сряда, 21 декември 2016 г.

Хитреците от Хитрино


"Грешка Спасе, казал таралежът и слязъл от четката за дъски." С тези прости думи можем да опишем опита на община Хитрино да разпредели първите 150 хил. лв. без ДДС от предоставените 30 млн. лв. за възстановяването на селото след трагичния инцидент. На кратко какво се случи. Община Хитрино публикува в събота покана за доставка демонтаж и монтаж на дограма за администрацията на с. Хитрино, Младежкия дом и Читалището. Предвид климатичните условия, от общината се възползваха от текстовете в закона за обществени поръчки, които при извънредни обстоятелства им дават възможност да избират доставчик на услуга без конкурс. Поканата бе отправена към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат.

Буди недоумение защо посочената от общината фирма е от гр. Карнобат, който се намира на над 80 км., при положение, че само на няколко километра в гр. Шумен има фирми предоставящи същите услуги и разполагащи със собствени производствени бази.

Самата фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД изобщо пък не се занимава като предмет на дейност с производство и монтаж на дограма нито разполага с ресурсите да го направи. (можете да видите цялото описание тук) Всичко това показваше, че за да се справи с поставената задача, фирмата ще трябва да наеме друга фирма – подизпълнител, която да изпълни заданието на общината. Разбира се за тази скромна услуга тя ще си начисли определена сума, а това преминаване през няколко фирми ще оскъпи допълнително цената. Казано по-ясно от предвидените 150 хил. лв. най-вероятно 100 хил. лв. щеше да вземе фирмата, която да изпълни поръчката, а останалите 50 хил. лв. да си ги прибере фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД за посредничеството. (обратното съотношение би изглеждало стряскащо нали?)

След публикуването на това разкритие в блога ми, нямаше почти никакъв отзвук в медиите. Единствено от в. Банкеръ се престрашиха да дадат гласност на случая. Оказва се обаче, че въпреки привидното медийно мълчание, на някой от правителството все пак му е направило впечатление. Така на 20 декември на сайта на община Хитрино се появи нова покана със същия предмет, но този път към фирма „България Пласт Трейд“ ЕООД, която е от гр. Шумен и е специализирана в монтаж и демонтаж на алуминиева и ПВЦ дограма. Интересното е, че за фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД общинарите от Хитрино са били уверени, че тя ще се справи с трудната поръчка само за 10 дни, а за „България Пласт Трейд“ ЕООД, която явно има натрупан вече опит се дават 20 дни.

Не помня кой точно беше казал, че всичко е добре, когато свършва добре, но имам лошото предчувствие, че това няма да бъде края. Все пак имаме 30 млн. лв. извадени на масата. В този случай явно реакцията ми, макар и в качеството ми на обикновен блогър, успя да доведе до положителна развръзка. Все пак остават едни 29,75 млн. лв., които трудно бих успял да проследя сам и за това трябва, както медиите, така и цялото общество да продължава да упражнява контрол над разпределянето им. Все пак става дума за нашите пари и от нас зависи те да не бъдат откраднати, а използвани по най-добрия начин.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”


Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?

Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастрофа на дерайлирал товарен влак на 10.12.2016 г.

Разбираемо е, че поради лошото време и влошаващата се зимна обстановка, няма време за провеждане на конкурс по Закона за обществените поръчки и ще се търси бързо възстановяване на щетите. Странните неща обаче започват от тук. Защо поканата е изпратена директно до точно тази конкретна фирма намираща се в гр. Карнобат. Разстоянието между двете населени места е 86 км. В същото време само на няколко километра от с. Хитрино в гр. Шумен се намира фабриката на фирма “ВИАС” ЕООД, която произвежда ПВЦ профили и алуминиева дограма с марката VIVA Plast. 

Нека видим обаче малко повече информация за фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Според информацията в търговския регистър фирмата е основана през 2008 г. и е собственост на трима души КААН ЮРТТАШ, КЕМАЛ ЮРТТАШ и ИВЕЛИН АТАНАСОВ. Според регистрацията на фирмата обаче в основният предмет на дейност на фирмата никъде не е посочено, че тя произвежда дограма. В годишния финансов отчет на фирмата за 2014 г. (последният предоставен към Търговския регистър от нея), тя притежава машини на стойност около 80 хил. лв. С други думи явно с тях не може да произвежда дограма.


Интересното също така е, че за 2016 г. във фирмата има здравно и социално осигурени 13 души, които явно ще бъдат недостатъчни за осъществяването на планирания ремонт в кратките срокове. Всичко това подсказва, че явно фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД, за да се справи поръчката ще трябва да наеме фирма подизпълнител и да закупи въпросната ПВЦ и алуминиева дограма от друго място. Всичко това ще оскъпи допълнително цената. Това би трябвало да бъде добре известно на общинарите след като директно отправят поканата към конкретната фирма. Предвидената стойност на договора е за 150 хил. лв. За тези пари въпросната фирма ще трябва да подмени дограмата на 3 сгради – на тази на общинската администрация, читалището в селото и Младежки дом в с. Хитрино.

Още по-интересното е, че поканата, която зам. кметът отправя директно към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД е от 16 декември – петък, а крайният срок е до 16 ч. на 19 декември (понеделник). С други думи, въпросната фирма трябва през почивните дни да събере всички изисквани от закона документи и да изготви своята оферта и проект за изпълнение. Този подозрително кратък срок доста сериозно натежава везните в полза на раздаване на пари на едни определени фирми и хора. 

Към всички тези смущаващи факти можем да прибавим и това, че само преди няколко години, кметът на село Хитрино реши да се възнагради за добре свършената работа с Мерцедес за 110 хиляди лева. Платен изцяло с пари на общината.




Публикацията има само информативен характер и не искам да правя конкретни изводи. Всеки читател на базата на горните факти може да си направи сам за себе си изводите. Единственото, което за мен става ясно от всичко това, е че явно контролът на изразходваните държавни пари може би трябва да бъде подобрен. А и разбирам нуждата административната сграда на селото да бъде бързо възстановена, но защо Младежкият дом и читалището са по-важни да се възстановят преди къщите на самите жители?

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




сряда, 14 декември 2016 г.

Инцидентът в Хитрино наподобява този от гара Калояновец (видео)

Анализ на Христо Христов

На 12 юли 2014 г. композицията на бързия влак София – Варна дерайлира на входните стрелки на гара Калояновец. Машинистът загина, а 13 души пострадаха.

Според обвинението влакът се е движил с повече от 100 км в час и именно това е причина за катастрофата. Обвиненият помощник–машинист обаче има друга версия. Христо Тиляшев разказва, че докато карал влака със 100 км в час, видял, че първият предупредителен сигнал на гара Калояновец свети зелено, т.е. влакът може да продължи да се движи направо със същата скорост. Изведнъж, след километър обаче, втори сигнал изненадващо светел за отклоняване вдясно, което налага намаляване на скоростта. Машинистите задействат спирачката, но влакът дерайлира.

Влаковата катастрофа в с. Хитрино изключително много наподобява тази в с. Калояновец. Вижте откъс от разследването, което Нова тв направи след инцидента и какви смущаващи нередности откри.




Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



30 млн. лв за Хитрино, но в чий джоб?

Анализ на Христо Христов

Докато в държавата властва безвремието и политическата ротативка не спира да се върти, инцидентът в с. Хитрино ни накара да се замислим за страната, в която живеем. Правителството е в оставка, а медиите превърнаха трагедията в шоу бизнес. В тази суматоха причините за злополуката някак си изпада от дневния ред на обществото.

Държавата ще даде 10 млн. лв. на с. Хитрино, за да могат да бъдат възстановени щетите. 5 милиона от допълнителния бюджетен трансфер ще бъдат преведени по сметката на община Хитрино. Останалите 5 милиона ще влязат по сметка на социалното министерство, защото няма законова възможност кметът да оперира с тях. Парите са обаче за подпомагане на хората - от лекарства и памперси до съграждането на къщите им отново. Към тези 10 млн. лв. може да прибавим и даренията на всички български граждани, които се включиха в кампанията с изпращане на SMS-и. Отделно от това собственикът на Булмаркет също заяви, че фирмата ще се включи в покриването на щетите.

Между временно министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева, заяви вчера пред журналисти в Брюксел, че ще бъдат отпуснати близо 20 млн. лева насочени целево по възможно най-бързия начин към община Хитрино за справяне с пораженията от взрива.

Хубаво е, че държавата иска да помогне на пострадалите интересно е обаче нещо друго. Според според друга пресконференция на Владислав Горанов щетите в с. Хитрино се равняват на 26 жилища сринати след влаковата експлозия и трябва да се възстановят. Около 1,5 млн. лева пък ще струва изграждането на разрушената жп инфраструктура, по предварителни оценки на транспортното министерство.

Според проверка в един най-използваните интернет сайтове за продажба на имоти www.imot.bg, в. Хитрино на 7 декември 2016 г. (само 3 дни преди трагедията) е обявена къща за продан на стойност 20 хил. лв. Ако съдим по тази обява, то щетите на къщите в селото по пазарни цени са на обща стойност 520 хил. лв. Като прибавим към тях и щетите от 1,5 млн. лв. на жп инфраструктурата, излиза, че реалните щети са на стойност от 2 млн. лв. или с 28 млн. лв. по-малко от насочените средства. Нека добавим и инфраструктурата на селото към тези щети и да ги удвоим на 4 млн. лв. или да ги утроим, за да се поеме обзавеждането на новите домове на хората и да станат 6 млн. лв. Пак сметката не излиза с едни 24 млн. лв.


На този фон още по-ужасяващо звучи едно разследване на БТВ, в което се казва, че кметът на с. Хитрино Нуридин Исмаил си е купи мерцедес за 110 000 лева общински пари. Бюджетът на малката община Хитрино с малко над 6 000 души тази година е 10,5 милиона лева. Или 3 пъти по-малък от обявените средства, които ще се насочат към нея.


И така с едни раздадени милиони и разнопосочни теории, някак си всички забравят да търсят причината за трагедията. Някак се изпуска факта, че жп инфраструктурата ни е надживяла няколко поколения без нито веднъж да бъде ремонтирана. Там където са правени ремонти, качеството е под въпрос и за самите служители на държавните железници. Само преди няколко години ръководителят на отдел “България” в ГД “Регионална политика” на ЕК Карстен Расмусен заяви: „България има най-лошата ЖП система в Централна и Източна Европа. ЖП операторът е най-зле в цяла Европа и той просто трябва да бъде реформиран”

Злополуката в Хитрино изглежда почти идентична с тази на гара Калояновец. Явно е, че след разследването на Нова телевизия за инцидентът на гара Калояновец, никой не е взел никакви мерки срещу животозастрашаващото състояние на българските жп линии и некачествените ремонти. За мен лично като блогър е необяснимо, защо нито една медия не изпрати запитване до БДЖ колко инциденти са станали на гара Хитрино за последните 10-15 г.? Кога е бил извършван последния ремонт на гарата и жп линиите минаващи през населеното място?

Ето и какво се случи на гара Калояновец. Всеки сам може да си направи изводите до колко това се доближава със случилото се в Хитрино и е възможно обяснение. Остава отворен въпросът дали ако тези 30 млн. лв. не бяха инвестирани в подобряването на жп инфраструктурата, сега нямаше да бъде избегнат подобен инцидент?




Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




петък, 9 декември 2016 г.

Ценностите на новото поколение

Анализ на Христо Христов


Днешните млади масово попадаха в медиите с изпълнения в чалга клубове, абитуриентски тоалети като на порно-актриси и плоски разсъждения за това, че държавата им е длъжна за всичко. В тази публикация няма да прочетете нищо за тези млади обаче, а ще обърнем внимание на тези, за които образованието все още означава нещо повече от ненужен тормоз и препятствие да бъдеш себе си.

Преди известно време попаднах на едно интересно проучване на навиците и ценностите, които определят поведението на новите млади. Така най-общо можем да наречем поколението израснало и формирало се в новото хилядолетие. Проучването е проведено в САЩ, а както всички много добре знаем, случващото се там, при нас се пренася след поне едно 3-5 години. В България някак си през последните години новото поколение се превърна в синоним на деградация.

Оказва се, че традиционната мерна единица за успех и благополучие – покупка на къща и кола, вече не е актуална. За днешните млади това по-скоро показва за остарял начин на мислене, който все по-трудно си намира място в съвременното общество. За хората на възраст около 30 години, покупката на недвижимо имущество и автомобил се свързва все повече с главоболие и непрактичност. Приоритет за тях са гъвкавите графици в работата и финансовата и географска независимост. Ето защо покупката на жилище е ограничаваща.

Отдавна отмина времето, в което започвайки работа в една фирма, там се пенсионираш. За нашите и техните родители престоят на едно работно място или смяна на най-много още едно или две такива, докато са били в трудоспособна възраст е било нормално. Днешният облик на бизнеса е много по-динамичен и промяната на работното място е нормална част от ежедневието на младите. Причините могат да варират от по-добро заплащане, до по-голяма възможност за развитие. Все по-често се срещат и млади хора сменящи работата просто, защото не им харесва как е устроена обстановката в офиса. Други просто след 3-5 г. започват да се чувстват изчерпани и имат нужда от нови предизвикателства.

В това динамично ежедневие, покупката на собствен дом се оказва непрактична, защото това те обвързва с едно определено място, от което всяка сутрин трябва да пътуваш, за да стигнеш до офиса си и обратното. За това и младите предпочитат животът под наем. При него с промяна на работата, могат да променят и мястото, на което живеят и така да си спестяват загубата на време в задръстванията в пиковите часове. Друг пример тук може да бъде покупката на ваканционен имот. Покупката на къща край морето или планината, отново води до задължението всяка отпуска да я прекарат на едно и също място. Вместо това младите обичат да пътуват и всеки път да бъдат на друго кътче на света.

Ето защо недвижимите имоти за младите са по-скоро утежнение и допълнителни главоболия. Все пак те трябва да плащат данъци за тях, да влагат средства за поддръжката им и да се притесняват, по какъв начин да опазят имота си от набезите на крадци.

Личният автомобил постепенно започва да остава на заден план. Младите предпочитат все повече да използват таксита за предвижване, от колкото сами да шофират. В развитите страни (къде е правено и самото проучване) разходът за поддръжка на собствен автомобил и този да използват таксиметрова услуга е почти един и същ. Практически нуждата от шофиране за тях е отпаднала, при положение, че могат да вземат такси, което си е кола с личен шофьор. Това отново разтоварва бюджетът им от разходи за данъци и застраховки.

Единственото нещо, за което според младите си струва да се влагат средства са преживяванията. Те обичат да пътуват, да практикуват екстремни спортове вдигащи адреналина и да правят всеки ден нещо ново. По този начин те се социализират в новия свят. Преживяванията пораждат снимки и спомени. Те от своя страна се пренасят в социалните мрежи и получават редица вдигнати палци. За младите отговорът дали да бъдат приятели с някого или дали някой ще бъде допуснат в средата им, често се крие в качените снимки и разкази в профила в социалните мрежи. Един човек е много по-интересен събеседник ако разказва за новите и невероятни места, на които е бил последната година или екстремните си преживявания, от този, който разказва колко неща е ремонтирал в къщата си. Социалното взаимодействие между хората е от решаващо значение за това дали те се чувстват щастливи или не.

Всъщност зад тази коренна разлика в ценностите и поведението на новото и старите поколения, се крие едно много просто обяснение. Нашите родители не са били в състояние да пътуват толкова често, колкото го правят днес младите. В техни младини не е имало възможност за толкова много забавления. Ето защо, те са инвестирали в къщи и коли. Това е било основното, към което са се стремели и постигането му им е давал определен по-висок статус в обществото. Днес тези ценности са различни, а за утре можем само да гадаем.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




сряда, 30 ноември 2016 г.

Политическите кризи лесно преминават в икономически

Анализ на Христо Христов

Парите обичат тишината. Тази максима се е наложила във финансовия сектор през цялото му съществуване като такъв. Тя обаче кореспондира и с пълна сила за това как гледа бизнесът на икономиката. Стабилността и лесната предвидимост в една икономика е магнит за инвестиции в нея и правене на бизнес. Българската икономика е малка и силно подвластна на чуждестранни инвестиции. Преди 10 години бъдещето й изглеждаше бляскаво. Приемането на страната в ЕС отваряше вратите на бизнеса към общия европейски пазар, а единомислието на политическите формации предначертаваше ясен и предвидим курс на провеждани политики. Така през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха впечатляващите 29,4% дял от БВП. Работните заплати нарастваха, а благосъстоянието на българинът се подобряваше. Кредитирането се увеличаваше, защото се усещаше общото спокойствие за утрешния ден и сигурността за доходите.

Световната икономическа и финансова криза забави значително икономическото развитие на страната ни, но добрата инерция й позволи тя да понесе значително по-леко ударите в сравнение с други страни. И докато всички гледаха в посока на това кога и как световните пазари ще започнат да показват признаци на съвземане, в страната ни други процеси започнаха да оказват негативно влияние.

Невъзможността на политическия елит да сформира стабилно и работещо правителство започна да тежи на икономиката и да забавя значително възстановяването й. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), политическата криза през 2013 г. и 2014 г. е струвала на икономиката ни 1,5 млрд. лв. Толкова е разликата между прогнозните и събраните данъчни приходи. Реалната цифра обаче е много по-голяма, тъй като тук не се включват инвестициите, които са били замразени или изтеглени от страната, поради неяснотата в икономическата политика.

Невъзможността да се състави стабилно правителство, скъсява значително хоризонтите, които имат политическите партии. Това от своя страна води до непредвидимост във взиманите решения и провежданите политики. Зачестяват значително опитите на политиците с популистки и краткосрочни решения да се справят с дългосрочни проблеми, което в крайна сметка води до тяхното задълбочаване. С други думи ако средата за правене на бизнес днес изглежда по един начин днес, то при изпадане в политическа криза, тя може да се промени рязко и тези промени да я направят неблагоприятна за инвестиране, а направените вече инвестиции от печеливши да станат губещи.

Политическата обстановка в момента не изпълва изцяло дефиницията за политическа криза, но индикациите са, че само след броени месеци, това може да се промени. Нито една политическа сила самостоятелно не може да формира мнозинство в парламента, а коалиционната формула показва, че са необходими поне 3 партии, за да се разчита на такова. Вижданията на парламентарнопредставеите политически формации се разминават съществено по отношение желаните от тях политически решения.

ГЕРБ изготвиха консервативен тип бюджет, който обаче според БСП е антисоциален и не позволява икономически растеж. Левите преди две седмици пък остро заговориха за премахване на плоския данък (който сами въведоха по време на кабинета Станишев). Патриотите, които се наредиха като трета политическа сила на изминалите президентски избори, пък настояват за минималната пенсия от 300 лв. въпреки, че средства за това няма. Само тези няколко тези показват, че вижданията за всяка политическа сила за бюджетната рамка е съвършено различна, а това означава различни икономически политики, които биха се водили. Именно тази несигурност плаши и отблъсква инвестициите в страната.

Данните за преките чуждестранни инвестиции показват, че през до 2013 година тяхното ниво е започнало да се стабилизира и дори е отбелязало малък ръст. След политическата криза, в която изпадна страната 2013-2014 г. тяхното ниво пада до 1 161 млн. евро. в края на 2014 г. или 2,7% дял от БВП. Това е най-ниското ниво на ПЧИ за последните 10 г. След съставянето на правителство тяхното ниво се покачва и по данните показват, че в най-лошия случай през 2016 г. ще се запази обемът от 2015 г.
Източник: БНБ

За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запазва темповете си от 2015 г. и достигна 3%. Частното потребление се поваша с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в икономиката се повишават със 7,1% за периода януари-юни. Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г. при 1,8% за същия период на 2015 г.

Това показва яркият контраст при работеща политическа среда, която е лесно предвидима и не работеща, чиито управленски мандат може да бъде прекратен във всеки един момент. Неясната политическа обстановка непременно ще доведе до нов задълбочаващ се спад в преките инвестиции. Управленската формула, която бе до този момент не се харесва на никоя политическа партия, но и последните данни за нагласите на населението показват, че тя няма изгледи да бъде променена. Докато няма ясно изразено мнозинство и политическо единомислие, инвестициите ще продължат да заобикалят страната ни.

Друг нюанс подчертаващ рисковете за икономиката при една политическа криза е проявата и силното застъпване на популизма. С цел да се харесат на повече избиратели политическите партии започват да обещават неизпълними неща свързани най-вече с увеличаване на доходите и стандарта на живот чрез увеличаване на държавните разходи, а не чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес.

Самият Бюджет 2017 г. залага на увеличение на разходите с 850 млн. лв. за социални грижи, образование и здравеопазване. Сектори, в които работят голям брой заети и са пряко зависими от държавата. В същото време в условията на неясна политическа среда Бюджет 2017 г. не предвижда провеждане на реформи, тъй като не е ясно кой ще трябва да ги изпълни. По този начин финансите на държавата се движат по линията на най-малкото съпротивление и натрупаният дефицит ще трябва да се покрива с нов дълг вместо с ускорен растеж на бизнеса.

Политическата несигурност обаче не е единственият проблем, с който ще се наложи да се сблъска страната ни. Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. За да се защити българската икономика от влиянието на тези външни фактори, безспорно основна роля ще имат провежданите икономически политики на правителството. Това поставя политиците в ситуация, в която трябва бързо да намерят работеща управленска формула, за да не се превърне задълбочаващата се политическата криза в проводник на икономическа такава.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



понеделник, 21 ноември 2016 г.

За (не)свободата на словото във Facebook


През последните години неизменна част от темите присъстващи в дневния ред на българина е свободата на словото в медиите. Постоянно ни заливат с какви ли не класации, в които България се нарежда след страни от третия свят по свобода на словото в медиите. Основната причина за това обикновено се дължи на факта, че средата в страната ни е доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси. Според "Репортери без граници" в индекса за свобода на словото за 2016-та година сме поставени на 113-то място от изследвани общо 180 държави.

Има ли свобода на словото в България?

Признавам си, че не съм разглеждал подробно критериите, по които се подреждат страните и как се дефинира свободата на словото от "Репортери без граница". Все пак нека видим какво наистина се пише в медиите. Само преди няколко месеца във всички медии се говореше, как след порядъчна употреба на алкохол, шефът на Агромах е казал, че кметът на гр. Симитрли е имал сексуален контакт с премиера Борисов. Във всяка страна с морални и етични норми в медиите, това би било подминато като „пиянска история“, която не заслужава вниманието на обществото. В не свободните медии в България обаче това е гръмко отразено. Примери като този за най-различни нападки и изказвания срещу един или друг човек са много. Само в България в един вестник може да се прочете, че тв водещият Ники Кънчев е стерилен и не може да има деца, а на следващата страница, че има незаконно дете. Любимата ми публикация е, че Слави Трифонов е "предрусвал" редовно и за това си е имплантирал златна ноздра. В печатните медии и телевизиите, най-редовно се появяват пишман експерти, които през няколко седмици обявяват във фалит, я държавата, я някоя фирма, я направо целия Европейски съюз, заедно и със САЩ.

Целият този каламбур от новини обаче показва, че цензурата в медиите и ограничението на свободата на словото просто липсват. Колко ограничено е словото след като всеки може да си направи свой собствен блог и да изказва личното си мнение в него? Това дали е вярно или не се оставя на самите читатели да си проверяват информацията. Темата за свободата на словото често се повдига от хора или медии, които не се радват на особено голяма читаемост по една или друга причина. Да тръбиш, че те цензурират е лесен и удобен начин да привличаш внимание. Именно липсата на популярност сред читателите поради некачествено съдържание или нещо друго, се оправдава с това, че някой налага цензура над тях. Друг момент е това, че доста от тези медии са с голямо, но неподплатено самочувствие и избират теми, които обществото не счита за важни и интересни. Дневния ред на обществото е съвсем друг и за това оправданието най-често е, че някой налага мълчание по тези теми.

Все пак ако погледнем от друг ъгъл ще видим, че Свободата на словото наистина е застрашена. Заплахата обаче не е на местно ниво в страната ни, а на международно. Социалните мрежи бързо навлязоха в живота ни и изместиха личните контакти между хората. Все по-голяма част от нас не комуникират с приятелите си пряко или по телефон, а с едно бързо преглеждане на профила им.

Facebook има над 1,5 млрд. регистрирани потребители. От тях над половината са активни ежедневно в мрежата. Практически почти всеки наш познат има свой профил. Забелязвали ли сте обаче как информация за ваши познати започва да изчезва от стената ви? В един момент се зачудвате, какво ли се случва с този или онзи ваш приятел и решавате да му потърсите профила. Откривате, че всъщност с него не се е случило нищо и вие все още сте приятели в социалната мрежа. Той активно качва снимки и споделя свои мисли, но вие не ги виждате. Проблемът не е нито във вас, нито във вашия приятел, а просто Facebook филтрира информацията и дирижира комуникацията между всички свои потребители.


Информацията за близки за вас хора се заменя с тази от хиперактивните в мрежта профили или просто тези, които си плащат, за да стигат техните мисли и мнения до повече потребители. Оказва се, че на практика свободата в социалните мрежи е изцяло регулирана и е превърната в мощен инструмент за печелене на пари. Именно филтрирането и таргетирането на информация към, от и за потребителите е цялостната манипулация, която може да насади и наложи определени мнения и пропаганда. 

Групите по определени интереси създавани във Facebook се манипулират по много прост начин. Ако вие поддържате група или страница в мрежата, съдържанието в нея няма да достигне до повече от 10% от хората, които са заявили своят интерес към определената страница и биха искали да получават информация от нея. Целта тук е просто Facebook да изнуди администраторите да платят за спонсорирано/рекламно разпространение на публикациите.

Реално всеки има свобода в социалната мрежа да изрази своето мнение, но не и свободата мнението му да достигне до останалите потребители или те въпреки изявеното им желание да я видят.

Парите са в основата на манипулирането на свободата на словото. Ако разполагате с достатъчно средства, можете да залеете стените на потребителите на Facebook със своята пропаганда и гледна точка. Ако нямате финансови средства обаче дори да казвате най-големите истини те няма да стигнат до никого. Така корпоративните интереси поставят свободата на словото и себеизразяването в много по-тежка зависимост от тази, която ни се представя по класациите на „Репортери без граница“.

Оценката на стойността на Facebook след листването на борсата бе за 100 млрд. долара, като в момента тя се е удвоила на над 200 млрд. долара. В края на второто тримесечие на 2016 г, нетната печалба скача със 186% през тримесечието, достигайки 2.06 млрд. долара. На годишна база приходите на компанията се покачват с 63% до 6.24 млрд. долара, като основни за нея остават мобилните реклами, които носят 84% от постъпленията, повишавайки дела си спрямо миналата година. Това дава повод очакваната печалба на компанията в края на годината да бъде около 4 млрд. долара. Ако я съотнесем към стойността на компанията обаче виждаме, че за да си изплати инвестицията в една акция на Facebook човек трябва да почака около 50 - 60 години, което прави компанията доста надценена.

Именно скъсяването на този марж е основното желание на инвеститорите притежаващи акции на Facebook и социалната мрежа трябва да продължи да увеличава печалбата си. Това ни дава основание да очакваме още повече удари срещу свободата на словото и изразяването във Facebook. Зависимостта от това социалната мрежа да печели от всичко и на всяка цена е основният проблем заплашващ свободата на словото. За това обаче почти всички мълчат и много малко са тези медии, които се осмеляват открито да критикуват Facebook. Все пак ако не се отразяват само хубави неща за социалната мрежа, тя много бързо може, разбира се много случайно, да филтрира информацията и дадена медия да се озове без никакви читатели. 

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Отвъд президентския вот

Анализ на Христо Христов


Генералният извод от финала на президентската надпревара е, че отново избиратели и политически партии заговориха на различни езици. Веднага след загубата на Цачева, Бойко Борисов хвърли оставката на своя кабинет с думите, че в България има нова политическа ситуация и в нея неговата партия не може да остане и да управлява. Ето защо трябва да има нови избори. Тези думи бяха подети и от лидера на БСП Корнелия Нинова, която също видя именно предсрочни избори във вота на българите. Данните от проведеното социологическо допитване на Галъп, което бе представено в неделя, обаче показват точно обратното. 46.8% от гражданите са против подобен ход, докато над 36% са "за". Колебаещите се са 16.5%.

След като мнозинството българи не искат предсрочни избори, тогава защо не подкрепиха избора на управляващата политическа партия? Тук отговорът е много прост. За разлика от политическите сили, избирателят разглеждат изборите сами за себе си. Партиите се опитаха да превърнат президентския вот в мащабно социологическо проучване за тяхното одобрение в обществото. За това и веднага насочиха своите коментари на там. Анализите в изборната нощ се обединиха около това, че ГЕРБ и Бойко Борисов са смъртно ранени и тяхното време във властта е изтекло. Най-често даваният аргумент за това бе, че ефектът Борисов вече не работи. Този ефект е олицетворен в това, че Борисов посочи Росен Плевнелиев за президент и народът го избра. Всъщност подобен ефект никога не е имало. ГЕРБ са открито лидерска партия и независимо как се взимат решенията в нея, лидерът им ги съобщава и посочва. От тази гледна точка, дали ще се нарече някой посочен от Борисов или подкрепен от ГЕРБ е равнозначно.

Нека се върнем и на изборите от 2011 г. Към този момент Росен Плевнелиев бе с висока популярност и одобрение сред обществото като министър на Регионалното развитие и транспорта. Разбира се след самия Бойко Борисов. ГЕРБ все още се движеше по удобната ос, че за всичко лошо днес, са виновни предходните управляващи и не бе натрупала политически минуси от своето управление. Така Плевнелиев на първи тур събра 40% подкрепа 1 349 380 гласа, а на втори увеличи избирателите си до 1 698 136 или 52.6%. За сравнение втори в битката завършиха Ивайло Калфин и Стефан Данаилов с 47.4%. С други думи изборът на Плевнелиев е бил логичен в тогавашния момент и политическа реалност, а и в никакъв случай лесен.

Загубата на Цецка Цачева може да се определи като автогол на самия Борисов. Много дълго време отлагаше кандидатурата на партията му за президент и я обяви буквално 4 седмици преди вота. Това го постави в ситуация, в която трябваше да назове силен кандидат, а не слаб, който тепърва да налага. Радостта на БСП от победата на Радев може би нямаше да я видим, ако срещу него се бе изправил Томислав Дончев например или самият Борисов, каквито спекулации имаше.

На предизборния дебат между Цачева и Радев пролича, че генералът не е все още добре запознат относно функциите и правомощията на президентската институция и неговата опонентка го превъзхождаше в това отношение. От друга страна обаче Цачева носеше на гърба си всички управленски грешки на ГЕРБ и слаб личен рейтинг в обществото. Тежестта им се оказа непосилна за нея и я сгромоляса.

И все пак защо Цецка Цачева?

Преди да бъде обявено името на кандидат президента на ГЕРБ социологическите данни показваха, че мачът е с предизвестен резултат и единственото неизвестно в него е човекът, който ще бъде издигнат от ГЕРБ и Бойко Борисов за следващ президент. След обявяването на Цачева гласоподавателите застинаха. Много малка част от подкрепящите партията допускаха, че това ще бъде нейният избор и че те трябва да се олицетворяват с Цачева, а не с един Томислав Дончев. Именно това подхрани и усещането, че Борисов и ГЕРБ са се самозабравили във властта и могат да си позволят да им налагат какво да правят. 

Всъщност изборът на Борисов бе стратегически и стъпка към нови предсрочни избори, които е по-вероятно да бъдат проведени, чрез мажоритарна система. Цачева в никакъв случай не е силен мажоритарен кандидат. На местните избори през 2007 г. в Плевен се класира 3-та. Останалите спрягани имена за кандидат президентския вот, са силни мажоритарни кандидати, които биха били много по-полезни за Борисов при едни предсрочни избори с мажоритарен характер. Цачева обаче има своите предимства. Познаването на законите и възможностите на президента, биха помогнали на ГЕРБ при организацията на едни предсрочни избори от назначено от нея служебно правителство, за да се заложат технически предимства за партията при вота. Знаейки, че изборът на Цачева ще е труден, Борисов заложи самото правителство, с надеждата, че така или иначе този управленски формат е изчерпан и рано или късно предсрочният вот ще бъде факт, за подсили слабата кандидатура на партията си.

Референдумът бе представен на обществото като шанс политическият модел най-после да бъде променен и така да се разбие статуквото. Залаганите в него ограничения с намаляване на субсидиите за политическите партии или преминаването към мажоритарна избирателна система, трябваше да бъдат звучен шамар за политическата класа, с който избирателите да я накажат. Какво обаче се случи? Още в нощта на първи тур всички политически сили обявиха пълната си подкрепа за референдума и посочените в него въпроси. С усмивка на лицата политиците хвърляха гордо шапки към тава и се радваха на големия успех. Това показа, че всъщност никой от тях не се е притеснявал от вота и по никакъв начин не се чувства наказан.

Защо се радват политиците?

Последните няколко години показаха, че политическата класа и избирателите са стигнали до положение без изход. На двата предходни парламентарни вота се видя, че правителство може да бъде съставено с широка коалиция и много компромиси. Тази управленска формула не се одобрява нито от избирателите, нито от политическите партии. Проучването на Галъп сочи, че дори и при предсрочни избори, управленския цуг-цванг няма да се промени. Партия ГЕРБ би получила 31% подкрепа, а на второ място би била БСП с 28.9%. "Патриотичният фронт" ще е трета политическа сила с 6.8% (тук не се отбелязва коалицията, която бе направена с АТАКА и резултатът на патриотите може да бъде удвоен), а ДПС – четвърта, с 5.8%. Около 6% от гражданите биха гласували с "не подкрепям никого". Така очерталата се ситуация отново ще води след себе си широки коалиции и нови компромиси.

Мажоритарният вот е именно решението, което ще помогне да се излезе от тази трудна политическа ситуация и може да отреди на някоя политическа сила комфорта да разполага с мнозинство в новия парламент. Голямата въпросителна в момента е дали ще имаме изцяло мажоритарни избори или частични такива. Последните вече бяха факт при местните избори. Именно те могат да бъдат индикатор какво може да бъде и разпределението след предсрочните избори. На местните избори през 2015 г. ГЕРБ спечели в 22 от областните града. Само 6 областни града избраха свой кмет от различна политическа партия или формация. Това показва, че при една мажоритарна изборна система, вероятността ГЕРБ да стигнат до така желаното пълно мнозинство е съвсем реална.

Различният изборен модел дава и възможност за останалите политически сили да променят своите резултати в момента и да вземат по-комфортни позиции. Именно за това и не видяхме сериозна кампания срещу референдума, която да представи на гласоподавателите различна от налаганата в Шоуто на Слави гледна точка. Нека споменем тук и че възможности за подмяна на вота на народа има и при мажоритарните кандидатури. Веднага след приключване на местните избори част от мажоритарно избраните кандидати се оттеглиха и предоставиха полученият от тях мандат на представителите на политическите формации, които са ги издигнали. Именно тази възможност ще е от ключово значение при изготвянето на новия изборен кодекс. Друг дефект на мажоритарния вот е, че именно той направи депутатка Ана Баракова. Спомняте си случая, в който номерът на бюлетината се оказа по-важен от името на нея и така г-ца Баракова стана депутат. Като такава тя на няколко пъти бе улавяна в конфузни ситуации на нарушаване на законите и допускане на правописни грешки в държавни документи.

Нека завършим и така както започнахме. Анализите на политиците и визията им за следващите 12 месеца отново се оказва, че не са точно тези, които иска народът. Това ни води и до очакването, че истинският наказателен вот на българите тепърва предстои, но все още не е ясно срещу кого ще бъде.

събота, 12 ноември 2016 г.

Как Лидл/Lidl ни правят на майнуни

Анализ на Христо Христов

Помните ли истерията около отвярянето на първите 14 магазина на Лидл/Lidl в България? Ако не, може да си я припомните от следното видео. Тогава Президентът Росен Плевнелиев, министърът на труда Тотю Младенов и кметът на София Йорданка Фандъкова се пъчиха да поздравяват жителите на страната и да им обясняват колко големи късметлии са, че ще могат да пазаруват в магазините Лидл/Lidl. От своя страна пък търговската верига стартира с промоционални банани за по 69 стотинки и превърна бъдещите си клиенти в разбеснели се маймуни.


6 години по-късно се оказва, че това не е било просто промоционална оферта, която привлече вниманието на потребителите, а прото отношението, което международната верига има към българските си клиенти. А именно, маймуни, който са готови да се сбият ако им подхвърлиш евтин банан.

За времето, в което е в страната Лидл/Lidl не се прояви като особено коректна фирма. Всички кухи фрази, с които медиите ни пълнят главите, че чуждестранните инвеститори са по-добри от българските, че имат по-висок морал, че са цивилизовани и мислят първо за клиентите, че те никога не ни лъжат или се опитват да ни измамят и т.н. се оказват високопарни лъжи. През времето прекарано в страната Лидл/Lidl отнесе много солени глоби за използване на нелоялни търговски практики и заблуди за своите клиенти. Само тази година Лидл/Lidl е платила глоби за над 2 млн. лв. за заблуждаващи реклами. През месец февруари Върховният административен съд (ВАС) потвърди глоба в размер на 370 859 лв., наложена на  „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за заблуждаваща реклама. В края на април пък КЗК наложи на "Лидл България" нова глоба от 1.8 млн. лв. отново заради заблуждаваща реклама. Санкцията е 0.35% от оборота на дружеството за предходната финансова година. Простата сметка показва, че оборотът на Лидл/Lidle за 2015 г. е бил в размер на 500 млн. лв. Повторните едни и същи нарушения, които прави Лидл/Lidl показват, че търговската верига явно печели доста добре, след като може да си позволи да заплаща глоби от по 2 млн. лв. на година и да разкрива нови магазини.

Заблуждаващите реклами се оказва, че са доста чест похват за заблуда на клиентите, който не се прилага само от Лидл/Lidl. Преди време ви бях разказвал за това как Кауфланд съзнателно нарушават закона за защита на потребителите. Оказва се, че това е обичайна практика и при Лидл/Lidl. Най-масовата заблуда, която се използва от търговските вриги е като в промоционалните им каталози се отбелязва с малък шрифт, че някои или всички обявени промоции важат до изчерпване на количествата. Това обаче е нагло и безочливо нарушение на законите и се прави с цел клиентите да си мислят, че нямат право да подават сигнали или оплаквания до съответните комисии. Ето ви как това се случва в мазини Лидл/Lidle.

Виждаме на снимката брошурата на Лидл/Lidl. В горния десен край в синьо пише, че брошурата е за периода 7 – 13 ноември (от понеделник до неделя). Реших да закупя обявени на промоця таблетки за съдомиална машина Finish и посетих магазин на веригата в събота преди обяд. Оказва се, че те вече не се предлагат в магазина, защото са били обявени на промоция до изчерпване на количествата. При положение, че активните дни за пазаруване са именно почивните, как така са се изчерпали ама точно за този активен период и не са налични?


Да се върнем на брошурата. Наистина от Лидл/Lidl са посочили в нея, че промоциите са обявени до изчерпване на количествата. Можете ли да видите къде точно го пише това?

Да, става въпрос за оградения ситен текст най-долу в брошурата. Наистина ще е полезно ако във всяка брошура се поставят и очила така, че поне да може да бъде прочетена. Но аз ще ви кажа какво пише там.

Предложенията са валидни за посочения период или до изчерпване на количествата. Възможно е поради ограничени количества някои артикули да бъдат изчерпани още в първия ден на търговската акция.

Това изцяло пртиворечи обаче на Закона за защита на потребителите според, който търговците са длъжни да осигурят необходимите количества до края на промоционалния период.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:


5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

С дуги думи от Лидл/Lidl много ясно и съзнателно се опитват да манипулират клиентите си в нарушение на закона и използвайки нелояни търговски практики.

Само преди 2 месеца Комисията за защита на потребителите (КЗП) е съставила акт на Лидл/Lidl именно поради използване на същата нелоялна търговска практика.


Както сами виждате въпреки, че на 28 септември 2016 г. Лидл/Lidl получава забрана от Комисията за защита на потребителите, само след малко повече от месец търговската верига прилага отново същия похват за заблуда на потребителите. С други думи не им пука за законите на страната и актовете на КЗП.

Нека продължим да четем по-нататък дребния шрифт.

"Възможно е някои артикули да не са налични във всички разновидности и размери."

Това изречение си е направо нагло признание на Лидл/Lidl, че всъщност промоционалните им каталози могат да бъдат съставени изцяло от лъжлива или неточна информация.

„Лидъл България не носи отговорност за допуснати печатни грешки.“

А кой тогава носи вина?!? Марсианците ли? Все пак печатна грешка може да се окаже и отпечатана цена от 10 лв. за продукт, а той всъщност да е на стойност 100 лв. Само една изпусната нула от печатна грешка. Това не е ли пак опит за заблуда на клиента?

Тъй като законът е ясен по оношение на практиката да се обявяват промоции до изчерпване на количествата, аз днес започвам своя инициатива, с която искам тези нарушения и заобикаляния на закона от страна на печелещите милиони левове търговски вериги да спре. Когато се обяви промоция с начална и крайна дата, това трябва да означава, че до изтичането на последния ден от промоцията, съответната търговска вреига трябва да разполага с наличности. Ако търговска верига иска да обяви промоция до изчерпване на количествата, тези стоки да бъдат посочвани в отделна брошура, в която да се упомоене само началната дата на промоцията, тъй като крайната дата реално е изчерпването на количествата, с които разполага самата верига. Ето защо не би трябвало да има посочена крайна дата на промоцията.

Всеки, който смята, че съм прав и иска да ме подкрепи може да го направи като хареса страницата на блога Икономика и общество, тъй като в нея ще публикувам развитието на моята инициатива и какви действия можем да предприемем, за да спрем търговските вериги да ни лъжат.


понеделник, 7 ноември 2016 г.

Изводите от изборите, които пропуснахме

Анализ на Христо Христов


В изборната нощ коментарите и анализите, които се правят от знайни и незнайни лица, обикновено са разнопосочни и част от тях в следващите дни се обезсмислят. Това не е целенасочено, а просто е продиктувано от липсата на пълна и цялостна информация за случващото се. Най-малко при много близка разлика и непреброени бюлетини, е възможно да има инфарктни обрати само за няколко часа. Някои акценти обаче не могат да бъдат подминати и си тежат на мястото.

Правото на глас, не ти дава право на избор.

Последните 10 години масово сред българина се наложи схващането, че той няма избор за кого да гласува. Лицата в политическия живот на страната се изчерпаха и голяма част от тези, които гледаме днес са имали през последните 26 г. своя досег до властта. Това им е дало възможност да изпълнят всички свои обещания и закани, но така или иначе усещането за разминаване между думите и делата остава. Президентската кампания започна късно поради това, че партиите предприеха стратегия да изчакат ГЕРБ да назове своят кандидат и на база на него те да изградят своите кампании и лица. Дебатите почти липсваха, а където ги имаше завършваха с консенсус, че всеки ще се бори срещу нелегалните бежанци в страната. Лица и лидери нямаше (с изключение може би на Веселин Марешки). Вотът се очертаваше силно партиен, а не личностен. Това не се харесваше на избирателите, но резултатите всъщност показаха друго. Над 90% от гласувалите припознаха някой от представените кандидати като свой и го подкрепиха.

Само около 6 % открито заявиха, че не подкрепят никого от посочените лица. С други думи, колкото и на българския избирател да му се иска да види нови лица в политиката, той продължава да гласува за старите си познайници. Разбира се тук трябва да отбележи и момента, в който се хвърлиха не малко усилия да се обезсмисли опцията „Не подкрепям никого”. Това, че се зачита в изборната активност, но не се класира на равно с останалите резултати, явно е демотивирало много хора да я отбележат. Все пак ако 60% я посочат, а се избере кандидат сред 40% той няма как да бъде легитимен.

Националистите са новият балансьор на властта.

ДПС 26 години бяха окупирали удобната позиция на балансьор на всяка власт. Те винаги стояха в подножието на всички избори, но не взимаха властта, а само изтъргуваха своята подкрепа. Така получаваха министерски кресла, но не поемаха отговорността за съответните кабинети. Твърдият им и добре трениран електорат им позволяваше да бъдат незаобиколим фактор за всяка политическа сила целеща се да стигне до властта.

Официалната подкрепа ДПС отиде за Пламен Орешарски, а той получава около 6%. В същото време патриотичното обединение между ВМРО, НФСБ и Атака взима два пъти и половина по-голям процент и ще бъде основната апетитна хапка за участниците в балотажа. Подкрепата за трите политически сили идва от избиратели, които застават твърдо зад идеите им и са не по-слабо мобилизирани от тези на ДПС. Голям плюс за лидерите на патриотичните формации е, че избирателите им са готови да ги подкрепят дори и при влизане в непопулярни коалиционни споразумения и съюзи, само и в името на основните цели. Например ВМРО влезе в коалиция с политическия проект на Николай Бареков – България без цензура и до голяма степен избута сама кампанията за евроизборите. Въпреки трагикомичния и личащ си от далеч изкуствен проект, той успя да донесе на патриотите един евродепутат. А това е исторически успях за тях. Лидерите на НФСБ и Атака дълги години открито се ненавиждаха и си устройваха сценки от типа „Извини се бе!”, но накрая заровиха томахавките и на пресконференцията в неделя вече Волен Сидеров и Валери Симеонов се обръщаха учтиво един към друг с „господин”.

Дали тази успешна формула ще се запази в следващите години или патриотичното обединение, ще последва съдбата на Реформаторския блок, можем само да гадаем, но в момента те разполагат със силата да сменят колегите си в управлението и да получат министерски кресла.

Дай на народа лекарства и горива и му гледай сеира

Веселин Марешки безспорно е голямата изненада на президентските избори. Бизнесменът явно най-после е успял да открие работещата формула, с която да реализира политическите си амбиции. Подкрепата за него е повече от 10% и е близо до тази на патриотичното обединение. Ако разделим ВМРО, НФСБ и Атака по отделно, Марешки минава и трите партии. Варненският бизнесмен с лекота надмина утвърдени политически лица като Ивайло Калфин. Дори събра по-голяма подкрепа като брой гласове от мобилизираната ДПС. Това отрежда на Марешки летящ старт в политическият живот на страната. Дори и да не повтори силният си резултат на едни предсрочни избори, то със сигурност ще му стигне, за да мине 4% бариера и да влезе в следващия парламент.

Борбата за неговата подкрепа на втори тур също ще бъде силна въпреки, че Марешки в лично качество вече заяви, че е склонен да я даде на президентската двойка издигната от ГЕРБ.

Слави е незаобиколим фактор в българската политика.

Въпреки че Дългият ту отрича, ту дава признаци, че иска да влезе в политиката, инициираният от него референдум показва, че само една дума и влиза със солидно представена парламентарна група в Народното събрание. Референдумът е на косъм да стане задължителен, но дори и това да не се случи, въпросите му ще влязат за обсъждане в парламента. Заложените популистки капани в тях, ще доведат до тяхното отхвърляне или частично приемане. Този ход ще даде още по-силна подкрепа за Слави и политическите му амбиции.

Дали обаче ще видим нова политическа шоу програма все още няма как да подозираме. Единственото сигурно е, че подкрепата, която получава Трифонов е достатъчно голяма, за да бъде подмината с лека ръка.

Властта опиянява.

Така най-общо можем да определим представянето на ГЕРБ на изборите. Често се случва, че докато си на върха не виждаш как термитите изяждат стола ти. Резултатът на управляващата партия може да се обясни с две основни грешки допуснати от Борисов. На първо място е неподходящата кандидатура на Цачева. Да, тя може да е „най-подготвеният кандидат” (по думите на самия Борисов), но все пак освен да познава законите и начинът на функциониране на президентската институция, тя все пак трябва да има и подкрепата и одобрението на обществото. Именно налагането на лице, което я няма, доведе и отчасти до протестен вот срещу ГЕРБ. Избирателите се почувстваха като безгласна буква, която се използва само да изпълнява желанията на политиците. Все пак преди обявяването на Цачева като кандидат за президент на ГЕРБ, според социологическите проучвания партийният (все още неизвестен към онзи момент) кандидат събираше подкрепа от близо 40%. Липсата на кампания също изигра лоша шега на Борисов, защото той не успя да наложи своя избор сред гласоподавателите.

Последната половин година около ГЕРБ и Бойко Борисов се вихриха редица скандали. Последният бе с пренасочването в последния момент на подкрепата на България от Ирина Бокова към Кристалина Георгиева и провалът й в битката за поста в ООН. Коментарът на Борисов не удовлетвори избирателите. Още няколко дребни скандала и постоянни атаки от коалиционните му партньори от Реформаторите към него, също отнеха от силата на партията, а самият той не виждаше смисъл в това да отговаря на нападките или да им обръща внимание, за да не им придава тежест. Всичко това събирателно се прояви и на изборите в неделя.

От тук нататък пред ГЕРБ и Борисов стои силно мобилизиране и много по-активна работа в посока какво искат и очакват избирателите от тях. Стягането на партийните редици и избирането на по-подходящи коалиционни партньори от Реформаторите могат да помогнат на ГЕРБ да завърши започналия мандат. Дали обаче това ще е пътят или ще видим нови парламентарни избори 2017 г. е може би въпрос на пресмятане и социология. Към момента обаче в мача ГЕРБ има вдигнат жълт картон и им предстои тежко второ полувреме.

Незвисимостта на пилота е под въпрос

Ген. Радев на няколко пъти в пресконференцията си подчерта, че той е независим кандидат и не разбира как точно функционират партийните архитектури. Въпреки че той има безспорно доказани лидерски умения и явно желание да бъде независим, това може да се окаже, че няма да бъде толкова лесна задача. Самият Радев не влезе в предизборен дебат с нито един свой опонент. Това по-скоро говори за страх, породен от непознаване на законите и начинът на функциониране на институцията, която иска да оглави. В тази ситуация решаваща ще бъде намесата на неговият вице-президент Илиана Йотова, което пък дава възможност за намеса в делата му от страна на БСП. Дали Радев ще е в състояние да парира тези намеси е въпрос с неясен отговор. Все пак едно е да бъдеш генерал в система с ясна йерархична структура и дефинирани задачи и отговорности, а съвсем друго е да се бориш с „хлъзгави” политици.

В обобщение на всичко казано до тук можем да очакваме една много интересна 2017 г. Желанието на избирателите за промяна на политическата сцена в страната, се оказва че може и да се сбъдне. Освен променена избирателна система, можем да очакваме и нови лица в парламента.

сряда, 2 ноември 2016 г.

Какво се случи с банковата система след стрес-тестовете?

Анализ на Христо Христов


В понеделник към края на работния ден, най-посещаваното място в интернет не бяха социалните мрежи, а сайтът на Българска народна банка. Причината е, че тогава централната банка публикува тримесечната си статистика за състоянието на банковата система в страната към края на м. септември. Данните са първите след официалното приключване на проведените стрес-тестове на банките.

Общата сума на активите нараства през тримесечието с 1.2 млрд. лв. (1.3%) и в края на септември е 89.8 млрд. лв. За третото тримесечие най-голям ръст на активите в банковата система реализира Уникредит Булбанк с 557.7 млн. лв. Още през месец май банката обяви, че половината от печалбата й за 2015 г., (около 145 млн. лв.) ще бъде реинвестирана в нови проекти. На второ място по ръст на активите е ЦКБ с 161.5 млн. лв., а след тях са СЖ Експресбанк, която добавя нови 152 млн. лв. към активите си.

Отчетните данни на БНБ показват и ръст на нетния общ оперативен приход на банките. Той нараства за последните 12 месеца със 182.6 млн. лв. или 6.2% до малко над 3 млрд. лв. Най-голям ръст тук отбелязва Първа инвестиционна банка с 73.2 млн. лв. (27.6%) или общ приход от 338.3 млн. лв. След нея по ръст се нареждат ЦКБ с 36.9 млн. лв. до 128.3 млн. лв. и ОББ с 30.6 млн. лв. до 300.8 млн. лв. Инвестбанк също подобряват приходите си с 10.8 млн. лв. като за банката това е ръст спрямо септември 2015 г. от 39.8%. Така общите приходи на банката са 39 млн. лв. Подобряващите се приходи индикират за повишената рентабилност на банките в системата.

Нетен общ оперативен приход на банките към края на м. септември 2016 г. и 2015 г.

Източник: www.bnb.bg

Повишените приходи на банките оказват и силен тласък на общата печалба в сектора. Към края на м. септември тя надхвърля 1 млрд. лв. и бележи ръст с 35.1% в сравнение с година по-рано. Най-голям ръст в печалбите си отбелязват Райфайзенбанк с 54.1 млн. лв. до 121 млн. лв. следвана от Първа инвестиционна банка с 45,1 млн. лв. до 55 млн. лв. и ОББ с 36.6 млн. лв. до 93 млн. лв. Въпреки че предписанията на БНБ за изграждане на допълнителни буфери са към ПИБ и Инвестбанк и двете банки остават на печалба. Печалбата на Инвестбанк е в размер на 802 хил. лв. и бележи спад в сравнение с година по-рано от 413 хил. лв. 

Високите приходи позволяват на ПИБ и Инвестбанк да заделят по-голяма част от печалбите си като обезценки. Към края на м. септември тяхното ниво за ПИБ е 140 млн. лв., а за Инвестбанк числото е 17.8 млн. лв. По този начин двете банки изграждат допълнителни капиталови буфери в размер на 201 млн. за ПИБ и 18.6 млн. лв. за Инвестбанк. Това бе заложено и в одобрените от БНБ планове на двете банки. Акцентът е в намаляване на риска, чрез по-големи обезценки идващи от печалбите на банките и капитализиране на останалата й част. Прочитът на данните показва, че ПИБ и Инвестбанк имат достатъчно лостове, с които сами да покрият напълно изискванията на БНБ в определените срокове. 

На ниво система основните финансови параметри остават стабилни. Ликвидните активи възлизат в края на септември на 28.7 млрд. лв., а коефициентът им е 37.35%. Общият размер на депозитите в банковата система в края на септември е 76.2 млрд. лв., или с 1.0 млрд. лв. (1.3%) повече спрямо края на второто тримесечие на годината. 

В навечерието на стрес-тестовете всички банки се презастраховаха и станаха твърде консервативни в отпускането на кредити с цел по-добро представяне. След като резултатите вече са факт и върху банките няма натиск, можем да очакваме и разхлабване на кредитната им политика. Това ще направи кредитите по-достъпни като условия и изисквания към клиентите. Лихвената статистика на БНБ регистрира през септември 2016 г., че средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява в сравнение със септември 2015 г. с 0.51 пр.п. до 10.21%, а по тези в евро – с 0.95 пр.п. до 6.17%. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.98 пр.п. до 4.74%, а по тези в евро – с 0.60 пр.п. до 5.24%. 

Данните на БНБ сочат, че тримесечният прираст на брутния кредитен портфейл на банковия сектор (без кредитите и авансите за сектори „централни банки“ и „кредитни институции“) възлиза на 436 млн. лв. (0.8%). Увеличението при кредитирането на домакинствата е с 218 млн. лв. Лидер с най-голям обем отпуснати жилищни кредити е Банка ДСК с 1 956 млн. След нея се нареждат Уникредит Булбанк с портфейл от 1 624 млн. лв. и Юробанк и Еф Джи България (Пощенска банка) с 1 355 млн. лв. При потребителските кредити челната тройка се заема от Банка ДСК с 2 564 млн. лв., Райфайзенбанк с 968 млн. лв. и ОББ с 967 млн. лв. При корпоративните кредити ръстът е в размер на 202 млн. лв. Тук в топ 3 между банките с най-добри условя за бизнеса са Уникредит Булбанк, чиито портфейл е в размер на 7 235 млн. лв., Първа инвестиционна банка с 4 015 млн. лв. и ОББ с 2 641 млн. лв. 

В края на третото тримесечие БНБ отчита и понижение на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система. В края на септември тяхното ниво е 10 472 млн. лв., докато през юни обемът им е бил 10 592 млн. лв. 

Данните недвусмислено потвърждават и думите на Димитър Радев за стабилността в банковата система на страната.

неделя, 30 октомври 2016 г.

Триковете на топлофикация, с които ни рекетират

Анализ на Христо Христов

 

Че има огромна сума несъбираеми вземания от клиенти на Топлофикация София, това на всички ни е ясно. Много хора поради една или друга причина не си плащат сметките и от Топлофикация измислят какви ли не начини, за да могат да съберат поне част от тези пари. За голямо мое нещастие се оказа, че един от начините е ако не намерят клиент, от който да вземат пари, то просто да ги вземат от джоба на друг клиент, който по мои подозрения е подбиран с оглед на това да бъде редовен платец. Логиката е проста и яна, човекът има пари и си плаща, така че още една сметка отгоре няма да му е проблем. Е да, ама не са познали този път, защото не смятам моите пари да отиват за поредното джакузи на някой крадлив директор.

Историята е следната.

В края на м. юли 2015 г. закупихме с жена ми апатамент, а в началото на м. август 2015 г. се нанесохме. Бе направен приемо-предавателен протокол за изразходваните комунални услуги от предходния собственик до този момент и на база на него бе прехвърлена след това партидата на наше име. В момента на прехвърлянето всички задължения на абонатния номер бяха погасени и към него нямаше такива. Това бе констатирано от служител на самта Топлофикация София. Оказва се обаче, че Топлофикация не могат да направят нов абонатен номер на наше име и да се открие нова партида. Каква точно е причината не мога да кажа, при положение, че от ЧЕЗ за около 15 мин. ни направиха такъв и не сме имали проблеми с тях. Така на нашия абонатен номер и партида остават имената на старите собственици също да фигурират в системата.

Както всички много добре знаем, по неясни за нас причини хартиените фактури с детайлно описание на изразходваната услуга и нейната стойност пристигат с поне 2 седмици закъснение, след тяхното издаване. Обикновено срокът за плащането им или е минал, когато те вече са в пощенската кутия или е след няколко дни. Ето защо просто отивам в най-близкия ми клон на Easy Pay и заплащам сметките си преди да са дошли фактурите. (Да, знам, че мога да получавам електронни, но те могат да бъдат манипулирани по мое мнение или изтрити по погрешка и за това си разчитам на стария и изпитан метод с хартиените). Така стана и това лято. На 23 август жена ми отива на каса на Easy Pay и заплаща всички излезли към момента комунални сметки. Сметката за Толофикация София е в размер 122,19 лв. Сумата е висока за летните месеци, така че решихме, че тук е включена и изравнителната сметка. След няколко дни при нас дойдоха и фактурите от Топлофикация.


И така, на 31 юли 2016 г. от Топлофикация София АД са издадени две фактури. 1-вата е с номер 0075614186. Тази фактура изчислява, че ползваната от нас топлинна енергия за периода 01.05.2015-30.04.2016 г. е на стойност 662,73 лв. и имаме за доплащане 36,38 лв. Както се вижда от снимката тя е платена.

На същата дата 31.07.2016 г. от Топлофикация София АД се издава друга фактура на същия абонатен номер, но с адресант стария собственик на апартамента и партидата. Фактурата е с номер 0075614185. Тази фактура отразява ползваната топлинна енергия от него за периода 01.05.2015-31.07.2015 г., която е на стойност 148,58 лв. и той има да доплаща 48,48 лв. (запомнете тази сума, защото по-надолу ще ви трябва). Тъй като абонатният номер е прехвърлен вече към нас, тази сума излиза в нашата сметка въпреки, чезадълженото лице е друго.

Така се оказва, че ние сме платили и задължението на предходния собственик, защото то се води като задължение на абонатния номер. (обясних по-горе, че това се получава, защото Топлофикация София по някаква причина не сменят абонатните номера и партидите).

С жена ми решаваме, че сумата ни е надвзета неправомерно, тъй като задължението е към стария собственик на апартамента и тази сума трябва да ни бъде възстановена или приспадната от следващата ни фактура. Отделен е въпросът защо една година по-късно пристигат сметки за задължения от преди повече 12 месеца. През цялото това време издаваните фактури са били заплащани в определения срок, а при прехвърлянето на абонатния номер е констатирано от служител на Топлофикация, че към него липсват задължения. Ако имаше подобни задължения, то щеше да се изисква първо те да бъдат заплатени и чак след това да може да се прехвърли.

Решавам да изпратя електронно писмо до Топлофикация София, в което описвам случая и любезно ги моля за съдействие за неговото разрешаване. Писмото е изпратено от мен на 5 септември и веднага получавам автоматичен отговор, че тое получено и при необходимост ще се свържат с мен. Разбира се, оставил съм в писмото си и моят телефонен номер. Седмица по-късно никой не ме потърси, нито някой ми писа писмо. Обадих се на стационарните телефони посочени в електронния сайт на Топлофикация София, за да попитам дали изобщо ми е получено писмото и дали се случва нещо по моят проблем. От там ми казаха, че такова писмо не е пристигало и ми обясниха, че в моя случай мога да подам жалба на място и след като тя бъде разгледана ще ми се възстановят надвзетите пари.
Жена ми отиде до сградата на Топлофикация София и подаде жалба по конкретния случай на 15 септември. От там тросната служителка й казва, че ще ни уведомят като имат решение. Освен жалбата в писмен вид от там ни поискаха и оригиналните бележки за платената сума, които ние предоставихме, но все пак си пазим и копия. На въпроса дали това задължение ще продължи да стои записано на нашия абонатен номер, въпреки че се води на друго лице вече, отговорът е: Аз само приемам жалби, не давам становища. Довиждане.


И така зачакахме правдата да възтържествува.

На 25 октомври отговор по нашата жалба все още не бе пристигнал при нас. Жена ми отива да плаща сметките както обикновено. За Топлофикация й излиза сметка от 40,12 лв. Тъй като никой не ни е уведомил за това какво са решили приемаме, че това е сметката за изминалия месец и в момента на издаването й все още не е имало решените, така че при следващата ни сметка би трябвало надвзетата сума да бъде приспадната.


На 28 октомври осъмваме с натъпкани сметки от Топлофикация София по пощенските кутии. Отварям я и гледам. Датата на данъчно събитие е 30.09.2016 г. Почти един месец след издаването на фактурата тя достига до мен като клиент. В нея се пише, че Топлофикация София има да ми връща от корекции 47,33 лв., които ги приспада от сметката ми за месец септември.

И сега следва въпросът каква по дяволите сметка сме платили преди два дни?

Започваме да ровим в бележките. Оказва се, че платената от нас сума 40,12 лв. е била по фактура номер 0075614185. Същата тази проблемна фактура, за която ние сме пуснали жалба към Толофикация София. В оригиналния си вид тя е адресирана до старите собственици, но сега вече фактурата явно е коригирана и е на името на жена ми. (новата фактура не ни е предоставен и нямам обяснение защо сумата е различна).

Обърнете внимание и на разликата в сумите. Оригиналната сума, която ние оспорваме, че ни е надвзета неправомерно е 48,48 лв. Според последната ни сметка, корекциите на Топлофикация са за 47,33 лв. А обновената фактура, която отново ни се пробутва, но този път като наша е за 40,12 лв.

Объркахте ли се?

Ето това е и целта на упражнението. До такава степен да ви объркат и разкарват, за да подавате жалба след жалба, че накрая да си кажете „Абе, майната им на тези 48 лв. Ще ги платя въпреки, че не са мои, само и само да ми се махнат от главата.“ Тормоз и рекет над клиентите. Ето на това вече му се казва злоупотреба с господстващо положение на пазара и издевателство над клиентите. Аз не мога да си сменя Толофикацията. Освен очевадния въпрос, защо сумите постоянно се разминават, имам и  друг: Защо след като жалба по една фактура е призната и тези средства ще ни бъдат възстановени, се преиздава на ново тази фактура и пак ни се взимат пари? Явно е много по-лесно за Топлофикация София, вместо да си потърси задължението от стария собственик и да му обясни как една година по-късно му пристига задължение от преди две години, да си прибере парите по всякакъв начин от нас, които редовно и коректно си плащаме сметките.

Сега почваме казуса от начало. Отиваме пак до сградата на Топлофикация София, подаваме отново жалба, пак описваме ситуацията и чакаме решение, а между временно ще трябва да сме на щрек какви сметки плащаме или просто да влезем в листата на некоректните платци, за да си изчакаме много трудоемката доставка на фактури отнемаща по месец. Тук даже и не споменаваме изгубеното ни време и услията да се разкарваме в работно време с жена ми по Н на борй пъти. Даже и компенсации не им търсим на чиновниците от Топлофикация София.

Може би ако фактурите идваха само със седмица забавяне, до този казус нямаше да се стигне. Разбира се обаче това не е изгодно за Топлофикация София, защото така не може да надвзема от клиентите си суми, с които да си покрива загубите. А може би просто ако се отнасяше коректно с клиентите си, то и по-голяма част от тях щяха да бъдат коректни с нея и загубите за дружеството щяха да бъдат по-малко.

Аз винаги съм вярвал, че човек трябва да си познава и търси правата. Ето защо, целият този текст, заедно с копия на всички описани и посочени документи, ще бъде грижливо комплектован и изпратен до Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР). Надявам се, че няма да чуем поредните оправдания, че става дума за софтуерен проблем и то ама точно и само в моя случай, а ще има сериозни проверки и санкции, защото по подобна схема абонатите могат да бъдат ощетявани с милиони левове на година. С тези пари както вече всички много добре знаем, невинния човек Вальо топлото, си е купувал джакузи в офиса.