петък, 9 септември 2016 г.

Къде цените на жилищата растат най-бързо


Най-висок ръст на цените на жилища се наблюдава в Швеция, показват данните на Международния валутен фонд за второто тримесечие на годината. Според фонда причината е паричната политика на централната банка.

За година ръстът на имотите в скандинавската държава е с цели 14%, следвана от Нова Зеландия с 11%.

Трета в класациятa се подрежда Литва, следвана от Унгария, Малта, Израел, Катар, Колумбия, Турция и Великобритания.

В дъното на класацията е Украйна с годишен спад на цените на имотите от над 25%. Преди нея са Русия със спад от 15% и Обединените арабски емирства.

В същото време България се отчита умерен ръст на цените на имотите с 5 на сто за година. Подобна е и ситуацията в Испания, Чехия, Португалия, Мексико, Холандия, Индия и Германия.

По отношение на ипотечните кредити на първо място се нарежда Мексико с над 15%, следван от Естония, Филипините и Китай. В челната десятка се допълва от Словакия, Колумбия, Швеция, САЩ, Австралия и Норвегия.

Най-силен спад на жилищното кредитиране се отчита съответно в Украйна, Ирландия, Словения, Хонконг и Бразилия.

В България се отчита умерен ръст на цените на имотите. Това обаче няма да остане за дълго на така, тъй като търсенето се очаква да се покачва през следващите години, а от тук и цената на имотите. Търсенето на жилища е пряко обвързано с набавяното финансиране за покупка. Цените на имотите държат ниво, за което за да бъде спестена необходимата сума, ще отнеме период от поне 10-20 години. За това време пък спестяванията ще се обезценяват поради инфлацията, а цените на имотите могат да се покачат в пъти. Така логично платежоспособното търсене на имоти е пряко обвързано с лихвените условия по отпусканите жилищни кредити от банките. Колкото по–ниски са лихвите по тях, толкова по-привлекателни са за потребителите.

Графика: Сравнение на средите цени на жилища в страната и средни лихви по отпускани жилищни кредити

Източник: БНБ и НСИ

На показаната графика виждаме как са се променяли средните пазарни цени на жилищата в страната на база квадратен метър през годините (синята линия) и какви са били към този момент лихвените нива по предлаганите жилищни кредити в лева (червената линия).

Виждаме, че от началото на 2000 г. лихвените нива по кредитите вървят надолу като през периода 2006 г. – 2008 г. запазват нивата си около 8%. Намаляването на лихвите провокира повече потребители да започнат да търсят жилища, защото разходите им за изплащане на взетите кредити са ниски. Така породилото се платежоспособно търсене изпреварва предлагането и цената на жилищата започва да се покачва. След увеличаването на лихвените нива, регистрираме обратната тенденция – потребителите се въздържат от взимане на кредити и цените на жилищата рязко започват да падат.

Последните години сме свидетели на устойчива тенденция за намаляване на лихвите по предлаганите жилищни кредити. Според последните данни, публикувани от БНБ, средният лихвен процент по жилищните кредити в левове през юли 2016 г. в сравнение с юли 2015 г., намалява с с 0.78 пр.п. до 4.86%, а по жилищните кредити в евро – с 0.31 пр.п. до 5.53%. През юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове намалява с 0.11 пр.п., а по тези в евро – с 0.22 пр.п.

Тези лихвени нива са най-ниските за разглеждания от нас времеви период от 16 години. От разглежданите данни можем да видим, че спадът в лихвените нива по жилищните кредити се трансформира като повишаване на цените на жилищата с известно времево забавяне от няколко месеца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар