28 февруари 2019 г.

Kарго-партнер открива нов офис в Турция

 Новини


Карго-партнер продължава своята експанзия в Турция с откриването на нов трети офис. На 1 март ще бъде официално открит офиса в Бурса.

Половин година след основаването на първите турски офиси в Истанбул и Мерсин, логистичната компания открива следваща локация в град Бурса, който е важен индустриален център. По този начин карго-партнер е представен в повече от 130 офиса в 30 държави. Фирмата предлага цялото портфолио от въздушен, морски, сухопътен и митническо представителство в района.

С повече от 80 милиона жители Турция е водеща икономическа сила с ключово местоположение между Европа и Азия. Страната граничи с 8 държави, което я прави изключително силна в района.

С ясно изразения си икономически растеж от началото на хилядолетието, страната доскоро регистрира темпове на растеж от около 7%, макар че тези цифри са леко замъглени от сегашната предизвикателна пазарна среда. Освен голям брой големи пристанища и многобройни транспортни инфраструктурни проекти, страната наскоро направи голяма крачка с постепенното отваряне на новото летище в Истанбул. В последната фаза на разширяване, летището ще бъде най-голямото в света.


В момента в Турция карго-партнер има 33 служители. Решенията за морски и въздушни превози се нареждат сред най-търсените услуги, а голяма част от клиентите са от текстилната и автомобилната промишленост, както и от сектора на електрониката. В допълнение, турското дъщерно дружество на карго-партнер обработва значително количество транспортни контейнери с контролирана температура.

Стефан Краутер, главен изпълнителен директор на карго-партнер, обяснява своята мотивация за разширяването на съществуващата офис мрежа и надеждите си за бъдещето: „Ние инвестираме тук в Турция, защото вярваме, че тази нова икономика със своето местоположение на Източното Средиземноморие е особено важно между Азия и Европа. Една стара и продължителна фаза на оценка беше последвана от бързо изпълнение. Прекрасните оперативни резултати от първото полугодие с оборот от 2,1 милиона евро засилват нашата смелост в това решение и всички параметри сочат в правилната посока. Ние се гордеем с работата на нашите местни екипи и очакваме устойчиво развитие.

18 февруари 2019 г.

Fujitsu изгради център за данни във вятърна турбина

Новини

Японският гигант Fujitsu реализира уникален проект като изгради център за данни във вятърна турбина в Германия. Изграден за електрическата компания WestfalenWIND IT, технологичната иновация ще позволи на партньора на Fujitsu да предлага енергийноефективни и икономични облачни услуги на своите клиенти.

Наречена WindCORES, системата представлява център за данни за облачни услуги с почти нулеви емисии, изграден във вътрешността на вятърна турбина в Падерборн, Германия. Проектът е част от усилията на страната към преминаване към екологично чисти и устойчиви енергийни източници, като в същото време задоволи нарастващото търсене на облачни услуги, породено от дигитализацията на бизнеса. Изграждането на центрове за данни във вятърните турбини има потенциала да неутрализира въглеродния отпечатък от високото им енергийно потребление.



Проектиран и изграден съвместно с компаниите WestfalenWIND IT и Green IT, центърът за данни използва енергийноефективните сървъри PRIMERGY и системи за съхранение ETERNUS, високоефективни AC-DC трансформатори, система за управление на енергийното потребление и последно поколение система за охлаждане. В резултат, системата е не само с почти нулево потребление на конвенционална енергия, но е и изключително конкурентна по отношение на цените, предлагани на потребителите на облачни услуги. По този начин германският партньор на Fujitsu може да предлага тъй наречените „зелен облак“ услуги.

Кристиан Хофмайстер, CIO на Green IT, отбелязва: „Нашата цел е да предоставяме устойчиви, енергийно-ефективни и евтини технологични услуги на нашите клиенти. За съжаление, повечето центрове за данни използват значително количество енергия от невъзобновяеми източници и дизелови генератори при прекъсване на захранването. Нашето иновативно технологично решение позволява предоставяне на почти напълно екологично чисти услуги. И благодарение на енергийно-ефективните технологии на Fujitsu ние успяваме да сме и ценово конкурентни.

Д-р Гунар Шомакер, съосновател на WestfalenWIND IT Group отбеляза: „В много от вятърните турбини има много свободно пространство за технологична инфраструктура и там бихме могли да изграждаме екологично чистите центрове за данни на бъдещето. Чрез WindCORES технологичните компании като Green IT биха могли да предлагат иновативни облачни услуги, които не само са екологично чисти, но и с много по-ниски енергийни разходи.

Ще се появи ли китайски конкурент на българските банки

Новини


Преди година от AUKA публикуваха в България проучване, което показа, че една трета от банките в страната се опасяват, че не са подготвени, ако технологични гиганти като Amazon, Facebook, Apple или Google навлязат на пазара на финансови услуги и разплащания. Година по-късно още един гигант, може би най-големият, се появи на хоризонта – наскоро китайската Alipay получи лиценз за електронни пари в Люксембург.

Какво означава тази новина? Китай, заедно със Скандинавските държави, е лидер в света при въвеждането и активното използването на технологии за мобилни разплащания. През 2018 година, проучване на Nielsen показа, че близо 90% от китайските туристи биха използвали мобилни разплащания при пътуването си в чужбина, ако имат такава възможност и вече при тях мобилните разплащания надминаха използването на кеш. Китай е най-населената държава в света и само броят на туристите й е колкото населението на Русия. При потенциала на търсенето на мобилни разплащания, не е изненадващо, че търговците в туристическите дестинации вече се състезават за въвеждане на такива технологии и вече не е необичайно да виждаме Alipay стикера върху витрините на магазините. В същото време в България китайските туристи нарастват с 50% на годишна база, а руснаците посетили страната през 2018 година са над 522 000.


Китайският гигант планира навлизане в 20 европейски държави, но как се развива експанзията на една компания в областта на финансовите услуги? До скоро Alipay разчиташе на партньори за да обслужва клиентите си извън Китай. Този партньорски модел беше полезен за тях, защото им позволи да изградят огромна мрежа от търговци, които приемат техните мобилни разплащания - компанията вече работи с всички значими търговци на дребно в Русия. В замяна на това, международните партньори на Alipay, включително и банките, взимаха комисионна от стойността на транзакцията. Когато тази комисионна идва от китайски потребители, които плащат в местните магазини, това очевидно е допълнителен източник на приходи за местните банки и картови компании, както и всички партньори на Alipay, които отговарят за транзакцията. Но с новото развитие, всичко се променя и нещата биха могли да се развият по много по-различен начин за международните партньори на Alipay.

Лицензът на Alipay, в комбинация с директивата на ЕС за отвореното банкиране PSD2, ще позволи на китайската компания самостоятелно да оперира на европейските пазари и директно да работи с потребителите и да сключват споразумения с търговци.

Придобитият лиценз позволява на китайската компания да предлага същите услуги и на потребителите в ЕС през своето Alipay приложение. Междувременно, банките, които досега са реализирали приходи от кредитните карти, все по-силно ще изпитат тяхното преминаване към Alipay. И с увеличаването на броя на европейците, които се присъединяват към екосистемата, ще се увеличава и склонността на търговците да примат Alipay. В допълнение, в Китай Alipay предлага множество различни услуги, някои от тях много далеч от традиционните разплащателни услуги. Няма причина да не смятаме, че китайците няма да опитат да въведат тези услуги и в Европа и да разширят своя бизнес към сфери като обществен транспорт, таксиметрови услуги или вендинг.

Така че, застрашени ли са банките в Европа и България от загуба на своите канали за разплащане срещу играчи като Alipay?

При разговорите ни с много представители на банковата индустрия и бизнеса в България, които сега виждат как потребителите започват да приемат мобилните разплащания, ние разбираме, че местните инициативи имат най-голям потенциал за успех и вече виждаме стъпки от бизнеса за стартиране на решения за мобилни разплащания. И това според мен е правилния подход. Без предпазния щит под формата на популярна платформа за мобилни разплащания, когато PSD2 влезе в сила през септември месец, банките и картовите компании ще усетят как голяма част от приходите им транзакции и данни са източвани от други компании.

Изключително важно е да разберем, че преминаването към мобилни разплащания се случва в момента и тези, които не са възползват от възможността рискуват много и с все по-малко оставащото до септември време, възможностите за банки и търговци на дребно намаляват.

Както изглежда, към този момент традиционните банки и картови компании имат три опции пред себе си. Първата е да опитат да изградят свой „Alipay“ на българския пазар. Но основният проблем с този подход е, че правилата за отворено банкиране влизат в сила през септември тази година и банките трябва да имат подготвени планове, изготвени според стандартите през месец март. А създаването, стартирането и популяризирането на изцяло нова платформа за мобилни разплащания от нулата в този кратък период би било предизвикателство дори за найтехнологичните банки.

Втората опция пред банките е да си партнират със вече утвърдена платформа – по този начин те биха избегнали изграждането на изцяло нови продукти и стратегии от нулата. Но дори в този случай те имат малко време за да имат работеща платформа преди навлизането на Alipay или другите технологични играчи. Няколко европейски банки вече предприеха такива стъпки: Vipps в Норвегия, Swish от Швеция, Mobilepay от Дания, Keks в Хърватия, Blik в Полша.

И третата възможност пред банките е да не правят нищо, освен да покрият минималните изисквания на PSD2. В този случай банката ще предприеме сериозен риск и предаде голяма част от контрола си. За някои институции, резултатът може да бъде загуба на разплащателните им канали в ползва на технологични компании или финтек.

PSD2 бе създадена за да разбие традиционния модел на банкиране и разплащания като създаде нови иновации в област, която остана в застой прекалено дълго. Но какво и да решат банкерите, при всички случаи победители в ЕС ще бъдат потребителите.


Изготвено от Даниел Дьодерлайн, главен изпълнителен директор, AUKA, за списание Forbes. Материалът е публикуван с промени.

7 февруари 2019 г.

Световният лидер HashiCorp избра HeleCloud за партньор в новата си програма за автоматизация на мултиоблачна инфраструктура

Новини

HeleCloud е една от двете компании за регион Европа, Близък Изток и Африка и една от деветте партньора в света - част от новата програма за професионални услуги за корпоративни клиенти на HashiCorp. Американската компания е световен лидер в софтуера за автоматизация на мулти-облачната инфраструктура, като инструментите им управляват както физически машини, така и виртуални. Сред тях са и Windows, Linux, софтуер като услуга, както и инфраструктура като услуга.

Партньорството с HashiCorp в новата Professional Services програма е естествено признание на позицията ни на водещ доставчик на облачни услуги в Европа, Близък Изток и Африка. От близо година работим с HashiCorp по различни бизнес линии, а преди броени дни подписахме и договор за нова глобално партньорство“, коментира Стефан Бумов, заместник-изпълнителен директор на HeleCloud.

HeleCloud и HashiCorp изградиха заедно екип за поддръжка на автоматизация в облака (Cloud Automation Support team), който е позициониран в рамките на HeleCloud и създадоха потребителска група (Sofia HashiCorp User Group). От тази седмица HeleCloud е и част от новата услуга на американската компания в подкрепа на корпоративните й клиенти за ускоряване на процеса по адаптиране на решенията й, с акцент върху фазата на внедряване.

HashiCorp работи с малка група от стратегически системни интегратори за създаването на виртуален екип от консултанти, предлагащи професионални услуги за продуктите HashiCorp Terraform и Vault Enterprise. Предстои включване и на HashiCorp Consul Enterprise и Nomad Enterprise.

Консултантският екип на HeleCloud премина през сериозно техническо обучение за подготовка за работа с корпоративни проекти.

Същевременно HeleCloud имплементират пълния набор от продукти и услугите на американската компания в проекти за свои клиенти.

1 февруари 2019 г.

2018 г. бе най-динамичната за банките в страната

Анализ на Христо Христов


2018 г. бе определено най-динамичната за банковата система на страната. Разглеждайки резултатите за 2018 г. трябва да отбележим, че тя може да се обвърже с не по-малко положителната 2017 г. Най-общите акценти, които можем да извадим за изминалата 2018 г. са, че кредитирането запази високи темпове, които не бяхме свикнали да виждаме от доста време, активите на банките са вече над 100 млрд. лв., печалбата е достигна рекордните 1,7 млрд. лв., а процесът на консолидация изглежда, че ще продължи и през следващите години.

В края на декември 2018 г. активите на банковата система възлизат на 105.6 млрд. лв., като отбелязват растеж със 7.7 млрд. лв. (7.9%) за година и с 2.4 млрд. лв. (2.3%) за тримесечие.

По отношение на кредитирането съживяването е осезаемо. Дългите години, през които българинът се въздържаше от употребата на кредитни продукти и предпочиташе да трупа пари за черни дни, изкривиха в голяма степен представата на много хора за реалното ниво на кредитиране, което банките могат да поддържат и това да не носи рискове. Толкова свикнахме с ръстове от по 1% - 2% на година, че 10% - 15% изглеждат нереално високи.

Както казах в началото 2018 бе най-динамичната година за последното десетилетие и върху данните, които отчетоха банките се прибави тежестта на операции имащи еднократен ефект.

Интерес при кредитирането в ритейл сегмента предизвикаха в началото на годината данните на Райфайзенбанк. През първото тримесечие на 2018 г. потребителските кредити на банката намаляват със 152 млн. лв. или 13,7%. От финансовия отчет публикуван от БНБ се вижда, че обезценките направени от банката през първото тримесечие са в размер на 1 261 хил. лв. Това означава, че не става въпрос за пакет от кредити с влошено качество, които е било необходимо банката да отпише, а по-скоро е продала такъв. Ако обаче имахме продажба на подобен пакет това щеше да се отрази в баланса на приходите й. Интересно е и разместването при жилищните кредити на банката. Портфейлът й се е увеличил с 43,4% или 286 млн. лв. само за тримесечие. При значително по-скромен ръст при другите банки. Можем да заключим, че банката е преквалифицирала голям портфейл от потребителски кредити в жилищни. Така Райфайзен банк завършват 2018 г. с ръст от 66,5% на жилищните си кредити или общ ръст от 438,5 млн. лв.

С най-голям ръст при жилищните кредити за 2018 г. е ОББ, която прибавя 446,8 млн. лв., но в голяма степен този ръст се дължи на обединението на портфейла й с този на Сибанк, който към края на 2017 г. е възлизал на 432,6 млн. лв. Най-добре представилите се в привличането на жилищни кредити банки през изминалата година са Банка ДСК с ръст от 214 млн. лв., ЦКБ с ръст от 179 млн. лв., Уникредит Булбанк с ръст от 175 млн. лв. и Fibank с ръст от 123,7 млн. лв.

Годишният темп на ръст на жилищните кредити за 2018 г. е 15,3%. Въпреки, че той е почти двойно по-висок от регистрираните 7,9% за 2017 г. все още е доста далеч от пиковите стойности преди повече от 10 години. Ако преизчислим данните и извадим ефекта на финансовите операции с еднократен ефект, виждаме, че реалният ръст на жилищните кредити през годината е около 12%
Източник: БНБ

При данните отчетени за потребителските кредити освен описаната трансформация от Райфайзенбанк трябва да вземем предвид и друго събитие оказало еднократен ефект. В края на юни 2018 г. към банковата система бе присъединена БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. като клон на чуждестранна банка. Дружеството на БНП оперираше до този момента като финансова институция, но бе изцяло насочена към отпускането на бързи кредити и бе отичитано като не банкова институция. По този начин в банковата система БНП фигурира вече с 2 свои дружества (БНП Париба С.А. - клон София и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България). Двете дружества на практика разделят кредитния портфейл на БНП на две. В БНП Париба С.А. - клон София са изнесени кредитите към корпоративни клиенти на банката, а БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. поема ритейл сегмента. Към общият портфейл от потребителски кредити бяха прибавени 630 млн. лв., но те не са реални новоотпуснати кредити. Ето защо сумата трябва да бъде извадена от общия ръст за сектора, който към края на декември възлиза на 1 181 млн. лв. Преизчислени данните с взети всички изложени условности показват, че реалният ръст на потребителските кредити е приблизително 8,6%, а не отчетените 12,9%.

С най-голям ръст на портфейлите си през годината са ОББ поради обединението със Сибанк, Банка ДСК с ръст от 195 млн. лв., Юробанк И Еф Джи с 94 млн. лв. и значително по-малката от тях Ти Би Ай банк с 87 млн. лв.
Източник: БНБ

Кредитирането към бизнеса също показва съживяване и отбелязва ръст с 5,2% за 2018 г. За сравнение за 2017 г. общият портфейл се сви с 0,1%. Причината тогава беше, че голяма час от банките се възползваха от добрия момент и почистиха портфейлите си от нерентабилни за тях или влезли в просрочие кредити. Този процес не позволяваше в статистиката да станат видими новоотпуснатите такива. През 2018 г. процесът значително се забави и всяко тримесечие завършваше с ръст на корпоративните портфейли от средно 1,5%. Последното тримесечие на 2018 г. обаче темпът на ръст при бизнес кредитите се забави значително до 0,3%. Причината за това е преструктурирането на кредитните портфейли на част от големите банки, които ще бъдат подложени на проверка на качеството на активите от ЕЦБ.

Най-голям ръст в новоотпуснатите кредити за последното тримесечие на годината отбелязва Fibank, която е прибавила нови 198 млн. лв. и завършва 2018 г. с годишен ръст от 457,7 млн. лв. и общ портфейл кредитен портфейл към бизнеса от 4,5 млрд. лв. На следващо място са Българска банка за развитие с ръст за последното тримесечие от 99,8 млн. лв. и Експресбанк с ръст от 73,3 млн. лв.

Въпреки че печалбата на банките за 2018 г. достига рекордните 1 678 млн. лв., тя също бе повлияна през годината от събития с еднократен ефект. Ръстът спрямо предходната година е с 42,9%. Този внушителен ръст обаче се дължи на еднократни събития и се обуславя главно от Уникредит Булбанк, Fibank, ОББ и БНП Париба Пърсънъл Файненс.
Италианската банка получи еднократни приходи по отношение на преразпределение на натрупана печалба от дъщерните си дружества като дивиден в размер на 115 млн. лв. Това доведе до увеличение на печалбата й от 298 млн. лв. в края на 2017 г. до 430 млн. лв. в през 2018 година.

Ситуацията при Fibank стои по малко по-различен начин. Преди дни банката обяви, че е сключила споразумение с австрийката група Soravia Real Estate Developers GmbH (SRED) за отдаване на лизинг на 40% от площадката на металургичния комбинат Кремиковци. В края на годината банката завършва със 156.6 млн. нетна печалба спрямо 92 млн. лв. за предходната година. Принос за финансовия резултат имат приходите от продажби на активи, които в края на годината са 81.1 млн. лв., и преоценката на инвестиционни имоти за 13.6 млн. лв.

Финансовият резултат на ОББ през 2017 г. пък бе повлиян от процеса на обединение със Сибанк, при който банката трябваше да отпише на голям пакет лоши кредити и това доведе банката до счетоводна загуба от 56 млн. лв. През тази година банката вече оперира в нормален за нея ритъм и реализира печалба в размер на 173 млн. лв.
БНП Париба Пърсънъл Файненс пък бяха включени в отчетната статистика през второто тримесечие като тяхната печалба не е фигурирала в общите данни за 2017 г. Към края на годината тя възлиза на 45,2 млн. лв.

Към всички тези условности трябва да прибавим и значително по-ниската сума, която банките са отделили за обезценки през годината. Към края на 2018 г са 479 млн. лв. (при 745 млн. лв. година по-рано).

Ако се извадят тези еднократни ефекти ръста на печалбата вече не изглежда толкова внушителен и се свежда до порядъка на 5%-10%.

Тенденцията към намаление на размера и на дела на необслужваните кредити и аванси в банковата система е характерна за цялата година, включително и за четвъртото тримесечие. В края на декември 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси е 6795 млн. лв. (при 7396 млн. лв. в края на септември 2018 г. и 8292 млн. лв. в края на декември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 7.6% (от съответно 8.5% и 10.2%). Към края на декември 2018 г. нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на балансовия капитал (ROE) са съответно 1.59% и 12.11%.

За 2019 година можем да отбележим 2 акцента, които ще се очакват с повишено внимание. На първо място това са резултатите от предстоящата проверка на качеството на активите от ЕЦБ. Данните показват, че банковата система се намира в много добра форма и предстоящата проверка на качеството на активите, която ще се проведе от ЕЦБ, едва ли би поднесла негативни изненади. В сравнение с периода, през който бе проведена предходната проверка на активите можем да отбележим, че в края на 2015 г. обемът на необслужваните кредити е бил 11 026 млн. лв., а в края на 2018 г. нивото им е почти на половина 6 795 млн. лв. Ето защо очакванията са след обявяване на резултатите от ЕЦБ, България да получи зелена светлина за влизане в еврозоната.

Следващият важен акцент, който се очаква с повишен интерес е покачването на лихвените нива. През 2018 г. темпът на спад на лихвите се забави осезаемо и последните месеци остана почти без промяна. Основен фактор тук ще бъде промяната на лихвената политика на ЕЦБ, която според последния си анализ очаква да започне процесът по покачване на основната си лихва през втората половина на 2019 г. Този процес ще се пренесе и в България, но с известен лаг във времето.