сряда, 31 май 2017 г.

Град в полуразпад

И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.

Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преминаващите автомобили и камиони да не го използват, а да минават през самия град. Това увеличава трафика, натоварването по улиците и разбира се увеличава рисковете от инциденти. Ако пък се реши човек все пак да мине през околовръстното на града, той трябва да бъде много внимателен, защото поради огромните дупки се налага да се шофира в насрещното движение, което пак създава предпоставки за ПТП. Както се вижда от клипчето общината е намерила решение на проблемът с дупките като просто е оградила по-сериозните с бели кръгове, за да се забелязват от шофьорите.



За състоянието на околовръстния път на град Добрич не еднократно са алармирани и националните медии, но реакция от държавата няма.

7 март 2010 г. Околовръстен път гр. Добрич

8 Февруари 2017 г. Ужас по международен,околовръстен път на гр. Добрич

25 април 2017 г. Огромни дупки на главен път Добрич-Варна

Чии са тези пътища?

Всъщност за състоянието на околовръстния път на града не е виновна общината, а държавата. След отправено запитване от блога Икономика и общество до Агенция пътна инфраструктура бе отговорено, че пътят всъщност не се води общински, а е част от Републиканската пътна мрежа и съгласно Закона за пътищата, отговорността за неговото поддържане и експлоатация носи Агенция пътна инфраструктура, респективно областно пътно управление – Добрич. Информация за това кога добричлии могат да очакват да се проведе спешен ремонт на пътя няма. Не се знае и дали изобщо ще има.



Околовръстният път на Добрич не е обаче единственият намиращ се в подобно окаяно състояние. Така изглеждат и поне половината от улиците и булевардите в града. Ремонтите им са толкова редки, че добричлии дори не си спомнят кога и къде е бил последният.



ВиК и след тях потоп

За разбитите пътища съществен принос имат и от местното ВиК. Авариите са ежедневие, а ремонтът им е … трагедия. Заради липса на средства от ВиК Добрич разкопават улиците и след като отстранят течовете, зариват дупките с камъни без да полагат асфалт. Многократни са случаите, в които само дни след като е приключил ремонт на дадена улица, тя е разкопана от ВиК поради авария.


Добричлии оглавяват негативната класация за най-скъпоструващ кубик вода в страната. Причините за това са две. От една страна в района няма голям водоизточник и водата преминава дълги разстояния докато стигне до мивките на хората и от друга остарелите тръбопроводи имат повече дупки от швейцарско сирене. Заради това загубите по преносната мрежа, които добричлии плащат са малко над 80%. Авариите са ежедневие, а режимът на водата и липсата на налягане вече почти не правят впечатление на никого. За радост на всички жители на града в края на 2016 г. бе подписан договора за финансиране на проекта за воден цикъл на град Добрич. Проектът е на стойност 114 901 132 лв., от които 86 227 183 лева е размерът на безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020". Добрата новина е, че след завършването му загубите, които плащат хората в Добрич ще намалея чувствително, лошата е, че пътищата в града няма да се ремонтират още няколко години докато не приключи водният цикъл.

Икономика - дума табу



Местната икономика все повече се срива. Някогашните фабрики превърнали се в еталон за качество се разпадат под тежестта на времето, а прагът им не е прекрачван от десетки години. Една от най-емблематичните марки на родното производство олиото Калиакра, което се правеше в Добрич, вече може да се нарече родно. Новите собственици на завода изместиха цялото производство в съседна Румъния като оставиха само няколко пенсионера да стопанисват пустеещата фабрика в Добрич докато се намери купувач за нея. Така десетки хора в града останаха без работа, а ние си купуваме вносно олио Калиакра.

Земеделието винаги е било емблема за Добруджа. То обаче днес е концентрирано в по-едрите земеделски производители и арендатори, които все по-трудно успяват да преборят конкуренцията от съседна Гърция, Турция или Македония. Причината е, че в нашите съседки размерът на държавните субсидии за сектора е в пъти по-голям от този в България. Това им позволява да продават на нашия пазар продукцията си на цени значително по-ниски от себестойността на родното производство.

Не малка част от жителите на Добрич се насочват към съседна Варна като най-голям икономически център в района тъй като градът предлага много повече възможности за работа и доходи. Друга част от добричлии търсят препитание в туристическия сектор поради близостта на града до черноморските ни курорти Албена, Балчик, Златни пясъци и др. Въпреки че работата е сезонна заплащането рядко достига до 600 лв. на месец, а изискванията са за няколко години опит и владеене на поне 2-3 чужди езика. Работното време пък надминава често 12 часа на ден и не рядко не включва почивни дни.

Именно ниските доходи и все повечето затварящи врати бизнеси в града мотивират все повече хора да търсят реализация и препитание в други краища на страната или извън нея. Ето защо не е изненадващо, че според данните на НСИ броят на жителите на града се е стопил от 130 149 души през 1992 г. до далеч по скромните 86 292 през 2015 г. Делът на българите като етническа група също видимо намалява. Обезлюдяването на града води и до затваряне на училища и закриване на паралелки.

За състоянието, в което се намира днес градът отговорност може да се търси от дългите години на бездействие от страна на няколко кметове. Действащ към момента кмет е Йордан Йорданов, който е и един от най-младите в страната. Той бе избран като своеобразна форма на желана промяна от страна на добричлии. На изборите преди 2 години след като изкара 3 последователни мандата като кмет Детелина Николова получи наказателен вот и на втори тур бе победена. Въпреки явното нежелание на жителите на Добрич, тя да участва в неговото управление от управляващите тогава я назначиха за областен управител.


Въпреки, че Николова ще бъде запомнена от добричлии с проекта за реконструкция и обновяване на парка на града, не могат да бъдат дадени отчетливи примери за развитието на неговата икономическа и бизнес среда.

Некачественият ремонт на центъра на града обаче ще остане като емблема за едно провалено управление. Преди 5-6 години бе направен основен ремонт на пешеходната зона в центъра на града. Броени седмици след като бяха положени новите плочи те започнаха да се чупят. Тогава Детелина Николова успокояваше нервните граждани за видимо некадърното изпълнение на проекта с некачествени материали, с това че има гаранция и фирмата ще го ремонтира за нейна сметка. Е да, но гаранцията изтича през 2018 г. и какво правим тогава?



В началото на 2017 г. общинска проверка установи, че между 70% и 80% от плочите са натрошени, а ремонт не им се прави. В същото време в крайните части на центъра ярко контрастират полаганите преди повече от 30 г. плочи, които са изтъркани от ходене, но почти не може да се види счупена. Кметът Йорданов, подготви психически своите съграждани, че ще се наложи нов ремонт на центъра, а парите не се знае от къде ще дойдат. Всички добричлии обаче са убедени, че пак те ще плащат масрафа. Въпреки това явно и нагло безобразие, този ремонт няма да бъде даден за разследване от прокуратурата.

За всеки по нещо, но за някои по повече

Един от паметниците на некачественото управление на града и тежките зависимости на предишния кмет е изграденото кръгово кръстовище на булевард „Трети март”. Всеобщото мнение на шофьорите в добруджанския град обаче е, че това е едно от най-големите недоразумения в транспортната схема от десетилетия насам. Защото то се пръкна на права отсечка на булеварда. И докато потокът от коли по главната пътна артерия си е значителен – особено в пиковите часове, то пресечната улица „Ген. Колев” е с почти нулев трафик. А сега, заради стесненият от кръга булевард, се образуват огромни задръствания.

Обяснения защо се налага поставянето на кръгово кръстовище точно на това място уж има в някакъв доклад от 27.09.2012 г. За пред местните медии г-жа Николова обясняваше, че там имало концентрация на ПТП-та. Но и след поставянето на кръговото кръстовище няма статистика по какъв начин то въздейства. Намалели ли са ПТП-тата и с колко? А увеличило ли се е шумовото замърсяване, както и изгорелите газове от образуващите се задръствания?


Изумлението на водачите на МПС в Добрич достигна своя връх, когато върху островчето на кръговото кръстовище се появи бетонна стена, висока около метър. Тя пък ограничава видимостта към отсрещното платно. Но според шефа на КАТ в Добрич Жулиян Минев, който е подписал съгласувателното писмо, в закона нямало изискване за видимост?!

За много от добричлии именно тази плоча обяснява присъствието на абсолютно ненужното кръгово кръстовище на това нелепо място. Върху нея стои реклама на хотелски комплекс „Изида”, който пък е собственост на бизнесмена Младен Матеев, който пък е за поредна година общински съветник.

Според разследване на сайтa Бележник (www.belejnik.bg) се оказва, че масивният рекламен надпис в общинско кръстовище, който насочва гостите на Добрич към частния парк хотел "Изида", не е реклама, а указателен елемент, дарен на града. Казано по-просто вместо общината да реализира приходи от реклама, за каквато се използва позицията, то тя има невероятната чест да получи рекламния монумент като подарък от частния бизнесмен.

Друга странна нередност, с която може да се сблъска човек в града е местната здравна система. За да влезете с автомобил в района на болницата, за да стигнете до сградата на спешното отделение, ще трябва да ви таксуват с 2 лв. за престой на територията на болницата. От бариерата до спешното отделение на болницата пък разстоянието е около 100 метра. Ако водите в колата си трудно подвижен или възрастен човек, няма те друг избор освен да заплатите таксата. Най-близкият паркинг до входа пък също се оказва, че е платен и не може граждани току-така да паркират свободно там. Луксът им струва по 1 лв. на час. Така малкото останали свободни места за паркиране се броят на пръсти и трябва да бъдат поделяни с такситата.

Наскоро пък от телевизионното предаване „Господари на ефира“ показаха как майки от Добрич биват принуждавани да плащат за ваксина, която е безплатна. Става дума за ваксината Анти D Гама глобулин, която се поставя на родилки с отрицателен резус фактор.

Въпреки че като здравноосигурени лица тези жени имат право на безплатни такива инжекции, те са принудени да ги купуват. Цената варира, но е от порядъка на 180 лева. В последствие самият директор на болницата в Добрич призна, че не бива да се плаща за тази ваксина.

Всичко изброено тук обаче е само една малка част водеща до обезлюдяването на един от водещите градове в страната. Дали очакваното ново начало, за което бе избран и кметът Йордан Йорданов, ще се превърне в поредната утопия и несбъднати мечти, предстои да видим. За сега обаче отговорни за състоянието на града и своеволията на различни длъжностни лица явно няма и няма признаци да бъде потърсена сметка от някого. Дори и всичко това да остане в миналото, то едва ли има някой който може да каже какво е бъдещето на града.

За това и жителите на града са решили сами да си помогнат, защото за разлика от институциите, на тях не им харесва това, в което виждат, че се превръща градът им. Така близо 70 души взеха участие в първия по рода си форум „Добрич в бъдеще време“, където бяха обменени ценни идеи за развитие на града. Събитието беше организирано от Гражданска инициатива „Глобален Добрич“, по идея на Пламен Пеев, добричлия, който живее в Талин, Естония. От идеите до реализирането им обаче предстои дълъг път, който неизбежно ще премине през местната и централна власт, а те както се вижда от текстът не са особено много загрижени от просперитета на града.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



сряда, 24 май 2017 г.

Изпълнителният съвет на МВФ одобри Оценката на стабилността на финансовата система в България


На 22 май 2017 г. Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) обсъди и одобри „Оценката на стабилността на финансовата система в България”1, се казва в прессъобщение на финансовата институция.

Докладът предизвика интерес в Изпълнителния съвет и по време на дискусията, която бе общо положителна за България, позиция изразиха 21 от 24-те директори. Те поздравиха българските институции за предприетите стъпки за възстановяване на доверието в банковата система след 2014 г. и подкрепиха продължаване на усилията за укрепване на финансовия сектор. Европейската централна банка и Европейската комисия отделно представиха коментари в подкрепа на изводите и препоръките от доклада в областта на банковия сектор.

МВФ дава независима, всеобхватна и задълбочена оценка на текущото състояние на финансовата система на страната и извършеното от регулаторните институции, в частност Българската народна банка (БНБ), през последните две години. Изводите и препоръките от оценката идват в края на важен етап от изпълнението на мерките за реформиране и развитие на банковия надзор и изграждането на рамка за управление на кризи в банковия сектор, и очертават насоки за последващи действия в съответните области.

Финансовата система на България през последните години показа устойчивост на шокове, въпреки затварянето през 2014 г. на четвъртата по големина банка в резултат на измами и вътрешни злоупотреби, се казва в прессъобщението на МВФ. Тогава случаят повдигна въпроси относно жизнеспособността и на други банки, някои от които претърпяха отлив на депозити, и порoди опасения във връзка с упражнявания от БНБ надзор. С цел възстановяване на доверието властите, освен искането за извършване на оценката по Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP), проведоха преглед на качеството на активите на банките и небанковите финансови институции, предприеха реформи в банковия надзор и въведоха нова функция по преструктуриране на кредитни институции.

Банковата система се стабилизира след затварянето на банката през 2014 г., благодарение на започнатите реформи и наличието на значителни капиталови и ликвидни буфери. Прегледът на качеството на активите през 2016 г. осигури задълбочена оценка на практиките на банките за определяне на обезценките, качеството на кредитните данни, и процесите за оценка на обезпеченията. На ниво банкова система следва да бъдат намалени необслужваните кредити, а някои банки, за които прегледът установи необходимост, следва да изпълнят съответните капиталови планове.

Постигнат е напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси. Рамката за управление на кризи в банковия сектор е изградена на здрава основа, но предстоят още важни стъпки, включително одобряването на плановете за преструктуриране на системно важни местни банки и разработването на инструменти за осигуряване на възможност за ликвидна подкрепа от страна на централната банка, се казва още в прессъобщението на МВФ.

понеделник, 22 май 2017 г.

Космическата одисея на Булсатком


Може би единици ще бъдат тези, които четат този текст и датата 10 април 1979 г. говори нещо. За да ви спестя време за търсене в Google ще ви припомня, че на този ден България става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. В 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб "Союз-33", пилотиран от летеца-космонавт на СССР Николай Рукавишников и българския космонавт изследовател майор Георги Иванов. Близо 40 години по-късно в технологичната история на България се започва нова глава. Този път тя не се пише от българо-съветската дружба, а от една от най-динамично развиващите се български компании - Булсатком. Само след броени дни на 15 юни в орбитата ще бъде изстрелян първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1.

Пътят, който извървяват двамата съоснователи и мениджъри на Булсатком Максим Заяков и Пламен Генчев е дълъг и осеян с препятствия. Идеята им се е зародила още през 2006 г., но от нев до проекта изминават 8 години и така на 15 октомври 2014 г. те представят за първи път пред обществеността проекта за изстрелване на първия български частен сателит. Оттогава изстрелването на сателита се отлага на няколко пъти поради различни причини, но след по малко от месец, на 15 юни тази година от Кейп Канаверал ще бъде изстреляна ракетата Falcon на SpaceX, която ще изведе в орбита сателита. Инвестицията, която прави Булсатком е за 235 млн. долара.

Българският спътник е наречен България Сат-1 (Bulgaria Sat-1) и е произведен от световния лидер в този бранш Space Systems/Loral. Компанията е изработила множество такива съоръжения, излъчващи сигнал от разстояние на 36 хил. километра до повърхността на Земята. Комуникационните спътници предоставят широк диапазон от услуги - като се започне от интернет връзка в отдалечени райони, цифрово радио, комуникационни връзки за кораби и самолети и се стигне до Ултра HD телевизия директно до дома.

По думите на изпълнителния доректор на Булсатком Максим Заяков, компанията ще използва 46% от капацитета му за собствено излъчване на едноименния доставчик на телевизия в България и на дъщерното дружество „Поларис Медия“ в Сърбия. Останалата част от капацитета на сателита пък ще бъдат отдавани под наем, което е ново перо в приходите на компанията. Фокусът на сателита ще бъде върху Балканите, а апетитите и конкуренцията тук не са малки.


Услугите, които ще предлага търговският сателит, включват сателитна телевизия DTH с включени много повече HD и 4K канали за крайни потребители, нови услуги, свързани с интерактивните възможности през сателит, комуникации тип точка до точка и точка до много точки за корпоративни клиенти, криптирани VSAT канали за корпоративни клиенти (например банки, държавни институции, включително за стратегически обекти), както и услуги по заявка за моментно използване на сателитния капацитет за нуждите на телевизия при осъществяване на ТВ репортаж от всяко място с една малка антена, монтирана на покрива на кола. 

BulgariaSat 1 ще се управлява изцяло от България, за разлика от редица други подобни спътници, които не се оперират от родината на компаниите собственици, а от чужда страна.

Екипът се състои от 25 човека, като само един не е българин. Двете наземни станции са до София и до Велико Търново, избрани заради т. нар. „девирсификация“ - различна влажност на въздуха, структура на почвата, климат и др. Ръководи се от Петър Петков, директор „Проучване и развитие“, България Сат, който е работил за Space Systems Loral, САЩ, производител на българския сателит. През 2004 г. и 2006 г. Министерството на отбраната на Р. България го награждава два пъти за принос към изграждането и осигуряването на комуникационните и информационни системи за международните операции на Българската Армия.

И ако за повечето хора фразата „Цели се в луната! Дори и да не уцелиш ще попаднеш сред звездите!“ е поредният израз превърнал се в клише, за българската компания Булсатком, той е философия и начин на работа, който я е превърнал в най-големият доставчик на пазара и й помага да пише история.

сряда, 17 май 2017 г.

Аутсорсинг индустрията създаде 3,7 % от БВП за 2016 г.


Две от най-големите технологични асоциации в България – Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) – за първи път обединяват сили и експертиза във второто издание на Innovation, Technology & Sourcing Awards 2017. Над 120 водещи технологични компании от БАА и БАСКОМ мерят сили в 12 категории.

Аутсорсинг индустрията създаде 3,7 % от БВП за 2016 г. Същевременно софтуерния сектор генерира над 2% от БВП за 2016 г. Очакванията на браншовите организации е приносът на двете индустрии да достигне 9%-10% от БВП през 2020 г.

Структуриращите за нашата икономика индустрии дават шанс на България да бъде сред държавите, налагащи тенденции. Когато бизнесите на бъдещето обединят усилия това е възможност за цялото общество да се развива устойчиво и да генерира стабилност и просперитет.“, каза Станимир Николов, председател на Българска аутсорсинг асоциация.


Двете асоциации – БАА и БАСКОМ обединяват над 120 водещи технологични компании, чийто годишен оборот се изразява в милиарди евро. Освен икономически растеж, те са двигател и на развитие и промени в образованието, което да отговори на потребностите на променящия се бизнес.

Партньорството между БAА и БАСКОМ е ярък пример за добро сътрудничество между две браншови организации, работещи за обща цел – налагането на България като център за високотехнологични инвестиции и иновации. Стъпка в тази насока е именно отличаването на успеха, бизнес развитието и лидерските умения на компаниите от технологичния сектор“, каза Стамен Кочков, председател на БАСКОМ.


Традиционната годишна конференция на аутсорсинг индустрията, предшестваща официалната церемония по връчването на наградите, ще събере за четвърта поредна година лидерите в сектора на изнесените услуги, изпълнителни директори и висши мениджъри.

Домакин на събитието и на наградите ще бъде град Бургас, отличен през 2016 г. като „Град с най-голям потенциал за аутсорсинг растеж“. Двете топ събития в сектора ще се проведат на 16 юни в град Бургас – Годишната аутсорсинг конференция в „Смарт център“, а официалната церемония по награждаването в хотел „Приморец“. Тазгодишното издание на наградите се фокусира върху постиженията на българските фирми от ИТ сектора и сектора на изнесените услуги, инвеститорите и местните власти за водещи добри практики, високи бизнес постижения и създаване на благоприятна бизнес среда за растежа на индустрията в следните категории:
  • Технологични иновации;
  • Технологичен работодател на годината;
  • Доставчик на аутсорсинг услуги на годината;
  • Център за споделяне на услуги на годината;
  • ИТ продукт;
  • Софтуерна компания на годината;
  • Стартираща компания на годината;
  • Технологичен град на годината;
  • Технологична бизнес сграда на годината.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


понеделник, 15 май 2017 г.

Банките в страната показват потенциал за развитие и консолидация

За първите три месеца на 2017 г. активите на банковата система нарастват с 0.9% до 92.9 млрд. лв. Според публикуваните отчетни данни на БНБ това се дължи на растежа на паричните салда при централни банки (с 680 млн. лв., 4.7%) тъй като по този начин се увеличава делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане (до 20.3%). Челната тройка на най-големите банки в страната продължава да се съставлява от италианската Уникредит Булбанк с активи от 18,7 млрд. лв., Банка ДСК собственост на унгарската OTP с 12 млрд. лв. активи и българската Първа инвестиционна банка с 8,9 млрд. лв. активи.

Графика Топ 10 банки по активи
Източник: БНБ

Сумата на ликвидните активи в края на март възлиза на 30.9 млрд. лв., отбелязвайки тримесечен растеж с 539 млн. лв. (1.8%). Коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, достига 38.8%. Този висок процент показва, че банките в страната продължават да разполагат с огромен ресурс, който ще продължава да бъде водещ при кредитирането.

Печалбата на банковия сектор в края на първото тримесечие на 2017 г. е 288 млн. лв., или с 18 млн. лв. по-малко от отчетената в края на март 2016 г. В основата на реализираната по-малка печалба е продължаващият спад на лихвените нива по кредитите, поради което намалява и нетният общ оперативен приход със 7,2%. Най-висока печалба за първото тримесечие реализира Банка ДСК 78,8 млн. лв. С най-съществен спад на печалбите се откроява Уникредит Булбанк, която към края на март отчита печалба от 34 млн. лв., а 12 месеца по-рано нейният размер е бил 73,6 млн. лв. Спадът с 53,7% се дължи на нарасналите разходи на банката по перо други оперативни разходи, които достигат за първите три месеца до ниво от 58,4 млн. лв.

По отношение на депозитите и кредитите се наблюдават слаби нива на покачване. При депозитите от физически лица ръстът се забавя до 0,4% за тримесечието. Трите най-предпочитани банки за съхраняване на спестяванията на българите са Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка.

През тримесечието брутният кредитен портфейл на банковия сектор (без кредитите и авансите за сектори „централни банки“ и „кредитни институции“) нараства с 291 млн. лв. (0.5%). Корпоративните кредити се увеличават със 132 млн. лв. за първите три месеца на годината. При потребителските кредити ръстът е 79 млн. лв., а при ипотечните 69 млн. лв. В основата на този ръст стоят от една страна подобряващите се икономически показатели на страната, а от друга продължаващата тенденция на намаляване на лихвените нива. Данните на БНБ сочат, че през март 2017 г. спрямо февруари 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява с 0.65 пр.п., а по тези в евро – с 0.17 пр.п. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.11 пр.п., а при жилищните кредити в евро се увеличава с 0.20 пр.п.

Ръстът на потребителските кредити за тримесечието се формира основно от по-голямата активност на Райфайзенбанк (+42,6 млн. лв.), Първа инвестиционна банка (+34,8 млн. лв.) и ЦКБ (+27,2 млн. лв.). При ипотечните кредити пък с най-висока активност могат да се похавлят ЦКБ (+21 млн. лв.), Уникредит Булбанк (16,8 млн. лв.) и Юробанк и Еф Джи (+16,1 млн. лв.).

Натрупаните от началото на 2017 г. разходи за обезценка по кредити и вземания възлизат на 125 млн. лв. (при 175 млн. лв. година по-рано). Това показва, че бизнес средата в страната се подобрява и вероятността за изпадане в просрочие на кредитополучатели е сведена до минимум. Интересен момемнт тук е, че Райфайзенбанк продължава да реинтегрира обезценки, с което подкрепя финансовите си резултати.

Ако оптуснат кредит не се обслужва повече от половин година, банките са длъжни да го обезценят взимайки средствата от реализираната печалба. Подобряващата се икономическа ситуация и задвижването на бизнес процесите позволяват на кредитополучателите отново да започнат да обслужват своите вземания от банките. По този начин кредитите отново стават редовни, но поради това, че банката вече ги е обезценила в един минал момент, постъпленията по тях се отразяват директно в печалбата й. Така от 31 млн. лв. печалба реализирана от Рейфайзенбанк за първото тримесечие, 13 млн. лв. идват от реинтегриране на обезценки. Този ефект може да се очаква да се отчете и в балансите на другите банки, които също да започнат да реинтегрират обезцеки, които ще подкрепят печалбите им през следващите 1-2 години.

Към 31 март 2017 г. банковата система отчита нива на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на капитала (ROE) съответно от 1.24% и 9.44%.

Данните за първото тримесечие на годината показват, че банковият сектор се намира в добра форма и моментите оказващи еднократен положителен или негативен ефект, са вече отминали. Това пък от своя страна подобрява предвидимостта в развитието на сектора и започва да генерира интерес от страна на чуждестранни инвеститори. В края на миналата година бе финализирана сделката между KBC и NBG за придобиването на четвъртата по големина на активите банка в страната ОББ.

Преди няколко седмици пък от третата по големина банка - Първа инвестиционна обявиха, че възнамеряват да се възползват от добрата пазарна конюнктура и са ангажирали Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник относно стратегическите възможности за развитие на банката. От банката обявиха, че вариантите, които разглеждат са привличане на стратегически партньорства и/или консолидации, привличане на нови ключови инвеститори или емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката.

Не на последно място трябва да припомним и че в момента тече процедура по продажба на ТБ Виктория. На финала останаха две банки заявили интерес към нея - Търговска банка Д и БАКБ. Стратегията за бъдещо развитие на първата обаче бе отхвърлена от БНБ и това наклони везните към БАКБ като основен фаворит.

Имайки предвид, че годината е още в самото си начало, до края й можем да станем свидетели и на други новини подчертаващи протичащия процес на консолидация в сектора. Това не изключва и влизането на изцяло нови за българския пазар инвеститори. Със съставянето на правителство след изборите изглежда, че основният риск от изпадане в политическа криза, е преодолян. Постигната стабилност ще повиши интереса към българската икономика и възможностите за реализиране на печалби.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.