четвъртък, 27 април 2017 г.

Успешна година за ХАЙНЕКЕН и ЗАГОРКА

Вчера на среща с медиите, Никос Зоис, изпълнителен директор на „Загорка“ АД, представи успешните бизнес резултати за 2016, очерта насоките, както и представи новите предложения в портфолиото на компанията през 2017.

Успешна година и за ХАЙНЕКЕН, групата отбелязва органичен ръст на приходите от 4.8%. Оперативната печалба (beia) нараства с +9.9% органично, което се дължи предимно на по-високи приходи и ефективност на разходите.

ЗАГОРКА успешно продължава не само да поддържа отличното си финансово представяне от 2015, но и да реализира допълнителен ръст на приходите от 1.2% и ръст на печалбата от 2.8% за 2016. Това се дължи от една страна на доброто представяне в Премиум сегмента на вътрешния пазар и въведените иновации, ефективността на разходите, и от друга на увеличаването на износа на сайдер, като по този начин компанията затвърждава позициите си на сайдер хъб за Балканите.

По отношение на каналите на продажба и опаковките, според данни на „Загорка“ АД се наблюдава стабилен дял на ХоРеКа за втора поредна година, както и ръст на кеновете. Също по вътрешни данни на ЗАГОРКА пазарният й дял в обем възлиза на 28,5%. По данни на Съюза на Пивоварите в България* обемът на бирения пазар през 2016 е достигнал 5,2 млн. хектолитра и средна консумация на глава от населението от 73 литра.

Позицията на „Загорка“ АД като водещ пивовар в България и отговорен корпоративен гражданин, е да продължи да работи за устойчивото развитие, което е част от стратегията на компанията. През 2016 компанията инвестира в модернизирането на производствените си мощности и търговските активи – „зелени“ хладилници, и в цялостното реновиране на сградния фонд на пивоварната в Стара Загора. Общият размер на направените инвестиции за 2016 е 11,5 млн. лв, разпределени в изграждане на пречиствателна станция, както и в реновиране на кеновата линия.

„Загорка“ АД е и най-зелената и отговорна компания през 2016 в бързооборотния сектор, според пълнолетните български граждани в големите градове.** За втора поредна година компанията заема лидерска позиция в проучването на “KANTAR TNS“. „Загорка“ АД публикува за трета поредна година и доклада си за устойчиво развитие, който показа, че пивоварната отчита най-ниската си консумация на вода от 3,2 hl/hl, както и регистрира 19% намаляване на въглеродните емисии при дистрибуция сравнено с 2010.

През 2017, „Загорка Зелен Фонд“ – фондът за корпоративно дарителство на компанията, част от платформата на компанията за устойчиво развитие – „Създаваме по-добър свят“, ще осъществи проекта „Зелена автобусна спирка Веритас“. „Загорка Зелен Фонд“ се реализира от 2011 и има за цел да създаде зелени кътчета в градската среда, които да намаляват въглеродните емисии и да опазват водните ресурси.

Очакванията на „Загорка“ АД за 2017 са за стабилна икономика, ръст в сектор туризъм и намаляване на безработицата, но и риск от демографски спад. Още в началото на годината компанията лансира няколко нови продукта и опаковки, както и нововъведения в радлер и сайдер категорията. „Загорка“ АД ще продължи да инвестира в пивоварната в Стара Загора – като един от топ проектите е доизграждане на пречиствателна станция. Във фокуса на „Загорка“ АД остават отговорното използване на енергийните и водни ресурси, прилагането на най-добрите и модерни практики в работния процес, безопасността на служителите, подкрепата и израстването с местната общност и отговорната консумация.


„Постигнахме рекордни бизнес резултати през 2016. За нас беше предизвикателство да подобрим тези резултати, когато имахме една успешна година, но вярвам, че разполагаме с всичко необходимо, за да го направим отново: нови кампании зад всички брандове бира и сайдер, които българите обичат, нови продукти и иновации, с които да изненадаме потребителите“, сподели Никос Зоис, изпълнителен директор на „Загорка“ АД.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Ръст във всички сегменти на пазара на бизнес имоти през първото тримесечие на 2017 г.


Ръст във всички сегменти на пазара на бизнес имоти през първото тримесечие на 2017 г.
  • С 43% повече са наетите офис площи на годишна база
  • Forton/Cushman&Вakefield е ексклузивен агент по отдаването на 40 000 кв.м търговси площи в новостроящия се Grand Kanyon
Ръст във всички сегменти на пазара на бизнес имоти характеризира първото тримесечие на 2017 година се посочва в анализна Forton, стратегически партньор на Cushman & Wakefield за България и Македония с над 10-годишен опит на пазара на бизнес имоти. За положителните тенденции съществена роля играят стабилните макроикономически показатели, които дават отражение и плановете на бизнеса в България.

Офис площи

Пазарът на офиси през първото тримесечие на годината отбеляза съществен ръст в усвояването на свободни площи. Проектите в строеж също нарастват, като част от тях се очаква да бъдат реализирани още в рамките на 2017 г.

Наемни сделки за близо 32 000 кв. м офиси са сключени в наблюдавания период, което представлява ръст от 43% на годишна база. Основни наематели остават IT и BPO компаниите с дял от 60% от всички транзакции. Активното търсене в комбинация с недостига на готови първокласни площи предопределя и високия дял на сделки за офиси в процес на изграждане – 29% от общия обем за тримесечието.

Разширенията на наетите площи бяха друг източник на активност през периода – примери са сделките на Cargill в SPS Tower и на Regiocom, които наеха 1500 кв. м в Benchmark Business Center. Интересът на наемателите е фокусиран основно върху първокласните площи, като това отразява политиката на много работодатели да привличат и задържат качествени служители с атрактивни условия на труд.

Завършените офиси през първото тримесечие бяха ограничени, като единственият по-значим проект бе Collider Activity Center с 5 150 кв. м отдаваема площ. Макар до края на 2017 г. да се очаква завършването на 150 000 кв. м, недостигът на клас А офиси продължава. По-голямата част от тези площи са планирани за втората половина на годината, поради което сделките за офиси в строеж ще се запазят като тенденция. Към момента в процес на изграждане са над 300 000 кв. м. Сред по-значимите проекти, започнати в първото тримесечие ан 2017 г., е Сграда 15 на Business Park Sofia с отдаваема площ от 20 800 кв. м.

Делът на свободните площи в столицата се задържа около 9.6%. Наемите също остават стабилни – 13 евро на кв. м месечно за офиси клас А.

Индустриални площи

Пазарът на индустриални площи в София продължава да се движи основно от логистичния и ритейл сектори. Въпреки че интересът остава висок, активността бе по-слаба през първото тримесечие на годината, отчасти заради ограниченото предлагане на съвременни складови площи под наем.

Наемният пазар е движен основно от краткосрочни договори, докато компаниите, търсещи дългосрочни решения, се ориентират към строителство за собствени нужди. Тръжните процедури за избор на логистичен оператор на големи ритейл и производствени компании са другият основен източник на пазарна активност.

През първото тримесечие в София бяха завършени едва 11 390 кв. м индустриални площи, повечето от които за собствени нужди. Единственият спекулативен проект е Фаза 4 на Logistics Park Universal в източната част на града. В района на летище София разрешение за ползване получи офисния и логистичен център на австрийската компания за санитарни материали Hagleitner Hygiene.

Към края на първото тримесечие на 2017 г. общо 76 000 кв. м индустриални площи са в процес на изграждане в София, от които 22 000 кв. м са спекулативни. В следващите тримесечие се очаква стартирането на допълнителни 23 000 кв. м.
Строителната активност в индустриалния сегмент в страната е сериозна с няколко значими завършени проекта от началото на годината. Швейцарската компания Palemontech отвори фабрика в Монтана, а Intrama и Osram Lighting завършиха производствените си центрове в Пловдив. Пазарът остава доминиран от проекти, изграждани по задание на клиента или за собствени нужди.

Една от значимите инвестиционни сделки през периода бе придобиването на 8 800 кв. м складове в източните покрайнини на София от белгийската компания Il Cosmetics. Cushman & Wakefiled Forton бе консултант на продавача в сделката.

Търговски площи

Комплексът Grand Kanyon на турската компания Garanti Koza, чието строителство започна на мястото на магазин Нова Деница в столичния квартал "Младост“, е най-значимият нов проект за изминалото тримесечие в София. Cushman & Wakefiled Forton е ексклузивен агент по отдаването на търговската част, чиято площ е 40 000 кв. м. Концепцията включва микс от магазини, заведения и площи за развлечения в максимална близост и удобство за клиентите.

В резултат от ръста на потреблението и доходите търговците демонстрират нарастващ интерес за експанзия, сочат данните на Cushman & Wakefiled Forton за пазара на търговски площи през първото тримесечие. Висока активност проявяват наемателите от всички пазарни сегменти. Докато бюджетните марки за мода и обувки търсят възможности в цялата страна, по-високият клас брандове се концентрират в София. Сред значимите откривания през първото тримесечие бяха тези на Forever 21 в Serdika Center (1 400 кв. м) и на CCC в The Mall (900 кв. м).

В сегмента на бързо оборотните стоки хранителните вериги Billa, Lidl, Kaufland също търсят нови локации в цялата страна. Брандовете за дома и обзавеждане също са активни. Praktiker продължава експанзията си със самостоятелни магазини в страната, докато JYSK влиза в търговските центрове, където затварянето на Carrefour и Piccadilly освободи големи квадратури.

Периодът завършва без новооткрити площи, а наемният пазар е концентриран в съществуващите търговски центрове. Площта на модерните търговски центрове остава 738 000 кв. м. Предлагането се очаква да нарасне в следващите години с откриването на Grand Kanyon в София и Plovdiv Plaza в Пловдив. Под това име в началото на 2018 г. се очаква да отвори бившият мол Galleria Plovdiv, който в момента е затворен за цялостно преустройство.

На инвестиционния пазар големи придобивания на добре работещи търговски центрове са в процес на договаряне. Нивата на доходност остават стабилни – 8%.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


неделя, 23 април 2017 г.

С колко ни „цакат“ в цените на горивата?

Само няколко дни след като поредните парламентарни избори влязоха в историята, Комисията за защита на конкуренцията излезе със становище, че няма установен картел при определяне на цените на горивата. Констатацията този път дори не изненада никого, защото вече няколко пъти комисията се самосезира и в последствие установява, че цените са пазарни. В същото време всеки един от нас забелязва как цените на големите вериги бензиностанции са заковани на точно определени нива и дори да има 3-4-5 различни обекта струпани в радиус само на 1 километър, цените на всякъде са еднакви.

През октомври 2016 шефката на Комисията Юлия Ненкова заяви пред журналисти: „Имаме безспорни доказателства за картел на горивата” и отправи заплахи към големите вериги. Прозвуча като предизборна закана, да се види, че държавата се грижи за потребителя. Но изглежда след това някой е посъветвал Комисията много да не се ежи и тя се оттегли с обяснения, че имало „ценови паралелизъм”, а не картел. С други думи цените са еднакви, ама не са картел, ами просто си приличат.

Безспорно обаче ако това решение бе излязло седмица преди вота, резултатите щяха да бъдат доста по-различни. Водената от Веселин Марешки партия "Воля", чиято политическа платформа беше именно срещу високите цени на горивата, щеше да има много по-голяма тежест и съвсем спокойно дори можеше да се бори за мястото на 3-та политическа сила. А имайки предвид, че шефката на КЗК Юлия Ненкова, е в тежка политическа зависимост от победителите ГЕРБ, можеше да увисне като водиничен камък на шията на Бойко Борисов и да повлече резултата на партията надолу. Само набързо ще припомним, че кабинетът Борисов 2 назначи самата Юлия Ненкова преди около година като пренебрегна доста по-необвързаната кандидатура на икономиската Георги Ганев. Г-жа Ненкова е бивша съпруга на Румен Ненков, който е съдия в Конституционния съд и е такъв от времето на първия мандат на ГЕРБ. Синът и пък - Александър Ненков, е депутат от ГЕРБ. Такъв е откакто е навършил 26 години, т.е. това му е основния трудов стаж в живота.


При всички тези зависимости трудно можем да очакваме независимост от един държавен орган. Но не се отчайвайте, това все пак е добрият вариант и означава, че ако се назначат читави и наистина независими експерти КЗК ще заработи. Имаме обаче и един много по-лош и страшен вариант. Освен явната момента зависимост, може просто да се окаже, че самата КЗК няма, както експертния потенциал, така и законовите норми, с които да установи картел в цените на горивата. Или изобщо какъвто и да било картел.

Цената на горивата се превърна и в предизборно острие, с което Веселин Марешки успя да прескочи 4-процентовата бариера. Предизборно ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията бе под надзора на прокуратурата и бе срещу разпространението на нелегално гориво. От тази проверка се разпространи информация, че качеството на горивото зареждано от VM Petroleum е толкова ниско, че пред закона то не се води като гориво и по този начин се облага с по-ниски данъчни и акцизни ставки. За близо 2 години работа на VM Petroleum обаче не е имало масови случаи на повредени автомобили, каквито би било логично да се случат при толкова ниско качествени горива. В някои от медиите пък започнаха да се появяват пространни анализи и изчисления как цените не можело да бъдат по-ниски от тези на монополистите на пазара и за това Веселин Марешки нарушавал някъде закона, за да продава на по-ниски цени. Е, къде точно е това нарушение вече 2 години не могат точно да определят експертите обикалящи по телевизиите и пропагандиращи, че цените на горивата са екстремно ниски.

Всъщност атаката беше насочена основно към варненския бизнесмен и не се казваше обаче и дума как и други бензиностанции могат да продават на подобни цени. Даже след появата на първите обекти на VM Petroleum във Варна монополистите свалиха цените на своите бензиностанции в района на същите нива, в опит ценово да задушат появилият се конкурент. Тогава КЗК не само не откри нищо нередно в тази ценова война, но дори и не реагира. А схемата е изпитана и от години успешно се прилага, за да се брани пазарът от навлизане на конкуренти предлагащи по-добри условия и цени на клиентите. За това и изведнъж така ненадейно, след питане на бившия депутат Мартин Иванов се оказва, че „Лукойл“ държи 92% от складовете за бензин. По този начин руската компания е в позиция, в която ако пожелае може да диктува правилата на пазара и да определя поведението на своите конкуренти в България, тъй като те са принудени да работят с нея.

А знаете ли всъщност на какви цени продава горивата Полисан, от която Веселин Марешки зарежда своите обекти? Цените са публично достъпни на сайта на компанията в интернет. Последната промяна на цените е била на 17 април 2017 г.


И така излиза, че държавата всъщност явно намира за съмнително това, че някой може да продава на по-ниски цени горива и веднага решава да го респектира. В същото време обаче същата тази държава не вижда нищо съмнително и нередно в това, че една компания държи 92% от складовете за бензин.

Както виждате от самата таблица, крайната цена на дизела е между 1,85 лв. и 1,95 лв. за литър. Тук не са включени транспортните разходи, които са 3 лв. без ДДС на километър. Имайки предвид, че една цистерна събира няколко тона гориво, транспортните разходи не оказват съществена тежест в крайната цена. При тези цени обаче не е отразена и отстъпката за количества, която прави търговеца. По този начин доставната цена на горивата пада още.

Сега нека да видим и какви са цените на горивата по бензиностанциите към дата 17 април. Дизелът е бил най-скъп в бензиностанциите на Газпром – 2,13 лв. за литър и разбира се най-евтин във VM Petroleum на 1,88 лв. за литър. Като при най-големите вериги бензиностанции (OMV, Shell, Lukoil, Eko, Rompetrol) цената варира в диапазона 2,11 лв. и 2,09 лв. за литър. С други думи с над 20 стотинки над продажната цена от Полисан. А ако от цената се извади отстъпката за количества и допълнителните печалби от съпътстващите всяка бензиностанция търговски обекти, тогава маржът вече става много голям.

Ето и някои други нелогични прояви на свободния пазар на горива. Големите вериги бензиностанции би трябвало да продават на по-ниски цени от тези на по-малките или единичните бензиностанции. Логиката е проста, по-големите обороти позволяват да се работи с по-малки маржове на печалби в крайната цена. Припомнете си тук как влязоха големите търговски вериги Била, Кауфланд, Лидъл, Тмаркет и т.н. в България. Именно тяхната големина им позволи да предложат стоките на по-ниски цени и с това да убият в голяма степен дребните квартални тъговци, които нямаха възможност да достигнат техните цени. В сектора на горивата обаче цените са едни и същи, както на бензиностанциите на големите вериги, така и на единичните обекти на определени бизнесмени. Публична тайна е, че по описаната по-горе схема с дъмпингови цени се контролират дребните и единични търгоци на горива. Всеки свалил цените бива атакуван и изблъскван от пазара от големите вериги с ниски цени.

Друг нелогичен момент при цените на горивата е, че ако те бяха толкова ниски, че големите вериги бензиностанции едвам да издеянват, те нямаше да реализират печалбите си, а работещи на загуба, отдавна щяха да са продали бизнесът си в страната и биха потърсили по-рентабилни икономики. Подобен момент видяхме с напускането на няколко чуждестранни банки страната – Алфабанк, МКБ, ОББ.

Безспорен е фактът, че ако Веселин Марешки не бе започнал изграждането на своя верига бензиностанции, цените все още щяха да бъдат концентрирани около високите нива на пазара. Интересното е, че вече и други бензиностанции следват „low cost“ стратегията на варненеца и не ги е страх също да намалят цените. Например на изхода на град Златна панега в посока Плевен, се намира бензиностанция, която е частен обект и не е част от големите вериги, на която дизелът на същия този 17 април се продаваше за 1,88 лв. за литър. Е след всичките писания, че с подобни цени се работило на загуба, как ли им излиза сметката?


И за финал нека обясним на кратко защо е важно да се съблюдава за договорки в цените на горивата. Всяка стока трябва да бъде транспортирана до съответните търговски обекти в страната. При нереално високи цени на горивата транспортните разходи нарастват, а с тях и крайната цена на продуктите за клиентите. Така скъпите горива водят след себе си и скъпи стоки.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


понеделник, 10 април 2017 г.

Профил на инвеститорите на БФБ 2017 г.


През 2016 г. видяхмe съществено раздвижване на БФБ. Положителният полъх успя да изведе основният индекс SOFIX в началото на 2017 г. до нива, до които не се беше докосвал от 8 години. Индексът завърши първото тримесечие на 2017 г. на ниво от 633.99 пункта.
Въпреки не леките години за българския капиталов пазар, броят на инвестиционните фондове не намаля през годините и през 2015 г. и 2016 г. достигна своят пик. Основен двигател на този ръст са чуждестранните инвестиционни фондове като броят им нараства съществено през последните 10 години. Управлявани средства от инвестиционните фондове в страната достигат 2.9 млрд. лв.

Проведеното 3-то проучване показа, че зад положителните резултати постигнати от акции на БФБ стои солидна основа, която позволи положителният тренд да продължи във времето. Инвеститорите имат балансирани очаквания за възвръщаемостта, която могат да постигнат, което е предпоставка да смятаме, че спекулативните средства търсещи бързи и големи печалби са много малка част от пазара. От тук се налага и изводът, че моментните цени на акциите са в по-голяма степен отразяващи реалното представяне на компаниите, от колкото балонизирани като стойност.

Инвеститорите са успели да се възползват от положителните движения на цените и да увеличат стойността на своите вложения като управляваните от тях портфейли нарастват от между 10 хил. лв. – 50 хил. лв. до 50 хил. лв. – 100 хил. лв. Апетитът за ръст осезаемо започва да нараства като се наблюдава концентрация на средства в по-малък брой акции.

Активността на търгуващите на борсата намалява като честота, но не и като брой и обем изтъргувани средства. Това ни показва, че самите инвеститори са започнали да бъдат по-селективни в моментите на търгуване и се активизират при подходящи новини.

Търсенето на алтернатива на депозтите вече не е водещ фактор за инвеститорите, а на по-предни позиции те посочват, че вложенията им на БФБ са провокирани от търсене на допълнителна дългосрочна доходност и възможност за бързо натрупване на печалби. Ако обаче периодът на ниски лихви се запази по-продължително във времето, това ще намали средната постигната доходност и ще катализира нов процес на прехвърляне на средства от банковите трезори към БФБ.

Малко повече от една трета от респондентите (39.9%) посочват, че имат подходящо образование, което им дава увереността, че притежават познания, за да търгуват на БФБ. Доминиращ фактор за натрупване на познания за инвестиране на БФБ за всички обаче е самообучението на инвеститорите. 60.1% заявяват, че сами се обучават като четат специализирана литература и посещават курсове.

Въпреки че често в медийното пространство инвеститорите на БФБ са дефинирани като изключително рационални, първото по рода си проведено проучване през 2013 г. регистрира, че наред с рационалността при вземане на решение за покупка или продажба, те се ръководят и от собствените нагласи/усещания/ предчувствия към развитието на компаниите и секторите, в които те оперират.

През 2014 г. почти половината от инвеститорите на БФБ управляваха портфейли вариращи между 10 хил. лв. и 50 хил. лв., а една пета до 10 хил. лв. Актуалното проучване през 2017 г. показва, че делът на тези две групи намалява за сметка на увеличен брой инвеститори с портфейли между 50 хил. лв. и 100 хил. лв. (13% през 2014 г. – 26.1% през 2017 г.). Това показва, че инвеститорите са увеличили своите портфейли през периодът на двете проучвания и вече разполагат с по-голям обем от средства за търговия.

Въпреки че ликвидността на БФБ през последните години се повиши значително в сравнение с периода след 2007 г., тя все още не успяла да достигне до необходимите нива, които да осигурят безпрепятствено влизане и излиза от повечето позиции на борсата. На следващо място с близки резултати се откроява група от 5 проблема, които могат да бъдат определени като взаимосвързани: пропуски в законодателството, липса на нови инвеститори, липса на ангажираност от страна на държавата, липса на разнообразни инвестиционни инструменти и липса на нови компании. Действието на тези проблема въвлича българската борса в негативна спирала и възпира рязко развитието й. Пропуските в законодателството, които виждат инвеститорите ги кара да не се чувстват сигурни в справедливостта на пазара.

През 2013 г. за първи път бе проведено проучване на Профила на инвеститорите на БФБ. Към този момент единствено то предоставя публична информация, за участниците на българския капиталов пазар. През настоящата година проучването бе проведено за трети път като основната цел бе не само да провери дали характеристиките на инвеститорите се запазват и как се е изменил профилът им през последните години. Тъй като проучването предоставя голям обем информация за самите инвеститори, то за обработката и систематизирането й в посока оформяне на конкретни поведенчески профили, през 2014 година използвах по-сложни статистически похвати като един от методите за многофакторен анализ в статистиката – клъстерният анализ. Той раздели респондентите в три основни групи, които условно нарекохме по следния начин:

  • Група – „Новобранци“
  • Група – „Спекуланти“
  • Група – „Инвеститори“

През 2017 г. проучването показа, че изградените профили остават статични във времето, докато от друга страна самите инвеститори започват да менят своето поведение спрямо пазарната конюнктура. През 2014 г. като най-голяма се оформи групата на „Спекулантите“ – 37,0% , на следващо място по-големина се открои групата на „Новобранците“ с дял от 32,4%. Последната група бе тази на „Инвеститорите“ с дял от 30,6%. Три години по-късно забелязваме съществени изменения между групата на „Новобранците“ и тази на „Спекулантите“. Делът на първата намалява съществено до ниво от 25,5%, докато при другата се регистрира ръст до 43,1%. Това се дължи от една страна на това, че проучването отчита спад на нови инвеститори, които са отворили позиции на БФБ през последните 1-2 години, а от друга страна тези, които са били прекрачили прага на БФБ през последните месеци преди предходното проучване, са предпочели пазарното поведение на спекулантите. Групата на Инвеститорите остава стабилна във времето като дял и дори регисрира минимален ръст с 0,8 пр.п. до 31,4%.



Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 4 април 2017 г.

Защо социолозите не познават изборите?


Изборите отминаха и сега дойде времето на равносметките. Както обикновено в центъра на обществения интерес са социолозите. През годините представяните предизборни проучвания си извоюваха славата не на средство за информация за обществените нагласи, а като форма на реклама и опит за манипулация на бъдещия вот. Дали обаче това е така? Отговорът на този въпрос може да бъде даден от специалистите, но някак си бродещите по медиите социолози не смятат за необходимо да отделят внимание на това и да го комуникират с обществото.

И така, нека започнем с една много проста истина – социологията не е точна наука. Тя борави с извадкови емпирични проучвания. С други думи, за да бъде регистрирана определена обществена нагласа чрез проучване тя трябва да има натрупване – критичен брой хора, които да я споделят. Колкото по-малко са хората с определена нагласа, толкова по-малка е вероятността някой от тях да попадне в провежданото извадково проучване. Ето защо при малките политически формации като "Да, България", „Движение 21”, „АБВ” и "Нова Република" е много по-вероятно да се получат разминавания между данните от извадковото проучване и тези от изборите.

Тук трябва да обясним, че при емпиричните проучвания се появяват и грешки, които няма как да бъдат избегнати, тъй като представителната извадка (подбора от представители на дадена група, която е обект на изследване) никога не съответства 100% на структурата цялата група. Тя не може да представлява перфектно копие на цялата изучавана група хора! В същото време е почти невъзможно да се изучава цялата група (всички 6 млн. имащи право на глас), тъй като това би било ужасно скъпо и времеемко. И така стигаме до понятието статистическа грешка. Ако да кажем, че проучването е регистрирало, че подкрепата за дадена партия е 10%, а статистическата грешка е изчислена в размер на 2%, това означава, че точният процент се намира между интервала от 8% и 12%. Колкото по-голямо натрупване на едно мнение има в обществото, толкова по-малка е грешката и доверителният интервал се стеснява. И разбира се обратното, колкото по-малко хора споделят едно и също мнение, толкова по-малка е вероятността те да попаднат в проучването и отклонението в получените данни е по-голямо. Ето защо ако разгледаме систематизираните данни от изборите ще видим, че при по-големите партии отклоненията от точните данни са по-малки от тези на по-малките.

С това мисля, че отговарям ясно на нападките на някои политици, които обвиняват социолозите за своите провали и, които гръмко обругават представяните проучвания, че те им отреждат 1-2 процента, а те взимат 3% например. Или нападките, че социолозите подценяват или надценяват определена политическа сила, която получава на изборите 1%-2%-3% повече или по-малко.

На следващо място трябва да отбележим, че структурата на политическите нагласи на населението е силно волатилна. Като пример за това можем да дадем НДСВ, които за няколко седмици само от регистрацията на партията станаха водеща политическа сила и бяха два последователни мандата в управлението на страната, а 5 години по-късно в съзнанието на избирателите няма и помен от тях. Бързото изгряване и залязване на политически формации ясно показва, че политическите нагласи на българите могат лесно да преминат от една в друга крайност. Може би само от ДПС могат да се похвалят с дългогодишен твърд електорат, който им осигурява всеки път едни и същи нива на подкрепа. В разгара на предизборните кампании предпочитанията на голям брой гласоподаватели могат да се променят и то не еднократно. Все пак ако политиците не успяваха да убеждават и впечатляват с аргументи и лична харизма избирателите, то нямаше да има и смисъл от провеждането на предизборни кампании и дори избори, а всичко щеше да е ясно месеци преди тях. Така по времето, в което е проведено проучването нагласите може да бъдат едни, но след седмица само да се изменят. Това както казах по-горе, се забелязва най-ярко при малките политически формации. Така могат да се разместят нагласите с няколко процента, а при лошо стечение на обстоятелствата самата грешка да усили разминаването. Именно на тази тънка струна по някога свирят ПР-ите или некоректни агенции изразяващи отявлени предпочитания към една или друга политическа формация.

Друг проблем, който влияе на резултатите са гласовете на сънародниците ни от чужбина. Съществена тежест те оказват на представянето на ДПС, както и на това на ДОСТ. Тук нека вметнем само, че половината от подкрепилите Обединение ДОСТ са всъщност гласове от Турция, което прави отчитането им чрез проучване в България невъзможно.

За съществените разминавания между данните от проучванията и тези от вота отговорни могат да бъдат и самите агенции, но не защото те са ги манипулирали в нечия полза, а просто поради ниското качество на работата на техните анкетьори. Нека си го кажем на глас – никой в България не иска да дава пари за проучвания. Според международната асоциация ESOMAR в България пазарната стойност на провежданите проучвания е една от най-ниските в света. Това кара агенциите да „изпиляват” цените си до санитарните минимуми. За да илюстрирам тезата си само насоча вниманието ви към това, че до преди 5-6 години всяка телевизия използваше различна агенция за провежданите Екзитполове в деня на изборите. Последните няколко избори обаче телевизиите си правиха коалиции и използваха едни и същи агенции – Алфарисърч и Галъп. Друг любопитен факт са трудовите възнагражденията в сектора. Анкетьорите провеждащи проучванията обикновено са хора работещи на друго място и правещи интервюта за допълнителни доходи. На тях им се заплаща на попълнена анкетна карта. А цената е около 1-2 лв. и може да варира в зависимост от продължителността и сложността на проучването. Така един анкетьор може на ден да проведе не повече от 10 - 15 анкети, ако спазва всички изисквания за случаен подбор на участниците в извадката. Това прави не повече от 20 лева надница на ден. Така на месец той може да вземе около 400 лева. При минимална работна заплата от 460 лв. всеки може сам да си направи извода дали анкетьорите са достатъчно стимулирани да извършват работата си съвестно. Още повече, че тя не им е основна и заетостта им не е постоянна.

Разбира се агенциите правят контрол на работата на своите анкетьори. Но при извадка то 1000 души, то няма как да бъде направен контрол на всички анкетирани, а се прави извадка от тях. При наличие на фалшиви или не коректно проведени интервюта, то обикновено анкетьорите трябва да ги повторят за собствена сметка и да не получат заплащане за тях, което в повечето случаи реално не се случва. Контролът при големите агенции е доста по-стриктен и те залагат по-голям брой проведени интервюта, за да може при открити некоректни анкети, които се изваждат от общата извадка, обемът и структурата й да не се променят и да няма съществени отклонения в оценките.

И за финал нека кажем и дебело подчертаем най-важното – Социолозите не са врачки. Всяко едно проучване представлява снимка на обществените нагласи към определен момент, през който се провежда проучването. Какви и как ще се изменят нагласите след седмица или две социолозите могат само да гадаят. Този анализ е в по-голяма степен в полето на политолозите. Така представяйки данните от едно проучване, то имайте предвид, че те са актуални към определения минал момент, не към бъдещите избори. Журналистите и политиците обаче често в търсене на новини и пр не обясняват това и жонглират с данните от проучванията като правят свои прочит нямащ голяма връзка с коректността.

И малко преди финала нека все пак да кажем и че наистина има социолози, които откровено всички подозираме, че манипулират своите данни в определена посока. За да не назовавам имена, може всеки да провери в Уикипедия какви са били отчитаните нагласи от агенциите за политическите сили на последните няколко парламентарни избори и да види, че има 1-2 агенции, които системно дават високи резултати за определена политическа сила. За съжаление обаче,както 1-2 капки вода могат да развалят цяла каца с мед, така и тук тези агенции навличат лоша слава на целия сектор. Единствената защита от подобни манипулации са медиите, които трябва да селектират своите гости и представяните данни. Най-логично е след като дадена агенция няколко пъти подред завишава ярко резултатите на определена политическа сила, тя да не получава медийна трибуна.

Ето това е малко дълъг, но според мен изчерпателен отговор на безсмисления въпрос защо социолозите непознават изборите. Но въпреки изброените от мен по-горе възможности за изместване на реалните данни, няма и как да минем без използването на проучвания. Нека обаче се знае, че те не са астрална прогноза, а просто ни ориентират за това какви са нагласите на обществото по един или друг въпрос към конкретен момент във времето.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.