неделя, 30 октомври 2016 г.

Триковете на топлофикация, с които ни рекетират

Анализ на Христо Христов

 

Че има огромна сума несъбираеми вземания от клиенти на Топлофикация София, това на всички ни е ясно. Много хора поради една или друга причина не си плащат сметките и от Топлофикация измислят какви ли не начини, за да могат да съберат поне част от тези пари. За голямо мое нещастие се оказа, че един от начините е ако не намерят клиент, от който да вземат пари, то просто да ги вземат от джоба на друг клиент, който по мои подозрения е подбиран с оглед на това да бъде редовен платец. Логиката е проста и яна, човекът има пари и си плаща, така че още една сметка отгоре няма да му е проблем. Е да, ама не са познали този път, защото не смятам моите пари да отиват за поредното джакузи на някой крадлив директор.

Историята е следната.

В края на м. юли 2015 г. закупихме с жена ми апатамент, а в началото на м. август 2015 г. се нанесохме. Бе направен приемо-предавателен протокол за изразходваните комунални услуги от предходния собственик до този момент и на база на него бе прехвърлена след това партидата на наше име. В момента на прехвърлянето всички задължения на абонатния номер бяха погасени и към него нямаше такива. Това бе констатирано от служител на самта Топлофикация София. Оказва се обаче, че Топлофикация не могат да направят нов абонатен номер на наше име и да се открие нова партида. Каква точно е причината не мога да кажа, при положение, че от ЧЕЗ за около 15 мин. ни направиха такъв и не сме имали проблеми с тях. Така на нашия абонатен номер и партида остават имената на старите собственици също да фигурират в системата.

Както всички много добре знаем, по неясни за нас причини хартиените фактури с детайлно описание на изразходваната услуга и нейната стойност пристигат с поне 2 седмици закъснение, след тяхното издаване. Обикновено срокът за плащането им или е минал, когато те вече са в пощенската кутия или е след няколко дни. Ето защо просто отивам в най-близкия ми клон на Easy Pay и заплащам сметките си преди да са дошли фактурите. (Да, знам, че мога да получавам електронни, но те могат да бъдат манипулирани по мое мнение или изтрити по погрешка и за това си разчитам на стария и изпитан метод с хартиените). Така стана и това лято. На 23 август жена ми отива на каса на Easy Pay и заплаща всички излезли към момента комунални сметки. Сметката за Толофикация София е в размер 122,19 лв. Сумата е висока за летните месеци, така че решихме, че тук е включена и изравнителната сметка. След няколко дни при нас дойдоха и фактурите от Топлофикация.


И така, на 31 юли 2016 г. от Топлофикация София АД са издадени две фактури. 1-вата е с номер 0075614186. Тази фактура изчислява, че ползваната от нас топлинна енергия за периода 01.05.2015-30.04.2016 г. е на стойност 662,73 лв. и имаме за доплащане 36,38 лв. Както се вижда от снимката тя е платена.

На същата дата 31.07.2016 г. от Топлофикация София АД се издава друга фактура на същия абонатен номер, но с адресант стария собственик на апартамента и партидата. Фактурата е с номер 0075614185. Тази фактура отразява ползваната топлинна енергия от него за периода 01.05.2015-31.07.2015 г., която е на стойност 148,58 лв. и той има да доплаща 48,48 лв. (запомнете тази сума, защото по-надолу ще ви трябва). Тъй като абонатният номер е прехвърлен вече към нас, тази сума излиза в нашата сметка въпреки, чезадълженото лице е друго.

Така се оказва, че ние сме платили и задължението на предходния собственик, защото то се води като задължение на абонатния номер. (обясних по-горе, че това се получава, защото Топлофикация София по някаква причина не сменят абонатните номера и партидите).

С жена ми решаваме, че сумата ни е надвзета неправомерно, тъй като задължението е към стария собственик на апартамента и тази сума трябва да ни бъде възстановена или приспадната от следващата ни фактура. Отделен е въпросът защо една година по-късно пристигат сметки за задължения от преди повече 12 месеца. През цялото това време издаваните фактури са били заплащани в определения срок, а при прехвърлянето на абонатния номер е констатирано от служител на Топлофикация, че към него липсват задължения. Ако имаше подобни задължения, то щеше да се изисква първо те да бъдат заплатени и чак след това да може да се прехвърли.

Решавам да изпратя електронно писмо до Топлофикация София, в което описвам случая и любезно ги моля за съдействие за неговото разрешаване. Писмото е изпратено от мен на 5 септември и веднага получавам автоматичен отговор, че тое получено и при необходимост ще се свържат с мен. Разбира се, оставил съм в писмото си и моят телефонен номер. Седмица по-късно никой не ме потърси, нито някой ми писа писмо. Обадих се на стационарните телефони посочени в електронния сайт на Топлофикация София, за да попитам дали изобщо ми е получено писмото и дали се случва нещо по моят проблем. От там ми казаха, че такова писмо не е пристигало и ми обясниха, че в моя случай мога да подам жалба на място и след като тя бъде разгледана ще ми се възстановят надвзетите пари.
Жена ми отиде до сградата на Топлофикация София и подаде жалба по конкретния случай на 15 септември. От там тросната служителка й казва, че ще ни уведомят като имат решение. Освен жалбата в писмен вид от там ни поискаха и оригиналните бележки за платената сума, които ние предоставихме, но все пак си пазим и копия. На въпроса дали това задължение ще продължи да стои записано на нашия абонатен номер, въпреки че се води на друго лице вече, отговорът е: Аз само приемам жалби, не давам становища. Довиждане.


И така зачакахме правдата да възтържествува.

На 25 октомври отговор по нашата жалба все още не бе пристигнал при нас. Жена ми отива да плаща сметките както обикновено. За Топлофикация й излиза сметка от 40,12 лв. Тъй като никой не ни е уведомил за това какво са решили приемаме, че това е сметката за изминалия месец и в момента на издаването й все още не е имало решените, така че при следващата ни сметка би трябвало надвзетата сума да бъде приспадната.


На 28 октомври осъмваме с натъпкани сметки от Топлофикация София по пощенските кутии. Отварям я и гледам. Датата на данъчно събитие е 30.09.2016 г. Почти един месец след издаването на фактурата тя достига до мен като клиент. В нея се пише, че Топлофикация София има да ми връща от корекции 47,33 лв., които ги приспада от сметката ми за месец септември.

И сега следва въпросът каква по дяволите сметка сме платили преди два дни?

Започваме да ровим в бележките. Оказва се, че платената от нас сума 40,12 лв. е била по фактура номер 0075614185. Същата тази проблемна фактура, за която ние сме пуснали жалба към Толофикация София. В оригиналния си вид тя е адресирана до старите собственици, но сега вече фактурата явно е коригирана и е на името на жена ми. (новата фактура не ни е предоставен и нямам обяснение защо сумата е различна).

Обърнете внимание и на разликата в сумите. Оригиналната сума, която ние оспорваме, че ни е надвзета неправомерно е 48,48 лв. Според последната ни сметка, корекциите на Топлофикация са за 47,33 лв. А обновената фактура, която отново ни се пробутва, но този път като наша е за 40,12 лв.

Объркахте ли се?

Ето това е и целта на упражнението. До такава степен да ви объркат и разкарват, за да подавате жалба след жалба, че накрая да си кажете „Абе, майната им на тези 48 лв. Ще ги платя въпреки, че не са мои, само и само да ми се махнат от главата.“ Тормоз и рекет над клиентите. Ето на това вече му се казва злоупотреба с господстващо положение на пазара и издевателство над клиентите. Аз не мога да си сменя Толофикацията. Освен очевадния въпрос, защо сумите постоянно се разминават, имам и  друг: Защо след като жалба по една фактура е призната и тези средства ще ни бъдат възстановени, се преиздава на ново тази фактура и пак ни се взимат пари? Явно е много по-лесно за Топлофикация София, вместо да си потърси задължението от стария собственик и да му обясни как една година по-късно му пристига задължение от преди две години, да си прибере парите по всякакъв начин от нас, които редовно и коректно си плащаме сметките.

Сега почваме казуса от начало. Отиваме пак до сградата на Топлофикация София, подаваме отново жалба, пак описваме ситуацията и чакаме решение, а между временно ще трябва да сме на щрек какви сметки плащаме или просто да влезем в листата на некоректните платци, за да си изчакаме много трудоемката доставка на фактури отнемаща по месец. Тук даже и не споменаваме изгубеното ни време и услията да се разкарваме в работно време с жена ми по Н на борй пъти. Даже и компенсации не им търсим на чиновниците от Топлофикация София.

Може би ако фактурите идваха само със седмица забавяне, до този казус нямаше да се стигне. Разбира се обаче това не е изгодно за Топлофикация София, защото така не може да надвзема от клиентите си суми, с които да си покрива загубите. А може би просто ако се отнасяше коректно с клиентите си, то и по-голяма част от тях щяха да бъдат коректни с нея и загубите за дружеството щяха да бъдат по-малко.

Аз винаги съм вярвал, че човек трябва да си познава и търси правата. Ето защо, целият този текст, заедно с копия на всички описани и посочени документи, ще бъде грижливо комплектован и изпратен до Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР). Надявам се, че няма да чуем поредните оправдания, че става дума за софтуерен проблем и то ама точно и само в моя случай, а ще има сериозни проверки и санкции, защото по подобна схема абонатите могат да бъдат ощетявани с милиони левове на година. С тези пари както вече всички много добре знаем, невинния човек Вальо топлото, си е купувал джакузи в офиса.

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Икономическият патриотизъм ли е новият двигател на световната икономика?

Анализ на Христо Христов


Икономическият национализъм, още наричан икономически патриотизъм или протекционизъм, е термин, който се използва да опише всички онези действия на правителството с цел предпазване на местната продукция, работна ръка и капитал от чуждестранни влияния. Този принцип е в разрез с принципа за свободна търговия, който бе налаган до този момент на световните пазари.

Последните 20 години глобалната икономика се разви с толкова бързи темпове, че не остави възможност на страните да отчетат нейните ефекти в дългосрочен план. Падането на границите между икономическите системи, даде съществено предимство на редица компании, които пораснаха до застрашително големи размери. Те се превърнаха в гръбнак на цели световни индустрии. Това обаче доведе и до увеличаване на рисковете за икономиките, в които те присъстват. Световната икономическа и финансова криза бе плод в голяма степен именно на тази глобална икономика. Свободата на световните пазари даде възможност на кризата започнала от зле управлявани финансови корпорации в САЩ и да се пренесе в редица страни. Последните 30 години толкова много обвързаха икономиките на страните, че се оказа невъзможно те да бъдат изолирани една от друга, за да се спре разпространението на заразата.

Именно тази световна криза даде силен тласък на промяна към увеличаване на икономическия патриотизъм. В Европейския съюз (ЕС) би трябвало всички страни да имат свободен достъп до пазари, стоки и хора, а икономическият патриотизъм да бъде на заден план. Това обаче не се получава точно така. Всяка страна договаря изгодни за нея условия в различни ключови сектори, което й дава съществено предимство пред останалите страни членки на ЕС. 

Например Гърция при своето присъединяване е договорила специални субсидии за своите фермери. Само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават над 30 евро за декар. Те обаче по никакъв начин не са съизмерими с тези, които получават българските. Според ограниченията наложени ни като страна члена в ЕС, България не може да дотира и субсидира производства в определени сектори без изрично това да й бъде разрешено. В същото време другите съседи на България – Турция, Македония и Сърбия нямат подобни ограничения и това води до наводняване всяка година на българския пазар с евтини вносни плодове и зеленчуци, което пък удря директно по българските производители. В съседна Турция субсидията за полско производство е между 180 и 300 евро на декар. Отделно обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, както и за експорт на продукцията.

Това ощетява България по две направления. Първо ДДС се плаща върху нереално ниските цени на земеделската продукция и се ощетява хазната, и второ - страдат българските фермери, които не могат да се конкурират на пазара. 

Случващото се в България обаче не е изолиран случай, а само малък пример за това как на хартия свободния пазар, на практика се оказва изкривен и регулиран постоянно в полза на нечии интереси. Икономическият патриотизъм завладя Англия и тя роди Брекзит. Свободата до английския пазар на труда винаги е била ограничена за държави като България и Румъния. Достъпът на голям брой чужденци до социалната система на англичаните пък надигна вълна от недоволство срещу това техните данъци да отиват за обезщетения на чужденци.

Преди около десет години появата на слух, че американската компания Пепси Ко проявява желание да закупи френския производител Данон накара правителството да излезе с декларация за секторите на икономиката, в които не могат да се влагат чужди финансови капитали преди изричното държавно съгласие. Измежду тези са казината и оръжейната индустрия.

През последната година най-активна в протекциите към местния бизнес и икономика е Полша. Страната е може би най-големият отличник на ЕС. Докато другите страни стагнираха под ударите на световната криза, полската икономика уверено вървеше нагоре и бе давана за пример на останалите. Според класация на Bloomberg през 2014 г. Полша е най-добрата страна за правене на бизнес в Източна Европа и Централна Азия.

От края на миналата година Полша е поела твърд курс към увеличаване на ролята на местния капитал в икономиката. Финансовият сектор в страната е изцяло доминиран от чуждестранни банки. От там правителството реши да започне своята реформа като ги обложи с данък от 0.44% върху коригираните активи всяка година, което според Moody’s ще струва на сектора около 1 млрд. евро през 2016 г. Този един 1 млрд. евро обаче ще влезе в хазната и ще позволи реализирането на мащабна социална реформа, която цели правителството.

В средата на лятото полското правителство заяви, че обмисля възможността да отправи оферта чрез държавни компании за придобиване на контролен пакет във втората най-голяма банка в страната, която в момента е собственост на италианската група Unicredit. Тази инициатива е част от стратегията за повишаване на дела на местната собственост във финансовия сектор. 

Привилегиите за чуждестранните компании в страната също бяха премахнати. От 1 септември пък започна да действа нов прогресивен данък върху търговията на дребно, наречен "данък върху супермаркетите". Новият налог е 0,8 на сто върху оборота на обекти, чиито месечни приходи са под 170 милиона злоти (38,3 милиона евро). За отчитащите приходи над тази граница ставката на данъка ще бъде 1,4 на сто. А дружествата, чиито приходи са под 17 милиона злоти, ще бъдат освободени от новия налог. Според правителството на партията "Право и справедливост" данъкът "ще гарантира равенството на правата и шансовете за полските дребни търговци", изправени пред големите играчи в сектора, имайки предвид основно големите чуждестранни вериги, които имат силно присъствие в Полша. Очакваните приходи от тези данъци в хазната са 450 млн. евро.

И докато чуждестранните компании правещи бизнес в Полша са в шок от новите налози, коментарът на вицепремиера Ярослав Говин е прост: "Чуждите инвеститори ще бъдат посрещнати с отворени обятия, но те трябва да се подготвят, че вече няма да бъдат третирани по привилегирован начин, както беше досега, а ще се състезават с полските фирми при по-справедливи регулации".

Подобно мнение изрази на скоро и бившият вече полския финансов министър Павел Шаламаха. В интервю за BBC през месец септември, той коментира темата за нововъведените данъци като поясни, че те не са „изобретения на Полша” и функционират в други страни: „Може би с новата мярка ще плащат поне част от печалбите си, генерирани в страната. Те бележат много добър ръст, а не плащат почти никакви данъци на правителството на страната-домакин. Те имат възможност да правят бизнес. Имат достъп до пазара. Това е добре. Но поне малка част от данъчните приходи би следвало също да остават в Полша.

Ефектът от политиката на икономически патриотизъм, може да бъде както положителен така и негативен. Безспорно протекциите за местния бизнес му дават съществено предимство пред големите корпорации разполагащи с мощни ресурси, за да превземат определени сектори само за броени месеци и дори седмици. Тези протекции обаче може да доведат до влошена корпоративна дисциплина в някои фирми, които няма стимул да бъдат икономически ефективни, иновативни, да преобразуват разходи, когато евентуалните загуби могат винаги да бъдат покрити от сигурни приходи от продажби. Това все пак зависи от много условности и няма гаранции, че ще се прояви масово или по този начин. 

Основният плюс, който дава обаче политиката на икономически патриотизъм е, че позволява страните лесно да бъдат поставяни под карантина при появата на нови кризи, което ще предотврати тяхното разпространяване на глобално ниво. Именно в тази посока гледат политическите лидери. Натискът върху тях от страна на данъкоплатците през последните години е да им бъде дадена сигурност, че техните страни няма да пострадат от неблагоразумните финансови политики водени в други.

сряда, 26 октомври 2016 г.

Спестяванията продължават да растат

В края на септември 2016 г. депозитите на неправителствения сектор6 са 66.380 млрд. лв. (74.6% от БВП), като годишното им увеличение е 8.9% (9.6% годишно повишение през август 2016 година). Депозитите на Нефинансови предприятия са 18.586 млрд. лв. (20.9% от БВП) в края на септември 2016 година. В сравнение със същия месец на 2015 г. те се увеличават с 10.5% (12.8% годишно повишение през август 2016 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 30.4% на годишна база през септември 2016 година (29.9% годишно повишение през август 2016 г.) и в края на месеца достигат 3.962 млрд. лв. (4.5% от БВП). Депозитите на Домакинства и НТООД са 43.833 млрд. лв. (49.3% от БВП) в края на септември 2016 година. Те се увеличават с 6.7% спрямо същия месец на 2015 г. (6.9% годишно нарастване през август 2016 година).
Нетните вътрешни активи са 47.011 млрд. лв. в края на септември 2016 година. Те се понижават с 2.7% спрямо същия месец на 2015 г. (2.5% годишно намаление през август 2016 година). В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 48.744 млрд. лв. и се понижава спрямо септември 2015 г. с 3.4% (3% годишно намаление през август 2016 година). На годишна база вземанията от неправителствения сектор се понижават с 0.2%, достигайки 51.446 млрд. лв. (0.02% годишно намаление през август 2016 година). 

В края на септември 2016 г. кредитите за неправителствения сектор са 50.354 млрд. лв. (56.6% от БВП) при 50.225 млрд. лв. към август 2016 г. (56.5% от БВП). През септември 2016 г. те намаляват на годишна база с 0.1% (0.1% годишно повишение през август 2016 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 194.3 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 229.5 млн. лв. (в т. ч. 2.5 млн. лв. през септември 2016 година), а обратно изкупените кредити – 35.2 млн. лв. (в т. ч. 2 млн. лв. през септември 2016 година). 

Кредитите за Нефинансови предприятия се понижават с 1.4% на годишна база през септември 2016 г. (0.9% годишно намаление през август 2016 г.) и в края на месеца достигат 30.437 млрд. лв. (34.2% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 18.421 млрд. лв. (20.7% от БВП) в края на септември 2016 година. Спрямо същия месец на 2015 г. те се увеличават с 0.5% (0.1% годишно повишение през август 2016 година). В края на отчетния месец жилищните кредити са 8.762 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 0.9% (0.8% годишно увеличение през август 2016 година). Потребителските кредити възлизат на 7.323 млрд. лв. и се понижават с 0.6% спрямо септември 2015 г. (0.7% годишно намаление през август 2016 година). На годишна база другите кредити се увеличават с 18.1% (12% годишно повишение през август 2016 г.), като достигат 879.5 млн. лева. 

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 1.495 млрд. лв. (1.7% от БВП) в края на септември 2016 година. В сравнение със септември 2015 г. те се увеличават с 23.5% (24.7% годишно повишение през август 2016 година).

Нетните чуждестранни активи са 50.695 млрд. лв. в края на отчетния месец при 50.612 млрд. лв. в края на август 2016 година, като нарастват с 24% на годишна база (24% годишно повишение през август 2016 година). През септември 2016 г. чуждестранните активи се увеличават с 16.7% (17.3% годишен ръст през август 2016 г.), като достигат 59.239 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 8.544 млрд. лв. и на годишна база намаляват с 13.5% (10.5% годишно понижение през август 2016 година)





понеделник, 24 октомври 2016 г.

Най-безумните реклами по телевизията днес


Спомняте ли си, как още преди половин година някъде Съветът за електронни медии (СЕМ) щеше да приеме закон, с който да се забрани на телевизиите да излъчват рекламните си блокове с увеличено ниво на звука? Така щеше да се сложи край на постоянното търсене на дистанционни, за да се намаля звукът на телевизора всеки път като започнат рекламните паузи и да се увеличава като проключат. Е, не знам какво се лучи с това, но резултат почти не забелязах. Тъй като не мога да се отърва от протяжните рекламни блокове и искам или не ми се налага да ги гледам, реших да си направя своя класация на най-големите безумия, на които съм се натъквал.

Президентските избори наближават и от всякъде започват да валят агитационни клипове, които да ни показват. колко достойни са кандидатите. Някои са толкова трагикомични, че няма как да не ги спомена в класацията си. Най-много се забавлявах с клипа на Татна Дончева. В него лирическият герой - кандидат президент, се изявява като лодкар, който превежда през реката вълк и агне. Въпреки че сме свикнали България да бъде представена със слънчеви поля и планини, тук авторите са решили да ни я покажат като едно много тъмно и мрачно място. Все едно сме попаднали във филм на ужасите. Единственият аналог на тази реклама, за който се сещам е рекламата на уиски Блекрам. Е, открийте сами 10-те разлики.





Ставайки въпрос за реклами, някак си не мога да подмина всичките техни разновидности, които ми предлагат перилни препарати. В личната ми класация този пазарен сегмент се оглавява от трите съседки от улица Хармония. Сюжетната линия винаги ни пренася в доста добре подреден тузарски квартал изпълнен с еднофамилни къщи. Иронията в цялата реклама е, че жените обитаващи подобен лъскав хабитат едва ли знаят дори как да пуснат пералната си машина, тъй като могат да си позволят домашна помощница за това. Но най-забавното в тези реклами винаги ми е било къде нашите героини крият праха за пране? Ето на тази реклама например, изведнъж двете съседки, които уж са нагости, изваждат из под полите си едната 3 килограмова опаковка прах за пране, а другата бутилка омекотител. Е, явно съвременните домакини не излизат без поне един перилен препарат в чантата си.



Говорейки за рекламния гений бродещ по нашите ширини, може да споменем и рекламата на кренвирши Леки. Явно на мода това лято е ретрото и носталгията от по отминалото соц време, защото Леки не са първите, които се насочват към него. Бирения сектор цяло лято ни продаваше ретро бира. Да рекламираш кренвирши на плажа може да се е сторило на някой много добра идея, но реално при 30-35 градусова жега да държиш прилежно увити хранителни продукти, за които се препоръчват да бъдат съхранявани при ниски температури в хладилник, си е просто начин да покажеш, че не разбираш какво точно рекламираш. Дали ще са кренвирши, бира, кифлички или дъвки все тая. Важното е да се споменава името на марката, а съдържанието … то не ни трябва. Нищо, че именно от неправилното им съхранение, някой може да получи хранително натравяне. Разбира се, авторите може просто да са искали да изтъкнат основно ключово предимство на новите-стари кренвирши, че издържат, както на студ, така и на слънце, но се съмнявам.



На челна позиция обаче е безспорно най-дразнещата и отвратителна реклама, която съм виждал. Това е на дезодоранта Олдспайс / Old Spice, който неутрализира потта за 48 часа. Явно някой голям рекламен гений без никакъв опит, но със солидно количество изчетени книги е стигнал до извода, че като се накараш на хората и те ще тръгнат като овце да ти купуват продукта. Е да, ама не. С този викащ разголен негър единственото, което постигат е да сложа голям Х на този продукт в моята кошница. Не стига това, ами и друг рекламен гений в България е решил, че трябва тази реклама да се излъчва нонстоп по телевизията и в интернет. Така погнусените потребители няма да могат да избягат от пищящия чобанин и ще почнат да си купуват дезодоранти само и само, за да се спре този тормоз над тях. Всъщност рекламата не е направена в България, а е просто преведена. Хубаво е все пак като искаш да печелиш пари от българските потребители, поне да вложиш някоя скромна сума, за да направиш една смислена реклама пригодена за конкретния пазар.



сряда, 19 октомври 2016 г.

Страхът продава най-добре

Анализ на Христо Христов


Един опит за скрита реклама от страна на Нова телевизия в сутрешния си блок, хвърли в паника населението днес. Цял ден в интернет обикаляха гръмки заглавия, как ни крадат парите от дебитните карти докато сме в метрото. „Здравей, България“ показаха един господин определен от тях като ИТ експерт по сигурност. Не написаха обаче от къде точно е този експерт. Все пак в подобни случаи се дава информация за фирмата, в която работи или институцията, която представлява. Иначе може да сложим и едно магаре и да го провъзгласим за ИТ експерт, нали. Аз се разрових в интеренет и открих, че се казва Камен Несторов и е един от собствениците на фирма "Скимпрот"( SkimProt), която се занимава с изработка на стикери за защита на карти. С други думи, самата фирма и говорителят имат пряка облага от това да казват на хората, колко уязвими и несигурни са от гледна точка на защита от крадци. Въпросният експерт започна да обяснява как безконтактните карти, които се издават от банките са едва ли не без никаква защита. Така всеки човек с такава карта возейки се в метрото може да бъде обран от крадец, който носи в себе си ПОС терминал.

За масовия потребител това звучи лесно, просто и логично, но всъщност няма как да се случи. Безконтактните карти позволяват само с допиране до терминала да се осъществяват плащания. Всички банки издаващи такива карти са въвели стандартен лимит на безконтактните плащания на клиентите си от 25 лева на ден. След достигане и превишаване на този лимит, клиентът трябва да въвежда задължително ПИН код ако иска да направи плащане. Технологията на картите позволява разплащания без въвеждане на ПИН код, но не и от далечно разстояние. Картата трява да бъде плътно допряна до ПОС устройството, за да се осъществи плащането. Ето защо представената схема от г-н Несторов как крадецът е нарамил един терминал и минавайки в метрото източва картите на хората няма как да се случи. Просто разстоянието от 20 или 30 см. не е достатъчно, за да активира картата. А ако имате 2 безконтактни карти, устройството няма как да разбере от коя от тях трябва да бъде направено плащането.

Отделно банките са дали възможност на клиентите си за допълнителна защита, чрез известяване, чрез e-mail или sms при извършване на плащане. С други думи няма как една транзакция да остане незабелязана от клиента, защото той веднага получава известие за нея и може да се свърже с банката картоиздател и да подаде сигнал.

След като вече е наплашил зрителите, колко не са защитени притежавайки безконтактна карта, въпросният експерт веднага казва „ето защо ние разработихме...“ и показва продукта на неговата фирма. Внушението е ясно. Вие не сте защитени, за това си купете нашия продукт. Освен показания от него продукт (стикер), също така има и портфейли, които се предлагат в България, които блокират достъпа до картата ви. Е за тях, експертът или не е чувал или просто не ги споменава, за да не вземат зрителите да си купят от тях вместо от неговите стикери. Също така много удобно или невежо (вие преценете) не споменава, че всеки може да си защити картата и като си сложи в портфейла при картите едино най-обикновено фолио.

Преди няколко дни във в 24 часа въпросната фирма беше публикувала същите си твърдения и представяне на техните стикери. Това явно говори и показва за активна рекламна кампания, която трябва да мине под наслов, да наплашим хората, за да си купят напите продукти. На снимката по - долу можете да видите, че след излъчване на репортажа, въпросната фирма Скимпорт си го е пуснала в социалната мрежа Facebook вече като официална платена реклама. И разбира се само и единствено техният продукт може да предпази потребителите от крадци...


Все пак преди да всяват паника от сутрешния блок на Нова телевизия, можеха да направят една проста проверка на твъденията на човека може ли и от какво разстояние да бъдат източени средства от безконтактна карта. Можеха да потърсят менение на някоя банка издател на такива карти по въпроса или просто да попитат някой представител на МВР има ли засечени подобни случаи на измами. Разбирам и фирма Скимпорт, че иска да си продаде разработения от тях продукт, който е в услуга на потребителите, но да използваш страхът на хората, за да ги манипулираш и изкарваш пари е безобразно.

петък, 14 октомври 2016 г.

Всеки трети българин ползва над 10 дигитални услуги


Това показват данните от проучването Mastercard Impact of Innovation. То  се фокусира върху отношението към дигитализацията и нейното въздействие върху обществото, личните предпочитания при използването на дигиталните технологии за плащане, както и за автентификация при плащане. Проучването също така показа колко склонни са респондентите да възприемат и активно да използват дигиталните технологии.

Според данните, 74% от българите са доволни от нивото на дигитализация в страната, а над 60% определят влиянието на иновациите като позитивно за обществото. Най-високи очаквания местните потребители имат към внедряването на иновативни услуги в бъдеще. 91% смятат, че все повече сфери от живота следва да бъдат дигитализирани, като най-често посочвани са здравеопазването (53%), обществения транспорт ( 51%) и образованието (49%).

Очакванията на Mastercard са, че до 2020 г. над 30% от всички разплащания ще се извършват през мобилни устройства. Един от начините е Masterpass, който позволява, веднъж въведени, данните от кредитна или дебитна карта да се запазват на смартфона и да не трябва да се набират отново. Той ще може да се използва в български онлайн магазини от следващата година. 

Всеки трети българин ползва над 10 дигитални услуги и прекарва средно 5 часа дневно на мобилното си устройство, което ни нарежда на челно място в цяла Европа. Широката употреба на мобилни устройства е предпоставка близо 70% от сънародниците ни да посочат телефона като предпочитана алтернатива на картата за разплащания.

В България от април Първа инвестиционна банка предлага тази услуга за мобилното си приложение под Android, което позволява чрез мобилен телефон да се плаща на безконтактен ПОС терминал. Това е първата банка не само в България, но и на целия Балкански полуостров, която прави NFC плащанията възможни, добавиха от Mastercard.

Между временно статистиката показва, че към момента в страната функционират близо 100 000 ПОС терминала, а от началото на 2015 г. всички нови терминали, които са предоставяни на бизнеса от страна на банките позволяват безконтактни разплащания на клиентите.

сряда, 12 октомври 2016 г.

Колко финансово грамотни са българските ученици?


Финансовата грамотност на българските ученици е относително добра, но частична, това е генералният извод от проведеното от JA България представително проучване за нивото на финансови познания на учениците у нас. На организираната от JA дискусия на 11 октомври в София коментар и анализ направиха основните партньори в проучването и проекта – директорът на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в Министерството на образованието и науката Евгения Костадинова, анализаторът на икономически политики от ОИСР Андреа Хофер, както и корпоративните партньори на JA в този проект - NN България, Mastercard и УниКредит Булбанк.

Знанията на учениците не са добре структурирани и не се наблюдава разбиране на материята, а откъслечени познания. Докато при някои от въпросите немалка част от учениците показват висока финансова грамотност, то по-голям дял демонстрират ниска. Най-слабо учениците са се представили във въпросите, свързани с печеленето на пари. Най-добре се справят с планирането, но в същото време получават джобни ден за ден и нямат възможност да изградят практически умения в това отношение. При гимназиален етап се забелязва добро ниво по отношение на базовите банкови продукти и услуги, но ниско по отношение на по-сложните. Учениците не се справят добре с разчитането на документи – фактура и опростен фиш за заплата, нито с интерпретирането на графика, проверени чрез дела с въпроси за финансова грамотност от международното изследване на финансовата грамотност PISA.

Проучването на нивото на финансова грамотност е инициирано от JA България и бяха поканени да участват 200 училища от цялата страна от 19 до 27 септември. Броят на анкетираните е 5239 и е достатъчно разнообразен по отношение на пол, възраст, тип училище, големина на населено място, като респондентите включват всички 28 области. Въпросите за трите етапа са разделени в четири групи – „Пари“, „Печелене“, „Харчене“ и „Планиране“. Във въпросниците за гимназиален и прогимназиален етап е включена и групата „Финансови продукти и услуги“.

"Днес обявяваме резултатите от едно дълго и сериозно начинание, което започнахме миналата година. Целта бе да отнесем образоваността и нивото на финансова грамотност на учениците и младите хора към нещо, което е определящо за съвременната икономика – познанието. Досега в България не е провеждано толкова задълбочено и всеобхватно проучване. Безкрайно щастлива съм, че срещнахме подкрепата и отдадеността както на бизнеса, така и на държавата" – Милена Стойчева, изпълнителен директор на JA България.

"Смятам, че нивото на финансова грамотност сред учениците тепърва ще се покачва – нека не забравяме, че извеждането му като самостоятелен предмет едва сега прохожда и по-високите резултати предстоят. За разлика от други предмети, предприемачеството се наложи отдолу нагоре – първо неговата важност се осъзна от учителите и училищата и тогава се възприе като предмет в националния учебен план. Смятам, че това е верният път", каза Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“, Министерство на образованието и науката.

"Опитът, който се придобива в рамките на образователния процес, трябва да бъде практически насочен и ориентиран към решаване на реални казуси. Образованието трябва да бъде организирано около ученика, за да бъде той максимално ангажиран. Смятам, че новият учебен предмет "Технологии и предприемачество" е една много важна стъпка, която дава възможност за изучаването на ключови компетентности като предприемачество и финансова грамотност", каза Андреа-Розалинде Хофер, анализатор на икономически политики, ОИСР.

„Гордеем се да бъдем част от този стратегически важен за България проект. Mastercard подкрепя Джуниър Ачийвмънт в много региони по света не само със своята експертиза и технологични решения, но и с инвестиция на лично време и труд - през последните 11 години над 5 000 наши служители са били доброволци по различни проекти, предоставяйки нови знания и менторство на над 70 000 ученици. Оценяваме важността и ролята на публично-частното партньорство за развитието на този проект, затова приветстваме визията и желанието на Министерството на образованието да прилага нови подходи за подобряване на финансовата грамотност и да инвестира в нашето общо бъдеще“, каза Ваня Манова, Регионален мениджър на Mastercad за България и Македония.



РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ПО ВСЯКА ОТ ТЕМИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ ВЪВ ВЪПРОСНИЦИТЕ

Пари
  • 70% от учениците в начален етап не разбират как се финансират заплатите в публичния сектор;
  • 69% от учениците в гимназиален етап не разбират ефекта на инфлацията и реалния лихвен процент;
Харчене
  • 8% от учениците в начален етап и 21% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап са склонни да задлъжнеят, за да удовлетворят желанията си;
  • близо 60% от учениците в начален етап и около 45% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап не могат да преценят правилно промоции от типа „купи едно и получаваш второто на половин цена“;
  • 38% от учениците в начален етап и 52% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап разбират концепцията за алтернативния разход;
  • близо 89% от учениците в начален етап и прогимназиален етап правилно приоритизират нуждите и желанията си, като близо 60% от тях са склонни да спестяват вместо да удовлетворят желанията си;
Печелене
  • 41% от учениците в начален етап са склонни да ограничат потреблението си и да спестяват, за да си купят нещо, а само 21% са склонни да предприемат инициатива, чрез която да намерят възможности за допълнителен доход;
  • 20% от учениците в прогимназиален етап определят кредита като доход;
  • 70% от учениците в прогимназиален етап не могат да определят източниците на доходи;
  • 20% от учениците в прогимназиален етап смятат, че нетната заплата е по-голяма от брутната, а едва 35% знаят каква точно е разликата;
  • 16% от учениците в прогимназиален етап не знаят откъде семейството им получава доходи;
  • 54% от учениците в прогимназиален етап не могат да се ориентират правилно в опростения фиш за заплата от проучването PISA;
Планиране
  • 63% от учениците в начален етап и 56% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като необходимост за посрещане на финансови шокове;
  • 21% и от учениците в начален етап и 25% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като възможност да постигнат дългосрочни цели;
  • 83% от учениците в начален и прогимназиален етап знаят как да разпределят парите си, като 47% от начален и 54% от прогимназиален са склонни да отделят за спестяване, но повече от половината получават джобните си ден за ден, а това не им позволява да изградят практически умения;
  • близо 20% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап, не са склонни да повлияят върху разходите си за развлечения при необходимост; общо 64% от прогимназиален и 57% от гимназиален не определят правилно постоянните и променливите разходи в домакинствата;
  • 55% от учениците в гимназиален етап не знаят размера на минималната работна заплата;
  • 79% от учениците в гимназиален етап нямат идея за размера на осигуровките и данъците, които се удържат от брутната заплата;
 Финансови продукти и услуги
  • 56% от учениците в прогимназиален етап и 36% от учениците в гимназиален етап не разбират правилно условията по застраховките; 17% от прогимназиален дори смятат, че застрахователят плаща винаги, а застрахованият – при определени условия;
  • 47% от учениците в прогимназиален етап смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта;
  • 79% от учениците в гимназиален етап не определят правилно риска между различни възможности за спестяване или инвестиране;
  • 72% от учениците в гимназиален етап не определят правилно ликвидността на различни активи;
  • 82% от учениците в гимназиален етап не се ориентират правилно за лихвите по различните видове кредити;
  • 40% от учениците в гимназиален етап не знаят, че депозитите са гарантирани, а други 34% не знаят какъв е размерът на гарантираната сума;
  • 91% от учениците в гимназиален етап не могат да изчислят сложна лихва за съответния период на олихвяване;
  • 79% от учениците в гимназиален етап могат да разчетат графика за цени на акции от международното проучване PISA, но 53% от тях не могат да я анализират и да направят правилни изводи;
Отношение и опит
  • около 20% от учениците във всички етапи не спестяват пари; около 5% от тях биха, но не разполагат с пари;
  • по-малко от 60% от учениците в начален и прогимназиален етап обсъждат въпроси, свързани с парите, с родителите си;
  • 54% от учениците в гимназиален етап получават джобни ден за ден, което не им позволява да развиват практически умения по планиране и изразходване на парите си;
  • 46% от учениците в начален етап, 57% от прогимназиален етап и 74% отучениците в гимназиален етап вярват, че знания за парите са им необходими във всеки момент, в който имат досег с тях;
Проучването е етап от проекта „Financial IQ“ на JA България и е една от поредица инициативи на партньорите за повишаване на финансовата грамотност на българските ученици. Вече са направени конкретни стъпки с подготовка на обучители на учители за преподаване на финансова грамотност, а от тази есен JA анонсира нови програми за всички етапи. През ноември 2016 по време на Световната седмица на предприемачеството и през март 2017 по време на Световната седмица на парите ще се проведат открити уроци в клас с участието на бизнес консултанти от NN България, Mastercard и УниКредит Булбанк. Бизнес доброволци от трите компании ще се включат през следващата година и във Финансов иновационен лагер за ученици от 10-11 клас от пилотните училища, в които ще се изучава новата програма по финансова грамотност на JA.

вторник, 11 октомври 2016 г.

Кой е срещу мен в мрежата?

Последните проучвания от първото полугодие на годината на агенция Алфаридърч показват, че проникването на Интернет сред населението вече е обхванало 63% от него, а това е почти цялото икономически активно население. Освен него в тази графа попадат и почти всички ученици под 18 г. Те обикновено не фигурират в проучванията, но тяхното ежедневие без връзка с мрежата изглежда немислимо.
Източник: www.alpharesearch.bg

Според данните на агенцията Интернет се използва основно за участие в социалните мрежи и сърфиране за удоволствие. Ако разгледаме данните назад във времето ще видим,  че тежестта на социалните мрежи нараства постоянно. Лесният контакт и интерактивното общуване и съдържание превръщат всякакви видове социалните мрежи в магнит за подрастващите. Въпреки забавленията обаче опасностите, които се крият зад всеки клик в Интернет са реални и често техни жертви са именно децата ни.

Най-голямата опасност в Интернет си остава педофилията, която въпреки, че засяга малък брой непълнолетни не бива изобщо да бъде подминавана с лека ръка. Също така в мрежата децата могат да се натъкнат на измамници или на неподходящо за възрастта им съдържание.

Според различни изследвания още ненавършили 8 години, децата могат сами да включват компютър, таблет или смартфон, като голяма част от тях без родителска помощ сърфират в мрежата, могат да си пуснат видеоклип или могат да намерят всякаква информация в Интернет. 60% от тях дори имат профили в социалните мрежи, направени от техните родители.

Все пак Интернет не може да бъде възприеман изцяло като враг на децата ни, тъй като е добре те да са запознати с новите технологии. И все пак, според специалистите, престоят в мрежата не се осъзнава като риск от подрастващите, а това ги прави уязвими.

Безопасността на учениците в Интернет е и темата на провеждащите се днес и утре обучения в изпълнение на проект "Кой е срещу мен в мрежата" на фондация "Интелдей", който се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2016, в партньорство с Район „Слатина” -СО.

На принципа на игровия модел учениците от пети и шести клас на столични училища 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ и 23 СОУ "Фредерик Жолио-Кюри" ще научат как да реагират в случаите на агресия, които често от мрежата се пренасят в реалния живот, както и за изграждането на личните им „дигитални досиета“.

Техни ментори ще бъдат:


Любомир Тулев, работи в ГДБОП от 6 години. Г-н Тулев се е посветил на защита на децата и се бори срещу детската сексуална екплоатация. Той е българското лице за контакт с Facebook. Любомир Тулев ще разкаже на децата как да се предпазват от злонамерени лица и как да ги разпознават.


Доброслав Димитров е познат още като съосновател на Imperia Online Ltd и създател на едноименната игра. Той ще разкаже на учениците как да създават своята онлайн идентичност под формата на забавни игри.


Явор Колев и екипът му ежедневно се борят за превръщането на Интернет пространство в едно по-сигурно и безопасно място не само за децата, но и за всички нас. 

неделя, 9 октомври 2016 г.

Нарушава ли Kaufland/Кауфланд съзнателно закона?

Анализ на Христо Христов

Това което ми се случи днес, най-вероятно ви се е случвало и на всички вас и то много пъти. Теглили сте по една на ум и сте отминавали. На мен малко почна да ми писва от това да отминавам нещата и за това реших да им дам, до колкото е възможно гласност.

Това, което виждате на снимката е заглавната страница на рекламния каталог на магазин Kaufland/Кауфланд. Каталогът се отнася за периода 3 – 9 октомври тази година. В долния десен ъгъл има промоция на течен перилен препарат и прах за пране с марка Ариел.



Промоционалната цена ме привлече като потребител, но за съжаление през седмицата не ми остава време да отида до най-близкия ми магазин. Така отивам на 9-ти октомври към 10 ч. -11 ч. в последния ден от промоцията като съм щастлив, че ще успея да хвана последния влак. Влизам в магазина и се отправям към секцията с битова химия или там, както си я наричат. Намирам един стелаж пълен от горе до долу с най-различни разфасовки на въпросния перилен препарат. НО няма точно тази промоционална разфасовка посочена в брошурата. Проверих веднага в интернет през телефона си дали съм гледал изобщо актуалната брошура с промоции на магазина или някоя стара. Не, тази си е. Ами добре, значи трябва да я открия. Както са казали хората - с питане и до Цариград се стига. Намерих едно момиче, което подреждаше продукти на съседен стелажа. Показах й въпросната промоционлна брошура и попитах къде мога да намеря този перилен препарат. Момичето ме упъти към друг щанд, който се намира до касите. Не схващам много логиката защо трябва перилния препарат от промоцията да не е при другите препарати от същата марка, но все пак въпросът е да си го купя.

Оказва се, че той заедно с ред други продукти са отделени на щанд в ъгъла на магазина до първата каса, която по някаква случайност не работи и клиенти не отиват до нея. На практика се получава така, че магазинът се е опитал да скрие, промоционалните си продукти като ги нареди на място, което лесно да бъде подминато от клиентите. Все пак след като стигнете до касите, вие вече сте напазарували каквото ви е било необходимо и целта ви е просто да платите и да си тръгнете, а не да разглеждате има ли нещо интересно за покупка изложено на щандове около касите.

Върху този щанд с промоционални оферти има огромен надпис за намаления от -40%, -60% и други проценти. Ако не сте гледали въпросната брошура и не отидете до самия щанд, за да видите, че изложените на него стоки са от брошурата ще решите набързо, че това е щанд за преоценени стоки. Такива, които са с повредена опаковка, изтича им скоро срока на годност и т.н., а не редовни стоки участващи в промоция.

Но все пак аз съм щастлив, че намерих това, което търсих. Е да, но жена ми по някакви си съображения не обича да използва течен перилен препарат и иска прах за пране. Такъв обаче няма изложен на този щанд. На него имаше около 5 бутилки от течния вариант. Връщам се отново при служителката, за да попитам къде да намеря въпросния прах за пране от промоцията. Момичето ми вдигна рамене и каза, че е свършил. Пишело до изчерпване на количествата. Да, ама тези количества може да са се изчерпили още първия ден. Почувствах се малко прецакан, че съм си изгубил времето и сега трябва да избирам или да си взема течен препарат, който не искам, но е на промоция или да си взема прах за пране, който искам, но не е на промоция и ще ми струва почти два пъти по – скъпо.

Докато взема сложното решение, реших да се възползвам от друга промоция в магазина. Тази на посоченото по-долу кафе. Все пак спестявам 7 лева и почти ще съм си възстановил разхода на това да закупя по-скъпо праха за пране. На щанда, на който намерих промоционалния перилен препарат обаче това кафе не бе изложено. Вадя телефона и започвам отново обикаляне из магазина. Минавам покрай малко дете, което като ме видя дръпна майка си за ръка и каза: Мамо, мамо, защо този чичко може да лови покемони в магазина, а аз да не мога?



С малко лутане намерих щандовете за кафе и започнах да чета бележките с имената на артикулите и цените. Ура! Намерих това, което ми трябваше и на етикета си беше отбелязана промоционалната цена. През главата ми мина веднага въпрос, защо едни промоционални оферти са отделени на един щанд, а други са си по местата на съответните щандове. Сигурно има някакъв сложен алгоритъм за подреждането в магазина. Нали са чуждестранна верига, използват know-hоw на световно ниво. Протегнах се да взема кафето, но  познайте ... ами нямаше нито една опаковка.

Вървейки към вкъщи с неприятното чувство, че са ме излъгали и подвели се зачудих, до колко всъщност поставянето на надпис, че промоциите са валидни до изчерпване на количествата са законни. Преди 2 -3 години Комисията за защита на потребителите глобява конкурент на Kaufland/Кауфланд – Lidl/Лидъл именно за подобна ситуация. След проверка на място инспекторите от комисията установяват, че въпреки че в промоционалната брошура било посочено, че от 3 декември ще има изчистен шаран до изчерпване на количествата, на 5 декември при отваряне на магазина тази стока липсвала. С други думи, магазинът не е осигурил достатъчни количества за целия срок на промоцията. Lidl/Лидъл обаче не са единствените магазини глобявани за недостатъчни количества. През 2014 г. МЕТРО също са глобени със 143 717 лева като една от констатациите на Комисията за защита на конкуренцията, която е извършила проверката е, че в определени магазини на МЕТРО промоционалните стоки са били в недостатъчни количества, а за други е липсвала всякаква наличност. След като вече има подобни наложени санкции, би трябвало всички представители в сектора да са наясно, че при недостатъчни количества от промоционалните им оферти ги заплашва глоба и е редно да осигурят такива до изтичане на промоционалния период. След като такива липсват логичното заключение е, че от магазина съзнателно са избрали да нарушат закона.

Ето и какво каза самият Закон за защита на потребителите.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

Това обаче не е първото провинение на веригата магазини и те са получавали солени глоби в миналото. Проучването на Комисията за защита на конкуренцията през 2014 г. установява, че посланието "най-ниски цени", използвано в рекламна кампания на Kaufland/Кауфланд , има заблуждаващ характер, тъй като дружество на практика не предлага най-ниска цена на пазара. За това нарушение на магазина е наложена глоба в размер на 542 662.50 лева.

В заключение бих искал да помоля Kaufland/Кауфланд ако не съм много нахален да вземат предвид проблемите, с които се сблъскваме всички потребители. Все пак нека не забравяме, че всеки един от нас може да подаде жалба в съответните и да се съставят проверки. Нека направим тук и уговорката, че количества от съответната промоция може и да е имало налични в определения ден в магазина, но те да не са били изложени, а да са си отлежавали кротко в склада. Каквато и да е истината, това не е по никакъв начин клиентски ориентиран подход, а в сектора конкуренцията за клиенти е голяма.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Здравеопазването преди бизнеса, моля!


Преди няколко дни излезе поредната черна статистика за нас, според която българското здравеопазване сред най-неефективните. Тези изводи са направени от агенция Bloomberg. Индексът за ефективното здравеопазване показва, че през 2014 г. България дели 46-о място с Либия. От данните се вижда, че средният разход за здравеопазване на човек от населението в България е 662 долара. Въпреки че по този показател страната ни се нарежда в края на класацията, когато се сравнят общите разходи за здравеопазване на бюджета към брутния вътрешен продукт (БВП), се вижда, че България всъщност една от най-богатите държави. Това означава, че реалната ефективност на изразходваните бюджетни средства е нищожна. Най-голямата реформа, която се направи последните 2 години в сектора бе въвеждането на достъп с пръстов отпечатък в лечебните заведения. Според Българския лекарски съюз за внедряването на системата са похарчени не 400 хил. лв., а между 5 млн. лв. и 8 млн. лв. Тази система обаче реално не води до промяна в качеството на здравеопазването, а изготвя статистика, кой кога е влязъл в болниците.

За съжаление, колкото и да ми се иска да опровергая черната статистика, ще ви разкажа една история от преди месец, след която вече ме е страх да ходя в Пирогов. Дъщеря ми е на година и девет месеца. Като всяко дете на нейната възраст освен, че е палава все още не е опознала законите на земпното претегляне и е паднала на детската площадка. На следващия ден забелязахме, че рамото в областта към врата е подуто. Решихме, че просто е натъртено, защото детето не спираше да играе и да използва активно ръката си. След няколко дни обаче подутината започна да се втвърдява и да нараства. Веднага отидохме да се консултираме с лекар, който ни насочи към Пирогов, за снимка.

На регистратурата ни посрещна жена обядваща на работното си място. Провери в системата детето и ни даде документи за травматолог. Няма да коментирам, храненето докато обслужва пациенти, но явно жената просто няма възможност да излезе в обедна почивка. 

В детското отделение картината е покъртителна. Налепени плочки от всички страни са започнали вече да изпадат, а други са се начупили. Имаш чувството, че не си в болница, а в месарски цех. И така, при травматолога нямаше никого. Стоеше си в кабинета, заедно със сетрата. Веднага влязохме. Погледна детето и отсече диагноза счупена ключица. Докато с женами стояхме в шок, тъй като не сме очаквали подобно нещо, лекарят се подсмихваше. Сами разбирате контраста в поведенията ни. С усмивак продължи да ни обяснява, че подутината се дължи на това, че е запонало да се образува нова кост, а счупеното да се калцира. Това, което ни вълнуваше най-много бе, дали тази подутина в такъв случай ще изчезне или ще си остане така за винаги. Докторът отново задържащ до някъде хилежа си ни заобяснява, че това ще се разнесе с времето, но винаги ще си остане разлика между двете ключици. Докато той се подсмихваше през нашите глави минаваха самообвинителни мисли, че сме осъкатили детето си за цял живот. Нахиленият доктор ни изпрати към рентгена за снимка.

Тръгнахме бързо на там. На вратата ни посрещна надпис гласящ, че деца и хора в колички влизат с предимство. Огледахме се и ... ами то всички чакащи бяха деца и хора в колички. Кой сега е с предимство? Все пак минахме много бързо. Веднага след като излязохме от рентгена се запътихме към кабинета на травматолога. Да сме взели разстоянието за 10-15 сеунди. 

Там ни посрещна сестрата, а лекарят го нямаше. Какво правим сега? Сестрата ни обясни, че лекарят е видял снимката и е потвърдил счупването на ключицата. Имаме 2 варианта. Те да направят превръзка на детето, която обаче 30 дни не трябва да се сваля и то да се мие. Другият вариант е да закупим модерна превръзка тип осморка (така и не разбрах как се казва това приспособление). Нея можем да я сваляме при къпане и при преобличане на детето. Имайки предвид, че е лято и детето не спира да тича и да се поти, няма как да не се къпе. За това избираме вторият вариант. Лекарят услужливо и предвидливо преди да излезе ни е написал рецепта за това какво да купим и от коя точно аптиека. На рецептата си има и карта, за да не се загубим. Тръгваме. По пътя аз не спирам да се чудя как за 10-15 секунди (разстояние между два малки коридора) този доктор е успял, хем да види снимката, хем да ни напише и рецептата?

Взимаме съответното приспособление за 38 лв. Отдъхвам си, защото очаквах цена от поне 100 лв. Продавачката любезно ни предлага да го постави, но ние сме инструктирани от сестрата да се върнем и лекарят да го постави. Така и правим. Този път докторът е в кабинета и е отворил на компютъра си снимката на детето. Не ни я показва. Става и почва да поставя превръзката. Аз самосотоятелно докато е с гръб отивам на бюрото му и започвам да разглеждам снимката. Наистина се вижда счупване. Поставя превръзката и ни написва на зелено хвърчащо листче, че трябва да отидем в друг кабинет за сваляне на превръзката след 2 седмици. Отдъхваме си и си тръгваме. На вратата се спирам и питам, е нали трябваше 30 дни да стои с превръзка, защо 2 седмици сега. Лекарят ни обяснява, че детето е малко и по-бързо зараствали костите. Е да, ама това е нещо съвсем различно от това, което ни се представи за избор като вариант за лечение.

Отиваме си с тъпото чувство, че това което нас ни вълнува като родители (пациенти) - дали детето ми е добре и дали ще се оправи без да има последствия за него в бъдеще, лекаря не го вълнува. Предполагам, че за него важният момент е да си закупим превръзката от точно определената фирма, за да може той да получи определената под една или друга форма комисионна. 

Добре поне, че с детето всичко е наред. Прибираме се и детето заспива изморено от емоциите. Ние с жена ми започваме да разглеждаме упътването на поставеното приспособление. Веднага ми прави впечатление, че на показаната картинка то стои по друг начин. Сравнявам ги и установявам, че на картинката е посочено, че то се поставя на обратно. Компетентността на доктора за мен вече е повече от съмнителна след като дори не може да постави една обездвижваща превръзка по правилния начин. 

Започваме с жена ми да мислим вариант за втора консултация с друг специалист, който по възможност не се хили тъпо на среща ти докато ти поставя диагноза на детето ти. Е да, но нямаме снимка. От Пирогов не ни дадоха снимката на детето, нито какъвто и да било документ, че то е било при тях и нещо се е случвало.

След като детето се наспа всички се качихме отново на колата и отидохме първо в така наречената аптека, която всъщност е представителство на определената фирма и предлага само нейните стоки. Все пак продавач-консултантът би трябвало да знае как се поставя тази превръзка. Съмненията ни се оказват правилни. Въпросният нахилен доктор наистина е поставил на обратно превръзката. След като има правилен начин за поставянето й, значи има и неправилен, който може да доведе до неприятни последствия, нали. Тук коментарите са за вас, моите са нецензурни.

Отиваме в Пирогов, за да си искаме снимката. Оказва се, че за да ти запишат снимката на дискче се заплаща 12 лв. Обясних им, че дисковете се развалят и имам в себе си флашпамет, на която ще е много по-добре да я запишат. Не става – правила и процедури. Ако искам физически снимката да ми я изкарат ще ми струва 19 лв. Ок последното го разбирам защо струва толкова. Но първото не го разбирам. Снимката е вече направена и е електронна. Едно „копи и пейст“ ли струва 12 лв. или диск, който се продава за по 30 ст. във всяка книжарница? Просветва ми, че всъщност снимката е в специален формат и, за да се отвори ни е необходим определен софтуер, та именно неговия лиценз явно струва тези 12 лев. Е да, ама след като веднъж съм си го закупил, защо системата е направена така, че и при следваща нужда от снимка, пак трябва да си го купувам? Няма как, давам и тези пари. Все пак ако искам второ мнение от друг лекар, няма нужда да облъчвам на ново детето си, за да го снимат.

След 2 седмици отиваме за сваляне на превръзката. Докторът е същия, но този път се хили по-малко. Сваля превръзката и заключва, че всичко е наред, но все пак ни препоръчва детето да продължи да си носи превръзката още седмица. След това отново я поставя на обратно.

Та някой да се изненадва от резултатите в цитираното по-горе проучване?

вторник, 4 октомври 2016 г.

Цената на регулациите

Анализ на Христо Христов


Кризата във финансовия сектор в световен мащаб породи много въпроси относно как да бъде гарантирана стабилността на финансовите системи в глобалната икономика. Разбира се политиците винаги имат готов отговор на това – с много нови регулации и рестрикции. Започнаха и редица дебати за това, колко всъщност трябва да бъде минималното ниво на определяните коефициенти за стабилност. Например, според изискванията на Европейската централна банка, минималното ниво за адекватност на капитала трябва да бъде 4,5%. В България обаче, носеща споменът от една банкова криза в края на 90-те, към това ниво БНБ прибавя допълнителни 5,5 пр. п. и така минималното ниво става 10%. С други думи, банките в България са задължени да разполагат с два пъти повече капитал от тези в Еврозоната.

В световен мащаб банките вече трябва да се финансират с далеч повече собствен капитал и сравнително по-малко дълг – логичен отговор на прекомерния ливъридж от предкризисните години, но все пак шок за системата. Тези капиталови изисквания се утрояват и учетворяват, като се вземат предвид изчисляването на печалбата само на база приходи от дейността и по-строгите дефиниции за капитал и рискови активи.

В същото време, така наречените правила за ликвидност задължават банките да държат далеч по-големи количества не работещи пари в брой и да намаляват риска, ограничавайки степента, до която потенциално доходоносни дългосрочни кредити могат да се финансират с евтин краткосрочен ресурс.

България също не изостава от глобалната тенденция и започна да въвежда различни изисквания и европейски директиви в своето законодателство. Новото ръководство на БНБ начело с Димитър Радев, изготвиха план, който план предвижда създаване на нов фонд, в който банките да внасят пари. Фондът е за преструктуриране на банки (ФПБ). Целта е до 2024 г. той да е акумулирал 2% от гарантираните депозити в страната. Създава се заради промените в банковото законодателство на европейско ниво, въведени в българското чрез приетия през годината Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. През 2015 г. всички банки преведоха сумарно 82.2 млн. лв. като встъпителна вноска за ФПБ. Сумата беше определена от БНБ, като тя се равнява на около 10% от печалбата на сектора за 2015 г. Определената вноска на банките за 2016 г. е 95,7 млн. лв. 

Друг механизъм за запазване на стабилност в банковата система е Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ). В него всяка година всяка една от банките в страната прехвърля определена сума спрямо размерът на депозитите, които има в нея. Целта е банките да събират сами средства, с които да гарантират спестяванията на вложителите си и при нужда вложителите да си получат парите веднага. Банките ще трябва да внесат общо 150,6 млн. лв. във ФГВБ за 2016 г. Сумата на годишната вноска е с около 107,5 млн. лв. по-малка спрямо тази за 2015 г. Тогава банковият сектор допринесе със 258,098 млн. лв.

На практика общата вноска на банковата система за ФГВБ и ФПБ за 2016 г. е 246,3 млн. лв. при такава за 340,27 млн. лв. за 2015 г. Тези средства разбира се идват от печалбите на банките и те са длъжни да ги платят, дори и да излязат в крайна сметка на загуба. Това означава, че дължимите нови суми се генерират от таксите и комисионните, които клиентите заплащат за ползването на банкови услуги. Поради това и нивото им през последните месеци върви леко нагоре.

Друга регулация, която оповести тази година БНБ е, че до 1 февруари 2017 г. българските банки трябва да започнат да прилагат "приемливи" такси по платежни сметки за основни операции. Преди всички да започнат да се радват, нека си зададат един въпрос, това действие по какъв начин кореспондира с принципа на свободната пазарна икономика? В България уж действа именно такава в момента. Ако таксите за обслужване в една банка са високи, просто отиваш в друга, която ще ти предложи по-добри и конкурентни условия. Ако има съмнение за картел между банките държавата има лост в лицето на Комисията за защита на конкуренцията, която да проведе пълно разследване и да наложи солени санкции при установяване на подобен. Нека отворим една скоба, че КЗК проведе през годините няколко такива и не установи наличие на картелни споразумения.

Защо държавата и БНБ се отказват от всички инструменти за регулиране на свободния пазар, за да използват авторитарни мерки? По същия начин тогава нека регулаторът отговарящ за цените на горивата излезе със заповед за формиране на „приемливи“ цени на горивата, тъй като съотношението им към работните заплати в страната е ненормално високо според почти всички. Тук имаме и доста повече аргументи в полза на регулиране на цените на горивата от тези за банковите такси. Именно цената на горивата е компонентата, която се пренася пряко в икономиката, защото всяка стока или услуга е свързана с определени транспортни разходи, които влизат в крайната цена за потребителите. По-висока цена на горивата, по-скъпи стоки и услуги. Като говорим за регулиране, може би няма да е лошо да се регулира и цената на билетите за градски транспорт в София, които на фона на по-ниски в сравнение с преди 2 години, цени на горивата, това лято поскъпнаха с 60%.

Добре, ще кажете ама то и държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) регулира цените на електроенергията по същия начин. Също и комисията за регулиране на съобщенията (КРС) регулира мобилните оператори. Точно така, но мобилните оператори в страната са 3, както и електроразпределителните дружества. Това практически не остава много голям избор на потребителите. Банките пък са 27 и във всеки български град има техни клонове и офиси. Дори и в най-малките градове на страната има представени поне 5-6 банки, а с електронното банкиране дори не се налага на клиентите да ги посещават.

Свръх регулациите на мобилните и енергийните оператори не носят реално почти никаква полза за потребителите. Според годишния доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите (КЗП) през 2015 г. са постъпили 5 311 жалби и сигнали на потребители срещу фирми от секторите топлоснабдяване, водоснабдяване, комуникации, електроснабдяване. Това е малко над една четвърт от всички постъпили жалби и сигнали през годината. Така вместо регулациите да носят облекчение за потребителите и да защитават в по-пълна степен правата им, се случва точно обратното. Броят на жалбите расте.

Нека направим обаче една съпоставка с друг сектор като ИТ например. Тук регулациите са изключително малко. Само за по-малко от 20 години този сектор се изгради в икономиката и в момента е един от най-силните. Голяма част от инвестициите се насочват именно към него. Работните заплати не са спирали ръста си дори и в кризисните години, а недостигът на кадри е накарал някои компании като Телерик да си изградят собствени академии, в които да обучават сами специалистите, от които имат нужда.

Въпреки всичко казано до тук, не разбирайте, че регулациите са нещо лошо. За всяка дейност е хубаво да има предварително установен ред. Прекаляването с регулации обаче доказано води до претоварване в системата. Многото регулации не означават по-голяма сигурност и удобство за клиентите, а липса на гъвкавост в работата с клиенти и оперирането в неспокойна икономическа среда.