27 ноември 2018 г.

Достоверно съдържание, релевантни канали и интегрирани цели – водещи за стойностната комуникация

Новини

Провелата се на 23 ноември във Великотърновския университет конференция на тема „Стойността на комуникациите в дигиталната ера“ изведе на преден план редица проблеми на съвременното общуване в глобален план, като достоверността на медийното съдържание, посланието на различните типове кампании, и сблъсъка на позиции при отделните звена в комуникационната верига. Международно признати професионалисти и учени в областта на комуникациите, местни експерти, бизнес лидери и журналисти обединиха своите гледни точки пред предизвикателството да открият начин за измерване на комуникационната стойност. Днес тя далеч не се изчерпва само до цифрите и обхвата на достигната аудитория.

Големият проблем с фалшивите новини не е това, че някой ги пише, големият проблем е, че някой им вярва.“, сподели вицепремиерът Томислав Дончев в своите приветствени думи при откриването на събитието. Според него създаването на опорни механизми за критично мислене и проверка на истинността на информацията е основният смисъл от провеждането на конференцията. „Светът е интерпретацията, която имаме за него. Всеки може да отстоява и да се бори за собствената си интерпретация, което е най-красивото в дигиталната демокрация“, допълни вицепремиерът. Заместник-кметът на Велико Търново Георги Камарашев и ректорът на Великотърновски университет проф. д-р Христо Бонджолов също се включиха с встъпително поздравление към участниците, гостите и организаторите на събитието, Сдружение „Знание-интензивно развитие“ (KIDA), с основен партньор A Data Pro, и изтъкнаха стойността на такъв тип конференция за региона и утвърждаването му на европейско ниво като център за знание-интензивни услуги.

Изпълнителният директор на Международната асоциация за оценка и измервания на комуникациите (AMEC), Джона Бърк, застъпи най-актуалните достижения при разкриването на комуникационната стойност. Нейната лекция акцентира върху интегрирането на стратегическите барселонски принципи в разработената от AMEC методика и върху необходимостта от предварително съгласуване на организационните и комуникационни цели и съответната им обвързаност с бизнес резултатите. Възгледите и анализа си за най-релевантните за достигане до потребителя канали представи и Владимир Петков, изпълнителен директор на Identrics и CTO на A Data Pro. С Практически семинар на комисията по измерване и оценка към Института по Връзки с обществеността (IPR, САЩ) лекционната част плавно премина в интерактивен и дискусионен формат.

Закономерно, най-съществен сблъсък на позиции се открои при дискусионния панел „Медии срещу бранд журналистика“ в който се включиха главните редактори на „Дневник” и SeeNews, Велислава Попова и Невена Кръстева, както и творческият директор на proof Ангел Искрев, и проф. д-р Илиана Павлова, ръководител на Катедра „Журналистика и ВО“ към ВТУ. Адекватният подбор на подходящите медийни канали и структурираното и достоверно съдържание се отличиха като водещи фактори за успешна комуникация, въпреки принципно различните нагласи и очаквания от двете страни на комуникационната барикада.

Тедненциите и спецификите в общуването по хоризонталата клиент срещу агенция ясно се очертаха във финалния едноименен панел, представени от комуникационните експерти на „Софарма“ АД и Престиж-96“ АД, наред с водещите експерти от PR средите Александър Христов и Ива Григорова.

Конференцията събра повече от 160 гости от цялата страна, с различен професионален и научен профил, студенти от водещи университети, бизнес практици и мениджъри.

Събитието се финансира от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Реализира се с партньорската подкрепа на Международната асоциация за оценка и измервания на комуникациите (AMEC), Института по Връзки с обществеността (IPR), Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, компанията за медийни анализи Perceptica и софтуерния университет СофтУни. Медийната подкрепа за международната конференция е от Капитал, Дневник и See News.

СЖ Експресбанк отчита 34% ръст в броя на плащанията с карти на годишна база


Значителен ръст в ползването на банковите карти през първата половина на 2018 г. отчитат от банковия сектор. По данни на СЖ Експресбанк, за първите шест месеца на 2018 г. средната сума, похарчена на месец с една карта, възлиза на 106 лева, което представлява 28% увеличение в сравнение със същия период на 2017 г. Ръстът при броя на плащания с карти е 34%. От банката отчитат видима промяна в потребителското поведение - през 2018 г. за първи път броят на плащанията с карти надвишава броя на тегленията на пари в брой.

Неразделна част от тази тенденция са нарастващите с бърз темп покупки онлайн, които предоставят повече удобство на клиентите, по-богат избор, както и възможност за по-лесно и ефективно сравнение на цените на стоките и услугите.

Ръстът на електронната търговия обаче води и до по-големи рискове за кибер измами. Затова картовите оператори и финансовите институции непрестанно търсят нови начини, с които да защитят плащанията на потребителите. Едно от най-новите и сигурни решения е 3D динамичен код.

„Един от основните фактори при онлайн разплащания е сигурността. Затова не е случайно, че увеличеният интерес на клиентите към картови разплащания в Интернет се дължи и на наскоро въведената допълнителна сигурност чрез 3D динамичен код“, заяви Боян Дамянов, ръководител „Развитие на картов бизнес“ в Сосиете Женерал Експресбанк.

Регистрацията за услугата се извършва автоматично от банката и е приложима за всички издавани кредитни и дебитни карти. Услугата е напълно безплатна за картодържателите, като единствено е необходимо клиентът да посочи актуален телефонен номер.

С развитието на електронната търговия онлайн плащанията стават все по-разпространени в Европа като цяло. По последни данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), общият брой разплащания по електронен път (с карта, прехвърляне на пари от една сметка в друга, чекове и т. н.) са нараснали с близо 8% за изминалата година и са достигнали 134 млрд.евро. Разплащанията с карта са скочили с над 11% миналата година и са съставлявали над половината от разплащанията по електронен път (52%) спрямо над 37% преди десет години.

Данните за България кореспондират с общоевропейския тренд и дори нарастват с по-големи темпове. За сравнение - Българска Народна Банка отчита 32% ръст на плащанията с карти в интернет за предходната година, а броят на извършените транзакции бележи увеличение от 38%.

21 ноември 2018 г.

Ползвателите на коуъркинг пространства ще се удвоят през следващите 3 години

Новини


Броят на споделените работни (коуъркинг) пространства в глобален мащаб ще нарасне от 14 411 през 2017 г. до малко над 30 000 през 2022 г. по данни на Global Coworking Unconference Conference (GCUC). Това означава, че те ще се увеличават с 16,1% на годишна база. Броят на членовете им ще расте дори по-бързо от броя на пространствата. Прогнозата е използващите коуъркинг места от 1,74 млн. през 2017 г. да надвишават 5 млн. през 2022 година.

Наблюдаваме нарастваща тенденция големите корпорации да се възползват от предимствата на споделените работни пространства. Някои технологични гиганти, като IBM, Microsoft и Verizon, тестват използването на коуъркинг пространства за служителите си, така че да могат да бъдат по-близко и да взаимодействат по-лесно с иновативни стартиращи фирми.“ – сподели Божидар Георгиев, един от основателите на Work&Share.


Подобна тенденция наблюдваме и у нас – компании като Кока Кола, Сосиете Женерал и БАКБ се обръщат към коуъркинг пространствата, заради екосистемата, която изграждат и заради лесния достъп до иновативни идеи и нови таланти. Повечето споделени пространства са фокусирани върху фрийлансъри и малки компании, докато ние осъзнахме, че може да въведем тази концепция и да предложим среда и на по-големи екипи и бързоразвиващи се компании, които имат нужда от гъвкавостта, коятото предлагаме“, допълниха от екипа на Work&Share България.

Пример в световен мащаб в това отношение е WeWork - една от най-големите вериги за коуъркинг пространства в света, която през последната година е увеличила корпоративната си клиентска база с 370%. Към юни 2018 г. корпоративните обитатели съставляват приблизително една четвърт от членовете и приходите на WeWork. Веригата също така създават отделни пространства предазначени специално за клиенти като IBM, UBS и Facebook.

Нарастващата нужда от по-голяма гъвкавост на работното място кара все повече от големите компании да използват споделените работни пространства. Работейки рамо до рамо със стартъпите, те имат за цел да бъдат в крак с новостите, да откриват нововъзникващите тенденции и нови възможности за продажба на услуги.


Според прогнозите на Световния икономически форум, до 2030 г. самонаетите или т.нар. фриленсъри ще съставляват 80% от работната сила. Тази тенденция, съчетана с нарастващата нужда от страна на компаниите за съвместна работа с нови таланти, ще продължи да задвижва търсенето на коуъркинг пространства - бъдещето им изглежда повече от обещаващо. Освен възможностите за различно работно място, те предлагат и изключително широка палитра от събития и обучения, които често се организират предимно за хората, които работят в тях, но има и отворени формати, които допълнително създават възможности за срещи и запознанства.Share

14 ноември 2018 г.

Бул. Витоша се изкачи на 47-о място сред най-скъпите търговски улици


Столичният бул. „Витоша“ се изкачи за поредна година в класацията на най-скъпите търговски улици в света, достигайки 47-о място сред общо 65 пазара в света. Това e най-високата позиция на софийската улица за последните пет години в традиционното проучване Main Streets across the World на консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто стратегически партньор за България е Forton.

Най-популярната търговска дестинация в София се е издигнала с две места със среден месечен наем от 50 евро/кв. м през 2018 г. По този начин Витошка е разменила мястото си с Calea Victoriei в румънската столица Букурещ, която за същия период е паднала от 47-а на 49-а позиция с 47 евро/кв. м среден наем.

Според доклада на консултантската компания търговията в България и Румъния се разраства благодарение на силния икономически ръст. Това поставя централните улици в София и Букурещ в добри позиции, макар шопинг центровете и ритейл парковете да ги изместиха като места за търговия.

В София бул. „Витоша“ се радва на постоянен интерес за отваряне на нови магазини и заведения през последните години. Това е и в основата на ръста на наемите, който наблюдаваме, особено при локации с по-добра видимост и търсените от търговците по-големи квадратури“, коментира Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman &  Wakefield Forton.

Според него фактори като електронната търговия и бързо модернизиращия се начин на пазаруване не променят стремежа на потребителите към общуване и преживяване. Това, заедно с нарастващия поток от туристи в София, определя и трайното присъствие на централните улици в микса от локации за търговците, допълни Иван Граматиков.

В Европа най-скъпата улица за поредна година е New Bond Street в Лондон с месечен наем равняващ се на 1339 евро/кв. м. В световен план Лондон е на трета позиция след Upper 5th Avenue в Ню Йорк и Causeway Bay в Хонконг. Азиатският мегаполис измести Ню Йорк за първи път от 5 години и стана най-скъпата търговска дестинация с месечен наем равен на 2050 евро/кв. м. Като основна причина от Cushman & Wakefield посочват завръщането на китайските туристи и нарастващите продажби на луксозни стоки, бижута и часовници.

В Топ 10 на търговските улици попадат и Avenue des Champs Elysees в Париж с наем от 1166 евро/кв. м, както и Via Montenapoleone в Милано с 1466 евро/кв. м. Двете търговски улици заемат съответно четвърта и пета позиция в класацията на Cushman & Wakefield. Най-скъпата търговска зона в Азия е Ginza в Токио със среден наем от 936 евро/кв. м. На последните места са търговските улици в Африка и Латинска Америка със средни наеми от 15-25 евро/кв. м месечно.

В глобален план търсенето на добри локации продължава, поддържано от стремежа на търговците да са по-близо до клиентите си и да им предложат цялостно преживяване“, коментира авторът на проучването Дарън Йейтс, който оглавява проучванията на пазара на търговски площи за Европа, Африка и Близкия Изток в Cushman & Wakefield.

Макар и трендовете да не са едни и същи в глобален план, на различните пазари има и много сходни тенденции. Най-забележимите сред тях са възходът на онлайн търговията, използването на много канали за продажба, както и значителните инвестиции в дизайна на обектите. В търговията развитието на технологиите не само разбива традиционните модели, но и помага на бизнеса по-добре да разбере клиентите си и да подобри обслужването и цялостното преживяване във физическите обекти.

Проучването Main Streets Across the World се провежда от Cushman & Wakefield за 30-и път, като проследява движението на наемните цени на 446 търговски улици в 65 страни по света.


12 ноември 2018 г.

Столична община сключи най-голямата по обем лизингова сделка за доставка на автобуси в страната


Най-голямата по обем лизингова сделка за доставка на автобуси в страната беше сключена между Столична община и Сожелиз България ЕООД. Търгът е спечелен от дъщерното дружество на Сосиете Женерал Експресбанк, в партньорство с MVB Truck&Bus Bulgaria (официален представител на MAN Truck & Bus AG) и е с 8-годишен период на финансиране. Сумата на лизинговия договор възлиза на над 40 млн. лева. Водещо обстоятелство за Сожелиз при отпускането на лизинг за толкова дълъг период е ключовата роля на Столичен Автотранспорт при осигуряване на цялостната транспортна схема в София, стабилното финансово състояние на принципала – Столична Община, както и вида на финансираните активи.

Считаме, че с настоящия лизингов договор стартираме едно дългосрочно партнъорство със Столична община, което ще е от полза за всички страни и ще предостави на жителите на София модерни транспортни средства с изключително ниски нива на вредни емисии. Ще сме много щастливи да работим заедно и занапред по такива важни за града проекти.“ – сподели Борислав Петков, управител на Сожелиз България.

Основен аргумент в подкрепа на сделката са дългогодишните партньорски отношения между Сожелиз България ЕООД и MVB Truck & Bus Bulgaria. Важна част от договора са

гаранционното и сервизно обслужване на автобусите. MVB Truck&Bus Bulgaria има вече спечелен търг за автобуси за Столичен Автотранспорт и обслужват доставените по предходната обществена поръчка 126 бр. съчленени газови автобуса.

Новите съчленени 18-метрови автобуса с двигатели на природен газ, модел MAN Lion’s City G пристигат в София в началото на 2019 година. Те са част от програмата за развитие на транспорта и подобряване на качеството на атмосферния въздух на Столична община.

MAN Lion‘s City G са добре познати на жителите и гостите на Столицата с характерния за автобусите бял цвят със зелени листа. Очакваните автобусите са нископодови, със задно разположени двигатели, работещи на сгъстен природен газ (CNG). Двигателите отговарят на еконормите Евро-6, предавателната кутия е автоматична с вграден ретардер за забавяне на движението, с климатизация в пътническия салон и кабината на водача, с механична рампа за качване на колички за трудноподвижни лица и майки с детски колички, със система за накланяне на автобуса на спирки и със звуков и светлинен сигнал при затваряне на вратите. Бутилките за газ ще са от композитни материали, съобразени с последните европейски изисквания.

Обновяването на автобусния парк с нови превозни средства е гаранция за намаляване на шумовите и праховите замърсявания. Счита се, че за големите градове, качеството на въздуха е по-важно от глобалното затопляне т.е. първият приоритет са мерките за намаляването на такива емисии, като NOx, NO2 и фини прахови частици, като София е част от мрежата на световните столици, които работят за намаляване на вредните емисии. С изпълнението на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община, се цели намаляване на емисиите на СО2 с до 20% до 2020 година.

6 ноември 2018 г.

HeleCloud с прогнозен ръст от 400% на годишния оборот за 2018

Новини

HeleCloud, технологичният консултант в AWS (Amazon Web Services) платформата и доставчик на услуги за управление, се развива с бързи и стабилни темпове. Само за две години от създаването си, тя се нарежда сред претендентите за водеща европейска консултантска компания за облачни услуги и доставчик на услуги за управление.

HeleCloud в цифри:

  • Очаква се оборотът на компанията за 2018 да надхвърли четири пъти миналогодишния.
  • През 2018 год. в HeleCloud са наети 42 нови души, като се планира до края на годината екипът да се разрасне до 60. Ръстът на служителите е четирикратен спрямо предходната година.
  • Компанията има повече от 40 клиента и партньора от САЩ и шест държави от Европа, Близкия изток и Африка. Екипът й е работил по 35 проекта.
  • HeleCloud е партньор на шест международно и национално признати организации – AWS (Amazon Web Services); BGF (British Growth Fund); HashiCorp; ITC Secure Networking; Velostrata; Британско-българската бизнес асоциация (БББА).
  • Близо 80% от експерт-консултантите на HeleCloud са базирани в България.


Екипът на HeleCloud извървя труден, вълнуващ и удовлетворяващ път, изпълнен с много предизвикателни проекти от създаването си през 2016 г. За две години успяхме да съдействаме на повече от 40 клиента и партньора да изградят своята облачна среда, създадохме приложения и системи, които да подкрепят успеха им и да повишат конкурентоспособността им. Привлякохме някой от топ талантите в Европа и се превърнахме в една от най-бързо развиващите се консултантски компании за облачни услуги и доставчици на услуги за управление в Европа и света“, каза Добромир Тодоров, главен изпълнителен директор на HeleCloud.

В портфолиото на HeleCloud се нареждат клиенти като Viber, Endel, NEX Group и Zopa. Компанията е реализирала проекти за организации от финансовия, телекомуникационния и институционалния сектор.

HeleCloud беше компетентен, гъвкав и доверен партньори за Viber. Ние препоръчваме услугите им на организациите, които имат желание да повишат сигурността на облачните си системи“, споделя Амир Иш-Шалом, главен архитект, Viber.

През октомври HeleCloud обяви инвестиция от 2 млн. британски паунда, която получава от водещия фонд BGF. Зад него стоят банки като Barclays, HSBC, Lloyds, RBS и Standard Chartered.

1 ноември 2018 г.

Банковата система през Q3, 2018 г. - Големите стават по-големи

Анализ на Христо Христов

Изминалото тримесечие се оказа динамично от гледна точка на новини около банковата система. Определено най-значимата бе обвързването на присъединяването на страната към еврозоната с предварително присъединяване към Банковия съюз и поставяне на банките в България под надзора на ЕЦБ. А за да се случи това, банките трябва да преминат през нов процес на проверка на качеството на активите. Това би трябвало да се случи до средата на следващата година като се вземе под внимание финансовото състояние на банките към края на 2018 г. Все още обаче няма конкретна яснота дали методологията от предходния преглед на качеството на активите ще се запази или ЕЦБ ще поиска тя да бъде променена. Въпреки натрупаната инерция в банките от последната година, от данните за третото тримесечие може да се забележи, че те са започнали своята подготовка за счетоводното упражнение. Тъй като петте най-големи банки в страната концентират в себеси пазарен дял от над 50%, то логично може да се очаква, че интересът на ЕЦБ би бил насочен именно към тях. За сравнение останалата част от пазарните дялове по различните сегменти се поделя между другите 21 банки.

Друга новина, която бе оповестена през летните месеци бе придобиването на местното поделение на френската СЖ Експресбанк от унгарската ОТП, която в страната е собственик на Банка ДСК. Сделката би подсилила значително водещите позиции, които има ДСК по отношение на кредитирането и би я направила най-голямата банака по активи в страната. Към момента обаче сделката все още не е преминала задължителните одобрения от надзорните институции.

Данните за състоянието на банковата система оповестени от БНБ показват, че през третото тримесечие на годината основно доминиращи на пазара са петте най-големи банки по активи в страната: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Първа инвестициоционна банка (Fibank) и Юробанк България (Пощенска банка). Те съставят така наречената първа група от банки в системата. В края на септември 2018 г. активите на банковата система достигат 103.2 млрд. лв., като нарастването им спрямо юни 2018 г. с 3.1 млрд. лв. (3.1%) е формирано основно от ръста в обема на отпуснати кредити. С най-голям прираст на активите си са споменатите по-горе банки. Те доминират и в останалите сегменти на пазара.

Брутните кредити и аванси нарастват с 2.7 млрд. лв. (3.2%) спрямо края на юни. Отпуснатите кредити за бизнеса и домакинствата нарастват за тримесечието със съответно с 537 млн. лв. (1.6%) и 375 млн. лв. (1.8%). При потребителските и ипотечните кредити това е първото тримесечие за годината, в което пазарната статистика не е изкривена от събития имащи еднократен ефек, ето защо тримесечните ръстове на портфейлите нямат значителни отклонения от тези реализирани година по-рано.

Тук е мястото да припомним, че през първото бе регистриран ръст на жилищните кредити от 468 млн. лв. Обем, който не бяхме виждали от пика на пазара преди 10 години. Този ръст обаче се дължеше в основата си част на преструктуриране на ритейл портфейла на Райфайзен банк, която преквалифицира част от своите потребителски кредити като ипотечни (вероятно поради техният голям обем и наличие на обезпечения). Изключвайки този еднократен ефект виждаме, че ръстът през първото тримесечие при жилощните кредити е далеч по-скромните 182,5 млн. През третото тримесечие ръстът на отпуснатите жилищни кредити е 265 млн. лв. като година по-рано той е възлизал на 185 млн. лв. В сравнение с предходното тримесечие обаче имаме забавяне в приръста като тогава той е възлизал на 304,5 млн. лв.

Тримесечен ръст на жилищните кредити (в хил. лв.)
Източник: БНБ

При потребителското кредитиране също бяхме свидетли на еднократни събития, които изкривяваха общите пазарни данни. През първото тримесечие на годината преквалифицирането на кредити от страна на Райфайзенбанк изведе общата пазарна статистика до отрицателни стойности, а в края на юни данните на БНБ отчетоха ръст от 888,6 млн. лв. в обема на потребителските кредити. Той обаче се дължеше почти изцяло на включването на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. в общите банкови данни. Ако извадим влиянието на големината на нейния портфейл виждаме, че ръстът на потребителските кредити за второто тримесечие е бил в размер на близо 260 млн. лв. През тртото тримесечие ръстът е в размер на 186 млн. лв. като тук също статистиката отчита забавяне на тримесечна база. Това обаче по-скоро може да се отчете не като начало на негативна тенденция, а на цикличност като подобно движение се наблюдава и през предходните 2 години. С най-голям обем на новоотпуснати потребителски кредити през третото тримесечие могат да се похвалят ОББ с ръст от 230 млн. лв., Банка ДСК с ръст от 180,7 млн. лв. и ПИБ с ръст от 128 млн. лв.

Тримесечен ръст на потребителските кредити (в хил. лв.)
Източник: БНБ

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за периода януари – септември 2018 г. са 348 млн. лв. (при 549 млн. лв. година по-рано). Въпреки че тук се отчита спад на годишна база трябва да отбележим, че към средата на годината те са били минималните 12,8 млн. лв. Този рязък завой, който правят банките не се дължи на внезапно влошаване на икономическата ситуация в страната, а на подготовка за предстоящите стрестестове.

При кредитирането на бизнеса също се отчита отчетлив ръст като за третото тримесечие общият портфейл е нараснал с 1,6%, а за последните 12 месеца ръста е с 3,9%. Банките отпуснали най-голям обем кредити към бизнеса през последното тримесечие са Уникредит Булбанк, Fibank (Първа инвестиционна банка) и Райфайзенбанк.

Ръст на корпоративните кредити по банки за периода юни – септември 2018 г. (в млн. лв.)
Източник: БНБ

В края на септември банковата система реализира най-голямата си до този момент печалба в размер на 1,2 млрд. лв. Ръстът спрямо предходната година е с 40%. Този внушителен ръст обаче се дължи на еднократни събития и се обуславя главно от Уникредит Булбанк, ОББ и БНП Париба Пърсънъл Файненс. Италианската банка получи еднократни приходи по отношение на преразпределение на натрупана печалба от дъщерните си дружества като дивиден в размер на 115 млн. лв. Това доведе до увеличение на печалбата й от 208 млн. лв. в края на септември 2017 г. на 334,7 млн. лв. в през тази година. Ситуацията при ОББ стои по малко по-различен начин. Банката реализира загуба от 81,4 млн. лв. година по-рано. Тя се дължеше на отписване на голям пакет лоши кредити поради сливането й със Сибанк. През тази година банката вече оперира в нормален за нея ритъм и реализира печалба в размер на 135,6 млн. лв. БНП Париба Пърсънъл Файненс пък бяха включени в отчетната статистика през предходното тримесечие като тяхната печалба не е фигурирала в общите данни за 2017 г. Към кря на септември тя възлиза на 32,9 млн. лв.

Стабилизирането на лихвите по кредитите логично се пренесе и в стабилизране на приходите на банките от лихви като към края на третото тримесечие те са в размер на 2 264 млн. лв. и реализират минимален спад от 1,4% в сравнение с година по-рано. Приходите на банките от такси пък достигат 920 млн. лв. и реализират ръст за последните 12 месеца от 8,1%.

През тримесечието продължава тенденцията към намаление на размера и на дела на необслужваните кредити и аванси. В края на септември брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 7396 млн. лв. (при 7702 млн. лв. към 30 юни 2018 г.), като делът му в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 8.5% (при 9.1% в края на юни).


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.