сряда, 16 август 2017 г.

БВП показва растеж от 3.6% през второто тримесечие на 2017 г.

Източник: НСИ

През второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.9% спрямо първото тримесечие на 2017 г. според сезонно изгладените данни.

Експресните оценки за БВП се основават на предварителни налични към момента месечни и
тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и
ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация.

Разработените експресни оценки за второто тримесечие на 2017 г. са подготвени в срок от 47
дни след отчетния период. Те са представени в стандартен формат за публикуване на тримесечните данни на националните сметки - стойностен обем в текущи цени, относителни дялове на компонентите в състава на БВП и темпове на прираст, получени от сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие и спрямо същото тримесечие на предходната година.

Съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания НСИ ще подготви и публикува предварителни оценки за тримесечните данни за БВП за второто тримесечие на 2017 г. на 5 септември 2017 година.

БВП в стойностен обем, текущи цени

Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 24 309 млн. лева.

Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2017 г. е 20 958 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (76.0%), което в стойностно изражение възлиза на 18 482 млн. лева. През второто тримесечие на 2017 г. бруто капиталообразуването е 5 238 млн. лв. и заема 21.6% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.

Тримесечни изменения 

През второто тримесечие на 2017 г. спрямо първото тримесечие на 2017 г. БВП1 по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.9% (табл. 2 от приложението). За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.9%.

Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто
тримесечие на 2017 г. принос за регистрирания икономически растеж спрямо първото тримесечие на 2017 г. има бруто образуването на основен капитал - с 2.4%, износа на стоки и услуги - с 1.7%, и крайното потребление - с 0.4%.

Годишни изменения

През второто тримесечие на 2017 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.6% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 3.8%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4.2%. Бруто образуването на основен капитал отчита спад с 0.9% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 6.1 и 7.0%.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.






понеделник, 14 август 2017 г.

Интересът към потребителски кредити с фиксирана лихва расте

В края на юни 2017 г. търсенето на потребителски кредити нараства преди летните месеци. Общият портфейл на банковата система се увеличава с 2,4% или с 208 млн. лв. Този ръст е рекорден за последните почти 10 години. С най-много отпуснати потребителски кредити през тримесечието могат да се похвалят от Първа инвестиционна банка / Fibank ( 47,3 млн. лв.), Райфайзенбанк (38 млн. лв.), ЦКБ (35 млн. лв.), Банка ДСК (30,4 млн. лв.) и СЖ Експресбанк (20,8 млн. лв.).

Графика: тримесечен ръст на отпуснатите потребителски кредити март-юни 2017 г. (в хил. лв.)
Източник: БНБ

Актуални данни от проучване на СЖ Експресбанк пък показват, че средният размер на потребителски кредит е в размер на 12 000 лв., а най-често от такъв продукт се възползват клиенти на възраст 40-49 г. (29%).

Тенденцията, която се наблюдава в последните години е, че все повече хора се интересуват от кредити с фиксирана лихва. Според експертите от банката това се дължи на негативния опит от последната финансовата криза и стремежа към предвидимост на разходите. Въпреки тенденцията за понижаване на лихвените нива по потребителските кредити през последните години, потребителите са предпазливи и не разчитат изцяло на това, а търсят сигурността на фиксираната лихва за по-дълъг срок.

Рекордните ръстове за последните близо 10 години при потребителските и жилищните кредити се обуславят и от най-ниските нива лихвите, които бяха достигнати. Лихвеният бюлетин на БНБ отчита, че през юни 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с юни 2016 г. с 1.73 пр.п. до 7.78%, а по тези в евро – с 1.62 пр.п. до 5.07%. При жилищните кредити в левове той намалява с 1.04 пр.п. до 3.93%, а по жилищните кредити в евро – с 1.83 пр.п. до 3.92%.

За да можем да отговорим на потребностите на клиентите, офертата ни по потребителски кредит „Експресо“ е с фиксирана лихва за целия период до 10 години.“, коментира Димитър Иванов, ръководител на отдел „Индивидуални клиенти“ в СЖ Експресбанк.

Предложението на СЖ Експресбанк по кредит „Експресо“ е с фиксирана лихва до 10 г., и специална отстъпка в размер на 50% от такса одобрение. Промоционалните условия са валидни до края на месец август.

Как се развиха Блоговете в България през годините


Много хора се изказват за това какво са блоговете, как да се използват и как са се развили. За някои неща бих се съгласил с тях, но за други ми се струва, че изобщо не са отваряли блог, а просто са чули някой прехвален лектор, който разказва прекрасни, но клиширани истории. За това и аз реших да споделя мнението си. Все пак вече съм натрупал над 8 години блогърстване.

Апогеят на блоговете дойде в периода между 2009 г. и някъде 2011 г. - 2012 г. Тогава те бяха в стихията си. Колкото и да е странно в България в не малка степен те бяха популяризирани от политическата кампания завършила с историческа победа на Барак Обама като президент на САЩ. Тогава неговите пр – специалисти успяха да обяздят много умело всички социални мрежи и така посланията на чернокожия политик да стигнат до повече избиратели. Тази „иновация“ се разнесе на далече и накара много хора да се запитат дали и аз не мога да бъда блогър. А историите зад океана как добрите блогъри могат да се издържат само от това да стоят удобно в дома си и да излагат своите мисли на показ, допълнително провокираха интереса сред българите.

Едва ли вече някой си спомня, но в парламентарните избори през 2009 г. блоговете в България също се превърнаха в политически инструмент. Лидерът на левицата, тогава Сергей Станишев, откри своя личен блог с официална пресконференция и обеща да го списва редовно. Тъмно синият Иван Костов, тогава още действащ политик, също се захвана да общува с избирателите си посредством блог. Към тези имена можем да прибавим Мартин Димитров, Николай Младенов от ГЕРБ, Надежда Нейнски, Николай Камов от БСП. Днес обаче тези блогове или не работят или можете да видите, че последните публикации са от поне 4-5 години.

Причината е, че политиците прехвърлиха изцяло комуникацията със своите избиратели през Facebook. Формата на социалната мрежа им позволява да кажат в кратък статус, това което желаят и да водят пряка комуникация. Блоговете се оказаха прекалено тежки за забързаният им начин на живот.

Във времето преди 2009 г. телевизия ReTV, която днес вече не се излъчва, даваше често трибуна на блогъри. Признавам, че и моята персона също е била гост в техни предавания. Това, което започнаха да правят блогърите e да разчупват налаганите стереотипи на поднасяне на информация и предлагани гледни точки. В традиционните медии обикновено присъстваха само по няколко гледни точки изказвани едни и също познати лица. Често коментиращите, сутрин бяха в сутрешните блокове по телевизиите, след това интернет сайтовете препечатваха казаното от тях, по обяд даваха интервю за някоя печатна медия, след обяд звучаха по радото и накрая завършваха деня с второ гостуване в друга телевизия. Както сами можете да се досетите, колкото и да са именити експертите, няма как навсякъде да изразят различна гледна точка и просто преповтарят мнението си. Пъстротата на блогърите от друга страна поднасяше различен поглед и караше хората да се замислят.

В България може би най – комерсиални по онова време станаха публицистичните блогове, които разглеждаха всяка новина свързана с обществения и политически живот. Не случайно и част от по-четените блогъри веднага бяха забелязани и от политическите партии. Някои от тях приеха поканите им да участват в политическия живот на страната като гражданска квота. Те често се явяваха по медиите, думите им се цитираха наред с тези на експертите.

Тогава някак си да си блогър означаваше да се занимаваш с политически въпроси и да оправяш страната. Много по-рядко под светлините на прожекторите на медиите попадаха блогъри, които пишеха поеми, водеха технологични блогове, кулинарни или други. Интересът към тях от страна компаниите обаче амбицираше все повече и повече хора да стават автори. Кризата сви рекламните бюджети. Появиха се понятия като герила маркетинг. На кратко това е подход при провеждането на промоции, залагащ на новаторството и въображението вместо на големия рекламен бюджет. Обикновено кампаниите при този вид маркетинг са неочаквани и нестандартни, поставени на всевъзможни и нетрадиционни места. Неговата цел е да създаде уникални, привлекателни и провокиращи мисленето концепции, които да изпъкнат и да се откроят измежду огромния рекламен шум. Ето тук блоговете намериха своето място. Те бяха уникални имаха своя читателска аудитория и можеха да правят така наречената реклама от уста на уста. А това някой да говори за твоя продукт положителни неща, е мечтата на всеки рекламист и PR.

Започнаха да се правят сбирки на блогъри разходите, за които бяха поемани от една или друга компания. На блогърите им се подаряваха различни видове телефони, игри и какви ли не технологични джаджи. Някои компании дори изпращаха блогъри на изложения в други страни. Поднасяха се кошници с лакомства за рождени дни на блогъри. И всичко беше в името те да напишат добра дума за компания или продукт.

Разбира се целият този интерес започна да провокира и много хора, които просто имаха желание да получат безплатен продукт, услуга или хонорар, да стартират свои блогове. След две бързи публикации написани в обедната почивка те започнаха да се изживяват като едни от най-четените блогъри и критикуваха всеки, който не споделя техните публикации или мнение. Те често не бяха канени на събития на компании, поради ниското качество на създаваното съдържание и яростно критикуваха тези компании и блогърите, които са присъствали. Започваше престрелка и нападки как някой блогър се е „продал“ на компанията Х и за това пише положителни коментари и публикации за нея. Други пък започнаха да използват блоговете като инструмент за оказване на натиск и откровен рекет. Решават, че искат да отидат на почивка и започват да предлагат на различни компании в туристическия бранш да им я платят. Всяка, която откаже получава веднага негативна публикация в блога и обиди.

Така ефектът от работата с блогъри започваше да се превръща в дефект. Няма как да се поддържа контакт с всички и всички да получават внимание. Въпреки че хейтърите не получаваха особено голямо внимание в социалните мрежи и често тяхното грубо отношение ги оставяше без читатели, развитието на блоговете се препъна в редица камъни пред своя път.

Компаниите и блогърите не успяха да се сработят заедно. Каквото и да си говорим нищо не става без пари. От една страна компаниите все пак разполагаха макар и със силно редуцирани бюджети, но малко от тях инвестираха средства в реклама или подкрепа на блогове. По този начин блогърите не успяха да превърнат своето хоби в професия. За да бъдеш на гребена на вълната трябва да създаваш постоянно интересна информация, която да предлагаш на своите читатели. Когато го правиш като хоби отнемаш от свободното си лично време, което така или иначе не е много. Публикациите изискват време, за да бъдат създадени. Анализите искат разглеждане и систематизиране на редица данни и подбор на информация от различни източници. Аз например, когато се роди дъщеря ми почти не намирах време 2-3 години да пиша за блога си, защото цялото ми свободно време бе заето с нея. Един от интересните блогове, които следя и чета с удоволствие е Сандъците - Българският портал за стара техника . От него може да се научат много неща, за които дори не сте подозирали, но зад това стои много време за проучване от страна на автора Антон Оруш.

Ако обаче един блогър има зад гърба си финансовата подкрепа на една или няколко компании, които да му осигуряват достатъчно средства, за да се издържа, то той може да разгърне потенциала си като се посвети на създаването на интересни текстове. Така броят на публикациите ще нараства и връзката с читателите ще е по-силна.

Друг сериозен проблем, който тегнеше над блоговете бе липсата на статистика относно, кой, колко и дали изобщо се четат конкретни блогове. Така зад думите влиятелен блогър нямаше покритие. Много блогъри получаваха внимание само поради лични контакти с медии или в рекламни и пр среди. Реално обаче блоговете им не представляваха интерес за читателите. Всеки блогър реагираше като стара мома запитана за нейната възраст, когато компания поискаше да види колко са месечните посещения в блога му. Все пак да даваш средства без да знаеш до потенциално колко хора може да достигне посланието ти не е изгодна сделка, а социално подпомагане.

За индикатор колко четен е даден блог започна да бъде приеман размерът на неговата фен-страница в социалната мрежа Facebook. Не след дълго обаче политиката на Facebook да печели от всеки и от всичко случващото се в социалната мрежа, нанесе сериозен удар на блогърите. Ако в началото информацията публикувана на фен-страницата достигаше до стените на всички фенове, то с времето този информационен поток бе ограничен и днес информацията достига до неповече от 5-10% от всички фенове. След допълнителни настройки феновете сами могат да зададат приоритет, че желаят да получават информация от тази страница, но и това пак няма да им гарантира, че ще видят всеки публикуван пост. Целта на тази „цензура“ е да се заплатят няколко долара на Facebook ако имате желание публикациите да достигнат до повече хора.

Така най-мощният канал за разпространение на информация постави високи прегради пред блогърите. Четаемостта започна да намалява, интересът на рекламодателите да охладнява, а смисълът да се поддържа блог да се губи. Все пак ако искате да говорите сами със себе си, можете да го правите успешно пред огледалото в банята.

Друг канал за разпространение на информацията от блоговете бяха традиционните медии. Те често даваха трибуна и на мнения на блогъри. В пика на блоговете започнаха да се появяват и оракули, които закриваха традиционните медии и предричаха тотално господство на блоговете. Определяха ги като независим и безпристрастен източник на информация за обществото, а медиите зависеха от своите рекламодатели и за това спестяваха истини и новини. Така и някои хора не успяха да разберат, че медиите и блоговете не са две взаимно заменими неща, а две взаимно свързани. Както вече казах по-горе няма как да правиш нещо професионално безплатно. Времето го доказа. Медиите продължиха да съществуват, а блоговете оредяха. Част от медиите продължиха да ползват материали от блогове, но не рядко могат да се срещнат и случаи, в които името на автора и блога се изпускат. Истината е, че медиите не обичат да препечатват текстове от блогове заедно с други свои конкуренти, а искат те да бъдат създавани специално за тях.

Медиите и блоговете са взаимно свързани. Добрите блогъри често са цитирани в медиите и по този начин тяхната разпознаваемост сред обществото нараства. Това пък им осигурява нови читатели за блоговете.

Някои медии като Капитал и Дневник направиха генератори на новини от блогове. Днес обаче информационният поток е толкова всеобхватен, че интересът към тези секции е слаб. Друг опит за прокарване на информационен канал за блогове бе сайта http://topbloglog.com/ , но и тук интересът на читателите е силно намален.

Проблем пред разпространението на информация в блоговете създаде и самата търсачка Google. За да се индексират блоговете по-лесно трябва да се правят постоянни SEO оптимизации. Това пък е специфична материя, която изисква допълнителни познания или разходи, за да се прави регулярно от специалисти. Друг казус, с който се сблъскват блогърите пък е, че алгоритните на най-използваната в света търсачка, слагат акцент не само на уникалността на съдържанието, но и на трафика. Така блогърът може да е написал и публикувал първи уникално съдържание, но ако медия го препечата, то при търсене текстът ще се показва от страницата на медията, а не от тази на блогъра. Това е така, защото медиите реализират много по-голям трафик. Все пак те публикуват новини и информация през няколко минути, докато блогърът трудно може да създава по повече от един текст на ден. Разбира се ако медията коректно цитира източника на текста няма проблеми, но ако го премълчи, дори и много да ви е харесал той, няма никога да разбирате кой е неговия автор и къде можете да прочетете още негови творби.

Не по-малък проблем пред развитието на блоговете се оказа и тяхното качество. Това, че някой е решил да пише блог на определена тема не го прави експерт в нея. Появиха се блогове, които смело даваха съвети как да се правят рекламни кампании, а авторите им нямаха реализирана дори една такава зад гърба си. Други пък просто преразказваха информация, която лесно можеше да се намери в редица учебници.

Един любим мой блог попадащ в тази категория е http://kadebg.com В него авторката смело раздава съвети на читателите как да управляват личните си финанси и стига до епохални открития като това, че преди да започнете свой бизнес ви трябва бизнес план. В описанието за себе си споделя “ 2005-та бях на бригада в Щатите за 4 месеца. Върнах се с около $5000 или тогава към 7000лв. След 1 година от тях не беше останало нищо. 2009-та реших да стартирам собствен бизнес – агенция за работа. Намерих си съдружник и всеки даде по 5000 лв. 6 месеца по-късно бяхме без пари, без офис, без клиенти и без работа.“ Парадоксалното за мен е, че човек довел два пъти до фалит личните си финанси има самочувствието да дава съвети на останалите как да управляват успешно своите. Въпреки моята ниска оценка за качеството на блога, той все пак си намери своите читатели. Последните години обаче авторката силно е намалила активността си. Според публикациите е заминала със семейството си в Англия в търсене на по-добри доходи и живот.

Днес размахът на блоговете изглежда далеч по-слаб от онези времена. Във Facebook има създадена група Всички български блогъри на едно място. Членовете на групата са 1 150. Ако приемем, че отразява моментното състояние, то можем да си направим извода, че блогърите са хора, които пишат само за – кулинария, грим и ревюта на книги. Друг тип блогове почти не се срещат.

Кулинарните по мое скромно наблюдение са най-разпространени. Причините са две. Многобройните готварски състезания, с които ни заливат от малкия екран провокират интереса на повече и повече хора към готвенето. От друга страна информацията в тези блогове няма давност. Една рецепта е актуална не само днес, когато е публикувана, но и след 5 години. Така тези блогове могат да разчитат на сравнително постоянен във времето трафик дори и да не бъдат често поддържани.

При гримовете ситуацията не стои по-различно. Фирмите за красота разчитат много на рекламата от уста на уста, която могат да им осигурят блогърите и за това често ги обгрижват с най-новите си козметични продукти. Тези блогове имат и съществено предимство, че се списват сравнително по-лесно и бързо. Ако при кулинарните блогове трябва да се създаде, намери и пробва конкретна рецепта, което изисква време и голяма доза оригиналност, тук този проблем липсва. Просто влизаш в дрогерията, хващаш някой козметичен продукт и описваш своите впечатления от него.

Желанието да четеш книги, за да ги преразкажеш след това в кратка публикация е според мен по-скоро начин да се похвалиш, какъв литературовед си, но пък също генерира сравнително постоянен интерес към конкретния блог.

И така ако от всичко прочетено до тук вече сте отписали и погребали блоговете като средство за изразяване и комуникация ще трябва да почакате. Блоговете еволюираха от създаване на текстово съдържание в създаване на видео такова. Днес новите „рок звезди“ на социалните мрежи са влогърите. За тях ще разкажа в следващата публикация, защото вече виждам, че продължителният текст почва да ви натоварва и губи като читатели. На финала все пак ще ви кажа, че въпреки че блоговете са доста редуцирани в момента, те също имат свой път на развитие, просто е малко по-труден и трънлив в сравнение с преди 7 години. Все пак не забравяйте, че четете този текст в моя личен блог 😊.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





сряда, 9 август 2017 г.

Добрич - град на Детелинки


Замисляли ли сте се кога за последно чухте някакви новини от Добруджа? Да, днес сте прочели поредната доза новини около екоказуса с Калиакра, но преди това? Мълчанието за тази част на България упорито не бе нарушавано с години. Преди няколко месеца написах един материал за тъжната гледка, в която се е превърнало сърцето на Златна Добруджа – град Добрич. Публикацията „Град в полуразпад“ се превърна веднага в най-четения материал от началото на съществуването на моя блог. Той бе видян от 12 978 души.

След суджукгейт, в края на миналата седмица дойде и забрана от страна на министъра на околната среда и водите за развитие на икономически дейности около Калиакра. Забраната обаче заобикаляше големите ветрени паркове и голфигрища, а удряше и малкото останал поминък на населението в крайморска Добруджа. Разразилият се скандал веднага предизвика намесата на Министър председателя Борисов и заповедта бе отменена. Казусът все още не е приключил, защото заповедта е издадена въз основа на осъдително решение срещу страната ни и ако тя не го изпълни ще трябва да плаща ежедневно санкции. Така в момента целият държавен капацитет е насочен към намирането на компромисно решение, което да удовлетвори, както собствениците на земи и развиващите бизнес в района на Калиакра, така и екологичните организации и в същото време да се спазят законите.

Някак си тихомълком в тази суматоха се прокрадна една новина, която дори няма и да достигне до националните медии. С решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството  (МРРБ) се назначава нов съвет на директорите на ВиК - Добрич. В него влизат влизат Детелина Николова, Тодор Гикински, Мария Тодорова, както и досегашният член Саркис Караджиян. Предстои назначаването на прокурист и изпълнителен директор на водното дружество измежду членовете на съвета. От тези лица най-скандална е фигурата на бившия кмет и областен управител Детелина Николова.

Преди няколко седмици първа копка на водния цикъл в град Добрич направи и министърът на околната среда и водите Нено Димов. Общата стойност на проекта е 114 901 132 лв., от които 86 227 183 лева е размерът на безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020". Тези пари разбира се ще минат през “ВиК -Добрич“. То е акционерно дружество, в което мажоритарен собственик е държавата чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със 75.39% дял. МРРБ пък назначава нов управителен съвет, в който включва и спорната фигура на бившия кмет и областен управител Детелина Николова. Самата Николова няма инженерно образование и не познава пряко работата на дружеството. Това обаче явно не безпокои министъра.

За плачевното състояние, в което се намира днес градът отговорност може да се търси от дългите години на бездействие от страна на няколко кметове. Действащ към момента кмет е Йордан Йорданов, който е и един от най-младите в страната. Той бе избран като своеобразна форма на желана промяна от страна на добричлии. На изборите преди 2 години след като изкара 3 последователни мандата като кмет Детелина Николова получи наказателен вот и на втори тур бе победена. Въпреки явното нежелание на жителите на Добрич, тя да участва в неговото управление от управляващите тогава я назначиха за областен управител. Дори и чистката на последното служебно правителство, което смени близо 20 областни управители, не успя да разклати поста на Николова. След сформирането на новото управляващо мнозинство тя трябваше да прехвърли своя пост на Красимир Кирилов, който е председател на Младежката организация на ВМРО – Добрич.


Въпреки, че Николова ще бъде запомнена от добричлии с проекта за реконструкция и обновяване на парка на града, не могат да бъдат дадени отчетливи примери за развитието на неговата икономическа и бизнес среда.

Некачественият ремонт на центъра на града обаче ще остане като емблема за едно провалено управление. През 2011 година бе направен основен ремонт на пешеходната зона в центъра на града. Броени седмици след като бяха положени новите плочи те започнаха да се чупят. Тогава Детелина Николова успокояваше нервните граждани за видимо некадърното изпълнение на проекта с некачествени материали, с това че има гаранция и фирмата ще го ремонтира за нейна сметка. Е да, но гаранцията изтича през 2018 г. и какво правим тогава?



В началото на 2017 г. общинска проверка установи, че между 70% и 80% от плочите са натрошени, а ремонт не им се прави. В същото време в крайните части на центъра ярко контрастират полаганите преди повече от 30 г. плочи, които са изтъркани от ходене, но почти не може да се види счупена. Кметът Йорданов, подготви психически своите съграждани, че ще се наложи нов ремонт на центъра. Всички добричлии обаче са убедени, че пак те ще плащат масрафа. Въпреки това явно и нагло безобразие, този ремонт няма да бъде даден за разследване от прокуратурата.

В интервю за Дарик радио Кирчо Апостолов, собственик на фирма „Дъга Апостол”, която положи клинкерните плочки заяви, че общината е искала да ремонтира много квадратни метри с малко пари. Проектът за нов център на града е бил на стойност 4 млн. лв. Самият Апостолов заявява, че 2 см е нищожна дебелина, в сравнение с материали, които се полагат в други градове – 5-7 см плочи от естествен гранит или клинкерни павета. Не става обаче ясно защо тогава неговата фирма след като е знаела, че няма как с подобно ниско качество да се направи нещо устойчиво и според гаранционните условия ще трябва да се преправя всяка година центъра, се е заела с проекта. Реално ако наистина ремонтът е струвал 4 млн. лв., то на фирма Дъга Апостолов за 7 години трябва да е излязъл 7 пъти по-скъпо. Все едно всяка година по 4 млн. лв. трябва да се дават за ремонт. Тогавашният кмет Детелина Николова обаче си затваря очите и виновни в случая няма.

Имайки предвид как г-жа Николова ремонтира центъра на Добрич, то с основание жителите на града изпаднаха в потрес при появата й в новия съвет на директорите на ВиК-Добрич. Дългите години отдаденост и послушание в управляващата партия явно сега й се отплащат и тя получава поста по заслуги. Отбелязвайки, че дружеството и в частност Николова ще отговарят за изразходването на милионите левове по проекта за водния цикъл, то съмненията над качеството на изпълнение и крайният резултат са значителни.

Днес ВиК - авариите са ежедневие в Добрич, а ремонтът им е … трагедия. Заради липса на средства от ВиК Добрич разкопават улиците и след като отстранят течовете, зариват дупките с камъни без да полагат асфалт. Многократни са случаите, в които само дни след като е приключил ремонт на дадена улица, тя е разкопана от ВиК поради авария.


Разгромът на местните избори и публичното сваляне на доверието от страна на жителите на град Добрич от Детелина Николова, явно не означава нищо управляващите. Тук може би е мястото да припомним, че Цецка Цачева загуби през 2007 г. изборите за кмет на град Плевен, но това не попречи да бъде лансирана за кандидат-президент. Разгромът й бе звучен шамар за партията на Бойко Борисов. С настоятелното натрапване на едно и също лице, сега Премиерът рискува да изгуби и доверието на добричлии, а още един скандал това лято вече ще им дойде в повече.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





понеделник, 7 август 2017 г.

Mтел + Blizoo = пълен хаос за клиентите


Вече сте прочели за първия ми сблъсък с Близу преди няколко години (Рекета на Blizoo) и това как се опитваха да ме рекетират за неплатени такси без дори да съм техен клиент (Рекета на Blizoo - Развръзката). Е, както всеки от нас е изпитвал не веднъж на собствения си гръб съдбата има странно чувство за хумор. Така преди 2 години се настаних в блок, в който единственият доставчик на телевизия и интернет бяха именно Близу. Няма да си кривя душата и ще отбележа, че ако изключим опита да ми включат и вземат пари за спортните канали на Мтел (Blizoo шантажира клиентите си), кой знае какви проблеми не съм имал с тях. Мтел обаче ги придобиха и проблемите започнаха отначало. Това е история за това как се омотават клиенти, начисляват им се такси и никой от въпросните Мтел, не може да даде обяснение на клиента.

И така всичко започна, когато на 17 юли отидох в офиса на Близу, за да си платя месечната такса. Последна от двугодишния ми договор с тях. Тогава младо момче ми обясни, че съм влязъл в период на преподписване на договор и трябва да го направя, защото в противен случай от следващия месец ще трябва да плащам по-голяма такса за използваните услуги. Новият договор ще бъде вече с Мтел, защото с Близу са се обединили. Ами добре платих си таксата по договора с Близу за месец юли и казах, дайте да видим какво предлагат сега от Мтел.

Младежът почна да цъка по компютъра леко изпадащ в транс, все едно получава съобщение от космоса и започна да рецитира. До сега съм плащал 30 лв. на месец, най-близкото, което може да ми се предложи от Мтел е да плащам 32 лв. (закръглям сумата) и ще имам повече канали, по-бърз интернет и HBO. Казвам, добре ама аз не искам да плащам повече, а по-малко. Не може ли да го махнем това НВО, така или иначе нямаме никакво време в къщи за филми. С две малки деца е дори постижение ако ни остане време с жена ми да разговаряме на спокойствие. Отговорът бе бърз и лаконичен – Не може, защото такъв е пакетът и ако не ги желая ще отида вече на друг пакет, който пък бил по-скъп. Почесах се по оплешивяващата глава, взех брошурата и казах, че го помисля. На излизане младежът ме посъветва да не се бавя много и да подпиша новия договор до края на месеца, защото после щели да ми излизат 2 фактури и щяло да стане много „омотано“. Не го разбрах много добре, кое как се „омотва“, но запомних, че крайният ми срок е до края на месец юли.

И така свикахме вечерта семейния съвет. Жена ми също бе на мнение, че време за филми нямаме, но какво пък, като ни го предлагат това HBO и без него не можем да вземем пакета, нека си бъде така. Все за 2 години може да командироваме децата при бабите и да видим какво дават по това прословуто HBO. Разгледах аз внимателно брошурата и установих, че този пакет, който ме увещава младежът да взема се предлага не за 32 лв, а за малко над 26 лв. на месец.

На следващия ден отидох отново в офиса на Близу. Реших да не отлагам след като така и така трябва да се подпише този договор, а и знам ли дали ще имам време по-нататък да отида до офиса им. Този път попаднах на младо момиче. Започнах да обяснявам какво са ми казали предния ден. Разбира се попитах и защо колегата й ми предлага този пакет за 32 лв. като той реално е малко над 26 лв. според самата брошура. Все пак съм и абонат на Мтел. Тя погледна какво са ми оградили и ми каза, че това е цената с включени HBO канали, както и допълнителни други канали. Веднага попитах, може ли това HBO да не го ползвам и да плащам по-малко. Отговорът този път бе положителен. Същата се оказа и ситуацията с тези допълнителни канали, които никога дори и няма да ги включа, но били само по 1 лв. на месец и за това са ми ги предложили и тях. Еми мерси, но не ги искам. Победоносни звуци минаха през главата ми. Успях да намаля месечната си такса, да спестя 96 лева ненужно изхарчени за 2 години и щях да получа повече канали и по-бърз интернет. Добре, че си отварям повече очите нали … Съжалих обаче горкото момиче. Нейната честност спрямо клиентите няма да я задържи дълго време в корпоративния свят гонещ по-големи печалби на всяка цена и без значение дали клиентът е доволен или не.

На следващия ден от Мтел се свързаха с мен, за да уточним удобен час, в който техен служител да ми смени рутера, за да могат да ползвам по-бързия си интернет. До тук нямаше изненади. Дойде човекът смени рутера, даде на жена ми приемо-предавателен протокол, че е сложил ново устройство и си тръгна.

И от тук шоуто започна.

Прибирам се от работа и телевизия няма. "Евала на холдинга", се пееше в една песен от зората на чалгата. Още не е минал и един ден от новите ни взаимоотношения и проблемите почнаха. Звъня на техническите телефони. От там ми обясняват, че в системата им било отбелязано, че не съм върнал техника – стария рутер и ми се начисляват наказателни такси. За това и ми е спряна телевизията. Обяснявам, че техният служител го е взел и ни е дал протокол. Той обаче бил само за новия рутре, трябвало и за стария да ни даде протокол. Ами никой не ни е давал нищо. Добре, щели ръчно да променят нещата в тяхната система и ще имам телевизия. Супер, а кога? Ами най-късно сутринта ще тръгне.

А познайте дали имах телевизия сутринта? Към 10 ч. ми се обажда жена ми, за да ми каже колко нещастно се чувства детето, защото не може да си гледа любимото детско филмче. Звъня пак. Нова служителка, която изобщо не знае какъв ми е проблемът и аз отново почвам да се обяснявам. И тя казва, че ще подаде заявка да го оправели в системата им. Добре, а кога? Ами до половин час. Този път нещата се случиха и телевизията потръгна. Е, детето остана без детското си, но карай. Научи важен житейски урок – животът не е справедлив, дори когато си плащаш.

До тук добре. Повторих си няколко пъти на ум, че ще плащам по-малко, ще имам повече канали и по-бърз интернет. Малки недоразумения. Прибирам се в къщи от работа и решавам все пак да проверя колко повече канали ще имам. Ами всъщност се оказа, че каналите реално са май по-малко и тези, които съм ползвал до сега и част от тях са поставени в допълнителни платени пакети. Е карай, аз и не гледах много MTV, както и канали на немски език.

След 3 дни ми звъни 3-ти служител на Мтел, за да ме попита дали проблемът ми е решен вече, защото сега заявката ми достига до него. Ами слава Богу. Ако трябваше да чакам 4 дни, то щях да съм завел дело за неизпълнение на точките от договора ми.

След още 3 дни получавам SMS, че е излязла новата ми фактура, която е на стойност от 58.85 лв. При положение, че до този момент съм плащал двойно по-ниски сметки за телефон това набъбване ме шокира. Тъй като съм направил автоматично плащането на сметките си към Мтел, фактурата е заплатена веднага. Ако се чудите защо ми е това, ще ви обясня. Много по-лесно и бързо си плащам сметките така. Не ми се налага да вися по 30-40 мин. в офис на мобилния оператор, за да свърша работа за 3 мин., защото работят 2-3 служители и те обясняват на хората какви договори са ги накарали да подпишат. Отделно от това се лишавам от погледите на служителите, които ме гледат все едно съм дива гъска в разгара на ловния сезон и всячески се опитват да ми продадат нещо, което дори не желая. Даже са ме гонили до самия изход от магазина поне да ми набутат някоя брошурка в джоба като не искам да си взема нищо.

Да се върнем към основната история. Веднага набирам прословутия номер *88, за да получа обяснение. Първо научавам, че роуминг тарифите на Мтел са най-страхотните и хората се избиват за тях. После се почва едно малоумно препитване на числа и цифри – за не знам си какво натиснете 1, за друго натиснете 2, за трето 3, после дайте сега пак 1, послед 4, после 3… И така няколко минути лутане по менютата, докато най-накрая се стигна до свързване с оператор. Преди да започне разговорът ме уведомиха, че той ще ми струва 6 стотинки. Е много клиентски ориентирано нали. Мтел ви прецакват нещата, а за да им се обадите и да поискате да ви ги оправят си плащате. Така се прави бизнес и се печелят милиони. Както и да е. Разбира се свободни оператори няма точно в този момент, та си послушах малко музичка. По някое време все пак от другата страна се чу женски глас.

- С какво мога да ви бъда полезна?

- Ами имам въпрос относно последната си фактура. Защо сумата е такава, при положение, че до този момент съм плащал два пъти по-ниска? – започвам да разпитвам аз.

- Момент да проверя. Значи имате издадена и платена фактура на стойност 59 лв.

- Да, някъде там е сумата. А защо е такава, при положение, че аз до този момент съм плащал два пъти по-малки суми? – питам.

- Сключели сте договор за използване на пакет телевизия и интернет от Мтел и на база на него Ви удържаме една месечна вноска.-обяснява момичето.

- Е добре де, ама аз предния ден преди да сключа този договор заплатих месечната си вноска по договора си с Близу за интернет и телевизия. Казаха ми, че трябва да си го преподпиша и това и направих. – започвам аз с обясненията си.

- А, Близу! – възкликна радостна девойката все едно е изтеглила въпрос, на който знае отговора на кандидат-студентски изпит. – Ние вече сме едно цяло с Близу.

- Да, знам това, но защо ми взимате такса за ползване на интернет и телевизия за един и същи месец веднъж като клиент на Близу и веднъж като клиент на Мтел?

- Амииииии не знам господине какви пари са ви взимали в Близу. Пазите ли си касовата бележка?

- Разбира се, че не. Нямам навика да си колекционирам касови бележки по регулярни плащания повече от 2-3 дни. А и все пак вие имате камери в офисите си, можете да видите ясно кога съм идвал и плащал ли съм или не и на кого.

- Ами не знам господите от Близу какви пари са ви взимали. Ние сме Мтел и аз нямам достъп до системата им.

- Е нали сте вече обединени в името на вечния просперитет. Как така нямате? – зачудвам се аз.

- Ние сме ви взели таксата по вашия договор с Мтел. За договора ви с Близу не мога да кажа нищо, както и за таксите ви. Ако желаете мога да Ви прехвърля към колежка от Близу и с нея да уточните това.

- Ами явно нямам друг избор след като вие не можете да ми обясните за какво съм платил. – възкликвам аз и зачаквам на телефона.

- Здравейте, как мога да ви помогна. – включва се отново женски глас.

Тъй като новата колежка не знае за какво се обаждам и защо са ме прехвърлели към нея се налага да обяснявам на ново цялата ситуация.

- Да, господите. Ето в системата се вижда, че вие сте си заплатили коректно вноската по договора на 17 юли. Не знам защо колегите от Мтел са ви начислили отново такса. Би следвало таксата по новия ви договор да се начисли следващия месец август.-обяснява ми момичето.

- И аз така си мисля, че е логично да се случи, но не е.-възмущавам се.

- По това, което ми излиза на мен тези 54 лева са за мобилни услуги, а не за интернет и телевизия.

- Чакайте сега. Как 54 лева, нали бяха 59 лева? А и значи нямам реално вноска по този договор, а тази сума си е за ползвани от мен услуги за мобилния ми телефон така ли? – изненадвам се аз.

- Ами да. Така ми излиза в системата.

- Е да, ама аз не съм говорил повече от друг път и не съм ползвал никакви други услуги. – започвам да се ядосвам и се чудя дали пак не са ми начислили някакви такси за не върнато не знам какво си оборудване и са омотали нещата. – Добре, върнете ме пак към колежката си от Мтел, за да вземе да ми обясни пак какви са тия мобилни услуги.

- Не мога господине. На тази линия могат да се приемат само входящи повиквания. – оправдава се момичето.

- Е, как другата ви колежка можа да ме прехвърли, а вие не можете. – изненадвам се. – Оф добре, ще звъня пак на централата.

И така мистерията започна да се заплита все повече. Набирам аз *88. Изслушвам хвалебствената ода за роуминга на Мтел. Изкарвам изпита за познаване на числата и цифрите за първи клас. Стигам до менюто за свързване с оператор. Познайте дали всички оператори не се оказаха отново адски заети. Около 10 минути слушах песнички и мелодийки, но не се отказвам толкова лесно. Накрая ми вдига младо момче. Ще се разбираме по мъжки явно.

- С какво мога да Ви помогна?

- Ами обаждам се за сметката си. – започвам аз.

- За каква сметка господине?-пита неразбиращ младежът.

- Ами говорих с ваши колежки преди малко.

- Не знам с кои колежки и за какво сте говорили. Моля обяснете ми на мен, за да мога да ви помогна.

- Е браво. – почвам отново като папагал да преповтарям целия си житейски казус. Междувременно си броя на ум хората от Мтел, с които се запознах само за седмица. (Вие преброихте ли ги до тук?)

- Момент да проверя.- казва младежът. – Ами да имате сключен договор за интернет и телевизия и по него сме ви начислили авансова вноска.

- Това вече го знам, ама защо два пъти плащам за една и съща услуга веднъж като клиент на Близу, веднъж като клиент на Мтел.

- Ами не знам какво сте платили г-не. Най-добре подайте молба.-тактично ме пренасочва момчето.

- Аз ще подам молба, ама за какво да я подам. Ей това се опитвам да разбера, но никой не може да ми обясни. Коректно ли сте ми ги взели тези пари и такси или не. Има ли проблем или не.  Ето това ме вълнува, защото ми е странно всичко и искам просто да ми се обясни нормално за какво съм платил и са ми взели пари.

- Момент г-не. – пуска ми отново музика момчето.

След два-три Мтел-евъргрийни отново имам включване.

- Благодаря, че ме изчакахте.

- Все едно има къде да ходя.-пошегувах се аз.

- Значи имате 11 лева депозит на вашата сметка.

- Ново 20. Е от къде са дошли тези 11 лева и какво означава, че са на депозит. Какво мога да правя с тях.

- Ами тези пари са изравнителни от платените сметки между двата договора.

- Ахаааа. – почва леко да ми се прояснява. Е, добре де, ама аз платих 30 лева и на следващия ден преподписах договора си. Как за 1 ден съм изхарчил 19 лева?

- Не мога да ви обясня г-не.

- А какво мога да ги правя тези 11 лева.

- Те могат да ви бъдат приспаднати от месечната ви такса по новия договор.-обяснява гордо младежът.

- Супер, а защо не сте ги приспаднали?-питам аз.

- Ами вие не сте поискали.

- Е, как да поискам нещо, за което дори и не подозирам. Сега от вас научавам за тези пари.

- Аз мога веднага да дам заявка и ще ви ги приспаднат – зарадва се, че все пак с нещо ще ми бъде полезно момчето.

- Давайте. Ама все пак не разбирам. Ако да кажем съм платил 30 лева по договора си с Близу за м. юли. На 18 подписвам нов договор с Мтел. Вие сте ми удържали 19 лева за времето, през което съм бил абонат на Близу за въпросния месец и ми остават тези 11 лева, то защо не ми пуснете изравнителна фактура до края на месец юли за тези 11 дни, през които съм вече абонат на Мтел, а ми пускате фактура за цял месец?- разсъждавам на глас аз.

- Е, не знам господине. Най-добре подайте молба. – вече отчаяно започна да отговаря момчето.

Ами до тук съм я докарал, но молба или по-точно жалба, няма да подам в Мтел, защото разговорите с няколко служители не доведоха до нищо. Ако им подам жалба сигурно ще ми се обадят още 5-6 човека, на които като папагал да обяснявам ситуацията и те да ми простенват, че или нямат достъп до някоя система или да ми казват просто, че не знаят какво се е случило. За това ще си подам жалбата към Комисията за защита на потребителите - става много лесно онлайн. Нека им обяснят на тях как точно стоят нещата, след като на мен не могат или не искат. Да видим дали и тях ще ги прехвърлят от телефон на телефон и от служител на служител.

Все пак скъпи Мтел, договорът ми започна да тече и имаме още 24 месеца заедно. След като аз мога да бъда коректен платец, мисля, че имам право да изисквам същата коректност и от вас.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





понеделник, 31 юли 2017 г.

Рекорден ръст за последните 7 години при потребителските и жилищни кредити

Активите на банковата система през периода април – юни 2017 г. нарастват с 0.1% до 93 млрд. лв. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ) публикувани в края на месец юли. През второто тримесечие на годината продължава благоприятната тенденция по отношение на качеството на кредитите и авансите. В края на юни 2017 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 9 462 млн. лв. (при 9 966 млн. лв. към 31 март 2017 г.).

Въпреки добрите макроикономически данни през първата половина на годината, бизнесът е намалил интереса си към ползване на заемни средства и отпуснатите корпоративни кредити през второто тримесечие намаляват с 294 млн. лв. или 0,9%. Причина за това може е желанието на фирмите да преразгледат своите стратегии за развитие и адаптирането им към новите икономически реалности на пазарите зад граница. Очакваният Brexit също ще пренареди голяма част от международните пазари. През следващите тримесечия обаче може да се очаква ново активизиране на инвестициите на бизнеса.

За сметка на това пък се забелязва активизиране в търсенето на жилищни и потребителски кредити. Бързият ръст на пазара на имоти, активизира много потребители да побързат с покупките преди цените да са продължили по пътя си нагоре. Анализ на агенцията за недвижими имоти Адрес показва, че поради ръстът на доходите, който се наблюдава от 2012 г. до сега, делът на месечните вноски за изплащане на жилищен кредит в семейния бюджет намалява до 40%. Това обуславя и реализираният ръст в отпуснатите от банките жилищни кредити през второто тримесечие на годината със 178 мин. лв. или 2% спрямо март 2017 г. Това е и най-високият тримесечен ръст, който е регистриран от 2009 година до сега. Лидери с най-голям обем отпуснати жилищни кредити за тримесечието са Уникредит Булбанк (33,7 млн. лв.), ЦКБ (26 млн. лв.), Юробанк (25,5 млн. лв.), Първа инвестиционна банка / Fibank (20,7 млн. лв.) и Райфайзенбанк (17 млн. лв.).

Графика 1. Тримесечен ръст на отпуснатите жилищни и потребителски кредити между първо и второ тримесечие (в хил. лв.)

Източник: БНБ

Търсенето на потребителски кредити също нараства преди летните месеци. Общият портфейл на банковата система се увеличава с 2,4% или с 208 млн. лв. Този ръст отново е рекорден за последните 7 години. С най-много отпуснати потребителски кредити през тримесечието могат да се похвалят от Първа инвестиционна банка / Fibank ( 47,3 млн. лв.), Райфайзенбанк (38 млн. лв.), ЦКБ (35 млн. лв.), Банка ДСК (30,4 млн. лв.) и СЖ Експресбанк (20,8 млн. лв.).

Графика 2. тримесечен ръст на отпуснатите потребителски кредити март-юни 2017 г. (в хил. лв.)
Източник: БНБ

Рекордните ръстове за последните 7 години при потребителските и жилищните кредити се обуславят и от най-ниските нива лихвите, които бяха достигнати. Лихвеният бюлетин на БНБ отчита, че през юни 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с юни 2016 г. с 1.73 пр.п. до 7.78%, а по тези в евро – с 1.62 пр.п. до 5.07%. При жилищните кредити в левове той намалява с 1.04 пр.п. до 3.93%, а по жилищните кредити в евро – с 1.83 пр.п. до 3.92%.

Депозитите в банковата система се увеличават през отчетното тримесечие с 0.5% (363 млн. лв.), като темпът им на растеж е близо до този за периода януари – март. Запазва се тенденцията за слаб прираст на спестяванията като все повече хора предпочитат да използват средствата си в реалната икономика.

Всичко това говори, че потребителите се чувстват по-уверени в своите финансови възможности, както и в професионалната си реализация. По данни на Евростат безработицата в България през месец юни е 5,9%, което е ниво значително под средното за ЕС. Там делът е 7,7%. Тези стойности са също на най-ниските си нива от 2008 г.

Печалбата на банковата система намалява спрямо юни 2016 г. със 113 млн. лв. до 660 млн. лв. Този спад обаче не буди притеснение за начина на работа на банките, тъй като през 2016 г. приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на българските банки. Така ако се махне този еднократен ефект върху печалбата на системата през миналата година, се вижда, че въпреки свитите лихвени маржове, банките запазват своята рентабилност.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





четвъртък, 20 юли 2017 г.

Инвестиционни сделки за над 800 млн. Евро се очакват през 2017


  • Първото полугодие приключи с троен ръст на придобиванията на доходоносни активи спрямо 2016
  • С 55% повече наемни сделки за офис площи в София за периода
  • Ръст на строителната активност в офиси и индустриални имоти отбеляза Cushman &Wakefield Forton

Инвестиционни сделки за над 800 млн. евро се очаква да бъдат приключени през 2017 г., показва прогнозата на консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman&Wakefield за България и Македония.

Очакванията са базирани на силното първо полугодие и нарастващия интерес от чужди инвеститори към пазара на бизнес имоти в България. През първите шест месеца на 2017 в страната бяха сключени сделки с доходоносни активи на обща стойност над 360 млн. евро. Това е над три пъти повече от обема на този пазар за същия период на 2016.

В основната си част този ръст се дължи на сделките с търговски центрове, които формират близо 80% от инвестиционния пазар през полугодието. Сред по-големите продажби бяха тази на Serdika Center на NEPI, както и сделките за Galleria Burgas и Galleria Stara Zagora с MAS Real Estate. В останалите сегменти по-значими сделки бяха продажбата на Телефонната палата с посредничеството на Cushman &Wakefield Forton, на историческа офис сграда в центъра на София, както и тази на „Интерхотел България“ в Бургас.

Макар че през последните месеци пазарът бе движен основно от търговските площи, очакванията ни са да регистрираме големи придобивания и в други сегменти, като офис площи и хотели. Добър знак е и високият дял на чуждите инвеститори при тези придобивания, което говори за увеличаващо се доверие към пазара и България като цяло“, коментира Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton.

В момента не само расте интересът за придобивания, но се променя и профилът на инвеститорите. От сделки за подценени активи в предходните години, сега сме на етап, когато се търсят първокласни имоти в условията на умерен риск и намаляваща доходност и вървим към момента, когато страната ни ще влезе в полезрението на консервативните инвеститори“, коментира Михаела Лашова, изпълнителен директор на Cushman & Wakefield Forton.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





сряда, 12 юли 2017 г.

Нетолерантните безумия вело-тротоарите


Анализ на Христо Христов

От доста време споря с мои познати любители на карането на велосипед, как трябва да се придвижват и трябва ли изобщо да спазват някакви правила за движение. Наблюденията ми са, че често именно велосипедистите са най-невнимателни. Разбира се, нека не слагаме всичко под общ знаменател, но доста това е доста често срещано явление. Поводът за тази моя публикация е една снимка, на която случайно се натъкнах в социалната мрежа Facebook. Няма да цитирам име, кой я е сложил или защо.


Снимката е от велоалеята на столичния булевард Цар Борис 3. Авторът на снимката риторично запитва своите приятели какво да прави в тази ситуация, тъй като има пешеходец, който не се движи в правилната страна. Някои от коментарите под снимката са меко казано доста груби.

Някои споделят, че заобикаляйки ги критикуват, че не са на правилното място, а други признават, че при подобна ситуация минават нарочно много близко до самите хора и дори се случва да ги бутнат.


Всъщност в конкретната снимка се вижда нещо важно, няма указание коя страна на тротоара, за кой е. През 100-200 метра има нарисувани клела, но ако си пресякъл по средата и не знаеш, няма как и да разбереш докато не се сблъскаш с велосипедист. От друга страна за възрастните и трудно подвижни хора не е толкова лесно, да се метнат в страни при наличие на велосипедист.

Нека обаче не гледаме едностранно на нещата. Самите велосипедисти също имат право да отстояват тяхната позиция. Все пак изграждането на велоалеи и насърчаването на използването на велосипед за придвижване има много положителни страни. Това е и основен инструмент, с който в много страни се борят с високия трафик и замърсяването на въздуха. Излишно е да споменавам за ползите на спортната активност за здравето на хората.

От програмата на столичната община за развитие на велотранспорта става ясно, че се предвиждат до края на 2019 г. да има между 150 и 200 км велоалеи. Въпреки че това звучи внушително, не може да се съпостави с Германия, която предвижда вече изграждането на първата веломагистрала с дължина от 100 км.

Но все пак защо се стига до конфликта велосипедист – пешеходец?

Проблемът не е в нито една от страните, а в криворазбраното от чиновниците понятие за това какво е велоалея. Моделът на повечето страни е, велоалеите да бъдат изграждани като част от пътното платно. Все пак нали като се създадат условия се очаква трафикът на автомобили да се ограничи, а с това и натоварването по улиците. Ето и снимки от други страни.




И в София също има участъци, които са част от пътното платно, но те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Тук и нееднократно медиите са констатирали друг сериозен проблем – често паркиране на автомобили на самите велоалеи. Това се случва, поради това, че общината явно няма капацитет да глобява нарушителите, а ако си вършеше работата можеше с тези глоби да се финансира изграждането на нови алеи, а не да се чака на поредния европроект или да се взима от данъкоплатците.

Масово велоалеите са изградени отнемайки от тротоарите и мястото за пешеходците. На показаната първа снимка се вижда, че явно за велоалея се брои една жълта линия по продължението на целия тротоар.


Безумията с велоалеите са фрапантни. Ето например част от велоалея на столичния бул. Гоце Делчев, който води към Южния парк и трафикът на велосипедисти е интензивен. На снимката виждате, че при наличието на спирка и велоалея, то за пешеходците не се предвижда място. Така или трябва да минават през чакащите хора на спирката, или по уличното платно или по велоалеята. Така се стига и до сблъсъците с велосипедистите. След успешното преминаване на спирката, пешеходците трябва или да се сблъскат с телефонната кабина, която не се използва от години и само се украсява с плакати или да продължат по велоалеята, където някой засилен велосипедист ще им извика „Гааааазим!“. Ако успешно се премине това препятствие се стига до улична сергия с неясен статут, която също трябва да бъде или прескочена или отново да се продължи по велоалеята. И двете страни в случая са прави. Поради безумието на чиновника нямат друг начин да се премине участъка освен пешеходците да влязат в територията на велосипедистите.

По страната обаче могат да се открият и доста по фрапантни случаи на изградени велоалеи. Във Варна например, състоянието на тротоара пред 8-ми приморски полк се е влошило след изграждането на велоалеята. Както виждате на снимката то тротоар не е останал или трудно може да се различи, че е имало такъв. Така пешеходците са постоянно принудени да минават по велоалеята и да се сблъскват с велосипедистите. Снимката е показателна за това, че явно детските колички са били най-малката грижа на чиновниците. Важното е да се усвоят парите, пък хората да се оправят някак си.


В Плевен велоалеите пък са бутафорно очертани с кофа боя и то без много вложена мисъл от къде и на къде да минат. Както се вижда от снимките, опция за разминаване на велосипедисти и пешеходци просто не е предвидена на места.


В Добрич, след ремонта на центъра на града се появи още по-безумна велоалея свършва по средата на центъра. С други думи явно се е очаква влосипедистите от тази точка да нарамят колелата на гръб и да станат пешеходци до другата велоалея.


И така защо все пак написах този текст? Искам да обърна внимание на велосипедистите и на пешеходците, че не са две воюващи страни, а просто жертви на чиновническите безумия. Конфликтите между тях са заложени в грешно изработените велоалеи и ако искат да ги решат то трябва да насочат гнева си не един към друг, а към общините поставили ги в тази ситуация. Това да бутнеш възрастен човек, защото се намирал на неправилната страна на тротоара, не е геройство или отстояване на територия, а прост канибализъм. А какво ли щеше да стане ако шофьорите на атомобили започнат да газят хора, защото са решили да пресекат не на пешеходна пътека? След като институциите отсъстват и не решават проблемите ни, то няма смисъл ние сами да си създаваме нови и нови, а просто да ги накараме да работят.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





понеделник, 10 юли 2017 г.

Aмериканската компания Progress сключи най-голямата офис сделка за 2017

Компанията нае 10 800 кв. м в Grafix office center на бул. Цариградско шосе

Високотехнологичната компания "Прогрес", по-позната в България под старото си наименование - „Телерик“, част от американската Progress Group, подписа най-голямата наемна сделка на офис пазара в София за 2017 г.

Дружеството нае 10 800 кв. м в Grafix Business Center на бул. „Цариградско шосе“ с посредничеството на консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman Wakefield за България и Македония.

Сделката е за площ в строеж, като сградата се очаква да бъде завършена през второто тримесечие на 2018 г. Инвеститор в Grafix Business Center е компанията „Бернард Инвестмънтс“, която притежава и управлява над 60 000 кв. м офисни и търговски площи в София.

Преместването ще позволи на „Телерик“ да обедини на едно място всички свои звена в София. Подобни стъпки през последните години предприеха редица компании в областта на високите технологии, споделените услуги, финансовия и фармацевтичния сектор.

„Стремежът на компаниите към обединяване и по-ефективно управление на офис площите им остава един от двигателите на наемния пазар. За съжаление обаче предлагането на подходящи квадратури все още не може да задоволи това търсене и наемането на площи в строеж продължава да е силен тренд“, коментира Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Наемният пазар на офис площи остава активен като за първата половина на 2017 се очаква да надхвърли 80 000 кв. м. Делът на Cushman & Wakefield Forton в този обем е около 30%. Водещо място сред наемателите заемат компаниите от IT и BPO сегмента, които формират над 70% от търсенето на първокласни офиси в София.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





вторник, 4 юли 2017 г.

Повече държава в икономиката води до по-ниски заплати

Анализ на Христо Христов


Как да станем по-богати е основен въпрос отговор, на който търсят, както политици, така и бизнесмени. По данни на НСИ средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през март 2017 година е била в размер на 1 036 лв. Когато говорим за средна работна заплата обаче трябва да не забравяме, че тя включва в себе си от минимални заплати до такива от по няколко десетки хиляди левове. Средната работна заплата не отразява различни специфики на пазара на труда като например ниво на образование, професионална квалификация и специфични умения.

Така можем да разделим работещите в две групи, хора работещи обща работа, която не изисква специфични допълнителни умения и квалификация – барман, сервитьор и т.н. и работници притежаващи професионални умения градени с години – инженери, архитекти, юристи и др.

Ниските работни заплати подтикват все повече българи да търсят своята реализация извън страната. Факт е, че последните близо 20 години като стратегическо конкурентно предимство на страната се изтъкваше, не висококвалифицираните кадри и доброто образование, а евтината работна ръка, която можеше да бъде намерена. Позиционирайки се като лоу-кост икономика, логично е да привличаме не желаещи да развиват иновации фирми, а такива търсещи печалба от намалени разходи. За това и днес не виждаме технологични инкубатори, а колцентрове осигуряващи техническа поддръжка. Аутсорсинг индустрията създаде 3,7 % от БВП за 2016 г., а над 70% от търсенето на офис площи под наем е генерирано именно от аутсорсинг индустрията.

Въпреки всичко това нека се върнем 15 години назад. Поемайки курс към Еросъюза, България започна да се превръща във все по-интересна дестинация за международните компании. Предимството не се състоеше толкова в ниските работни заплати, а в това, че бизнесът разполагаше с редица данъчни облекчения в сравнение с другите страни от съюза и отново получаваше достъп до единния европейски пазар.

С наближаването до 1 януари 2007 г. инвестициите се ускоряваха. Международните компании стъпили на наша територия бързо се сдобиваха с квалифицирани кадри с дългогодишен опит, на сравнително ниски цени, спрямо техните икономики. Това позволяваше компаниите да започнат веднага дейност и да трупат печалби, вместо да инвестират в дълги и продължителни обучения. Търсенето на квалифицирани кадри до толкова се ожесточи, че компаниите започнаха да наддават за тях и работните заплати за квалифицираните специалисти се изстреляха. Появи се едно ново до този момент понятие „Хедхънтинг“. Обучени специалисти по човешки ресурси трябваше да идентифицират професионалисти в други компании, на които се правеха неустоими оферти от по-високо заплащане и различни социални придобивки.

При работниците упражняващите неквалифициран труд разликата в номиналното заплащане на труда между България и други страни е значително. В същото време разликата в нивото на трудовите възнаграждения за квалифицирания персонал не е толкова голямо. Дори тежката икономическа криза в други страни сви работните заплати на специалистите там и ги доближи до тези в България.

Говорейки за ниво на заплащане разбира се трябва да отбележим и една много важна компонента – покупателната способност. Имайки предвид, че в България средните цени на стоките (без значение хранителни или не) са значително по-ниски спрямо другите страни, то и по-ниското номинално ниво на заплатите не води до по-малка покупателна способност спрямо другите държави. Трябва да имаме предвид, че данъчната тежест у нас е значително по-малка от тази в други страни, които ни изпреварват със значително по-високи трудови възнаграждения. Данните за 2014 г. показват, че България продължава да е една от държавите в Европа с най-ниска обща данъчна тежест – 27.8%, а общото за ЕС това ниво е 40%.

Така номиналното заплащане в Швейцария е 15 пъти по-високо, но покупателната му способност е едва 5 пъти по-висока от тази в България. Всички знаем, че минималната работна заплата у нас е най-ниската в ЕС, но данните показват, че покупателната й способност се повишава по-бързо от тази в на практика всички страни от ЕС.

Интернет е един от основните фактори, който подпомага за изравняване на работните заплати в различните страни. Границите на офисното пространство и тези на страните вече са срутени. За не малко от квалифицираните позиции, няма значение в коя точка на света ще се намира самият служител. Често срещано явление в ИТ сферата е, специалисти в България да работят за фирми в Холандия, Швеция, Германия или друга страната, като трудовото им възнаграждение не се определя спрямо нивото в България, а спрямо нивото на заплащане в съответната страна. Това явление ще оказва все по-голямо влияние в бъдеще. В световен мащаб и в момента има фирми без офиси, а служителите им дори са пръснати на различни континенти.

Разбира се в идеалната среда всичко работи безотказно, както на теория, така и на практика, но в страни като България държавата е фактор водещ често до изкривяване на пазарните логики. Свободната пазарна икономика, се оказва контролирана от самата държава. Например все още в България има големи държавни предприятия като БДЖ и Български пощи, които изразходват ненужно големи ресурси и това ги прави не само неефективни и неконкурентоспособни, но и носещи милиони левове загуби. Огромният брой заети в тях пък ги превръщат в удобен политически инструмент, с който властта да си осигури подкрепа на следващите избори. Така на практика неработещи структури се оказват невъзможни за реформиране.

В строителния сектор пък се изляха няколко милиарда лева по различни инфраструктурни проекти, което направи държавата най-крупният инвеститор и постави в зависимост фирмите. Държавата е и най-големият работодател в страната. Данните на НСИ сочат, че към края на март 2017 г. в администрация на изпълнителната власт са заети 97 006 души. Като към тази бройка се прибавят и заетите в различни други държавни фирми и структури (например болници и училища), броят набъбва значително.

Държавата по своята същност е социална система, която би взела от по-високите заплати на едни, за да увеличи ниските възнаграждения на други. Най-ясно този модел се вижда при пенсионната система, която поставя таван на получаваните пенсии и със средствата увеличава минималните.

В тази връзка да се твърди, че държавата трябва да направи нещо, за да увеличи трудовите възнаграждения е равносилно на самоубийство и ще доведе до още закони, регулации и хаос, от който работниците произвеждащи добавена стойност ще обеднеят още повече, за сметка на „чиновниците“.

Но какво може да бъде направено все пак от самата държава?

Както видяхме по-горе разликите в заплащането между квалифицирания и неквалифицирания труд са значителни, а присъствието на държавата в икономиката натиска работните заплати. Ето защо, за да увеличи трудовите възнаграждения и да изравни покупателната им способност с тази в развитите икономики, държавата може да съсредоточи усилията си към образователната система и реформиране на висшето и средно специално образование така, че то да бъде по-практически насочено и отговарящо на търсенето на пазара на труда. Според Българската търговско-промишлена палата липсата на квалифицирани кадри е и основният проблем пред бизнеса в страната. В момента пробойните в образователната система се роят една след друга. Индикация за това е, че някои компании като Телерик (сега Progress) са изградиха свои частни образователни организации - Телерик Академия, в които предлагат безплатни форми на обучения и по-този начин селектират най-добрите кадри, които да започнат работа при тях.

България изостава спрямо Европейския съюз (ЕС) по дял на хората на възраст 30-34 години с висше образование, както и по дял на ранно напусналите образователната система, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година малко над 32% от българското население на възраст 30-34 години е завършило висше образование спрямо почти 39% средно за ЕС, показват данните. Страната ни е заложила цел от 36% към 2020 г. За сравнение, през 2002 г. малко над 23% от българското население е завършило висше образование.

Държавата като основен собственик на образователните заведения, трябва да влезе в ролята на медиатор между различните научни съвети и ръководства и бизнеса. Така с общи усилия да се изгради стратегия, за предоставяне на качествено и функционално професионално образование. По този начин ще може да се усвои потенциала за ръст в работните заплати, който все по-видимо се натрупва.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.