Пропускане към основното съдържание

Изводите от изборите, които пропуснахме

Анализ на Христо Христов


В изборната нощ коментарите и анализите, които се правят от знайни и незнайни лица, обикновено са разнопосочни и част от тях в следващите дни се обезсмислят. Това не е целенасочено, а просто е продиктувано от липсата на пълна и цялостна информация за случващото се. Най-малко при много близка разлика и непреброени бюлетини, е възможно да има инфарктни обрати само за няколко часа. Някои акценти обаче не могат да бъдат подминати и си тежат на мястото.

Правото на глас, не ти дава право на избор.

Последните 10 години масово сред българина се наложи схващането, че той няма избор за кого да гласува. Лицата в политическия живот на страната се изчерпаха и голяма част от тези, които гледаме днес са имали през последните 26 г. своя досег до властта. Това им е дало възможност да изпълнят всички свои обещания и закани, но така или иначе усещането за разминаване между думите и делата остава. Президентската кампания започна късно поради това, че партиите предприеха стратегия да изчакат ГЕРБ да назове своят кандидат и на база на него те да изградят своите кампании и лица. Дебатите почти липсваха, а където ги имаше завършваха с консенсус, че всеки ще се бори срещу нелегалните бежанци в страната. Лица и лидери нямаше (с изключение може би на Веселин Марешки). Вотът се очертаваше силно партиен, а не личностен. Това не се харесваше на избирателите, но резултатите всъщност показаха друго. Над 90% от гласувалите припознаха някой от представените кандидати като свой и го подкрепиха.

Само около 6 % открито заявиха, че не подкрепят никого от посочените лица. С други думи, колкото и на българския избирател да му се иска да види нови лица в политиката, той продължава да гласува за старите си познайници. Разбира се тук трябва да отбележи и момента, в който се хвърлиха не малко усилия да се обезсмисли опцията „Не подкрепям никого”. Това, че се зачита в изборната активност, но не се класира на равно с останалите резултати, явно е демотивирало много хора да я отбележат. Все пак ако 60% я посочат, а се избере кандидат сред 40% той няма как да бъде легитимен.

Националистите са новият балансьор на властта.

ДПС 26 години бяха окупирали удобната позиция на балансьор на всяка власт. Те винаги стояха в подножието на всички избори, но не взимаха властта, а само изтъргуваха своята подкрепа. Така получаваха министерски кресла, но не поемаха отговорността за съответните кабинети. Твърдият им и добре трениран електорат им позволяваше да бъдат незаобиколим фактор за всяка политическа сила целеща се да стигне до властта.

Официалната подкрепа ДПС отиде за Пламен Орешарски, а той получава около 6%. В същото време патриотичното обединение между ВМРО, НФСБ и Атака взима два пъти и половина по-голям процент и ще бъде основната апетитна хапка за участниците в балотажа. Подкрепата за трите политически сили идва от избиратели, които застават твърдо зад идеите им и са не по-слабо мобилизирани от тези на ДПС. Голям плюс за лидерите на патриотичните формации е, че избирателите им са готови да ги подкрепят дори и при влизане в непопулярни коалиционни споразумения и съюзи, само и в името на основните цели. Например ВМРО влезе в коалиция с политическия проект на Николай Бареков – България без цензура и до голяма степен избута сама кампанията за евроизборите. Въпреки трагикомичния и личащ си от далеч изкуствен проект, той успя да донесе на патриотите един евродепутат. А това е исторически успях за тях. Лидерите на НФСБ и Атака дълги години открито се ненавиждаха и си устройваха сценки от типа „Извини се бе!”, но накрая заровиха томахавките и на пресконференцията в неделя вече Волен Сидеров и Валери Симеонов се обръщаха учтиво един към друг с „господин”.

Дали тази успешна формула ще се запази в следващите години или патриотичното обединение, ще последва съдбата на Реформаторския блок, можем само да гадаем, но в момента те разполагат със силата да сменят колегите си в управлението и да получат министерски кресла.

Дай на народа лекарства и горива и му гледай сеира

Веселин Марешки безспорно е голямата изненада на президентските избори. Бизнесменът явно най-после е успял да открие работещата формула, с която да реализира политическите си амбиции. Подкрепата за него е повече от 10% и е близо до тази на патриотичното обединение. Ако разделим ВМРО, НФСБ и Атака по отделно, Марешки минава и трите партии. Варненският бизнесмен с лекота надмина утвърдени политически лица като Ивайло Калфин. Дори събра по-голяма подкрепа като брой гласове от мобилизираната ДПС. Това отрежда на Марешки летящ старт в политическият живот на страната. Дори и да не повтори силният си резултат на едни предсрочни избори, то със сигурност ще му стигне, за да мине 4% бариера и да влезе в следващия парламент.

Борбата за неговата подкрепа на втори тур също ще бъде силна въпреки, че Марешки в лично качество вече заяви, че е склонен да я даде на президентската двойка издигната от ГЕРБ.

Слави е незаобиколим фактор в българската политика.

Въпреки че Дългият ту отрича, ту дава признаци, че иска да влезе в политиката, инициираният от него референдум показва, че само една дума и влиза със солидно представена парламентарна група в Народното събрание. Референдумът е на косъм да стане задължителен, но дори и това да не се случи, въпросите му ще влязат за обсъждане в парламента. Заложените популистки капани в тях, ще доведат до тяхното отхвърляне или частично приемане. Този ход ще даде още по-силна подкрепа за Слави и политическите му амбиции.

Дали обаче ще видим нова политическа шоу програма все още няма как да подозираме. Единственото сигурно е, че подкрепата, която получава Трифонов е достатъчно голяма, за да бъде подмината с лека ръка.

Властта опиянява.

Така най-общо можем да определим представянето на ГЕРБ на изборите. Често се случва, че докато си на върха не виждаш как термитите изяждат стола ти. Резултатът на управляващата партия може да се обясни с две основни грешки допуснати от Борисов. На първо място е неподходящата кандидатура на Цачева. Да, тя може да е „най-подготвеният кандидат” (по думите на самия Борисов), но все пак освен да познава законите и начинът на функциониране на президентската институция, тя все пак трябва да има и подкрепата и одобрението на обществото. Именно налагането на лице, което я няма, доведе и отчасти до протестен вот срещу ГЕРБ. Избирателите се почувстваха като безгласна буква, която се използва само да изпълнява желанията на политиците. Все пак преди обявяването на Цачева като кандидат за президент на ГЕРБ, според социологическите проучвания партийният (все още неизвестен към онзи момент) кандидат събираше подкрепа от близо 40%. Липсата на кампания също изигра лоша шега на Борисов, защото той не успя да наложи своя избор сред гласоподавателите.

Последната половин година около ГЕРБ и Бойко Борисов се вихриха редица скандали. Последният бе с пренасочването в последния момент на подкрепата на България от Ирина Бокова към Кристалина Георгиева и провалът й в битката за поста в ООН. Коментарът на Борисов не удовлетвори избирателите. Още няколко дребни скандала и постоянни атаки от коалиционните му партньори от Реформаторите към него, също отнеха от силата на партията, а самият той не виждаше смисъл в това да отговаря на нападките или да им обръща внимание, за да не им придава тежест. Всичко това събирателно се прояви и на изборите в неделя.

От тук нататък пред ГЕРБ и Борисов стои силно мобилизиране и много по-активна работа в посока какво искат и очакват избирателите от тях. Стягането на партийните редици и избирането на по-подходящи коалиционни партньори от Реформаторите могат да помогнат на ГЕРБ да завърши започналия мандат. Дали обаче това ще е пътят или ще видим нови парламентарни избори 2017 г. е може би въпрос на пресмятане и социология. Към момента обаче в мача ГЕРБ има вдигнат жълт картон и им предстои тежко второ полувреме.

Незвисимостта на пилота е под въпрос

Ген. Радев на няколко пъти в пресконференцията си подчерта, че той е независим кандидат и не разбира как точно функционират партийните архитектури. Въпреки че той има безспорно доказани лидерски умения и явно желание да бъде независим, това може да се окаже, че няма да бъде толкова лесна задача. Самият Радев не влезе в предизборен дебат с нито един свой опонент. Това по-скоро говори за страх, породен от непознаване на законите и начинът на функциониране на институцията, която иска да оглави. В тази ситуация решаваща ще бъде намесата на неговият вице-президент Илиана Йотова, което пък дава възможност за намеса в делата му от страна на БСП. Дали Радев ще е в състояние да парира тези намеси е въпрос с неясен отговор. Все пак едно е да бъдеш генерал в система с ясна йерархична структура и дефинирани задачи и отговорности, а съвсем друго е да се бориш с „хлъзгави” политици.

В обобщение на всичко казано до тук можем да очакваме една много интересна 2017 г. Желанието на избирателите за промяна на политическата сцена в страната, се оказва че може и да се сбъдне. Освен променена избирателна система, можем да очакваме и нови лица в парламента.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…