вторник, 4 юли 2017 г.

Повече държава в икономиката води до по-ниски заплати

Анализ на Христо Христов


Как да станем по-богати е основен въпрос отговор, на който търсят, както политици, така и бизнесмени. По данни на НСИ средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през март 2017 година е била в размер на 1 036 лв. Когато говорим за средна работна заплата обаче трябва да не забравяме, че тя включва в себе си от минимални заплати до такива от по няколко десетки хиляди левове. Средната работна заплата не отразява различни специфики на пазара на труда като например ниво на образование, професионална квалификация и специфични умения.

Така можем да разделим работещите в две групи, хора работещи обща работа, която не изисква специфични допълнителни умения и квалификация – барман, сервитьор и т.н. и работници притежаващи професионални умения градени с години – инженери, архитекти, юристи и др.

Ниските работни заплати подтикват все повече българи да търсят своята реализация извън страната. Факт е, че последните близо 20 години като стратегическо конкурентно предимство на страната се изтъкваше, не висококвалифицираните кадри и доброто образование, а евтината работна ръка, която можеше да бъде намерена. Позиционирайки се като лоу-кост икономика, логично е да привличаме не желаещи да развиват иновации фирми, а такива търсещи печалба от намалени разходи. За това и днес не виждаме технологични инкубатори, а колцентрове осигуряващи техническа поддръжка. Аутсорсинг индустрията създаде 3,7 % от БВП за 2016 г., а над 70% от търсенето на офис площи под наем е генерирано именно от аутсорсинг индустрията.

Въпреки всичко това нека се върнем 15 години назад. Поемайки курс към Еросъюза, България започна да се превръща във все по-интересна дестинация за международните компании. Предимството не се състоеше толкова в ниските работни заплати, а в това, че бизнесът разполагаше с редица данъчни облекчения в сравнение с другите страни от съюза и отново получаваше достъп до единния европейски пазар.

С наближаването до 1 януари 2007 г. инвестициите се ускоряваха. Международните компании стъпили на наша територия бързо се сдобиваха с квалифицирани кадри с дългогодишен опит, на сравнително ниски цени, спрямо техните икономики. Това позволяваше компаниите да започнат веднага дейност и да трупат печалби, вместо да инвестират в дълги и продължителни обучения. Търсенето на квалифицирани кадри до толкова се ожесточи, че компаниите започнаха да наддават за тях и работните заплати за квалифицираните специалисти се изстреляха. Появи се едно ново до този момент понятие „Хедхънтинг“. Обучени специалисти по човешки ресурси трябваше да идентифицират професионалисти в други компании, на които се правеха неустоими оферти от по-високо заплащане и различни социални придобивки.

При работниците упражняващите неквалифициран труд разликата в номиналното заплащане на труда между България и други страни е значително. В същото време разликата в нивото на трудовите възнаграждения за квалифицирания персонал не е толкова голямо. Дори тежката икономическа криза в други страни сви работните заплати на специалистите там и ги доближи до тези в България.

Говорейки за ниво на заплащане разбира се трябва да отбележим и една много важна компонента – покупателната способност. Имайки предвид, че в България средните цени на стоките (без значение хранителни или не) са значително по-ниски спрямо другите страни, то и по-ниското номинално ниво на заплатите не води до по-малка покупателна способност спрямо другите държави. Трябва да имаме предвид, че данъчната тежест у нас е значително по-малка от тази в други страни, които ни изпреварват със значително по-високи трудови възнаграждения. Данните за 2014 г. показват, че България продължава да е една от държавите в Европа с най-ниска обща данъчна тежест – 27.8%, а общото за ЕС това ниво е 40%.

Така номиналното заплащане в Швейцария е 15 пъти по-високо, но покупателната му способност е едва 5 пъти по-висока от тази в България. Всички знаем, че минималната работна заплата у нас е най-ниската в ЕС, но данните показват, че покупателната й способност се повишава по-бързо от тази в на практика всички страни от ЕС.

Интернет е един от основните фактори, който подпомага за изравняване на работните заплати в различните страни. Границите на офисното пространство и тези на страните вече са срутени. За не малко от квалифицираните позиции, няма значение в коя точка на света ще се намира самият служител. Често срещано явление в ИТ сферата е, специалисти в България да работят за фирми в Холандия, Швеция, Германия или друга страната, като трудовото им възнаграждение не се определя спрямо нивото в България, а спрямо нивото на заплащане в съответната страна. Това явление ще оказва все по-голямо влияние в бъдеще. В световен мащаб и в момента има фирми без офиси, а служителите им дори са пръснати на различни континенти.

Разбира се в идеалната среда всичко работи безотказно, както на теория, така и на практика, но в страни като България държавата е фактор водещ често до изкривяване на пазарните логики. Свободната пазарна икономика, се оказва контролирана от самата държава. Например все още в България има големи държавни предприятия като БДЖ и Български пощи, които изразходват ненужно големи ресурси и това ги прави не само неефективни и неконкурентоспособни, но и носещи милиони левове загуби. Огромният брой заети в тях пък ги превръщат в удобен политически инструмент, с който властта да си осигури подкрепа на следващите избори. Така на практика неработещи структури се оказват невъзможни за реформиране.

В строителния сектор пък се изляха няколко милиарда лева по различни инфраструктурни проекти, което направи държавата най-крупният инвеститор и постави в зависимост фирмите. Държавата е и най-големият работодател в страната. Данните на НСИ сочат, че към края на март 2017 г. в администрация на изпълнителната власт са заети 97 006 души. Като към тази бройка се прибавят и заетите в различни други държавни фирми и структури (например болници и училища), броят набъбва значително.

Държавата по своята същност е социална система, която би взела от по-високите заплати на едни, за да увеличи ниските възнаграждения на други. Най-ясно този модел се вижда при пенсионната система, която поставя таван на получаваните пенсии и със средствата увеличава минималните.

В тази връзка да се твърди, че държавата трябва да направи нещо, за да увеличи трудовите възнаграждения е равносилно на самоубийство и ще доведе до още закони, регулации и хаос, от който работниците произвеждащи добавена стойност ще обеднеят още повече, за сметка на „чиновниците“.

Но какво може да бъде направено все пак от самата държава?

Както видяхме по-горе разликите в заплащането между квалифицирания и неквалифицирания труд са значителни, а присъствието на държавата в икономиката натиска работните заплати. Ето защо, за да увеличи трудовите възнаграждения и да изравни покупателната им способност с тази в развитите икономики, държавата може да съсредоточи усилията си към образователната система и реформиране на висшето и средно специално образование така, че то да бъде по-практически насочено и отговарящо на търсенето на пазара на труда. Според Българската търговско-промишлена палата липсата на квалифицирани кадри е и основният проблем пред бизнеса в страната. В момента пробойните в образователната система се роят една след друга. Индикация за това е, че някои компании като Телерик (сега Progress) са изградиха свои частни образователни организации - Телерик Академия, в които предлагат безплатни форми на обучения и по-този начин селектират най-добрите кадри, които да започнат работа при тях.

България изостава спрямо Европейския съюз (ЕС) по дял на хората на възраст 30-34 години с висше образование, както и по дял на ранно напусналите образователната система, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година малко над 32% от българското население на възраст 30-34 години е завършило висше образование спрямо почти 39% средно за ЕС, показват данните. Страната ни е заложила цел от 36% към 2020 г. За сравнение, през 2002 г. малко над 23% от българското население е завършило висше образование.

Държавата като основен собственик на образователните заведения, трябва да влезе в ролята на медиатор между различните научни съвети и ръководства и бизнеса. Така с общи усилия да се изгради стратегия, за предоставяне на качествено и функционално професионално образование. По този начин ще може да се усвои потенциала за ръст в работните заплати, който все по-видимо се натрупва.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар