31 май 2018 г.

Работодателите и квалифицираните кадри комуникират все по-трудно

Анализ на Христо Христов

Колкото и да не ни е приятно, трябва да си го признаем. С поколенията се изгражда пропаст в общуването с квалифицираните кадри. Днес младите са много по-мобилни, а светът е все по-тесен за тях. Трудно могат да бъдат привлечени със заплащане, което не им осигурява желания стандарт на живот и почти каторжнически условия на труд, каквито някои компании в по-малките градове в странта все още предлагат. В предходната си публикация по темата с липсата на кадри „На пазара на труда първият печели“ изложих нещо много важно. Колкото и да се опитват да ни убедят работодателите, че кадри на пазара няма, това не е точно така. Кадри има, но те просто вече не са при нас, защото българският бизнес вече не се съревновава по между си за кадри, а с всички останали страни по света. Лесното придвижване на работна ръка в ЕС даде възможност на младите българи, които не са доволни от условията на труд в България просто да отидат в друга страната. Все пак днес имаме редица сайтове с обяви за работа, в която и да било страна. Лесно може да се проверят какви са изискванията на работодателите в Германия например за определена позиция и какви са нивата на заплащане, данъчната система и разбира се какви са условията за живот там.


Освен нивото на заплащане на труда обаче има и един много важен друг фактор – мотивацията. С годинити нивото на работните заплати ще се движи в посока изравняване между различните страни, така че би трявало този проблем да бъде решен самостоятелно от естествените икономически процеси. Както обаче отбелязах в началото, между поколенията се оформя оргомна комуникационна пропаст. Бизнесът в България все повече изостава от еволюцията, която се наблюдава в развитите страни. Именно и поради тази причина младите квалифицирани кадри предпочитат да потърсят своята реализация извън странта. Ето един прост пример, с който ще илюстрирам какво имам предвид.

Преди няколко седмици присъствах на събитие, на което екип от пет младежи от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон” в гр. Варна представиха свой проект наречен „UniSpace”. Той предлага разрешаване на проблемите на човечеството чрез изграждане на градове в орбитата, близо до Земята. Идеята на момчетата е бъдещите бази да бъдат разположени в пръстен, видим от планетата ни. Там ще се работи по подготовката за колонизиране на други планети, докато останалите на Земята пък трябва да се концентрират върху екологичното ѝ възстановяване. Този техен проект бе толичен с първа награда в международния конкурс на НАСА за космически колонии. Проектът бе изключително детайлен и включваше в себе си използването на технологии, за които аз си признавам, че не бях и чувал. И всичко това бе изработено от български гимназисти.

Тези млади умове впечатлиха залата не просто с тяхното визионерство за бъдещето, а с това, че са намерили пътя, по който проектът им да бъде реализиран. Едва ли би имало работодател, който да остане безразличен към потенциала им, който тепърва ще се рагърне и не би ги взел на работа. Тези младежи след няколко години ще излязат на пазара на труда като квалифицирани кадри и тогава няма да се чудят в коя компания ще ги вземат на работа, защото проектът, който са изработили и престижното отличие от НАСА ще ги направят желани от всеки бизнес.

Съвсем логично и дойде въпросът от публиката как те виждат себе си след като завършат университет и къде биха предпочели да работят. Отговорът бе бърз: „Искаме да работим за компанията на Илън Мъск, защото той ни вдъхновява“. Ако не сте чували това име ще кажа накратко само, че той е предприемач, по настоящем е главен изпълнителен директор и главен технически директор на компанията SpaceX, както и главен изпълнителен директор и главен продуктов архитект на Tesla Motors. Повече можете сами да открието за него в сайта Уикипедия.

Именно тук се вижда как нишката между поколенията се къса. Никой не назова по име компаниите, в които Мъск работи. Те остават безлични за младите. За тях основната и водеща роля има лицето на компанията. Времената, в които бизнесът се правеше от лица се позабравиха, а както знаем всичко ново е добре забравено старо. Преди много години, когато се основаваха едни от съвременните световни гигатни, тяхната собственост бе ясна. Можеше да се свърже името на човек с конкретна компания. С развитието на бизнеса и капиталовите пазари, днес компаниите нямат ясни собственици, а група от акционери, които са най-често инвестиционни фондове, предприемачи и дори държави. Всеки от тях притежава по малка чат от компанията и както видяхме по време на икономическата криза, никой не носи отговорност. Ето тук се появява и нуждата от лица, защото за да имаш клиенти трябва да спечелиш тяхното доверие, а то се гради очи в очи, а не с лъскави и напудрени реклами.

В съвременния бизнес, главните изпълнителни директори са водещото лице на една компания. Те трябва да общуват често с медиите и клиентите, не само, за да продават продуктите, но и за да привличат младите и талантливи кадри. Харизмата им е не по-малко важна от професионалните им умения. Ако искат да привличат визионери в своята компания, те самите трябва да бъдат такива и да го демонстрират постоянно. Както виждаме от нашия пример, младите изобретатели са запленени от визионерството и от желанието на Мъск да създава и внедрява иновации и те просто искат да бъдат чат от това. Така че ако иска да привличате млади квалифицирани кадри компанията трябва да бъде максимално отворена и да разполага с лица, с успехът на които кадрите да се самоидентифицират.

Ако не ми вярвате прочетете просто отново отговора на гимназистите, който цитирах: „Искаме да работим за компанията на Илън Мъск, защото той ни вдъхновява“. Прави ли ви впечатление, че те не посочиха името на компанията, в която работи Мъск – Tesla или SpaceX? Популярността на марката вече не създава толкова голяма стойност за новите кадри на пазара на труда. Те се интересуват повече естеството на работата си и това тя да ги вдъхновява, от колкото престижа да работиш за огромна мултинационална компанания като Tesla. Всъщност все по-честа тенденция, която се забелязва е напускането на високоплатени мениджъри от подобни огромни компании и започването на работа в малки и още никомо неизвестни стартиращи компании. Желанието за по-големи възнаграждения се измества, от желанието да развият компания от нулата.

Друго нещо, на което си струва да обърнем внимание в цитирания отговор е факта, че причината поради, която младежите биха работили там е визионерството на лидера способността му да вдъхновява. За по-старото вече поколение като нас, важни фактори щяха да бъдат, възможност за кариерно развитие, добро заплащане, приятелска среда за работа, политика за стимулиране на служителите, сигурност и т.н. За бъдещите кадри това вече не е фактор. Не, защото не е важно, а защото те го смятат за даденост, която би трябвало всяка фирма да предлага. За тях това е базов минимум. Ако вашата фирма не го предлага може би е време да се замислите, защото начинът на правене на бизнес премина на следващо ниво и изоставането тенденциите би имало фатални последици.

Основоположните схващания заложени във всеобхватния труд на Карл Маркс – Капиталът, че инвестицията в работника е погрешна, защото той може да си тръгне и за това основните инвестиции трябва да бъдат правени в машини, които ще създават стойност и след като работника бъде заменен от друг, вече не са актуални. Простата причина е, че дори и капиталистите разбраха, че машините се създават от хората и именно те са най-ценният капитал на фирмата. Ето защо и надпреварата днес е за тези млади мозъци, които ще създадат нашето утре с куп нови продукти и услиги, които пък ще образуват нови пазри за милиарди.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар