Пропускане към основното съдържание

Гръцката дра(х)ма



Цяла седмица драмата на южната ни съседка подхранваше въобръжението на родните журналисти, експерти, коментатори и клюкари. Темата за съдбата на Гърция се обсъждаше във всяка кръчма. Все едно влизаш и си я поръчваш небрежно между лютата ракия и шопската салата. Какво се случва в Гърция? Как това ще ни засегне? И какви ли не още въпроси мъчеха главите на родните „мозъци“.

Всъщност, а дали преди 2 години гърците са си задавали тези въпроси, когато страната ни бе залята от масови протести и нямаше стабилно правителство? Не, естествено. Не се вълнуваха, не защото са „коне с капаци“, а защото това си бяха наши проблеи, които засягат единствено и само българския народ. Колкото и да си блъскат главите гърците, те няма да променят нещата или да ни накарат да взимаме правилните решения. Всеки сам носи своя кръст. Въпреки това, всички медии смятат, че гръцката драма е темата, която вълнува всички българи и ни я налага от сутрин до вечер. Покрай нея всички родни новини някак си избледняват и все едно не са се случили. Това показва за пореден път, че за медиите в България новинарският поток се определя само от негативните новини. Колкото по-лоши, толкова по-добре. Хубави неща не се случват в България.

Никоя медия обаче не обърна внимание на няколко интересни технически подробности около гръцката епопея. Насроченият референдум. Как така в България като се заговори, че трябва да се правят референдуми и да се облекчи начинът на тяхното предизвикване, веднага се създава отпор. Ама не може така, защото насрочването на референдум е сложно и продължително във времето действие. Поне 2-3 месеца са необходими за национален референдум. Е добре де, ама как така гърците могат да организират и проведат легитимен референдум само в рамките на 5 дни, а в България не може? Гърците притежават някаква много по-специална техника от България ли?

Вторият аргумент, с който беше отхвърлено облекчаването на референдумите бе, че това е много скъпо и ако се предизвикват постоянно референдуми това може да доведе и до бюджетен дефицит. Хубаво, ама как пък фалиралата Гърция, която няма пари да си плаща дълговете може да си позволи да финансира референдум, а България, която е със завидно стабилни бюджетни показатели и генериран излишък, няма пари?

Друг аргумент бе, че трябвало да има информационна кампания поне месец, за да може хората да се запознаят с аргуентите за и против на един референдум. Въпросът, на който гърците трябваше в неделя да отговорят бе: "Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на устойчивостта на дълга". Дали според Вас всички гърци са се запознали с този проект за споразуение? Дали са го изчели щателно и са изслушали мъдрите им анализатори? Не, естествено. Е, тогава за какво гласуват? Отговорът е много прост – защото имат какво да кажат по темата и имат правото да го направят. Всъщност колкото и да го изместват, реалния въпрос е „Подкрепяте ли правителството на Сириза?“ На гърците не им трябва толкова много мислене и чудене, за да си кажат мнението.

Все интересни въпроси, на които ако се отърси от гръцките драми, си заслужава да се помисли. За сега обаче изгледи за това няма. Медиите ни предават пряко зрелището в Гърция и масово ни обясняват как случващото се там е по-важно от това в страната ни. „Яще салата, сърбайте ракия и се радвайте, че има по-зле от нас, вярно с много по-висок стандарт на живот.“


Ако някой обаче си мисли, че напрежението в Гърция ще спре след проведения референдум жестоко се лъже. Мненията „ЗА“ и „Против“ са толкова полярни, че при повторно проведен референдум резултатът може да се обърне. Ето защо на референдума няма да бъде легитимирано никое решение. Недоволни винаги ще има и те ще викат силно. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…