28 февруари 2018 г.

ЧЕЗ – сценарият , в който всички участваме

Анализ на Христо Христов


От миналата седмица насам истерията около сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ от българската компания Инерком придобива все по – чудовищни размери. Тя дори вкара в задочен спор властта и стана повод за прехвърчане на искри между Дондуков 1 и 2. Всъщност наистина ли никой не знае нищо за тази сделка и всичко всичко, което се разбра преди седмица ни шокира? Подалата си оставка като енергиен министър Теменужка Петкова на няколко пъти през годината бе коментирала процеса по продажбата.

Намерението на ЧЕЗ да напусне страната официално се появи преди малко повече от година (края на 2016 г.). Именно тогава бе обявено, че чешката компания има възможност да продаде бизнеса си в България. Официалната посочена причина за продажбата бе заявен интерес от инвеститори. Реално обаче постоянно променящата се регулация в енергийния сектор и ниските печалби на регулирания от държавата пазар трайно гонят чуждестранни компании от страната. Трите ЕРП-та станаха частни преди 14 години. Първа си тръгна германската E.ON, която през 2012 г. при слаб интерес от двама кандидата продаде бизнеса за доставка на ток в Североизточна България на чешката Energo - pro срещу около 100 млн. евро.

Напускането на страната от ЧЕЗ бе в известна степен очаквано тъй като при раздържавяването на миноритарните дялове в енергийните дружества през 2012 г., компанията не последва примера на своите конкуренти и не се включи в придобиването на тези пакети. Така 33-те процента държавни дялове бяха изкупени основно от пенсионните фондове.

На 21 април 2017 г. в Прага бяха отворени предварителните оферти за активите на ЧЕЗ като след кратко проучване ЧЕЗ отся 4-ма кандидати. Това бяха групата на Христо Ковачки, местната фотоволтаична компания "Инерком", обединението между братя Бобокови и турската STFA Yatirim и чешката Energo-pro. Те са получили покани да продължат преговорите. В крайна сметка сред редица перипетии около процедурата ЧЕЗ избра в началото на ноември за купувач консорциум между включилият се на по-късен етап местен търговец на ток "Фючър енерджи" и индийската енергийна компания India Power Corporation Ltd (IPCL). Те са предложили 312 млн. евро за активите на чешката компания. Изведнъж обаче на 1-ви декември Фючър енерджи обяви, че се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Още тогава стана ясно, че сред останалите кандидати ЧЕЗ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком". Цялата тази информация е публична и може да бъде намерена с два клика на мишката в интернет или със следене на специализирани медии като Капитал, телевизия Bloomberg или Инвестор.

Странното тук е, че Инерком и Гинка Върбакова присъстват от самото начало на процедурата по продажба, но никой до този момент не се поитересува да научи повече за компанията и собственикът й. Днес гордо някои медии развяват информация, че капиталът на Инерком е само 50 хил. лв. Всъщност той си беше такъв и преди половин година и преди една година, но никой не провери или не сметна това за новина.

Истерията обхвана цялото правителство и след новината за официалното сключване на договора, премиерът разпореди незабавна проверка на ДАНС и НАП. Интересното тук обаче е защо ДАНС ще проверяват сделката и българския купувач? Логична причина освен тяхната употреба за ПР цели няма. Сделката е между частна българска компания и друга, чиито мажоритарен дял е собственост на чешката държава. Тук по никакъв начин не е замесена нашата държава. Признак за нередности също няма тъй като документите са били проверени от чешката държава. Все пак са имали близо година за това. А ако енергийното дружество се определя от стратегическа важност за държавата, защо тогава тя го е продала? Та, какво всъщност ще проверяват ДАНС така и не е ясно.

Друг много често спряган упрек е, че Инерком и Гинка Върбакова са неизвестни лица за широката общественост. Да, това може и да е така, но фирмите на Върбакова не са една или две и имат дълга бизнес история, която може да бъде проследена. А това дали я познават всички българи или не, не е фактор, за да не участва и да не спечели определен конкурс. До преди дни и името на Петър Келнер също бе непознати за българите, но това не му попречи да придобие най-голямата (по приходи) медийна група в страната - тази около Нова телевизия. Тогава нямаше разследване на ДАНС нямаше нито правителството взе отношение. Все пак нали беше важно, #КОЙ говори чрез медиите? 

Според Борисов Върбакова е получила „посма за компфорт“, с които доказва своята платежоспособност. Тези писма обаче демонстрират желание да бъде подкрепен клиент за краткосрочен заем, ако такъв бъде поискан, но това НЕ Е писмо с ангажимент че ще бъде отпуснат такъв кредит. Предстоят процедури по разглеждане на обезпечаващите кредита активи и оценка от страна на банката, така че тя може да даде и доста по-малко средства в крайна сметка. Тук реално няма драма, защото Върбакова може след сключване на договора да използва финансиране от съвсем различни банки.

Реално подобно финансиране е по схемата дълг срещу собственост. С други думи за средствата, които ще й бъдат отпуснати от банката, тя ще получи обезпечение в собственост от компанията. А имайки предвид, че в случая става дума за работещ бизнес с 3 млн. души клиенти и оборот от 2 млрд. лв. годишно, едва ли някоя банка би отказала участие под каквато и да било форма. 

Истерията обаче не само не стихна, но взе и главата на енергийния министър Теменужка Петкова. Тя между другото също наблюдаваше процесите и обяви още преди месеци, че от изхода на тази сделка няма да има заплаха за енергийната сигурност на страната. В тази истерия обаче има нещо много гнило и може да се окаже, че не се казва Гинка Върбакова. Основните подозрения са, че тя е само подставено лице зад нея стоят интереси на хора, които може би не са с много добра репутация. Бойко Борисов дори съзря в скандала опит да бъдат възродени протестите от 2013 г., които го принудиха да си подаде оставката. Този сценарий също не е изключен обаче, защото от самото начало на европредседателството на страната, атаките срещу него идват една след друга и то по различни фронтове.

От БСП и Атака пък повдигнаха темата държавата да изкупи обратно активите на ЧЕЗ. Решение, което може да доведе до значително увеличение на задлъжнялостта на българите. ЧЕЗ влезе на българския пазар през 2004 г. като придоби 67% от активите на енергоразпределителното дружество за 281.5 млн. евро. От продажбата на миноритарния пакет от 33% през борсата, държавата получи скромните 115 млн. лв. Имайки предвид, че от 2012 г. до сега цените на акциите на ЧЕЗ Електро България и ЧЕЗ Разределение са се увеличили няколко пъти, държавата реално ще се принуди да даде няколко пъти повече средства, от колкото бе получила за своя дял. А може би именно това е в основата на скандала.

Истерията определено извива ръцете на Бойко Борисов. Чехите реално не успяха да получат средствата, които търсиха от продажбата на активите на ЧЕЗ. След отказа на Фючър енерджи, с които се бяха споразумели за 312 млн. евро, компанията остана без възможни опции. От останалите кандидати подобна цена бе предложена само от Гинка Върбакова. Въпреки че управлява според търговския регистър бизнес за 100 млн. лв. писмата за комфорт получени от банките не й осигуряват необходимата сума. Това е и много добре известно на самите ЧЕЗ и за това поражда и толкова въпросителни около техния избор. Дори чешкият премиер в оставка заяви, че държавната му като мажоритарен собственик на компанията не успява да влияе на нейния мениджмънт, а от там са го уверили, че както се пееше "всичко е точно".

Нека да допуснем, че ЧЕЗ сами разбират, че няма да получат средствата, които желаят. Избират офертата на Гинка Върбакова и натискат бутона на паниката. Нека не забравяме, че основните факти около сделката бяха оповестени именно от чека медия. След редица политически боричкания се приема общ консенсус, за да има мир, разбирателство и ток, българската държава да замени Върбакова в сделката и тя да плати тази колосална сума от над 300 млн. евро.

Разбира се това е само догадка. Какво ще се случи с Гинка Върбакова и сделката в тази бурна политическа среда, предстои да видим. Но все пак пропуск от българска страна има и той е бил допуснат още през 2004 г., когато е можело при продажбата на мажоритарния пакет на ЧЕЗ да се заложи клауза, в която евентуална бъдеща препродажба трябва да бъде на доказана компания с опит в областта и това да бъде одобрено от българската държава. Интересното е, че подобна клауза явно липсва и в изискванията от самата ЧЕЗ към евентуалните купувачи, а това позволява фирма регистрирана преди година да обслужи нечии интереси. Явно за чехите няма значение от къде ще дойдат парите за активите, важното е само да ги получат. В този процес за съжаление отново цялото българско общество бе замесено, за да се създаде допълнителна паника. А както всички много добре знаем - в мътна вода най-добре се лови риба.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





26 февруари 2018 г.

Може ли да бъде решен проблемът с недостига на работна ръка?

Анализ на Христо Христов

Последните данни на НСИ от наблюдението на бизнес тенденциите показват, че недостигът на работна сила се превръща във все по-голяма пречка пред развитието на българската икономика. Изчисленията на Явор Алексиев от Инфограф на база данните публикувани от националната статистика сочат, че недостигът на работна ръка за бизнеса е надскочило драстично дори нивата, които бяха отчетени в пиковите за българската икономика 2007 г. и 2008 г. Според г-н Алексиев това може би е признак за поява на структурна безработица.



Източник: www.infograf.bg

Последните седмици с голяма сила започна отново да се разгаря дебатът как работодателите в страната да запълнят свободните работни места. Решението около, което се обединиха бе внасянето на по-евтина работна ръка от страни извън Европейския съюз (ЕС). В тази посока в края на 2017 г. бяха приети промени в няколко закона, чиято цел беше именно да улеснят бизнеса в наемането на граждани от страни извън ЕС. Всичко това обаче е много слабо вероятно да реши проблемите с липсата на кадри поради факта, че България се конкурира за вноса на кадри с редица други страни от ЕС, които пък могат да предложат много по-добри условия от българските работодатели.

От друга страна има голямо значение и от какви кадри има нужда самият бизнес и какви са причините поради, които той не може да ги намери в рамките на страната. Най-общо казано трудностите при намиране на персонал са в посока кадри, които са тесни специалисти със специфични познания като машинни инженери например и кадри, за чиито позиции не изискващи съществена квалификация. Трудностите при първата група са, че подготвени кадри в унисон с нуждите на работодателите почти не се произвеждат. Именно тяхната тясна специализация и профил прави тези професии по-слабо застъпени в нашата икономика, а от тук и възможностите за професионална реализация. Това пък кара повече млади хора да ги избягват, тъй като съвременния пазар на труда изисква повече от всякога „да бъдеш гъвкав, за да оцелееш“.

Специалистите, за подготовка на тези кадри също намаляват с годините. Но разбира се проблемите, които изпитва българският бизнес не са уникални само за страната ни. Проблемът с недостиг на висококвалифицирана работна ръка е характерен за не една страна в ЕС. На практика България ни се намира в много силно конкурентна среда. Така малкият брой произведени висококвалифицирани кадри, често не се задържат в страната и предпочитат, по-големите възможности и по-подреденият начин на живот в други страни.

Другият тип кадри, за заместването, на които бяха предприети голяма част от посочените по-горе действия са нискоквалифицирани работници, заети предимно в туризма, ресторантьорството и земеделието. Причината да липсват кадри тук е именно по-високите доходи, които българските работници могат да получат за същият положен труд, но в друга страна. Сезонността в тези сектори е също не малък фактор, който позволява на работниците да се възползват от различният стандарт на живот в България и този в по-развити страни като Германия или Англия. Така високите работни ставки, които получават там, се изразходват в България. Ето как емигрантите имат огромно влияние върху българската икономика. Средствата, които те пращат на семействата си тук, надвишават многократно размера на преките чуждестранни инвестиции. За периода януари – октомври 2017 г. емигрантите са изпратили близо 1,5 млрд. лв. на близките си в България.

Какво все пак може да се направи?

Добрата новина за България е, че съществува реалната възможност страната ни да се превърне в притегателна сила за голяма част от родните висококвалифицирани специалисти работещи в други страни. Структурата на икономиката ни се променя все по – осезаемо и тя става все по отворена. През 2001 г. износът на България е бил под 11 млрд. лева годишно – за 2017 г. се очаква да бъде 6 пъти по-висок и така 2017 г. ще бъде първата година, през която износът на стоки и услуги ще надхвърли 65 млрд. лева, общият обем на търговията ще надхвърли 130 млрд. лева, или 130% от прогнозния БВП за годината.

Източник: НСИ

Това означава, че все повече фирми са успели да намерят външни пазари за произвежданата от тях продукция. Икономическата криза помогна на експортно ориентирания бизнес като му позволи да намери нови пазари и измести доскорошни лидери. Така се създават предпоставки за търсене на все повече кадри с международен опит. Нещо, което беше съществена пречка пред българите желаещи да се завърнат и реализират професионално в България. Много често те получаваха отказ от родните работодатели с тезата, че не познават структурата на местния бизнес и пазара, които са много по-различни от тази в други икономики. Това правеше техните умения и опит придобити в други страни не толкова привлекателни и интересни за нашия бизнес, а периодът на трупане на нов опит в тази среда с ниско заплащане, демотивираше почти всеки.

Както казах именно отварянето на българската икономика и стъпването на редица чужди пазари на българските фирми е ключово за връщането на квалифицираната работна ръка обратно в страната. Техните умения вече могат да бъдат ефективно прилагани и използвани от фирмите. Ще онагледя всичко казано до тук с просто пример. Българин отива да учи право в Германия. Поличавайки диплома от чуждестранния университет, той е запознат с международното право и това в Германия. На българския бизнес, който е основно обърнат към местния пазар, този квалифициран кадър няма да му бъде потребен, докато не мине допълнително обучение и не се запознае с необятното българско законодателство. Това пък изисква нови усилия и разбира се време и финанси. Така българинът от нашия случай предпочита да потърси реализация в Германия, тъй като той ще бъде полезен за бизнеса там. Стъпването на българските производители на немския пазар обаче преобръща всичко и героят от примера вече е един от редките и ценни за местния бизнес кадри, който веднага ще бъде назначен, защото неговите познания и опит ще бъдат използвани и използвани.

Разбира се заплащането остава важен фактор, но не толкова като сума, а като покупателна стойност. Да, в числово изражение заплащането за аналогичен квалифициран труд в България и Германия има голяма разлика, но ако се измери през покупателната стойност на средната работна заплата в съответната страна, данните разкриват доста сходства. България видимо догонва ЕС по стандарт на живот, но разликите между областите се увеличават. През септември средната брутна месечна заплата достига 1064 лв., което е увеличение от 11.5% спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на НСИ за третото тримесечие на 2017 г. Най-високи са заплатите в столицата - 1427 лв. през септември, което е с 11.4% над миналогодишните. През 2015-та, брутният вътрешен продукт на човек в столицата е 102% от средния в ЕС стандарт по покупателна способност. Казано по-просто стандартът на живот в столицата е на средните за ЕС нива, като в определени моменти дори ги изпреварва.

Разсъжденията ни тук водят към извода, че търсенето на квалифицирани кадри с опит може да бъде много по - ползотворно, ако излезе извън рамките на страната и се потърсят българи изградили се като специалисти в чужбина. Свежият приток на работна ръка отвън ще се отрази ползотворно и на българската икономика и бизнес, защото по този начин ще бъде привнесено и ценно ноу-хау, което може да подобри конкурентоспособността ни.

Все пак ако се чудите кога ще започнат да се случват описаните по-горе процеси, то явно не сте били достатъчно наблюдателни, защото те вече са факт и предстои да стават все по-видими. Вгледайте се по-внимателно в актуалните към момента обяви за работа за квалифицирани специалисти и ще забележите, че все по-често в тях присъства текстът "опит в международна компания се счита за предимство".

Друг фактор, който все повече ще влияе на квалифицираната работна ръка е интернет. Днес в световен план има редица примери за компании без офис пространства и дистанционен достъп на техните служители. В редица професии на практика положеният труд може да не бъде обвързан с конкретно работно пространство или дори държава. Този процес може да се види и с невъоръжено око в ИТ сектора, където стените на традиционния офис вече са съборени. На практика имаме редица примери на хора работещи за големи международни компании от малки градове в България.

И ако нуждите на работодателите от квалифицирана работна ръка има шанс да бъдат задоволени използвайки големият неусвоен потенциал на професионално реализиралите се зад граница българи, то при ниско квалифицираният труд проблемите ще се задълбочават. В някои сектори като земеделието, липсата на работна ръка ще доведе до автоматизирането на все повече процеси. В туризмът обаче човешкият фактор няма как да бъде избегнат толкова лесно. Имайки предвид, че това е единственият сектор, който се ползва с по-ниска ставка на ДДС, то тук работодателите ще бъдат изправени пред сериозна дилема – или да увеличат възнагражденията на своите качествени и опитни служители или да рискуват с внос на по-нискоквалифицирани такива с по-малко умения. Към момента изглежда, че голяма част от тях са се насочили към второто, но това няма да реши проблемите им, а ще ги задълбочи. Внасянето на по-евтини кадри, които не могат да се реализират в други страни предлагащи значително по-добро заплащане, ще доведе до спад в качеството на предлагания продукт, а от тук и в желаещите да го използват.

В обобщение на всичко изложено до тук, можем да кажем, че няма универсален подход, който по магичен начин да реши проблемите пред българските работодатели. Колкото и закони да бъдат променени, те няма да имат ефект, докато работещото решение не да дойде именно от тях. Държавата като най-големият собственик на професионални и висши учебни заведения може да окаже помощ чрез изграждането на по-целенасочена образователна стратегия изработена да отговаря в по-пълна степен на нуждите на работодателите. Повишаването на ефективността на труда, което да доведе до ръст в доходите, би задържало и привлякло по-голяма част от квалифицираните кадри от страната и извън нея.

Проучване на консултантската компания Aon (чиито стратегически партньор е ARS България) пък показва, че ангажираността на служителите във всяка компания играе ключова роля за нейния успех. Когато компаниите успяват да увеличат дела на ангажираните служители, те се радват на по-малко отсъствия от страна на работещите, по-качествено свършена работа, по-удовлетворени клиенти и не на последно място по-добри финансови резултати. Най-ангажирани и тази година продължават да бъдат служителите от ИТ сектора, заедно с фармацевтичните компании и сектор Транспорт и Логистика.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





A DATA PRO е сред финалистите на WEALTHBRIEFING EUROPEAN AWARDS 2018

Новини

Компанията се изправя срещу пет от глобалните лидери в сектора в категория „Иновативно клиентско решение

26 февруари 2018, София. Българската A Data Pro, една от водещите европейски компании в областта на обработката и анализа на данни, е сред финалистите на WealthBriefing European Awards 2018 в категорията „Иновативно клиентско решение“. Компанията участва в конкурса с решение за управление на риска и съответствието, автоматично извличащо детайлна контекстуална информация от неструктуриран текст относно лица и компании от особен интерес. Проектът е разработен от Identrics – звеното на A Data Pro за проучване и разработване на изкуствен интелект, и в момента е в пилотна фаза.

Представяйки най-добрите по рода си доставчици в глобалното частно банкиране, управлението на благосъстоянието и общностите на доверените съветници, конкурсът цели да отличи компании, екипи и отделни личности, които според престижното жури са „демонстрирали иновативност и високи постижения през 2017“.


Номинацията за нас е признание за постиженията на екипа – тя е доказателство за визионерството на A Data Pro и отдадеността на екипа през последната година,“ коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro. “Изкуственият интелект и автоматизацията са изключително конкурентен сектор, с висок потенциал за разработване на приложения във финансовата сфера. Вярваме, че решението на Identrics може да е повратна точка за индустрията и за нас е голяма чест да сме класирани сред най-добрите,” добави той.

Стивън Харис, изпълнителен директор на ClearView Financial Media и издател на WealthBriefing, първи поздрави компаниите финалисти. Той сподели: „Компаниите финалисти са достойни състезатели и бих искал да изкажа моите най-сърдечни поздравления към тях. Наградите са оценявани на база на подадените кандидатури и отговорите на редица специфични въпроси с фокус върху клиентското изживяване, а не върху количествени измерители на изпълнението. Това е отличаващият и, вярвам, неоспорим измерител.

Победителите ще бъдат обявени на гала вечеря на 26 април в административната сграда на Лондонското Сити, Гилдхол.

15 февруари 2018 г.

Генерал взима генерал

Анализ на Христо Христов


Ако решите да си поговорите с масовия българин на една от темита, за които той смята, че най-много разбира – политика, ще установите, че според него политическият живот в страната не се е променил от над 25 години. Всъщност това не е точно така. Българската политика се променя и е по-динамична от всякога и, за да получиш повече от 3 минути слава трябва да провокираш тази промяна.

Променящите се условия започнаха още през 90-те. Тогава ДПС успяха да изградят и успешно да приложат за повече от десетилетие модела на така наречения незаобиколим фактор. Казано по-просто те не търсиха спечелване на изборите, а изграждане на достатъчно твърд електорат, който да им осигурява резултат толкова висок, колкото да могат да поставят в зависимост всеки мандатоносител. Това осигурява на партията присъствие във всяко народно събрание от 1991 г. до сега и участия в три управляващи правителства като коалиционен партньор. Влезли веднъж в правителството, от ДПС успяват да изтъргуват своята подкрепа за апетитни министерски кресла и високи постове. Разполагайки с тази власт партията я канализира да работи за нейнините интереси, а негативите от всеки разразил се скандал се поемат от партията мандатоносител. Това е и причината, много анализатори да виждат в коалициите с ДПС утровна целувка. Липсата обаче на алтернативи накара, както Симеон Скскобурготски, така и Сергей Станишев да поемат рисковия ход.

Бойко Борисов спечели изборите през 2009 г. с почти пълно мнозинство и успя да направи правителството на малцинството, като във времето попълни липсващите му гласове в парламента с тези на разпадащите се тогава партии АТАКА и РЗС. Въпреки че появата му на голямата политическа сцена изглеждаше, че се движи по познатия сценарий на ракета, чиито огън бързо угасва, през вторият си мандат, Борисв успя да доразвие стратегията на ДПС и влизайки в коалиция, да прехвърля всеки негатив върхи своя коалиционен партньор от Реформаторския блок. Така въпреки, че ГЕРБ бяха мандатоносители, те останаха незасегнати от скандалите в здравеопазването и някои други сектори. Същата стратегия се забелязва и в кабинета Борисов 3. Там, където има скандал негативите от него се поемат от Обединените патриоти.

Разбира се колкото и работеща да бъде една политическа стратегия, то тя винаги се изчерпва и трябва да бъде заменена с друга. ДПС все още търсят своята промяна, защото бяха изпреварени от Обединените патриоти като балансьор във властта. Партията обаче остава под натиск на разделение след като изгоненият от нея Лютви Местан успя да сформира своя политическа формация, с която привлече вота на гласуващите от Турция.

При ГЕРБ също се наблюдава развитие в посока на умело замитане под килима на скандали с мигновено възпроизвеждане на други такива. Наприме лятото мнозина собственици на земи около Калиакра научиха, че ще останат без поминука си от тях, защото те влизали в защитени зони, в които не се позволява човешка намеса. Мигновено напрежението бе изместено от шумни акции на вицепремиера по морето, с цел да се проверят нивата на шум по заведенията. Друг скандал с непрозрачно изразходвани държавни средства пък бе заглушен от директни заплахи в ефир към журналиста Виктор Николаев от Валери Симеонов и тогава депутата на ГЕРБ Антон Тодоров.

Формацията на Волен Сидеров – АТАКА също успя да промени политическия живот, за да си извоюва място в него. Сидеров спечели първоначалната си подкрепа с острите си позиции и критика срещу ДПС, но през 2013 г. подкрепи правителство, в което влизаше именно партията враг номер 1 за неговите избиратели. Въпреки че изглеждаше като ритуално политическо самоубийство и подкрепата за АТАКА се срина до най-ниските й нива, Волен Сидеров успя да мимикрира и да засвири на струната на съветската дружба. Дори като част от коалицията Обединени патриоти, днес партията му е във властта, а самият Волен с незаемането си пряко на управленски пост като своите коалиционни партньори – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, успява да се възползва от силните позиции на коалицията и в същото време да съхрани себе си и своята партия от негативите на управлението.

Както сами виждате, за да остане единна партия или личност в политическия живот на страната, тя трябва да промени вече наложените норми и да изгради работеща за себе си стратегия. Злощастни примери вече имаме в лицето на НДСВ, РЗС, ББЦ, а партията на бизнесмена Веселин Марешки днес изглежда, че по-скоро се е насочила към този завършек на политическите си амбиции, от колкото с ясно бъдеще.

Тук трябва да разгледаме и една нова личност в политическия живот на страната – тази на президента Румен Радев. Той дебютира през 2016 година като кандидат президент без политически опит, но подкрепен от БСП. Победата на изборите му осигури 5 годишен мандат. В момента генералът от военновъздушните сили на страната е и най-харесваният български политик като измества от тази позиция Бойко Борисов, който я бе окупирал от няколко години. Според проучване на агенция Тренд от месец ноември Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%. Радев бе подложен на много критики през първите си месеци от своя мандат по отношение на това как се облича или как се държи. Именно това непринудено поведение на президентското семейство, обаче към момента се харесва на избирателите и те виждат в това, не липса на маниери и спазване на етикет, а незавладяване от високия пост и запазване на близост с обикновения българин.

Подкрепата за Радев е достатъчно силна, за да бъде следващият променил политическата игра в България. Обикновено президентската институция се възприема като изход от политическата сцена поради своята надпартийност. Радев обаче дебютира на нея и има възможност да я превърне във врата към поемането на прякото управление на страната. По време на своя мандат той ще има време да се изгради като политик и да засили своите позиции, а в последствие да избира дали да се впусне в надпревара за втори президентски мандат или да атакува премиерското кресло. Подобен път извървя и самият Борисов, който през ноември 2005 година пое кметския пости на столицата. За 4 години изгради структурите на своята политическа партия ГЕРБ и през 2009 година се премести на Дондуков 2.

Пред Радев стои и един не лек въпрос – дали да изгради сам своя политическа сила или да използва отново БСП като ракетоносител. Двата варианта имат своите положителни и негативни страни за него. Избирайки самостоятелният път той ще трябва да започне да изгражда структури по страната, но от позицията си на Президент това няма как да се случи и за това му трябва доверен човек, който да свърши това. Подобен ход видяхме от президента Първанов, но след 2 мандата силите му не стигнаха за завръщане на политическата сцена. Създаването на самостоятелна политическа партия ще нанесе и сериозен удар по неговите партньори от БСП, чиито избиратели могат да го припознаят като по-успешен лидер и да го последват, а това може да доведе и до крах в подкрепата на левицата. Подобен сценарий видяхме с президента Първанов и създаването на АБВ.

От друга страна БСП вече имат изградени структури и могат успешно да подкрепят кандидатурата на Радев. Могат да работят за това паралелно, докато той е президент. Този ход обаче може да го постави в тежка зависимост и да прехвърли към него натрупаните през годините негативи от партията.

По кой от двата пътя ще избере да поеме Радев все още се вижда, че не е ясно. Определено опасността от силната политическа подкрепа, която генерира се забелязва от Борисов и ГЕРБ. През изминалата година между двамата прехвърчаха на няколко пъти искри и видяхме остри сблъсъци. Премиерът знае, че носи на гърба си тежко наследство от 3 недовършени мандата и многобройни скандали, но все още явно не е намерил начин да преодолее конкуренцията на Радев. Позицията, която е заел е по-скоро изчаквателна с цел Президентът сам да настъпи мина или да се подведе в свое решение, за да бъде атакуван.

Ако Радев се изправи пред Борисов в битка за премиерския пост, то остава отворен въпросът и кой ще заеме президентското кресло. Борисов много често бе спряган за кандидат за него, но за сега той самият не е дал индикации, че има желание да седне в него. Размяната обаче може би ще се отрази в негова полза. ГЕРБ се задържаха прекалено дълго във властта и натрупаха огромна доза негативи на гърба си, така че един мандат в опозиция ще даде възможност на партията и лицата и да се реабилитират в очите на избирателите.

Няма как в подобен политически анализ и да не споменем очакващото се официално влизане в политическия живот на страната и на шоумена Слави Трифонов. Високата подкрепа към своя референдум и интереса към кастинга за бъдещи политици, са основание да се очаква, че неговата роля може да се разгърне до незаобиколим фактор. Няма обаче яснота нито под каква форма Слави ще влезе в политиката, нито какви ще бъдат неговите амбиции и цели.

В новогодишната си реч Румен Радев каза, че новата година ще е изпитание за българската демокрация. Дали това е препратка към нови предсрочни избори или очакване на нови протести от страна на опозициионните и парламентарно непредставените партии, това предстои да разберем. Ясно е обаче, че Румен Радев ще бъде основна политическа фигура и през следващите години.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





13 февруари 2018 г.

Повишен интерес към тристайните жилища бележи старта на 2018 г.

Новини

Сделките с тристайни жилища растат и вече достигат дела на покупките на двустайни апартаменти в столицата, показват данните на Имотека - агенция, част от най-големия холдинг в сферата на недвижимите имоти у нас - AG Capital. Жилищата с две спални стават все по-атрактивни за клиентите, които търсят своя първи дом и се нуждаят от по-голям имот с перспектива за развитие на семейството. Така тристайните апартаменти се превръщат в първи избор за жилище на близо 30% от клиентите.

Растящите и стабилни доходи, които младите купувачи в София имат днес, ги стимулират към стратегически нов избор – избор на по-голямо жилище, което ще отговаря на техните нужди и след 5 и 10 години. Наясно са, че скоро семейството им може да се увеличи и затова искат да подсигурят удобството си още от сега, без да се налага да се пренасят след определен период от време. Данъците върху транзакциите у нас също имат влияние върху нежеланието на купувачите да влизат в кратък цикъл на покупко-продажби, когато не става въпрос за инвестиционна сделка, а за имот за живеене.“, коментира Люба Атанасова, изпълнителен директор на Имотека.

Най-търсени за този тип купувачи са перспективните нови квартали на София около Южната дъга, където цените на имотите са на разумни нива – Кръстова вада, Манастирски ливади и Витоша. Средният бюджет, който отделят клиентите за тристаен апартамент е около 140 000 евро. В традиционно престижните Изток, Изгрев, Лозенец и Център цените на жилищата с две спални достигат цени до 300 000 – 350 000 евро. В кв. Младост, който традиционен избор за младите двойки, средните продажни цени са около 150 000 евро.

През последните месеци отчитаме увеличение на жилищата, които се продават напълно обзаведени. Тенденцията се усеща най-силно при апартаментите с две спални, тъй като се предполага, че клиентите са отделили по-голяма сума за покупката и очакванията им за имота, който ще получат също се повишава“, допълва Люба Атанасова.

Цени на тристайни жилища – м. януари 2018 г.
Източник: Имотека

Според експертите на компанията все още влияние имат и т.нар. двойни сделки. Собствениците продават настоящия си апартамент и със средствата от него купуват друг, в общия случай по-скъп имот. Тук причините са две – увеличаване на квадратурата или повишаване на качеството на живот. И в двата случая, това са семейства с деца – с дял от 80%, сочат данните на Имотека. Почти 30% от клиентите търсят възможност за по-добра среда за живеене и се ориентират към райони с повече зелени площи, по-голяма сигурност, добра транспортна обезпеченост и възможност за оформяне на подходящ социален кръг - собственици със сходни ценности.

Всеки човек асоциира себе си с жилището, което обитава и затова хората държат домът да отговаря на изискванията и качеството им на живот“, уточнява Люба Атанасова и допълва: „Важен критерий при покупката на жилище остава разпределението на стаите и тяхната големина. Купувачите трудно биха направили компромис с нефункционална кухня или малка дневна например. Бъдещите собственици свързват комфорта и уюта в дома си с наличието на пространство, повече на брой и по-големи стаи“, уточнява Люба Атанасова.

Почти всички апартаменти с повече от една спалня, се купуват за лично ползване, а не инвестиция, посочват още от компанията. Експертите очакват интересът към тристайните жилища да се задържи поне до края на годината.

6 февруари 2018 г.

Знакова офис сграда бе продадена в центъра на София

Новини

Консултантската компания Cushman & Wakefield Forton приключи сделката за продажба на Бизнес център Московска на ул. „Московска“ 9 в центъра на София. Емблематичната офис сграда смени собственика си след неколкомесечни преговори при силен интерес от местни и чужди инвеститори.

Имотът бе собственост на регистрираното в Ирландия дружество Avestus Capital Partners, а Купувач е българска компания, собственост на частни инвеститори с интереси в различни бизнес направления. Цената на сделката не може да бъде оповестена.

Придобиването на Бизнес център Московска спада към т.нар. трофейни сделки, при които обект на продажба са имоти с емблематична локация, архитектура или история. Сградата привлича със знаковото си местоположение, което я прави подходяща за представителни офиси на финансови институции, адвокатски кантори, големи чужди компании.“, коментира Явор Костов, директор „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton.


Ключов наемател в Бизнес център Московска е Посолството на Великобритания в България.

Имотът една от малкото модерни офис сгради в тази част на София. Завършена е през 2001 г. и разполага с 4 500 кв. м отдаваема площ, разположена на осем офис нива плюс подземен паркинг за нуждите на наемателите. Вътрешното разпределение е от отворен тип с лице към бул. „Дондуков“ и ул. „Московска“. Плановете на инвеститора са свободните площи да бъдат реновирани и отдадени на първокласни наематели.

Докато през миналата година пазарът на бизнес имоти беше доминиран от сделки с търговски центрове, през последните месеци фокусът на инвеститорите се измества към офис площите. Този сегмент е интересен заради стабилните наемни нива, ниския процент незаетост и възможностите за придобиване на първокласни имоти. Към момента средната доходност в офис сегмента е 7.75%, а средният наем на първокласна площ в центъра на София и край големите булеварди е между 12 и 14 евро/кв. м.

2 февруари 2018 г.

Годината на банките

Анализ на Христо Христов


Банковият сектор изпраща най-добрата си година за последното десетилетие. Добрата макроикономическа среда, в която се намира страната усилва динамиката на пазара. За последните три месеца на 2017 г. активите на банковата система нарастват с 2.7 млрд. лв. (2.8%), а спрямо края на 2016 г. растежът им е с 6.2% до 97.8 млрд. лв. Същевременно с това системата запазва висок коефициент на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, който се повишава до 38.97%.

Ако предходните години се отчитаха колебливи резултати при ръста на кредитиране, през 2017 г. той вече е достатъчно отчетлив, за да бъде сравняван с нивата, които се регистрираха преди повече от 10 години. Най-осезаем е ръстът в ритейл сегментът. Обемът на потребителските кредити нараства на годишна база с 5,5%. Най-активни през годината са били Първа инвестиционна банка, която увеличава портфейла си с 127,4 млн. лв. отпуснати потребителски кредити, Райфайзенбанк, която прибавя 122 млн. лв. и доста по малката по размер на активи Ти Би Ай Банк, но традиционно силна в сегмента с 103 млн. лв.

Годишен темп на ръст на потребителските и жилищни кредити

Източник: БНБ

Ипотечните кредити се движиха с високи ръстове през цялата година като през последното тримесечие прирастът им се ускорява и достига до 7,9% на годишна база. Тук СЖ Експресбанк регистрират много силно присъствие като общият им портфейл от ипотечни кредити нараства с 35% и банката повежда ръста в системата със 161 млн. лв. След нея също много активна през година бе и Пощенска банка, която е реализира ръст с 113,8 млн. лв. На трето място отново със сума над 100 млн. лв се нарежда ЦКБ. Офертите и на трите банки са едни от най-атрактивните на пазара и с лихвени нива под средните за системата.

Pазмерът на брутния кредитен портфейл на банковата система през четвъртото тримесечие на 2017 г. остава почти без промяна, но на годишна база отбелязва растеж с 1.6 млрд. лв. (3.0%). През последното тримесечие на 2017 г. редуциращ ефект върху размера на портфейла оказват действията по намаляване на кредитния риск, включващи и съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии. Това се забелязва основно при корпоративните кредити, които дори отбелязват лек спад от 0,9% на годишна база, който се дължи основно на намаление на портфейлите на Уникредит Булбанк с 663 млн. лв., ОББ с 389 млн. лв. и Банка Пиреос с 245 млн. лв. Ако тези по-значителни отписвания се извадят от изчислението се вижда, че ръстът във фирменото кредитиране също е съизмерим с този в ритейл сегмента.

Добрата макроикономическа среда, в която оперират банките намалява делът на необслужваните кредити и респективно средствата заделяни за тяхната обезценка. Извършените разходи за обезценка по кредити и вземания за дванайсетте месеца на 2017 г. възлизат на 730 млн. лв. като намаляват с 9,5%. Това пък подкрепя печалбата на системата. Към 31 декември 2017 г. тя възлиза на 1.2 млрд. лв., или с 88 млн. лв. по-малко спрямо отчетената година по-рано. Тук обаче данните също имат важна особеност. През 2016 г. приключи сделката за Visa Europe, която добави над 150 млн. лв. към резултатите на българските банки и повиши базата. През третото тримесечие пък имахме обезценки от около 200 млн. лв. направени от ОББ в следствие на процеса по сливането й със Сибанк. Ако и тези елементи с еднократен ефект бъдат взети под внимание, то реалната печалба на банковата система дори отчита слаб ръст спрямо 2016 г.

През четвъртото тримесечие се запазва тенденцията към намаляване на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система и в края на декември 2017 г. те възлизат на 8292 млн. лв. (при 9305 млн. лв. към 30 септември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 10.2% (при 11.4% в края на септември). Въпреки че той все още е почти двойно по-висок спрямо средния за Европейския съюз, запазването на тенденцията дава индикации, че в следващите 2 г. - 3 г. може да се очаква изравняване на тези нива.

Нетните лихвени приходи на банките намаляват през 2017 г. с 8,2% в следствие на понижаващите се през годината лихви. Тенденцията обаче се очаква да се обърне и през 2018 г. да наблюдаваме плавно покачване на лихвените нива. Мнения за това бяха изразени още в началото на 2017 г., но банките съумяха да запазят максимално изгодните лихвени условия. Лихвената статистика за месец декември публикувана от БНБ показва, че спрямо ноември 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0.71 пр.п., а по тези в евро се понижава с 0.04 пр.п. При жилищните кредити в левове той спада с 0.13 пр.п., а при жилищните кредити в евро – с 0.01 пр.п.

Гуверньорът на централната банка Димитър Радев загатна преди седмица, че през 2018 г. можем да очакваме повече новини около продължаващата консолидация в сектора. През миналата година от Първа инвестиционна банка обявиха своите намерения за привличане на стратегически инвеститор, който да подкрепи по-силна експанзия на банката на пазара. Финансовите й резултати показват запазване на висока норма на печалба в размер на 85 млн. лв. В същото време портфейлът от кредити и вземания се повишава до 5,06 млрд. лв. през годината. Акцията на банката отбеляза ръст от близо 70% през 2017 г. Тези добри финансови резултати едва ще останат извън полезрението на потенциалните инвеститори.

Най-голямата унгарска банка OTB Bank, собственик на Банка ДСК в България, планира да придобие поне пет банки в следващите две години, опитвайки се да се възползва от вълната на консолидация в сектора. България също е включена в плановете на OTP за покупка на нови банки. Това бе заявено през миналата година от главния изпълнителен директор на унгарската кредитна институция Шандор Чани в интервю за агенция Bloomberg.

Подобни намерения се изразяват за сега не официално и от други банки присъстващи в страната. Последната останала банка с гръцка собственост – Пиреос обяви плановете си да се освободи от някои от своите поделения в региона като в това число се включва и България.

На скоро пък приключи приватизацията на Общинска банка. До този момент присъствието й на пазара бе малко или много обвързано със собствеността и банката се бе ориентирала в обслужването на общините и предлагането им на специфични продукти и услуги. Смяната на собствеността най-вероятно ще доведе и до налагане на нова управленска стратегия като банката най-вероятно ще се насочи към развитие на позициите си в ритейл сегмента. Повод за подобни очаквания дава и смяната на ръководството, която бе обявена преди дни.

Също така от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обявиха, че процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ „Виктория“ и всички вземания на Корпоративна търговска банка (в несъстоятелност) е във финална фаза.

Интерес предизвиква и оттеглянето на активите на малката Ишбанк. Тя е най-голямата частна турска банка, която стъпи в България през своята банка в Германия възползвайки се от единния банков лиценз. За времето прекарано в страната банката остана с бутиков профил обслужваща малко на брой клиенти и по-скоро улесняваща дейността на турски фирми в страната като не потърси развитие на местния пазар. В края на м. септември активите й възлизаха на 8 250 хил. лв. като в края на годината те са вече скромните 113 хил. лв. Интересно съвпадение като период е, че турската строителна фирма Гаранти коза реши да прекрати дейността си като генерален спонсор на тенис турнира от категория "АТП 250" в София. Дали това е начало на зараждащ се процес на изтегляне на турски активи от страната е все още в полето на спекулациите, но определено представлява интерес как ще се развие той във времето.

Миналата седмица Димитър Радев отправи съвет към банките в страната да бъдат внимателни и да не залитат в необмислено кредитиране с цел бърз растеж, но на цената на занижени изисквания към клиентите и увеличаване на риска. Имайки предвид, че банките преминаха през подобен еуфоричен ръст последван от натиска на икономическата криза, то финансовите институции е нормално да са си извадили изводите от подобно нездравословно поведение и остават предпазливи. Скритото послание в изявлението на Радев бе по-скоро отправено към широката публика и то е, че дори и благоприятна макроикономическа среда и стабилна банкова система няма да бъдат повод БНБ да занижи своя контрол и да не извършва стриктно своите надзорни функции.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





1 февруари 2018 г.

Общинският комплексен онкологичен център на стара загора инвестира в модерно оборудване за диагностика, финансирано по инициативата JESSICA

В края на 2017 г. Онкологичният център на Стара Загора, Регионалният фонд за градско развитие и СЖ Експресбанк подписаха договор за дългосрочен кредит за финансиране на проект по инициативата за устойчиво градско развитие JESSICA. Средствата ще бъдат използвани за покупка на високо технологична гама-камера (SPECT), комбинирана с компютърен томограф (CT), позволяваща по-прецизни и щадящи изследвания на хора заболели от рак..Общият размер на финансирането е 1 364 000 лева, като половината средства са предоставени от Регионален фонд за градско развитие, а другата половина – от банковата институция. Вече е в ход и процедурата за обществена поръчка за избор на доставчик на медицинското оборудване по проекта

Новият хибриден SPECT/CТ апарат, ще подобри значително ранната диагностика и стадиране на болните, което е в основата на успешното съвременно лечение. Предимствата на тази апаратура пред останалите образни методи е получаването на хибириден 3D образ даващ едновременно информация за функцията, топографията и структурата на изследвания орган. С новото оборудване ще се намали значително лъчевото натоварване на пациентите, поради използването на нови съвременни технологии и прилагането на по-ниски дози радиофармацевтици.

Гама камерата, с която лечебното заведение разполага в момента е морално и физически остаряла на повече от 17 години, с ограничен капацитет, не позволяваща съвременна и качествена диагностика. С новото модерно оборудване се очаква да се разширят диагностичните възможности и да се увеличи с 30% броя на преминалите пациенти.

В момента в България има четири SPECT/CТ апарата, като всички са в София. Наличието на модерно оборудване и за онкоболните в Стара Загора е от изключителна важност както за опазване здравето на гражданите, така и за подобряване на качеството им на живот“, сподели д-р Чилингиров от КОЦ Стара Загора.

„Това е първият проект в сферата на здравеопазването, който Фонда финансира и съвсем очаквано за нас, инициативата идва от Стара Загора, където JESSICA проектите стават вече шест. Новата гама камера ще повиши капацитета за диагностика в целия регион – качествено и количествено. Надявам се, че това ще допринесе за здравето на хората в Стара Загора и околния регион“, коментира Мартин Заимов, директор на Фонда.

Като част от Оперативна програма Регионално развитие 2007 – 2013г., JESSICA е единствения финансов ресурс с преференциални условия, който може да подпомага публични и частни инвестиции в здравеопазването. Инвестиционната дейност на Фонда продължава до 2025г. чрезреинвестиране на средствата, които се погасяват от вече завършени и функциониращи проекти.