30 ноември 2016 г.

Политическите кризи лесно преминават в икономически

Анализ на Христо Христов

Парите обичат тишината. Тази максима се е наложила във финансовия сектор през цялото му съществуване като такъв. Тя обаче кореспондира и с пълна сила за това как гледа бизнесът на икономиката. Стабилността и лесната предвидимост в една икономика е магнит за инвестиции в нея и правене на бизнес. Българската икономика е малка и силно подвластна на чуждестранни инвестиции. Преди 10 години бъдещето й изглеждаше бляскаво. Приемането на страната в ЕС отваряше вратите на бизнеса към общия европейски пазар, а единомислието на политическите формации предначертаваше ясен и предвидим курс на провеждани политики. Така през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха впечатляващите 29,4% дял от БВП. Работните заплати нарастваха, а благосъстоянието на българинът се подобряваше. Кредитирането се увеличаваше, защото се усещаше общото спокойствие за утрешния ден и сигурността за доходите.

Световната икономическа и финансова криза забави значително икономическото развитие на страната ни, но добрата инерция й позволи тя да понесе значително по-леко ударите в сравнение с други страни. И докато всички гледаха в посока на това кога и как световните пазари ще започнат да показват признаци на съвземане, в страната ни други процеси започнаха да оказват негативно влияние.

Невъзможността на политическия елит да сформира стабилно и работещо правителство започна да тежи на икономиката и да забавя значително възстановяването й. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), политическата криза през 2013 г. и 2014 г. е струвала на икономиката ни 1,5 млрд. лв. Толкова е разликата между прогнозните и събраните данъчни приходи. Реалната цифра обаче е много по-голяма, тъй като тук не се включват инвестициите, които са били замразени или изтеглени от страната, поради неяснотата в икономическата политика.

Невъзможността да се състави стабилно правителство, скъсява значително хоризонтите, които имат политическите партии. Това от своя страна води до непредвидимост във взиманите решения и провежданите политики. Зачестяват значително опитите на политиците с популистки и краткосрочни решения да се справят с дългосрочни проблеми, което в крайна сметка води до тяхното задълбочаване. С други думи ако средата за правене на бизнес днес изглежда по един начин днес, то при изпадане в политическа криза, тя може да се промени рязко и тези промени да я направят неблагоприятна за инвестиране, а направените вече инвестиции от печеливши да станат губещи.

Политическата обстановка в момента не изпълва изцяло дефиницията за политическа криза, но индикациите са, че само след броени месеци, това може да се промени. Нито една политическа сила самостоятелно не може да формира мнозинство в парламента, а коалиционната формула показва, че са необходими поне 3 партии, за да се разчита на такова. Вижданията на парламентарнопредставеите политически формации се разминават съществено по отношение желаните от тях политически решения.

ГЕРБ изготвиха консервативен тип бюджет, който обаче според БСП е антисоциален и не позволява икономически растеж. Левите преди две седмици пък остро заговориха за премахване на плоския данък (който сами въведоха по време на кабинета Станишев). Патриотите, които се наредиха като трета политическа сила на изминалите президентски избори, пък настояват за минималната пенсия от 300 лв. въпреки, че средства за това няма. Само тези няколко тези показват, че вижданията за всяка политическа сила за бюджетната рамка е съвършено различна, а това означава различни икономически политики, които биха се водили. Именно тази несигурност плаши и отблъсква инвестициите в страната.

Данните за преките чуждестранни инвестиции показват, че през до 2013 година тяхното ниво е започнало да се стабилизира и дори е отбелязало малък ръст. След политическата криза, в която изпадна страната 2013-2014 г. тяхното ниво пада до 1 161 млн. евро. в края на 2014 г. или 2,7% дял от БВП. Това е най-ниското ниво на ПЧИ за последните 10 г. След съставянето на правителство тяхното ниво се покачва и по данните показват, че в най-лошия случай през 2016 г. ще се запази обемът от 2015 г.
Източник: БНБ

За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запазва темповете си от 2015 г. и достигна 3%. Частното потребление се поваша с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в икономиката се повишават със 7,1% за периода януари-юни. Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г. при 1,8% за същия период на 2015 г.

Това показва яркият контраст при работеща политическа среда, която е лесно предвидима и не работеща, чиито управленски мандат може да бъде прекратен във всеки един момент. Неясната политическа обстановка непременно ще доведе до нов задълбочаващ се спад в преките инвестиции. Управленската формула, която бе до този момент не се харесва на никоя политическа партия, но и последните данни за нагласите на населението показват, че тя няма изгледи да бъде променена. Докато няма ясно изразено мнозинство и политическо единомислие, инвестициите ще продължат да заобикалят страната ни.

Друг нюанс подчертаващ рисковете за икономиката при една политическа криза е проявата и силното застъпване на популизма. С цел да се харесат на повече избиратели политическите партии започват да обещават неизпълними неща свързани най-вече с увеличаване на доходите и стандарта на живот чрез увеличаване на държавните разходи, а не чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес.

Самият Бюджет 2017 г. залага на увеличение на разходите с 850 млн. лв. за социални грижи, образование и здравеопазване. Сектори, в които работят голям брой заети и са пряко зависими от държавата. В същото време в условията на неясна политическа среда Бюджет 2017 г. не предвижда провеждане на реформи, тъй като не е ясно кой ще трябва да ги изпълни. По този начин финансите на държавата се движат по линията на най-малкото съпротивление и натрупаният дефицит ще трябва да се покрива с нов дълг вместо с ускорен растеж на бизнеса.

Политическата несигурност обаче не е единственият проблем, с който ще се наложи да се сблъска страната ни. Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. За да се защити българската икономика от влиянието на тези външни фактори, безспорно основна роля ще имат провежданите икономически политики на правителството. Това поставя политиците в ситуация, в която трябва бързо да намерят работеща управленска формула, за да не се превърне задълбочаващата се политическата криза в проводник на икономическа такава.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



21 ноември 2016 г.

За (не)свободата на словото във Facebook


През последните години неизменна част от темите присъстващи в дневния ред на българина е свободата на словото в медиите. Постоянно ни заливат с какви ли не класации, в които България се нарежда след страни от третия свят по свобода на словото в медиите. Основната причина за това обикновено се дължи на факта, че средата в страната ни е доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси. Според "Репортери без граници" в индекса за свобода на словото за 2016-та година сме поставени на 113-то място от изследвани общо 180 държави.

Има ли свобода на словото в България?

Признавам си, че не съм разглеждал подробно критериите, по които се подреждат страните и как се дефинира свободата на словото от "Репортери без граница". Все пак нека видим какво наистина се пише в медиите. Само преди няколко месеца във всички медии се говореше, как след порядъчна употреба на алкохол, шефът на Агромах е казал, че кметът на гр. Симитрли е имал сексуален контакт с премиера Борисов. Във всяка страна с морални и етични норми в медиите, това би било подминато като „пиянска история“, която не заслужава вниманието на обществото. В не свободните медии в България обаче това е гръмко отразено. Примери като този за най-различни нападки и изказвания срещу един или друг човек са много. Само в България в един вестник може да се прочете, че тв водещият Ники Кънчев е стерилен и не може да има деца, а на следващата страница, че има незаконно дете. Любимата ми публикация е, че Слави Трифонов е "предрусвал" редовно и за това си е имплантирал златна ноздра. В печатните медии и телевизиите, най-редовно се появяват пишман експерти, които през няколко седмици обявяват във фалит, я държавата, я някоя фирма, я направо целия Европейски съюз, заедно и със САЩ.

Целият този каламбур от новини обаче показва, че цензурата в медиите и ограничението на свободата на словото просто липсват. Колко ограничено е словото след като всеки може да си направи свой собствен блог и да изказва личното си мнение в него? Това дали е вярно или не се оставя на самите читатели да си проверяват информацията. Темата за свободата на словото често се повдига от хора или медии, които не се радват на особено голяма читаемост по една или друга причина. Да тръбиш, че те цензурират е лесен и удобен начин да привличаш внимание. Именно липсата на популярност сред читателите поради некачествено съдържание или нещо друго, се оправдава с това, че някой налага цензура над тях. Друг момент е това, че доста от тези медии са с голямо, но неподплатено самочувствие и избират теми, които обществото не счита за важни и интересни. Дневния ред на обществото е съвсем друг и за това оправданието най-често е, че някой налага мълчание по тези теми.

Все пак ако погледнем от друг ъгъл ще видим, че Свободата на словото наистина е застрашена. Заплахата обаче не е на местно ниво в страната ни, а на международно. Социалните мрежи бързо навлязоха в живота ни и изместиха личните контакти между хората. Все по-голяма част от нас не комуникират с приятелите си пряко или по телефон, а с едно бързо преглеждане на профила им.

Facebook има над 1,5 млрд. регистрирани потребители. От тях над половината са активни ежедневно в мрежата. Практически почти всеки наш познат има свой профил. Забелязвали ли сте обаче как информация за ваши познати започва да изчезва от стената ви? В един момент се зачудвате, какво ли се случва с този или онзи ваш приятел и решавате да му потърсите профила. Откривате, че всъщност с него не се е случило нищо и вие все още сте приятели в социалната мрежа. Той активно качва снимки и споделя свои мисли, но вие не ги виждате. Проблемът не е нито във вас, нито във вашия приятел, а просто Facebook филтрира информацията и дирижира комуникацията между всички свои потребители.


Информацията за близки за вас хора се заменя с тази от хиперактивните в мрежта профили или просто тези, които си плащат, за да стигат техните мисли и мнения до повече потребители. Оказва се, че на практика свободата в социалните мрежи е изцяло регулирана и е превърната в мощен инструмент за печелене на пари. Именно филтрирането и таргетирането на информация към, от и за потребителите е цялостната манипулация, която може да насади и наложи определени мнения и пропаганда. 

Групите по определени интереси създавани във Facebook се манипулират по много прост начин. Ако вие поддържате група или страница в мрежата, съдържанието в нея няма да достигне до повече от 10% от хората, които са заявили своят интерес към определената страница и биха искали да получават информация от нея. Целта тук е просто Facebook да изнуди администраторите да платят за спонсорирано/рекламно разпространение на публикациите.

Реално всеки има свобода в социалната мрежа да изрази своето мнение, но не и свободата мнението му да достигне до останалите потребители или те въпреки изявеното им желание да я видят.

Парите са в основата на манипулирането на свободата на словото. Ако разполагате с достатъчно средства, можете да залеете стените на потребителите на Facebook със своята пропаганда и гледна точка. Ако нямате финансови средства обаче дори да казвате най-големите истини те няма да стигнат до никого. Така корпоративните интереси поставят свободата на словото и себеизразяването в много по-тежка зависимост от тази, която ни се представя по класациите на „Репортери без граница“.

Оценката на стойността на Facebook след листването на борсата бе за 100 млрд. долара, като в момента тя се е удвоила на над 200 млрд. долара. В края на второто тримесечие на 2016 г, нетната печалба скача със 186% през тримесечието, достигайки 2.06 млрд. долара. На годишна база приходите на компанията се покачват с 63% до 6.24 млрд. долара, като основни за нея остават мобилните реклами, които носят 84% от постъпленията, повишавайки дела си спрямо миналата година. Това дава повод очакваната печалба на компанията в края на годината да бъде около 4 млрд. долара. Ако я съотнесем към стойността на компанията обаче виждаме, че за да си изплати инвестицията в една акция на Facebook човек трябва да почака около 50 - 60 години, което прави компанията доста надценена.

Именно скъсяването на този марж е основното желание на инвеститорите притежаващи акции на Facebook и социалната мрежа трябва да продължи да увеличава печалбата си. Това ни дава основание да очакваме още повече удари срещу свободата на словото и изразяването във Facebook. Зависимостта от това социалната мрежа да печели от всичко и на всяка цена е основният проблем заплашващ свободата на словото. За това обаче почти всички мълчат и много малко са тези медии, които се осмеляват открито да критикуват Facebook. Все пак ако не се отразяват само хубави неща за социалната мрежа, тя много бързо може, разбира се много случайно, да филтрира информацията и дадена медия да се озове без никакви читатели. 

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

14 ноември 2016 г.

Отвъд президентския вот

Анализ на Христо Христов


Генералният извод от финала на президентската надпревара е, че отново избиратели и политически партии заговориха на различни езици. Веднага след загубата на Цачева, Бойко Борисов хвърли оставката на своя кабинет с думите, че в България има нова политическа ситуация и в нея неговата партия не може да остане и да управлява. Ето защо трябва да има нови избори. Тези думи бяха подети и от лидера на БСП Корнелия Нинова, която също видя именно предсрочни избори във вота на българите. Данните от проведеното социологическо допитване на Галъп, което бе представено в неделя, обаче показват точно обратното. 46.8% от гражданите са против подобен ход, докато над 36% са "за". Колебаещите се са 16.5%.

След като мнозинството българи не искат предсрочни избори, тогава защо не подкрепиха избора на управляващата политическа партия? Тук отговорът е много прост. За разлика от политическите сили, избирателят разглеждат изборите сами за себе си. Партиите се опитаха да превърнат президентския вот в мащабно социологическо проучване за тяхното одобрение в обществото. За това и веднага насочиха своите коментари на там. Анализите в изборната нощ се обединиха около това, че ГЕРБ и Бойко Борисов са смъртно ранени и тяхното време във властта е изтекло. Най-често даваният аргумент за това бе, че ефектът Борисов вече не работи. Този ефект е олицетворен в това, че Борисов посочи Росен Плевнелиев за президент и народът го избра. Всъщност подобен ефект никога не е имало. ГЕРБ са открито лидерска партия и независимо как се взимат решенията в нея, лидерът им ги съобщава и посочва. От тази гледна точка, дали ще се нарече някой посочен от Борисов или подкрепен от ГЕРБ е равнозначно.

Нека се върнем и на изборите от 2011 г. Към този момент Росен Плевнелиев бе с висока популярност и одобрение сред обществото като министър на Регионалното развитие и транспорта. Разбира се след самия Бойко Борисов. ГЕРБ все още се движеше по удобната ос, че за всичко лошо днес, са виновни предходните управляващи и не бе натрупала политически минуси от своето управление. Така Плевнелиев на първи тур събра 40% подкрепа 1 349 380 гласа, а на втори увеличи избирателите си до 1 698 136 или 52.6%. За сравнение втори в битката завършиха Ивайло Калфин и Стефан Данаилов с 47.4%. С други думи изборът на Плевнелиев е бил логичен в тогавашния момент и политическа реалност, а и в никакъв случай лесен.

Загубата на Цецка Цачева може да се определи като автогол на самия Борисов. Много дълго време отлагаше кандидатурата на партията му за президент и я обяви буквално 4 седмици преди вота. Това го постави в ситуация, в която трябваше да назове силен кандидат, а не слаб, който тепърва да налага. Радостта на БСП от победата на Радев може би нямаше да я видим, ако срещу него се бе изправил Томислав Дончев например или самият Борисов, каквито спекулации имаше.

На предизборния дебат между Цачева и Радев пролича, че генералът не е все още добре запознат относно функциите и правомощията на президентската институция и неговата опонентка го превъзхождаше в това отношение. От друга страна обаче Цачева носеше на гърба си всички управленски грешки на ГЕРБ и слаб личен рейтинг в обществото. Тежестта им се оказа непосилна за нея и я сгромоляса.

И все пак защо Цецка Цачева?

Преди да бъде обявено името на кандидат президента на ГЕРБ социологическите данни показваха, че мачът е с предизвестен резултат и единственото неизвестно в него е човекът, който ще бъде издигнат от ГЕРБ и Бойко Борисов за следващ президент. След обявяването на Цачева гласоподавателите застинаха. Много малка част от подкрепящите партията допускаха, че това ще бъде нейният избор и че те трябва да се олицетворяват с Цачева, а не с един Томислав Дончев. Именно това подхрани и усещането, че Борисов и ГЕРБ са се самозабравили във властта и могат да си позволят да им налагат какво да правят. 

Всъщност изборът на Борисов бе стратегически и стъпка към нови предсрочни избори, които е по-вероятно да бъдат проведени, чрез мажоритарна система. Цачева в никакъв случай не е силен мажоритарен кандидат. На местните избори през 2007 г. в Плевен се класира 3-та. Останалите спрягани имена за кандидат президентския вот, са силни мажоритарни кандидати, които биха били много по-полезни за Борисов при едни предсрочни избори с мажоритарен характер. Цачева обаче има своите предимства. Познаването на законите и възможностите на президента, биха помогнали на ГЕРБ при организацията на едни предсрочни избори от назначено от нея служебно правителство, за да се заложат технически предимства за партията при вота. Знаейки, че изборът на Цачева ще е труден, Борисов заложи самото правителство, с надеждата, че така или иначе този управленски формат е изчерпан и рано или късно предсрочният вот ще бъде факт, за подсили слабата кандидатура на партията си.

Референдумът бе представен на обществото като шанс политическият модел най-после да бъде променен и така да се разбие статуквото. Залаганите в него ограничения с намаляване на субсидиите за политическите партии или преминаването към мажоритарна избирателна система, трябваше да бъдат звучен шамар за политическата класа, с който избирателите да я накажат. Какво обаче се случи? Още в нощта на първи тур всички политически сили обявиха пълната си подкрепа за референдума и посочените в него въпроси. С усмивка на лицата политиците хвърляха гордо шапки към тава и се радваха на големия успех. Това показа, че всъщност никой от тях не се е притеснявал от вота и по никакъв начин не се чувства наказан.

Защо се радват политиците?

Последните няколко години показаха, че политическата класа и избирателите са стигнали до положение без изход. На двата предходни парламентарни вота се видя, че правителство може да бъде съставено с широка коалиция и много компромиси. Тази управленска формула не се одобрява нито от избирателите, нито от политическите партии. Проучването на Галъп сочи, че дори и при предсрочни избори, управленския цуг-цванг няма да се промени. Партия ГЕРБ би получила 31% подкрепа, а на второ място би била БСП с 28.9%. "Патриотичният фронт" ще е трета политическа сила с 6.8% (тук не се отбелязва коалицията, която бе направена с АТАКА и резултатът на патриотите може да бъде удвоен), а ДПС – четвърта, с 5.8%. Около 6% от гражданите биха гласували с "не подкрепям никого". Така очерталата се ситуация отново ще води след себе си широки коалиции и нови компромиси.

Мажоритарният вот е именно решението, което ще помогне да се излезе от тази трудна политическа ситуация и може да отреди на някоя политическа сила комфорта да разполага с мнозинство в новия парламент. Голямата въпросителна в момента е дали ще имаме изцяло мажоритарни избори или частични такива. Последните вече бяха факт при местните избори. Именно те могат да бъдат индикатор какво може да бъде и разпределението след предсрочните избори. На местните избори през 2015 г. ГЕРБ спечели в 22 от областните града. Само 6 областни града избраха свой кмет от различна политическа партия или формация. Това показва, че при една мажоритарна изборна система, вероятността ГЕРБ да стигнат до така желаното пълно мнозинство е съвсем реална.

Различният изборен модел дава и възможност за останалите политически сили да променят своите резултати в момента и да вземат по-комфортни позиции. Именно за това и не видяхме сериозна кампания срещу референдума, която да представи на гласоподавателите различна от налаганата в Шоуто на Слави гледна точка. Нека споменем тук и че възможности за подмяна на вота на народа има и при мажоритарните кандидатури. Веднага след приключване на местните избори част от мажоритарно избраните кандидати се оттеглиха и предоставиха полученият от тях мандат на представителите на политическите формации, които са ги издигнали. Именно тази възможност ще е от ключово значение при изготвянето на новия изборен кодекс. Друг дефект на мажоритарния вот е, че именно той направи депутатка Ана Баракова. Спомняте си случая, в който номерът на бюлетината се оказа по-важен от името на нея и така г-ца Баракова стана депутат. Като такава тя на няколко пъти бе улавяна в конфузни ситуации на нарушаване на законите и допускане на правописни грешки в държавни документи.

Нека завършим и така както започнахме. Анализите на политиците и визията им за следващите 12 месеца отново се оказва, че не са точно тези, които иска народът. Това ни води и до очакването, че истинският наказателен вот на българите тепърва предстои, но все още не е ясно срещу кого ще бъде.

12 ноември 2016 г.

Как Лидл/Lidl ни правят на майнуни

Анализ на Христо Христов

Помните ли истерията около отвярянето на първите 14 магазина на Лидл/Lidl в България? Ако не, може да си я припомните от следното видео. Тогава Президентът Росен Плевнелиев, министърът на труда Тотю Младенов и кметът на София Йорданка Фандъкова се пъчиха да поздравяват жителите на страната и да им обясняват колко големи късметлии са, че ще могат да пазаруват в магазините Лидл/Lidl. От своя страна пък търговската верига стартира с промоционални банани за по 69 стотинки и превърна бъдещите си клиенти в разбеснели се маймуни.


6 години по-късно се оказва, че това не е било просто промоционална оферта, която привлече вниманието на потребителите, а прото отношението, което международната верига има към българските си клиенти. А именно, маймуни, който са готови да се сбият ако им подхвърлиш евтин банан.

За времето, в което е в страната Лидл/Lidl не се прояви като особено коректна фирма. Всички кухи фрази, с които медиите ни пълнят главите, че чуждестранните инвеститори са по-добри от българските, че имат по-висок морал, че са цивилизовани и мислят първо за клиентите, че те никога не ни лъжат или се опитват да ни измамят и т.н. се оказват високопарни лъжи. През времето прекарано в страната Лидл/Lidl отнесе много солени глоби за използване на нелоялни търговски практики и заблуди за своите клиенти. Само тази година Лидл/Lidl е платила глоби за над 2 млн. лв. за заблуждаващи реклами. През месец февруари Върховният административен съд (ВАС) потвърди глоба в размер на 370 859 лв., наложена на  „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за заблуждаваща реклама. В края на април пък КЗК наложи на "Лидл България" нова глоба от 1.8 млн. лв. отново заради заблуждаваща реклама. Санкцията е 0.35% от оборота на дружеството за предходната финансова година. Простата сметка показва, че оборотът на Лидл/Lidle за 2015 г. е бил в размер на 500 млн. лв. Повторните едни и същи нарушения, които прави Лидл/Lidl показват, че търговската верига явно печели доста добре, след като може да си позволи да заплаща глоби от по 2 млн. лв. на година и да разкрива нови магазини.

Заблуждаващите реклами се оказва, че са доста чест похват за заблуда на клиентите, който не се прилага само от Лидл/Lidl. Преди време ви бях разказвал за това как Кауфланд съзнателно нарушават закона за защита на потребителите. Оказва се, че това е обичайна практика и при Лидл/Lidl. Най-масовата заблуда, която се използва от търговските вриги е като в промоционалните им каталози се отбелязва с малък шрифт, че някои или всички обявени промоции важат до изчерпване на количествата. Това обаче е нагло и безочливо нарушение на законите и се прави с цел клиентите да си мислят, че нямат право да подават сигнали или оплаквания до съответните комисии. Ето ви как това се случва в мазини Лидл/Lidle.

Виждаме на снимката брошурата на Лидл/Lidl. В горния десен край в синьо пише, че брошурата е за периода 7 – 13 ноември (от понеделник до неделя). Реших да закупя обявени на промоця таблетки за съдомиална машина Finish и посетих магазин на веригата в събота преди обяд. Оказва се, че те вече не се предлагат в магазина, защото са били обявени на промоция до изчерпване на количествата. При положение, че активните дни за пазаруване са именно почивните, как така са се изчерпали ама точно за този активен период и не са налични?


Да се върнем на брошурата. Наистина от Лидл/Lidl са посочили в нея, че промоциите са обявени до изчерпване на количествата. Можете ли да видите къде точно го пише това?

Да, става въпрос за оградения ситен текст най-долу в брошурата. Наистина ще е полезно ако във всяка брошура се поставят и очила така, че поне да може да бъде прочетена. Но аз ще ви кажа какво пише там.

Предложенията са валидни за посочения период или до изчерпване на количествата. Възможно е поради ограничени количества някои артикули да бъдат изчерпани още в първия ден на търговската акция.

Това изцяло пртиворечи обаче на Закона за защита на потребителите според, който търговците са длъжни да осигурят необходимите количества до края на промоционалния период.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:


5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

С дуги думи от Лидл/Lidl много ясно и съзнателно се опитват да манипулират клиентите си в нарушение на закона и използвайки нелояни търговски практики.

Само преди 2 месеца Комисията за защита на потребителите (КЗП) е съставила акт на Лидл/Lidl именно поради използване на същата нелоялна търговска практика.


Както сами виждате въпреки, че на 28 септември 2016 г. Лидл/Lidl получава забрана от Комисията за защита на потребителите, само след малко повече от месец търговската верига прилага отново същия похват за заблуда на потребителите. С други думи не им пука за законите на страната и актовете на КЗП.

Нека продължим да четем по-нататък дребния шрифт.

"Възможно е някои артикули да не са налични във всички разновидности и размери."

Това изречение си е направо нагло признание на Лидл/Lidl, че всъщност промоционалните им каталози могат да бъдат съставени изцяло от лъжлива или неточна информация.

„Лидъл България не носи отговорност за допуснати печатни грешки.“

А кой тогава носи вина?!? Марсианците ли? Все пак печатна грешка може да се окаже и отпечатана цена от 10 лв. за продукт, а той всъщност да е на стойност 100 лв. Само една изпусната нула от печатна грешка. Това не е ли пак опит за заблуда на клиента?

Тъй като законът е ясен по оношение на практиката да се обявяват промоции до изчерпване на количествата, аз днес започвам своя инициатива, с която искам тези нарушения и заобикаляния на закона от страна на печелещите милиони левове търговски вериги да спре. Когато се обяви промоция с начална и крайна дата, това трябва да означава, че до изтичането на последния ден от промоцията, съответната търговска вреига трябва да разполага с наличности. Ако търговска верига иска да обяви промоция до изчерпване на количествата, тези стоки да бъдат посочвани в отделна брошура, в която да се упомоене само началната дата на промоцията, тъй като крайната дата реално е изчерпването на количествата, с които разполага самата верига. Ето защо не би трябвало да има посочена крайна дата на промоцията.

Всеки, който смята, че съм прав и иска да ме подкрепи може да го направи като хареса страницата на блога Икономика и общество, тъй като в нея ще публикувам развитието на моята инициатива и какви действия можем да предприемем, за да спрем търговските вериги да ни лъжат.


7 ноември 2016 г.

Изводите от изборите, които пропуснахме

Анализ на Христо Христов


В изборната нощ коментарите и анализите, които се правят от знайни и незнайни лица, обикновено са разнопосочни и част от тях в следващите дни се обезсмислят. Това не е целенасочено, а просто е продиктувано от липсата на пълна и цялостна информация за случващото се. Най-малко при много близка разлика и непреброени бюлетини, е възможно да има инфарктни обрати само за няколко часа. Някои акценти обаче не могат да бъдат подминати и си тежат на мястото.

Правото на глас, не ти дава право на избор.

Последните 10 години масово сред българина се наложи схващането, че той няма избор за кого да гласува. Лицата в политическия живот на страната се изчерпаха и голяма част от тези, които гледаме днес са имали през последните 26 г. своя досег до властта. Това им е дало възможност да изпълнят всички свои обещания и закани, но така или иначе усещането за разминаване между думите и делата остава. Президентската кампания започна късно поради това, че партиите предприеха стратегия да изчакат ГЕРБ да назове своят кандидат и на база на него те да изградят своите кампании и лица. Дебатите почти липсваха, а където ги имаше завършваха с консенсус, че всеки ще се бори срещу нелегалните бежанци в страната. Лица и лидери нямаше (с изключение може би на Веселин Марешки). Вотът се очертаваше силно партиен, а не личностен. Това не се харесваше на избирателите, но резултатите всъщност показаха друго. Над 90% от гласувалите припознаха някой от представените кандидати като свой и го подкрепиха.

Само около 6 % открито заявиха, че не подкрепят никого от посочените лица. С други думи, колкото и на българския избирател да му се иска да види нови лица в политиката, той продължава да гласува за старите си познайници. Разбира се тук трябва да отбележи и момента, в който се хвърлиха не малко усилия да се обезсмисли опцията „Не подкрепям никого”. Това, че се зачита в изборната активност, но не се класира на равно с останалите резултати, явно е демотивирало много хора да я отбележат. Все пак ако 60% я посочат, а се избере кандидат сред 40% той няма как да бъде легитимен.

Националистите са новият балансьор на властта.

ДПС 26 години бяха окупирали удобната позиция на балансьор на всяка власт. Те винаги стояха в подножието на всички избори, но не взимаха властта, а само изтъргуваха своята подкрепа. Така получаваха министерски кресла, но не поемаха отговорността за съответните кабинети. Твърдият им и добре трениран електорат им позволяваше да бъдат незаобиколим фактор за всяка политическа сила целеща се да стигне до властта.

Официалната подкрепа ДПС отиде за Пламен Орешарски, а той получава около 6%. В същото време патриотичното обединение между ВМРО, НФСБ и Атака взима два пъти и половина по-голям процент и ще бъде основната апетитна хапка за участниците в балотажа. Подкрепата за трите политически сили идва от избиратели, които застават твърдо зад идеите им и са не по-слабо мобилизирани от тези на ДПС. Голям плюс за лидерите на патриотичните формации е, че избирателите им са готови да ги подкрепят дори и при влизане в непопулярни коалиционни споразумения и съюзи, само и в името на основните цели. Например ВМРО влезе в коалиция с политическия проект на Николай Бареков – България без цензура и до голяма степен избута сама кампанията за евроизборите. Въпреки трагикомичния и личащ си от далеч изкуствен проект, той успя да донесе на патриотите един евродепутат. А това е исторически успях за тях. Лидерите на НФСБ и Атака дълги години открито се ненавиждаха и си устройваха сценки от типа „Извини се бе!”, но накрая заровиха томахавките и на пресконференцията в неделя вече Волен Сидеров и Валери Симеонов се обръщаха учтиво един към друг с „господин”.

Дали тази успешна формула ще се запази в следващите години или патриотичното обединение, ще последва съдбата на Реформаторския блок, можем само да гадаем, но в момента те разполагат със силата да сменят колегите си в управлението и да получат министерски кресла.

Дай на народа лекарства и горива и му гледай сеира

Веселин Марешки безспорно е голямата изненада на президентските избори. Бизнесменът явно най-после е успял да открие работещата формула, с която да реализира политическите си амбиции. Подкрепата за него е повече от 10% и е близо до тази на патриотичното обединение. Ако разделим ВМРО, НФСБ и Атака по отделно, Марешки минава и трите партии. Варненският бизнесмен с лекота надмина утвърдени политически лица като Ивайло Калфин. Дори събра по-голяма подкрепа като брой гласове от мобилизираната ДПС. Това отрежда на Марешки летящ старт в политическият живот на страната. Дори и да не повтори силният си резултат на едни предсрочни избори, то със сигурност ще му стигне, за да мине 4% бариера и да влезе в следващия парламент.

Борбата за неговата подкрепа на втори тур също ще бъде силна въпреки, че Марешки в лично качество вече заяви, че е склонен да я даде на президентската двойка издигната от ГЕРБ.

Слави е незаобиколим фактор в българската политика.

Въпреки че Дългият ту отрича, ту дава признаци, че иска да влезе в политиката, инициираният от него референдум показва, че само една дума и влиза със солидно представена парламентарна група в Народното събрание. Референдумът е на косъм да стане задължителен, но дори и това да не се случи, въпросите му ще влязат за обсъждане в парламента. Заложените популистки капани в тях, ще доведат до тяхното отхвърляне или частично приемане. Този ход ще даде още по-силна подкрепа за Слави и политическите му амбиции.

Дали обаче ще видим нова политическа шоу програма все още няма как да подозираме. Единственото сигурно е, че подкрепата, която получава Трифонов е достатъчно голяма, за да бъде подмината с лека ръка.

Властта опиянява.

Така най-общо можем да определим представянето на ГЕРБ на изборите. Често се случва, че докато си на върха не виждаш как термитите изяждат стола ти. Резултатът на управляващата партия може да се обясни с две основни грешки допуснати от Борисов. На първо място е неподходящата кандидатура на Цачева. Да, тя може да е „най-подготвеният кандидат” (по думите на самия Борисов), но все пак освен да познава законите и начинът на функциониране на президентската институция, тя все пак трябва да има и подкрепата и одобрението на обществото. Именно налагането на лице, което я няма, доведе и отчасти до протестен вот срещу ГЕРБ. Избирателите се почувстваха като безгласна буква, която се използва само да изпълнява желанията на политиците. Все пак преди обявяването на Цачева като кандидат за президент на ГЕРБ, според социологическите проучвания партийният (все още неизвестен към онзи момент) кандидат събираше подкрепа от близо 40%. Липсата на кампания също изигра лоша шега на Борисов, защото той не успя да наложи своя избор сред гласоподавателите.

Последната половин година около ГЕРБ и Бойко Борисов се вихриха редица скандали. Последният бе с пренасочването в последния момент на подкрепата на България от Ирина Бокова към Кристалина Георгиева и провалът й в битката за поста в ООН. Коментарът на Борисов не удовлетвори избирателите. Още няколко дребни скандала и постоянни атаки от коалиционните му партньори от Реформаторите към него, също отнеха от силата на партията, а самият той не виждаше смисъл в това да отговаря на нападките или да им обръща внимание, за да не им придава тежест. Всичко това събирателно се прояви и на изборите в неделя.

От тук нататък пред ГЕРБ и Борисов стои силно мобилизиране и много по-активна работа в посока какво искат и очакват избирателите от тях. Стягането на партийните редици и избирането на по-подходящи коалиционни партньори от Реформаторите могат да помогнат на ГЕРБ да завърши започналия мандат. Дали обаче това ще е пътят или ще видим нови парламентарни избори 2017 г. е може би въпрос на пресмятане и социология. Към момента обаче в мача ГЕРБ има вдигнат жълт картон и им предстои тежко второ полувреме.

Незвисимостта на пилота е под въпрос

Ген. Радев на няколко пъти в пресконференцията си подчерта, че той е независим кандидат и не разбира как точно функционират партийните архитектури. Въпреки че той има безспорно доказани лидерски умения и явно желание да бъде независим, това може да се окаже, че няма да бъде толкова лесна задача. Самият Радев не влезе в предизборен дебат с нито един свой опонент. Това по-скоро говори за страх, породен от непознаване на законите и начинът на функциониране на институцията, която иска да оглави. В тази ситуация решаваща ще бъде намесата на неговият вице-президент Илиана Йотова, което пък дава възможност за намеса в делата му от страна на БСП. Дали Радев ще е в състояние да парира тези намеси е въпрос с неясен отговор. Все пак едно е да бъдеш генерал в система с ясна йерархична структура и дефинирани задачи и отговорности, а съвсем друго е да се бориш с „хлъзгави” политици.

В обобщение на всичко казано до тук можем да очакваме една много интересна 2017 г. Желанието на избирателите за промяна на политическата сцена в страната, се оказва че може и да се сбъдне. Освен променена избирателна система, можем да очакваме и нови лица в парламента.

2 ноември 2016 г.

Какво се случи с банковата система след стрес-тестовете?

Анализ на Христо Христов


В понеделник към края на работния ден, най-посещаваното място в интернет не бяха социалните мрежи, а сайтът на Българска народна банка. Причината е, че тогава централната банка публикува тримесечната си статистика за състоянието на банковата система в страната към края на м. септември. Данните са първите след официалното приключване на проведените стрес-тестове на банките.

Общата сума на активите нараства през тримесечието с 1.2 млрд. лв. (1.3%) и в края на септември е 89.8 млрд. лв. За третото тримесечие най-голям ръст на активите в банковата система реализира Уникредит Булбанк с 557.7 млн. лв. Още през месец май банката обяви, че половината от печалбата й за 2015 г., (около 145 млн. лв.) ще бъде реинвестирана в нови проекти. На второ място по ръст на активите е ЦКБ с 161.5 млн. лв., а след тях са СЖ Експресбанк, която добавя нови 152 млн. лв. към активите си.

Отчетните данни на БНБ показват и ръст на нетния общ оперативен приход на банките. Той нараства за последните 12 месеца със 182.6 млн. лв. или 6.2% до малко над 3 млрд. лв. Най-голям ръст тук отбелязва Първа инвестиционна банка с 73.2 млн. лв. (27.6%) или общ приход от 338.3 млн. лв. След нея по ръст се нареждат ЦКБ с 36.9 млн. лв. до 128.3 млн. лв. и ОББ с 30.6 млн. лв. до 300.8 млн. лв. Инвестбанк също подобряват приходите си с 10.8 млн. лв. като за банката това е ръст спрямо септември 2015 г. от 39.8%. Така общите приходи на банката са 39 млн. лв. Подобряващите се приходи индикират за повишената рентабилност на банките в системата.

Нетен общ оперативен приход на банките към края на м. септември 2016 г. и 2015 г.

Източник: www.bnb.bg

Повишените приходи на банките оказват и силен тласък на общата печалба в сектора. Към края на м. септември тя надхвърля 1 млрд. лв. и бележи ръст с 35.1% в сравнение с година по-рано. Най-голям ръст в печалбите си отбелязват Райфайзенбанк с 54.1 млн. лв. до 121 млн. лв. следвана от Първа инвестиционна банка с 45,1 млн. лв. до 55 млн. лв. и ОББ с 36.6 млн. лв. до 93 млн. лв. Въпреки че предписанията на БНБ за изграждане на допълнителни буфери са към ПИБ и Инвестбанк и двете банки остават на печалба. Печалбата на Инвестбанк е в размер на 802 хил. лв. и бележи спад в сравнение с година по-рано от 413 хил. лв. 

Високите приходи позволяват на ПИБ и Инвестбанк да заделят по-голяма част от печалбите си като обезценки. Към края на м. септември тяхното ниво за ПИБ е 140 млн. лв., а за Инвестбанк числото е 17.8 млн. лв. По този начин двете банки изграждат допълнителни капиталови буфери в размер на 201 млн. за ПИБ и 18.6 млн. лв. за Инвестбанк. Това бе заложено и в одобрените от БНБ планове на двете банки. Акцентът е в намаляване на риска, чрез по-големи обезценки идващи от печалбите на банките и капитализиране на останалата й част. Прочитът на данните показва, че ПИБ и Инвестбанк имат достатъчно лостове, с които сами да покрият напълно изискванията на БНБ в определените срокове. 

На ниво система основните финансови параметри остават стабилни. Ликвидните активи възлизат в края на септември на 28.7 млрд. лв., а коефициентът им е 37.35%. Общият размер на депозитите в банковата система в края на септември е 76.2 млрд. лв., или с 1.0 млрд. лв. (1.3%) повече спрямо края на второто тримесечие на годината. 

В навечерието на стрес-тестовете всички банки се презастраховаха и станаха твърде консервативни в отпускането на кредити с цел по-добро представяне. След като резултатите вече са факт и върху банките няма натиск, можем да очакваме и разхлабване на кредитната им политика. Това ще направи кредитите по-достъпни като условия и изисквания към клиентите. Лихвената статистика на БНБ регистрира през септември 2016 г., че средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява в сравнение със септември 2015 г. с 0.51 пр.п. до 10.21%, а по тези в евро – с 0.95 пр.п. до 6.17%. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.98 пр.п. до 4.74%, а по тези в евро – с 0.60 пр.п. до 5.24%. 

Данните на БНБ сочат, че тримесечният прираст на брутния кредитен портфейл на банковия сектор (без кредитите и авансите за сектори „централни банки“ и „кредитни институции“) възлиза на 436 млн. лв. (0.8%). Увеличението при кредитирането на домакинствата е с 218 млн. лв. Лидер с най-голям обем отпуснати жилищни кредити е Банка ДСК с 1 956 млн. След нея се нареждат Уникредит Булбанк с портфейл от 1 624 млн. лв. и Юробанк и Еф Джи България (Пощенска банка) с 1 355 млн. лв. При потребителските кредити челната тройка се заема от Банка ДСК с 2 564 млн. лв., Райфайзенбанк с 968 млн. лв. и ОББ с 967 млн. лв. При корпоративните кредити ръстът е в размер на 202 млн. лв. Тук в топ 3 между банките с най-добри условя за бизнеса са Уникредит Булбанк, чиито портфейл е в размер на 7 235 млн. лв., Първа инвестиционна банка с 4 015 млн. лв. и ОББ с 2 641 млн. лв. 

В края на третото тримесечие БНБ отчита и понижение на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система. В края на септември тяхното ниво е 10 472 млн. лв., докато през юни обемът им е бил 10 592 млн. лв. 

Данните недвусмислено потвърждават и думите на Димитър Радев за стабилността в банковата система на страната.