26 февруари 2018 г.

Може ли да бъде решен проблемът с недостига на работна ръка?

Анализ на Христо Христов

Последните данни на НСИ от наблюдението на бизнес тенденциите показват, че недостигът на работна сила се превръща във все по-голяма пречка пред развитието на българската икономика. Изчисленията на Явор Алексиев от Инфограф на база данните публикувани от националната статистика сочат, че недостигът на работна ръка за бизнеса е надскочило драстично дори нивата, които бяха отчетени в пиковите за българската икономика 2007 г. и 2008 г. Според г-н Алексиев това може би е признак за поява на структурна безработица.



Източник: www.infograf.bg

Последните седмици с голяма сила започна отново да се разгаря дебатът как работодателите в страната да запълнят свободните работни места. Решението около, което се обединиха бе внасянето на по-евтина работна ръка от страни извън Европейския съюз (ЕС). В тази посока в края на 2017 г. бяха приети промени в няколко закона, чиято цел беше именно да улеснят бизнеса в наемането на граждани от страни извън ЕС. Всичко това обаче е много слабо вероятно да реши проблемите с липсата на кадри поради факта, че България се конкурира за вноса на кадри с редица други страни от ЕС, които пък могат да предложат много по-добри условия от българските работодатели.

От друга страна има голямо значение и от какви кадри има нужда самият бизнес и какви са причините поради, които той не може да ги намери в рамките на страната. Най-общо казано трудностите при намиране на персонал са в посока кадри, които са тесни специалисти със специфични познания като машинни инженери например и кадри, за чиито позиции не изискващи съществена квалификация. Трудностите при първата група са, че подготвени кадри в унисон с нуждите на работодателите почти не се произвеждат. Именно тяхната тясна специализация и профил прави тези професии по-слабо застъпени в нашата икономика, а от тук и възможностите за професионална реализация. Това пък кара повече млади хора да ги избягват, тъй като съвременния пазар на труда изисква повече от всякога „да бъдеш гъвкав, за да оцелееш“.

Специалистите, за подготовка на тези кадри също намаляват с годините. Но разбира се проблемите, които изпитва българският бизнес не са уникални само за страната ни. Проблемът с недостиг на висококвалифицирана работна ръка е характерен за не една страна в ЕС. На практика България ни се намира в много силно конкурентна среда. Така малкият брой произведени висококвалифицирани кадри, често не се задържат в страната и предпочитат, по-големите възможности и по-подреденият начин на живот в други страни.

Другият тип кадри, за заместването, на които бяха предприети голяма част от посочените по-горе действия са нискоквалифицирани работници, заети предимно в туризма, ресторантьорството и земеделието. Причината да липсват кадри тук е именно по-високите доходи, които българските работници могат да получат за същият положен труд, но в друга страна. Сезонността в тези сектори е също не малък фактор, който позволява на работниците да се възползват от различният стандарт на живот в България и този в по-развити страни като Германия или Англия. Така високите работни ставки, които получават там, се изразходват в България. Ето как емигрантите имат огромно влияние върху българската икономика. Средствата, които те пращат на семействата си тук, надвишават многократно размера на преките чуждестранни инвестиции. За периода януари – октомври 2017 г. емигрантите са изпратили близо 1,5 млрд. лв. на близките си в България.

Какво все пак може да се направи?

Добрата новина за България е, че съществува реалната възможност страната ни да се превърне в притегателна сила за голяма част от родните висококвалифицирани специалисти работещи в други страни. Структурата на икономиката ни се променя все по – осезаемо и тя става все по отворена. През 2001 г. износът на България е бил под 11 млрд. лева годишно – за 2017 г. се очаква да бъде 6 пъти по-висок и така 2017 г. ще бъде първата година, през която износът на стоки и услуги ще надхвърли 65 млрд. лева, общият обем на търговията ще надхвърли 130 млрд. лева, или 130% от прогнозния БВП за годината.

Източник: НСИ

Това означава, че все повече фирми са успели да намерят външни пазари за произвежданата от тях продукция. Икономическата криза помогна на експортно ориентирания бизнес като му позволи да намери нови пазари и измести доскорошни лидери. Така се създават предпоставки за търсене на все повече кадри с международен опит. Нещо, което беше съществена пречка пред българите желаещи да се завърнат и реализират професионално в България. Много често те получаваха отказ от родните работодатели с тезата, че не познават структурата на местния бизнес и пазара, които са много по-различни от тази в други икономики. Това правеше техните умения и опит придобити в други страни не толкова привлекателни и интересни за нашия бизнес, а периодът на трупане на нов опит в тази среда с ниско заплащане, демотивираше почти всеки.

Както казах именно отварянето на българската икономика и стъпването на редица чужди пазари на българските фирми е ключово за връщането на квалифицираната работна ръка обратно в страната. Техните умения вече могат да бъдат ефективно прилагани и използвани от фирмите. Ще онагледя всичко казано до тук с просто пример. Българин отива да учи право в Германия. Поличавайки диплома от чуждестранния университет, той е запознат с международното право и това в Германия. На българския бизнес, който е основно обърнат към местния пазар, този квалифициран кадър няма да му бъде потребен, докато не мине допълнително обучение и не се запознае с необятното българско законодателство. Това пък изисква нови усилия и разбира се време и финанси. Така българинът от нашия случай предпочита да потърси реализация в Германия, тъй като той ще бъде полезен за бизнеса там. Стъпването на българските производители на немския пазар обаче преобръща всичко и героят от примера вече е един от редките и ценни за местния бизнес кадри, който веднага ще бъде назначен, защото неговите познания и опит ще бъдат използвани и използвани.

Разбира се заплащането остава важен фактор, но не толкова като сума, а като покупателна стойност. Да, в числово изражение заплащането за аналогичен квалифициран труд в България и Германия има голяма разлика, но ако се измери през покупателната стойност на средната работна заплата в съответната страна, данните разкриват доста сходства. България видимо догонва ЕС по стандарт на живот, но разликите между областите се увеличават. През септември средната брутна месечна заплата достига 1064 лв., което е увеличение от 11.5% спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на НСИ за третото тримесечие на 2017 г. Най-високи са заплатите в столицата - 1427 лв. през септември, което е с 11.4% над миналогодишните. През 2015-та, брутният вътрешен продукт на човек в столицата е 102% от средния в ЕС стандарт по покупателна способност. Казано по-просто стандартът на живот в столицата е на средните за ЕС нива, като в определени моменти дори ги изпреварва.

Разсъжденията ни тук водят към извода, че търсенето на квалифицирани кадри с опит може да бъде много по - ползотворно, ако излезе извън рамките на страната и се потърсят българи изградили се като специалисти в чужбина. Свежият приток на работна ръка отвън ще се отрази ползотворно и на българската икономика и бизнес, защото по този начин ще бъде привнесено и ценно ноу-хау, което може да подобри конкурентоспособността ни.

Все пак ако се чудите кога ще започнат да се случват описаните по-горе процеси, то явно не сте били достатъчно наблюдателни, защото те вече са факт и предстои да стават все по-видими. Вгледайте се по-внимателно в актуалните към момента обяви за работа за квалифицирани специалисти и ще забележите, че все по-често в тях присъства текстът "опит в международна компания се счита за предимство".

Друг фактор, който все повече ще влияе на квалифицираната работна ръка е интернет. Днес в световен план има редица примери за компании без офис пространства и дистанционен достъп на техните служители. В редица професии на практика положеният труд може да не бъде обвързан с конкретно работно пространство или дори държава. Този процес може да се види и с невъоръжено око в ИТ сектора, където стените на традиционния офис вече са съборени. На практика имаме редица примери на хора работещи за големи международни компании от малки градове в България.

И ако нуждите на работодателите от квалифицирана работна ръка има шанс да бъдат задоволени използвайки големият неусвоен потенциал на професионално реализиралите се зад граница българи, то при ниско квалифицираният труд проблемите ще се задълбочават. В някои сектори като земеделието, липсата на работна ръка ще доведе до автоматизирането на все повече процеси. В туризмът обаче човешкият фактор няма как да бъде избегнат толкова лесно. Имайки предвид, че това е единственият сектор, който се ползва с по-ниска ставка на ДДС, то тук работодателите ще бъдат изправени пред сериозна дилема – или да увеличат възнагражденията на своите качествени и опитни служители или да рискуват с внос на по-нискоквалифицирани такива с по-малко умения. Към момента изглежда, че голяма част от тях са се насочили към второто, но това няма да реши проблемите им, а ще ги задълбочи. Внасянето на по-евтини кадри, които не могат да се реализират в други страни предлагащи значително по-добро заплащане, ще доведе до спад в качеството на предлагания продукт, а от тук и в желаещите да го използват.

В обобщение на всичко изложено до тук, можем да кажем, че няма универсален подход, който по магичен начин да реши проблемите пред българските работодатели. Колкото и закони да бъдат променени, те няма да имат ефект, докато работещото решение не да дойде именно от тях. Държавата като най-големият собственик на професионални и висши учебни заведения може да окаже помощ чрез изграждането на по-целенасочена образователна стратегия изработена да отговаря в по-пълна степен на нуждите на работодателите. Повишаването на ефективността на труда, което да доведе до ръст в доходите, би задържало и привлякло по-голяма част от квалифицираните кадри от страната и извън нея.

Проучване на консултантската компания Aon (чиито стратегически партньор е ARS България) пък показва, че ангажираността на служителите във всяка компания играе ключова роля за нейния успех. Когато компаниите успяват да увеличат дела на ангажираните служители, те се радват на по-малко отсъствия от страна на работещите, по-качествено свършена работа, по-удовлетворени клиенти и не на последно място по-добри финансови резултати. Най-ангажирани и тази година продължават да бъдат служителите от ИТ сектора, заедно с фармацевтичните компании и сектор Транспорт и Логистика.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар