Пропускане към основното съдържание

Що е то корупция и има ли тя почва у нас?

Анализ на Христо Христов

Тъй като в момента отново темата за корупцията в страната е на дневен ред, нека припомня няколко важни неща за това какво представлява тя и какви са нейните форми и проявления. Това, което ще прочете по-долу е част от магистърската ми теза писана през януари 2010 г. За съжаление, всичко написано и анализирано тогава се оказва изцяло актуално днес.

Мониторинг и оценка на корупцията в България.

Корупцията е един от най-дискутираните проблеми през последните 7-8 години у нас, в страните от Централна и Източна Европа, а и в световен мащаб. Много често липсата на ясни правила в страните с недостатъчно развита пазарна икономика, неефективността на право прилагането и контролните органи на различни равнища, водят до създаване на силни „спойки” между недобросъвестни и криминално проявени субекти с корумпирани държавни служители. Ето защо потребността от противодействие на корупцията се явява съществен приоритет за всяко стремящо се към демократизиране общество.

За да могат да бъдат изградени ефективни механизми за превенция на корупцията е необходимо нейното познаване, изучаване и внимателно анализиране. До излизането в публичното пространство на конкретни данни за проявлението и размерите на корупционните действия, това беше публична тайна. С регулярното провеждане на национални и сравнителни международни емпирични изследвания на корупцията обществото и властите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на този проблем. Справянето с него, днес е залегнало в основата на провежданите политики, гласувани закони, приети нормативни уредби и т.н. През годините бяха създадени Комисията за борба с корупцията на Народното събрание, Комисията за превенция и противодействие на корупцията на Министерски съвет и Комисията за борба с корупцията на Висшия съдебен съвет.

Всичко това само по себе си подчертава колко сериозен днес е проблемът с превенция на корупцията.

Дефиниции на корупцията

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват обаче даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснение.

Използването на емпирични методи за изучаването на проявленията и последиците от корупция изисква все пак тя да бъде дефинирана. Едно от възприетите определения, залегнало в Системата за мониторинг на корупцията изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”.

Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”.

Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, дадено от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г. В контекста на тази дефиниция реализирането на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента, а именно:
  • Служител (или група служители) в обществения сектор (включвайки административни служители, магистрати, политици, служители, заети в сферата на услугите и др.);
  • Дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по собствено усмотрение);
  • Злоупотреба с публична власт от страна на служителя;
  • Извличане на лична или групова полза (финансова, материална, услуга) от служителя.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

В този контекст, залегналата дефиниция в Системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, дава по-пълно и широкообхватно определение на това явление. Въпреки това основен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е тяхната едностранчивост. Те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база на разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

От всичко казано дотук проличава сложността на явлението и неговата неразривна връзка с обществото. Развитието му води след себе си и еволюиране на формите и проявите на корупция. Ето защо определението й ще търпи промени във времето.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция:
  • Голяма;
  • Малка;

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители) и разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С малката корупция се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително неголеми суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен, а гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Причини и фактори на корупцията

С годините на изследване на социалния феномен корупция, е доказана неговата връзка и зависимост от слабите институции и действащите на непазарен принцип икономики. Корупционните практики намират най-силен разцвет в онези сфери на обществения живот, в които определен обществен ресурс се намира под контрола на един или няколко служители. Упражняващият власт в този контекст е ценен в качеството си на фактор, който може да задоволи някакъв частен интерес или да осигури доход.

Нито една обществена сфера не е защитена от корупция. Най-благоприятна обаче е тази, в която гражданите влизат в съприкосновение с държавни структури и техните служители или по-точно мога там, където се злоупотребява с власт. За това корупцията е най-често срещана в сферата на публичната власт (държавни институции, партийнополитическа система, общински власти и местна администрация). Най-сериозната предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частни и публични интереси на областните служители.

Сфери на разпространение на корупцията

Няма сфера, която да е имунизирана срещу корупция, а тя самата се проявява практически навсякъде в обществения живот. От редицата наблюдения и изследвания на този феномен можем да определим няколко основни сфери, в които разпространението на корупцията е високо:
  • В сферата на държавната администрация (държавни ведомства, местни органи на властта и др.). Тук проявите на корупция са най-силно изявени. Основния механизъм, по който тя действа е оказване на натиск от страна на служителите или предприемане на корупционни действия от срана на гражданите, за да бъде решен конкретен техен проблем. През годините като най-рискови групи тук се оформиха митничарите и полицаите;
  • Политическа корупция. Политическата класа трябва да въведе механизми за ограничаване на корупцията и да създаде неблагоприятна за разпространението на корупцията институционална и правна среда. Широкото разпростиране на корупцията на това ниво подкопава устоите на демократичното общество. Политическата корупция се проявява в две основни форми. Едната е източване и натрупването на ресурси от частния сектор и от националното богатство. Другата форма е корупцията за запазване и разширяване на властта. Тя се среща при вземане на политически решения и в изборния процес;
  • В съдебната система. Корупцията тук основно е свързана с прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе. Главни участници в нея са адвокати, прокурори и съдии;
  • В сферата на обществените услуги (здравеопазване, образование, социално подпомагане и др.). Основна форма на корупция в тази сфера е заплащането на безплатни за гражданите услуги. По-сериозни проявления тя има в предоставянето на медицински услуги. Корупцията се оценява като висока и в сферата на образованието и особено във висшето образование;
  • В частния сектор. Корупционните прояви тук често не придобиват публичност. Основният начин, по който те се извършват е чрез злоупотреба на служители, които трябва да взимат конкретни решения. От тях примерно зависи откъде точно ще се купят компютри, бюра, коя рекламна агенция да бъде наета или най-общо сключването на по-големи сделки. Самият акт на корупция е при избирането на оферта с по-неизгодни за фирмата условия и получаването за това на комисионна от съответния служител. Негативните последици от корупционните прояви в частния сектор може да достигне и до потребителите на съответната стока или услуга, върху които компанията прехвърля завишените си разходи. Когато подобна практика стане масова има изключително лошо влияние върху цялата бизнес среда. Характерните индикатори за корупционни прояви тук са бързото нарастване на цените съпроводено от рязък спад в качеството;
  • В третия сектор (неправителствени организации). Разпростирането на пипалата на корупцията в този сектор има пагубно влияние. Именно от организациите в него се очаква в най-голяма степен да допринасят за борбата със самата корупция чрез упражняване на граждански натиск. Проникването на корупцията тук затваря кръгът на нейното разпространение.

Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор като нейните най-сериозни проявления са при преплитането на частния и публичния интерес на служителите. Казано с други думи, това е желанието им да придобият за себе си допълнителни облаги, възползвайки се от служебното си положение. Проучванията на случаите на сблъсък с корупция показват, че най-често тези лица работят в митниците, съда, полицията и в системата на здравеопазването. Основната причина се корени в лошо проведените реформи в конкретните институции през годините на преход. Това създаде благоприятна среда за развитието и трайно настаняване на корупцията в тях. По този начин те се превърнаха в удобен политически лост за манипулиране и дестабилизиране на властта, което обяснява и липсата на воля в управляващите да доведат започнатите реформи в тях до край.

Друга сфера, в която се наблюдава застъпване на корупцията е финансирането на политическите партии. Основната причина е, че това е особено слабо регламентирана сфера. Либералните законови правила за дарения, непрозрачната система за определяне на държавните субсидии и практическата липса на надзор засилват широко разпространеното незаконно финансиране и корупция, въпреки че преките доказателства за корупция са рядкост.

Значителни корупционни схеми се крият също така и при разпределянето на държавни средства чрез обществени поръчки. Нормативната уредба в сферата на обществените поръчки продължава да бъде недостатъчна въпреки общото развитие на законодателството. По-конкретно, процедурите за съдебен контрол са крайно неефективни и допринасят за разрастването на система за разпределяне на договори, която позволява тайни споразумения и корупция на високо ниво и в огромни размери.

Форми на корупцията

Могат да се разграничат две основни цели, водещи до корупционни действия: получаване на конкретни облаги и избягване на определени разходи или санкции. На базата на тях могат да бъдат очертани четири основни типа корупционни действия:
  • Осигуряване на достъп до ограничени ресурси и/или ползи;
  • Осигуряване на достъп до ресурси и/или ползи, чрез нерегламентирано повлияване върху мнението на взимащият решения за това;
  • Извършване на услуги свързани с получаването на конкретни ползи;
  • Предотвратяване на ползването на дадени ресурси или получаването на ползи от други страни.

В зависимост от различните сфери, в които се проявява корупцията, тя се характеризира със специфични форми. Например, проявленията й в администрацията са насочени основно в преразпределението на държавните ресурси. Това се наблюдава в случаите, когато държавата е продавач или получател на дадена стока или услуга. Конкретните проявления, които могат да бъдат наблюдавани тук са свързани с продажба или покупка на стоки или услуги на различни от реалните (пазарни) стойности (по-високи или по-ниски) като с това се цели облагодетелстване на конкретно лице или лица за сметка на държавата. Други форми на корупционни прояви тук, могат да произтекат от правителствения контрол върху финансово-кредитни институции. Чрез подкуп може да се осигури получаването на кредит или привилегировани условия за неговото изплащане. Не по-малко сериозни са и проявленията на корупция с цел получаване на конкретна информация от държавни служители. Подобна информация може да бъде условя за провеждане на търгове или обществени поръчки с висока стойност. Не на последно място може да се споменат и случаите, когато държавни служители трябва да извършват контролни функции. Например да оценят изпълнението на конкретна обществена поръчка. В този случай те могат неправомерно да определят поръчката за изпълнена или не изпълнена.

Различни корупционни практики се зараждат и в политическата сфера като резултат на концентриране на властов ресурс в нея. Тяхното проявление може да бъде в различни форми. Една от най-разпространените е незаконното финансиране на политическите партии. То е свързано с нерегламентирано получаване на средства за дейността им, което обикновено се съпътства от поемане на ангажименти от страна на облагодетелстваните политически субекти да влияят в полза на своите „дарители”. Такава форма на влияние е и нелегитимният лобизъм. Той защитава частни (най-често икономически) интереси, които са в разрез с общественото благо. Нелегитимният лобизъм може също така да се извършва не само на партийно, но и на личностно ниво. В този случай бенефициент на незаконните облаги е конкретен политически лидер и заемащ висок правителствен пост служител, който прокарва частните интереси на своя „спонсор”.

Друга форма на политическа корупция е „купуването” на политическо и електорално влияние. То може да се изрази както чрез пряко и косвено „купуване” на гласове при провеждане на избори, така и чрез осигуряване на политическа подкрепа от страна на други политически субекти (партии и коалиции) при провеждане на определена политика или за извършване на конкретен законодателен акт. Тази форма на политическа корупция се прояви ярко в проведените парламентарни и местни избори през 2009 г. и отприщи огромна вълна на обществено недоволство и нетърпимост към проявите й.

Една от най-рисковите корупционни сфери е съдебната система. Разпространението на корупцията в нея благоприятства нейното налагане в публичния сектор. Неефективната работа на съдебната система създава усещането у обществото за безнаказаност на корупцията. Конкретни прояви тук могат да бъдат по отношение на констатирането и регистрирането на извършено нарушение или престъпление, съставяне на актове, налагане на глоби и други видове санкции, отказ от образуване на предварително производство, прекратяване на предварително производство или връщане за допълнително разследване и т.н.

Една от основните сфери на проявление на корупция, с които се сблъскват гражданите е в обществените услуги. Като най-рискови групи тук се открояват лекарите. Чести поводи за използване на подкуп при тях са например получаването на болничен лист, насочването към специалисти и медицински експерти, извършването на някои видове изследвания и др. Друга такава група са преподавателите и най-често тези във висшите учебни заведения. Най-видими са случаите на корупция при завишаване на оценки при полагане на изпити, при получаване на предварителна информация за изпитни теми.

От законова гледна точка, в повечето правни системи съществуват следните понятия, дефиниращи проявите на корупция:
  • Подкуп (предлагане/даване/приемане на подкупи);
  • Фасилитиращи плащания (същите като подкупите, но използващи по-малки суми, с цел ускоряване на процесите);
  • Тайни споразумения (споразумения между участници с цел заобикаляне на тръжните процедури с или без участието на лицето, провеждащо търга);
  • Измама (умишлено даване на невярна информация/невярно представяне на наддаване или на други документи, с цел придобиване на право за участие);
  • Незаконно присвояване (присвояване на финансови средства/активи за незаконни цели);
  • Кражба (вземане на чужда собственост с користна цел);
  • Принуда (принуждаване на други да действат незаконосъобразно, чрез сила или заплахи).

Разгледани от правна гледна точка, формите на проява на корупционни действия могат да бъдат най-общо две:
  • квалифицирани като престъпления от наказателното право;
  • свързани с нарушения на професионалната етика.

От гледна точка на наказателното право, като корупционни са квалифицирани общите престъпления по служба. Тогава, когато държавен служител извърши или не извърши нещо, което е задължен да извърши в кръга на служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. Друг вид корупционни престъпления са длъжностните присвоявания. Много често тези длъжностни присвоявания биха могли да бъдат извършвани в съучастие с други работещи в структурата на съответната администрация – обикновено по-висшестоящи.

Професионалната етика е призвана да решава проблемите с някои гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Такъв пример можем да дадем с конфликта на интереси. Реално той самият не е корупция, но конфликтът на интереси е ситуация, при която потенциално съществува възможност за корупция. Те са един от проблемите, които са свързани с корупцията и без да са пряка корупция, допринасят най-много за разрушаването на доверието на гражданите в администрацията и за тяхната мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. Ето защо конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в етичните кодекси.

От всичко казано в главата става ясно, че пъстротата на корупцията е изключително разнообразна в зависимост от конкретните сфери и ситуации, в които се проявява.

През изминалите години разпространението на корупцията придоби значителни мащаби. Нейните прояви във всички сфери и дейности доведоха до повишаване на нетърпимостта на гражданите. Нейната важност като обществен проблем, възпрепятстващ развитието на страната, се изкачи от 5-то място през 2004 година до 1-во през първите две години от членството на България в Европейския Съюз. Относителния дял на определящите я като сериозен проблем се увеличи двойно само за 4 години.

Графика: Относителна важност на корупцията като обществен проблем
Източник: Витоша Рисърч/СМК

Разработената магистърска теза обоснова извода, че за последните 20 г. корупционните прояви са се вкоренили дълбоко в обществения живот и начин на мислене. Тревожен факт е, че 53% от пълнолетното население са готови при конкретни условия да се поддадат на корупционен натиск. В представите на гражданите, корупцията е толкова широко разпространена в обществения сектор, че над 60% от тях смятат, че за да бъде разрешен техен конкретен проблем, е вероятно да им бъдат поискани пари, подарък или услуга. Само тези два показателя показват, че корупцията се е превърнала в относително нормална част от ежедневието на обществото. Друг индикатор за този извод е, че почти половината от населението (44%) смята, че корупцията в България не може да бъде изкоренена, а най-добрите резултати, които могат да бъдат постигнати, е тя да бъде донякъде ограничена. Този факти правят противодействието й още по-трудно.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Използваната информация е намерена и обобщена от следните източници.
  1. Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България, Център за изследване на демокрацията, С., 2009
  2. Корупция и антикорупция, Коалиция 2000, С., 2003
  3. Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове, Център за изследване на демокрацията, С., 2007
  4. Доклад за световното развитие, Световната банка, С., 1997
  5. Индексът за възприятие на корупцията 2009, Трансперанси Интернешънъ, С., 2009
  6. Доклад за оценка на корупцията – 2000, Коалиция 2000, С.,2000.
  7. Антикорупция – учебно помагало, Коалиция 2000, С., 2000.
  8. Корупцията в 100 отговора. Фондация ”Гражданска връзка”, С.,2000.
  9. Измерване и наблюдение на корупцията – световната практика и българският опит. Коалиция 2000/ Център за изследване на демокрацията., С.,1999.
  10. Икономическа цена на корупцията. Коалиция 2000/ Център за икономическо развитие., С.,1999.
  11. Международни актове за противодействие на корупцията. Коалиция 2000 /Информационен център на Съвета на Европа, С., 1999.
  12. Съдебна власт и корупция. Коалиция 2000 / Съюз на съдиите в България, С., 2000.
  13. www.government.bg  - .”ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ-2003г.
  14. Корупция, контрабанда и институционална реформа.С.,2002.ISBN 954-477-100-X
  15. Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005, Център за изследване на демокрацията, С., 2006

Коментари

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…