10 април 2018 г.

Кои са най-големите компании за бързи кредити в България?

Анализ на Христо Христов

Сегментът, в който работят фирмите специализирани в така наречените микро или бързи кредити се развива. Към края на декември 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.750 млрд. лв. (2.8% от БВП) при 2.509 млрд. лв. (2.7% от БВП) в края на декември 2016 година. Те се увеличават с 9.6% (241.4 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. и с 0.9% (23.7 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2017 година. Според отчетната статистика публикувана от БНБ върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 114 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 152.3 млн. лв. (в т.ч. 35 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.), а закупените – 38.3 млн. лв. (в т.ч. 0.1 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.)


Графика 1. Общ обем на вземанията по кредити на дружествата специализирани в кредитиране и дял на необслужваните кредити

Източник: БНБ

За съжаление обаче публичната статистика, която се обявява от централната банка дава общ поглед върху сегмента, но не ни позволява да видим кои са основните играчи в него и как те са се развивали през последните години. Ето защо в последващия анализ ще се опитам да вникна в дълбочина, като ще използвам данни от годишните отчети на дружествата публикувани в Търговския регистър. Особеността тук е, че не всяко дружество е предоставило свой актуален годишен отчет, а в повечето всички кредити са представени в обединена стойност като вземания от клиенти. За това и селектирах само фирмите, чиито основен бизнес е отпускане на микро потребителски кредити с цел да изключа от изчисленията фирми, в чиито портфейли преобладават или имат силна тежест заеми към бизнеса. Именно поради тези особености е важно е да се отбележи, че разглежданите суми и пазарни дялове са приблизителни. Въпреки несъвършенствата на използвания от мен метод, той ни позволява да видим сектора в по-голяма дълбочина и да определим пазарните дялове на основните играчи в него.

Разглеждайки топ 10 на най-големите компании в сектора можем да направим извода, че традиционното схващане, че този пазар не представлява интерес за банките се е превърнало в мит. Често профилът на клиентите на тези дружества се е обуславял от хора с лоша кредитна история, които не могат да разчитат на значително по-евтино финансиране от страна на банките. За това и самите банки не се вълнуват от този сектор. Данните обаче категорично опровергават тези твърдения.

Нишата, в която дружествата специализирани в кредити работят е от клиенти, които банките не биха финансирали или такива, които не желаят да дългосрочно обвързване. В България делът на сивата икономика според експертни оценки е между 25%-30%. Според анализ на Министерството на финансите, делът на хората работещи без трудови договори е 18%. В тази стойност не се включва делът на работещите по договори със скрити клаузи – такива, които се осигуряват на много по-ниско трудово възнаграждение от реално получаваното. Това означава, че не малък брой от работещите не могат да докажат официални доходи и поради тази причина не могат да отговорят на по-стриктните изисквания на банките. Именно увеличението на обема на бързите кредити и спадът на делът на необслужваните такива говори, че съществува голям дял на платежоспособни клиенти, които по редица причини предпочитат не банковите финансови институции за покриване на своите нужди от допълнителни средства.

Доминиращ дял на пазара има УниКредит кънсюмър файненс като поделението на италианската банка има пазарен дял от приблизително 47% според данните за 2016 г. Втора по големина е БНП Париба Пърсанъл Файнанс с близо 20% пазарен дял. Двете не банкови дружества, но собственост на банки, съсредоточават в себе си малко над две трети от кредитите в целия сектор. Това от своя страна пък поставя фирмите изцяло специализирани в микрокредитиране в много тясна среда, в която да оперират тъй като те си поделят само една трета от пазара.

С най-голям обем от отпуснати кредити от фирмите, които не са пряко свързани с банки е Изи асет менидиджмътн с кредитен портфейл от 75 млн. лв. и далеч по-скромния пазарен дял от около 4%. На следващо място се нарежда Профикредит с портфейл от 48 млн. лв. Другата голяма компания в сектора – Хипокредит, не е публикувала в търговския регистър своя годишен отчет за 2016 г. като последният такъв е за 2015 г.

Това, което прави впечатление е, че с малки изключения кредитните портфейли на всички компании в топ 10 са се увеличили в периода 2015 г. – 2016 г.
Графика 2. Топ 10 на фирмите опериращи в сегмента на бързите кредити по обем на отпуснатите от тях кредити
 Източник Търговски регистър

Интересното е, че докато френската БНП Париба винаги е била по-силно застъпена в сегмента с бързите кредити, от колкото при банковата си дейност, нещата не соят така за лидера Уникредит. Ако направим една съпоставка между размера на отпуснатите от Уникредит кънсюмър файненсинг кредити и размерът на портфейла на банката от потребителски кредити, ще видим интересна тенденция. След 2013 г. обемът на отпусканите потребителски кредити от банката намалява двойно за 3 години и в края на 2017 г. той е 259 млн. лв. В същото време обемът на отпусканите бързи кредити се увеличава тройно от 2012 г. и достига до 931 млн. лв. Това се дължи явно на мениджърско решение, колкото е възможно по-голяма част от потребителските кредити да бъдат прехвърлени от банката към Уникредит кънсюмър файненсинг. Данните показват, че тази стратегия се оказва изключително успешна за банката, тъй като й дава свобода да кредитира и групата от населението, която е платежоспособна, но не може официално да докаже доходите си. От друга страна пряката обвързаност с банката пък позволява на дружеството да бъде по-гъвкаво в лихвените условия предлагани на клиентите. Благодарение на тази стратегия най-голямата банка по активи в страната успява да прибави 62 млн. лв. към консолидираната си печалба за 2016 г.

Графика 3. Съпоставка между обема на отпуснати кредити (в хил. лв.)

Източник: Търговски регистър и БНБ 

Разпределението на топ 10-те дружества по активи не се различава съществено като подредба от това по големина на кредитните портфейли. Тук отново се забелязва, че почти всички компании са увеличили своите активи през 2016 г.

Графика 4. Топ 10 на фирмите опериращи в сегмента на бързите кредити по активи
Източник: Търговския регистър

Въпреки че големите компании в сектора бележат ръст в своите активи, то общият ръст на сектора се забавя като от сериозният си скок с 44% през 2014 г., през 2016 г. ръстът е доста по-скромните 11%.

Графика 5. Годишен темп на ръст на активите при фирмите отпускащи бързи кредити


Източник: Търговския регистър

Добрите сигнали идващи от икономиката стимулира търсенето и на бързи кредити. Това води освен до ръст в отпусканите обеми, но и до ръст в нетните приходи на дружествата в сектора. Приблизителните приходи за 2016 г. са в размер над 300 млн. лв. като темпът на ръст се забавя леко, но запазва високите си нива.

Графика 6. Годишен темп на ръст на нетните приходи при фирмите отпускащи бързи кредити

Източник: Търговския регистър

Общата печалба в сектора е над 120 млн. лв. в края на 2016 г. като нейният размер се удвоява от 2012 г. до сега. С най-голяма печалба е Уникредит кънсъмър файнансинг с малко над 62 млн. лв. След нея се нарежда БНП Париба пърсънъл файненс с 33,8 млн. лв. Общата печалба на двете компании съставя 80% от цялата печалба в сектора за 2016 г.

Графика 7. Печалба на сегмента с бързи кредити (в хил. лв.)


Източник: Търговски регистър
Графика 8. Топ 10 дружества по печалба (в хил. лв.)
Източник: Търговски регистър

*За целта на анализа бяха прегледани годишните финансови отчети на 52 дружествата, специализирани в кредитиране за 2016 г., 2015 г., 2014 г., 2013 г. и 2012 г. В справката са включени само дружества отпускащи бързи кредити изцяло или в доминираща степен към домакинства. Анализът не претендира за пълна изчерпателност, тъй като някои от разглежданите дружества не са публикували всички свои годишни финансови отчети. Също така в анализа не са включени и дружества, които не са публикували нито един финансов отчет или с по-стара дата от 31.12.2012 г.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар