сряда, 28 септември 2016 г.

Родителите плащат 60 млн лв. на година за допълнителни консумативи в детските градини


С настъпването на месец септември лятото официално приключи за трудещите се хора. Сега всеки си отдъхва от емоциите и се вглежда в доста изтънелия си портфейл. Видът му за много хора е повод за преминаване в началото на есента на „икономична диета“ или познатото ни спестяване. На кухненската маса се поставят разчетите на семейния бюджет и като същински проджект мениджъри семействата започват орязване на различни пера от него.

Родителите на малки деца, които са имали късмета да бъдат класирани в държавните детски ясли и градини, може би са се радвали най-много, защото голямо перо разходите им е отпаднало. Все пак цените на частните детски заведения са няколко пъти по-високи от тези в държавните. На места дори надхвърлят и доходите на единия родител, което на практика обезсмисля това той да ходи на работа, за да плаща на някой друг да му гледа детето при положение, че може сам да го прави.

Е, радостта на тези родители не е много дълга. Още преди отварянето на вратите на заведенията, разходите се оказва, че не са това, което по закон трябва да бъдат. Освен основните месечни такси изскачат и едни други допълнителни такси, за които никой не говори и няма да им дадат официална бележка, че са ги платили. Тези скрити разходи са на обща стойност от 60 млн. лв. на година. За какво ще попитате вие? Ами за консумативи, ще ви отговорят директорките и учителите в детските градини и ясли.

Този стряскащ извод е констатиран от проекта „Готови за училище“, който е реализиран по инициатива на "Тръст за социална алтернатива“. За трета година проектът поема таксите, медицинските изследвания и голяма част от помагалата - пособията за посещение в детска градина на деца от уязвими общности. Въпреки това се установява, че разходите на домакинствата в тези групи не намаляват. Това провокира експертите да проведат онлайн анкета сред 455 родители през месец юли 2016 г. Резултатите от нея огласяват публично дълбоко пазената обществена тайна, че допълнителните такси въпреки, че са незаконни са реалност. В допълнение на таксата, всяко семейство извън София заделя средно по 20 лева месечно на дете. В столицата сумата е двойна. Тук трябва да направим уточнението, че става въпрос за средни суми. На места те са по-ниски, а на други по-високи. Почти 40% от родителите заявяват, че допълнителните разноски ги притесняват финансово, но нямат избор.

Парите се събират от родителите най-често за вода и чашки за еднократна употреба, играчки и книжки, както и пособия за писане и рисуване. Всеки пети родител е купувал почистващ препарат за образователното заведение, а всеки десети е носил чаршафи за детето си. Четири от всеки пет анкетирани родители додават за тоалетна хартия и мокри кърпички, като трима от тях ги доставят на ръка в градината. Всеки трети родител пък е имал „щастието“ да допринесе за ремонт на градината.

Освен таксата за посещение на детето Ви, как помагате на детската градина?
Източник: НАЦИОНАЛЕН БЮЛЕТИН ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ

Авторите на проучването правят и интересен паралел с това, че в много други държавни институции са заложени в организационния бюджет. В никое министерство не се изисква от служителите да си носят тоалетна хартия. Тук можем да припомним, че през месец юни Народното събрание обяви обществена поръчка на стойност 257 000 лв., без ДДС, за периодична доставка на хигиенни материали, която бе с четири обособени позиции - хартиени изделия за хигиенни нужди (тоалетна хартия и хартиени кърпи за ръце), кофи и чували за смет, сапуни и перилни препарати, както и дезифектанти за хигиенни нужди.

Изчисленията за размера на брутния вътрешен продукт (БВП), изразходван за ранно детско развитие (РДР), варират от 0,77% (Световна банка) до 0,88% (Евростат). Препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е публичните разходи за РДР да бъдат поне 1% от БВП. 

Негласната схема с допълнителните такси, за която институциите си затварят очите, а родителите чинно следват, води до систематично подценяване на разходите за управление в системата на образованието. Така омагьосаният кръг се затваря и минималните увеличения, които рядко се осигуряват от републиканския или общинските бюджети, никога няма да са реалистично достатъчни, за да покрият тези присъщи разходи.

Кметът на Плевен гръмко заяви преди дни, че почистващите препарати и консумативите в градината са ангажимент на местния бюджет. „Храна, медикаменти, облекло, постелъчен материал, материали – почистващи, перилни, дезинфекционни, канцеларски – това са все ангажименти на общината, които се плащат от местния бюджет. Така че съм предупредил директорките – нека да разберат по лесния начин, че практиката на събиране на допълнителни пари от родителите трябва рязко да изчезне, на секундата“, заяви Георги Спартански. В Търговище вчера е проведена работна среща с директори на училища и детски градини, на която им е припомнено, че със заповед от 02.08.2016 на кмета, тази практика е забранена.

Въпреки публичните напъни някои кметове, реалността обаче остава друга. Пари за тоалeтна хартия на места ще се набавят, но бюджетите не предвиждат средства за закупуване на играчки за децата. Учебните помагала за 3 и 4-годишните деца не са задължителни и тяхното закупуване следва да става по желание на родителите, но кой родител би лишил детето си от средство, което ще му помогне да се развива?

И на финала как да не възкликне човек, че има нещо много сериозно сбъркано в държава, в която да те приемат в университет е в пъти по-лесно, от колкото да приемат детето ти в детска градина.

А твоята лихва каква е?


Публикувам лихвената статистика на БНБ към края на месец август.

През август 2016 г. основният лихвен процент (ОЛП) 2 е 0.00%. В сравнение с август 2015 г. ОЛП намалява с 0.01 процентни пункта (пр.п.), а спрямо юли 2016 г. запазва нивото си. За август 2016 г. индексът ЛЕОНИА3 e -0.02%, като в сравнение със същия месец на 2015 г. той се понижава с 0.03 пр.п. Индексът СОФИБОР4 за срочност 1 месец спада спрямо август 2015 г. с 0.26 пр.п. до 0.04%, а този за 3 месеца – с 0.36 пр.п. до 0.15%. Доходността до падеж на държавни ценни книжа (ДЦК) в левове с матуритет 3 години, постигната на вторичния пазар, в сравнение с август 2015 г. намалява с 0.52 пр.п. до 0.40%, а при ДЦК с матуритет 5 години – с 0.70 пр.п. до 0.15%. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция (ДЛП) през август 2016 г. е 2.28%. Спрямо същия месец на 2015 г. той се понижава с 0.08 пр.п., а спрямо юли 2016 г. – с 0.11 пр.п.

Депозити

Лихвени проценти по нов бизнес Сектор

Нефинансови предприятия. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през август 2016 г. в сравнение с август 2015 г. спада с 0.34 пр.п. до 0.35%, а по тези в евро – с 0.27 пр.п. до 0.51%. В сравнение с юли 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.06 пр.п., а по тези в евро се увеличава с 0.08 пр.п. Сектор Домакинства5 . През август 2016 г. спрямо август 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.63 пр.п. до 0.84%, а по тези в евро – с 0.50 пр.п. до 0.70%. В сравнение с юли 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове запазва нивото си, а по тези в евро се повишава с 0.06 пр.п.

Лихвени проценти по салда

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. средният лихвен процент по овърнайт- депозитите в левове спрямо август 2015 г. спада с 0.10 пр.п. до 0.05%, а този по овърнайт-депозитите в евро – с 0.10 пр.п. до 0.04%. Спрямо август 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.71 пр.п. до 0.73%, а по тези в евро – с 0.59 пр.п. до 0.68%.

Сектор Домакинства. През август 2016 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове в сравнение с август 2015 г. се понижава с 0.13 пр.п. до 0.14%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.95 пр.п. до 1.32%, а по тези в евро – с 0.88 пр.п. до 1.10%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 0.44 пр.п. до 0.70%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 0.40 пр.п. до 0.68%.

Кредити
Лихвени проценти по нов бизнес

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2015 г. с 1.32 пр.п. до 4.51%, а по тези, договорени в евро − с 0.95 пр.п. до 4.19%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, спада с 0.14 пр.п. до 4.67%, а по тези, договорени в евро – с 3.68 пр.п. до 4.16%. През август 2016 г. спрямо юли 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, както и по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, намалява с 0.01 пр.п. При кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.09 пр.п., а по тези, договорени в евро − с 1.29 пр.п.

Сектор Домакинства . През август 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с август 2015 г. с 0.88 пр.п. до 9.99%, а по тези в евро – с 0.33 пр.п. до 6.74%. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.76 пр.п. до 4.85%, а по жилищните кредити в евро – с 0.04 пр.п. до 5.67%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се понижава с 3.35 пр.п. до 2.88%, а по другите кредити в евро – с 0.88 пр.п. до 3.84%. 

През август 2016 г. спрямо юли 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0.07 пр.п., а по тези в евро – с 0.08 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.01 пр.п., а по жилищните кредити в евро се увеличава с 0.14 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент се понижава с 0.26 пр.п., а при другите кредити в евро се повишава с 0.19 пр.п. 

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през август 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 г. спада с 0.97 пр.п. до 10.93%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.43 пр.п. до 7.41%. През август 2016 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове намалява спрямо август 2015 г. с 0.80 пр.п. до 5.33%, а по жилищните кредити в евро – с 0.02 пр.п. до 6.19%. 

През август 2016 г. в сравнение с юли 2016 г. годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове нараства с 0.03 пр.п., а по тези в евро – с 0.02 пр.п. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.01 пр.п., а по тези в евро се увеличава с 0.17 пр.п.

Лихвени проценти по салда

Сектор Домакинства. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове през август 2016 г. в сравнение с август 2015 г. спада с 0.53 пр.п. до 13.95%, а по овърдрафта в евро – с 0.25 пр.п. до 8.95%. През август 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. средният лихвен процент по кредитите, предоставени чрез кредитни карти6 , извън безлихвен гратисен период, в левове намалява с 0.43 пр.п. до 18.21%, а по тези в евро – с 0.01 пр.п. до 18.35%. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.72 пр.п. до 9.49%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.46 пр.п. до 8.59%. При жилищните кредити в левове той спада с 1.02 пр.п. до 5.76%, а при жилищните кредити в евро – с 0.41 пр.п. до 6.71%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 2.04 пр.п. до 5.63%, а по другите кредити в евро – с 1.21 пр.п. до 5.93%.

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове се понижава с 0.95 пр.п. до 4.35%, а по овърдрафта в евро – с 0.79 пр.п. до 3.62%. Средният лихвен процент по кредитите, различни от овърдрафт, в левове спада с 1.35 пр.п. до 4.84%, а по тези в евро – с 0.87 пр.п. до 4.84%.

вторник, 27 септември 2016 г.

От днес всеки може да си закупи дялове в първия български борсово търгуван фонд върху индекса SOFIX - Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF


Нека бъдем честни, Българската фондова борса (БФБ) бе изпаднала в будна кома през последните 7-8 г. Чуждестранните инвеститори се оттеглиха от страната и продавачите взеха пълен превес. Липсата на каквото и да е желание и средства за покупки, сринаха основния индекс на БФБ SOFIX от близо 2000 пункта през 2007 г. до малко под 300 пункта през 2009 г. Ситуацията днес обаче изглежда вече доста по различна. Въпреки че оборотите все още остават ниски в сравнение с пиковите години, посоката определено е към повишаване на ликвидността. През месец юли оборотът на БФБ се повиши с 50% на годишна база, а през месец август ръстът е още по-внушителен - 271% на годишна база до 35,4 млн. лв. Към момента SOFIX се намира на едногодишен връх и по нищо не личи да сменя посоката.

Институционалните инвеститори започнаха все повече да обръщат внимание на публичните компании. Последните данни на БНБ показват, че застрахователните дружества насочват все по-голяма част от средствата, които управляват към български акции. Действията им са провокирани от намаляващата доходност през последните години на депозитите. Така в средствата вложени от тях в акции се увеличава от 679.9 млн. лв. през юни 2015 г. на 739.1 млн. лв. през юни 2016 г.

Зараждащият се положителен тласък на БФБ е забелязан от управляващите дружества, които също се опитват да се възползват от положителните настроения на пазара, за да реализират по-високи печалби на своите клиенти. УД Експат Асет Мениджмънт дори отива и по-далеч като създава първия български борсово търгуван фонд (БТФ или ETF) върху индекса SOFIX – Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Инвестиционната цел на Фонда е да следва представянето на индекса SOFIX на Българската фондова борса – София (БФБ), като се придържа към метода на пълно физическо репликиране (т.е. ще инвестира само в акции от индекса, в пропорции, близки до тези на SOFIX).

Това е единственият фонд у нас, чрез който български и чуждестранни инвеститори могат да получат цялостна експозиция към българския капиталов пазар само с един инструмент, търгуван на БФБ. Така закупувайки дялове от фонда през борсата, всеки инвеститор ще има възможност да получи диверсифицирана експозиция към целия български пазар.

Очакванията на неговите създатели са той да стане най-ликвидният инструмент на БФБ в средносрочен план. Фондът обяви трима свои маркетмейкъри, които ще осигуряват на дневна база ликвидност при търговията с акции от фонда на борсата. Това ще бъдат БенчМарк Финанс АД, Първа финансова брокерска къща ООД и Елана Трейдинг АД. Всеки от тях ще трябва да поддържа оферти "купува" и "продава" при максимален спред от 5%. Спредът е отношението между цената "купува" и "продава".

Основните плюсове при инвестирането в борсово търгувани фондове са следните:
  • Инструментът дава диверсифицирана експозиция към българския пазар, тъй като Фондът ще инвестира във всички компании от SOFIX, което ще доведе до по-нисък специфичен риск и по-ниска волатилност за инвеститорите;
  • Има маркетмейкъри за разлика от акциите на отделните компании от индекса, което гарантира по-добра ликвидност (наличие на близки котировки „купува“ и „продава“) на позицията във всеки един момент;
  • Спредът (разликата между котировките „купува“ и „продава“) на борсата е регулаторно ограничен до ниско максимално ниво (5%) – ограничение, което липсва при обикновените акции на борсата;
  • Борсово търгуваният фонд е по-прозрачен от всеки един отделен емитент – на сайта на Експат Капитал ще се публикува портфейлът на Фонда и във всеки един момент инвеститорът ще има пълна информация какво купува и продава;
  • Самият Фонд не плаща данъци и печалбите от инвестициите в негови акции също не се облагат с данъци в България;
  • Фондът ще се търгува като обикновена акция на борсата;
  • Относително по-ниски разходи за инвестиция – разходите на Фонда за управление са 1% на годишна база.
Справка за представянето на компаниите влизащи в SOFIX ни показва, че за последните 12 месеца от общо 15 публични дружества само 4 са с отрицателно изменение на цените, а ръстовете при останалите са средно между 1.6% и 37%. След края на вчерашната борсова сесия (на 26.09.2016 г.) SOFIX вече е на крачка от преминаването на психологическата бариера от 500 пункта като до нея го делят само 2.54%.

*В началото на 2016 г. акционерите на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (ФНИБ) гласуваха намаление на броя издадени акции в съотношение 3 към 1 от 60 450 000 акции на 20 150 000 акции (обратен сплит), което доведе и до трикратно увеличаване на стойността на една акция. В таблицата към 25.09.2015 г. е посочена цената на акцията преди осъществяване обратен сплит.

Всички данни за представянето на компаниите от SOFIX ясно показват положителна тенденция, която се очаква през следващите години да се развие и да носи по-добра доходност за всеки инвеститор избрал да придобие дялове от Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Фондът бе представен снощи на инвеститорската общност в хотел „Радисън“ от изпълнителния директор и член на Съвета на директорите на Експат Капитал – г-н Николай Василев. 


Търговията с дялове на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF на БФБ стартира днес (27 септември 2016 г.) с тикер BGX.

Повече информация за структурата на новият фонд както и рисковете, може да се получи от експертите на УД Експат Асет Мениджмънт или на интернет страницата на дружеството www.expat.bg


*Представеният материал е с информационен характер. Той отразява единствено и само личното мнение на автора му и не бива да бъде възприеман като съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

сряда, 21 септември 2016 г.

За АЕЦ-а и Блеене-то, част 2


Министерство на енергетиката ще даде заем на "Националната електрическа компания" (НЕК), с който да бъде платен дългът по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За целта бюджетът на министерството ще бъде увеличен, а НЕК няма да плаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Това ще стане възможно с приемането на специален закон, който беше одобрен на заседанието на Министерски съвет (МС) във вторник, който малко по-късно ще бъде разгледан и на извънредно съвместно заседание на бюджетна и енергийна комисия в парламента. Сумата ще бъде отпусната от държавния бюджет, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Министерски съвет. Тя обаче не уточни какъв ще е нейният размер.

През изминалите дни стана ясно, че по време на проведената междуправителствена комисия между Руската федерация и България миналия петък (16 септември) двете страни са се разбрали да бъде изплатена главницата от 400 млн. евро, която НЕК беше осъдена да плати на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". Пред правителството Петкова припомни, че общата сума на дълга е 628.9 млн. евро, която включва и присъдените лихви.

"Ако това плащане не стане сега, до края на годината размерът на главница плюс лихва (допълнително НЕК плаща ежедневна лихва от 167 хил. евро), ще достигне 646 230 132 евро. Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната", е посочила още Петкова, цитирана от БТА.

Причината правителството да бърза с плащането на дълга към "Атомстройекспорт" е свързана с опасенията за допълнителни негативни последици. По думите на Петкова една от тях е трупането на допълнителните лихви от 324 хил. лв. на ден, а другата, която е още по-сериозна, е "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това би означавало задълженията, които БЕХ има, да станат автоматично предсрочно изискуеми, посочва Петкова.

Тук е мястото да споменем, че този ход явно е бил планиран доста назад във времето. В средата на годината положително салдо по консолидираната фискална програма с най-значително превишение на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) от 2008 г. досега. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец юни 2016 г. е положително в размер на 3 071,2 млн. лв. и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 665,3 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 1 405,9 млн. лв. Въпреки това прогнозите на Правителството за края на годината са за бюджетен дефицит от 1.9%. Това означава, че някъде в края на годината (може би тук) Правителството очаква огромни разходи.

Действията на правителството породиха бурни критики от страна на експерти и политици. В социалните мрежи макроикономистът от Индъстри Уоч, Лъчезар Богданов преизчисли Ако това стане и държавният бюджет плати 2016 г., сумата по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец ще означава следното:

- Без това плащане можеше корпоративният данък (за тези, които го плащат, защото знаем, че има някои "особени" големи компании) да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане можеше данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4% вместо 8%, например);

- Без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%.

Мартин Димитров от Реформаторския блок и бившия правосъден министър Христо Иванов, пък акцентираха в публичните си коментари върху разследването за АЕЦ Белене. "Сега се дължат неустойки по Белене заради поети безумни ангажименти. Как може да поръчаш реактори без договор?! Как може да поръчаш оборудване без осигурено финансиране?! Всички тези нарушения са описани в докладите на АДФИ и са дадени на прокуратурата." казва Димитров.

Мотивите към законопроекта НЕК звучат обаче потресаващо не само за данъкоплатците, но и за инвеститорите в облигациите на БЕХ и за рейтинговите агенции:

"Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани."

След този пасаж, всеки притежател на облигации би се притеснил изключително много за вложените от него пари.

Нека обаче бъдем честни към себе си, това което наблюдаваме е естествената съдба на един проект, който изначало нямаше ясна визия, защо се прави, какво се очаква и разбира се колко ще струва. За липсата на смислена координация по проекта няма какво да говорим, защото тя е най-малкият проблем. В историята АЕЦ Белене ще остане като най-скъпоструващият урок, който България някога е получавала. Е, надявам се, че той поне ще бъде научен и няма да бъде повтарян.

Нека да ви припомня и един текст от блога Икономика и общество от 2013 г., който може да се определи като част 1.



















четвъртък, 15 септември 2016 г.

Застрахователите инвестират все повече в български акции


Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност , които осъществяват дейност в България, възлизат на 6.603 млрд. лв. към края на юни 2016 година. Това става ясно от отчетната статистика на Българска народна банка (БНБ). Техният размер се увеличава с 614.1 млн. лв. (10.3%) в сравнение с края на юни 2015 г. (5.989 млрд. лв.) и с 342.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. (6.261 млрд. лева). 

Структура на активите по инструменти (в млн. лв.)
Източник: БНБ

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2016 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 289.5 млн. лв. (9.8%) до 3.256 млрд. лева. Спрямо края на юни 2015 г. средствата влагани в депозити намаляват с 18.1 млн. лв. (2.3%) до 756.1 млн. лв. За сметка на това статистиката отчита, че акциите и другите форми на собственост се увеличават с 59.2 млн. лв. (8.7%) до 739.1 млн. лв., а средствата във вземания от застрахователни операции нарастват със 105.8 млн. лв. (16%) до 766.7 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2016 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 49.3% при 49.5% към края на същото тримесечие на 2015 г., на депозитите – 11.4% при 12.9% към края на юни 2015 г., на акциите и другите форми на собственост – 11.2% при 11.4% към края на юни 2015 г. и на вземанията от застрахователни операции – 11.6% при 11% към края на второто тримесечие на 2015 година.

Действията на застрахователите са продиктувани от намаляващата доходност през последните години на депозитите. В същото време, търгуваните на Българска фондова борса компании се представят значително по-добре и носят няколко пъти по-висока доходност. Като съпоставка можем да приемем, че през 2015 г. доходността от срочен депозит е била около 1%, докато доходността от дивиденти разпределени по акции на компании търгувани на БФБ е била близо 5%. През последните 2 години нарасна натискът от страна на инвеститорите към компаниите да разпределят част от печалбата си като дивидент към тях. Например тази година една от най-ликвидните компании търгувани на БФБ - Химпимпорт, гласува разпределяне на дивидент за първи път през своето 10 годишно пребиваване на борсата. Гласуваното предложението бе за 4,5 ст. на акция, което по текущи цени е близо 3,5% доходност.

Важна особеност, която трябва да бъде отбелязана е, че застрахователите  влагат избирателно средствата в компании на БФБ. Средствата в акции (в т.ч. дялове на договорни фондове) намалява от 548.4 млн. лв. през юни 2015 г. на 469.8 млн. лв. през юни 2016 г. Сериозният ръст по показателя "акции и други форми на собственост" идва от перото "други форми на собственост". Тук сумата през юни 2015 г. е била на стойност 131.5 млн. лв., а година по-късно през 2016 г. вече нараснала двойно до 269.2 млн. лв. Според определението на БНБ тук влизат вложенията на застрахователите в дялови участия в капитала на дъщерни, съвместни, асоциирани предприятия и участия в инвестиционни пулове. С други думи, компаниите търгувани на БФБ, в чиито групи има включени застрахователи може да очакваме, че ще увеличат цената си поради насочването на финансов ресурс към тях.

Пренасочването на средства към акции на български компании си проличава и по отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност. На годишна база към края на юни 2016 г. инвестициите в България се увеличават със 126 млн. лв. (4%) до 3.267 млрд. лв. при 3.141 млрд. лв. към края на юни 2015 година. Техният относителен дял е 49.5% към края на юни 2016 г. при 52.4% към края на същия месец на 2015 година. В края на второто тримесечие на 2016 г. средствата, инвестирани в държавите от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 369.2 млн. лв. (14.3%) до 2.956 млрд. лв. при 2.587 млрд. лв. към края на юни 2015 г., като относителният им дял към края на юни 2016 г. е 44.8% при 43.2% в края на юни 2015 година.

Тези новини предначертават позитивно бъдеще за тъгуващите на БФБ инвеститори. През последните години липсата на големи институционални инвеститори доведе до срив в ликвидността на борсата. Това от своя страна я направи непривлекателна за редица инвеститори, които се преориентираха към доста по-динамичните и доходоносни чуждестранни пазари. 

*Представеният анализ е с информационен характер. Той отразява единствено и само личното мнение на автора му и не бива да бъде възприеман като съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

вторник, 13 септември 2016 г.

Износът на България намалява с 3,1% към края на юли

За последните пет години икономиката на България е нарасна със 17.1% в номинално изражение. За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%.

Всичко това обуславя забавянето, което наблюдаваме на износа през последните месеци. Между януари и юли от България са изнесени стоки общо на стойност 25,769 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 3,1%. Това сочат оповестените вчера данни от Националния статистически институт (НСИ). В същото време за този период в страната са внесени стоки общо на стойност 28,201 млрд. лв., или с 6,5% по-малко спрямо същия период на миналата година.

Фигура: Номинално изменение в стойностния обем на износа на България през периода 2015 - 2016 г.

Източник: НСИ

Продължителният ръст на износа през последните години вече няма как да наскача нивата си на годишна база и през следващите години можем да очакваме нивото му да се запази без особена промяна. С други думи потенциалът на ръст на износа вече може да се счита за изчерпан на този етап. В същото време вътрешното потребление увеличава тежестта си като двигател на икономическият растеж.

Намаляването на вносът през настоящата година показва, че все по-голяма част от стоките, които до този момента са били внасяни от други страни, имат свои заместители произведени в страната.

Основен външнотърговски партньор на България остават страните от Европейския съюз (ЕС). През периода януари - юни 2016 г. износът на България за ЕС нараства с 3.7% в сравнение
със същия период на 2015 г. и е в размер на 14 679.2 млн. лева. През юни 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 5.0% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 689.4 млн. лева.

През първата половина от годината вносът на България от ЕС намалява с 0,3% спрямо същия период на предходната година и достига 16,051 млрд. лв.Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Унгария.

В същото време НСИ регистрира намаляване на търговския стокообмен на България със страни извън ЕС. През първите седем месеца от годината износът за трети страни намалява с 15,6% спрямо същия период на 2015 г., като сме изнесли стоки на стойност 8,287 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Македония, Китай, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 50,1% от износа за трети страни.

Вносът на България от трети страни през периода януари - юли 2016 г. намалява с 16% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 9,244 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна.

понеделник, 12 септември 2016 г.

Бежанската криза е все по-близо, а решенията все по-далеч

Късно вечерта на 12 септември, агенция Ройтрес съобщи, че страните от Европейския съюз са се договорили да бъдат орязани почти с една четвърт за следващата година средствата от бюджета на Европейския съюз, предназначени за най-бедните райони, повечето от които се намират в бившите комунистически страни на изток, сред които е и България.  В същото време се увеличат фондовете за справяне с мигрантския поток и стимулиране на растежа.От "Ройтерс" коментират, че вероятно източноевропейските страни са били "наказани" заради системния си отказ да приемат мигранти и бежанци.

Помните ли как започнаха проблемите с бежанците? Май вече никой не помни, защото тези проблеми са се превърнали в част от ежедневието ни. Проблем всъщност нямаше, до момента, в който се установи, че всъщност преминаващите легално българската граница бежанци са само една много малка част от всички влизащи в страната. Границата ни се оказа разградена нива за тях. Наложи се самосезирали се доброволци като известният вече Динко от Ямбол да бродят по границата ни и да залавят нелегалните бежанци.

Успокоението тогава беше, че много малка част от тези нелегално влезли в страната ни хора оставят в нея. Почти всички използват България като транзитна зона, от която да се отправят към Германия, Великобритания и други развити държави в Европа. Там те възнамеряват да се възползват от високия стандарт на живот. Едва ли обаче ако беше така щеше да има проблем с бежанците в България. Германия, Великобринатия и другите страни от ЕС осъдиха остро България за това, че се съпротивлява да приема бежанци. Клишетата като толерантност,състрадание и съпричастност не успяха да хвърлят прах в очите на българите и те все повече започнаха да се бунтуват. А проблемите с бежанците изскачаха един след друг. Всъщност истината е, че нито в Германия, нито в Англия, нито в която и да било друга страна в ЕС не искат бежанци.

Ако отношението на България към бежанците според ЕС е нехуманно, то доста къса памет на европейските политици удобно им осигурява бяло петно за това, което се случи в Англия преди няколко години. Тогава толерантната страна натовари на самолети български и румънски роми, които пребиваваха нелегално в страната и ги върна обратно по родните им места. Ако обаче днес България се опита да реагира по този начин спрямо незаконно преминалите границата й бежанци, ще срещне назидателно размахан пръст.

Но добре, какво все пак показват данните.

През по-голяма част от периода 2014-2016 г. процента на запълването в центровете за бежанци бе между 15% и 20%. От началото юли процента на запълнените места бързо расте. През последните месеци МВР отчита спад на бежанския поток. Въпреки това се повишава запълването на центровете на Държавната агенция за бежанци (ДАБ), а тези на дирекция "Миграция" към вътрешното министерство се препълват. Това значи, че влизат или ни връщат повече, отколкото излизат. Обяснението, че страната ни е само транзитна точка за бежанците и те престояват по 1-2 дни в центровете и след това заминават към по-богатите страни вече не е вярно. Доминото се обърна, богатите страни започват да връщат бежанци. Унгария връща на Сърбия, те от своя страна също запчнаха да връщат към другите страни.


Според данните на МВР Турция не изпълнява споразумението за приемането обратно на мигранти, тъй като от молби за връщането на 104 души, само петима са приети. Така страната ни се оказва, че играе ролята на нещо като кафез на Европа за мигранти. Публична тайна за много хора е, че официалните данни за броят на бежанците у нас може би са доста изкривени, защото не малка част от тях са настанявани във или в близост до квартали населени предимно с роми. По този начин те бежанците са скривани от погледите на обществото докато се намери работещо решение за тяхната реадмисия.

Колкото и да замита Европа проблемът под килима обаче рано или късно той ще започне да ескалира. За момента богатите страни си затварят очите за тревожните данни показващи пренасищане на възможностите на България да приема бежанци.

петък, 9 септември 2016 г.

Къде цените на жилищата растат най-бързо


Най-висок ръст на цените на жилища се наблюдава в Швеция, показват данните на Международния валутен фонд за второто тримесечие на годината. Според фонда причината е паричната политика на централната банка.

За година ръстът на имотите в скандинавската държава е с цели 14%, следвана от Нова Зеландия с 11%.

Трета в класациятa се подрежда Литва, следвана от Унгария, Малта, Израел, Катар, Колумбия, Турция и Великобритания.

В дъното на класацията е Украйна с годишен спад на цените на имотите от над 25%. Преди нея са Русия със спад от 15% и Обединените арабски емирства.

В същото време България се отчита умерен ръст на цените на имотите с 5 на сто за година. Подобна е и ситуацията в Испания, Чехия, Португалия, Мексико, Холандия, Индия и Германия.

По отношение на ипотечните кредити на първо място се нарежда Мексико с над 15%, следван от Естония, Филипините и Китай. В челната десятка се допълва от Словакия, Колумбия, Швеция, САЩ, Австралия и Норвегия.

Най-силен спад на жилищното кредитиране се отчита съответно в Украйна, Ирландия, Словения, Хонконг и Бразилия.

В България се отчита умерен ръст на цените на имотите. Това обаче няма да остане за дълго на така, тъй като търсенето се очаква да се покачва през следващите години, а от тук и цената на имотите. Търсенето на жилища е пряко обвързано с набавяното финансиране за покупка. Цените на имотите държат ниво, за което за да бъде спестена необходимата сума, ще отнеме период от поне 10-20 години. За това време пък спестяванията ще се обезценяват поради инфлацията, а цените на имотите могат да се покачат в пъти. Така логично платежоспособното търсене на имоти е пряко обвързано с лихвените условия по отпусканите жилищни кредити от банките. Колкото по–ниски са лихвите по тях, толкова по-привлекателни са за потребителите.

Графика: Сравнение на средите цени на жилища в страната и средни лихви по отпускани жилищни кредити

Източник: БНБ и НСИ

На показаната графика виждаме как са се променяли средните пазарни цени на жилищата в страната на база квадратен метър през годините (синята линия) и какви са били към този момент лихвените нива по предлаганите жилищни кредити в лева (червената линия).

Виждаме, че от началото на 2000 г. лихвените нива по кредитите вървят надолу като през периода 2006 г. – 2008 г. запазват нивата си около 8%. Намаляването на лихвите провокира повече потребители да започнат да търсят жилища, защото разходите им за изплащане на взетите кредити са ниски. Така породилото се платежоспособно търсене изпреварва предлагането и цената на жилищата започва да се покачва. След увеличаването на лихвените нива, регистрираме обратната тенденция – потребителите се въздържат от взимане на кредити и цените на жилищата рязко започват да падат.

Последните години сме свидетели на устойчива тенденция за намаляване на лихвите по предлаганите жилищни кредити. Според последните данни, публикувани от БНБ, средният лихвен процент по жилищните кредити в левове през юли 2016 г. в сравнение с юли 2015 г., намалява с с 0.78 пр.п. до 4.86%, а по жилищните кредити в евро – с 0.31 пр.п. до 5.53%. През юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове намалява с 0.11 пр.п., а по тези в евро – с 0.22 пр.п.

Тези лихвени нива са най-ниските за разглеждания от нас времеви период от 16 години. От разглежданите данни можем да видим, че спадът в лихвените нива по жилищните кредити се трансформира като повишаване на цените на жилищата с известно времево забавяне от няколко месеца.

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Възможност на БФБ да пробвате какво е да си акционер със сигурна печалба за 3 месеца

Публикувам един много интересен текст на ЕЛАНА Трейдинг, който показва как всеки може да вложи малко над 9 лв. и да спечели близо 36 лв. за период от близо 3 месеца.
В началото на септември 2016 г. беше одобрено от Комисията за защита на конкуренцията и преди това от Комисията за финансов надзор вливане на две компании в една - Албена Инвест Холдинг АД в Албена АД - дружествата, свързани с известния курорт „Албена“. Тъй като цените на акциите на двете компании са различни, документите по вливането им предвиждат коефициент, по който да бъдат преобразувани тези ценни книжа. Интересната възможност за инвестиция идва от голямата разлика в цените в момента. Една акция на Албена Инвест Холдинг АД струва 9.35 лв. в момента, докато една акция на Албена АД се търгува на 50 лв. за брой. Поради математическата невъзможност за приравняване на 1 акция от едното към другото, само в случая, ако акционер притежава само 1 акция от Албена Инвест Холдинг АД преди преобразуването, ще получи акция с близо 36 лв. печалба след отчитане на комисионите от общо 4 лв. в разстояние на период от близо 3 месеца. Тази възможност не важи за притежание на повече от 1 акция.

Така че всеки, който би искал да пробва какво е да си акционер на Българска фондова борса, може да опита чрез покупка на 1 акция на Албена Инвест Холдинг АД, която преди Коледа ще струва вече близо 36 лв. по-скъпо.

Как се случва тази възможност?

Причината за този арбитраж се дължи на математическата невъзможност да се заменят акциите на всеки отделен акционер в „Албена инвест холдинг“ за съответния брой цяло число акции в „Албена“. Заменят се общо 5 500 000 акции на „Албена инвест холдинг“ срещу 950 400 акции на „Албена“ или съотношение 1 към 0.1728. Акциите обаче са неделими единици и за да няма ощетени малки акционери в „Албена инвест холдинг“ двете преобразуващи се дружества предлагат всички числа да се закръглят до цяло число само нагоре. Т.е. ако имате една акция на „Албена инвест холдинг“ и Ви се полага 0.1728 акции от „Албена“ да получите 1 акция от последната.

Докога мога да се възползвам от тази възможност?

Очакваната дата за спиране на търговията с книжата на Албена Инвест Холдинг е 9 септември 2016 г., когато ще е последният работен ден, в който всеки може да си купи една акция на „Албена инвест холдинг“, за да може да бъде включен в списъка за замяна при преобразуването, според договора за преобразуване.

Кой и как може да се възползва?

Всеки.
 За целта трябва да има сключен договор с ЕЛАНА Трейдинг, като препоръчваме да се сключи договор за търговия през платформата ELANA BG Trader, защото така комисионите са най-ниски - 2 лв. за покупката на 1 акция на Албена Инвест Холдинг и впоследствие 2 лв. за продажба на 1 акция на Албена АД. Няма никакви ограничения за хората, които могат да си купят акции на Албена Инвест Холдинг АД. Очаква се доста хора да се възползват от тази възможност. Само за ден и половина в началото на септември има сключени над 150 сделки с по 1 акция на Албена Инвест Холдинг.

Кога може да осребри печалбата?

Ако бъде одобрено преобразуването на двете общи събрания, следват юридически срокове за фактическата му реализация. Тя може да отнеме около два месеца след дата на общото събрание т.е. около средата на декември 2016. Тогава по сметките на всеки инвеститор закупил 1 акция на Албена Инвест Холдинг ще се появи 1 акция на „Албена“ АД, която той после може да осребри, като продаде свободно на пазара.

Може ли да се увеличи печалбата, ако закупя повече акции?

Не. Поради вече описания механизъм на замяна на акции, най-голямо максимизиране на печалбата се появява при покупка на точно 1 акция на Албена Инвест Холдинг. Ако, например, инвеститор закупи 2, 3 или 4 акции на Албена Инвест Холдинг, той отново ще получи 1 акция на Албена АД. Ако пък закупи 100 000 акции на Албена Инвест Холдинг, те ще се заменят в съотношение 0,1728 за акции на Албена АД.

Има ли риск преобразуването на компаниите да не се случи?
Одобрение за вливането между Албена Инвест Холдинг и Албена АД вече има от КФН и КЗК. Единственият хипотетичен риск е на общите събрания на двете дружества (11 октомври 2016 г.) да не бъде одобрено вливането. Считаме, обаче, този риск за изключително малък, а дори и при реализирането му, загубата за всеки инвеститор ще е около 4.50 лв. (2 пъти по 2 лв. комисиона за покупка и продажба на 1 акция на Албена Инвест Холдинг + разликата „купува“-„Продава“, която е около 50 ст.).

сряда, 7 септември 2016 г.

Поради техническ проблем карти на ДСК не работят на банкомати на други банки


На официалната интернет страница на банка ДСК е публикувано съобщение към клиентите им. 
Уважаеми клиенти,
Поради технически причини  в момента не могат да бъдат извършвани транзакции с банкови карти на Банка ДСК на терминални устройства на други банки. Работи се по отстраняване на проблема.
Извиняваме се за причиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането.

Рекордна печалба за банковия сектор у нас към края на юли 2016 г


Публикуваните данни на Българска народна банка (БНБ) показват, че през юли се наблюдава увеличение на депозитите и на балансовия капитал на банковата система. В края на месеца ликвидните активи достигат 28.3 млрд. лв., а коефициентът, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ – 37.11%. В структурата на ликвидните активи най-голям остава делът на паричните средства и паричните салда при БНБ (49.0%).

Към 30 юни 2016 г. съотношенията за капиталова адекватност на банковата система остават високи. Съотношенията на обща капиталова адекватност и на капитала от първи ред в края на юни са съответно 22.72% и 21.21%. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 20.74%. 

Към 31 юли 2016 г. печалбата на банковата система възлиза на 909 млн. лв., или с 295 млн. лв. повече от реализираната за седемте месеца на предходната година. В сравнение със същия период на 2015 г. нетният общ оперативен приход е повишен със 137 млн. лв. Натрупаната от началото на тази година обезценка по кредити и вземания възлиза на 374 млн. лв. (при 479 млн. лв. към 31 юли 2015 г.). Тези данни потвърждават и изводите направени от Радев, по отношение на стабилността на банковата система след проведените стрес-тестове.

Спрямо края на юни 2016 г. активите на банковата система нарастват с 0.8% до 89.4 млрд. лв. В позицията пари и парични салда в централни банки и други депозити на виждане увеличението е с 3.3% (549 млн. лв.), а делът на тази позиция в общите активи се покачва до 19.0%. В кредитите и авансите е отчетен месечен растеж с 0.4% (199 млн. лв.), а делът им представлява 61.9% от активите на банковия сектор. Портфейлите с ценни книжа намаляват с 0.2% (26 млн. лв.), а делът им достига 14.1% от размера на активите. Отчетен е спад главно в позицията държани за търгуване, съпроводен с растеж в портфейла на разположение за продажба. 

В брутния кредитен портфейл на банковия сектор (без кредитите и авансите за секторите „централни банки“ и „кредитни институции“) през юли се наблюдава месечно увеличение с 0.4% (227 млн. лв.). Кредитирането на нефинансови предприятия нараства със 186 млн. лв. При заемите за домакинства се увеличават както жилищните ипотечни кредити (с 16 млн. лв.), така и потребителските заеми (с 19 млн. лв.). Кредитите за други финансови предприятия нарастват с 2 млн. лв., а тези за сектор „държавно управление“ намаляват с 5 млн. лв. 

Депозитите в банковата система отбелязват месечен растеж с 0.6% (487 млн. лв.) и в края на юли възлизат на 75.6 млрд. лв. Ресурсът от домакинства се увеличава с 362 млн. лв. (0.8%), а от нефинансови предприятия – със 139 млн. лв. (0.7%). Привлечените средства от други финансови предприятия нарастват с 42 млн. лв. (1.0%). 

Балансовата позиция собствен капитал в края на юли е близо 12 млрд. лв. Спрямо юни е налице растеж със 175 млн. лв. (1.5%) поради повишението на печалбата и натрупания друг всеобхватен доход.  

петък, 2 септември 2016 г.

Проучване на пазара на валута и деривати


На всеки три години Банката за международни разплащания (БМР), Базел, Швейцария провежда международно проучване на пазара на валута и деривати. Целта на проучването е да се събере обхватна и международно съпоставима информация за размера и структурата на тези пазари. Това от своя страна съдейства за увеличаване на тяхната прозрачност. БМР определя обхвата на данните и методологията за тяхното събиране. На национално равнище проучването се осъществява от националните банки на отделните страни. 

През 2016 г. 52 централни банки, сред които Българската народна банка (БНБ) за четвърти път, взеха участие в т.нар. Тригодишно проучване на пазара на валута и деривати. Отдел „Анализи” към Дирекция „Ковчежничество” на БНБ координира изследването на българския финансов пазар. Въз основа на предварително проучване БНБ избра 12 търговски банки1 (т.нар. отчетни дилъри) за участие. Всички отчетни институции предоставиха информация за оборота през месец април 2016 г. 

В настоящия документ се прави обзор на резултатите от проучването за българския финансов пазар, като се представя информация за оборота от търговия на валута и деривати през месец април 2016 г. и разбивка на данните по инструменти, контрагенти, валутни двойки и падежна структура. 

1. Валутен пазар 

Среднодневният оборот на валутния пазар (спот трансакции, форуърдни сделки, суапове и опции) през месец април2 2016 г. възлиза на 1 766.8 млн. щ.д.3 (таблица 1), което представлява увеличение с 9.5% спрямо същия период на 2013 г.
Спот трансакциите заемат най-висок дял във валутната търговия, като представляват 64% от всички трансакции (спрямо 75% през април 2013 г.). Среднодневният оборот на спот пазара през месец април 2016 г. достига 1 128.0 млн. щ.д., което е с 6.9% по-малко спрямо стойността му за същия период на 2013 г. 

Останалите трансакции са осъществени чрез суапове на валутния пазар и форуърдни сделки, които представляват съответно 35% и 1% от общия оборот (спрямо съответно 22% и 2% през април 2013 г.). При първите се наблюдава увеличение със 72.6% до среднодневна стойност от 624.2 млн. щ.д. (спрямо 361.6 млн. през април 2013 г.), а при вторите - намаление с 60.1% до среднодневна стойност от 14.6 млн. щ.д. (спрямо 36.6 млн. през април 2013 г.).

Най-активно търгуваните валути са лев, щатски долар и евро (таблица 3). Трансакциите, включващи лев от едната си страна, намаляват в абсолютна стойност и относителен дял до съответно 1 181.2 млн. щ.д. и 66.9% (спрямо съответно 1 278.1 млн. и 79.2% през април 2013 г.). Трансакциите, включващи щатски долар от едната си страна (с изключение на лев/щатски долар), нарастват в абсолютна стойност до 410.1 млн. щ.д. (спрямо 273.6 млн. през април 2013 г.), а в относителен дял се увеличават до 23.2% (спрямо 17% през април 2013 г.). Най-често търгуваната валутна двойка е лев/евро, като тя формира 66% от общия оборот (спрямо 78% през април 2013 г.), следвана от щатски долар/евро с дял от 23% (спрямо 16% през април 2013 г.). Търговията на други валутни двойки, различни от евро, щатски долар и лев, е незначителна по обем.
Нарастването на оборота на валутния пазар през месец април 2016 г. се дължи в най-голяма степен на увеличаване на трансакциите между отчетните дилъри, които нарастват с 53.1% до 667.8 млн. щ.д. (таблица 4). Техният относителен дял достига 38% от среднодневния обем (спрямо 27% през април 2013 г.). Трансакциите с други финансови институции намаляват с 14.7% до 918.7 млн. щ.д., но относителният им дял остава най-висок (52% спрямо 66.8% през април 2013 г.). Трансакциите с нефинансови клиенти нарастват със 79.2% до 179 млн. щ.д. 
При трансакциите между отчетните дилъри и други финансови институции най-много сделки са осъществени с финансови институции от официалния сектор (в т.ч. централни банки и международни финансови институции от публичния сектор), които представляват 91% от всички трансакции между отчетните дилъри и други финансови институции.
В географско отношение, 61% от всички трансакции на валутния пазар през месец април 2016 г. (таблица 2) са осъществени с местни контрагенти (спрямо 73% през април 2013 г.). Останалите трансакции представляват сделки с контрагенти от чужбина. 

Падежната структура на форуърдните сделки и суапове на валутния пазар показва, че в интервала до 1 г. (таблица 2) 74% от трансакциите са с падеж от „7 дни или по-малко“ (спрямо 67% през април 2013 г.), докато останалите 26% са с падеж „от 7 дни до 1 г.“ (спрямо 33% през април 2013 г.). Трансакциите с падеж „над 1 г.“ (0.4 млн. щ.д. през април 2016 г.) остават с минимален дял (0.06%) от общите форуърдни сделки и суапове на валутния пазар. 

2. Извънборсов пазар на деривати върху лихвени проценти 

Среднодневният оборот на извънборсовия пазар на деривати върху лихвени проценти (форуърдни сделки, суапове и опции) през месец април 2016 г. възлиза на 0.1 млн. щ.д. За сравнение, през същия период на 2013 г. той възлиза на 4.7 млн. щ.д.
Суаповете върху лихвени проценти са единственият инструмент, използван от отчетните дилъри през месец април 2016 г. (също както и през април 2013 г.), като този вид трансакции бележат намаление с 97.6% спрямо същия период на 2013 г. 

3. Позиции в извънборсово търгувани деривати 

Съгласно указанията на БМР, информацията за позиции в извънборсово търгувани деривати към края на юни 2016 г. се предоставя на консолидирана основа. Предвид, че повечето от банките, участващи в извадката за българския пазар са дъщерни банки или клонове на чуждестранни банки, БНБ не участва в този етап на проучването. 

На интернет страницата на БМР (http://www.bis.org/publ/rpfx16.htm) са публикувани глобални резултати от Тригодишното проучване на пазара на валута и деривати от 2016 г. Там са приложени и връзки към резултатите от националните проучвания. 

1 Банка ДСК, Банка Пиреос България, БНП Париба С.А. - клон София, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), СИБАНК, УниКредит Булбанк, Юробанк България, Сосиете женерал Експресбанк, Ситибанк Европа – клон България, Инг банк Н.В. – клон София.

2 Съгласно методологията за провеждане на глобалното проучването на БМР, националните централни банки събират данни за всички сделки, които са сключени от отчетните дилъри през месец април 2016 г. 

3 Съгласно методологията на БМР, всички данни се отчитат в милиони щатски долари, като стойностите в други валути са конвертирани в щатски долари, като се използва преобладаващият обменен курс към датата на извършване на трансакцията. 







четвъртък, 1 септември 2016 г.

Стартира петото издание на конкурса „Най-добра българска фирма“




За пета поредна година най-успешните български компании ще имат възможност да участват в конкурса „Най-добра българска фирма на годината“.

Инициатор на проекта е Fibank (Първа инвестиционна банка). Мисията на конкурса е да фокусира общественото внимание върху примерите за устойчив бизнес, да поощри силните бизнес идеи и добрите бизнес практики.