вторник, 7 юли 2015 г.

Гръцката дра(х)ма



Цяла седмица драмата на южната ни съседка подхранваше въобръжението на родните журналисти, експерти, коментатори и клюкари. Темата за съдбата на Гърция се обсъждаше във всяка кръчма. Все едно влизаш и си я поръчваш небрежно между лютата ракия и шопската салата. Какво се случва в Гърция? Как това ще ни засегне? И какви ли не още въпроси мъчеха главите на родните „мозъци“.

Всъщност, а дали преди 2 години гърците са си задавали тези въпроси, когато страната ни бе залята от масови протести и нямаше стабилно правителство? Не, естествено. Не се вълнуваха, не защото са „коне с капаци“, а защото това си бяха наши проблеи, които засягат единствено и само българския народ. Колкото и да си блъскат главите гърците, те няма да променят нещата или да ни накарат да взимаме правилните решения. Всеки сам носи своя кръст. Въпреки това, всички медии смятат, че гръцката драма е темата, която вълнува всички българи и ни я налага от сутрин до вечер. Покрай нея всички родни новини някак си избледняват и все едно не са се случили. Това показва за пореден път, че за медиите в България новинарският поток се определя само от негативните новини. Колкото по-лоши, толкова по-добре. Хубави неща не се случват в България.

Никоя медия обаче не обърна внимание на няколко интересни технически подробности около гръцката епопея. Насроченият референдум. Как така в България като се заговори, че трябва да се правят референдуми и да се облекчи начинът на тяхното предизвикване, веднага се създава отпор. Ама не може така, защото насрочването на референдум е сложно и продължително във времето действие. Поне 2-3 месеца са необходими за национален референдум. Е добре де, ама как така гърците могат да организират и проведат легитимен референдум само в рамките на 5 дни, а в България не може? Гърците притежават някаква много по-специална техника от България ли?

Вторият аргумент, с който беше отхвърлено облекчаването на референдумите бе, че това е много скъпо и ако се предизвикват постоянно референдуми това може да доведе и до бюджетен дефицит. Хубаво, ама как пък фалиралата Гърция, която няма пари да си плаща дълговете може да си позволи да финансира референдум, а България, която е със завидно стабилни бюджетни показатели и генериран излишък, няма пари?

Друг аргумент бе, че трябвало да има информационна кампания поне месец, за да може хората да се запознаят с аргуентите за и против на един референдум. Въпросът, на който гърците трябваше в неделя да отговорят бе: "Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на устойчивостта на дълга". Дали според Вас всички гърци са се запознали с този проект за споразуение? Дали са го изчели щателно и са изслушали мъдрите им анализатори? Не, естествено. Е, тогава за какво гласуват? Отговорът е много прост – защото имат какво да кажат по темата и имат правото да го направят. Всъщност колкото и да го изместват, реалния въпрос е „Подкрепяте ли правителството на Сириза?“ На гърците не им трябва толкова много мислене и чудене, за да си кажат мнението.

Все интересни въпроси, на които ако се отърси от гръцките драми, си заслужава да се помисли. За сега обаче изгледи за това няма. Медиите ни предават пряко зрелището в Гърция и масово ни обясняват как случващото се там е по-важно от това в страната ни. „Яще салата, сърбайте ракия и се радвайте, че има по-зле от нас, вярно с много по-висок стандарт на живот.“


Ако някой обаче си мисли, че напрежението в Гърция ще спре след проведения референдум жестоко се лъже. Мненията „ЗА“ и „Против“ са толкова полярни, че при повторно проведен референдум резултатът може да се обърне. Ето защо на референдума няма да бъде легитимирано никое решение. Недоволни винаги ще има и те ще викат силно. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар