сряда, 12 октомври 2016 г.

Колко финансово грамотни са българските ученици?


Финансовата грамотност на българските ученици е относително добра, но частична, това е генералният извод от проведеното от JA България представително проучване за нивото на финансови познания на учениците у нас. На организираната от JA дискусия на 11 октомври в София коментар и анализ направиха основните партньори в проучването и проекта – директорът на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в Министерството на образованието и науката Евгения Костадинова, анализаторът на икономически политики от ОИСР Андреа Хофер, както и корпоративните партньори на JA в този проект - NN България, Mastercard и УниКредит Булбанк.

Знанията на учениците не са добре структурирани и не се наблюдава разбиране на материята, а откъслечени познания. Докато при някои от въпросите немалка част от учениците показват висока финансова грамотност, то по-голям дял демонстрират ниска. Най-слабо учениците са се представили във въпросите, свързани с печеленето на пари. Най-добре се справят с планирането, но в същото време получават джобни ден за ден и нямат възможност да изградят практически умения в това отношение. При гимназиален етап се забелязва добро ниво по отношение на базовите банкови продукти и услуги, но ниско по отношение на по-сложните. Учениците не се справят добре с разчитането на документи – фактура и опростен фиш за заплата, нито с интерпретирането на графика, проверени чрез дела с въпроси за финансова грамотност от международното изследване на финансовата грамотност PISA.

Проучването на нивото на финансова грамотност е инициирано от JA България и бяха поканени да участват 200 училища от цялата страна от 19 до 27 септември. Броят на анкетираните е 5239 и е достатъчно разнообразен по отношение на пол, възраст, тип училище, големина на населено място, като респондентите включват всички 28 области. Въпросите за трите етапа са разделени в четири групи – „Пари“, „Печелене“, „Харчене“ и „Планиране“. Във въпросниците за гимназиален и прогимназиален етап е включена и групата „Финансови продукти и услуги“.

"Днес обявяваме резултатите от едно дълго и сериозно начинание, което започнахме миналата година. Целта бе да отнесем образоваността и нивото на финансова грамотност на учениците и младите хора към нещо, което е определящо за съвременната икономика – познанието. Досега в България не е провеждано толкова задълбочено и всеобхватно проучване. Безкрайно щастлива съм, че срещнахме подкрепата и отдадеността както на бизнеса, така и на държавата" – Милена Стойчева, изпълнителен директор на JA България.

"Смятам, че нивото на финансова грамотност сред учениците тепърва ще се покачва – нека не забравяме, че извеждането му като самостоятелен предмет едва сега прохожда и по-високите резултати предстоят. За разлика от други предмети, предприемачеството се наложи отдолу нагоре – първо неговата важност се осъзна от учителите и училищата и тогава се възприе като предмет в националния учебен план. Смятам, че това е верният път", каза Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“, Министерство на образованието и науката.

"Опитът, който се придобива в рамките на образователния процес, трябва да бъде практически насочен и ориентиран към решаване на реални казуси. Образованието трябва да бъде организирано около ученика, за да бъде той максимално ангажиран. Смятам, че новият учебен предмет "Технологии и предприемачество" е една много важна стъпка, която дава възможност за изучаването на ключови компетентности като предприемачество и финансова грамотност", каза Андреа-Розалинде Хофер, анализатор на икономически политики, ОИСР.

„Гордеем се да бъдем част от този стратегически важен за България проект. Mastercard подкрепя Джуниър Ачийвмънт в много региони по света не само със своята експертиза и технологични решения, но и с инвестиция на лично време и труд - през последните 11 години над 5 000 наши служители са били доброволци по различни проекти, предоставяйки нови знания и менторство на над 70 000 ученици. Оценяваме важността и ролята на публично-частното партньорство за развитието на този проект, затова приветстваме визията и желанието на Министерството на образованието да прилага нови подходи за подобряване на финансовата грамотност и да инвестира в нашето общо бъдеще“, каза Ваня Манова, Регионален мениджър на Mastercad за България и Македония.



РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ПО ВСЯКА ОТ ТЕМИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ ВЪВ ВЪПРОСНИЦИТЕ

Пари
  • 70% от учениците в начален етап не разбират как се финансират заплатите в публичния сектор;
  • 69% от учениците в гимназиален етап не разбират ефекта на инфлацията и реалния лихвен процент;
Харчене
  • 8% от учениците в начален етап и 21% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап са склонни да задлъжнеят, за да удовлетворят желанията си;
  • близо 60% от учениците в начален етап и около 45% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап не могат да преценят правилно промоции от типа „купи едно и получаваш второто на половин цена“;
  • 38% от учениците в начален етап и 52% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап разбират концепцията за алтернативния разход;
  • близо 89% от учениците в начален етап и прогимназиален етап правилно приоритизират нуждите и желанията си, като близо 60% от тях са склонни да спестяват вместо да удовлетворят желанията си;
Печелене
  • 41% от учениците в начален етап са склонни да ограничат потреблението си и да спестяват, за да си купят нещо, а само 21% са склонни да предприемат инициатива, чрез която да намерят възможности за допълнителен доход;
  • 20% от учениците в прогимназиален етап определят кредита като доход;
  • 70% от учениците в прогимназиален етап не могат да определят източниците на доходи;
  • 20% от учениците в прогимназиален етап смятат, че нетната заплата е по-голяма от брутната, а едва 35% знаят каква точно е разликата;
  • 16% от учениците в прогимназиален етап не знаят откъде семейството им получава доходи;
  • 54% от учениците в прогимназиален етап не могат да се ориентират правилно в опростения фиш за заплата от проучването PISA;
Планиране
  • 63% от учениците в начален етап и 56% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като необходимост за посрещане на финансови шокове;
  • 21% и от учениците в начален етап и 25% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като възможност да постигнат дългосрочни цели;
  • 83% от учениците в начален и прогимназиален етап знаят как да разпределят парите си, като 47% от начален и 54% от прогимназиален са склонни да отделят за спестяване, но повече от половината получават джобните си ден за ден, а това не им позволява да изградят практически умения;
  • близо 20% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап, не са склонни да повлияят върху разходите си за развлечения при необходимост; общо 64% от прогимназиален и 57% от гимназиален не определят правилно постоянните и променливите разходи в домакинствата;
  • 55% от учениците в гимназиален етап не знаят размера на минималната работна заплата;
  • 79% от учениците в гимназиален етап нямат идея за размера на осигуровките и данъците, които се удържат от брутната заплата;
 Финансови продукти и услуги
  • 56% от учениците в прогимназиален етап и 36% от учениците в гимназиален етап не разбират правилно условията по застраховките; 17% от прогимназиален дори смятат, че застрахователят плаща винаги, а застрахованият – при определени условия;
  • 47% от учениците в прогимназиален етап смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта;
  • 79% от учениците в гимназиален етап не определят правилно риска между различни възможности за спестяване или инвестиране;
  • 72% от учениците в гимназиален етап не определят правилно ликвидността на различни активи;
  • 82% от учениците в гимназиален етап не се ориентират правилно за лихвите по различните видове кредити;
  • 40% от учениците в гимназиален етап не знаят, че депозитите са гарантирани, а други 34% не знаят какъв е размерът на гарантираната сума;
  • 91% от учениците в гимназиален етап не могат да изчислят сложна лихва за съответния период на олихвяване;
  • 79% от учениците в гимназиален етап могат да разчетат графика за цени на акции от международното проучване PISA, но 53% от тях не могат да я анализират и да направят правилни изводи;
Отношение и опит
  • около 20% от учениците във всички етапи не спестяват пари; около 5% от тях биха, но не разполагат с пари;
  • по-малко от 60% от учениците в начален и прогимназиален етап обсъждат въпроси, свързани с парите, с родителите си;
  • 54% от учениците в гимназиален етап получават джобни ден за ден, което не им позволява да развиват практически умения по планиране и изразходване на парите си;
  • 46% от учениците в начален етап, 57% от прогимназиален етап и 74% отучениците в гимназиален етап вярват, че знания за парите са им необходими във всеки момент, в който имат досег с тях;
Проучването е етап от проекта „Financial IQ“ на JA България и е една от поредица инициативи на партньорите за повишаване на финансовата грамотност на българските ученици. Вече са направени конкретни стъпки с подготовка на обучители на учители за преподаване на финансова грамотност, а от тази есен JA анонсира нови програми за всички етапи. През ноември 2016 по време на Световната седмица на предприемачеството и през март 2017 по време на Световната седмица на парите ще се проведат открити уроци в клас с участието на бизнес консултанти от NN България, Mastercard и УниКредит Булбанк. Бизнес доброволци от трите компании ще се включат през следващата година и във Финансов иновационен лагер за ученици от 10-11 клас от пилотните училища, в които ще се изучава новата програма по финансова грамотност на JA.

Няма коментари:

Публикуване на коментар