от дискредитирането на социолозите?

Естествено печеливши са само политиците. След като се наложи публично мнението, че социолозите и проучванията им са платени и манипулирани, много по-лесно ще бъдат подвеждани избирателите да гласуват за партии, които нямат шанс да преминат 4 процентовата бариера на парламента. Но все пак и малкото гласове са им достатъчни, за да се прескочи по-ниската летва от 1 процент за държавна субсидия или да се пренасочат гласове от политически опонент към друг без шансове за победа. За съжаление не се наблюдава и засилено желание от страна на всички социолози да изчистят опетняваното си име и всичко попада в порочния кръг на незнанието на кого да се довериш и вярваш.

вторник, 18 март 2014 г.

Сблъсък на пазари*

Геополитическите рискове са сред най-неприятните за инвеститорите, поради непредвидимостта на тяхното развитие и приключване. Всяка страна в подобен конфликт защитава своя национален интерес, а развръзката обикновено е труден компромис, който всеки може да си позволи да направи. Докато се стигне до него обаче, инвеститорите се оказват в капана на неизвестното бъдеще, а средствата им се обезценяват. Украинската криза, на която сме свидетели през последните дни, е далеч от разрешаване, а страните в нея са най-мощните икономики в съвременния свят. Това превръща мащабите на тази криза в заплаха за икономиката такава каква я познаваме до този момент, а инвеститорите в заложници на чужди интереси.

Във вторник след продължителна реч на руския президент Владимир Путин, бе подписан договор за приемане на Крим и Севастопол в състава на Руската федерация. С този акт Владимир Путин показа не само, че Русия не се страхува от заплахи за икономически санкции, но и че е готова да плати цената да даде начало на нова Студена война.

Като реакция на референдума на Кримския полуостров САЩ и Европейският съюз решиха като начало да въведат санкции срещу руски и украински официални лица, ограничения за пътуване и замразяване на чуждестранните активи на лица, за които се предполага, че са допринесли за дестабилизацията на ситуацията в Украйна и особено в Крим.

Въпреки че Русия търпеливо изчака провеждането на референдум в Крим и не отговори нито на увещанията за споразумение, нито на заплахите от налагане на санкции, след подписването на споразумението за присъединяване на Крим и Севастопол, тя открито заплаши западните компании с контрамерки. Руските корпорации може да пренасочат бизнеса си в държави, които не участват в санкциите, предупреди ръководителят на руския петролен гигант „Роснефт“. И дори в самата Русия климатът за западната индустрия може да стане неприятен, обяви междувременно заместник-министърът на промишлеността в Русия. Това освен, че би отслабило икономическата мощ на Еврипейския съюз и САЩ, би довело и до подсилване на икономики, които ги поставят в изолация.

Икономическата кризата превърна Китай във втората икономика в света, а юанът през последните години се спряга като резервна световна валута, която има потенциал да измести долара като такава. В събота на провелия се съвет за сигурност на ООН Китай бе и единствената страна, която не подкрепи внесения документ от САЩ, с който референдумът в Крим се обявяваше за незаконен. Това превръща страната в потенциален стратегически партньор на Русия при задълбочаване на конфликта.

Всички анализатори и наблюдатели на се питат до какви нива може той да ескалира. Дали ще изправи света пред ужаса на нова световна война? Всъщност тя вече започна. Не такава каквато я познаваме от учебниците по история, а по-сложа и страшна. Вместо милиардите долари, рубли, евро, юани да бъдат трансформирани в хладни оръжия, те се сблъскват на международните пазари. Поглъщат корпорации, обезлюдяват цели градове като задушават бизнеса и преразпределят световното богатство.

Въпреки че Европейският съюз заплашва с икономически санкции Русия, споменът от началото на 2009 г. все още не е изтрит. Тогава редица страни от съюза се превърнаха в косвени жертви на споровете между Русия и Украйна като природният газ идващ от Русия и преминаващ през Украйна, бе спрян. Дори и днес ЕС все още не е енергийно независим и контра удар от Владимир Путин в тази посока би довел до икономически и финансови загуби, намаляване на производствени мощности, затваряне на предприятия, ръст на безработицата намаление на конкурентоспособността и срив на пазарите.

Ако лудостта в очите на Владимир Путин издава готовността му да прекрачи границата на икономически сблъсък и стъпи на полето на физическата война, то тонът на европейските лидери и Барак Обама показват, че те ясно разбират евентуалните последици и биха направили компромис със самите себе си в името на политически мирно решение на казуса. Тук обаче остава отворен въпросът, който ще тегне над пазарите, дали Русия няма да се възползва и в бъдеще от този страх?

Резултатът от този конфликт най-вероятно ще бъде кратка международна изолация за Русия, до момента, в който САЩ и Европейският съюз не осъзнаят горчивата истина, че Русия е „прекалено голям, за да падне“ (too big to fail) икономически партньор за тях, който не биха жертвали дори и в името на справедливостта. Така ще последва нова прегрътка с увещанията към Русия да не прави повече така. А за Украйна, Крим ще се превърне в цената, която трябва да заплати за приемането си към европейското семейство. Дали е справедливо за всички ли? Не, естествено. Но все пак, кой е казал, че на пазарите има справедливост?

*Заглавие на икономически бестселър на New York Times и Wall Street Journal за 2008 година от Мохамед Ел-Ериан.

вторник, 28 януари 2014 г.

Нова година, стари перспективи


Новата година донесе положителни емоции на инвеститорите на БФБ. Основният индекс SOFIX се изкачи до над 500 пункта за първи път от 2008 г. насам и се превърна в най-бързо растящият индекс в света от началото на годината. Подобно бе и началото на отминалата 2013 г. тогава силният ръст бе прекършен от изпадането на страната в дълбока политическа депресия. Към настоящия момент кризата на политическата сцена все още не е решена и има всички признаци да се задълбочи отново през годината.

В краткосрочен план инвеститорите очакват с интерес неконсолидираните финансови отчети на компаниите, което ще доведе до раздвижване на борсата в следващите 2 седмици. След това отново се появяват въпросителните около търговията на БФБ. Основен натиск през годината ще продължи да оказва политическата обстановка. Според редица анализатори предстоящите евроизбори са добра възможност да бъдат легитимирани управляващите партии и това да доведе до известно успокоение в инвеститорите, че правителството се ползва с достатъчно доверие в обществото, за да изпълни мандата си до край. Европейските избори обаче не могат да бъдат използвани като коректен индикатор, за това дали една или друга политическа сила се ползва с доверие в обществото. Нека си припомним, че на предходните избори НДСВ спечели 8% и взе два мандата , което се дължеше основно на присъствието на Миглена Кунева в листите на партията, а месец след това преливането на гласовете от евровота към този за правителство не се получи и партията не успя да премине 4 процентовата бариера. Така и на новите избори евентуална победа на БСП няма да предостави на партията политическата сигурност, от която се нуждае,но загубата ще катализира нова вълна от протестни действия, което ще доведе до поредните трусове на българския капиталов пазар. Към това може да се добави и нароилите се нови политически партии даващи заявка за влизане в нов парламент, които допълнитeлно ще катализират обществено напрежение, за да събират привърженици.

В тази тежка политическа среда трудно може да се очаква, че негативните ефекти няма да се пренесат и върху икономиката на страна. С оглед на възстановяването на основните външнотърговски партньори на страната, износът се очаква да продължи да дърпа икономиката нагоре имайки предвид, че той в най-малка степен се влияе от вътрешното напрежение сред политическата класа. Имайки предвид това, може да се очаква, че компаниите, които работят активно за износ ще бъдат най-често в полезрението на инвеститорите.

Според бизнес анкетите на НСИ през януари 2014 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 4.6 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители. Въпреки това „несигурната икономическа среда“ продължава да бъде основен възпиращ българския бизнес фактор, който увеличава тежестта си в сравнение с месец по-рано.

Импулсите на силени повишения на БФБ през последните 12 месеца показват, наличието на свободни средства в инвеститорите, които чакат благоприятни сигнали, за да увеличат позициите си на пазара. Въпреки че първите отчети на компаниите дават нотка на оптимизъм, то е твърде възможно след появата на консолидираните отчети за края на годината, положителният тренд на БФБ да забави значително темповете си и при евентуално ескалиране на политическото напрежение да спре. Имайки предвид, че на българската борса чуждестранните инвеститори са основен фактор за нейния ръст, то неизвестността ще продължи да ги държи на разстояние, превръщайки местните пенсионни и взаимни фондове в основни „маркет мейкъри“. Положителни сигнали биха дошли ако правитлеството избърза приоритетно с приватизацията на БФБ и на нея видим свежи нови попълнения.

*Материалът е с аналитичен характер и изразява личното мнение на неговия автор. Не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

вторник, 14 януари 2014 г.

С пагон в задния джоб



Слънчевите лъчи нагряваха предния капак на патрулката. Бяха минали само два часа от началото на смяната на старшина Стоянов, който едвам успяваше да си задържи очите отворени. Топлият летен ден и надутият му от приятно преяждане с кебапчета корем, го унасяха в дълбока дрямка. Старшина Стоянов бе навършил петдесет наскоро. Не му оставаше много служба, но той и не искаше да напуска. Беше катаджия още от времето на бай Тошо, както се сам се шегуваше. За всичките си години служба в системата, не успя да се издигне до върховете на ръководството, но и така бе доволен от живота. В полицията през последните двайсет години имаше много проблеми, началниците ги меняха през ден, а заплатите и униформите им не бяха мръднали от онова време. Оплакваше се само официално, беше член на полицейския синдикат и някак си единствено недоволството на колегите му го задължаваше да споделя тяхната позиция. Иначе той си беше добре. Държавата може да не се грижеше за него, но той сам си взимаше това, което смяташе, че му се полага. Казваше, че в известен смисъл така му е по-добре. Вместо някой друг да определя заслужената му надница, той сам го правеше. Да, Стоянов бе от онези катаджии, за които парите в ръка обезсмисляха всеки акт и фиш.

От няколко седмици Стоянов имаше нов колега – Петров. Младо момче, завършило школата преди година. Като един от най-опитните, на Стоянов се падна честта да обучава новобранците. Той бе подбрал едно от най-сложните кръстовища в столицата. Не знаеше кой бе измислил начинът за преминаване през него, но не го и вълнуваше. Самият той като цивилно лице винаги нарушаваше правилника, минавайки от там, но като длъжностно лице беше стриктен. Така де, следеше закона. Ако беше 25 години по-млад, никога нямаше да избере това кръстовище, предизвикващо куп нарушения и неуморна работа. Като млад гледаше да си подбере за дежурство най-тихите места в столицата. Днес обаче времената бяха други. Колкото по-шумно и натоварено, толкова по-доходоносно.

Стоянов си имаше ритуал, който изпълняваше всеки ден . Застъпвайки на смяна, веднага трябваше да заработи първия си хонорар. Вярваше, че сефтето е най-важно. Ако тръгнело добре от първия път, щяло му върви така и до края на смяната. Днес също не отстъпи на своята максима, още в началото размаха палката пред тъмно сив Фоклсваген, който бе настъпил повечко газта.

- Старшина Стоянов. Карахте с превишена скорост, за къде сте се разбързали? – попита строго водача, облягайки се с ръка на колата.

- Ами ... – шофьорът започна да кърши пръсти, после бръкна в якето си. - За да ви дам тези двайсет лева, които намерих попът. Не знаех, на кого са и исках да ги предам на полицията, за да им намерите собственика.

- Хммм. – Стоянов оправи форашката си, после се огледа на двете страни. А не бяха ли случайно четиресет лева? Все пак двамата с колегата ще трябва да търсим собственика.

Мъжът бръкна отново в джоба на якето си и подаде на полицаят още една банктнота.

- Хайде, и умната. Да не превишавате скоростта повече.

Стоянов знаеше, че всичко трябва да се дели с колегата по смяна. На това учеше и Петров. Като споделиш парите с другия, няма кой да те хване. Потърпевшите могат да се оплакват колкото си искат и на когото си искат, но без доказателства и свидетели, са безсилни срещу закона. А когато и колегата е вътре, няма кой да потвърди, че се е случило каквото и да било. Все пак нарушения има за всички.

Стоянов често обичаше да си доставя забавления в работата. Не всичко е пари в живота, все пак. Преди седмица бе спрял млада жена, която говореше по телефона. Бе решил да бъде безупречен и да си свърши работата до край. А и опитът му бе показал, че жените не са много склонни да си платят. След като написа фиш на момичето, тя го погледна и очудено му каза:

- Защо сте ми написали на фиша, че е издаден в понеделник като днес е събота?

- Защото не искам да Ви развалям настроението през уикенда. – засмя се гръмко Стоянов.

Той ги обичаше тези шегички. „Работа, работа, но трябва и да се забавляваш.„ казваше на младия Петров. Той от своя страна не се противеше на методите на Стоянов. Дори с охота приемаше заработените двадесетолевки. Все пак и той самият си имаше нужди. Нощният живот в столицата го привличаше живо, а и жените в заведенията харесваха мъже със значки и пистолети. Петров попиваше всяко движение на Стоянов и двамата бързо се сдушиха. Често дори се обзалагаха по колко могат да изкарат от спряна за проверка кола.

- Добър ден, Петров. Вие какво?! Не видяхте ли знака? Тук може да се кара само в едната посока. – строго говореше Петров на шофьора, който бе спрял, уж за проверка.

- Е че аз да не карам в двете?-опита се да разведри обстановката водачът.

- Хайде сега, като толкова много знаете, ето едно актче за двеста лева.

- Ама как така за двеста лева, не е ли за сто?

- По сто лева за всяка посока.

“Малкият Петров има потенциал”, обичаше да казва Стоянов. Той обаче също не му оставаше длъжен и показваше кой е старото куче.

Спря кола с варненска регистрация.

- Добър ден, старшина Стоянов, петдесет лева глоба. – авторитетно нареди Стоянов.

- Защо, какво нарушение съм извършил? – рече шофьорът, мигайки недоумяващо.

- Не може да ме убедиш, че от Варна до София не си направил поне едно нарушение.

След това Стоянов се прибра в колата и каза менторски: „Виждаш ли Петров, колкото и да е добър човек, алинея все ще се намери.“ Така минаваха дните на двамата, в шеги и закачки.

Слънцето не спираше да покачва температурата в патрулката. Бяха спрели колата на сянка до едно дърво, но това не помагаше.

- Петров, добре започнахме днес, но това слънце ще ме довърши. - Стоянов едвам успя да извади думите от устата си.

- Защо не отвориш малко вратата?Може да влезе по-хладен въздух отвън. – предложи Петров.
- Ти да не си луд?! – възкликна Стоянов. Ами ако вземе, че ни снима някой и ни изтипоса със снимката в социалните мрежи? Няма нужда да ставаме за смях като колегите.

- Чух, че миналата седмица Василев го ранили по време на акция. – опита се да разхлади ситуацията като отклони темата.

- Да, чух. Къде са го ранили?

- В главата. Лекарите му направили две операции.

- Е той да се радва, че не се е наложило ампутация.

Двамата избухнаха в бурен смях. В това време Стоянов забеляза черен Опел, който се движеше срещу тях.

- Ей сега уцелихме двайсетачката. – каза Стоянов и излезе от патрулката.

Черната кола не се движеше бързо и не даваше вид да превишава пътните ограничения. Стоянов размаха палката, показвайки на шофьора къде да отбие. Колата спря и прозорецът се отвори. Зад волана стоеше младо момче на не повече от 25-26 години.

- Загасете двигателя. - нареди полицаят. Старшина Стоянов, моля документите за проверка.

Момчето започна да рови в жапката. Извади един плик, пълен с листи.

- Какви точно документи трябва да дам? – попита момчето.

Стоянов го изгледа под вежди, като през главата му мина мисълта, че този млад човек се опитва да се шегува с лицето на закона. Въпреки това запази самообладание.

- Книжка, талон, технически преглед, гражданска. – изброи полицаят.

Момчето изрови необходимите документи, след което започна да ги подава един по един на полицая.

- Знаете ли за какво Ви спрях, господин Иванов? – попита Стоянов, докато разглеждаше шофьорската книжка на момчето. - Петко Иванов, нали?

- Да, Петко. Ами ... – зачуди се момчето.

- Светлините г-н Иванов, светлините.

- Ох, ама аз не съм ли ... – каза момчето, поглеждайки към таблото на колата. Забравил съм ги, съжалявам много. Току-що потеглих и просто съм забравил да ги пусна.

- Забравил, не забравил законът нали знаете, че го промениха вече. Преди само зимно време се караше така, сега е през цялата година.

- Знам, знам. Съжалявам много, не е било нарочно.- каза гузно момчето и продължи да подава исканите документи.

- То съжалението няма да помогне като направите ПТП г-н Иванов. – настойнически каза Стоянов.

- Ама как така ПТП, то е обяд! Слънцето свети толкова силно, че няма как да не видя някого, който идва срещу мен.- възрази момчето, опитвайки се да се защити.

- Законът си е закон, господин Иванов.За това е решен така, за да се спазва. Оппаа! – възкликна Стоянов. – Какво е това стикерче тук?

- Това е за гражданската ми отговорност, вчера я поднових.

- А защо е тук? Този стикер, господин Иванов, трябва да е залепен на предното Ви стъкло.

- Така ли...ама на мен никой не ми каза това, когато сключвах застраховката. – учуди се момчето.
- Ех, господин Иванов, то да бяха само светлините да си затворя очите, ама сега и това. Слезте от колата, господин Иванов, и ела те с мен при колегата.

След тези думи Стоянов се обърна и тръгна към патрулката. Петко излезе леко разтреперен от случващото се и последва полицаят.

- Колега, ето ти палката, иди да наблюдаваш. – нареди Стоянов на Петров.

След това седна на предната седалка на колата.Петко стоеше мирно до патрулката и проследи с поглед отдалечаващият се Петров.

- И какво сега, господин Иванов. Какво ще правим? Това са две нарушения на закона. – започна Стоянов.

- Не знам. Наистина не знах за стикера. Аз отскоро съм шофьор, преди четири месеца изкарах курса.

- Е какво, на курса не ви ли обясняват тези неща господин Иванов?

- Не. Нито го има и в листовките.

- Ето да не помислите, че ви лъжа, ще Ви покажа къде го пише в закона това. – Стоянов извади от жапката опърпан топ с листи. – Ето го тук, четете.

- Да, да, виждам. Съжалявам, но наистина не го знаех това. – продължи да се оправдава момчето. – Даже и като си я подновявах никой не ми спомена, че трябва задължително да го залепя.

- Трябва г-н Иванов, трябва. Иначе как да знаем, че сте изряден шофьор.

- Ето ги документите, сам виждате, че всичко ми е платено и редовно.

- Да така е, господин Иванов, но законът си е закон. – последваха няколко минутки мълчание от страна на полицая. – И сега какво ще правим?

- Не знам. – вдигна ръце момчето.

- Трябва да пишем акт. То да беше само това добре, фиш. Ама и светлините... вече стават две нарушения.

- Съжалявам, какво да кажа. Вие сте първият, който ме спира. Аз април взех книжка и до сега не ми се е случвало.

- За първи път те спират, така ли? – Стоянов погледна датата, на която бе издадена книжката на момчето. – За първи път те спират и направо акт. Ех, г-н Иванов.

- Щом се налага, какво да направя? – вдигна рамена момчето.

- Такъв топъл ден е днес, ходил си до МОЛ-а сигурно, купил си си нещо. Двадесет лева бензин си изгорил. И сега какво, акт.

- Какво да кажа?

- Господин Иванов, ще пишем ли?

- Не знам. Аз лично бих бил много щастлив да не пишем нищо, ама ... сгрешил съм.

- Добре, да не пишем, а аз, ако го направя, ти какво ще ми дадеш?

Петко гледаше и се чудеше вече какво да каже.

- Ще ти направя услуга, но трябва да получа нещо в замяна. – продължи Стоянов. - Иначе пиша акт. Знаеш, после ще ти отнемат и точки. Може и книжката да ти отиде и ще трябва пак да се явяваш на изпит. Какво ще правим, господин Иванов?

Момчето гледаше земята и единствено повдигаше раменете си.

- Не знам. – промърмори той.

- Ех Петко, Петко, качил си се в хубава кола. Стегнал си я, излъскал си я и сега какво – акт. Къде живееш ти Петко, от София ли си?

- От Пловдив съм. Живея под наем тук.

- Пловдив, имам познати там! – възкликна Стоянов. - Къде живееш тук?

- В квартал “Белите Брези”.

- Аха знам го, то не е лошо там. Ама как, под наем ли?

- Да, под наем. Много са скъпи жилищата тук, не мога да си позволя да си купя собствено.
- Може някой път с колегата да ти дойдем на гости. Да почерпиш по едно кафе, а?

- Ами ... може. – отново смотолеви Петко.

- Така, стига сме си разговаряли. Какво ще правим сега с акта Петко?

- Не знам.

- Ще пишем ли?

- Надявам се не.

- И аз така се надявам, ама трябва да измислим нещо за теб, което да е добре и за мен също. – продължи настоятелно Стоянов.

- Не знам, то ако беше по друго време ама сега точно.

- Ех, Петко. – Стоянов замълча за малко. – С какво се занимаваш тук, Петко? Бачкаш ли, учиш ли?

- Работя. Приключих с ученето. – каза Петко.

- А какво работиш?

- В една социологическа агенция.

- Какво е това, с какво се занимава? Онова дето познават за изборите, кой колко процента ще вземе ли? – попита неразбиращо полицаят.

- Не точно. Политическите изследвания са едно. Ние и такива правим. По принцип се занимаваме с най-различни типове проучвания - маркетингови, икономически и т.н – тук Петко бе в свои води и се почувства видимо по-отпуснат.

- Аха и ти какви проучвания правиш там?

- Занимавам се с всякакъв тип проучвания. Каквито ни възложат клиентите. Сега например, правим едно проучване за корупцията в Министерството на вътрешните работи.

- Как така за корупцията? – зачуди се Стоянов.

- Това е нова методология от Европейската комисия. Питаме хората дали са ставали жерви на корупция, дали са им искали пари от страна на органите на реда, в съдебената система, в митниците.

Стоянов замълча. Гледаше на страни и се почесваше по главата. Погледна отново документите на Петко.

- Отидете в колата си, господин Иванов, и ме изчакайте там.

Петко се обърна и тръгна към колата си в очакване на присъдата. Седна и зачака. След няколко минути на стъклото му почука Петров. Петко бързо го свали с леко докосване на бутона.

- Ето Ви документите, господин Иванов, сега като се приберете веднага да сложите обозначителният стикер на предното стъкло. Не забравяйте, че фаровете винаги трябва да бъдат пуснати. Слизате, качвате се, няма значение. Сега има техници, слагат Ви една машинка и като запалите колата те светват, като изгасите - изгасят. Няма да Ви се налага да ги мислите. Лек път.