Коледните и новогодишни празници отминаха. Някак си за двете седмици около тях всички забравихме за проблемите си. Новата година обаче започна и трябваше да си свалим розовите очила. Изпратихме отминалата с нови протести и обществено недоволство към увеличаването на цените на винетките. Логиката на хората е проста и необорима: Защо да плащаме по-скъпо за пътища, които не са поддържани с десетки години и си чупим колите? От друга страна Правителството също има своята желязна логика: Без пари няма как да се поддържат и изграждат пътища. Тук няма да влизам в анализи кой е прав и кой по-прав, а ще ви разкажа една история, даваща отговор на това защо в България не можем да се измъкнем от „кочината“, в която живеем.
Разгледайте внимателно трите снимки по-долу. Те са направени през април 2012 г. и фигурират в приложението Google Street View. Снимките, които ви показвам не са на кратери заснети от научна експедиция на НАСА до Марс, а са от село Пчеларово, община Генерал Тошево, област Добрич. Както можете да видите от тях състоянието на пътя е покъртително. Ако искате да преминете успешно през селото ще ви е необходим трактор, защото с лек автомобил не е много сигурно, че ще успеете да излезете от някоя дупка, но пък е сигурно, че ако го направите ще си уредите веднага среща с вашия автомонтьор. Няма какво да се лъжем, на много места в страната пътищата изглеждат по този начин.
През 2011 г. или по точно на 08.07.2011 г. община Генерал Тошево подписва договор с „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“ по проект за „Реконструкция на улична мрежа и тротоари в село Пчеларово“. Договорът е на стойност от 1 239 780 лева. Казано по-просто, отпуснати са европейски средства за реконструкцията на уличната мрежа и тротоарите в село Пчеларово. Тъй като самият проект не включва само конкретното село, но и други села в областта, до началото на проекта минават няколко години и през 2014 г. жителите на село Пчеларово се сдобиват с чисто нови пътища и тротоари.
Радостта им обаче се оказва, че не трае много дълга. Няколко месеца след реконструкцията на улиците става ясно, че новият облик на селото не може да бъде запазен. Остарялата водопреносна мрежа на ВиК Добрич предизвиква почти ежедневни аварии. Тъй като тръбите минават под чисто новите асфалтирани улици, за да се отстранят повредите, екипите на ВиК Добрич надупчват улиците. Разбира се, при подобни аварии трябва да се вземат мерки. Но след като отстранят аварията екипите не възстановяват предходния вид на улицата, а зариват дупката с пръст и камъни. След това просто си тръгват.
Снимките, които виждате са направени средата на м. декември миналата година. Така изглежда отстранената преди няколко седмици авраия на водопровод. Влизаме в следния световен прецедент, европейският данъкоплатец ни дава пари, за да може България да подобри своята инфраструктура, а родното ВиК се грижи за това да върне, колкото се може по-бързо предишния покъртителен вид на пътищата ни. Към това можем да прибавим още няколко подробности като например, че кубикът вода в област Добрич е най-скъп в цяла България – 2,84 лв. Обяснението за тази цена на ВиК Добрич е, че от една страна водата се изпомпва от голяма дълбочина, което я оскъпява, а от друга, че загубите по мрежата са над 80%. Или с други думи, за да потреби един кубик вода жител на областта, се губят средно 8 кубика докато стигне водата до него. За това за хората в областта спирането на водата се оказва ежедневие. Само един бърз поглед на сайта на ВиК Добрич ни показва, че почти няма ден, в който да няма авария и спиране на водата. През настоящите коледни и новогодишни празници една не малка част от жителите на областта отново останаха без вода.
Всъщност варварският начин, по който ВиК Добрич отстранява авариите не се прилага само в селата, но и в самият град Добрич. Хората нееднократно алармират в социалните мрежи за идентични казуси. Ремонтирани само преди дни пътища се разбиват, за да се отстрани авария и се остават с нахвърлени камъни. Така добричлии хем плащат от една страна местни данъци и такси на общината, която се опитва да подобри пътната инфраструктура на града, хем плащат прескъпа вода на ВиК, която пък с действията си разбива току що изградените пътища.
На снимките по долу виждаме друг ремонт на ВиК Добрич в същото село само, че 100 метра по-нагоре. Нахвърляните камъни вече са се изронили от преминаващите автомобили и се е образувала дупка.
На снимките по долу виждаме друг ремонт на ВиК Добрич в същото село само, че 100 метра по-нагоре. Нахвърляните камъни вече са се изронили от преминаващите автомобили и се е образувала дупка.
Интересното в случая е, че при реконструкция на уличната мрежа с пари отпуснати по европейски проекти, се изисква обикновено в следващите 5 години след полагане на новия асфалт, да не се нарушава неговата цялост. Ако това се случи, проектът може да не бъде одобрен като качествено изпълнен и общината ще се наложи да върне всички средства, които е получила. Подобен казус като описаният не влиза и в гаранциите, които се предоставят от строителите на пътищата, защото те не покриват неговото целево и умишлено разрушаване от трета фирма (ВиК Добрич). А това означава, че жителите на Добрич и региона отново ще трябва да се бръкнат на дълбоко в джобовете си, за да възстановят средствата.
Защо никой не взима отношение в този казус е въпрос с неясен отговор. ВиК Добрич, реално най-вероятно работи по този начин не, защото не желае да се справи качествено, а защото няма средства за повече. Припомням, че през месец август миналата година „Енергийна финансова група” АД – търговец на електроенергия, съобщи в писмо до медиите, че фирма „В и К”-Добрич има просрочени задължения в размер на 1 984 000 лева и заплаши, че ще спре тока на дружеството, като това ще остави неговите абонати без вода. Това не бе единствената подобна заплаха. През годините на няколко пъти се е стигало до подобни крайности. Проблемите на това дружество са много и не от вчера, но никой не иска да поеме отговорност и да започне да ги решава. Докато всички институции обаче обръщат гръб и гледат в небето, жителите на Добрич и околните населени места се оказват заложници да поддържат това дружество живо с ниските си доходи.
