30 ноември 2016 г.

Политическите кризи лесно преминават в икономически

Анализ на Христо Христов

Парите обичат тишината. Тази максима се е наложила във финансовия сектор през цялото му съществуване като такъв. Тя обаче кореспондира и с пълна сила за това как гледа бизнесът на икономиката. Стабилността и лесната предвидимост в една икономика е магнит за инвестиции в нея и правене на бизнес. Българската икономика е малка и силно подвластна на чуждестранни инвестиции. Преди 10 години бъдещето й изглеждаше бляскаво. Приемането на страната в ЕС отваряше вратите на бизнеса към общия европейски пазар, а единомислието на политическите формации предначертаваше ясен и предвидим курс на провеждани политики. Така през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха впечатляващите 29,4% дял от БВП. Работните заплати нарастваха, а благосъстоянието на българинът се подобряваше. Кредитирането се увеличаваше, защото се усещаше общото спокойствие за утрешния ден и сигурността за доходите.

Световната икономическа и финансова криза забави значително икономическото развитие на страната ни, но добрата инерция й позволи тя да понесе значително по-леко ударите в сравнение с други страни. И докато всички гледаха в посока на това кога и как световните пазари ще започнат да показват признаци на съвземане, в страната ни други процеси започнаха да оказват негативно влияние.

Невъзможността на политическия елит да сформира стабилно и работещо правителство започна да тежи на икономиката и да забавя значително възстановяването й. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), политическата криза през 2013 г. и 2014 г. е струвала на икономиката ни 1,5 млрд. лв. Толкова е разликата между прогнозните и събраните данъчни приходи. Реалната цифра обаче е много по-голяма, тъй като тук не се включват инвестициите, които са били замразени или изтеглени от страната, поради неяснотата в икономическата политика.

Невъзможността да се състави стабилно правителство, скъсява значително хоризонтите, които имат политическите партии. Това от своя страна води до непредвидимост във взиманите решения и провежданите политики. Зачестяват значително опитите на политиците с популистки и краткосрочни решения да се справят с дългосрочни проблеми, което в крайна сметка води до тяхното задълбочаване. С други думи ако средата за правене на бизнес днес изглежда по един начин днес, то при изпадане в политическа криза, тя може да се промени рязко и тези промени да я направят неблагоприятна за инвестиране, а направените вече инвестиции от печеливши да станат губещи.

Политическата обстановка в момента не изпълва изцяло дефиницията за политическа криза, но индикациите са, че само след броени месеци, това може да се промени. Нито една политическа сила самостоятелно не може да формира мнозинство в парламента, а коалиционната формула показва, че са необходими поне 3 партии, за да се разчита на такова. Вижданията на парламентарнопредставеите политически формации се разминават съществено по отношение желаните от тях политически решения.

ГЕРБ изготвиха консервативен тип бюджет, който обаче според БСП е антисоциален и не позволява икономически растеж. Левите преди две седмици пък остро заговориха за премахване на плоския данък (който сами въведоха по време на кабинета Станишев). Патриотите, които се наредиха като трета политическа сила на изминалите президентски избори, пък настояват за минималната пенсия от 300 лв. въпреки, че средства за това няма. Само тези няколко тези показват, че вижданията за всяка политическа сила за бюджетната рамка е съвършено различна, а това означава различни икономически политики, които биха се водили. Именно тази несигурност плаши и отблъсква инвестициите в страната.

Данните за преките чуждестранни инвестиции показват, че през до 2013 година тяхното ниво е започнало да се стабилизира и дори е отбелязало малък ръст. След политическата криза, в която изпадна страната 2013-2014 г. тяхното ниво пада до 1 161 млн. евро. в края на 2014 г. или 2,7% дял от БВП. Това е най-ниското ниво на ПЧИ за последните 10 г. След съставянето на правителство тяхното ниво се покачва и по данните показват, че в най-лошия случай през 2016 г. ще се запази обемът от 2015 г.
Източник: БНБ

За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запазва темповете си от 2015 г. и достигна 3%. Частното потребление се поваша с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в икономиката се повишават със 7,1% за периода януари-юни. Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г. при 1,8% за същия период на 2015 г.

Това показва яркият контраст при работеща политическа среда, която е лесно предвидима и не работеща, чиито управленски мандат може да бъде прекратен във всеки един момент. Неясната политическа обстановка непременно ще доведе до нов задълбочаващ се спад в преките инвестиции. Управленската формула, която бе до този момент не се харесва на никоя политическа партия, но и последните данни за нагласите на населението показват, че тя няма изгледи да бъде променена. Докато няма ясно изразено мнозинство и политическо единомислие, инвестициите ще продължат да заобикалят страната ни.

Друг нюанс подчертаващ рисковете за икономиката при една политическа криза е проявата и силното застъпване на популизма. С цел да се харесат на повече избиратели политическите партии започват да обещават неизпълними неща свързани най-вече с увеличаване на доходите и стандарта на живот чрез увеличаване на държавните разходи, а не чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес.

Самият Бюджет 2017 г. залага на увеличение на разходите с 850 млн. лв. за социални грижи, образование и здравеопазване. Сектори, в които работят голям брой заети и са пряко зависими от държавата. В същото време в условията на неясна политическа среда Бюджет 2017 г. не предвижда провеждане на реформи, тъй като не е ясно кой ще трябва да ги изпълни. По този начин финансите на държавата се движат по линията на най-малкото съпротивление и натрупаният дефицит ще трябва да се покрива с нов дълг вместо с ускорен растеж на бизнеса.

Политическата несигурност обаче не е единственият проблем, с който ще се наложи да се сблъска страната ни. Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. За да се защити българската икономика от влиянието на тези външни фактори, безспорно основна роля ще имат провежданите икономически политики на правителството. Това поставя политиците в ситуация, в която трябва бързо да намерят работеща управленска формула, за да не се превърне задълбочаващата се политическата криза в проводник на икономическа такава.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



Няма коментари:

Публикуване на коментар