вторник, 24 януари 2017 г.

Парадоксално: учениците познават най-добре заложните къщи, а едва след тях идват, застрахователните компании и банките .


Представително проучване на Алфа Рисърч с подкрепата на Visa в България сред ученици от 9 до 12 клас показва относително ниска самооценка у гимназистите за тяхната финансова подготовка. Петдесет и пет процента от юношите се определят като недостатъчно финансово грамотни, а само един на всеки 14 ученици (7%) се смята за много добре подготвен що се отнася до личните им финанси.

Въпреки че резултатите показват нарастване от 36% в IX клас до 52% в XII клас в самооценката за личната финансова подготовка, значителна част от учениците в последния клас на средното образование все още нямат самочувствие, че са финансово грамотни. Като най-добре подготвени се оценяват учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%), докато 2/3 от юношите в другите училища – езиковите и особено професионалните гимназии, се чувстват слабо финансово грамотни.

Ниската самооценка за финансовата грамотност на учениците се потвърждава в значителна степен от познанията им за различни термини и практически въпроси от финансовия сектор. От общо 20 понятия във финансите юношите смятат, че познават едва половината от тях, а в същото време само 3% се смятат за добре запознати с всички. Най-познати са често споменаваните в медийни и рекламни кампании понятия като дебитни карти (41%), кредитни карти (40%), застраховки (36%) и кредити (35%). По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на учениците, показва проучването.

Учениците познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. Повечето юноши знаят за съществуването на Българската народна банка (59%), Националната агенция по приходите (42%) и Комисията за защита на конкуренцията (38%). Други държавни институции в сектора остават по-слабо познати или напълно непознати Подобни нива на осведоменост са регистрирани и що се отнася до частните финансови институции. Парадоксално учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Едва след тях идват, застрахователните компании (55%) и банките (52%), небанковите финансови институции (39%) и лизинговите компании (36%).

Учениците също така не са запознати до голяма степен с ключови регулаторни функции на държавата, които ги засягат като граждани и бъдещи ползватели на финансови услуги: 74% от всички юноши не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, 79% не знаят, че държавата не гарантира инвестициите в акции в случай на обезценяването им, а други 51% не са осведомени, че БНБ обявява валутните курсове и цената на златото.

Решаването на математически задачи в сферата на финансите се оказва сериозно предизвикателство за учениците, показва проучването. От 7 задачи учениците са успели да решат средно по 3. Резултатите показват, че юношите се справят относително успешно с изчисляването на най-благоприятните възможности за покупки – например, когато изчисляват отстъпката при пазаруване с кредитна карта (66%) и когато сравняват отстъпката в проценти спрямо цената на продукта в абсолютно изражение (59%). При задачите със специализирана терминология успехът е значително по-малък. Шейсет и три процента отговарят грешно или признават, че не знаят дали ще купят повече или по-малко стоки при 10% инфлация и 8% лихва на депозита им в банката, ако цените останат непроменени. Задача със сложна лихва по депозит не могат да изчислят 71% .

Учениците от по-долните класове (9-10), от по-малките градове, както и от професионалните гимназии показват по-слаби от средните умения и съставляват най-рисковата група, която скоро ще навлезе на пазара на финансовите услуги. Някои от тях са успели да решат едва една от общо седем задачи.

Наред с официалното образование в училищата, важен фактор за бъдещото финансово поведение на учениците и изграждането на навици за управление на личните финанси в семейството. Седемдесет и два процента от анкетираните отговарят, че родителите им изискват от тях да им съобщават какви разходи са направили, а при 53% родителите изискват да планират седмичните или месечните си разходи. Над половината от юношите (53%) съобщават, че имат възможности да спестяват.

В контекста на слабата теоретична и практическа финансова подготовка оптимизъм поражда фактът, че мнозинството ученици (84%) биха искали да се обучават във финансова грамотност. Най-голям интерес те проявяват към темите и услугите, които са валидни за всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси: какви мерки трябва да се вземат, за да се избегне свръхзадлъжняването (76%); как да се поставят личните финансови цели и как да се управляват личните финанси (76%); важна потребителска информация при подписването на договор с банка или друга финансова институция (75%); законодателство за защита на правата на потребителите(73%), основни банкови услуги – разплащателни сметки, карти и др. (73%).

“Светът се променя, младите хора са изправени пред различни предизвикателства. Нашите страни преминават през радикална промяна, правителствата ни полагат усилия да ускорят икономическия растеж. Бизнесът преживява също подобна трансформация и е заинтересован от уменията на младите хора, за да разкрива нови работни места, да стимулира растежа и иновациите. Финансовата грамотност е специално умение, което съдържа в себе си различни аспекти на обществения и икономически живот. То е задължително за младежите, които са готови да градят кариера, да създават семейства и благосъстояние и Visa ще изиграе значима роля за тяхното развитие в България”, заяви Красимира Райчева, мениджър на Visa в България.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



Кой печели от намалението на законната лихва по просрочията?


Целта оправдава средствата. На кратко така можем да определим различните начинания на много политици по отношение на популистки промени в законодателството. Такава се очертава да бъде съдбата и на промените предлагани с Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Законодателното предложение лихвата за забава на плащания към държавата да бъде понижена вече бе одобрено на първо четене от депутати от всички парламентарни групи през месец октомври 2016 г. До този момент законната лихва при просрочие е в размер на 10%. Според внесените поправки лихвата вече ще бъде 8 процентни пункта плюс основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, когато задължението е на юридическо лице и 4 процентни пункта плюс ОЛП, когато е на гражданин. Ако бъдат приети измененията в закона, те ще обхвана всички некоректни платци, като ще намалят техните задължения. Основните аргументи на вносителите на поправката са, че лихвата за забава е фиксирана и не е променяна в закона отпреди 20 г. Това обаче нито е доказателство, нито означава, че тя не е ефективна и не е актуална и днес.

През годините на икономическа криза междуфирмената задлъжнялост и несъбраните данъци от хазната скочиха. Именно, за да се справи с този проблем през март месец 2013 г. Европейската комисия предприе промени и в общото законодателство на ЕС с аргумента, че ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия (МСП) изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури. Това води до закриване на работни места и нереализиране на бизнес възможности, възпирайки ни по пътя към възобновен икономически растеж. Ето защо в желанието си да сложи край на забавянето на плащания Европейският съюз (ЕС) прие Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. В срок до 16-ти март 2013 г. държавите членки трябваше да интегрират в националните си законодателства преработената директива относно забавените плащания. Тя задължава държавните органи да извършат плащането за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 дни. Процентът на законната лихва за забава на плащане трябва да бъде по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност.

Това показва, че размерът на действащата към този момента законова лихва при просрочие (10 процентни пункта плюс основния лихвен процент на БНБ) е актуален на съвременните изисквания на ЕС. Ако предложението за промени в размера на законовата лихва влязат в сила бъдат приети те ще бъдат на крачка от нарушаването на цитираните по-горе законови промени приети от ЕК. Според предложението законовата лихва за забава за юридически лица в България ще стане 8 процентни пункта плюс ОЛП на БНБ, който към 1.01.2017 г. е в размер на 0% или общата лихва ще бъде 8%. Според изискването на ЕК тя е на същата стойност към настоящия момент, но очакванията са ЕЦБ да започне да увеличава своя лихвен процент подобно на колегите си от ФЕД.

Това показва, че поправките предлагани в законопроекта не са изцяло съобразени с тези в европейското законодателство. Ето защо при промяна на лихвения процент от страна на ЕЦБ, българската страна ще влезе в нарушение и това ще наложи ново изменение на закона.

Към мотивите за законопроекта се обуславя неговата необходимост с това, че поради проточващите се във времето и ненормално дълги съдебни дела, се натрупват големи задължения от просрочени лихви. Това обаче показва, че съдебните ни процедури се нуждаят от сериозни реформи и намаляването на лихвите по просрочията реално няма да реши същинския проблем, а само ще притъпи болката от него.

Въпреки всичко това наближаващите предсрочни избори правят законопроекта добра възможност за градене на положителен имидж от страна на политиците. Ето защо при първото му гласуване той събира огромна подкрепа. От общо 130 гласували 110 депутати подкрепиха идеята, 18 се въздържаха, а само двама се обявиха против.

Големият въпрос е кой ще засегне тази промяна.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължи законната лихва. Както вече казахме тя от 10% се предвижда да се намали на 8% за юридически и 4% за физически лица. Това означава, че неплащането на данъците ще бъде възнаградено с по-ниски наказателни лихви. Също така се постига следният нонсенс. Ако например физическо лице има натрупани данъчни задължения в размер на 30 хил. лв., и разполага с необходимата сума, но е решило да закупи автомобил или да направи друга покупка, то би избрало да не погасява задълженията си към хазната, защото наказателната му лихва ще бъде само 4%, докато средните лихви по потребителските кредити в лева към края на м. ноември 2016 е 10.27%. По този начин финансирането на гърба на държавата се оказва по-изгодно.

Към момента според обявените списъци от НАП неплатените задължения към държавата са в размер на малко над 16 млрд. лв. Те се дължат от 19 044 физически и юридически лица. Сред тях има, както съвсем обикновени фирми и лица така и такива, които често се определят в медийното пространство като „олигарси”. Ако промените бъдат приети и наказателната лихва се намали това означава, че държавата ще загуби по груби сметки около 300 - 350 млн. лв.

Това ще насърчи неплащането на данъците в срок. От тук ще имаме и намаление на данъчните приходи и възможност за образуване на дефицит. Този дефицит разбира се трябва да бъде покрит. Начините за това са два. От една страна е увеличаване на задлъжнялостта чрез допълване на дефицита с кредит, който отново ще бъде плащан от данъкоплатците в рамките на следващите 5 г. – 10 г. - 20 г. От друга страна ще трябва да се увеличат приходите от данъци като се увеличи техният размер. По този начин коректните данъкоплатци ще започнат да заплащат повече, за да покрият задълженията на некоректните.

Дружествата предлагащи комунални услуги за населението от години страдат от високия процент несъбрани задължения от своите потребители. Те се покриват частично от собствениците, които ги управляват и абонатите. Намаляващата събираемост на задълженията също така възпрепятства и инвестициите в подобряване на предлаганите услуги, а това от своя страна води до загуби, които отново се отразяват в сметките на коректните платци.

Въпреки че първите коментари около законопроекта в медийното пространство бяха, че той ще регулира лихвите по различните видове предлагани кредити това всъщност няма как да се случи. Законът за потребителските кредити реферира към това, че при навлизане в просрочие на кредитополучателя не може да бъде начислявана наказателна лихва по-висока от законовата лихва. Ако някой смята, че вместо да заплаща 6% лихва по редовно обслужван кредит ще му излиза по-изгодно да заплаща наказателна лихва от 4%, това не е така. При влизане в просрочие започва да се начислява наказателна лихва, но това не отменя договорената редовна такава. Понижаването на санкциите към некоректните кредитополучатели ще доведе до увеличаване на риска те да спрат да изплащат задълженията. А това от своя страна ще принуди банките и фирмите занимаващи се с кредитиране да повишат нивото на върху лихвите по новотпусканите кредити.

Както вече стана ясно по-горе, неплащането на данъци и задължения води до тежки удари върху икономиката на една страна и се пренася на гърба на изрядните платци. Увеличаването на междуфирмената задлъжнялост пък води до фалити и унищожаване на работни места. Именно за това трябват строги регулации. Ето защо Европейската комисия поставя минимален праг на законните лихви за просрочени задължения, а не каквито са предвижданите изменения в българското законодателство – поставяне на таван на лихвите по просрочията.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


петък, 20 януари 2017 г.

Браво на Лидл/Lidl


Знам, че много читатели ще възприемат заглавието на тази публикация като ирония към веригата магазини Лидл/Lidl, но то наистина е похвала. Използвайки трибуната на своя блог, често съм акцентирал на проблеми, които на мен лично са ми направили впечатление в моето ежедневие. Такава е и темата със заблуждаващите реклами използвани от търговците. През месец ноември миналата година реших да дам гласност на това, че не малка част от търговските вериги се опитват да заобикалят законите на страната и да заблудят потребителите. Конкретната причина бяха обявяваните търговски промоции, които уж важат за определен период от време, а се оказва, че количествата се изчерпват още в първия ден. Така потребителите посещават магазините в рамките на промоционалния период поради определена оферта, но се оказва, че тя вече не е активна, защото няма останали количества.

Това изцяло противоречи обаче на Закона за защита на потребителите според, който търговците са длъжни да осигурят необходимите количества до края на промоционалния период.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

Именно с подобен казус се сблъсках в Кауфланд и Лидл/Lidl. Виждаме на снимката брошурата на Лидл/Lidl. В горния десен край в синьо пише, че брошурата е за периода 7 – 13 ноември (от понеделник до неделя). Реших да закупя продукт от промоционалния каталог в рамките на обявената промоция, но се оказа, че той се е изчерпал дни преди края на промоцията.


След като споделих огорчението си от това, че съм бил подведен от търговската верига, явно сред 4 487-те човека прочели публикацията ми, е имало и мениджъри на Лидл/Lidl. Няколко седмици след възмущението му в брошурите на веригата магазини вече се забелязва промяна. Както виждате от снимката по-долу в горния ъгъл от каталога, Лидл/Lidl вече отбелязват началната дата на всяка група промоционални оферти и посочват, че те важат от конкретната дата, до изчерпване на количествата, а не както преди до крайната дата, до която е валидна брошурата. По този начин вече не се заблуждават клиентите, че търговската промоция ще бъде валидна до определен ден, а всъщност стоката да се изчерпи още на първия.


Това е добър пример за това, че всяка търговска верига при малко желание от своя страна може да бъде коректна с потребителите и да не разчита на евтини трикове, с които чрез заблуда да изкара някой лев отгоре. От Лидл/Lidl наистина са решили да бъдат открити с потребителите и както се вижда взимат под внимание мнението на всеки, за да подобрят комуникацията си с клиентите. Ето защо подобни примери на положителна промяна трябва да бъдат адмирирани и насърчавани, а не просто подминавани с безличното "все тая". Все пак всички можем да мрънкаме, но и не трябва да забравяме, че похвалите също са задължителни.



Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





понеделник, 16 януари 2017 г.

Що е то корупция и има ли тя почва у нас?

Тъй като в момента отново темата за корупцията в страната е на дневен ред, нека припомня няколко важни неща за това какво представлява тя и какви са нейните форми и проявления. Това, което ще прочете по-долу е част от магистърската ми теза писана през януари 2010 г. За съжаление, всичко написано и анализирано тогава се оказва изцяло актуално днес.

Мониторинг и оценка на корупцията в България.

Корупцията е един от най-дискутираните проблеми през последните 7-8 години у нас, в страните от Централна и Източна Европа, а и в световен мащаб. Много често липсата на ясни правила в страните с недостатъчно развита пазарна икономика, неефективността на право прилагането и контролните органи на различни равнища, водят до създаване на силни „спойки” между недобросъвестни и криминално проявени субекти с корумпирани държавни служители. Ето защо потребността от противодействие на корупцията се явява съществен приоритет за всяко стремящо се към демократизиране общество.

За да могат да бъдат изградени ефективни механизми за превенция на корупцията е необходимо нейното познаване, изучаване и внимателно анализиране. До излизането в публичното пространство на конкретни данни за проявлението и размерите на корупционните действия, това беше публична тайна. С регулярното провеждане на национални и сравнителни международни емпирични изследвания на корупцията обществото и властите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на този проблем. Справянето с него, днес е залегнало в основата на провежданите политики, гласувани закони, приети нормативни уредби и т.н. През годините бяха създадени Комисията за борба с корупцията на Народното събрание, Комисията за превенция и противодействие на корупцията на Министерски съвет и Комисията за борба с корупцията на Висшия съдебен съвет.

Всичко това само по себе си подчертава колко сериозен днес е проблемът с превенция на корупцията.

Дефиниции на корупцията

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват обаче даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснение.

Използването на емпирични методи за изучаването на проявленията и последиците от корупция изисква все пак тя да бъде дефинирана. Едно от възприетите определения, залегнало в Системата за мониторинг на корупцията изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”.

Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”.

Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, дадено от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г. В контекста на тази дефиниция реализирането на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента, а именно:
  • Служител (или група служители) в обществения сектор (включвайки административни служители, магистрати, политици, служители, заети в сферата на услугите и др.);
  • Дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по собствено усмотрение);
  • Злоупотреба с публична власт от страна на служителя;
  • Извличане на лична или групова полза (финансова, материална, услуга) от служителя.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

В този контекст, залегналата дефиниция в Системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, дава по-пълно и широкообхватно определение на това явление. Въпреки това основен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е тяхната едностранчивост. Те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база на разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

От всичко казано дотук проличава сложността на явлението и неговата неразривна връзка с обществото. Развитието му води след себе си и еволюиране на формите и проявите на корупция. Ето защо определението й ще търпи промени във времето.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция:
  • Голяма;
  • Малка;

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители) и разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С малката корупция се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително неголеми суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен, а гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Причини и фактори на корупцията

С годините на изследване на социалния феномен корупция, е доказана неговата връзка и зависимост от слабите институции и действащите на непазарен принцип икономики. Корупционните практики намират най-силен разцвет в онези сфери на обществения живот, в които определен обществен ресурс се намира под контрола на един или няколко служители. Упражняващият власт в този контекст е ценен в качеството си на фактор, който може да задоволи някакъв частен интерес или да осигури доход.

Нито една обществена сфера не е защитена от корупция. Най-благоприятна обаче е тази, в която гражданите влизат в съприкосновение с държавни структури и техните служители или по-точно мога там, където се злоупотребява с власт. За това корупцията е най-често срещана в сферата на публичната власт (държавни институции, партийнополитическа система, общински власти и местна администрация). Най-сериозната предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частни и публични интереси на областните служители.

Сфери на разпространение на корупцията

Няма сфера, която да е имунизирана срещу корупция, а тя самата се проявява практически навсякъде в обществения живот. От редицата наблюдения и изследвания на този феномен можем да определим няколко основни сфери, в които разпространението на корупцията е високо:
  • В сферата на държавната администрация (държавни ведомства, местни органи на властта и др.). Тук проявите на корупция са най-силно изявени. Основния механизъм, по който тя действа е оказване на натиск от страна на служителите или предприемане на корупционни действия от срана на гражданите, за да бъде решен конкретен техен проблем. През годините като най-рискови групи тук се оформиха митничарите и полицаите;
  • Политическа корупция. Политическата класа трябва да въведе механизми за ограничаване на корупцията и да създаде неблагоприятна за разпространението на корупцията институционална и правна среда. Широкото разпростиране на корупцията на това ниво подкопава устоите на демократичното общество. Политическата корупция се проявява в две основни форми. Едната е източване и натрупването на ресурси от частния сектор и от националното богатство. Другата форма е корупцията за запазване и разширяване на властта. Тя се среща при вземане на политически решения и в изборния процес;
  • В съдебната система. Корупцията тук основно е свързана с прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе. Главни участници в нея са адвокати, прокурори и съдии;
  • В сферата на обществените услуги (здравеопазване, образование, социално подпомагане и др.). Основна форма на корупция в тази сфера е заплащането на безплатни за гражданите услуги. По-сериозни проявления тя има в предоставянето на медицински услуги. Корупцията се оценява като висока и в сферата на образованието и особено във висшето образование;
  • В частния сектор. Корупционните прояви тук често не придобиват публичност. Основният начин, по който те се извършват е чрез злоупотреба на служители, които трябва да взимат конкретни решения. От тях примерно зависи откъде точно ще се купят компютри, бюра, коя рекламна агенция да бъде наета или най-общо сключването на по-големи сделки. Самият акт на корупция е при избирането на оферта с по-неизгодни за фирмата условия и получаването за това на комисионна от съответния служител. Негативните последици от корупционните прояви в частния сектор може да достигне и до потребителите на съответната стока или услуга, върху които компанията прехвърля завишените си разходи. Когато подобна практика стане масова има изключително лошо влияние върху цялата бизнес среда. Характерните индикатори за корупционни прояви тук са бързото нарастване на цените съпроводено от рязък спад в качеството;
  • В третия сектор (неправителствени организации). Разпростирането на пипалата на корупцията в този сектор има пагубно влияние. Именно от организациите в него се очаква в най-голяма степен да допринасят за борбата със самата корупция чрез упражняване на граждански натиск. Проникването на корупцията тук затваря кръгът на нейното разпространение.

Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор като нейните най-сериозни проявления са при преплитането на частния и публичния интерес на служителите. Казано с други думи, това е желанието им да придобият за себе си допълнителни облаги, възползвайки се от служебното си положение. Проучванията на случаите на сблъсък с корупция показват, че най-често тези лица работят в митниците, съда, полицията и в системата на здравеопазването. Основната причина се корени в лошо проведените реформи в конкретните институции през годините на преход. Това създаде благоприятна среда за развитието и трайно настаняване на корупцията в тях. По този начин те се превърнаха в удобен политически лост за манипулиране и дестабилизиране на властта, което обяснява и липсата на воля в управляващите да доведат започнатите реформи в тях до край.

Друга сфера, в която се наблюдава застъпване на корупцията е финансирането на политическите партии. Основната причина е, че това е особено слабо регламентирана сфера. Либералните законови правила за дарения, непрозрачната система за определяне на държавните субсидии и практическата липса на надзор засилват широко разпространеното незаконно финансиране и корупция, въпреки че преките доказателства за корупция са рядкост.

Значителни корупционни схеми се крият също така и при разпределянето на държавни средства чрез обществени поръчки. Нормативната уредба в сферата на обществените поръчки продължава да бъде недостатъчна въпреки общото развитие на законодателството. По-конкретно, процедурите за съдебен контрол са крайно неефективни и допринасят за разрастването на система за разпределяне на договори, която позволява тайни споразумения и корупция на високо ниво и в огромни размери.

Форми на корупцията

Могат да се разграничат две основни цели, водещи до корупционни действия: получаване на конкретни облаги и избягване на определени разходи или санкции. На базата на тях могат да бъдат очертани четири основни типа корупционни действия:
  • Осигуряване на достъп до ограничени ресурси и/или ползи;
  • Осигуряване на достъп до ресурси и/или ползи, чрез нерегламентирано повлияване върху мнението на взимащият решения за това;
  • Извършване на услуги свързани с получаването на конкретни ползи;
  • Предотвратяване на ползването на дадени ресурси или получаването на ползи от други страни.

В зависимост от различните сфери, в които се проявява корупцията, тя се характеризира със специфични форми. Например, проявленията й в администрацията са насочени основно в преразпределението на държавните ресурси. Това се наблюдава в случаите, когато държавата е продавач или получател на дадена стока или услуга. Конкретните проявления, които могат да бъдат наблюдавани тук са свързани с продажба или покупка на стоки или услуги на различни от реалните (пазарни) стойности (по-високи или по-ниски) като с това се цели облагодетелстване на конкретно лице или лица за сметка на държавата. Други форми на корупционни прояви тук, могат да произтекат от правителствения контрол върху финансово-кредитни институции. Чрез подкуп може да се осигури получаването на кредит или привилегировани условия за неговото изплащане. Не по-малко сериозни са и проявленията на корупция с цел получаване на конкретна информация от държавни служители. Подобна информация може да бъде условя за провеждане на търгове или обществени поръчки с висока стойност. Не на последно място може да се споменат и случаите, когато държавни служители трябва да извършват контролни функции. Например да оценят изпълнението на конкретна обществена поръчка. В този случай те могат неправомерно да определят поръчката за изпълнена или не изпълнена.

Различни корупционни практики се зараждат и в политическата сфера като резултат на концентриране на властов ресурс в нея. Тяхното проявление може да бъде в различни форми. Една от най-разпространените е незаконното финансиране на политическите партии. То е свързано с нерегламентирано получаване на средства за дейността им, което обикновено се съпътства от поемане на ангажименти от страна на облагодетелстваните политически субекти да влияят в полза на своите „дарители”. Такава форма на влияние е и нелегитимният лобизъм. Той защитава частни (най-често икономически) интереси, които са в разрез с общественото благо. Нелегитимният лобизъм може също така да се извършва не само на партийно, но и на личностно ниво. В този случай бенефициент на незаконните облаги е конкретен политически лидер и заемащ висок правителствен пост служител, който прокарва частните интереси на своя „спонсор”.

Друга форма на политическа корупция е „купуването” на политическо и електорално влияние. То може да се изрази както чрез пряко и косвено „купуване” на гласове при провеждане на избори, така и чрез осигуряване на политическа подкрепа от страна на други политически субекти (партии и коалиции) при провеждане на определена политика или за извършване на конкретен законодателен акт. Тази форма на политическа корупция се прояви ярко в проведените парламентарни и местни избори през 2009 г. и отприщи огромна вълна на обществено недоволство и нетърпимост към проявите й.

Една от най-рисковите корупционни сфери е съдебната система. Разпространението на корупцията в нея благоприятства нейното налагане в публичния сектор. Неефективната работа на съдебната система създава усещането у обществото за безнаказаност на корупцията. Конкретни прояви тук могат да бъдат по отношение на констатирането и регистрирането на извършено нарушение или престъпление, съставяне на актове, налагане на глоби и други видове санкции, отказ от образуване на предварително производство, прекратяване на предварително производство или връщане за допълнително разследване и т.н.

Една от основните сфери на проявление на корупция, с които се сблъскват гражданите е в обществените услуги. Като най-рискови групи тук се открояват лекарите. Чести поводи за използване на подкуп при тях са например получаването на болничен лист, насочването към специалисти и медицински експерти, извършването на някои видове изследвания и др. Друга такава група са преподавателите и най-често тези във висшите учебни заведения. Най-видими са случаите на корупция при завишаване на оценки при полагане на изпити, при получаване на предварителна информация за изпитни теми.

От законова гледна точка, в повечето правни системи съществуват следните понятия, дефиниращи проявите на корупция:
  • Подкуп (предлагане/даване/приемане на подкупи);
  • Фасилитиращи плащания (същите като подкупите, но използващи по-малки суми, с цел ускоряване на процесите);
  • Тайни споразумения (споразумения между участници с цел заобикаляне на тръжните процедури с или без участието на лицето, провеждащо търга);
  • Измама (умишлено даване на невярна информация/невярно представяне на наддаване или на други документи, с цел придобиване на право за участие);
  • Незаконно присвояване (присвояване на финансови средства/активи за незаконни цели);
  • Кражба (вземане на чужда собственост с користна цел);
  • Принуда (принуждаване на други да действат незаконосъобразно, чрез сила или заплахи).

Разгледани от правна гледна точка, формите на проява на корупционни действия могат да бъдат най-общо две:
  • квалифицирани като престъпления от наказателното право;
  • свързани с нарушения на професионалната етика.

От гледна точка на наказателното право, като корупционни са квалифицирани общите престъпления по служба. Тогава, когато държавен служител извърши или не извърши нещо, което е задължен да извърши в кръга на служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. Друг вид корупционни престъпления са длъжностните присвоявания. Много често тези длъжностни присвоявания биха могли да бъдат извършвани в съучастие с други работещи в структурата на съответната администрация – обикновено по-висшестоящи.

Професионалната етика е призвана да решава проблемите с някои гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Такъв пример можем да дадем с конфликта на интереси. Реално той самият не е корупция, но конфликтът на интереси е ситуация, при която потенциално съществува възможност за корупция. Те са един от проблемите, които са свързани с корупцията и без да са пряка корупция, допринасят най-много за разрушаването на доверието на гражданите в администрацията и за тяхната мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. Ето защо конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в етичните кодекси.

От всичко казано в главата става ясно, че пъстротата на корупцията е изключително разнообразна в зависимост от конкретните сфери и ситуации, в които се проявява.

През изминалите години разпространението на корупцията придоби значителни мащаби. Нейните прояви във всички сфери и дейности доведоха до повишаване на нетърпимостта на гражданите. Нейната важност като обществен проблем, възпрепятстващ развитието на страната, се изкачи от 5-то място през 2004 година до 1-во през първите две години от членството на България в Европейския Съюз. Относителния дял на определящите я като сериозен проблем се увеличи двойно само за 4 години.

Графика: Относителна важност на корупцията като обществен проблем
Източник: Витоша Рисърч/СМК

Разработената магистърска теза обоснова извода, че за последните 20 г. корупционните прояви са се вкоренили дълбоко в обществения живот и начин на мислене. Тревожен факт е, че 53% от пълнолетното население са готови при конкретни условия да се поддадат на корупционен натиск. В представите на гражданите, корупцията е толкова широко разпространена в обществения сектор, че над 60% от тях смятат, че за да бъде разрешен техен конкретен проблем, е вероятно да им бъдат поискани пари, подарък или услуга. Само тези два показателя показват, че корупцията се е превърнала в относително нормална част от ежедневието на обществото. Друг индикатор за този извод е, че почти половината от населението (44%) смята, че корупцията в България не може да бъде изкоренена, а най-добрите резултати, които могат да бъдат постигнати, е тя да бъде донякъде ограничена. Този факти правят противодействието й още по-трудно.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Използваната информация е намерена и обобщена от следните източници.
  1. Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България, Център за изследване на демокрацията, С., 2009
  2. Корупция и антикорупция, Коалиция 2000, С., 2003
  3. Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове, Център за изследване на демокрацията, С., 2007
  4. Доклад за световното развитие, Световната банка, С., 1997
  5. Индексът за възприятие на корупцията 2009, Трансперанси Интернешънъ, С., 2009
  6. Доклад за оценка на корупцията – 2000, Коалиция 2000, С.,2000.
  7. Антикорупция – учебно помагало, Коалиция 2000, С., 2000.
  8. Корупцията в 100 отговора. Фондация ”Гражданска връзка”, С.,2000.
  9. Измерване и наблюдение на корупцията – световната практика и българският опит. Коалиция 2000/ Център за изследване на демокрацията., С.,1999.
  10. Икономическа цена на корупцията. Коалиция 2000/ Център за икономическо развитие., С.,1999.
  11. Международни актове за противодействие на корупцията. Коалиция 2000 /Информационен център на Съвета на Европа, С., 1999.
  12. Съдебна власт и корупция. Коалиция 2000 / Съюз на съдиите в България, С., 2000.
  13. www.government.bg  - .”ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ-2003г.
  14. Корупция, контрабанда и институционална реформа.С.,2002.ISBN 954-477-100-X
  15. Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005, Център за изследване на демокрацията, С., 2006

четвъртък, 12 януари 2017 г.

За Еврозоната без страсти


През последните 6 години темата за присъединяване на страната ни към Еврозоната се е превърнала като лайтмотив за българските политици и икономисти. Винаги се намират желаещи за внимание, които през няколко месеца да повдига в медиите темата и да представят въвеждането на единната европейска валута като панацея срещу всички неуредици в България. Безспорно при нормално функциониране на Еврозоната, тя може да генерира много ползи за икономиката ни. 

На първо място членството на страната ни би дало отражение в намаляване на риска и съответно на лихвените равнища, на които България ще може да се финансира от пазарите. Освен това ще останат и повече средства на разположение на банките следствие на намаляването на задължителните минимални резерви, които в момента БНБ изисква от тях да поддържат. Според изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), минималното ниво за адекватност на капитала трябва да бъде 4,5%. В България към това ниво БНБ прибавя допълнителни 5,5 пр. п. и така минималното ниво става 10%. С други думи, банките в България са задължени да разполагат с два пъти повече капитал от тези в Еврозоната. Вследствие на присъединяването ни към нея ще има освобождаване и на част от валутните резерви, тъй като сега средствата в обръщение трябва да имат 100% покритие в БНБ.

За консервативното българско общество тези плюсове по-скоро ще бъдат изтълкувани като разхлабване на контрол над финансовата система, а не като нереализиран потенциал, който страната ще усвои. Все пак белезите от КТБ са дълбоки и все още не са избледнели.

Стъпка по стъпка

Доста често присъединяването на България към Еврозоната се представя като въпрос на едно просто решение на Парламента. Това обаче изобщо не е така. Освен пълното политическо разбиране и желание за приемане на еврото, трябва страната и да бъде одобрена и допусната до валутния съюз. Страните, които планират да се присъединят към Съюза, трябва да приведат много аспекти на своето общество – социални, икономически и политически – в съответствие с тези на държавите-членки. Преди дадена държава-членка да може да въведе еврото, тя трябва да изпълни някои икономически и правни критерии.

Съществуват 4 икономически критерия за конвергенция. Ценова стабилност. Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За месец ноември месечната инфлация на страната е 0%, а на годишна база се отчита дефлация с 0.5%. Следващият критерий е стабилни и устойчиви публични финанси. Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. В нашият случай се очаква страната дори да регистрира бюджетен излишък към края на 2016 г., а дългът е под 30%. Другите критерии са стабилност на валутните курсове и дългосрочни лихвени проценти. Тъй като в България е въведен валутен борд и левът е обвързан с еврото, то тези два критерия са автоматично изпълнени. Към момента по всичко личи, че критериите за кандидатстване в Еврозоната са изпълнени. Това обаче не осигурява автоматичен прием на България.

На база тези изпълнени критерии, страната ни може да подаде намерение за присъединяване към валутния съюз и ще попадне в така наречената „чакалня”. Страната кандидат участва във валутния механизъм ERM II в продължение на най-малко 2 години. През това време трябва да се покаже, че страната може да продължи да покрива икономическите критерии в по-дълъг времеви хоризонт.

Максимален времеви период, в който конкретна страна може да престои в ERM II няма. Това означава, че дори и да се кандидатства през 2017 г. за приемане на еврото, то това може и да не стане факт доста дълго време. Особено вземайки предвид тежката политическа криза, в която се намира страната и липсата на консенсус между политическите сили по много въпроси.

Едно плюс едно не винаги е две

От друга страна състоянието на самата Еврозона въобще не е цветущо и редица страни в нея все още са като бомби с часовников механизъм. След практическия фалит на Гърция и тежките проблеми с високата задлъжнялост на, Белгия, Испания и Италия, дойдоха сериозните трусове в банковите им системи. Лошите заеми в Италия възлизат на 360 млрд. евро, а ЕС не позволи на Рим директно да предприеме мерки за спасяване на финансовите институции. Тези тежки проблеми показват, че в Еврозоната бушува ураган, чийто край е все още неясен и далеч във времето. Това от една страната прави ЕЦБ доста предпазлива от гледна точка на присъединяване на нови страни преди да бъдат решени вътрешните проблеми на валутния съюз. От друга желанието на страната ни да се присъедини към Еврозоната в този момент означава по-скоро влизане в буря, която може да помете малката ни икономика и да я постави в дълга рецесия.

Както се вижда моментът за присъединяване на България към Еврозоната не е особено добър и това не трябва да се превръща в самоцел или да се използва в популистки тези. Все пак нека подчертаем дебело, че влизането в Еврозоната само по себе си не ускорява икономическия растеж, нито сваля автоматично лихвите по кредитите, отпускани от банките, тъй като това зависи от общото състояние на икономиката. Конкурентоспособността на дадена страна също не зависи от това дали е в Еврозоната и какъв е валутният й курс, а от по-фундаментални фактори като производителност и инвестиции.

Влизането в този момент в Еврозоната най-вероятно ще означава, че България ще трябва да подпомага финансово доста по-големи страни като Италия, за да разрешат техните финансови проблеми. Именно носенето на солидарна отговорност между страните във валутния съюз провокира вече дискусии в някои дали има смисъл да бъдат част от съюз, в който дисциплинираните трябва да плащат сметката за липсата на дисциплина и разточителството на други. Всичко това навежда везните в полза на това, че бързането на България към Еврозоната не би било ход, който ще донесе позитиви за икономиката ни, а по-скоро нови задължения.

Ето защо най-полезното, което може да направи страната ни в момента е да изчака проблемите в Еврозоната да бъдат решени или поне да бъдат ясни стъпките за тяхното решаване, преди да поеме курс към въвеждане на единната европейска валута. А и нека не забравяме, че дори и към момента българският лев е обвързан пряко с еврото посредством действащият валутен борд.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




сряда, 4 януари 2017 г.

Как да запазим стойността на спестяванията си?

10 376 694 - толкова е броят на депозитите на населението към края на септември 2016 г., а средната сума на открит депозит е 4 224 лв. През последните години на нестабилност и икономическа несигурност българите започнаха да трупат пари в банките с цел ако вълната от „оптимизация“ на персонала в бизнеса ги отнесе, да имат средства, на които да могат да разчитат. Банките пък предлагаха повече от отлична доходност като промоционалните условия в пика на кризата надминаваха 10% годишна лихва.

Днес ситуацията е коренно променена. Европейската централна банка (ЕЦБ) направо заля пазарите с евтини пари на лихва от 0.15%. Съвземането, както на българската, така и на международната икономика, намали търсенето на финансови ресурси от страна на банките, а това респективно се отрази и в спад на лихвените нива. Отчетната статистика на Българска народна банка (БНБ) показва, че през ноември 2016 г. спрямо ноември 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0,78 пр.п. до 0,64%, а по тези в евро – с 0,68 пр.п. до 0,51%. В сравнение с октомври 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0,03 пр.п., а по тези в евро – с 0,05 пр.п. При депозитите с матуритет над 1 ден до 1 година ситуацията е аналогична.

Безспорно обаче най-големият враг на спестяванията е инфлацията. Тя изяжда бавно с времето стойността им. Ето защо за да не губят от стойността на своите средства, хората търсят доходност, която да може да изпреварва нивото на инфлацията и да добавя стойност към техните спестявания.

Осезаемият спад на нивото на лихвите по депозитите сви ножицата между доходност и инфлация. Това от своя страна доведе до това, че съхраняването на спестяванията в стандартни депозити може да гарантира сигурност на средствата, но не и на тяхната стойност.

Според данните на НСИ за месечното ниво на инфлацията в страната през юли тя е била 1%, а средната доходност от депозит с матуритет над 1 ден до 1 година е била в същия момент 0,55%. Това означава, че стойността на спестяванията е намаляла с 0,45%. През 2017 г. тази тенденция ще продължи да се засилва. Според прогнозите на Министерството на финансите, заложени в Бюджет 2017, през настоящата година средногодишната инфлация се очаква да достигне 1,5%, а през 2018 г. нейното ниво се очаква да бъде 1,6%. През 2019 г. пък средната инфлация ще достигне 1,8%. В същото време очакванията за нивото на годишните лихви по депозитите са то да се задържи близо до 0%, но не и да отиде на отрицателна територия. Така съхраняването на средства в стандартни депозити ще даде необходимата сигурност на населението, но няма да съхрани стойността на спестяванията им.

Графика 1 Сравнение между лихвата по годишен депозит в лева с матуритет над 1 ден до 1 година и нивото на инфлацията


Източник: БНБ и НСИ

На база всичко казано дотук можем да прогнозираме, че, за да съхранят стойността на спестяванията си, българите ще започнат да търсят алтернативни форми на инвестиции, които ще им носят доходност над тази на инфлацията. Една такава, доходоносна и с минимален риск, може да бъде инвестицията в земеделска земя. През последните години насочените евросредства към развитието на селските райони и земеделието нараснаха, а това от своя страна повиши търсенето на земя. Стойността на земеделската земя бе единствената, която остана незасегната от икономическата криза и не спря да се увеличава.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2015 г. средната стойност на 1 декар земеделска земя в България е 732 лв. Най-висока е в Североизточния регион на страната - 1 040 лв. за декар. Разбира се, тук трябва да направим и уточнението, че данните от НСИ са осреднени и на места цените са много над тези стойности, а на други под тях в зависимост от местоположението и категорията на земята. Най-високите цени на декар земеделска земя се регистрират в област Добрич - 1 406 лв., област Силистра - 993 лв. и област Русе - 838 лв.

Основната част от земеделските земи в страната се обработват не от техните собственици, а от арендатори. За това преотстъпване на ползване на земята собствениците й получават годишна рента. Тя, разбира се, е различна за различните области на страната и зависи от голям брой фактори. Средно за цялата страна през 2015 г. годишната рента е 42 лв. на декар. Най-висока е в Североизточна България - 63 лв. на декар, като в област Добрич тя достига средно 82 лв. на декар. Обикновено при сключване на дългогодишни договори за ползване на земята собствениците постигат ренти и над тези нива.

Ако съотнесем стойността на земеделската земя и доходността от нея под формата на годишна рента, виждаме, че инвестицията в нея може да донесе доходност от средно за страната 5,7%. С други думи, влагането на спестявания в покупката на земеделска земя, а след това преотстъпването й за обработка от арендатор, носи без усилия и ангажименти на инвеститорите доходност в пъти над тази, която биха получили за парите си от стандартен депозит.

Областта, в която доходността от инвестиция в земеделска земя е най-висока като възвръщаемост от годишни ренти, е Габрово. Тук през 2015 г. всеки декар земя е носил на неговия собственик рента в размер на 10,1% от нейната стойност. Средната стойност на декар земеделска земя в област Габрово е 169 лв., а получаваната годишна рента възлиза средно на 17 лв. на декар. На следващо място е Разград, където цената на декар земя възлиза на 738 лв., а годишната рента е в размер на 54 лв. Това прави възвръщаемост на инвестицията в размер на 7,3% на година.

Графика 2 Съотношение между цената на земеделската земя и стойността на годишната рента

Източник: НСИ

Очакванията на експертите са, че в следващите 5-10 г. цените на земеделската земя няма да се покачват така, както бе до този момент и по-скоро ще се задържат на моментните нива. Въпреки това търсене на земеделска земя ще има. Както казва Марк Твен: „Купувайте земя, вече не я произвеждат“. Цялата тази съвкупност от елементи прави инвестицията в земеделска земя добра и доста доходоносна алтернатива за съхранение на стойността на спестяванията на българина.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.