17 юли 2019 г.

Как социалните мрежи превърнаха свободата на словото в бизнес

Анализ на Христо Христов

Снимка: Erin E. McCarthy

Безспорно появата на социалните мрежи бе явление след, което животът ни вече не бе същия. Причините, довели до възхода им могат да се сведат до най-общо две. От една страна те успяха да трансформират комуникацията между хората и да я впишат в новата дигитална реалност, която превзема все по-голяма част от живота ни. От друга страна, дадоха свобода не просто за себеизразяване на всеки индивид, но и възможност неговите послания да стигнат до повече хора. По този начин социалните мрежи се превърнаха в платформа, която изстреля свободата на словото и възможността да получаваш и създаваш информация до нови висоти.

Именно фактът, че те бяха място, в което всеки потребител може да създава, разпространява и търси информация ги направи притегателни за мнозина. Те еволюираха бързо от ново интерактивно средство за комуникация и връзка между потребителите, до пространство, в което всеки може да намери всичко необходимо.

По това време блоговете все още не бяха чак толкова популярни, но уверено си проправяха свoето място под слънцето. Социалните мрежи им дадоха невероятната възможност съдържанието в тях лесно да достига до голям брой потребители. Темите бяха всеобхватни и варираха от представянето на ежедневието на авторите им до професионални политически или финансови анализи.

Традиционните медии към онзи момент често пропускаха теми, които ставаха все по-важни за обществото. Те акцентираха основно на информация вълнуваща масата, а останалата просто минаваше под повърхността. Именно блоговете показаха, че обществото вече не се вълнува просто от политика и спорт, а има много други теми, които предизвикват интереса на критична маса от хора, но за медиите от една страна тази маса бе твърде малка, а от друга по някога не разполагаха и с експерти по темите. Дори и по теми, които предизвикват масов интерес, авторите на блоговете предлагаха алтернативна гледна точка. Не е тайна, че публичните коментатори в България са обособени за медиите в една група, в която трудно може да проникне ново лице или мнение. Затова и все по-често се изпада в ситуация, че един коментатор гостува по една и съща тема в един и същи ден в 2-3 телевизии или радиа и междувременно дава интервюта за онлайн и печатни медии. Разбира се, ясно е, че няма как във всяка медия да каже по нещо различно за разглежданата тема. Ето защо определено информационният поток имаше крещяща нужда от нови създатели на съдържание, показващи нови гледни точки.

Преди около 10-тина години популярността на блоговете като алтернативни канали за информация повдигна и дебат дали те няма да заменят традиционните медии. В основата си той бе породен от факта, че традиционните медии изискват сериозни приходи, за да могат да съществуват, а това лесно ги поставя в икономическа зависимост от техните рекламодатели. Свободата на словото при тях бе под въпрос, защото никоя не се осмеляваше да критикува или публикува неприятни новини за свои рекламодатели. Появи се и един друг още по-порочен бизнес модел на политическа пропаганда чрез разпространение на удобни новини и умишлено подминаване или омаловажаване на сериозни нелицеприятни за властта теми.

На този фон създателите на съдържание като блогърите изглеждаха значително по-свободни да изразяват мнение и да правят критични анализи, защото за тях това бе средство да изразят себе си, а не инструмент за правене на бизнес, от който зависят техните жизнени доходи.

Тук трябва да отворя една скоба и да поясня какво точно имам предвид под термина „създатели на съдържание“. Блогърите са само една малка част от тях. Към тази група спадат и влогъри, лидери на мнение, автори на групи в социалните мрежи и други полагащи усилия, за да намерят, обработят и предоставят, качествена и оригинална информация на потребителите. Ето защо по-надолу в текста ще обобщавам всички тях с термина „създатели на съдържание“.

Нарастващият интерес към авторите на съдържание обаче провокира и интерес към тях от страна на рекламодателите. Те започнаха да изграждат успешни партньорства и в малките им онлайн пространства да се появяват положителни ревюта и препоръки за определени продукти и услуги или компании.

На този етап обаче единици от тях успяха да превърнат хобито си в бизнес, който да им носи достатъчно приходи, за да могат да се издържат от него. Разбира се, някои от тях загубиха и своята тежест сред аудиторията си в момента, в който започнаха да я облъчват с рекламни послания. Други пък бяха нещастни, че рекламодателите не им обръщат внимание и започнаха агресивно да атакуват по-популярните лица или просто да изнудват рекламодателите със създаването и разпространяването на негативно и манипулативно съдържание за тях и техните продукти.

Докато течеше този етап от еволюцията на алтернативно създаване на съдържание, социалните мрежи също започнаха да се развиват и да търсят начин да получават по-голяма икономическа изгода от факта, че са събрали голям брой потребители на едно място. Все пак, за да съществуват те се нуждаят от инвеститори, а инвеститорите се интересуват от приходите, които те могат да генерират. Желанието им за по-голяма възвръщаемост не можеше да се задоволи с обикновени рекламни банери и съобщения. Ето защо социалните мрежи започнаха да разглеждат възможностите за нови приходи от съдържанието в тях създавано от потребителите.

И тук идва сблъсъкът на социалните мрежи със свободата на словото. До този определен момент те предоставяха свободно своята платформа за изразяване. Медиите и създателите на съдържание се възползваха от възможностите да сегментират и обединят в отделни групи хората, които смятат, че информацията, която те създават е интересна и полезна за тях. Така всеки си направи своя фен-страница и започна да набира последователи. Всяко съдържание, публикувано в страницата, се показваше веднага на екраните на техни последователи. Променената бизнес политика на социалните мрежи обаче започна да използва това като източник на приходи. От най-голямата социална мрежа – Facebook, обясниха тази си промяна в политиката с лаконичното:
Има компании, които правят бизнес и печелят пари чрез нас, считаме, че е редно Facebook да получава част от тези приходи.
Така, независимо колко голяма е аудиторията на конкретна фен-страница, то информацията, публикувана в нея, започна да достига до минималните 5% - 10% от всички. Ако желаете тази информация да достигне до по-голям кръг от потребители, трябва да се заплати определена такса за спонсорирано разпространение на съдържание.

За една медия с изграден бизнес модел и приходи, тези такси не са чак толкова голям проблем въпреки че те се увеличават непрекъснато през последните години. Но за обикновен създател на съдържание подобни такси са демотивиращи, за да продължава да прави това, което иска като хоби, защото трябва сам да го финансира.

Също така електроните алгоритми, които използват все повече мрежи акцентират над реакциите на потребителите спрямо определена новина. Ако тя се споделя или харесва от повече хора, те увеличават обемът на потребителите, до които тя достига. Целта е чрез този метод те освен да получават средства за разпространение, но и да не пропускат уж важните новини.

Друг акцент в работата на машините е активността на самия потребител. Ако той е много често активен, дори спокойно можем да кажем хипер-активен, неговите послания ще достигат до по-голяма аудитория. Това принуждава създателите на съдържание да не акцентират толкова на качеството му, а на неговото количество. Ето защо много често през екрана на всеки преминават снимки с кученца, котенца, цветенца или дечица. Или пък снимки на изгреви и залези пожелаващи ни страхотен ден или лека нощ.

По този начин свободата на словото бе умело обяздена от социалните мрежи и превърната в бизнес. Не зависимо колко важна или полезна е информацията, която някой е създал и споделил с останалите, то за да достигне тя до тях, трябва да се плаща. Този модел обаче работи услужливо за всеки, който иска да подмени някаква информация или да манипулира общественото мнение в една или друга посока. Просто си плаща и това, което иска да каже излиза на екраните на потребителите. Така у не толкова наблюдателните от тях се насаждат определени целенасочени внушения. Нищо чудно, че в тази среда избуя плевелът на фалшивите новини.

Случаят с Кеймбридж аналитика бе показателен за това, че ако някой събере и систематизира публична информация за поведението на потребителите, може успешно да изгради стратегия за отправяне на специфични послания към определени групи, които да променят тяхната гледна точка по съществено важна тема. И всичко това лесно и с повече пари можеше да се осъществи най-голямата социална мрежа – Facebook. Шокът от това дойде не толкова от деянието, защото в него нямаше нищо нарушаващо законите и правилата, които бяха установени, а от факта, че опасностите за свободата на словото в социалните мрежи, за които до този момент само се говореше теоретично, се превърнаха в реалност. Но какво от това?

Очаквайте следващата седмица продължението на анализа, което ще акцентира на това как създателите на съдържание изпаднаха в зависимост от социалните мрежи и капана на техния бизнес модел, в който попаднаха. Ще се опитам да дам отговор и на въпроса защо качественото съдържание бавно започна да изчезва и да се подменя с рекламни послания и гротескна показност.  Разбира се, темата от този анализ също ще бъде доразвита, защото тя е неразделна част от трансформацията на съдържанието.

Можете да прочетете също така и други публикации по темата:




Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

8 юли 2019 г.

Лидл България ще постигне 100% рециклируемост на пластмасовите опаковки на продуктите собствена марка до 2025 г.

Новини

Лидл България си поставя за цел до 2025 г. пластмасовите опаковки на продуктите собствена марка да бъдат изработени изцяло от материали, които са 100% рециклируеми. Ангажиментът е част от дългосрочната стратегия на компанията по отношение на опазването на околната среда и конкретно намаляване на количеството използвана пластмаса.

Усилията на търговската верига, както на глобално, така и на национално ниво, са насочени към постепенно намаляване на опаковъчните материали и постоянно подобряване на възможностите за рециклиране.

От стъпването си на българския пазар Lidl следва ясна стратегия за намаляване на своето въздействие върху околната среда. Това е видимо не само от начина, по който строим магазините си, но и в създадените работни процеси, свързани с дейността на компанията. През 2018 година поставихме още по-силен фокус върху грижата за природата - насочен към намаляване на използваната пластмаса. С предприетите мерки от обявяването на целта до днес в Лидл България спестяваме над 40 тона пластмаса на годишна база. В допълнение ще спестим още 34 тона пластмаса на годишна база само след прекратяване продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба, планирано за края на 2019 г. С поставянето на тази нова амбициозната цел ние вярваме, че ще постигнем още по-добри резултати в грижата за околната среда“, сподели Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Компанията вече отчита и първите резултати от друга амбициозна цел, която обяви през миналата година - 20% намаляване на използваната пластмаса при продукти собствена марка до 2025 г.

Сред конкретните мерки довели до оптимизирането на количеството използвана пластмаса е намаляване на теглото на различните тарелки за прясно месо с до 11%. Така на годишна база Лидл България спестява над 37 тона пластмаса. Промяна в продуктовия дизайн на опаковката пък редуцира използваната пластмаса с до 26% при четири вида ядки под собствена марка Alesto, което води до спестяване на близо 250 кг пластмаса годишно.

Друг пример са био бананите, при които компанията цялостно премахна единичната опаковка, като я замени с бандерол. Резултатът от тази мярка възлиза на 630 кг по-малко използвана пластмаса на годишна база.

При процес по оптимизация на перилни препарати Formil компанията спестява още около 2,5 тона пластмаса годишно. Това се постига чрез повишаване на концентрацията на перилния препарат, което съдейства за намаляване на обема и съответно опаковката. Важно е да се отбележи, че броят изпирания остава непроменен.

Всяка промяна в опаковката се извършва при спазването на най-висок стандарт за безопасност на продукта.

25 юни 2019 г.

Най-малко 10 международно признати български компании ще използват технологиите на изкуствения интелект до 2021 г.

До 2021 г. ще има най-малко 10 международно признати български компании, използващи технологиите на изкуствения интелект. Взети заедно, тези компании ще имат повече от 500 души персонал и общ годишен оборот от над 50 млн. евро. Това са част от изводите в доклада „Екосистемата на изкуствения интелект в България“, изготвен от независимия доставчик на бизнес новини и анализи за Югоизточна Европа SeeNews в сътрудничество с международната компания за иновации Vangavis.

Целта на този задълбочен доклад е да постави България на глобалната карта за решения и технологии, използващи изкуствения интелект (Artificial Intelligence - AI), и да подчертае значението, което страната и нейните експерти могат да имат за сектора.


Докладът е изготвен въз основа на данни от периода 2015-2018 г. Данните сочат, че все повече компании в България предпочитат и въвеждат технологии на база AI. Идентифицирани са общо 47 компании, от които 15 национални или международни корпорации и 32 стартъпи. В България се наблюдава разрастваща се бизнес екосистема, в която изкуственият интелект играе основополагаща роля - почти 30% от включените в изследването компании са създадени в периода 2016-2018.
Разрезът по индустрии показва, че основните решения в България са предназначени за няколко основни сектора, сред които търговията на дребно, финансите и медиите. Здравеопазването е една от сферите, в които технологиите на изкуствения интелект могат да намерят отлично приложение.

Докладът представя и перспективите пред пазара на труда в сферата на изкуствения интелект и за намиране на IT специалисти в България. Тези технологии няма да доведат до безработица, смятат експерти от българските компании A Data Pro и Identrics. Напротив, приложението на изкуствения интелект ще повиши интелектуално предизвикателните и аналитични възможности за високообразованите професионалисти, но ще има негативен ефект върху пазара на труда за нискоквалифициран персонал, изпълняващ еднообразни дейности.

България, със силния си IT сектор, има потенциала да се превърне в ключов играч на AI пазара, сочи докладът. Към момента специалистите по изкуствен интелект в страната са около 500. Макар че гледат позитивно на прилагането му, компаниите предпочитат да видят примери на създадени вече продукти, използващи новата технология, преди да вземат финално решение за внедряването ѝ в своя бизнес модел.

Компаниите, развиващи това технологично направление в портфолиото си, засилват сътрудничеството си и с университетите, за да могат да намерят необходимите им специалисти, или развиват програми за квалификация на собствените си кадри.

Докладът „Екосистемата на изкуствения интелект в България“ („Artificial intelligence ecosystem in Bulgaria“) на SeeNews и Vangavis е достъпен за нуждите на бизнеса онлайн и е безплатен.

24 юни 2019 г.

Онкологичният център в Бургас с нова сграда и високотехнологично оборудване, финансирани по инициатива JESSICA

Новини

Комплексен онкологичен център (КОЦ) – Бургас, Регионален Фонд за Градско Развитие АД и Експресбанк АД сключиха договор за финансиране по инициатива JESSICA за изграждане на отделение по нуклеарна медицина и брахитерапия, и закупуване на модерно медицинско оборудване. Инвестицията в размер на 7 334 000 лева се предоставят по равно от Регионален Фонд за Градско Развитие АД и Експресбанк АД.

Финансирането ще се използва за строителството на нова двуетажна сграда, локализирана до Диагностично консултативния център на КОЦ-Бургас. В нея ще бъде разположено отделението за нуклеарна медицина, за което по проекта ще бъдат закупени и SPECT-CT и PET-CT. С финансирането ще се осигури и автоматизирана терапевтична система за брахитерапия - основен метод на лъчелечение, който до този момент не се прилага в „КОЦ – Бургас” ЕООД и в по-голямата част от болниците в България. Характерното за него е, че източникът се поставя в близост, контактно до туморния процес и е възможно най-щадящия и високо ефективен метод за лечение, приложим при всички видове онкологични заболявания. „КОЦ – Бургас” ще започне приложението му при гинекологични, кожни тумори, рак на млечната жлеза, както и при рак на простатата.

От КОЦ-Бургас поясняват още, че нуклеарната медицина използва за диагностика и лечение открити радиоактивни изотопи, които намират приложение във всички области на медицинската практика – в онкологията, вътрешните болести, хирургия, нефрология, урология, ендокринология, хематология, лъчелечение и т.н. По разпределението на радиофармацевтиците в тялото, може да се определи не само формата и размера, но и функционалното състояние на различни органи. Широко се използват т.нар. хибридни образни методи – Еднофотонна емисионна томография, комбинирана с компютърен томограф /SPECT-CT/ и позитронна емисионна томография, комбинирана с компютърен томограф /PET-CT/, при които се комбинират качествата на различни образни методи.

Общият брой регистрирани болни с онкологични диагнози за 2019-а година в „КОЦ-Бургас” ЕООД са 31815 души, а новозаболелите само за 2018-а година са 2625 души. Към момента, пациентите на територията на Югоизточна България нямат възможност да извършват изследвания с PET-СТ. Най-близо такова изследване може да бъде извършено във Варна и Пловдив.

Обновлението на КОЦ-Бургас с финансиране по ициатива JESSICA ще осигури по-адекватна и ранна диагностика на заболяванията, което от своя страна ще доведе до още по-успешното лечение на пациентите и напълно ще затвори цикъла на обслужването им в здравното заведение.

20 юни 2019 г.

Глобалната пазарна стойност на колаборативните роботи се очаква да достигне 12,3 милиарда долара през 2025 година

Новини

Глобалният пазар на колаборативни роботи (коботи) ще се увеличи рязко през следващите години. До 2025 г. се очаква инвестициите в тази област да нараснат повече от 20 пъти – от 373 милиона долара до 12,3 милиарда долара. Пазарният им дял нараства поради непрекъснатите изисквания на предприятията за автоматизация, но и заради недостига на кадри на пазара на труда на глобално ниво. Тази тенденция е ясно илюстрирана във вече публикувания анализ на пазарните данни, направен от световната компания за пазарни анализи на малки и средни предприятия Markets and Markets.

Колаборативният робот е едно по-многостранно и по-гъвкаво решение от традиционния индустриален робот. Тази нова продуктова категория на роботиката беше въведена за първи път през 2008 г. от Есбен Остергаард, съосновател на датската иновативна компания Universal Robots. Желанието на Остергаард е било да направи технологията на роботите достъпна за всички компании, независимо от техния размер. Той разработва малки, лесни за употреба, гъвкави и икономични роботи, с които човек може да работи безопасно в непосредствена близост. Днес все повече компании по света използват роботи за автоматизиране на производствените си процеси. Международната федерация по роботика (IFR) разглежда развитието на колаборативните роботи като една от най-важните технологични тенденции, които ще формират този пазар в бъдеще.

Защо коботите са толкова атрактивни за бизнеса? За малките и средни предприятия, за които придобиването на традиционни промишлени роботи е твърде голяма инвестиция, коботите са достъпна алтернатива. В същото време тези устройства са много по-удобни за ползване и по-лесно се интегрират в съществуващите работни процеси, без необходимост от скъпо обновяване на производствените помещения. От решаващо значение е и безопасността при работата с коботите – те могат да работят в непосредствена близост до своите колеги хора, които от своя страна имат възможност да се съсредоточат върху много по-творчески задачи.

Колаборативните роботи са все по-често търсено решение за индустриална автоматизация най-вече заради ниската им покупна цена, което ги прави достъпни за малките и средни предприятия. Освен това възвръщаемостта на инвестициите е много бърза”, обяснява Павел Безуцки, търговски директор за Централна и Източна Европа в Universal Robots.

Нарастващ пазарен дял на коботите

Според новия анализ на Markets and Markets "Пазарът на колаборативни роботи спрямо капацитета на товаримост, индустриалното им приложение и географската рамка - глобална прогноза до 2025 г." ("Collaborative Robot Market by Payload Capacity, Industry Application, and Geography - Global Forecast to 2025"), се очаква тенденцията за растеж на пазара на коботи да продължи да се увеличава. Според данните размерът на пазара ще нарасне от 710 милиона долара през 2018 г. до 12,3 милиарда долара до 2025 г. Всяка година пазарният сегмент на колаборативните роботи нараства средно с 50,31%. Анализаторите обясняват този забележителен растеж главно с безспорните предимства на коботите, между които, наред с множество други неща, са добрата цена и бързата възвращаемост на инвестицията, които са от особена важност за малките и средни предприятия. Високият интерес към колаборативните роботи се дължи и на нарастващото ниво на автоматизация във всички отрасли, което е пряко свързана с индустрия 4.0.

Инвестиционно развитие на колаборативните роботи (млн. долари)


В днешно време много типове индустрии се интересуват от използването на коботи – от такива в сектора на преработката на храни до такива в сферата на управлението на складови помещения и опериращи в традиционното промишлено производство. Коботите са леки, удобни за преместване и служителите могат лесно да ги програмират, за да извършват необходимите задачи”, казва Павел Безуцки.

Настоящата ситуация на пазара на труда е един от ключовите фактори, мотивиращи фирмите да намерят нови начини за автоматизиране на производството и оптимизиране на процесите. По данни на Националния статистически институт, равнището на безработица в България за първото тримесечие на 2019 г. е 5,1%, но пазарът все още е изправен пред недостиг на работна ръка, особено в малкия и средния бизнес, поради демографската криза, пред която е изправена страната.

Според пазарни анализатори тенденцията към все по-мащабна частична или пълна автоматизация на промишлените дейности и операции ще се задържи и в бъдеще. И въпреки че автоматизираните системи предлагат преимущества предимно на големи индустриални предприятия – ефективна производителност, оптимизация на разходите за труд и повишена оперативна предвидимост – все повече малки и средни по големина компании инвестират в такива технологии. Коботите могат да бъдат важен елемент за запълването на този дефицит.

18 юни 2019 г.

Какво казва САЩ с назначението на посланик Мустафа в България?

Анализ на Христо Христов


В края на работния ден във вторник стана известно името на новия посланик на САЩ в България. Тя се казва Херо Мустафа и е от … Калифорния като ще замени на този пост Ерик Рубин.

Българите носят на плещите си историческата обремененост от пет вековно робство, което до толкова се е загнездило в съзнанието им, че те дори си обясняват части от заобикалящата ни действителност с него. Но това не е всичко, към него трябва да прибавим и факта, че те възприемат първично хората срещу тях, по техният цвят на кожата или име. Не случайно и една от нашите народно поговорки гласи „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Г-жа Мустафа е с кюрдски произход, но в съзнанието на голяма част от българите името Мустафа е типично турско такова. Свързват го по много причини с тази народност, не само исторически, литературни, но и политически. Все пак лидерът на една от най-спорните и капсулирани политически партии в страната се казва Мустафа Карадайъ. Това поставя г-жа Мустафа в много сложна ситуация, защото тя все пак трябва да защитава интересите на САЩ и да провежда политики, а това няма как да стане ако е обременена с негативизъм, който по никакъв начин не е заслужила към своята личност. Резонният въпрос е защо САЩ предприемат този ход? В следващите редове може би ще разлая кучетата, но просто ще изложа няколко свои допускания, които обуславят това назначение. Не претендирам, че са верни и не ангажирам никого с тях.

Да твърдим, че САЩ не познават България ще е малко нелепо. Въпреки че те са огромна страна с широко политическо влияние, те много добре разбират, че самото име на г-жа Мустафа би предизвикало негативизъм в масовия българин. Дали смятат, че сме надраснали своите предразсъдъци като тях? (все пак Барак Хусейн Обама бе два последователни мандата президент на САЩ) и предприемат рискован ход с това назначение? Възможно е.

Друга възможна истина би могла да бъде, че назначението на Херо Мустафа е политически ход, който няма нищо общо с България. Както споменахме, тя е с кюрдски произход, а напрежението между кюрди и турци е доста сериозно и не от вчера. Имайки предвид, че Турция е съседка на България, а отношенията между САЩ и Турция се обтегнаха последните месеци и стигнаха до престрелки със санкции, то нищо чудно в случая назначението на посланик Мустафа да бъде по-скоро тактическа част от взаимоотношенията между двете страна и тук България няма нищо общо.


Нещо друго, което си заслужава да се отбележи в тази връзка е странната среща проведена през месец септември между лидерът на протурската партия у нас ДПС - Мустафа Карадайъ и почетния председател на партията Ахмед Доган с посланик Ерик Рубин. Според официалната информация тримата са обсъждали актуални политически въпроси и развитието на двустранните отношения. Дали това наистина е било така или САЩ са търсили намаляване на влиянието на Турция в България остана недоизказано.

Везните клонят това, че страната ни по-скоро ще предостави терен за политическа битка и размяна на удари между двете големи икономики. Казано по-простичко, нас ни няма в цялата схема, а и никой не ни иска мнението дали сме съгласни да бъде косвена част от този спор. Турция е един от основните външнотърговски партньори на България и никак не би било добре страната ни да ги влоши чрез участие в битка, която не е нейна. Износът на България за Турция расте сравнително постоянно от 460 млн. евро за 2001 г. до 2,117 млн. евро за 2018 г. Възможно е.

Най-неприятната възможна истина (поне за мен) е, че САЩ подхождат стратегически към страната ни. Многократно вече сме чели за различни проучвания и анализи, според които българите ще изчезнат след 20-30-40-50 години поради ниската раждаемост и високата емиграция. В същото време раждаемостта сред малцинственото население на роми поддържа високи темпове и дори сваля долната възрастова граница за раждаемост при жените. Това означава, че може би е обозримо бъдещето, в което малцинството ще придобие доста по-големи мащаби и посланик с фамилията Мустафа би бил по-лесно възприет и припознат. За да не звучи прекалено манипулативна тази теория ще я подкрепя с едно име Симеон-Хасан Муньос Сакскобургготски. Той е първородният син на княгиня Калина Сакскобургготска и испанския мореплавател Антонио Муньос Валкарсел. И двамата му родители са католици. Симеон-Хасан е 11-ия внук на бившия цар и бившия министър-председател на България Симеон Сакскобургготски. Царят дори и да не сме монархия и да няма политическо влияние в момента, си остава цар и един ден ако конюнктурата се промени неговите наследници могат да се превърнат в силни политически играчи събиращи подкрепата на гласоподавателите. Симеон – Хасан е име обединяващо и етническото мнозинство и малцинство. Възможно ли е?

За да бъдем и напълно обективни, трябва да се спомене и че е напълно възможно това назначение да бъде просто обикновена случайност и съвпадение. Все пак съдбата е доказала, че има безкрайно трагикомично чувство за хумор. Отново напълно възможно.

Никъде тук не коментирам професионалните качества на г-жа Мустафа, защото предполагаме, че след като е избрана за подобен пост, то те са налице. А и богатата й автобиография ги потвърждава. Какъвто и да е истинският замисъл на този ход, сигурно е, че на новия посланик задачата му никак няма да бъде лека, защото освен политическите битки, които й предстоят, тя ще трябва да се справи и с предразсъдъци относно своя произход, налагани с години в съзнанието на все по-функционално неграмотни хора. Тези хора поставиха мимикриращи ксенофоби като Волен Сидеров в управлението на страната, а самият той не веднъж е демонстрирал незачитане нито към българските закони, нито към личността, нито към институциите. Трябва да припомним и че преди няколко години Сидеров използва американския посланик Джеймс Уорлик като боксова круша, за да си направи малко евтин ПР.


Само времето и работата на г-жа Мустафа ще покажат какво е искал да каже автора с нейното назначаване. Аз мога само да й пожелая успех и да наблюдавам с чисто научен интерес как тя ще бъде възприета от българите.

11 юни 2019 г.

Гледай телекомите и мисли за банките

Анализ на Христо Христов


Навярно голяма част от читателите ще чуят абревиатурата SEPA за първи път в живота си. Тази странна за тях дума всъщност означава Single Euro Payment Area. Това е услуга, която в превод означава “единна зона за плащания в евро”. В тази зона потребителите имат възможност да извършват и да получават плащания в евро, както в границите на държавата, в която живеят така и извън тях с една и съща такса. Услугата е от голямо значение както за самите клиенти, така и за банките. Много българи имат роднини и близки хора, които работят в чужбина. През 2018 г. емигрантите са изпратили към България близо 1,2 млрд. лв. Само за първите 3 месеца на 2019 г. сумата е близо 300 млн. лв. Цитираните данни са само за преводи към страната, но ако към тях прибавим и преводите направени от страната към други държави и вътрешните преводи, които се извършват ежедневно, числата набъбват до значителни стойности.

Тези пари разбира се не пътуват с куриер, а минават в основната си част като банкови преводи, върху които всеки клиент заплаща определена такса. През последните години имаме отчетливо намаляване на лихвите по кредитите отпускани от банките в страната до исторически ниски нива. Това пък свива сериозно маржът на печалбата на банките идваща от кредитиране. Ето защо приходите от такси и комисиони започнаха да имат все по-голяма тежест в баланса на банките и да покриват техните административни разходи.

На първата графика виждаме, че за последните 10 години нетните приходи на банките от такси и комисиони са се увеличили с 45%. Въпреки този значителен ръст, данните показват (графика 2) и че в структурата на нетните приходи от такси и комисиони се увеличава делът на разходите, които имат банките за тях като той нараства от 10,7% през 2009 до 14,8% през 2018 г. и 15,3% за първите три месеца на 2019 г. В същото време нетните приходи на банките от лихви дори намаляват в сравнение с 2009 г. с 3,7%.

Графика: 1 Нетни приходи от лихви и такси
Източни: БНБ

Графика: 2 Дял на разходите от лихви и такси спрямо приходите
Източни: БНБ

Тази статистика ясно показва, колко силно се е увеличила тежестта на приходите от такси и комисиони в баланса на банките. Данните се потвърждават и от проучване на асоциация активни потребители, което бе проведено в края на 2017 г.

Основният извод от техния анализ е, че цените на SEPA преводите предлагани от банките са нелогично високи. Само в 7 от 20-те проверени тогава банки таксите за SEPA преводи са по-ниски. В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането.

В началото на годината обаче Европейският парламент прие промени, с които таксите по преводите в евро ще бъдат изравнени с тези по левовите от 15 декември тази година. С тях се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.

Мярката засяга особено България, която е страната с най-високи такси по този показател. Разбира се за потребителите тази мярка е безспорна победа тъй като те ще спестят доста голяма част от средствата, които до сега са давали за превод на суми. За банките обаче ще бъде поредният тежък удар от страна на регулаторите, защото това ще ограничи силно възможностите им да балансират приходите си по това перо. Ефектът от предприетата мярка ще се изрази в спад на приходите на банките от такси и комисиони. Този спад обаче ще се наложи да бъде компенсиран, защото разходите на банките няма да се променят. Тук опциите на банките са няколко:

  • Засилване на темпото на консолидация на пазара. От няколко години този процес протича с пълна сила. Някои чуждестранни банки промениха инвестиционните си политика, като приоритизираха други региони, в които да съсредоточат развитието си. Белгийската KBC, която у нас притежаваше малката по активи Сибанк реши да разшири присъствието си на българския пазар и се споразумя с гръцката NBG за покупката на ОББ. Последната сделка бе направена от Юробанк, която притежава Пощенска банка, за покукпката на бизнеса на банка Пиреос в България. Малко преди това пък унгарската OTP, която притежава Банка ДСК, придоби от френската Сосиете Женерал Експресбанк. Раздвижването на пластовете на банковият пазар е видимо и едва ли ще спре до тук тъй като в страната към момента оперират 25 банки. Размерите на българската икономика са малки, за да предложат достатъчно висока рентабилност на всичките и логично някои от тях ще предпочетат да съсредоточат усилия в пазари, на които имат по-добри позиции;
  • Намаляване на разходите. Инвестициите в дигитализиране на предлаганите от банките услуги и продукти нараства постоянно. Това оптимизира процесът на работа и води до намаляване на разходите им. Тук обаче трябва да се отбележи, че за да задържиш клиента вече не е достатъчно просто да се дигитализират услугите и продуктите, а да се създаде и положително преживяване у клиента, чрез интерактивен интерфейс и удобна среда за работа. За да се постигне това трябват и нови и нови инвестиции. С други думи дигитализацията не е вече процес на намаляване на разходите за банките, а по-скоро процес на приспособяване към новата реалност;
  • Някои банки е вероятно да се превърнат от универсални в бутикови фокусирайки се само в предлагането на специфични продукти и услуги, с цел да оптимизират своите разходи и приходи до ниво задоволяващо очакваните маржове на печалби от инвеститорите;
  • Предлагане на нови продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Конкуренцията тук обаче става все по-голяма през последните години от бързото навлизане на финтех компаниите, които са по-гъвкави и спестяват разходи на потребителите.

Гледай телекомите – мисли за банките

В доста подобна ситуация бяха (и все още са) телекомуникационните компании. Европейската комисия на няколко пъти вече определя максимални цени за терминиране на гласови повиквания, което доведе до значително намаление на приходите на телекомите от международния роуминг. За да компенсират този спад те започнаха да търсят други източници на приходи. Това определи и днешния им бизнес модел на доставчици на телевизия, дистрибутори на телефони, компютри, таблети, онлайн търговия, дигитално съдържание и т.н. Само преди няколко месеца най-големият мобилен оператор в страната А1 започна да предлага и финансови услуги на своите клиенти. Очаква се в скоро време и "Виваком" да влезе на пазара на мобилни електронни разплащания.

Всичко това води до подсилване на приходите. Преди месец А1 отчете растеж във всички финансови показатели за първото си тримесечие на 2019 г. Телекомът обяви, че приходите му са нараснали с 3.9% до 111.1 млн. евро (217.3 млн. лв.), докато EBITDA също се е вдигнала с 17.7% до 42.8 млн. евро (83.7 млн. лв.).

При банките обаче ситуацията е доста по-сложна. Върху тях са наложени много повече регулации, а приемането на страната ни в Банковия съюз и Еврозоната ще ги увеличат. Казано с по-прости думи в днешната икономическа реалност за телекомите е много по-лесно да започнат да предлагат финансови услуги, от колко банките да предлагат телекомуникационни такива.

Какво ще се случи от тук нататък?

Ясно е, че банките са притиснати от регулаторите да търсят промяна на своя бизнес модел, но от друга страна регулаторът ограничава тази промяна в определени рамки. Към момента някои банки успяват добре да се адаптират като се насочват и към други бизнеси във финансовата сфера. Уникредит Булбанк примерно имат в своята финансова група дружество за лизинг, за бързи кредити и фактуринг. Други като ДСК, ОББ и Райфайзенбанк например пък имат дружества за управление на активи, за лизинг. Тук трябва да припомним и че един от основните акценти в сделката за покупка на ОББ от белгийската група KBC бе именно и придобиването на Интерлийз. Fibank пък преди няколко години основа Фи Хелт застраховане АД. Банката инвестира и активно в разработването на нови продукти като дигитална дебитна карта и възможност за извършване на разплащаниия чрез смарт часовниците Garmin. Влиянието на банките в тези сектори ще се увеличава през следващите години тъй като техните възможности за развитие в други са силно ограничени. Конкуренцията ще започне да се пренася поетапно от банковия към не банковия сектор, а играчите там е време силно да се притеснят, защото банките разполагат с големи финансови ресурси и нямат много алтернативи.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



6 юни 2019 г.

Mладите хора у нас предпочитат заеми от небанкови институции

Новини

Под 25% - такъв е делът на най-младите потребители у нас, които при необходимост от външен кредит, се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции. Данните са от проучване на Фронтекс Интернешънъл, компания в областта на изкупуване и управление на задължения, направено сред клиентите между 18 и 23 години.
Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Фронтекс

Финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие. Те са млади, динамични, спонтанни и търсят бързи и гъвкави решения за възникналите им нужди. В съзнанието им стои убеждението, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна. Затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните последствия”.

Според проучването най-често хората до 23-годишна възраст изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онази част от тях, която предпочита банковия заем, обичайно тегли по-значителни суми – около 5000 лева.

Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват „съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около абитуриентския бал. Съществува и дял, прибегнал до външно финансиране за образование, посочват от Фронтекс.

Добрата новината е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да преценят потенциалните рискове. Бих посъветвала младежите да не забравят, че разходите за образование в този етап от живота могат да бъдат много съществени и значително по-важни за бъдещото им развитие отколкото финансирането на лятна отпуска или бал.“, казва още Лилия Димитрова.

По думите ѝ, абитуриентският бал на кредит се е превърнал в традиционна практика у нас през последните няколко години. Родители, а и навършили пълнолетие зрелостници, прибягват до външно финасиране, за да покрият разноските по празника.

Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога немалък разход и даването на парите наведнъж би „разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата на натрупания си финансов опит”.

По думите ѝ, самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обичайно тази стъпка не е така добре обмислена.

Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън „договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските си”.

Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 - 3 месеца или дори по-малко, тъй като, изпаднали в невъзможност да изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. От Фронтекс отбелязват, че разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите стъпки.

Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова.

28 май 2019 г.

Ръст на строителството на логистични площи под наем заради стабилното търсене

Новини

Стабилното темпо на отдаване под наем на складови площи в София доведе до ръст на ново анонсираните проекти в сектора. Това показва докладът на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton за първото тримесечие на 2019 г. Според него към момента над 30% от логистичните площи в строеж в столицата са предназначени за отдаване под наем, а останалите са за собствено ползване.

Излизането на пазара на все повече проекти с площи под наем е предпоставка за по-голям обем сделки и ръст на пазара като цяло. Наличието на повече конкурентни проекти дава по-голям избор на крайния клиент, налага . Очакванията ни, които вече се потвърждават от броя стартирали нови проекти на пазара, са че в периода 2019-2021 година ще се увеличат както обемът новопостроени логистични площи под наем, така и броят на проектите и ще се разнообрази тяхната локация“, коментира Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

В София сред мащабните спекулативни проекти, започнати от началото на годината, са Airhousing and Logistics Park с 25 000 кв. м разгъната застроена площ в Равно поле и DT Logistics Park с 22 900 кв. м площ в Икономическа зона София-Божурище, също така се очаква започване на строителството на нова фаза на Индустриален Парк София Изток на Гара Елин Пелин с нови 22 000 кв.м., а в Логистичен Парк Ийст Ринг вече се изграждат нови 12 800 кв.м. Пловдив също се очертава като обещаващ наемен пазар на индустриални имоти, макар и все още с единични договори за наем. Наемането на 1 500 кв.м. от страна на DB Schenker в проекта Technolink Park е сред сделките, които потвърждават този тренд. Technolink Park се намира в непосредствена близост до Индустриална зона Марица, общата му площ е 12 000 кв.м. и се планира да бъде въведен в експлоатация в следващите месеци. На пазара в София предлагането на индустриални имоти през първото тримесечие на 2019 г. достигна 1 087 117 кв. м със завършването гореспоменатите проекти нивата на незаетост ще гравитират около здравословните 3.5%.

Освен традиционните локации в Елин Пелин, Нови Хан, Равно Поле и Източната дъга на Околовръстното шосе, нови проекти предстоят и в Божурище, Кремиковци, Враждебна и по Северната Тангента. Планирани са и няколко проекта за вътрешно-градска логистика в квартали като Илиянци, Военна рампа, Хаджи Димитър, гара Изток и т.н. Наемните цени се движат в рамките на 3.60 – 4.00 евро/кв. м за модерни складови площи с добра локация в крайградските индустриални зони и между 3.80 и 4.50 евро/кв. м навътре от Околовръстното шосе. Традиционно районът на летището изпреварва тези нива, като там наемите са над 5 евро/кв. м, но тази зона не е показателна за целия пазар.

ОФИС ПЛОЩИ

Пазарът на офис площи в София остава активен, предвид продължаващото търсене от страна на основната група наематели – компаниите от IT и BPO сектора. Със завършването на 64 000 кв. м нови офис площи в София първото тримесечие на 2019 отбеляза един от най-силните ръстове на предлагането за последните 10 години. Това доведе до лек ръст на незаетите площи - от 9.5% на 9.8%, средно за Клас А и Б офиси. Делът на свободните площи обаче остава под 10% и пазарът в относителен баланс.

Като продължение на тенденцията от последните години, голяма част от завършените проекти бяха почти напълно отдадени преди получаването на разрешение за ползване. В това число влизат Сграда А на Garitage Park, както и бизнес центърът Gold Line. Един от значимите проекти на бул. „Цариградско шосе“ - Space Tower, също бе нает по време на строителството. С посредничеството на Cushman & Wakefield Forton в офис сградата се премести технологичната компания Experian на площ от 11 600 кв. м.

Към първото тримесечие на 2019 г. офис площите в строеж в София са 427 000 кв. м. Със завършването на нови проекти, предлагането на Клас А и Б офиси през периода достигна 1.882 млн. кв. м. Очаква се за цялата 2019 г. и през първите месеци на 2020 г. да бъдат въведени в експлоатация над 200 000 кв. м.

„Това е значителен обем, но предвид факта, че около 45% от тези офиси са договорени с наематели още в строеж, не очакваме въвеждането им в експлоатация да доведе до съществени пазарни промени през настоящата година. В средносрочен план нашата прогноза е за по-осезаем ръст на незаетите площи и вероятно лек натиск върху наемните нива“, казва Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Офертните наемни цени се задържат без промяна спрямо предходното тримесечие – 15 евро/кв. м за най-високия клас офиси в центъра на София и 13-14 евро/кв. м за първокласни площи по големите булеварди.

ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ

Първото тримесечие на 2019 г. приключи с лек ръст на предлагането на търговски площи извън София, показва тримесечният доклад на Cushman & Wakefield Forton. Най-значимото откриване за периода бе това на Delta Planet Mall (37 000 кв. м отдаваема площ) във Варна – единственият нов търговски център в града от 2010 г.

Проектът добави 37 000 кв. м към предлагането на търговски площи във Варна, с което градът се изкачи на втора позиция по обем в страната – с общо 122 000 кв. м площи в шопинг центрове. Откриването му с подписани договори за 88% от площите показва наличието на силен наемен пазар.

В унисон с европейския тренд, българският пазар навлиза в по-зрял етап от развитието си с по-умерен ръст на предлагането, по-конкурентна среда и по-отчетлива сегментация.

В първите години от развитието си пазарът на търговски площи растеше предимно в сегмента на шопинг центровете. Смятаме, че потенциалът за нови проекти в него вече се изчерпва и виждаме развитие на други формати, като ритейл парковете в по-малките областни градове“, обобщи Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Според него интересът към ритейл парковете се обуславя от желанието на търговците да се разрастват към по-малки населени места, както и от липсата на подходящи формати за експанзията им там.

В София пазарът остава доминиран от търговските центрове, като делът на свободните площи в тях остава около 9%. Очакванията на Cushman & Wakefield Forton обаче са към средата на 2019 г. той да намалее чувствително до приблизително 5-6% от общото предлагане. Прогнозната е свързана с очакваното отваряне на част от освободените от Carrefour и Piccadilly площи в търговски центрове, които бяха отдадени на нови наематели.

14 май 2019 г.

България се изкачи с позиция нагоре в глобалната класация за производствена среда на CUSHMAN & WAKEFIELD

Новини

България се изкачи с една позиция, до 18-о място, в глобалната класация Manufacturing Risk Index - 2019. Проучването се провежда от консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто партньор за България е Forton.

Индексът на риска за производителите, изготвен от Cushman & Wakefield, оценява държавите по 20 различни критерия и така формира финалната класация в три категории с тежест съответно общи условия, оперативни разходи и риск. Докладът обхваща 48 локации по света, приети за най-подходящи за експанзия или препозициониране измежду глобалните производители.

България традиционно присъства сред първите 20 държави в него, благодарение на ниските оперативни разходи и добрите условия за индустриално производство.

През последните години България трайно се установи на картата на глобалните производители, особено в областта на автомобилните компоненти. Свидетели сме не само на навлизането на нови компании в страната, но и на разрастване на вече присъстващите на пазара с нови производствени мощности, което поставя страната ни в много добра конкурентна позиция“, коментира Владимир Гюрджиев, мениджър “Индустриални площи и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

В глобален план, начело на листата за 2019 г. застава Китай, следван от САЩ, докато Чехия заема най-високата за европейска страна шеста позиция. Силно се позиционират и други централноевропейски страни като Полша, Латвия и Унгария.

Колкото и да се различават индивидуалните изисквания на отделните компании, Китай се представя силно благодарение на нарастващите правителствени инвестиции в технологии, докато САЩ остават най-атрактивни за онези, които искат да минимализират риска от икономически и политически заплахи.

Когато данните се разглеждат на база цена, което дава повече тежест на локациите с ниски оперативни разходи и основно разходи за труд - азиатските страни доминират в Топ 10, като Китай остава на върха. Изключение правят Литва и Румъния, които заемат осма и девета позиция.

Третият сценарий оценява риска и разглежда динамиката на геополитическо ниво и равнищата на икономически и политически заплахи. В този сценарий Северна Америка е водач, начело със САЩ и Канада, а Китай остава на пета позиция. Европейските дестинации заемат втората половина на таблицата, водени от Чехия, Германия, Холандия, Финландия и Австрия.


АКЦЕНТ ВЪРХУ ТЕХНОЛОГИИТЕ

Навлизането на технологиите в производствената сфера е сред ключовите моменти в Manufacturing Risk Index – 2019. За да се ускори интегрирането на технологичния напредък в производствения сектор, редица страни вече са възприели инициативите 2025 или даже 2030, целящи налагането на иновации в индустрията и достигането до Industry 4.0, технологии като Big Data, интернет на нещата и 3D принтирането. Въпреки това пълното интегриране на разходите и ефективността на производството ще отнеме време, поради необходимостта от инвестиции в съществуващите съоръжения и мощности, оборудване и обучение на квалифицирана работна ръка.

Придобиванията, сливанията и партньорства с високотехнологични компании и технически учебни заведения (техникуми и университети) проправят на пътя и ускоряват тенденцията, която цели преминаването от трудоемки (с висока степен на ползване на ръчен труд) към автоматизирани и високотехнологични производства. Другият фактор, налагащ промяната са и нарастващите разходи за труд в традиционните промишлени райони, съчетани с недостиг на квалифицирана работна ръка, какъвто е и случаят в България.

Някои сектори, като текстилния и шивашкия, все още разчитат в голяма степен на ръчния труд и ще продължат да търсят локации, даващи възможност за по-ниски разходи за работна ръка. Този подход обаче също крие рискове, тъй като някои нискобюджетни локации предлагат съществен пазар на работна ръка, който обаче не притежава необходимите умения.

НАЦИОНАЛИЗЪМ / ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ: РИСКОВЕ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Геополитическите събития от последните години показват, че нарастващият протекционизъм и национализмът могат да застрашат глобалните и регионалните производствени потоци и веригите за доставки. И докато Великобритания за пореден път удължава срока за Brexit, производителите от ЕС продължават да се опитват намерят правилната формула и да си набележат планове за непредвидени обстоятелства в случай на излизане на страната от ЕС без сделка. Редица производители с мощности на Острова и паневропейски вериги за доставки вече сигнализираха, че могат да закрият своите предприятия в Обединеното кралство още преди напускането на ЕС, за да се избегнат скъпо струващите закъснения на границата след въвеждане на митнически режим. Безпроблемното и бързо преминаване на граници е от решаващо значение за поддържането на доставките на хранителни продукти, особено на нетрайните храни, внасяни от ЕС. Като се вземе предвид, че половината от храните в Обединеното кралство се внасят и приблизително 40% от този внос идва от търговските споразумения на ЕС, Brexit без сделка може да доведе до въвеждане на средна тарифа от 22% върху вноса на храни, при положение, че се прилагат стандартните условията на Световната търговска организация.

КИТАЙСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ СА ПОД ПРИЦЕЛ

На другия фронт размирните търговски отношения между Китай и САЩ оказват глобално въздействие. Американската икономика е силно диверсифицирана, което в комбинация със значимия и платежоспособен пазар дава сериозно конкурентно предимство на САЩ на масата за преговори. Същевременно търговските разногласия засилват желанието сред корпорациите и даже правителствата да защитават иновациите и интелектуалните права на продуктите си, произвеждани в Китай.

Чрез преките си чуждестранни инвестиции и придобивания на технологични компании Китай успешно си гарантира достъп до технологии и интелектуални права, до степен, че германското, френското и италианското правителства блокираха някои опити за придобиване от китайска страна на ключови за икономиките им компании. Същевременно европейските правителства настояват за по-строга проверка на инвестиции, произлизащи от страни извън ЕС.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ИНФРАСТРУКТУРА ОСТАВАТ КЛЮЧОВИ ЗА ПРОИЗОДСТВОТО

Лавирането сред нарастващия брой бариери в световната търговия и конфликтни региони изисква допълнително усъвършенстване на веригите за доставка. Страните, които инвестират в технологични платформи, улесняващи потока на стоки на входа и на изхода на производствените линии, ще останат лидери в привличането на инвестиции. Безпроблемното функциониране на китайските вериги за доставка например са резултат от значителни инвестиции в инфраструктура и мулти-модален транспорт, включително железопътните и морските проекти свързани с Новия път на коприната, в допълнение към останалите икономически стимули.

ЦЕНАТА НА ТРУДА Е КЛЮЧОВА ЗА ОПЕРАТИВНИТЕ РАЗХОДИ

Въпреки по-високите разходи за труд, САЩ се нареждат на върха както при базовия сценарий, така и в сценария на риска заедно с Китай. Ключовите фактори включват инвестициите в инфраструктура, наличието на квалифицирана работна ръка, държавните стимули и инвестициите в иновации и технологии, подпомагани от специализирано техническо образование.


10 май 2019 г.

HeleCloud и Getronics създават „Център за високи постижения“ в областта на Amazon Web Services

Новини

Компаниите обединяват усилия за разширяване на портфолио от услуги

HeleCloud и Getronics, доставчик на ИТ услуги, обявиха технологично партньорство между двете компании в областта на Публичните облачни услуги (Public Cloud services). Технологичният консултант в платформата на Amazon Web Services (AWS) със своите задълбочени познания и опит ще подкрепя клиентите на Getronics в предвиждането, проектирането, доставянето, имплементирането и управлението на облачните решения чрез „Център за високи постижения“ в областта на AWS (Amazon Web Services „Centre of Excellence“).

Ние сме повече от две страни в едно партньорство – заедно ще внедрим иновации и ще изградим възможности в платформата на AWS, от които клиентите на Getronics ще могат да се възползват в пълна степен. За HeleCloud възможността да работим в екип с една от най-успешните и бързоразвиващи се ИТ компании е много вълнуваща“, каза Добромир Тодоров, главен изпълнителен директор на HeleCloud.

Първоначалният фокус на партньорството ще бъде насочен към европейския пазар и по-конкретно към сферите, в които Getronics има значително влияние като търговия на дребно, туризъм и транспорт, финансови услуги и здравеопазване. HeleCloud и Getronics ще работят заедно по създаването на вертикални решения за съответните пазарни сегменти и по разширяването на съществуващото портфолио чрез включването на AWS услуги. Кампанията ще се фокусира върху множество хоризонтални и вертикални предложения като технологично консултиране, услуги по управление и технологични обучения.

Съществува значителен интерес от страна на клиентите към публичните облачни услуги на платформата AWS. Добавяйки възможностите на AWS в портфолиото ни, ние добавяме избор за нашите клиенти, което е и най-правилният отговор на интереса им и настоящата тенденция към използване на публичния облак“, коментира Марк Куук, заместник-председател на Getronics групата.

Внедряването на облачни услуги се разраства бързо сред бизнеса в Европа, но съответните умения за реализиране на проектите са недостатъчни. Екипът на HeleCloud притежава необходимите знания, умения и опит в областта на облачните услуги, с които подпомага клиентите си при реализиране на проектите.

7 май 2019 г.

Изложба КЛИМАТЪТ НА 360° спечели 1-ва награда на BAPRA Bright Awards 2019

Новини

Международното жури на BAPRA Bright Awards 2019 класира на 1-во място „Изложба КЛИМАТЪТ НА 360°, представена от БНП Париба” в категория „Кампания за корпоративна социална отговорност с фокус околната среда/екология“. Комуникационната кампания на изложбата в България бе осъществена съвместно с ПР Пойнт.

Престижните награди BAPRA Bright Awards се раздават ежегодно от Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и отличават най-ярките постижения в сферата на пиара и корпоративните комуникации. Организаторите отчитат, че за BAPRA Bright Awards 2019 са се борили 164 проекта - рекорден брой, който отбелязва с 25% увеличение в интереса към конкурса спрямо 2018 г.

Групата БНП Париба е силно посветена на борбата с глобалното затопляне. В своята дейност се води от убеждението си, че финансите трябва да играят водеща роля в постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН. Банката на променящия се свят бе сред първите финансови институции в света, основаващи политиката си за КСО с ангажименти за опазването на околната среда, върху Целите за устойчиво развитие.

Тематичната изложба КЛИМАТЪТ НА 360° е създадена като част от тези усилия през 2015 г. и от тогава е представяна в 15 държави, в които Групата БНП Париба присъства. Стъпвайки на последните научни данни, анализи и симулации, изложбата обръща внимание на 4 основни теми: резултати от климатичните измервания; причините за глобалното затопляне; прогнози на учените за развитието на потенциалните сценарии и възможните превантивни мерки. За да постигне желаното въздействие, изложбата беше представена на няколко места в София – в Салона на БНП Париба и на оградата на Посолство на Франция в България.

Паралелно с представянето на 33 пана от КЛИМАТЪТ НА 360°, бяха организирани серия от събития: климатолозите проф. Валери До и д.п.н. Хулиан Виямайор Морено, изследващи движението на въздуха, известно като „клетката на Хедли“, проведоха семинарът „Мистерията на разрастващите се тропици“ с техни колеги-учени и студенти в Софийски университет.


Осъществи се и тематична филмова панорама със свободен вход за ученици и за широка публика. Нейната програма включваше 3 вълнуващи филмови разказа за красотата на Земята, климатичните промени и връзката между човечеството и неговия глобален дом: Humans and the Land, Антарктида - Бялата любовница и Chasing Coral
Изложбата „КЛИМАТЪТ НА 360°“ бе представена на 4 различни места в София със 6 разнообразни събития, чрез които над 1500 души се запознаха с различни аспекти на темата за промените в климата и ролята на човешкия фактор.

КЛИМАТЪТ НА 360° е изложба на CITÉ DES SCIENCES ET DE L'INDUSTRIE (UNIVERSCIENCE), пространство на Sciences Actu. Изложбата се осъществява с подкрепата на Фондация БНП Париба и в партньорство с Програма „Околна среда“ на ООН, Посолство на Франция в България, Френски институт в България и Столична община.

2 май 2019 г.

Кредитирането към домакинствата продължава да расте

Анализ на Христо Христов

Банките в страната започват годината запазвайки динамичният ритъм, в който влязоха през последните 2 години. Темповете на ръст се запазват стабилни през първото тримесечие като се отчита ръст на приходите от лихви с 4,9% на годишна база и приходите от такси и комисионни от 10,8% спрямо март 2018 г. Същевременно разходите за лихви също намаляват с 5,9% спрямо година по-рано. Това подпомага и реализираната от банките печалба като за последните 12 месеца тя нараства с 15,7% до 309 млн. лв. Друг принос в ръста на печалбата е спад на годишна база на разходите на банките за обезценки. Те намаляват с 20 млн. лв. С най-висока печалба за първото тримесечие на 2019 г. се откроява банка ДСК с 66,5 млн. лв. следвана от Юробанк / Пощенска банка с 47,5 млн. лв., която същевременно реализира и най-висок ръст в печалбата си за последните 12 месеца.

Депозитната маса също се увеличава като спестяванията на физическите лица се увеличават за първите три месеца на годината с 1,7% до 54 млрд. лв. Върху този ръст влияние оказват както капитализираните лихви, така и ръста на средната работна заплата, което създава предпоставки за спестяване от населението.

Активите на банковата система в края на март възлизат на 108.2 млрд. лв., като нарастват за първото тримесечие на 2019 г. с 2.7 млрд. лв. (2.5%). Основен принос за увеличението имат кредитите и авансите. Лихвените проценти по новоотпуснатите кредити се запазват стабилни през последните години като тези по жилищните кредити отбелязват исторически ниски нива. Очакванията се промяната на лихвената политика от страна на ЕЦБ да се отрази и на лихвените нива в страната. За сега обаче Централната банка на еврозоната остава пасивна по отношение на проми в своите политики, а прогнозите са, че такива могат да се наблюдават в края на годината или дори през следващата.

Тримесечен ръст на жилищните и потребителски кредити (в млн. лв.)

Източник: БНБ

Потребителските и жилищните кредити ускоряват темповете си на ръст спрямо предходната година. За първото тримесечие ръста при жилищните кредити е в размер на 357,4 млн. лв., а при потребителските 212,4 млн. лв. Въпреки че стойностите са относително високи от тези, които бяхме свикнали да вижда през последните години, те все още остават под пиковите нива от 803 млн. лв. ръст на жилищните кредити и 778 млн. лв. при потребителските кредити регистрирани през второто тримесечие на 2008 г. Банка ДСК, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка / Fibank се нареждат на челните места по отпуснати потребителски кредити съответно с 67,5 млн. лв., 40 млн. лв. и 34 млн. лв. При жилищните кредити през първите три месеца на 2019 г. като най-активни се открояват Юробанк / Пощенска банка, Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк съответно с 146 млн. лв., 52 млн. лв. и 47 млн. лв.

Ръст на отпуснатите корпоративни кредити през първото тримесечие на годината по банки (в млн. лв.)
Източник: БНБ

При корпоративните кредити се регистрира ръст за първото тримесечие в размер на 1,4%. Тук обаче се вижда, че протичащата в момента проверка на качеството на активите на банките дава съществено отражение. От всички 6 попадащи в обхвата на проверката от ЕЦБ банки, само Уникредит Булбанк отбелязва съществен ръст за периода със 127 млн. лв. Всички останали 5 банки отчитат спад в корпоративните си портфейли. Това най-вероятно се дължи на преструктуриране или отписване на необслужвани кредити с цел подобряване на общия им баланс. През миналата година Уникредит Булбанк успя да пласира на пазара пакет от близо 500 млн. лв. лоши кредити, който бе основно от корпоративни, МСП и потребителски кредити и явно с него банката е подобрила съществено своят баланс, за да няма нужда от допълнителни нови отписвания.

Като имаме предвид, че въпреки отписваните кредити общо корпоративните кредити се увеличават с 505 млн. лв. за първото тримесечие, можем да предположим, че най-вероятно ръстът е доста над това ниво.

В края на март собственият капитал в баланса на банковата система е 14.2 млрд. лв., с 303 млн. лв. (2.2%) повече, отколкото в края на декември 2018 г., като прирастът се дължи основно на печалбата. Към 31 март 2019 г. нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) са съответно 1.14% и 8.73%. В края на март 2019 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси възлиза на 6711 млн. лв. (при 6795 млн. лв. в края на декември 2018 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.4% (при 7.6% към 31 декември 2018 г.).



Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.








2 април 2019 г.

Дехидратация може да наруши мозъчните ни функции

Новини


Според последни медицински проучвания*, дори 1% дехидратация оказва отрицателно въздействие както върху настроението, така и върху концентрацията и възможностите ни да се справяме със задачите в ежедневието. Повече от 2% загуба на вода в тялото може да доведе до нарушена краткотрайна памет, да предизвика затруднения с фокусирането и координацията на работните процеси. Ако изпитвате трудности в работата, замислете се дали пиете достатъчно вода през деня. Това може да има ключово значение за ефективното ви представяне в офиса.

Към момента, в който се почувстваме жадни, дехидратацията в организма вече е настъпила. Тялото ни сигнализира чрез усещане за сухота в устата, жажда и липса на енергия. Между 4 до 8 часа без вода на ден водят до близо 2% загуба на течности в организма, което има редица негативни последици върху ефективността ни на работното място. По-продължителната дехидратация затруднява координацията и обработката на визуално-пространствената информация, води до раздразнителност и напрежение, а също така може да причини главоболие.

Сред най-честите причини за дехидратацията са липса на време или навик за прием на вода, стрес и ангажираност.

Оказва се, че при липса на вода в тялото, мозъкът реагира не само чрез забавени реакции, но и реално свива обема си. Изследване на сивото вещество и обема на бялото вещество на мозъка преди и след дехидратация, установява, че когато тялото е обезводнено, няколко области намаляват обема си, а също така се наблюдава и промяна в обема на гръбначно-мозъчната течност**. Тези промени са подобни на тези, засечени при изследване на прогресиращ Алцхаймер. Това означава, че когато не си набавяме достатъчно вода, мозъкът ни не функционира в пълния си капацитет. Ето защо приемът на течности през целия ден е от изключително значение за ефективността и работоспособността ни.

"Дехидратацията засяга всички хора и поддържането на правилна хидратация е също толкова важно за тези, които работят по цял ден на компютъра, както и за спортистите, които могат да загубят до 8% от телесното си тегло като вода." казва Лорънс Е. Армстронг, един от водещите учени в проучванията и международен експерт по хидратация***.

Състоянието на хидратация лесно може да бъде проследено чрез цвета на урината. Тя трябва да бъде много бледожълта, ако организмът е добре хидратиран. Урина, която е тъмно-жълта или червеникава, показва по-високо ниво на дехидратация.

Правилната хидратация е особено важна не само за високорисковите групи като възрастните хора (60+), хората с диабет и малките деца, но и за хората, които водят активен начин на живот и често забравят да консумират вода в ежедневието си. А тя има ключова роля за правилното функциониране на всички процеси в организма – за да сме здрави и бодри през целия ден!