четвъртък, 20 юли 2017 г.

Инвестиционни сделки за над 800 млн. Евро се очакват през 2017


  • Първото полугодие приключи с троен ръст на придобиванията на доходоносни активи спрямо 2016
  • С 55% повече наемни сделки за офис площи в София за периода
  • Ръст на строителната активност в офиси и индустриални имоти отбеляза Cushman &Wakefield Forton

Инвестиционни сделки за над 800 млн. евро се очаква да бъдат приключени през 2017 г., показва прогнозата на консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman&Wakefield за България и Македония.

Очакванията са базирани на силното първо полугодие и нарастващия интерес от чужди инвеститори към пазара на бизнес имоти в България. През първите шест месеца на 2017 в страната бяха сключени сделки с доходоносни активи на обща стойност над 360 млн. евро. Това е над три пъти повече от обема на този пазар за същия период на 2016.

В основната си част този ръст се дължи на сделките с търговски центрове, които формират близо 80% от инвестиционния пазар през полугодието. Сред по-големите продажби бяха тази на Serdika Center на NEPI, както и сделките за Galleria Burgas и Galleria Stara Zagora с MAS Real Estate. В останалите сегменти по-значими сделки бяха продажбата на Телефонната палата с посредничеството на Cushman &Wakefield Forton, на историческа офис сграда в центъра на София, както и тази на „Интерхотел България“ в Бургас.

Макар че през последните месеци пазарът бе движен основно от търговските площи, очакванията ни са да регистрираме големи придобивания и в други сегменти, като офис площи и хотели. Добър знак е и високият дял на чуждите инвеститори при тези придобивания, което говори за увеличаващо се доверие към пазара и България като цяло“, коментира Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton.

В момента не само расте интересът за придобивания, но се променя и профилът на инвеститорите. От сделки за подценени активи в предходните години, сега сме на етап, когато се търсят първокласни имоти в условията на умерен риск и намаляваща доходност и вървим към момента, когато страната ни ще влезе в полезрението на консервативните инвеститори“, коментира Михаела Лашова, изпълнителен директор на Cushman & Wakefield Forton.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





сряда, 12 юли 2017 г.

Нетолерантните безумия вело-тротоарите


Анализ на Христо Христов

От доста време споря с мои познати любители на карането на велосипед, как трябва да се придвижват и трябва ли изобщо да спазват някакви правила за движение. Наблюденията ми са, че често именно велосипедистите са най-невнимателни. Разбира се, нека не слагаме всичко под общ знаменател, но доста това е доста често срещано явление. Поводът за тази моя публикация е една снимка, на която случайно се натъкнах в социалната мрежа Facebook. Няма да цитирам име, кой я е сложил или защо.


Снимката е от велоалеята на столичния булевард Цар Борис 3. Авторът на снимката риторично запитва своите приятели какво да прави в тази ситуация, тъй като има пешеходец, който не се движи в правилната страна. Някои от коментарите под снимката са меко казано доста груби.

Някои споделят, че заобикаляйки ги критикуват, че не са на правилното място, а други признават, че при подобна ситуация минават нарочно много близко до самите хора и дори се случва да ги бутнат.


Всъщност в конкретната снимка се вижда нещо важно, няма указание коя страна на тротоара, за кой е. През 100-200 метра има нарисувани клела, но ако си пресякъл по средата и не знаеш, няма как и да разбереш докато не се сблъскаш с велосипедист. От друга страна за възрастните и трудно подвижни хора не е толкова лесно, да се метнат в страни при наличие на велосипедист.

Нека обаче не гледаме едностранно на нещата. Самите велосипедисти също имат право да отстояват тяхната позиция. Все пак изграждането на велоалеи и насърчаването на използването на велосипед за придвижване има много положителни страни. Това е и основен инструмент, с който в много страни се борят с високия трафик и замърсяването на въздуха. Излишно е да споменавам за ползите на спортната активност за здравето на хората.

От програмата на столичната община за развитие на велотранспорта става ясно, че се предвиждат до края на 2019 г. да има между 150 и 200 км велоалеи. Въпреки че това звучи внушително, не може да се съпостави с Германия, която предвижда вече изграждането на първата веломагистрала с дължина от 100 км.

Но все пак защо се стига до конфликта велосипедист – пешеходец?

Проблемът не е в нито една от страните, а в криворазбраното от чиновниците понятие за това какво е велоалея. Моделът на повечето страни е, велоалеите да бъдат изграждани като част от пътното платно. Все пак нали като се създадат условия се очаква трафикът на автомобили да се ограничи, а с това и натоварването по улиците. Ето и снимки от други страни.




И в София също има участъци, които са част от пътното платно, но те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Тук и нееднократно медиите са констатирали друг сериозен проблем – често паркиране на автомобили на самите велоалеи. Това се случва, поради това, че общината явно няма капацитет да глобява нарушителите, а ако си вършеше работата можеше с тези глоби да се финансира изграждането на нови алеи, а не да се чака на поредния европроект или да се взима от данъкоплатците.

Масово велоалеите са изградени отнемайки от тротоарите и мястото за пешеходците. На показаната първа снимка се вижда, че явно за велоалея се брои една жълта линия по продължението на целия тротоар.


Безумията с велоалеите са фрапантни. Ето например част от велоалея на столичния бул. Гоце Делчев, който води към Южния парк и трафикът на велосипедисти е интензивен. На снимката виждате, че при наличието на спирка и велоалея, то за пешеходците не се предвижда място. Така или трябва да минават през чакащите хора на спирката, или по уличното платно или по велоалеята. Така се стига и до сблъсъците с велосипедистите. След успешното преминаване на спирката, пешеходците трябва или да се сблъскат с телефонната кабина, която не се използва от години и само се украсява с плакати или да продължат по велоалеята, където някой засилен велосипедист ще им извика „Гааааазим!“. Ако успешно се премине това препятствие се стига до улична сергия с неясен статут, която също трябва да бъде или прескочена или отново да се продължи по велоалеята. И двете страни в случая са прави. Поради безумието на чиновника нямат друг начин да се премине участъка освен пешеходците да влязат в територията на велосипедистите.

По страната обаче могат да се открият и доста по фрапантни случаи на изградени велоалеи. Във Варна например, състоянието на тротоара пред 8-ми приморски полк се е влошило след изграждането на велоалеята. Както виждате на снимката то тротоар не е останал или трудно може да се различи, че е имало такъв. Така пешеходците са постоянно принудени да минават по велоалеята и да се сблъскват с велосипедистите. Снимката е показателна за това, че явно детските колички са били най-малката грижа на чиновниците. Важното е да се усвоят парите, пък хората да се оправят някак си.


В Плевен велоалеите пък са бутафорно очертани с кофа боя и то без много вложена мисъл от къде и на къде да минат. Както се вижда от снимките, опция за разминаване на велосипедисти и пешеходци просто не е предвидена на места.


В Добрич, след ремонта на центъра на града се появи още по-безумна велоалея свършва по средата на центъра. С други думи явно се е очаква влосипедистите от тази точка да нарамят колелата на гръб и да станат пешеходци до другата велоалея.


И така защо все пак написах този текст? Искам да обърна внимание на велосипедистите и на пешеходците, че не са две воюващи страни, а просто жертви на чиновническите безумия. Конфликтите между тях са заложени в грешно изработените велоалеи и ако искат да ги решат то трябва да насочат гнева си не един към друг, а към общините поставили ги в тази ситуация. Това да бутнеш възрастен човек, защото се намирал на неправилната страна на тротоара, не е геройство или отстояване на територия, а прост канибализъм. А какво ли щеше да стане ако шофьорите на атомобили започнат да газят хора, защото са решили да пресекат не на пешеходна пътека? След като институциите отсъстват и не решават проблемите ни, то няма смисъл ние сами да си създаваме нови и нови, а просто да ги накараме да работят.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





понеделник, 10 юли 2017 г.

Aмериканската компания Progress сключи най-голямата офис сделка за 2017

Компанията нае 10 800 кв. м в Grafix office center на бул. Цариградско шосе

Високотехнологичната компания "Прогрес", по-позната в България под старото си наименование - „Телерик“, част от американската Progress Group, подписа най-голямата наемна сделка на офис пазара в София за 2017 г.

Дружеството нае 10 800 кв. м в Grafix Business Center на бул. „Цариградско шосе“ с посредничеството на консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman Wakefield за България и Македония.

Сделката е за площ в строеж, като сградата се очаква да бъде завършена през второто тримесечие на 2018 г. Инвеститор в Grafix Business Center е компанията „Бернард Инвестмънтс“, която притежава и управлява над 60 000 кв. м офисни и търговски площи в София.

Преместването ще позволи на „Телерик“ да обедини на едно място всички свои звена в София. Подобни стъпки през последните години предприеха редица компании в областта на високите технологии, споделените услуги, финансовия и фармацевтичния сектор.

„Стремежът на компаниите към обединяване и по-ефективно управление на офис площите им остава един от двигателите на наемния пазар. За съжаление обаче предлагането на подходящи квадратури все още не може да задоволи това търсене и наемането на площи в строеж продължава да е силен тренд“, коментира Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Наемният пазар на офис площи остава активен като за първата половина на 2017 се очаква да надхвърли 80 000 кв. м. Делът на Cushman & Wakefield Forton в този обем е около 30%. Водещо място сред наемателите заемат компаниите от IT и BPO сегмента, които формират над 70% от търсенето на първокласни офиси в София.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





вторник, 4 юли 2017 г.

Повече държава в икономиката води до по-ниски заплати

Анализ на Христо Христов


Как да станем по-богати е основен въпрос отговор, на който търсят, както политици, така и бизнесмени. По данни на НСИ средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през март 2017 година е била в размер на 1 036 лв. Когато говорим за средна работна заплата обаче трябва да не забравяме, че тя включва в себе си от минимални заплати до такива от по няколко десетки хиляди левове. Средната работна заплата не отразява различни специфики на пазара на труда като например ниво на образование, професионална квалификация и специфични умения.

Така можем да разделим работещите в две групи, хора работещи обща работа, която не изисква специфични допълнителни умения и квалификация – барман, сервитьор и т.н. и работници притежаващи професионални умения градени с години – инженери, архитекти, юристи и др.

Ниските работни заплати подтикват все повече българи да търсят своята реализация извън страната. Факт е, че последните близо 20 години като стратегическо конкурентно предимство на страната се изтъкваше, не висококвалифицираните кадри и доброто образование, а евтината работна ръка, която можеше да бъде намерена. Позиционирайки се като лоу-кост икономика, логично е да привличаме не желаещи да развиват иновации фирми, а такива търсещи печалба от намалени разходи. За това и днес не виждаме технологични инкубатори, а колцентрове осигуряващи техническа поддръжка. Аутсорсинг индустрията създаде 3,7 % от БВП за 2016 г., а над 70% от търсенето на офис площи под наем е генерирано именно от аутсорсинг индустрията.

Въпреки всичко това нека се върнем 15 години назад. Поемайки курс към Еросъюза, България започна да се превръща във все по-интересна дестинация за международните компании. Предимството не се състоеше толкова в ниските работни заплати, а в това, че бизнесът разполагаше с редица данъчни облекчения в сравнение с другите страни от съюза и отново получаваше достъп до единния европейски пазар.

С наближаването до 1 януари 2007 г. инвестициите се ускоряваха. Международните компании стъпили на наша територия бързо се сдобиваха с квалифицирани кадри с дългогодишен опит, на сравнително ниски цени, спрямо техните икономики. Това позволяваше компаниите да започнат веднага дейност и да трупат печалби, вместо да инвестират в дълги и продължителни обучения. Търсенето на квалифицирани кадри до толкова се ожесточи, че компаниите започнаха да наддават за тях и работните заплати за квалифицираните специалисти се изстреляха. Появи се едно ново до този момент понятие „Хедхънтинг“. Обучени специалисти по човешки ресурси трябваше да идентифицират професионалисти в други компании, на които се правеха неустоими оферти от по-високо заплащане и различни социални придобивки.

При работниците упражняващите неквалифициран труд разликата в номиналното заплащане на труда между България и други страни е значително. В същото време разликата в нивото на трудовите възнаграждения за квалифицирания персонал не е толкова голямо. Дори тежката икономическа криза в други страни сви работните заплати на специалистите там и ги доближи до тези в България.

Говорейки за ниво на заплащане разбира се трябва да отбележим и една много важна компонента – покупателната способност. Имайки предвид, че в България средните цени на стоките (без значение хранителни или не) са значително по-ниски спрямо другите страни, то и по-ниското номинално ниво на заплатите не води до по-малка покупателна способност спрямо другите държави. Трябва да имаме предвид, че данъчната тежест у нас е значително по-малка от тази в други страни, които ни изпреварват със значително по-високи трудови възнаграждения. Данните за 2014 г. показват, че България продължава да е една от държавите в Европа с най-ниска обща данъчна тежест – 27.8%, а общото за ЕС това ниво е 40%.

Така номиналното заплащане в Швейцария е 15 пъти по-високо, но покупателната му способност е едва 5 пъти по-висока от тази в България. Всички знаем, че минималната работна заплата у нас е най-ниската в ЕС, но данните показват, че покупателната й способност се повишава по-бързо от тази в на практика всички страни от ЕС.

Интернет е един от основните фактори, който подпомага за изравняване на работните заплати в различните страни. Границите на офисното пространство и тези на страните вече са срутени. За не малко от квалифицираните позиции, няма значение в коя точка на света ще се намира самият служител. Често срещано явление в ИТ сферата е, специалисти в България да работят за фирми в Холандия, Швеция, Германия или друга страната, като трудовото им възнаграждение не се определя спрямо нивото в България, а спрямо нивото на заплащане в съответната страна. Това явление ще оказва все по-голямо влияние в бъдеще. В световен мащаб и в момента има фирми без офиси, а служителите им дори са пръснати на различни континенти.

Разбира се в идеалната среда всичко работи безотказно, както на теория, така и на практика, но в страни като България държавата е фактор водещ често до изкривяване на пазарните логики. Свободната пазарна икономика, се оказва контролирана от самата държава. Например все още в България има големи държавни предприятия като БДЖ и Български пощи, които изразходват ненужно големи ресурси и това ги прави не само неефективни и неконкурентоспособни, но и носещи милиони левове загуби. Огромният брой заети в тях пък ги превръщат в удобен политически инструмент, с който властта да си осигури подкрепа на следващите избори. Така на практика неработещи структури се оказват невъзможни за реформиране.

В строителния сектор пък се изляха няколко милиарда лева по различни инфраструктурни проекти, което направи държавата най-крупният инвеститор и постави в зависимост фирмите. Държавата е и най-големият работодател в страната. Данните на НСИ сочат, че към края на март 2017 г. в администрация на изпълнителната власт са заети 97 006 души. Като към тази бройка се прибавят и заетите в различни други държавни фирми и структури (например болници и училища), броят набъбва значително.

Държавата по своята същност е социална система, която би взела от по-високите заплати на едни, за да увеличи ниските възнаграждения на други. Най-ясно този модел се вижда при пенсионната система, която поставя таван на получаваните пенсии и със средствата увеличава минималните.

В тази връзка да се твърди, че държавата трябва да направи нещо, за да увеличи трудовите възнаграждения е равносилно на самоубийство и ще доведе до още закони, регулации и хаос, от който работниците произвеждащи добавена стойност ще обеднеят още повече, за сметка на „чиновниците“.

Но какво може да бъде направено все пак от самата държава?

Както видяхме по-горе разликите в заплащането между квалифицирания и неквалифицирания труд са значителни, а присъствието на държавата в икономиката натиска работните заплати. Ето защо, за да увеличи трудовите възнаграждения и да изравни покупателната им способност с тази в развитите икономики, държавата може да съсредоточи усилията си към образователната система и реформиране на висшето и средно специално образование така, че то да бъде по-практически насочено и отговарящо на търсенето на пазара на труда. Според Българската търговско-промишлена палата липсата на квалифицирани кадри е и основният проблем пред бизнеса в страната. В момента пробойните в образователната система се роят една след друга. Индикация за това е, че някои компании като Телерик (сега Progress) са изградиха свои частни образователни организации - Телерик Академия, в които предлагат безплатни форми на обучения и по-този начин селектират най-добрите кадри, които да започнат работа при тях.

България изостава спрямо Европейския съюз (ЕС) по дял на хората на възраст 30-34 години с висше образование, както и по дял на ранно напусналите образователната система, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година малко над 32% от българското население на възраст 30-34 години е завършило висше образование спрямо почти 39% средно за ЕС, показват данните. Страната ни е заложила цел от 36% към 2020 г. За сравнение, през 2002 г. малко над 23% от българското население е завършило висше образование.

Държавата като основен собственик на образователните заведения, трябва да влезе в ролята на медиатор между различните научни съвети и ръководства и бизнеса. Така с общи усилия да се изгради стратегия, за предоставяне на качествено и функционално професионално образование. По този начин ще може да се усвои потенциала за ръст в работните заплати, който все по-видимо се натрупва.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.