вторник, 7 юли 2015 г.

Гръцката дра(х)ма



Цяла седмица драмата на южната ни съседка подхранваше въобръжението на родните журналисти, експерти, коментатори и клюкари. Темата за съдбата на Гърция се обсъждаше във всяка кръчма. Все едно влизаш и си я поръчваш небрежно между лютата ракия и шопската салата. Какво се случва в Гърция? Как това ще ни засегне? И какви ли не още въпроси мъчеха главите на родните „мозъци“.

Всъщност, а дали преди 2 години гърците са си задавали тези въпроси, когато страната ни бе залята от масови протести и нямаше стабилно правителство? Не, естествено. Не се вълнуваха, не защото са „коне с капаци“, а защото това си бяха наши проблеи, които засягат единствено и само българския народ. Колкото и да си блъскат главите гърците, те няма да променят нещата или да ни накарат да взимаме правилните решения. Всеки сам носи своя кръст. Въпреки това, всички медии смятат, че гръцката драма е темата, която вълнува всички българи и ни я налага от сутрин до вечер. Покрай нея всички родни новини някак си избледняват и все едно не са се случили. Това показва за пореден път, че за медиите в България новинарският поток се определя само от негативните новини. Колкото по-лоши, толкова по-добре. Хубави неща не се случват в България.

Никоя медия обаче не обърна внимание на няколко интересни технически подробности около гръцката епопея. Насроченият референдум. Как така в България като се заговори, че трябва да се правят референдуми и да се облекчи начинът на тяхното предизвикване, веднага се създава отпор. Ама не може така, защото насрочването на референдум е сложно и продължително във времето действие. Поне 2-3 месеца са необходими за национален референдум. Е добре де, ама как така гърците могат да организират и проведат легитимен референдум само в рамките на 5 дни, а в България не може? Гърците притежават някаква много по-специална техника от България ли?

Вторият аргумент, с който беше отхвърлено облекчаването на референдумите бе, че това е много скъпо и ако се предизвикват постоянно референдуми това може да доведе и до бюджетен дефицит. Хубаво, ама как пък фалиралата Гърция, която няма пари да си плаща дълговете може да си позволи да финансира референдум, а България, която е със завидно стабилни бюджетни показатели и генериран излишък, няма пари?

Друг аргумент бе, че трябвало да има информационна кампания поне месец, за да може хората да се запознаят с аргуентите за и против на един референдум. Въпросът, на който гърците трябваше в неделя да отговорят бе: "Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на устойчивостта на дълга". Дали според Вас всички гърци са се запознали с този проект за споразуение? Дали са го изчели щателно и са изслушали мъдрите им анализатори? Не, естествено. Е, тогава за какво гласуват? Отговорът е много прост – защото имат какво да кажат по темата и имат правото да го направят. Всъщност колкото и да го изместват, реалния въпрос е „Подкрепяте ли правителството на Сириза?“ На гърците не им трябва толкова много мислене и чудене, за да си кажат мнението.

Все интересни въпроси, на които ако се отърси от гръцките драми, си заслужава да се помисли. За сега обаче изгледи за това няма. Медиите ни предават пряко зрелището в Гърция и масово ни обясняват как случващото се там е по-важно от това в страната ни. „Яще салата, сърбайте ракия и се радвайте, че има по-зле от нас, вярно с много по-висок стандарт на живот.“


Ако някой обаче си мисли, че напрежението в Гърция ще спре след проведения референдум жестоко се лъже. Мненията „ЗА“ и „Против“ са толкова полярни, че при повторно проведен референдум резултатът може да се обърне. Ето защо на референдума няма да бъде легитимирано никое решение. Недоволни винаги ще има и те ще викат силно. 

сряда, 1 юли 2015 г.

Бъди патриот, оплюй българското


Така обобщено може да се нарече медийната кампания, на която сме свидетели вече близо 10 години. Благодарение на нея споменаването на името на българска фирма или бизнесмен, веднага пораждат асоциации за нещо гнило, за престъпни практики, за корупция, за кражби и какво ли още не. Псевдо авторитети пък обикалят по телевизиите, за да ни налагат мнението, че в България цялата система е прогнила. Че тук бизнес не може да се прави, защото държавата е пропита с корупция и постоянно ще си рекетиран, я от чиновници, я от политици, я от мутри. Българските бизнесмени били имали „тъмни петна“ в своето минало от прехода и заради това те днес са обвинявани във всички възможни злини и престъпления, които съществуват на този свят. Българските фирми пък постоянно, я точат ДДС, я не плащат заплати, я участват в разни схеми ... Абе изобщо всичко с български произход е гнила работа.

От друга страна чуждестранните фирми и инвеститори са посрещани и величани като божи пратеници, идващи в България, за да ни избавят от мъките ни. Да ни покажат как се прави бизнес, да ни дават огромни заплати (като тези в развитите страни), да ни бъдат пример за подражание. Пълната противоположност на лошия български бизнес. При тях корупцията е непозната дума. Те никога не се срастват с политическите партии и властта.

Нека обаче преди да приемем този шаблон на мислене, който ни се налага от всички страни да погледнем обективно на нещата и да се опитаме сами да преценим света, който ни заобикаля. И така, нека да започнем от тук – поради лошите закони по време на прехода, българските бизнесмени преминали през него и забогатели имат „тъмни петна в своето минало“. Всъщност този период е много добре описан в учебниците по Икономическа теория и се нарича първоначално натрупване на богатства. В световната история този период преминава още преди да са се зародили местните икономики и се характеризира с грабежи. Част от това е било пиратството и колонизирането на нови земи.

Нека погледнем историята на САЩ, която към днешна дата е най-голямата икономика в света и винаги е била сочена в България като пример за прекрасен живот, високи доходи и страхотни бизнес модели. След пътешествието на Христофор Колумб през 1492 г. започва колонизация от страна на европейците, които постепенно изтикват индианците от земите им. Докато испанците и португалците колонизират Южна и Централна Америка, териториите на Северна Америка се колонизират основно от англичани и французи, като днешната територия на САЩ е заселена от англичани. Ето, че и самите американци, които днес са ни давани за пример всъщност имат доста тъмно петно в своето минало, защото техните икономически богатства, чрез които са се развили и наложили всъщност са заграбени. Същите тъмни петна в своето минало можем да открием и при французите и при англичаните, които днес са едни от най-силните и големи икономики и чиито посланици авторитетно ни размахват пръст от телевизионните студия оплаквайки се, че някой не се отнася почтено с фирмите от техните страни в България. Разликата между тези страни и България е, че те в един момент са надживели тези престъпления и са продължили напред, докато у нас все още живеем в миналото. Разбира се с това не искам да кажа, че българският бизнес е забогатял по престъпен начин, а просто че натрапваната шаблонна схема за мислене от чужденците, просото „издиша“.

Съвременната глобална икономика днес прилича на игра на Монопол, в която няколко играча още преди да е започнала играта са разбили банката и са взели почти всички пари. Така страните като България я започваме с 1000 парични единици, докато те са с 1 млн. парични единици. Естествено, че няма как да ги достигнем, защото те увеличават своето богатство взимайки от нашите скромни капитали, а ни е сме в неравностойно положение, за да натрупаме капитала и властта, с които те са се сдобили.

Може и да не Ви се вярва, но цялата атака срещу българския бизнес е просто опит той да бъде премахнат и изкупен от чужди инвеститори на много по-ниски цени от реалната му стойност. Лъжа е схващането, че с идването на повече чужди фирми в България, ще се повишат заплатите. Всъщност България доста дълго време се рекламира като страна с евтина работна ръка. Ето защо и чуждите фирми идват при нас – просто увеличават нормите си на печалба като намаляват разходите за труд. Или казано по-простичко те идват, не за да ни дават високи заплати, а именно обратното. В основната си част чуждите фирми идващи в България са „профит мейкъри“. За тях важните са нивата на печалби. Виждат, че в България те са добри поради ниските разходи за заплати, осигуровки, данъци и суровини и влизат на българския пазар. За тях изграждането на бизнес от самата нула не е рентабилна инвестиция и в голямата си част доста скъпа. Ето защо по-евтино и лесно е да придобият фирма с вече обучен персонал и с всички необходими активи. Когато обаче нормите на печалба спаднат до критичния минимум, че търся купувач за бизнеса или го разпродават на парче и отиват към следващата страна, в която са открили задоволяващи ги норми на печалба.

Покрай световната икономическа криза това се видя много ясно и се усетиха силно негативните страни на този модел. Пример за България и е заводът за олио Калиакра в гр. Добрич. Базираната в САЩ фирма "Бунге" (Bunge) придоби заводът по времето на масовата чуждестранна експанзия преди кризата. През 2007 г. обаче реши да затвори заводът и да премести производството в Румъния. Причината бе именно спадналите норми на печалба, които фирмата реализира в България и по-добрите такива в Румъния. Малко преди това пък холандско-британската компания "Юниливър" обяви, че спира производството на маргарин "Калиакра" и също го мести в Румъния. Така стотици българи останаха без работа и на бюджетна издръжка с помощи за безработица. Днес емблематичните за страната ни олио и маргарин Калиакра, не се произвеждат вече в България, а се внасят от Румъния.

За това обаче няма да чуете да се говори от масовите медии. Там имаме пълна тишина по въпроса, а всичко свързано със защита на българския бизнес и производство се класифицира като „див национализъм“, който пък не е европейско качество и начин на мислене. Всъщност българските компании са едни от най-успешните в страната, а българските бизнесмени едни от най-предприемчивите. Негативният им имидж се налага от масовите медии, поради няколко несъвършенства на българското законодателство. Основното е, че добрите новини за бизнеса се класифицират като реклама и според закона те трябва да бъдат съобщавани с платени съобщения в рекламните блокове, което реално ги изпразва от съдържание, защото всеки знае, че рекламите се правят само, за да изглежда добре дадена фирма. Лошите новини обаче са си новини и те могат да бъдат съобщени в най-гледаното време като водещи новини. Ето как българския бизнес влиза в новинарските емисии само с лоши примери, а хубавите не достигат до българите.

Равносметката от всичко това е, че все по-малка част от бизнеса в България остава w ръцете на самите българи, а печалбите се изнасят зад граница. Младите българи са облъчени от това колко е лоша българската система и как няма среда за правене на бизнес, още преди изобщо да са се опитали да правят бизнес в страната. Така те автоматично отричат България като място за професионална кариера и виждат бъдещето си в чужбина.