6 октомври 2016 г.

Здравеопазването преди бизнеса, моля!


Преди няколко дни излезе поредната черна статистика за нас, според която българското здравеопазване сред най-неефективните. Тези изводи са направени от агенция Bloomberg. Индексът за ефективното здравеопазване показва, че през 2014 г. България дели 46-о място с Либия. От данните се вижда, че средният разход за здравеопазване на човек от населението в България е 662 долара. Въпреки че по този показател страната ни се нарежда в края на класацията, когато се сравнят общите разходи за здравеопазване на бюджета към брутния вътрешен продукт (БВП), се вижда, че България всъщност една от най-богатите държави. Това означава, че реалната ефективност на изразходваните бюджетни средства е нищожна. Най-голямата реформа, която се направи последните 2 години в сектора бе въвеждането на достъп с пръстов отпечатък в лечебните заведения. Според Българския лекарски съюз за внедряването на системата са похарчени не 400 хил. лв., а между 5 млн. лв. и 8 млн. лв. Тази система обаче реално не води до промяна в качеството на здравеопазването, а изготвя статистика, кой кога е влязъл в болниците.

За съжаление, колкото и да ми се иска да опровергая черната статистика, ще ви разкажа една история от преди месец, след която вече ме е страх да ходя в Пирогов. Дъщеря ми е на година и девет месеца. Като всяко дете на нейната възраст освен, че е палава все още не е опознала законите на земпното претегляне и е паднала на детската площадка. На следващия ден забелязахме, че рамото в областта към врата е подуто. Решихме, че просто е натъртено, защото детето не спираше да играе и да използва активно ръката си. След няколко дни обаче подутината започна да се втвърдява и да нараства. Веднага отидохме да се консултираме с лекар, който ни насочи към Пирогов, за снимка.

На регистратурата ни посрещна жена обядваща на работното си място. Провери в системата детето и ни даде документи за травматолог. Няма да коментирам, храненето докато обслужва пациенти, но явно жената просто няма възможност да излезе в обедна почивка. 

В детското отделение картината е покъртителна. Налепени плочки от всички страни са започнали вече да изпадат, а други са се начупили. Имаш чувството, че не си в болница, а в месарски цех. И така, при травматолога нямаше никого. Стоеше си в кабинета, заедно със сетрата. Веднага влязохме. Погледна детето и отсече диагноза счупена ключица. Докато с женами стояхме в шок, тъй като не сме очаквали подобно нещо, лекарят се подсмихваше. Сами разбирате контраста в поведенията ни. С усмивак продължи да ни обяснява, че подутината се дължи на това, че е запонало да се образува нова кост, а счупеното да се калцира. Това, което ни вълнуваше най-много бе, дали тази подутина в такъв случай ще изчезне или ще си остане така за винаги. Докторът отново задържащ до някъде хилежа си ни заобяснява, че това ще се разнесе с времето, но винаги ще си остане разлика между двете ключици. Докато той се подсмихваше през нашите глави минаваха самообвинителни мисли, че сме осъкатили детето си за цял живот. Нахиленият доктор ни изпрати към рентгена за снимка.

Тръгнахме бързо на там. На вратата ни посрещна надпис гласящ, че деца и хора в колички влизат с предимство. Огледахме се и ... ами то всички чакащи бяха деца и хора в колички. Кой сега е с предимство? Все пак минахме много бързо. Веднага след като излязохме от рентгена се запътихме към кабинета на травматолога. Да сме взели разстоянието за 10-15 сеунди. 

Там ни посрещна сестрата, а лекарят го нямаше. Какво правим сега? Сестрата ни обясни, че лекарят е видял снимката и е потвърдил счупването на ключицата. Имаме 2 варианта. Те да направят превръзка на детето, която обаче 30 дни не трябва да се сваля и то да се мие. Другият вариант е да закупим модерна превръзка тип осморка (така и не разбрах как се казва това приспособление). Нея можем да я сваляме при къпане и при преобличане на детето. Имайки предвид, че е лято и детето не спира да тича и да се поти, няма как да не се къпе. За това избираме вторият вариант. Лекарят услужливо и предвидливо преди да излезе ни е написал рецепта за това какво да купим и от коя точно аптиека. На рецептата си има и карта, за да не се загубим. Тръгваме. По пътя аз не спирам да се чудя как за 10-15 секунди (разстояние между два малки коридора) този доктор е успял, хем да види снимката, хем да ни напише и рецептата?

Взимаме съответното приспособление за 38 лв. Отдъхвам си, защото очаквах цена от поне 100 лв. Продавачката любезно ни предлага да го постави, но ние сме инструктирани от сестрата да се върнем и лекарят да го постави. Така и правим. Този път докторът е в кабинета и е отворил на компютъра си снимката на детето. Не ни я показва. Става и почва да поставя превръзката. Аз самосотоятелно докато е с гръб отивам на бюрото му и започвам да разглеждам снимката. Наистина се вижда счупване. Поставя превръзката и ни написва на зелено хвърчащо листче, че трябва да отидем в друг кабинет за сваляне на превръзката след 2 седмици. Отдъхваме си и си тръгваме. На вратата се спирам и питам, е нали трябваше 30 дни да стои с превръзка, защо 2 седмици сега. Лекарят ни обяснява, че детето е малко и по-бързо зараствали костите. Е да, ама това е нещо съвсем различно от това, което ни се представи за избор като вариант за лечение.

Отиваме си с тъпото чувство, че това което нас ни вълнува като родители (пациенти) - дали детето ми е добре и дали ще се оправи без да има последствия за него в бъдеще, лекаря не го вълнува. Предполагам, че за него важният момент е да си закупим превръзката от точно определената фирма, за да може той да получи определената под една или друга форма комисионна. 

Добре поне, че с детето всичко е наред. Прибираме се и детето заспива изморено от емоциите. Ние с жена ми започваме да разглеждаме упътването на поставеното приспособление. Веднага ми прави впечатление, че на показаната картинка то стои по друг начин. Сравнявам ги и установявам, че на картинката е посочено, че то се поставя на обратно. Компетентността на доктора за мен вече е повече от съмнителна след като дори не може да постави една обездвижваща превръзка по правилния начин. 

Започваме с жена ми да мислим вариант за втора консултация с друг специалист, който по възможност не се хили тъпо на среща ти докато ти поставя диагноза на детето ти. Е да, но нямаме снимка. От Пирогов не ни дадоха снимката на детето, нито какъвто и да било документ, че то е било при тях и нещо се е случвало.

След като детето се наспа всички се качихме отново на колата и отидохме първо в така наречената аптека, която всъщност е представителство на определената фирма и предлага само нейните стоки. Все пак продавач-консултантът би трябвало да знае как се поставя тази превръзка. Съмненията ни се оказват правилни. Въпросният нахилен доктор наистина е поставил на обратно превръзката. След като има правилен начин за поставянето й, значи има и неправилен, който може да доведе до неприятни последствия, нали. Тук коментарите са за вас, моите са нецензурни.

Отиваме в Пирогов, за да си искаме снимката. Оказва се, че за да ти запишат снимката на дискче се заплаща 12 лв. Обясних им, че дисковете се развалят и имам в себе си флашпамет, на която ще е много по-добре да я запишат. Не става – правила и процедури. Ако искам физически снимката да ми я изкарат ще ми струва 19 лв. Ок последното го разбирам защо струва толкова. Но първото не го разбирам. Снимката е вече направена и е електронна. Едно „копи и пейст“ ли струва 12 лв. или диск, който се продава за по 30 ст. във всяка книжарница? Просветва ми, че всъщност снимката е в специален формат и, за да се отвори ни е необходим определен софтуер, та именно неговия лиценз явно струва тези 12 лев. Е да, ама след като веднъж съм си го закупил, защо системата е направена така, че и при следваща нужда от снимка, пак трябва да си го купувам? Няма как, давам и тези пари. Все пак ако искам второ мнение от друг лекар, няма нужда да облъчвам на ново детето си, за да го снимат.

След 2 седмици отиваме за сваляне на превръзката. Докторът е същия, но този път се хили по-малко. Сваля превръзката и заключва, че всичко е наред, но все пак ни препоръчва детето да продължи да си носи превръзката още седмица. След това отново я поставя на обратно.

Та някой да се изненадва от резултатите в цитираното по-горе проучване?

Няма коментари:

Публикуване на коментар