13 март 2018 г.

Бърз или продаден

Анализ на Христо Христов

Банковата система изпрати най-добрата си година от началото на финансовата криза. Икономическата активност на населението се повиши значително, което доведе до ръст в потреблението и разбира се в търсенето на кредити. Въпреки че секторът на така наречените бързи кредити или както се определят от БНБ - дружествата специализирани в кредитиране, е значително по-малък по размери, той също не бе подминат от позитивната тенденция. Към края на декември 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.750 млрд. лв. (2.8% от БВП) при 2.509 млрд. лв. (2.7% от БВП) в края на декември 2016 година. Те се увеличават с 9.6% (241.4 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. и с 0.9% (23.7 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2017 година. Според отчетната статистика публикувана от БНБ върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 114 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 152.3 млн. лв. (в т.ч. 35 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.), а закупените – 38.3 млн. лв. (в т.ч. 0.1 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.)

Графика 1. Общ обем на вземанията по кредити на дружествата специализирани в кредитиране и дял на необслужваните кредити

Източник: БНБ

Успоредно с ръста на сектора намалява и делът на необслужваните кредити. За това основна заслуга можем да търсим в благоприятната икономическа среда. Страната бе през последните сред водещите в ЕС по ръст на БВП. По данни на НСИ за 2017 г. ръстът е 3,5%. Средната брутна месечна работна заплата към края на годината е 1 123 лева като се увеличава на годишна база с 11%. Коефициентът на безработица е 5.6%, или с 1.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година. Всичко това дава по-голяма увереност на лицата нуждаещи се от финансиране и на фирмите в сектора, че петите задължения ще могат да бъдат погасени.

Графика 2. Структура на кредитите по матуритет (%)

Източник: БНБ

Статистиката на централната банка към края на годината показва, че в матуритетната структура преобладават кредитите над 5 години, които са 1.053 млрд. лв. Те се увеличават с 19% (168.4 млн.лв.) спрямо края на декември 2016 г. и с 2.3% (24 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2017 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 35.3% в края на декември 2016 г. до 38.3% в края на същия месец на 2017 година. В края на четвъртото тримесечие на 2017 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 787.8 млн. лева. На годишна база те нарастват с 8.3% (60.3 млн.лв.) и с 1.3% (9.9 млн.лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2017 година. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 565 млн. лв. в края на декември 2017 г., като нарастват с 15.7% (76.7 млн.лв.) спрямо края на същия месец на 2016 г. и с 4.9% (26.3 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2017 година.

Данните показва запазване на делът на кредитите с матуритет до 1 година и отчетлива тенденция към увеличаване на кредитите с матуритет над 5 години. Това заедно с отчетливият спад на делът на лошите кредити показва, че интересът на кредитополучателите се запазва стабилен във времето и те са склонни да поемат по-дългосрочни задължения. Нишата, в която дружествата специализирани в кредити работят е от клиенти, които банките не биха финансирали или такива, които не желаят да дългосрочно обвързване. Отказът от финансиране от страна на банките не винаги е поради лоша кредитна история на клиента. В България делът на сивата икономика според експертни оценки е между 25%-30%. Това означава, че не малък брой от работещите не могат да докажат официални доходи и поради тази причина не могат да отговорят на по-стриктните изисквания на банките. Именно увеличението на делът на обема от бързи кредити, които са с матуритет над 5 години и спадът на лошите кредити говори именно за това, че съществува голям дял на платежоспособни клиенти, които по редица причини предпочитат не банковите финансови институции за покриване на своите нужди от допълнителни средства.

Графика 3. Вземания по кредити от резиденти по институционални сектори (в хил. лв.)

Източник: БНБ

Портфейлът на дружествата за бързи заеми е основно към физически лица – 81.4% е делът на кредитите за домакинствата в общия размер на всички вземания. В края на 2017 г. вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нарастват на годишна база с 11.6% (229.3 млн. лв.) до 2.211 млрд. лева, а спрямо края на септември 2017 г. те се увеличават с 2.5% (54 млн. лв.). Вземанията по кредити от сектор Нефинансови предприятия (бизнес) са 447 млн. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Те се увеличават с 1.1% (4.8 млн. лв.) в сравнение с декември 2016 г. и намаляват с 3% (13.7 млн.лв.) спрямо края на септември 2017 година. Относително ниският дял и запазването му във времето на кредитите към бизнеса показват, че търсенето от негова страна на финансиране основно е насочено към банковите институции.

Графика 4. Структура на кредитите към домакинства и НТООД (%)

Източник: БНБ 

В рекламата на една от големите банки в страната топ тенесистката ни Цвети Пиронкова казваше „Бързината е всичко“. Това се отнася с пълна сила в сегмента на фирмите специализирани в кредитиране. В структурата на кредитите от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 2.063 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2017 година. На годишна база те се увеличават с 15.7% (279.5 млн.лв.) и с 3.4% (68.6 млн. лв.) спрямо края на септември 2017 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД се увеличава от 90% към края на декември 2016 г. до 93.3% в края на същия месец на 2017 година.

Графика 5. Сравнение между годишен ръст на потребителските кредити отпускани от банки и специализирани дружества за бързи кредити

Източник: БНБ

В сравнение с предлаганите аналогични кредити от банките тук ръстът последните години значително изпреварва потребителските кредити отпускани от банките. Това показва, че фирмите за бързи кредити печелят редица клиенти търсещи краткосрочно финансиране с няколко ключови свои предимства: по-малка бюрокрация (изисквани документи), значително по-бързо усвояване на сумите и разбира се много по-малко финансово обвързване, тъй като все пак при един кредит от банка на клиентът се открива разплащателна сметка, по която се превеждат средствата, а за да може да ги използва по-удобно получава и дебитна карта. За сметката и картата клиентът заплаща месечни такси и комисионни. Въпреки че банките акцентират сериозно в своите рекламни послания към клиентите си именно на бързината при разглеждане на документи и отпускане на потребителски кредити, това реално в голяма част от случаите не се случва. Тук не малка е и ролята на централната банка, която изисква от банките да бъдат доста по-строги към поемането на рискове. За това призова в началото на годината и самият гуверньор Димитър Радев по думите му "периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество".

Значителното понижаване на лихвите по предлаганите потребителски кредити започна да оказва влияние върху темпът на ръст на потребителските кредити предлагани от дружествата, специализирани в кредитиране. Според статистиката на БНБ през януари 2018 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление отпускани от банките в левове се понижава в сравнение с януари 2017 г. с 0.36 пр.п. до 8.10%, а по тези в евро – с 0.83 пр.п. до 5.16%, а на годишна база понижава с 0.75 пр.п., а по тези в евро се увеличава с 0.22 пр.п. При дружествата специализирани в кредитиране тези лихвени нива са по-високи, но те успяват да компенсират с по-гъвкави условия. Очакваното покачване на банковите лихви през втората половина на годината би пренасочило отново интересът към значително по-необвързващите оферти на дружествата специализирани в кредитиране.

Въпреки че ръстът на жилищните кредити в банковата система достигна 8% и бе в размер на 688 млн. лв., размерът им при дружествата специализирани в кредитиране в края на четвъртото тримесечие на 2017 г. е далеч по-скромните 53.8 млн. лв. и намалява с 52.1% (58.6 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Спрямо септември 2017 г. пък той се понижава с 21.2% (14.4 млн. лева). Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД е 2.4% в края на декември 2017 г. при 5.7% в края на същия месец на 2016 година. Голямата разлика в тези кредитни продукти идва основно от това, че банките предлагат значително по-добри условия от гледна точка на цена на кредит. Данните на БНБ показват, че през януари 2018 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове спада с 0.71 пр.п. до 3.66%, а по жилищните кредити в евро – с 0.57 пр.п. до 4.08%. Фирмите предлагащи така наречените бързи кредити трудно могат да свалят своите търговски предложения до толкова ниски нива, за това и те се предлагат значително по-рядко от тях.

Другите кредити са общо 94.8 млн. лв. в края на декември 2017 г., като на годишна база те се увеличават с 9.6% (8.3 млн. лв.), а намаляват с 0.1% (0.1 млн. лв.) спрямо края на септември 2017 година. Относителният им дял намалява от 4.4% в края на декември 2016 г. до 4.3% в края на същия месец на 2017 година.

Въпреки положителните изменения в основните показатели на небанковите дружества за кредитиране секторът остава силно фрагментиран. По данни на БНБ към края на годината броят на регистрираните в централната банка дружества е 157 спрямо 152 за преди година и 149 в края на 2015 г. Основен фокус в работата им остава пълната дигитализация на предлаганите от тях услуги, с което в много случаи успяват да изпреварят по гъвкавост и бързина банките.

За съжаление наличната статистика от БНБ не дава пълен профил на пазара и коя компания как се представя. Преди 4 години няколко компании за бързи кредити се обединиха в асоциация, която си е поставила за цел да насърчава добрите практики в сектора. В Асоциацията за отговорно небанково кредитиране влизат осем финансови институции, профилирани в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение. Компаниите-учредителки имат общо 5 000 служители и са обслужили над 1,5 млн. кредита. Това са КешКредит, Кредисимо, Фератум, НетКредит, СитиКеш и Вивус.

По различни оценки в бранша в края на 2016-а пазарен лидер сред дружествата за бързи кредити е "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД - с дял между 40% и 50%. Следва го "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД, чийто дял е между 20% и 30%. В сектора също протича процес на консолидация. В началото на 2017-а дружеството "Мениджмънт Файненшъл Груп" АД (МФГ), в чиято структура е компанията "Изи Кредит", придоби мажоритарно участие във финансовите институции "Вива Кредит" ООД и "Аксес Файнанс" ООД, също специализирани в потребителското микрокредитиране. През средата на миналата година британската компания "Провидент" стана част от "Изи Асет Мениджмънт". През есента на 2016 г. година пък латвийската компания 4finance Holding, която работи в 15 държави, включително и в България, под марката Вивус, купи TBI Bank. Тези процеси ще продължат и през следващите години тъй като реално в бизнес сегментът не е достатъчно рентабилен, за да генерира бизнес за над 157 компании.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар