21 септември 2016 г.

За АЕЦ-а и Блеене-то, част 2


Министерство на енергетиката ще даде заем на "Националната електрическа компания" (НЕК), с който да бъде платен дългът по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За целта бюджетът на министерството ще бъде увеличен, а НЕК няма да плаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Това ще стане възможно с приемането на специален закон, който беше одобрен на заседанието на Министерски съвет (МС) във вторник, който малко по-късно ще бъде разгледан и на извънредно съвместно заседание на бюджетна и енергийна комисия в парламента. Сумата ще бъде отпусната от държавния бюджет, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Министерски съвет. Тя обаче не уточни какъв ще е нейният размер.

През изминалите дни стана ясно, че по време на проведената междуправителствена комисия между Руската федерация и България миналия петък (16 септември) двете страни са се разбрали да бъде изплатена главницата от 400 млн. евро, която НЕК беше осъдена да плати на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". Пред правителството Петкова припомни, че общата сума на дълга е 628.9 млн. евро, която включва и присъдените лихви.

"Ако това плащане не стане сега, до края на годината размерът на главница плюс лихва (допълнително НЕК плаща ежедневна лихва от 167 хил. евро), ще достигне 646 230 132 евро. Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната", е посочила още Петкова, цитирана от БТА.

Причината правителството да бърза с плащането на дълга към "Атомстройекспорт" е свързана с опасенията за допълнителни негативни последици. По думите на Петкова една от тях е трупането на допълнителните лихви от 324 хил. лв. на ден, а другата, която е още по-сериозна, е "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това би означавало задълженията, които БЕХ има, да станат автоматично предсрочно изискуеми, посочва Петкова.

Тук е мястото да споменем, че този ход явно е бил планиран доста назад във времето. В средата на годината положително салдо по консолидираната фискална програма с най-значително превишение на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) от 2008 г. досега. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец юни 2016 г. е положително в размер на 3 071,2 млн. лв. и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 665,3 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 1 405,9 млн. лв. Въпреки това прогнозите на Правителството за края на годината са за бюджетен дефицит от 1.9%. Това означава, че някъде в края на годината (може би тук) Правителството очаква огромни разходи.

Действията на правителството породиха бурни критики от страна на експерти и политици. В социалните мрежи макроикономистът от Индъстри Уоч, Лъчезар Богданов преизчисли Ако това стане и държавният бюджет плати 2016 г., сумата по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец ще означава следното:

- Без това плащане можеше корпоративният данък (за тези, които го плащат, защото знаем, че има някои "особени" големи компании) да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане можеше данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4% вместо 8%, например);

- Без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%.

Мартин Димитров от Реформаторския блок и бившия правосъден министър Христо Иванов, пък акцентираха в публичните си коментари върху разследването за АЕЦ Белене. "Сега се дължат неустойки по Белене заради поети безумни ангажименти. Как може да поръчаш реактори без договор?! Как може да поръчаш оборудване без осигурено финансиране?! Всички тези нарушения са описани в докладите на АДФИ и са дадени на прокуратурата." казва Димитров.

Мотивите към законопроекта НЕК звучат обаче потресаващо не само за данъкоплатците, но и за инвеститорите в облигациите на БЕХ и за рейтинговите агенции:

"Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани."

След този пасаж, всеки притежател на облигации би се притеснил изключително много за вложените от него пари.

Нека обаче бъдем честни към себе си, това което наблюдаваме е естествената съдба на един проект, който изначало нямаше ясна визия, защо се прави, какво се очаква и разбира се колко ще струва. За липсата на смислена координация по проекта няма какво да говорим, защото тя е най-малкият проблем. В историята АЕЦ Белене ще остане като най-скъпоструващият урок, който България някога е получавала. Е, надявам се, че той поне ще бъде научен и няма да бъде повтарян.

Нека да ви припомня и един текст от блога Икономика и общество от 2013 г., който може да се определи като част 1.



















Няма коментари:

Публикуване на коментар