сряда, 15 февруари 2017 г.

Мръсните номера за запазване на високите цени на горивата

Не възнамерявах да взимам конкретна позиция по темата с цената на горивата и това има ли картел между големите вериги бензиностанции, които си поделят над 90% от пазара. Просто смятам, че има много по-компетентни от мен експерти в тази област и разбира се държавни комисии и регулатори, които да следят за спазването на пазарните принципи в сектора. Миналата седмица обаче поредната публикация по темата преля чашата на личното ми въздържание. Статията бе озаглавена с гръмкото и звучно: „Горива за 1,80 лв. – ако се продава без печалба или се спести от ДДС”. На кратко в статията на дълго и на широко се обяснява как е невъзможно да има цена от 1,80 лв. за литър бензин или дизел без шашми и директно прави внушение, че бизнесменът Веселин Марешки нарушава законите и извършва престъпление с това, че продава на толкова ниски цени горива в своите бензиностанции.

Тази публикация нито е нова, нито излаганите в нея аргументи са изричани за първи път, а и медийната атака срещу варненския бизнесмен не е от вчера. Влизането преди няколко години на Марешки в бизнеса с горива успя да преобърне сектора и да превърне един бизнесмен с открити политически амбиции, чието име в обществото се свързваше често с буйни темпераментни прояви, в борец срещу мафията и картелите. Той за разлика от наложените политици в съзнанието ни, не е системен играч и посланията му не остават само празни приказки, но се подплатени и с действия. Едно е все пак да изричаш фразата: аз ще се боря с мафията, а съвсем друго е да направиш нещо, което да доведе до истинска промяна.

Подобни публикации като цитираната по-горе са явен опит той да бъде дискредитиран и изваден от бизнесите си и политиката. Делата, а не думите му обаче осигуриха близо 10% подкрепа на президентските избори и сигурни шансове партията му „Воля” да влезе в следващия парламент. Набраната от него инерция изглежда, че ще му бъде достатъчна да се превърне в незаобиколим фактор при търсене на политически партньори за съставяне на следващо правителство. Още преди президентските избори стана ясно, че Марешки е неудобен и се задействаха мигновени проверки по бензиностанциите му. Това обаче не спря до тук. От различни медии дирижирано излизаха публикации и разследвания срещу него и бизнесите му. Ако има някой, който може да се оплаче по медиите от натиск от мафията и картелите, то е именно Веселин Марешки. Той обаче изглежда доста обран в поведението си и израснал като политик от 2009 г. насам, когато бе сред основните спонсори на пишман партията Ред, законност и справедливост (РЗС) залязла също толкова бързо, колкото и бе изгряла.

Но нека все пак се върнем на „обективния” анализ на цените на горивата. Според него цена на горивата от 1,80 лв. може да се постигне само ако те се продават без печалба или се спести от ДДС. Риторично авторът на публикацията пита – кой работи без печалба и казва, че подобен случай до този момент не е бил констатиран. Всъщност това не е вярно. Най-големият дистрибутор на горива у нас прави стотици милиони левове оборот на година и никога не е регистрирал нито един лев печалба. Не твърдя, че в това има някаква измама или опит за укриване на данъци, най-малкото, защото не съм специалист, а просто че има фирми в сектора, които работят на загуба. Съображенията да продължават да го правят и бизнес логиката зад това решение я знаят само те самите.

Намекът, че Веселин Марешки не плаща ДДС на продаваните от него горива пък също изглежда манипулативен и внушаващ нередности. Веригите бензиностанции ВМ Петролиум бяха проверявани може би повече пъти за една година, от колкото всички останали други вериги бензиностанции опериращи в страната взети заедно. Ако наистина е имало нарушение на законите на страната, то това щеше да бъде регистрирано поне в една от проверките.

По – нататък анализът продължава с разбивка, на това колко са разходите за наем на една бензиностанция, работни заплати, ток и какво ли още не. Като тези разходи се прибавели към цената на горивото трябвало, за да бъде на 1,80 лв. крайна цена, оборотът да бъде едва ли не непосилно висок. Това обаче също може лесно да се обори. Снимката, която виждате е направена на бензиностанцията на Веселин Марешки в град Добрич през есента. Стандартно по другите вериги бензиностанции има между 6 и 8 колонки, които да обслужват клиентите. Тук виждаме 12 или двойно повече. Както също сами виждате от снимката всички колонки са заети, а опашка от чакащи излиза извън бензиностанцията. С други думи, явно високите обороти могат да бъдат постигани.


Цената от 1,80 лв. за литър гориво не била пазарна и след като е толкова ниска има някакъв проблем. Тук пак не става ясно ако е така, защо всички бензиностанции около обектите на ВМ Петролиум са свалили цените си до близки или равни на тази, на която продава Марешки? Лицемерно е да се твърди, че ако един продава на ниски цени, то това е признак за нередности, а при друг е пазарна цена. Ако големите вериги изкуствено намаляват цените си и работят на загуба (според изложената в анализа логика) с цел да избутат Веселин Марешки от сектора е всъщност нарушение на закона и КЗК трябва да се самосезира за опит за дъмпинг на цените. Ако пък те отговарят на пазарната логика и конкуренция като оптимизират разходите си и намаляват нормите си на печалба, това е признак, че явно е имало някаква договорка под масата цените да се държат изкуствено високи и признак за картелно споразумение. За последното официални данни към момента след проверки на КЗК няма.

В началото на 2016 г. сайтът www.sputnik.bg прави своя проверка за цените на горивата на бензиностанциите във Варна. Както се вижда от снимките проверените бензиностанции продават на близки цени до тези на обектите на Веселин Марешки. И както коментира самият той тогава „Във Варна цената на горивата е 1,60 лв. за литър и никой не е фалирал.”


 Източник: www.sputnik.bg

Че има нещо гнило на пазара на горива в страната не ни трябват експерти с висше образование и международна квалификация, за да го установим. Не е възможно идентични цени на една и съща стока предлагана от различни търговци да бъде признак за пазарна свобода и наличие на конкуренция. Когато цената на барел суров петрол достигна до 150-160 долара, цените на горивата бяха на своя максимум от 2,7 лв. за литър. Днес стойността на барел петрол е със 100 долара по-ниска, а цените са само с около 20% под своя максимум. Ето защо за всеки потребител цена от 1,80 лв. за литър гориво изглежда доста по – смислена и логична от 2,10 лв.

Странен феномен за българските ширини е и че високите дисбаланси в цените на горивата между един търговец и основните играчи на пазара, води не до конкуренция, а до обвинения, внушения и нападки. Големите разлики в цените обаче не са само на пазара на горива, но за това в медиите не се говори.

Ето например аналогичен случай с друг продукт – капсули на перилен препарат Ариел. Както виждате на снимката цената на една кутия от 15 капсули в една от големите вериги хипермаркети е 10,49 лв. Стоката се предлага на промоция за 9,25 лв.


В същото време обаче в съседство на един от магазините на веригата се намира специализиран магазин за битова химия, който предлага същия продукт без промоция за 9 лв. Тъй като двата магазина са близки един до друг не можем да оправдаем по-високата цена с по-високи разходи за наем поради по-добра локация например.


Източник: www.chistdom.com

Не трябва да бъдеш експерт по ценообразуване, за да ти стане ясно, че доставната цена на продукта е под 9 лв. С други думи голямата верига магазини прибавя доста голяма надценка на своите продукти. Същите тези големи вериги магазини убиха голяма част от малкия търговски бизнес като подбиха цените му и го направиха нерентабилен. За това обаче в медиите липсват анализи. Няма и браншови организации и професионални съюзи, които да коментират темата и да нападат малките магазини, че не си плащат данъците или укриват печалби. Логично следва въпросът защо тогава ниските цени на горивата са проблем, а за другите стоки не са? Ако някой успява да изгради бизнес модел, с който да продава стоката си, без значение дали са горива или капсули за пране, на по-добри цени, би следвало да се образува конкуренция между търговците и това да бъде от полза на всички потребители. За съжаление обаче конкуренцията на пазара на горива в страната се оказва не ценова, а опит за избутване и дискредитиране на несистемните играчи, за да се запази статуквото на високите цени.

И за финал искам да кажа, че проблемът с цената на горивата в най-бедната страна в ЕС, не е просто израз на желанието на хората да не слизат от автомобилите си. Именно стойността на горивата е основна компонента в цените на потребителските стоки. Всяка стока трябва да бъде транспортирана до съответните търговски обекти. Ако цените на горивата са високи, това оскъпява и крайните цени за потребителите, защото транспортните разходи са по-високи. И обратното - по-ниски цени на горивата водят до по-ниски цени на стоките. А това от своя страна съчетано с ниската покупателна способност на българина се превръща в сериозен проблем. Вчера от НСИ обявиха, че поскъпването на зеленчуците и бензина е довело до рекордна инфлация, която вече топи парите на хората и бизнеса. През януари инфлацията е 1,3%. Това е най-високата месечна инфлация от 55 месеца, или над четири години и половина. Натрупаната инфлация за 12 месеца в края на януари е 1,4%. Това пък е най-високата годишна инфлация от 43 месеца, или над три години и половина. Разбира се, трябва и да отбележим, че ако стандартът ни на живот бе по-висок цените нямаше да бъдат проблем, но и тук от години удряме на камък.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Няма коментари:

Публикуване на коментар