15 февруари 2018 г.

Генерал взима генерал

Анализ на Христо Христов


Ако решите да си поговорите с масовия българин на една от темита, за които той смята, че най-много разбира – политика, ще установите, че според него политическият живот в страната не се е променил от над 25 години. Всъщност това не е точно така. Българската политика се променя и е по-динамична от всякога и, за да получиш повече от 3 минути слава трябва да провокираш тази промяна.

Променящите се условия започнаха още през 90-те. Тогава ДПС успяха да изградят и успешно да приложат за повече от десетилетие модела на така наречения незаобиколим фактор. Казано по-просто те не търсиха спечелване на изборите, а изграждане на достатъчно твърд електорат, който да им осигурява резултат толкова висок, колкото да могат да поставят в зависимост всеки мандатоносител. Това осигурява на партията присъствие във всяко народно събрание от 1991 г. до сега и участия в три управляващи правителства като коалиционен партньор. Влезли веднъж в правителството, от ДПС успяват да изтъргуват своята подкрепа за апетитни министерски кресла и високи постове. Разполагайки с тази власт партията я канализира да работи за нейнините интереси, а негативите от всеки разразил се скандал се поемат от партията мандатоносител. Това е и причината, много анализатори да виждат в коалициите с ДПС утровна целувка. Липсата обаче на алтернативи накара, както Симеон Скскобурготски, така и Сергей Станишев да поемат рисковия ход.

Бойко Борисов спечели изборите през 2009 г. с почти пълно мнозинство и успя да направи правителството на малцинството, като във времето попълни липсващите му гласове в парламента с тези на разпадащите се тогава партии АТАКА и РЗС. Въпреки че появата му на голямата политическа сцена изглеждаше, че се движи по познатия сценарий на ракета, чиито огън бързо угасва, през вторият си мандат, Борисв успя да доразвие стратегията на ДПС и влизайки в коалиция, да прехвърля всеки негатив върхи своя коалиционен партньор от Реформаторския блок. Така въпреки, че ГЕРБ бяха мандатоносители, те останаха незасегнати от скандалите в здравеопазването и някои други сектори. Същата стратегия се забелязва и в кабинета Борисов 3. Там, където има скандал негативите от него се поемат от Обединените патриоти.

Разбира се колкото и работеща да бъде една политическа стратегия, то тя винаги се изчерпва и трябва да бъде заменена с друга. ДПС все още търсят своята промяна, защото бяха изпреварени от Обединените патриоти като балансьор във властта. Партията обаче остава под натиск на разделение след като изгоненият от нея Лютви Местан успя да сформира своя политическа формация, с която привлече вота на гласуващите от Турция.

При ГЕРБ също се наблюдава развитие в посока на умело замитане под килима на скандали с мигновено възпроизвеждане на други такива. Наприме лятото мнозина собственици на земи около Калиакра научиха, че ще останат без поминука си от тях, защото те влизали в защитени зони, в които не се позволява човешка намеса. Мигновено напрежението бе изместено от шумни акции на вицепремиера по морето, с цел да се проверят нивата на шум по заведенията. Друг скандал с непрозрачно изразходвани държавни средства пък бе заглушен от директни заплахи в ефир към журналиста Виктор Николаев от Валери Симеонов и тогава депутата на ГЕРБ Антон Тодоров.

Формацията на Волен Сидеров – АТАКА също успя да промени политическия живот, за да си извоюва място в него. Сидеров спечели първоначалната си подкрепа с острите си позиции и критика срещу ДПС, но през 2013 г. подкрепи правителство, в което влизаше именно партията враг номер 1 за неговите избиратели. Въпреки че изглеждаше като ритуално политическо самоубийство и подкрепата за АТАКА се срина до най-ниските й нива, Волен Сидеров успя да мимикрира и да засвири на струната на съветската дружба. Дори като част от коалицията Обединени патриоти, днес партията му е във властта, а самият Волен с незаемането си пряко на управленски пост като своите коалиционни партньори – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, успява да се възползва от силните позиции на коалицията и в същото време да съхрани себе си и своята партия от негативите на управлението.

Както сами виждате, за да остане единна партия или личност в политическия живот на страната, тя трябва да промени вече наложените норми и да изгради работеща за себе си стратегия. Злощастни примери вече имаме в лицето на НДСВ, РЗС, ББЦ, а партията на бизнесмена Веселин Марешки днес изглежда, че по-скоро се е насочила към този завършек на политическите си амбиции, от колкото с ясно бъдеще.

Тук трябва да разгледаме и една нова личност в политическия живот на страната – тази на президента Румен Радев. Той дебютира през 2016 година като кандидат президент без политически опит, но подкрепен от БСП. Победата на изборите му осигури 5 годишен мандат. В момента генералът от военновъздушните сили на страната е и най-харесваният български политик като измества от тази позиция Бойко Борисов, който я бе окупирал от няколко години. Според проучване на агенция Тренд от месец ноември Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%. Радев бе подложен на много критики през първите си месеци от своя мандат по отношение на това как се облича или как се държи. Именно това непринудено поведение на президентското семейство, обаче към момента се харесва на избирателите и те виждат в това, не липса на маниери и спазване на етикет, а незавладяване от високия пост и запазване на близост с обикновения българин.

Подкрепата за Радев е достатъчно силна, за да бъде следващият променил политическата игра в България. Обикновено президентската институция се възприема като изход от политическата сцена поради своята надпартийност. Радев обаче дебютира на нея и има възможност да я превърне във врата към поемането на прякото управление на страната. По време на своя мандат той ще има време да се изгради като политик и да засили своите позиции, а в последствие да избира дали да се впусне в надпревара за втори президентски мандат или да атакува премиерското кресло. Подобен път извървя и самият Борисов, който през ноември 2005 година пое кметския пости на столицата. За 4 години изгради структурите на своята политическа партия ГЕРБ и през 2009 година се премести на Дондуков 2.

Пред Радев стои и един не лек въпрос – дали да изгради сам своя политическа сила или да използва отново БСП като ракетоносител. Двата варианта имат своите положителни и негативни страни за него. Избирайки самостоятелният път той ще трябва да започне да изгражда структури по страната, но от позицията си на Президент това няма как да се случи и за това му трябва доверен човек, който да свърши това. Подобен ход видяхме от президента Първанов, но след 2 мандата силите му не стигнаха за завръщане на политическата сцена. Създаването на самостоятелна политическа партия ще нанесе и сериозен удар по неговите партньори от БСП, чиито избиратели могат да го припознаят като по-успешен лидер и да го последват, а това може да доведе и до крах в подкрепата на левицата. Подобен сценарий видяхме с президента Първанов и създаването на АБВ.

От друга страна БСП вече имат изградени структури и могат успешно да подкрепят кандидатурата на Радев. Могат да работят за това паралелно, докато той е президент. Този ход обаче може да го постави в тежка зависимост и да прехвърли към него натрупаните през годините негативи от партията.

По кой от двата пътя ще избере да поеме Радев все още се вижда, че не е ясно. Определено опасността от силната политическа подкрепа, която генерира се забелязва от Борисов и ГЕРБ. През изминалата година между двамата прехвърчаха на няколко пъти искри и видяхме остри сблъсъци. Премиерът знае, че носи на гърба си тежко наследство от 3 недовършени мандата и многобройни скандали, но все още явно не е намерил начин да преодолее конкуренцията на Радев. Позицията, която е заел е по-скоро изчаквателна с цел Президентът сам да настъпи мина или да се подведе в свое решение, за да бъде атакуван.

Ако Радев се изправи пред Борисов в битка за премиерския пост, то остава отворен въпросът и кой ще заеме президентското кресло. Борисов много често бе спряган за кандидат за него, но за сега той самият не е дал индикации, че има желание да седне в него. Размяната обаче може би ще се отрази в негова полза. ГЕРБ се задържаха прекалено дълго във властта и натрупаха огромна доза негативи на гърба си, така че един мандат в опозиция ще даде възможност на партията и лицата и да се реабилитират в очите на избирателите.

Няма как в подобен политически анализ и да не споменем очакващото се официално влизане в политическия живот на страната и на шоумена Слави Трифонов. Високата подкрепа към своя референдум и интереса към кастинга за бъдещи политици, са основание да се очаква, че неговата роля може да се разгърне до незаобиколим фактор. Няма обаче яснота нито под каква форма Слави ще влезе в политиката, нито какви ще бъдат неговите амбиции и цели.

В новогодишната си реч Румен Радев каза, че новата година ще е изпитание за българската демокрация. Дали това е препратка към нови предсрочни избори или очакване на нови протести от страна на опозициионните и парламентарно непредставените партии, това предстои да разберем. Ясно е обаче, че Румен Радев ще бъде основна политическа фигура и през следващите години.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар