4 август 2018 г.

Ние не крадем, ний си взимаме. Tова не е кражба!

Анализ на Христо Христов



Едва ли има някой, който не е чувал тази превърнала се вече в крилата фраза изречена от мургав възрастен ром пред камерите на телевизията. Тя говори много за манталитетa на тази част от населението обитаващо страната ни и отговаря на въпросите защо то не може да бъде интегрирано вече 30 години в нормалното общество. Трябва да признаем и че неграмотността и липсата на каквито и да било морални норми и задръжки, превърнаха ромите в удобен за политиците инструмент, който лесно се манипулира и осигурява комфортна преднина на изборите.

Започвам анализа си с препратка към тази мургава част от обитателите на страната, защото именно обслужването на техните интереси прозира зад нескопосаните идеи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да използва насилствено домовете на населението, за да приютява в тях хора без покрив над главите им. Когато преди няколко седмици се завъртя из медиите стряскащата цифра, че 1,2 млн. жилища не се обитават, всички се оказаха толкова шокирани, че дори и хора работещи от години в имотния бранш не знаеха как да я коментират.

Тези данни се отчитат не от кой да е, а от самата национална статистика, в случая Евростат. В градските райони незаетите жилища са над 650 хиляди (25 на сто от жилищата в градска среда), а в селските райони незаетите жилища са над 560 хиляди или 43 на сто от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са около 250 хиляди.

Тези диспропорции анализаторите обясняват както с намаляване броя на населението у нас през последните години, така и с емиграцията на българите извън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава много жилища и ги прави свободни и необитаеми.

Всъщност зад тези данни обаче стоят някои други фактори, които изменят цялостната картинка. Задайте си въпроса наистина ли при търсене изпреварващо предлагането, в столицата има 250 хил. свободни жилища, които никой не обитава? Зад тази цифра стоят две неща. На първо място това е големината на пазара. Свободният пазар се гради на базата на наличието на избор на потребителя. Ако всички жилища бяха заети на 100%, то как щяхте да се сдобиете със жилищя? Нали все пак трябва да има наличие от свободни имоти, от които вие да изберете, този който отговаря в максимана степен на вашите нужди и изисквания. Ако нямате свободни жилища, то нямате и избор, а това вече не е пазарна икономика, а ни връща в онези отдавна забравени времена, когато за да бъде закупено жилище е трябвало да се иска разрешение от държавата, да се докаже нуждата от него за домакинството и да се чака, докато държавата построи жилище. Тук обаче има и още една особеност, намате право на избор - където ви разпределят.

Друг основен момент в данните е, че те отразяват жилищата, които не е декларирано, че се обитават, но това не означава, че те са необитаеми. Ако отдавате имот под наем, то трябва да заявите това пред държавата и всяка година да заплащате 10% данък на получените приходи от наем. Освен това имате и не лек бюрократичен процес на разнасяне на документи и договори до общината, с които да декларирате, че за вашето второ жилище имате сключен договор за наем и то се оитава от конкретно лице. Когато договорът изтече, трябва да занесете нов. Ако имате нов наемател, това също трябва да се декларира. И разбира се трябва и данъчна декларация да подадете. Всичко това отказва много от собствениците да декларират, че имотът им се обитава. В крайна сметка приходите, които биха получили от наем няма да променят техният стандарт на живот. Така реално няма как те да бъдат идентифицирани от институциите и проверени. Ето как необитаемите имоти всъщност се оказват обитаеми, но това остава извън регистрите и съответно не се отчита от статистиката.

Друг сериозен проблем, който изтъква от Евростат е така наречената пренаселеност. Около 41 процента от българите, или четирима от всеки 10 наши сънародници, живеят в пренаселени жилища. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17 процента, отчита европейската статистика. Зад тези данни също има съществени фактори, които ги изкривяват.

От една страната държавата не може да осигури адекватна помощ на възрастното население в нужда. Ниски пенсии, пренаселени старчески домове и скъпа медицинска помощ са основните причини, поради които все повече хора избират да приютят своите възрастни родители в своите домове. По този начин те могат да се грижат за тях, а разходите на домакинството се разпределят на повече хора. С други думи дори и да има възможност за младите да закупят свое собствено жилище, те не биха поверили родителите си на грижата на държавата, защото тя е минимална и крайно недостатъчна.

От друга страна според логиката на законите би следвало след като отидете да живеете в други жилище под наем, да декларирате това пред съответните институции и да си извадите документ за така наречения временен адрес на пребиваване. Това отново е свързано с обикаляне и чакане по институциите и е толкова бюрократизирано, че на практика се обезсмисля. С други думи преобладаващата част от немателите на жилища всъщност не декларират, че са напуснали домакинството на основното си жилище и така в статистиката се отчита, че те продължават да го обитават, а реално те не живеят там от години.

Най-крещящо този проблем изплува по време на избори и е критичен за избирателите на ДПС. Медиите го нарекоха „големите екскурзии“. Гласоподаватели, които не живеят от години в страната се завръщат, за да гласуват по родните си места, защото реално по лична карта всъщност се водят, че живеят там и там отиват да гласуват. Други проблеми излизаха при местните избори, когато големи групи гласоподаватели се пререгистрират в конкретни населени места, за да подпомогнат с гласа си избора на точно определен кандидат. Спомняте си и за кориозите, че на един адрес бяха регистрирани по 10-20 души.

Всичко до тук показва, че всъщност националната статистика има своите несъвършенства, които трябва да бъдат отчитани адекватно. Вместо от МРРБ да се насочат в тази посока, те се възползват умело от данните и решават да изготвят цялостна стратегия как да насърчат използването на необитаемите жилища. Зад нея обаче прозират нечистоплютни интереси.

Според Малина Крумова зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, общините трябва да имат законова право да се разпореждат с жилищата, които не се обитават от техните стопани и това не било в разрез на Конституцията, която гарантира неприкосновеността на частната собственост. Така щял да се създаде жилищен фонд, който да бъде предлаган на нуждаещи се хора.


Правото на собственост е основно човешко право и е уредено в конституцията. Никъде в стратегията не пише национализация. Просто идентифицираме проблема с празните жилища и търсим начин за решаването му. Ако жилището е празно, защото човек е в чужбина, би следвало да има механизъм, по който общините и държавата да могат да го използват. Една от идеите, които предлагаме, е такива жилища да бъдат предоставени за управление на общината. Подчертавам - управление, а не промяна на собствеността.

От цитраното изказване на г-жа Крумова за един от националните ежедневници личи, че жената или не познава Конституцията и умишлено прави тълкование, което, както в нашето заглавие, заобикаля реалния факт. Правото на частна собственост не се изчерпва само със собственост, а се разпростира и върху нейното управление. Или казано според Конституцията чл. 17 ал. 3 "Частната собственост е неприкосновена.". Според Крумова тук нещата се разминават. За нея няма проблем Вие да сте си собственици на имота, а всъщност с него да се разпорежда друг и то без Ваше желание. Долу-горе по този начи функционира и самата държава. Ние всички сме собственици на парите, които се събират от данъци, но пък нямаме глас в тяхното разпределяне и държавните чиновници. Вие може да искате да се оправи огромната дупка на улицата ви, но пък държавата смята за приоритет да закупи 6 нови мерцедеса с цвят пепел от рози, за нуждите на чиновниците.

Робинхутовската идея на властта дори стига до там, че се прокарват предложения, строителните предприемачи да заделят част от жилищата в своите сгради за социални цели. Това пак според чиновниците не било намеса в пазара на имоти. Ако това се приеме обаче ще срине цените на новите жилища, защото представяте ли си да вземете апартамент, който ще изплащате цял живот в сграда, в която държавата настанява „нуждаещи се“.


Показателен е случаят от преди няколко години със злощастния блок 20 в Ямбол. Панелката, построена през 1988 г., бе с почти изцяло общински жилища, в които тогава са били настанени роми. За 30 години блокът е докаран до бедствено положение от своите обитатели, които с кирки и чукове са разбивали панелите, за да извадят от тях арматурното желязо. Стигна се и до инцидент с малко дете след, който общината предприе мерки за събарянето на опасната конструкция. Според държавната стратегия обаче няма проблем подобни малоимотни хора да бъдат настанени във вашето жилище или в жилището до вас. А това сами се досещате ще отблъсне всеки купувач на недвижим имот от подобни сгради.

Всъщност това прозира иззад уж напръв поглед загрижената за хората без покрив над главата си хора. С подобна стратегия и изменения в закона всъщност ще се даде възможност държавата да настани армия от избиратели в жилищата на хора, които са уж в чужбина и нямат възможност да участват в изборните процеси. За препядствията и километричните опашки при опит да се гласува извън пределите на страната се направиха много журналистически репортажи. Ето как управляващите ще се опитат да създадат нов лост за манипулиране на вота на гражданите в тяхна полза, като използват отново обществени ресурси. А за случаи със злоупотреби с общински имоти Google може да ви разкаже много.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.








Няма коментари:

Публикуване на коментар