четвъртък, 30 март 2017 г.

За над 3 000 потребители думата "лоялност" вече не е табу


Само за няколко месеца първата в България коалиционна програма за лоялност Medal спечели доверието на над 3000 потребители, които събраха повече от 1 млн. медала в своите виртуални портфейли. Те могат да бъдат използвани за покупка на стоки и услуги от 25 различни търговци.

„Фактът, че само за този период над 3 000 потребители активираха своите Medal портфейли и нови 13 търговци се присъединиха към коалиционната програма за лоялност, ми дава увереността, че сме създали нещо уникално и в същото време работещо. Medal Wallet отговаря на потребителската нужда да се управляват множество услуги през мобилния телефон и намалява до минимум риска от пропуснати ползи при програмите за лоялност“, коментира Дора Василева, маркетинг мениджър на TIDIT.

Medal е първата у нас иновативна програма за лоялност на TIDIT, която, от една страна, обединява множество търговци от различни сектори и от друга, обръща поглед към споделената икономика. Тя дава възможност на неправителствения сектор да финансира каузите си чрез дарения на медали от страна на потребителите и търговците, част от платформата. Получената сума се конвертира в левовата й равностойност и се прехвърля на неправителствените организации.

„През следващия месец Medal Wallet ще предложи на своите настоящи и бъдещи потребители още по-улеснен начин за събиране и използване на медалите чрез мобилно приложение за Android, iOS и Windows. Концепцията за Medal отговаря на световните тенденции за развитие на програмите за лоялност. Тя едновременно преодолява неудобството от постоянно носене на редица карти и е ярък български пример за бързо развиващата се финтек индустрия“, допълва Борислав Бориславов, изпълнителен директор на TIDIT.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 28 март 2017 г.

Загорка представи доклада си за устойчиво развитие за 2016 г.


За трета поредна година „Загорка“ АД представи своят доклад за устойчивото си развитие, който представя обобщение на добрите практики реализирани от компанията и част от платформата й за устойчиво развитие - „Създаваме по-добър свят“ за 2016 година, в сферите, в които Загорка оперира и може да направи положителна промяна:

  • Опазване на водните ресурси;
  • Намаляване на въглеродните емисии;
  • Устойчиви ресурси;
  • Безопасност;
  • Отговорна консумация;
  • Подкрепа и израстване с местните общности.

ЗАГОРКА се фокусира върху опазването на водните ресурси. Водата е основна съставка на бирата и ценен ресурс, затова компанията влага много усилия за намаляване нивото на потребление на вода за всеки литър произведена бира. Поставените цели на глобално ниво за групата на ХАЙНЕКЕН нарежда Загорка сред компаниите, които са направили най-ефективно използването на този ресурс. През 2016 година, Загорка постига 6% намаление на потреблението на вода за последните две години, което е намаление до 3.2 хл/хл.

Намаляването на въглеродните емисии е друга важна сфера за Загорка, като през 2016 г. компанията постига 3% намаление на CO2 емисиите в производството за последните две години. Също така, намалението на въглеродни емисии от дистрибуционната дейност е общо 19% в сравнение с 2010 година. Не на последно място, 100% от хладилниците закупени от компанията и въведени на пазара през изминалата година в страната са енергоефективни. Това е част от дългосрочната политика на ХАЙНЕКЕН да предоставя „зелени“ хладилни витрини, които пестят 30% енергия.


Що се отнася до устойчивите ресурси, усилията на Загорка са насочени към поддържането на устойчива верига на доставки, основана на закупуване на суровини от български доставчици и в подкрепа на българската икономика.

Безопасността е от първостепенно значение за Загорка и компанията регулярно инвестира в обучения за безопасност на своите служители. През 2016 са организираха дни на безопасността, в които се включиха и членовете на семействата на служителите. Те имаха възможност да се запознаят с различните дейности и техники за безопасност при работа в Пивоварната, а децата освен за пътна безопасност - научиха повече за професиите на своите родители. Загорка подкрепя безопасния модел на поведение и постоянно работи върху подобрения свързани с безопасността в цялата компания.

Отговорна консумация е още една важна сфера, върху която Загорка поставя основен фокус и активно адресира в публичното пространство. През изминалата година, компанията стартира заедно със своите партньори Столична община, Порталът за неправителствени организации - NPObg, Innovation Starter, учителската мрежа - Little Thanks и медии, кампанията „Game Over - Алкохолът не е игра“, която цели да започне разговор по темата за вредите от продажбата и употребата на напитки с алкохолно съдържание от страна на деца и младежи. Търговските представители на „Загорка“ АД в София са посланици на инициативата и през 2017 година ще водят активен разговор по темата с търговските обекти в близост до училищата.

През 2016 година, под шапката на марката Heineken® стартира кампания Moderated drinkers wanted, която повдига темата за умерената консумация по един изключителен начин. В нея, компанията показва, че зависи единствено и само от всеки един от нас колко да е консумацията на алкохол. Също през 2016 година, HEINEKEN обяви партньорството си с Formula1® и стартира мащабна кампания „Ако шофирате, никога не употребявайте алкохол“.

При подкрепа и израстване с местните общности, фокус е поставен чрез Загорка Зелен Фонд – инициативата на компанията, която се провежда под формата на национален публичен конкурс, в който право на участие имат физически лица и неправителствени организации от цялата страна. През 2016 година, проект-победител от конкурса стана „Автобусна спирка Виритас“ на екип от студентки от Лесотехнически университет София. И не само това, Зеленият Склад на „Загорка“ АД беше домакин на първия по рода си в България - Climathon 2016, който събра екипи от българската иновационна и предприемаческа среда от София и Стара Загора. Събитието се проведе едновременно в 58 града от цял свят. В продължение на 24 часа, Зеленият Склад бе инкубатор на идеи и решения, свързани с предизвикателствата на замърсяването в градска среда.


Никос Зоис, изпълнителен директор на Загорка АД каза, „Ние в Загорка вярваме, че успешният бизнес, е устойчивият бизнес. Устойчивото развитие е част от основните ни бизнес приоритети и е от стратегическо значение за нас. Ние правим това, защото ни е грижа за хората, за природата, както и за мястото, където работим и живеем. Важно е да сме отговорни и да предприемаме стъпки днес, за да можем да помогнем за едно по-добро утре. Нека продължим заедно нашето пътешествие да “Създаваме по-добър свят”. Дължим го на бъдещите поколения.“

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


понеделник, 27 март 2017 г.

Следизборна диагноза

И поредните избори вече са в историята. Какво обаче показаха резултатите и как те могат да бъдат отправна точка за предстоящите политически събития?

Брой гласоподаватели подкрепили основните политически формации през 2014 г. и 2017 г.
Източник: ЦИК
Данните за Реформаторски блок и Глас народен, както и за Патриотичния фронт и АТАКА са сборни за 2014 г.

На първо място резултатът за ГЕРБ показа, че неуспехът на президентските избори е бил по-скоро личностен провал на кандидата Цецка Цачева, от колкото солидно отслабване на подкрепата за водената от Бойко Борисов партия. Аналогичен коментар може да бъде направен и за представянето на БСП, които след победата на Румен Радев се виждаха като безапелационна първа политическа сила.Все пак въпреки дистанцията от 6% между левицата и ГЕРБ, червените показват съвземане, но не и задържане на високата подкрепа. С други думи на Корнелия Нинова й предстои още доста работа, за да съумее да запази и увеличи постигнатото.

С всичко това се изчерпват интересните новини около победителите на изборите. Тук обаче започва и интригата между по-малките политически формации и тяхната подкрепа. Обединените патриоти очаквано успяха да победят своят най-голям опонент ДПС и да се наредят като трета политическа сила. В сравнение с изборите от 2014 г., когато АТАКА получи подкрепата на 148 262, а за ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО гласуваха 239 101 или сумарно – 387 363 гласа, на 26 март общата формация получи 318 513. Това показва, че Обединените патриоти могат да разчитат на допълнителен резерв от гласоподаватели и увеличена подкрепа в бъдеще. Последната година бе доста силна за тях и те показаха, че са готови на диалог с всички политически формации (с изключение на ДПС и ДОСТ). Именно тяхната подкрепа ще е от ключово значение през следващите седмици за съставяне на правителство. От БСП още преди изборите подадоха ръка към тях като Корнелия Нинова заяви, че тяхната програма е най-близка до поставените цели на левицата.

ДПС бяха изместени от мястото си на балансьор и не заобиколим фактор по пътя към съставяне на правителство. На предходните парламентарни избори през 2014 г. партията получи подкрепата на 487 134 гласоподаватели. През 2013 г. пък са били 400 466, 2009 г. са били 592 381. При обработени 100% от СИК протоколи в РИК за ДПС са гласували 315 976, което показва значителен отлив на гласоподаватели. Постигнатият резултат е вторият най-лош в историята на партията и най-лошият за последните 20 години. Основен фактор за това е предвожданата от бившия председател Лютви Местан – Обединение ДОСТ. Това показва, че ДОСТ вече е фактор, който отнема от силата на ДПС. Обединение ДОСТ не успя да прескочи границата от 4% като взе 2.91% и получи подкрепата на 100 481 души. Този резултат може да катализира допълнителен отлив от подкрепящите ДПС и невиждащи дълги години нейна алтернатива. Така пред ДПС стои сериозният въпрос дали ще съумее да запази своята структура или на следващите избори ДОСТ ще увеличи сериозно позициите си и ще заплаши дори да надмине резултатите на ДПС.
Източник: ЦИК
*Данните за 2017 г. са при обработени 100% от СИК протоколи в РИК

Партията на Веселин Марешки – Воля, направи много силен резултат на президентските избори, но той не успя да се запази и при парламентарните. Все пак подкрепата за Марешки бе достатъчно силна, за да му отреди място в новия парламент. И тук идват въпросителните около бъдещето на партията. Тя успява да привлече подкрепата на 145 637 и 4.15%. За сравнение на президентските избори през 2016 г. кандидатурата на г-н Марешки бе подкрепена от 427 660. Тук интересното е дали този спад е продиктуван от силната негативна кампания, която се проведе срещу бизнесмена. Тук нека припомним, че имаше редица публикации в медиите за нередности при търговията с горива на Марешки и дори ГДБОП направи внезапна проверка в един от доставчиците, с които работи варненецът. Големият въпрос е дали Веселин Марешки ще успее да запази подкрепата за партията си, тъй като този резултат при невъзможност за съставяне на правителство или кратък негов живот, на едни последващи избори, партията му може да остане и под изискуемия праг от 4%. Това може и да се случи дори и при увеличена избирателна активност.

Дясно на три скорости

Резултатите на най-изявените партии обитаващи дясното пространство не отреждат място на нито една в новия Парламент. Сумарно обаче обединенията Реформаторския блок-Глас народен, Движение Да, България и Нова република биха взели 8.45% (а може би обединението би им дало допълнителен тласък за по-висок резултат) и биха били 5-та политическа сила с възможност да изместят дори ДПС. Дали подобно обединение ще се случи в бъдеще не е ясно, защото зад него стоят интересите на прекалено много политически формации, което прави раждането на широка дясна коалиция почти невъзможно. От друга страна Христо Иванов вече отклони подадената ръка от страна на Радан Кънев.

А сега на къде?

Първи възможност за съставяне на правителство ще получат ГЕРБ. За разлика от 2014 г., когато на Борисов се налагаше да търси широка коалиция с редица по-малки формации, за да заобиколи БСП и ДПС, сега нещата изглеждат много по-добре за него, тъй като евентуална коалиция с Обединените патриоти ще му позволи да постигне мнозинство. Още след депозирането на оставката на кабинета Борисов 2, националистите показаха, че са готови за диалог и подкрепа за съставяне на ново правителство. Въпреки това Борисов има горчив опит с коалиционната формула на предходното си правителство, в което се наложи да направи редица компромиси и пое на свой гръб негативите и скандалите покрай Реформаторския блок. Съвсем възможно е да Борисов да предложи правителство на малцинството като постигне договорка с Обединените патриоти за неговата подкрепа.

При невъзможност ГЕРБ да съставят кабинет топката ще отиде в полето на БСП. От там категорично отказаха да водят каквито и да било преговори с ГЕРБ за широка коалиция. Това поставя БСП в партерна поза. Корнелия Нинова вече намекна, че е готова за коалиция с Обединените патриоти. Тук обаче двойната коалиция няма да може да разчита на превес в парламента. Дори и включването на партията на Веселин Марешки в преговорите също няма да даде необходимия брой депутати. Така за БСП ДПС се явява незаобиколим фактор, но тя пък е категорично отхвърлена за коалиция от патриотите. Така най-вероятно при провал в преговорите за съставяне на правителство от ГЕРБ, топката бързо ще премине в ръцете на Обединените патриоти. Те вече веднъж не успяха да съставят такова преди половин година, но все още не е ясно до каква степен ситуацията се е променила от тогава и дали краят ще бъде същия.

Слави има последната дума

Шоуменът Слави Трифонов вече постави ултиматум, че според него новото правителство трябва веднага да приеме мажоритарният вот и да се разпусне, за да се насрочат нови избори. В противен случай телевизионният водещ ще изрази своето несъгласие с протест пред Народното събрание. Имайки предвид, че идеята му бе подкрепена от над 2,5 млн. българи може да предположим, че той отново ще получи подкрепата им и е възможно да надигне „цунами” от протести. Бойко Борисов обяви в изборната нощ, че неговата партия ще работи за приемането на мажоритарната система, но пък едва ли ще иска бързи нови избори. Предстои да видим дали Слави Трифонов и неговият екип ще бъдат готови на компромис.

Протестни настроения обаче не липсват. Провалът на десните партии ще ги направи много по-склонни към постигане на цели чрез езикът на улицата. Вниманието им ще бъде изострено и всяка грешна стъпка на новото правителство може да се окаже катализатор за протестна вълна.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 21 март 2017 г.

„Low cost” номера срещу ниските цени на горивата


Веселин Марешки извървя дълъг път от амплоато си на бизнесмен от прехода до незаобиколим фактор в политиката. Всички проучвания сочат, че неговата партия Воля ще намери място в новия парламент и ще води не лека битка за 4-та по ред политическа сила с ДПС. Все пак този текст няма предизборна насоченост и не цели нито да убеждава, нито да разубеждава потенциални избиратели в каква посока да насочат своя вот на 26 март.

Това, което ме провокира е кампанията срещу г-н Марешки и бизнеса му с бензиностанции. Миналата седмица късно вечерта в социалните мрежи бе обявено: "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Предполагам, че може би е нормално след като градиш предизборна кампания върху своя бизнес, той да бъде и най-често атакуван от опонентите ти и … държавата. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията бе под надзора на прокуратурата и бе срещу разпространението на нелегално гориво. Именно моментът, в който тази кампания бе проведена подставя под съмнение независимостта на институциите в страната и оставя впечатление, че те могат да бъдат използвани за саморазправа. Разбира се трябва да споменем и че подходящ момент за подобни акции никога няма и времето, в което е проведена е може би напълно случайно съвпадение.

От тази проверка се разпространи информация, че качеството на горивото зареждано от VM Petroleum е толкова ниско, че пред закона то не се води като гориво и по този начин се облага с по-ниски данъчни и акцизни ставки. В социалните мрежи обаче веднага се появиха коментари от редовно ползващи горива от VM Petroleum в защита на тяхното качество. Къде е истината предстои да се установи след проверките, но за близо 2 години работа на VM Petroleum не е имало масови случаи на повредени автомобили, каквито би било логично да се случат при толкова ниско качествени горива.

По - рано днес пък бе разпространена информация, че на 20.03.2017 г. в Софийска градска прокуратура (СГП) е постъпил сигнал от Централната избирателна комисия (ЦИК), за извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии от страна на кандидата за народен представил Веселин Марешки.

Бизнес моделът на Веселин Марешки с предлагане на значително по-евтини горива на пазара от тези на основните играчи на пазара, буди въпроси и съмнения от самото създаване на първата бензиностанция VM Petroleum. От тогава до сега в медиите излязоха какви ли не анализи по темата, които винаги завършваха с прокарване на нотка на съмнение у това до колко законен е бизнес моделът на Марешки. Още в края на 2015 г. обясненията за евтините горива на варненския бизнесмен варираха от свита до минимум надценка през съмнения за неплатени данъци и PR акция.

Още с появата на първата бензиностанция във Варна коментарите и анализите на хора от бранша бяха насочени към това, че моделът на Марешки е неустойчив и скоро ще рухне. Почти две години по-късно в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). Отделно от това бизнесменът се похавли, че са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни.

Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България" коментира "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър". Според Марешки обаче са му правени над 20 проверки от митници, НАП, Инспекция по труда ,МОСВ и няма открити нарушения. Информация за тях може да се намери по медиите. Интересен момент е, че според анализ на в. 24 часа и базиран на информация от Българската петролна и газова асоциация, цените на които продава VM Petroleum не могат да бъдат достигнати без да се спестяват част от данъчните ставки.

В анализ от миналата седмица на в. Капитал се цитират данни, че средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. Според тези изчисления обектите на Веселин Марешки трябва да продават по 600 хил. литра на месец.


Щом 200 хил. литра на месец са определение за "голям" обект и се приема в бранша за "силно", то нека направим една разбивка. Това са 5 хил. зареждания по 40 литра за месец. Тук нека отворим и една скоба, че 40 литра е вместимостта на резервоарите на леки автомобили. Тези на джипове и камиони са с много по-големи вместимости, а именно те спестяват и повече средства от разликата в цените. Ако има 5 колонки (голям обект), това прави 1000 зареждания на колонка на месец. Или 35 зареждания на колонка на ден. Т.е. около едно зареждане на 40 мин. Освен с ниските си цени VM Petroleum са извести и с това, че почти на всеки обект има по 12-14 колонки. Конкретно обектът в София е с 50. С други думи с няколко прости сметки може се вижда, че Low cost моделът на Марешки базиран на по-високи обороти работи.

Анализите за това как и дали варненският бизнесмен печели от бизнеса си с горива, обаче не включват търговските обекти на бензиностанциите. Те също носят доста стабилни приходи на веригите имайки предвид, че цените на стоките са солидно завишени с поне 30% спрямо стандартните. Тези допълнителни приходи не се изключват от цените на горивата. Ако това се направи би било възможно намаление дори с повече на крайните цени.

Пак в анализ на в. Капитал от ноември 2015 г. се цитира информация, че със 100 млн. лв. могат да бъдат изградени 50 бензиностанции. Това прави инвестиция от по 2 млн. лв. на бензиностанция. Всички ние пътуваме и виждаме по различни краища на страната, че има какви ли не малки и никому неизвестни части бензиностанции. Толкова забутани и разпадащи се, че едва ли някой може да им даде оценка от повече от 20-30 хил. лв. Но те работят и успяват да явно да генерират печалби на своя собственик, който най-често не притежава повече от 1-2-3 обекта. С други думи няма как да реализира икономия от мащаба и на всичкото отгоре успява да продава на по-ниски с 2-3-4 стотинки цени своите горива.


Аз лично през изминалите почивни дни ходих до град Плевен. По пътя минах през село Златна панега. На изхода на селото в посока Плевен се намира бензиностанция, която до преди 4-5 години оперираше под бранда на Лукойл. Сега бензиностанцията работи, но вече е под друг бранд. Цената на дизела там бе 1.86 лв. за литър. Тази цена е далеч под цените на големите вериги и същата като на обектите на Веселин Марешки. Следва въпросът как един малък обект, който не е на топ локация може да продава на тези цени и да не фалира? Ако моделът на Марешки е неефективен и работи без надценка и на загуба как успява тази бензиностанция да съществува? Тя и нейните собственици обаче явно нямат за цел да влизат под прожекторите на медиите и срещу тях няма насочени атаки.

Каквото и да се пише и да се говори обаче Low cost ефектът на Веселин Марешки на пазара на горива е отчетлив. Конкурентите около обектите на VM Petroleum равняват цените си по техните, което показва че на пазара се заражда отчетлива конкуренция, а от това печелят потребителите. Остава отворен въпросът дали ако VM Petroleum затвори своите бензиностанции, тази конкуренция ще се запази или ще видим ръст и запазване на високи нива.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


понеделник, 20 март 2017 г.

След публикации в блога Икономика и общество, КЗП спря SMS-ите на Mtel

В разпространено днес становище на Комисията за защита на потребителите (КЗП), става ясно, че е преустановено изпращането на SMS-и за трите спортни канала Мtel Sport 1, Mtel Sport 2 и EDGE sport, с които доставчикът изискваше от потребителите да върнат съобщение с текст STOP и своето ЕГН, за да ги деактивират и да не заплащат месечна такса за тях след изтичането на промоционалния период за въвеждането им.


Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017г., ако изрично не заявят желанието си да ги получават. Услугата е предплатена и няма да бъде предоставена, в случай че клиентът не внесе месечната такса в аванс.

Доставчикът се ангажира и с това да възстанови месечните абонаменти на всички свои клиенти, които са решили да продължат да гледат каналите в периода април-юни срещу заплащане, но спортното съдържание не е било достатъчно атрактивно за тях.

Новите правила са потвърдени и на сайта на търговеца, както и в телевизионната реклама.

До промяната се стигна след намесата на КЗП във връзка с получени сигнали от граждани и информация, разпространена в социалните мрежи се казва в становището на комисията. След като веднага се появи публикация за акцията на Blizoo и Мтел в блога "Икономика и общество", такава бе поместена и в сайта Economic.bg, но броени минути след това мистериозно изчезна. Въпреки това тя бе препубликувана и от няколко по-малки регионални и спортни сайтове като например www.kotasport.com. Така на практика в началото на скандала единственото място в интернет, на което можеше да се прочете за него бе блогът "Икономика и общество".

От КЗП обръщат внимание на потребителите да следят информацията във фактурите си за предплатените услуги, за да се избегне предоставянето на незаявени такива и при съмнение да сигнализират в КЗП.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Борбата с корупцията - много приказки и (без)действие

Един от лайтмотивите на настоящата предизборна кампания се очертава да бъде борбата с нарастващата корупция в страната. Темата се повдига (къде повече, къде по-малко) от почти всички политически партии и формации, а кандидат-борци се появяват над път и под път. Въпреки този голям интерес обаче, почти никой не демонстрира, че познава в дълбочина темата.

Корупцията и мерките за противодействието на това явление са обект на многобройни изследвания, правителствени стратегии и политически дискусии. Независимо от това, тя се оказва „заразно зло”, което притиснато в ъгъла, винаги успява да мутира и намира подходяща среда за развитието си. Дори да бъде временно преодоляна в даден публичен сектор, тя често се проявява под други форми.

Спомняте ли си 2006 г.? Бяха изминали почти 10 години, от както за първи път в България се заговори за корупция и тя бе откроена като ярък проблем, който спъва развитието на страната. В годината преди присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС) темата за корупцията, нейното ниво и разпространение бе може би най-коментирана от политици, посланици и медии. Основните критики към България и Румъния тогава бяха в посока, че все още не са достатъчно добре подготвени, за да станат част от Европейския съюз. Мониторинговите проучвания за нивото на корупцията през периода 1999 г. – 2007 г. обаче показваха спад и стабилизиране на нивото й около 15% от населението участвали в корупционни сделки.

След 1 януари 2007 г. темата за разпространението на корупцията в страната сякаш замря. Присъединяването на България към ЕС зададе като дневен ред на обществено значимите теми усвояването на Еврофондовете. Анализирайки корупцията обаче нека първо разгледаме в детайли самото понятие „корупция”.

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Различните неправителствени организации занимаващи се с мониторинг и оценка на корупцията дават свои дефиниции за нея и нейното изражение. На база на всички тях, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция: голяма и малка. Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители). Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С понятието „малка корупция” се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги.

Преди 2007 г. основен акцент на правителствата бе борбата с така наречената малка корупция. Предполагам лесно можете да си спомните за акциите срещу митничарите с огромни палати построени по документи чрез спестявания от скромна държавна заплата. Днес корупцията е стандартното обяснение за почти всеки съвременен проблем – от агресия по улиците до международните конфликти. В същото време скандалите с висши представители на властта показва, че докато се е търсило решение на корупцията на едно място, тя е избуяла на друго.

Последните данни отразяващи възприятието на корупцията сред българското общество и нейното разпространение, показват че нивото й се е увеличило близо до това от края на 90-те години.


Графика: Участие в корупция (даване на подкуп и изпитан корупционен натиск, % от населението до 18 г.)

Източник: Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Система за мониторинг на корупцията (СМК)

Проучванията показват, че до 2013 г. динамиката на корупцията е пряко обвързана с изборния цикъл – регистрира се спад след встъпването в длъжност на всяко правителство и се връща към по-високо ниво в края на неговия мандат. Високите нива на политическа нестабилност, които доведоха до три кръга от предсрочни парламентарни избори включително и масови улични протести, създадоха благоприятни условия корупцията да завладее държавата. По всичко личи, че и след 26 март възможността да бъде съставено правителство, което да изкара пълен мандат е слабо вероятно, а това от своя страна допълнително ще облагороди средата за нейното развитие.

Избуяването на корупцията в страната влошава и нейните позиции на международно ниво. Според публикувания от средата на януари месец индекс за възприятие на корупцията на международната организация Transparency International (TI), през 2016 г. България заема 75 позиция с 41 пункта. Стойността на индекса се запазва на същото ниво, както през 2015 г., но поради напредъка на други държави страната ни се придвижва назад в общата световна класация. Така България заема последно място в класацията на държавите-членки на Европейския съюз. През 2016 година страната ни губи позиции спрямо държавите, с които през последните няколко години споделяше последните места в региона на Европейския съюз – Румъния, Италия и Гърция.

Стойността на индекса на България за 2016 г. показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но и на фона на другите държави-членки на ЕС индексът откроява тенденция на драстично изоставане. Сравнителните резултати назад във времето, подчертават острата необходимост от промяна в провежданите политики за противодействие на корупцията.

Всичко това показва, че докато политическата ротативка се върти, корупцията се възползва от времето, за да се подхрани и развие. Преглеждайки позициите на политическите сили готвещи се за изборите, всички се обявяват за справяне с корупцията, но липсва конкретика как това ще се случи след като влязат в Парламента. Политическото говорене за борба с корупцията и война с мафията е явно недостатъчно и по-скоро позиция за печелене на избиратели, от колкото ясно дефинирана линия на поведение, което ще бъде следвано.

Индикации за задълбочаване на проблема обаче идват не само по посока политическа нестабилност в страната, но и отслабване на външния натиск от страна на ЕК. На 3 февруари държавите - членки бяха уведомени, че европейски антикорупционен доклад за 2016 г. няма да има, а механизмът за независимо наблюдение ще бъде изоставен. Така борбата с корупцията става още по-тежка и с непредвидими последици.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 14 март 2017 г.

С 22% нараства средният лош дълг у нас за 2016 година

Компаниите във финансово затруднение най-често впоследствие биват обявени в несъстоятелност.


 Източник: АКАБГ


Средният размер на необслужваните задължения на българите нараства за поредна година, като този път покачването е с нови 22%. По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) дългът у нас през 2016 г. е 912 лева при 747 лева през 2015 година. В предходната 2014 г. този показател е едва 485 лева. Данните са според проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията. Обхващат обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

„Ръстът в средния размер на индивидуалния дълг на българина на практика е почти двоен спрямо този, който отчетохме само преди две години. Това е ясен показател, че макар и по-рядко, потребителите задлъжняват за все по-значителни суми”, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.

По думите й, динамиката на този показател се дължи на растящия оптимизъм в българите през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно.

Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 година, което се отразява и върху общия обем необслужени вземания за периода. При компаниите се запазват нивата на междуфирмена задлъжнялост, но възложените за събиране вземания нарастват с 66%. Това е показател за повишаващата се зрялост на пазара и за отговорността на компаниите да се справят с междуфирмената задлъжнялост”, казва Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лева при 1.96 млрд. лева година по-рано. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха продадени портфейли на стойност 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

На пазара на междуфирмена задлъжнялост се наблюдава нов значителен ръст в обемите на възложени вземания – с около 66%. Само през първото полугодие на 2016 г. стойността на възложените корпоративни заеми е равна на тази през цялата 2015 г., се посочва в данните на АКАБГ. По-съществен е ръстът във второто полугодие на 2016 г., сравнен с този период на 2015 г.

Бизнесът възлага 66% повече дългове за събиране на колекторски агенции


Източник: АКАБГ

При разпределението на възложителите на дългове за събиране през 2016 няма съществени промени – близо половината дълг, обработван от колекторските агенции, идва от банките, а 30% - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. „бързи“ кредити с 20% от възложения дълг.

„Възложителите в предходните две години бяха значително по-разнообразни в сравнение с 2016 г.”, казва Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ. „Лизинговите и застрахователни компании, както и ютилити фирми вече не ползват толкова активно услугите на специализирани агенции за събиране на вземания”.

четвъртък, 9 март 2017 г.

Blizoo шантажира клиентите си



Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.


Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични данни и може да ги иска и съхранява. Въпреки това, няма публичен начин, по който да се провери дали въпросният номер изпращащ призивите е собственост на Blizoo. А и използването на лични данни за търговска дейност е доста близо до границите на закона и само юристи могат да установят дали го прекрачва. Аз лично отправих своето запитване към Агенцията за защита на личните данни и очаквам да получа адекватен отговор по този казус.

От друга страна пък клиентите изпаднаха в потрес как така Blizoo ще прибавя платени канали без тяхно желание и след това те ще трябва изрично да търсят начин да ги премахнат или месечната им сметка ще набъбне.

Справка в Закона за защита на потребителите обаче разкрива много грозна истина за Blizoo и превръща SMS кампанията им в пореден опит за шантаж и рекет над клиентите им. Член 208 от ЗЗП гласи

„Чл. 208. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.“

Това означава, че дори клиентът да не отговори на въпросния SMS и дори да не изяви изричното си желание за спиране на въпросните платени телевизионни канали, от Blizoo няма никакво правно основание да му начисляват такса за тях, защото те са били включени в телевизионните пакети на клиентите без тяхното ИЗРИЧНО съгласие и желание. За всяка пусната жалба към КЗП при искане от страна на Blizoo за заплащане на тези канали без изричното указано желание на клиента да ги ползва, Blizoo ще получава по закон глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.

Предполагам, че сега всички се питате защо тогава Blizoo изразходва средства за подобни акции, които явно са безсмислени? Вероятният принципът е много прост – ако мине номерът. Моята лична теория на вероятностите сочи, че с тези текстови съобщения явно от Blizoo смятат, че са си измили ръцете и реално са уведомили клиентите си, че ще започват да им начисляват по 1.99 лв. всеки месец към сметката. Съобщенията се пускат почти 4 седмици преди края на безплатната промоция, за да може хората да забравя кога е нейният край и така да не се откажат навреме. След като започнат да идват новите сметки, пред клиентите ще се разиграва сценарият, че те не са се отказали навреме от услугата и нищо не може да се направи. След като бъдат омотани в различни правни термини и това, че вината си е тяхна, те ще платят въпросните 1.99 лв. и няма да си търсят правата. Ето това е простата схема, която явно някои компании смятат за работеща по-добре от изграждането на лоялни отношения със своите клиенти. Като отчетем, че Blizoo имат около 500 хил. абонати на телевизионните услуги дори само 20% да не реагират и започнат да получават надбавки в сметките си, това прави чист приход от близо 200 хил. лв. на месец или 2,4 млн. лв. на година.

Подобна нелоялна търговска практика подхожда много повече на телефонни измамници или фирми, чиято цел не е да развиват дългосрочен бизнес, а взимане на колкото се може повече от клиентите и изчезване. Погледнато в световен мащаб, подобна акция на един от най-големите телевизионни доставчици в страната, би се възприело като нечуван гаф, след който щяха да валят оставки на ръководния мениджмънт, който я е одобрил. Също така поне няколко институции щяха да са се самосезирали и да са наложили огромни глоби за използване на нелоялни търговски практики. (Е, последното в България е малко вероятно, така че остава на клиентите отговорността да сезират институциите.) Ако не друго обаче поне, за да замажат очите на клиентите си от компанията трябва да предоставят няколко оставки на мениджъри. В противен случай ще е кристално ясно, че не човешка грешка и некомпетентност са в основата на тази акция, а двигател е била описаната в предходния абзац вероятна схема.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Подменят ли историята ни?


Покрай разразилата се предизборна кампания нашумя и един скандал относно кой как чете и тълкува българската история. На прицел тук бяха схващанията на учителят по история Емил Джасим. Той разбуни духовете със своите схващания за това по какъв начин е преминало турското робство. В своя лекция на TED, Джасим разказва за това че турското робство е литературен термин, а не исторически. Вглеждайки се в изворите на историята той прави прочит, че присъствието на български църкви, наличието на чорбаджии и водене на спокоен живот при плащане на данъци, не са признаци за робство или издевателство над българския народ. Най-шокиращо за масовият читател е схващането на Джасим, че по времето на цар Симеон Велики не е имало „Златен век”. Българската територия не се е разпростирала на три морета, защото държавата ни е имала много малък излаз по бреговете и ги е владяла само няколко години.



Проблемът тук според мен освен, че думите на Джасим се преекспонират политически в момента, е че той прави своите изводи на избрани от него факти, а не на база цялото. Да, определено са интересни идеите му, но удобно пропускат доста голяма част други факти като насилственaта промяна на вярата. "Кръвният данък" също трудно ще мине за литературна хипербола или пък Баташкото клане.

Това, на което акцентира е процес на покоряване на една страна от друга. Естествено, че турците няма да започнат да избиват населението от единия край до другия на страната. Те просто го използват, за да подсилват икономическтата си (със събиране на данъци) и военна (с вземане на деца за еничари) мощ. Иначе полза от това, че са завладели една територия нямат. Всичко това обаче не изключва издевателствата и зверствата над българския народ и всеки, който изяви желание да бъде свободен и да не живее по правилата налагани от Турската империя.

В основата на теориите му стоят уж исторически сведения, а не литературни произведения. Относно Баташкото клане например въчинението на Робърт Джаспър Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз“ се казва:

„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“

„Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.”

„Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.”

Продължавайки аналогично разсъжденията на Джасим можем да кажем, че България в момента изживява своя най-голям Златен век. Като част от Европейския съюз можем да кажем, че сме с излаз на няколко морета, много българи се прославят по целия свят с постиженията си в редица области, БВП-то на страната ни или това, колко сме богати, е най-голямото до сега постигано и т.н. Но всички знаем каква е реалността.
Идеите на Джасим са интересни и дръзки тълкования на исторически факти, но те само показват, че Турската империя е позволявала относително нерепресиран начин на живот на всеки, който изпълнява нейната воля и се подчинява безусловно. Това обаче не е пълната картина, а просто избрани моменти от историята поднесени в добре опакован вид.

Въпреки че Джасим не акцентира върху тези си схващания в опита си за политическа кариера, те бяха използвани от опонентите му и се стигна до там, че той смята да съди медии, които са го атакували неправомерно.

Аз лично смятам, че всеки има право да вярва в каквото си пожелае, включително и в това, че турците са били извънземни, които са искали да колонизират земята. Все пак публичното пропагандиране на подобни схващания, които изкривяват историята като поставят акценти само на избрани моменти, е вредно.

На скоро гледах едно интервю със Светлин Наков (създател на "Софтуерен университет" ООД), който каза, че дигитализацията на книгите е предпоставка за промяна на историята в бъдеще. Днес много от нас помним написаното в книгите и те не могат да се изтрият. Както се е доказало във вековете, колкото и много книга да са били изгорени, написаното винаги е успявало да се запази и да си пробие път. Когато книгите бъдат изцяло дигитализирани обаче с лекота тяхното съдържание може да бъде променено във всяка една.

Именно за това е и важно да познаваме и съхраняваме историята си. Преди няколко години от друга политическа партия се опитаха да наложат схващането, че по-българските земи не е имало турско робство, а турско присъствие. Тогава обществото реагира остро на това схващане, защото познаваше историята си. Днес остротата изглежда претъпена. След няколко години отново ще ни залеят с подобни схващания. Ако не се противопоставяме категорично, след няколко поколения историята ни може да бъде до такава степен изменена, че да се окаже, че българите от онова време са били варвари, които са избивали невинно турско население случайно преминаващо през страната ни.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 7 март 2017 г.

Рекетът на Blizoo - ново начало

Човек и добре да живее се сблъсква с кабелния оператор Blizoo. За своите премеждия и опита му преди няколко години да ме рекетира, подробно описах в две публикации в блога.

Рекета на Blizoo
Рекета на Blizoo - Развръзката

За съжаление въпреки своята неприязън и огорчение към телевизионния оператор, преди година се наложи да сключа договор с тях. Простата причина е, че нямах друг избор. В блока, в който живея те са единственият доставчик на Интернет и телевизия. Реших все пак да стисна зъби и да рискувам. Все пак фирмата бе закупена от телекомуникационния гигант (за размерите на България естествено) Мтел. А и след толкова много оплаквания и недоволни клиенти все се надявах, че на някого от мениджърите му е светнало, че не може да се продължава по този начин и е необходима промяна.

А дано, ама на дали!

Не мога да си изкривя душата и да не кажа, че с някои дребни забележки взаимоотношенията ни си вървят добре. Само че, както често става в България, много хубаво се оказва, че не е на хубаво. Мтел решиха да пуснат свои платени спортни канали. Като човек, който не се вълнува от спорт, това не ме впечатли и подминах с лека ръка новината. Когато си пуснах телевизора обаче нещата стояха по друг начин. Изведнъж между филмовите ми канали се появиха три празни канала, които трябваше да прескачам. Неудобно!!! Отидох до офис на Blizoo, за да се оплача. Казаха ми да постискам малко зъби и всичко ще се върне по старо му, както си е било. След няколко седмици на празните канали започна да се появява и образ и картина от спортни събития. Днес обаче получих много забавен SMS от Blizoo.


Както сами виждате от текста на латиница (все си мисля, че като живеем в България е логично да се пише на български език, а не „шльокавица”), безплатното гледане на спортните канали на Мтел ще бъде до 31 март. После ще ми се начисляват по 1.99 лв. на месец. Обърнете внимание, че това не е съобщение, което ме уведомява за конкретна възможност или предлагана нова услуга, а директно ми казва, че съм включен към нея и ще трябва да си плащам и ако не заявя своето изрично желание за отказ месечната ми сметка ще набъбне.

Добре, не искам да си плащам за тази услуга, защото не ме вълнуват спортните канали предлагани от Мтел. Всъщност, както сами виждате от текста на съобщението, никъде не пише, че SMSът за отказ е безплатен. С други думи добавят ти нежелана платена услуга и след това ти искат пари, за да не я използваш. Това твърдение предстои да го потвърдя в месечната си сметка, но никъде не пише, че е безплатно.

И така изпращам съобщението за отказ, както е описано. От Blizoo получавам ново съобщение (разбира се отново написано на „шльокавица”).


Уведомяват ме, че отказът ми е приет и до 24 часа каналите Мтел Спорт ще са премахнати от моята програмна схема. Сега прочетете пак първото съобщение и ще изпаднете в недоумението, в което изпаднах аз. Значи уж до 31 март каналите Мтел Спорт ще бъдат налични безплатно, а изведнъж се оказва, че ако не желая да си плащам след това за тях ми ги спират след 24 часа или почти 4 седмици по-рано. Честно казано въобще не ме вълнуват каналите Мтел Спорт и нямам желание да ги гледам, но този механизъм е изключително заблуждаващ и подвеждащ за клиентите. Никъде не се казва, че ако веднага се изпрати SMS за отказ от плащане на каналите, те веднага ще бъдат спрени, а не след 4 седмици, когато изтече безплатния период. Също така никъде не се обяснява след като тези канали се изключат от програмната ми схема, това означава ли, че просто ще си продължат да ми стоят празните канали и ще трябва да ги прескачам постоянно. Е разбира се, лекото неудобство може да се реши ако все пак размисля и си платя. Механизмът е прост и се класифицира от българското законодателство като заблуда на потребителите.

Друг момент от кампанията на Blizoo, който буди най-голям притеснение е, че не можеш да се откажеш от платените канали без да изпратиш до непознат за теб номер своето ЕГН. А то по закон се води лична информация и трябва фирмата, която го изисква да бъде регистрирана като администратор на лични данни. Дали Blizoo са регистрирани може всеки да провери в сайта на комисията за защита на личните данни, но телефонният номер, от който се получава въпросното съобщение няма как да бъде проверен дали е собственост на Blizoo. За това всички трябва да се доверим на текста в съобщението, че то идва от въпросната фирма. Никъде не се споменава за опция, че можеш да заяви отказ от въпросните канали в офис на компанията. Така други опции освен да си изпращаме личните данни на непознат номер не ни остава.

Нищо лично нямам към Мтел (е може би малко към Близу), но след като си позволяват да ми прилагат евтини трикове, за да изкарат някой лев от джоба ми, а не го си го заработват, то аз като клиент и данъкоплатец пък ще се обърна към Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Интересно ми е да видя дали и те ще смятат като мен, че подобни номера са заблуждаващи за потребителите и реално могат да бъдат определени като нелоялна търговска практика.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


понеделник, 6 март 2017 г.

Инвеститорският интерес към хотели в Централна и Източна Европа нараства


Инвестиции в хотели за близо 1.2 млрд. евро в Централна и Източна Европа отбеляза консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто стратегически партньор за България и Македония е Forton.

Данните са от 46 транзакции на седем ключови пазара в региона, сред които е и българският. Спрямо 2015 г. има 66% ръст в обема на пазара при сходен брой сделки. Тогава в региона са регистрирани 45 продажби на обща стойност 700 млн. евро.
Австрия е пазарът с най-голям обем хотелски сделки през 2016 г. Те са на обща стойност 800 млн. евро и формират 67% от транзакциите в региона, а най-голямата сред тях е на стойност 200 млн. евро. На повечето от останалите пазари обемът хотелски сделки е под нивата от предходната година, като най осезаем, почти двоен, е спадът в Полша. В Чехия придобиванията на хотели формират 18% от общите в Централна и Източна Европа. Най-много от тях са регистрирани в Прага – общо 7 сделки, включително тези за Hilton Old Town, Park Hotel и Chopin Hotel.

За разлика от други пазари в региона, българският отбеляза динамична година със сделки както за градски хотели, така и за такива в курортите, показват данните на Forton/ Cushman & Wakefield. Сред по-значимите придобивания бяха това на „Гранд хотел България“ в София, „Парадайз бийч“ в Свети Влас както и на хотелите „Обзор“ и „Изгрев“ в Златни пясъци. Спрямо 2015 г. обемът на пазара нарасна, но в сравнение с предходни години липсват сделки с активи управлявани под международен бранд.

Тази година очакваме умерена инвестиционна активност, въпреки че интерес за придобивания не липсва. Нашите наблюдения са, че високата категория хотели в София отбелязват ръст като заетост и приходи, но предвид предстоящото председателство на ЕС през 2018 г. фокусът на собствениците за момента е по-скоро в подобряване на представянето им и позиционирането им на пазара“, коментира Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ във Forton/ Cushman & Wakefield.

Общо за Централна и Източна Европа хотелските пазари отбелязват подобрение по всички ключови показатели, показват данните на Cushman & Wakefield. Ръстът на туристите посетили страните от региона през миналата година е довел до покачване на заетостта в хотелите, като тя е надхвърлила дори нивата от преди кризата. През 2016 г. средната заетост в столиците от Централна и Източна Европа е достигнала 72% при 69% година по-рано. Нараства и средната цена на стая, като през 2016 г. тя е 76.6 евро при 73.6 евро през предходната година.

Данните за българския пазар показват покачване на заетостта с 6.3% през 2016 г., което е вторият по големина ръст в региона. Приходът от хотелска стая нараства с 5.8% - също темп над средния за проучваните пазари. Най-високо нарастване и по двата показателя отбелязва Братислава, докато при по-зрелите пазари в Централна Европа – Прага и Варшава, ръстът е по-бавен.

В резултат от по-доброто представяне на пазарите в региона от Cushman & Wakefield регистрират интерес към придобивания на хотели от инвеститори от Близкия и Далечен Изток, Америка и Европа.

През последните години наблюдаваме приток на чужди капитали към Централна и Източна Европа, тъй като все повече инвеститори се стремят да се възползват от подобряващото се представяне на хотелските пазари в региона. Ключов фактор е ръстът на чуждестранните туристи, основно от Азиатските пазари, както и изместването на фокуса от Северна Африка и Западна Европа. Принос за интереса към региона има и нарастващата готовност на банките да финансират хотелски придобивания“, обобщи Дейвид Нат, който отговаря за хотелските пазари в Централна и Източна Европа в Cushman & Wakefield.

Активността на банките стимулира и инвестициите в нови хотели, като само през 2017 г. се очаква в столиците от региона да бъдат отворени близо 4 000 хотелски стаи, категория 3, 4 и 5 звезди. Градовете с най-висока активност са Варшава и Будапеща, докато Прага е на другия полюс с ограничен брой нови проекти.

Въпреки че очакваме по-слаб ръст на инвестиционния пазар в Централна и Източна Европа през 2017 г., той ще остане по-активен в сравнение с някои развити пазари в Западна Европа. Също така наблюдаваме нарастващ инвеститорски интерес към по-слабо развити хотелски пазари като Букурещ и София”, посочи Фредерик льо Фишу, мениджър „Хотелски транзакции“ за континентална Европа в Cushman & Wakefield. Според него ръстът на средния приход от стая в Централна и Източна Европа ще продължи да нараства, което води и до по-висока възвръщаемост на инвестициите, особено в по-зрелите пазари в региона, където предприемаческата активност е ограничена.

Очакванията са за засилена инвестиционна активност през 2017 г. на пазари като Унгария, Австрия и Румъния, където има значителен брой активи предлагани за продажба.

четвъртък, 2 март 2017 г.

Консултантската компания FORTON организира търг телефонната палата в София


Българска телекомуникационна компания (БТК) ще проведе търг за продажбата на Телефонната палата в София. Той ще се организира от консултантската компания за бизнес имоти Forton, съобщават от фирмата.

Тръжна процедура за продажбата на Телефонната палата в София организира консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman&Wakefield за България и Македония.

Търгът ще се проведе по задание на собственика „Българска телекомуникационна комапния“ ЕАД. Кандидатите за участие в процедурата могат да заявят интерес до 15 март, след което ще получат достъп до документацията по сделката. До нейното приключване Forton/Cushman&Wakefield не може да предоставя информация за хода на продажбата поради изискване за конфиденциалност.

Телефонната палата е една от емблематичните сгради в центъра на София, завършена през 1949 г. по проект на арх. Станчо Белковски и арх. Борис Йолов. Имотът е със статут на паметник на архитектурата с огромна значимост в историята на българските телекомуникации.

Сградата е разположена на ключово място на ул. „Гурко“ 2-4 с пешеходен достъп до редица държавни и общински институции, банки, хотели, културно-исторически обекти и др. Включва 6 етажа с обща площ 17 401 кв. м. Разгънатата застроена площ е 13 500 кв. м.

сряда, 1 март 2017 г.

Златна мартеница за българските производители

Навръх най-българския празник 1-ви март, сдружението „Произведено в България“ съюз на малкия и среден бизнес връчи наградите Златна мартеница. Церемонията се проведе в гранд хотел София, под патронажът на президентът Румен Радев. В залата присъстваха, както министри и гости от служебното правителство, така и политически лидери в лицето на Корнелия Нинова.


Наградите “Златна мартеница” са учредени от съюз „Произведено в България” с цел подпомагане съживяването на българските производства и услуги. Създателят на конкурса Христо Друмев посочи, че когато са създавали наградата са търсели именно символиката с една от най-българските традиции оцеляла през вековете – мартеницата. Именно с този приз организаторите искат да покажат, че българският бизнес го има и той не се е поддал на натиска на гигантските чужди компании, а е техен достоен конкурент.


Всички официални лица и гости на церемонията обединиха изказваният си около тезата, че държавата трябва да помага на българския производител, а не да се създават изкуствени бюрократични спънки.



Президентът Радев призова чрез медиите всички отговорни институции и политически сили да обединят усилията си, за да развитието на българския бизнес да се превърне в национална цел. Държавният глава акцентира, че от това колко и с какво качество се произвежда у нас, зависи просперитетът на страната ни.

На тазгодишната церемония общо шест фирми получиха приз “Златна мартеница” за принос към българския бизнес. “Съюз Произведено в България” връчи наградите на церемония в София снощи, на която присъстваха президентът Румен Радев, министри от служебния кабинет, политици и бизнесмени.

Събитието е с подкрепата на Първа инвестиционна банка (Fibank).


За компания, наложила на пазара продукти под собствена търговска марка, бе отличена “Балдаран Спринг” АД.


Клас Олио” АД спечели в категорията за фирми със сериозни успехи на нашия и международния пазар.


За иновативно високотехнологично малко и средно предприятие наградата взе КАМАКС ООД.


За компания, създала затворен цикъл на производство, бе отличена “Матанд” ЕООД.


БНТ 2 също получи отличие поради кампаниите и репортажите си насочени към представяне на българския производител.


Наградата за успешно стартирала микрофирма спечели “Био Джи Козметикс” ООД. Призът бе връчен от главния изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка г-н Васил Христов. Той пожела успех на младата фирма и заяви, че банката винаги е заставала зад добрите бизнес идеи и е готова да помогне на всеки желаещ да прави бизнес в страната.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.