24 януари 2017 г.

Кой печели от намалението на законната лихва по просрочията?

Анализ на Христо Христов


Целта оправдава средствата. На кратко така можем да определим различните начинания на много политици по отношение на популистки промени в законодателството. Такава се очертава да бъде съдбата и на промените предлагани с Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Законодателното предложение лихвата за забава на плащания към държавата да бъде понижена вече бе одобрено на първо четене от депутати от всички парламентарни групи през месец октомври 2016 г. До този момент законната лихва при просрочие е в размер на 10%. Според внесените поправки лихвата вече ще бъде 8 процентни пункта плюс основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, когато задължението е на юридическо лице и 4 процентни пункта плюс ОЛП, когато е на гражданин. Ако бъдат приети измененията в закона, те ще обхвана всички некоректни платци, като ще намалят техните задължения. Основните аргументи на вносителите на поправката са, че лихвата за забава е фиксирана и не е променяна в закона отпреди 20 г. Това обаче нито е доказателство, нито означава, че тя не е ефективна и не е актуална и днес.

През годините на икономическа криза междуфирмената задлъжнялост и несъбраните данъци от хазната скочиха. Именно, за да се справи с този проблем през март месец 2013 г. Европейската комисия предприе промени и в общото законодателство на ЕС с аргумента, че ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия (МСП) изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури. Това води до закриване на работни места и нереализиране на бизнес възможности, възпирайки ни по пътя към възобновен икономически растеж. Ето защо в желанието си да сложи край на забавянето на плащания Европейският съюз (ЕС) прие Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. В срок до 16-ти март 2013 г. държавите членки трябваше да интегрират в националните си законодателства преработената директива относно забавените плащания. Тя задължава държавните органи да извършат плащането за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 дни. Процентът на законната лихва за забава на плащане трябва да бъде по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност.

Това показва, че размерът на действащата към този момента законова лихва при просрочие (10 процентни пункта плюс основния лихвен процент на БНБ) е актуален на съвременните изисквания на ЕС. Ако предложението за промени в размера на законовата лихва влязат в сила бъдат приети те ще бъдат на крачка от нарушаването на цитираните по-горе законови промени приети от ЕК. Според предложението законовата лихва за забава за юридически лица в България ще стане 8 процентни пункта плюс ОЛП на БНБ, който към 1.01.2017 г. е в размер на 0% или общата лихва ще бъде 8%. Според изискването на ЕК тя е на същата стойност към настоящия момент, но очакванията са ЕЦБ да започне да увеличава своя лихвен процент подобно на колегите си от ФЕД.

Това показва, че поправките предлагани в законопроекта не са изцяло съобразени с тези в европейското законодателство. Ето защо при промяна на лихвения процент от страна на ЕЦБ, българската страна ще влезе в нарушение и това ще наложи ново изменение на закона.

Към мотивите за законопроекта се обуславя неговата необходимост с това, че поради проточващите се във времето и ненормално дълги съдебни дела, се натрупват големи задължения от просрочени лихви. Това обаче показва, че съдебните ни процедури се нуждаят от сериозни реформи и намаляването на лихвите по просрочията реално няма да реши същинския проблем, а само ще притъпи болката от него.

Въпреки всичко това наближаващите предсрочни избори правят законопроекта добра възможност за градене на положителен имидж от страна на политиците. Ето защо при първото му гласуване той събира огромна подкрепа. От общо 130 гласували 110 депутати подкрепиха идеята, 18 се въздържаха, а само двама се обявиха против.

Големият въпрос е кой ще засегне тази промяна.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължи законната лихва. Както вече казахме тя от 10% се предвижда да се намали на 8% за юридически и 4% за физически лица. Това означава, че неплащането на данъците ще бъде възнаградено с по-ниски наказателни лихви. Също така се постига следният нонсенс. Ако например физическо лице има натрупани данъчни задължения в размер на 30 хил. лв., и разполага с необходимата сума, но е решило да закупи автомобил или да направи друга покупка, то би избрало да не погасява задълженията си към хазната, защото наказателната му лихва ще бъде само 4%, докато средните лихви по потребителските кредити в лева към края на м. ноември 2016 е 10.27%. По този начин финансирането на гърба на държавата се оказва по-изгодно.

Към момента според обявените списъци от НАП неплатените задължения към държавата са в размер на малко над 16 млрд. лв. Те се дължат от 19 044 физически и юридически лица. Сред тях има, както съвсем обикновени фирми и лица така и такива, които често се определят в медийното пространство като „олигарси”. Ако промените бъдат приети и наказателната лихва се намали това означава, че държавата ще загуби по груби сметки около 300 - 350 млн. лв.

Това ще насърчи неплащането на данъците в срок. От тук ще имаме и намаление на данъчните приходи и възможност за образуване на дефицит. Този дефицит разбира се трябва да бъде покрит. Начините за това са два. От една страна е увеличаване на задлъжнялостта чрез допълване на дефицита с кредит, който отново ще бъде плащан от данъкоплатците в рамките на следващите 5 г. – 10 г. - 20 г. От друга страна ще трябва да се увеличат приходите от данъци като се увеличи техният размер. По този начин коректните данъкоплатци ще започнат да заплащат повече, за да покрият задълженията на некоректните.

Дружествата предлагащи комунални услуги за населението от години страдат от високия процент несъбрани задължения от своите потребители. Те се покриват частично от собствениците, които ги управляват и абонатите. Намаляващата събираемост на задълженията също така възпрепятства и инвестициите в подобряване на предлаганите услуги, а това от своя страна води до загуби, които отново се отразяват в сметките на коректните платци.

Въпреки че първите коментари около законопроекта в медийното пространство бяха, че той ще регулира лихвите по различните видове предлагани кредити това всъщност няма как да се случи. Законът за потребителските кредити реферира към това, че при навлизане в просрочие на кредитополучателя не може да бъде начислявана наказателна лихва по-висока от законовата лихва. Ако някой смята, че вместо да заплаща 6% лихва по редовно обслужван кредит ще му излиза по-изгодно да заплаща наказателна лихва от 4%, това не е така. При влизане в просрочие започва да се начислява наказателна лихва, но това не отменя договорената редовна такава. Понижаването на санкциите към некоректните кредитополучатели ще доведе до увеличаване на риска те да спрат да изплащат задълженията. А това от своя страна ще принуди банките и фирмите занимаващи се с кредитиране да повишат нивото на върху лихвите по новотпусканите кредити.

Както вече стана ясно по-горе, неплащането на данъци и задължения води до тежки удари върху икономиката на една страна и се пренася на гърба на изрядните платци. Увеличаването на междуфирмената задлъжнялост пък води до фалити и унищожаване на работни места. Именно за това трябват строги регулации. Ето защо Европейската комисия поставя минимален праг на законните лихви за просрочени задължения, а не каквито са предвижданите изменения в българското законодателство – поставяне на таван на лихвите по просрочията.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Няма коментари:

Публикуване на коментар