понеделник, 20 март 2017 г.

Борбата с корупцията - много приказки и (без)действие

Анализ на Христо Христов

Един от лайтмотивите на настоящата предизборна кампания се очертава да бъде борбата с нарастващата корупция в страната. Темата се повдига (къде повече, къде по-малко) от почти всички политически партии и формации, а кандидат-борци се появяват над път и под път. Въпреки този голям интерес обаче, почти никой не демонстрира, че познава в дълбочина темата.

Корупцията и мерките за противодействието на това явление са обект на многобройни изследвания, правителствени стратегии и политически дискусии. Независимо от това, тя се оказва „заразно зло”, което притиснато в ъгъла, винаги успява да мутира и намира подходяща среда за развитието си. Дори да бъде временно преодоляна в даден публичен сектор, тя често се проявява под други форми.

Спомняте ли си 2006 г.? Бяха изминали почти 10 години, от както за първи път в България се заговори за корупция и тя бе откроена като ярък проблем, който спъва развитието на страната. В годината преди присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС) темата за корупцията, нейното ниво и разпространение бе може би най-коментирана от политици, посланици и медии. Основните критики към България и Румъния тогава бяха в посока, че все още не са достатъчно добре подготвени, за да станат част от Европейския съюз. Мониторинговите проучвания за нивото на корупцията през периода 1999 г. – 2007 г. обаче показваха спад и стабилизиране на нивото й около 15% от населението участвали в корупционни сделки.

След 1 януари 2007 г. темата за разпространението на корупцията в страната сякаш замря. Присъединяването на България към ЕС зададе като дневен ред на обществено значимите теми усвояването на Еврофондовете. Анализирайки корупцията обаче нека първо разгледаме в детайли самото понятие „корупция”.

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Различните неправителствени организации занимаващи се с мониторинг и оценка на корупцията дават свои дефиниции за нея и нейното изражение. На база на всички тях, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция: голяма и малка. Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители). Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С понятието „малка корупция” се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги.

Преди 2007 г. основен акцент на правителствата бе борбата с така наречената малка корупция. Предполагам лесно можете да си спомните за акциите срещу митничарите с огромни палати построени по документи чрез спестявания от скромна държавна заплата. Днес корупцията е стандартното обяснение за почти всеки съвременен проблем – от агресия по улиците до международните конфликти. В същото време скандалите с висши представители на властта показва, че докато се е търсило решение на корупцията на едно място, тя е избуяла на друго.

Последните данни отразяващи възприятието на корупцията сред българското общество и нейното разпространение, показват че нивото й се е увеличило близо до това от края на 90-те години.


Графика: Участие в корупция (даване на подкуп и изпитан корупционен натиск, % от населението до 18 г.)

Източник: Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Система за мониторинг на корупцията (СМК)

Проучванията показват, че до 2013 г. динамиката на корупцията е пряко обвързана с изборния цикъл – регистрира се спад след встъпването в длъжност на всяко правителство и се връща към по-високо ниво в края на неговия мандат. Високите нива на политическа нестабилност, които доведоха до три кръга от предсрочни парламентарни избори включително и масови улични протести, създадоха благоприятни условия корупцията да завладее държавата. По всичко личи, че и след 26 март възможността да бъде съставено правителство, което да изкара пълен мандат е слабо вероятно, а това от своя страна допълнително ще облагороди средата за нейното развитие.

Избуяването на корупцията в страната влошава и нейните позиции на международно ниво. Според публикувания от средата на януари месец индекс за възприятие на корупцията на международната организация Transparency International (TI), през 2016 г. България заема 75 позиция с 41 пункта. Стойността на индекса се запазва на същото ниво, както през 2015 г., но поради напредъка на други държави страната ни се придвижва назад в общата световна класация. Така България заема последно място в класацията на държавите-членки на Европейския съюз. През 2016 година страната ни губи позиции спрямо държавите, с които през последните няколко години споделяше последните места в региона на Европейския съюз – Румъния, Италия и Гърция.

Стойността на индекса на България за 2016 г. показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но и на фона на другите държави-членки на ЕС индексът откроява тенденция на драстично изоставане. Сравнителните резултати назад във времето, подчертават острата необходимост от промяна в провежданите политики за противодействие на корупцията.

Всичко това показва, че докато политическата ротативка се върти, корупцията се възползва от времето, за да се подхрани и развие. Преглеждайки позициите на политическите сили готвещи се за изборите, всички се обявяват за справяне с корупцията, но липсва конкретика как това ще се случи след като влязат в Парламента. Политическото говорене за борба с корупцията и война с мафията е явно недостатъчно и по-скоро позиция за печелене на избиратели, от колкото ясно дефинирана линия на поведение, което ще бъде следвано.

Индикации за задълбочаване на проблема обаче идват не само по посока политическа нестабилност в страната, но и отслабване на външния натиск от страна на ЕК. На 3 февруари държавите - членки бяха уведомени, че европейски антикорупционен доклад за 2016 г. няма да има, а механизмът за независимо наблюдение ще бъде изоставен. Така борбата с корупцията става още по-тежка и с непредвидими последици.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Няма коментари:

Публикуване на коментар