Най-малко 10 международно признати български компании ще използват технологиите на изкуствения интелект до 2021 г.

До 2021 г. ще има най-малко 10 международно признати български компании, използващи технологиите на изкуствения интелект. Взети заедно, тези компании ще имат повече от 500 души персонал и общ годишен оборот от над 50 млн. евро. Това са част от изводите в доклада „Екосистемата на изкуствения интелект в България“, изготвен от независимия доставчик на бизнес новини и анализи за Югоизточна Европа SeeNews в сътрудничество с международната компания за иновации Vangavis.

Целта на този задълбочен доклад е да постави България на глобалната карта за решения и технологии, използващи изкуствения интелект (Artificial Intelligence - AI), и да подчертае значението, което страната и нейните експерти могат да имат за сектора.

Докладът е изготвен въз основа на данни от периода 2015-2018 г. Данните сочат, че все повече компании в България предпочитат и въвеждат технологии на база AI. Идентифицирани са общо 47 компании, от които 15 национални или международни корпорации и 32 стартъпи. В България се наблюдава разрастваща се бизнес екосистема, в която изкуственият интелект играе основополагаща роля - почти 30% от включените в изследването компании са създадени в периода 2016-2018.

Разрезът по индустрии показва, че основните решения в България са предназначени за няколко основни сектора, сред които търговията на дребно, финансите и медиите. Здравеопазването е една от сферите, в които технологиите на изкуствения интелект могат да намерят отлично приложение.

Докладът представя и перспективите пред пазара на труда в сферата на изкуствения интелект и за намиране на IT специалисти в България. Тези технологии няма да доведат до безработица, смятат експерти от българските компании A Data Pro и Identrics. Напротив, приложението на изкуствения интелект ще повиши интелектуално предизвикателните и аналитични възможности за високообразованите професионалисти, но ще има негативен ефект върху пазара на труда за нискоквалифициран персонал, изпълняващ еднообразни дейности.

България, със силния си IT сектор, има потенциала да се превърне в ключов играч на AI пазара, сочи докладът. Към момента специалистите по изкуствен интелект в страната са около 500. Макар че гледат позитивно на прилагането му, компаниите предпочитат да видят примери на създадени вече продукти, използващи новата технология, преди да вземат финално решение за внедряването ѝ в своя бизнес модел.

Компаниите, развиващи това технологично направление в портфолиото си, засилват сътрудничеството си и с университетите, за да могат да намерят необходимите им специалисти, или развиват програми за квалификация на собствените си кадри.

Докладът „Екосистемата на изкуствения интелект в България“ („Artificial intelligence ecosystem in Bulgaria“) на SeeNews и Vangavis е достъпен за нуждите на бизнеса онлайн и е безплатен.

Онкологичният център в Бургас с нова сграда и високотехнологично оборудване, финансирани по инициатива JESSICA

Новини

Комплексен онкологичен център (КОЦ) – Бургас, Регионален Фонд за Градско Развитие АД и Експресбанк АД сключиха договор за финансиране по инициатива JESSICA за изграждане на отделение по нуклеарна медицина и брахитерапия, и закупуване на модерно медицинско оборудване. Инвестицията в размер на 7 334 000 лева се предоставят по равно от Регионален Фонд за Градско Развитие АД и Експресбанк АД.

Финансирането ще се използва за строителството на нова двуетажна сграда, локализирана до Диагностично консултативния център на КОЦ-Бургас. В нея ще бъде разположено отделението за нуклеарна медицина, за което по проекта ще бъдат закупени и SPECT-CT и PET-CT. С финансирането ще се осигури и автоматизирана терапевтична система за брахитерапия - основен метод на лъчелечение, който до този момент не се прилага в „КОЦ – Бургас” ЕООД и в по-голямата част от болниците в България. Характерното за него е, че източникът се поставя в близост, контактно до туморния процес и е възможно най-щадящия и високо ефективен метод за лечение, приложим при всички видове онкологични заболявания. „КОЦ – Бургас” ще започне приложението му при гинекологични, кожни тумори, рак на млечната жлеза, както и при рак на простатата.

От КОЦ-Бургас поясняват още, че нуклеарната медицина използва за диагностика и лечение открити радиоактивни изотопи, които намират приложение във всички области на медицинската практика – в онкологията, вътрешните болести, хирургия, нефрология, урология, ендокринология, хематология, лъчелечение и т.н. По разпределението на радиофармацевтиците в тялото, може да се определи не само формата и размера, но и функционалното състояние на различни органи. Широко се използват т.нар. хибридни образни методи – Еднофотонна емисионна томография, комбинирана с компютърен томограф /SPECT-CT/ и позитронна емисионна томография, комбинирана с компютърен томограф /PET-CT/, при които се комбинират качествата на различни образни методи.

Общият брой регистрирани болни с онкологични диагнози за 2019-а година в „КОЦ-Бургас” ЕООД са 31815 души, а новозаболелите само за 2018-а година са 2625 души. Към момента, пациентите на територията на Югоизточна България нямат възможност да извършват изследвания с PET-СТ. Най-близо такова изследване може да бъде извършено във Варна и Пловдив.

Обновлението на КОЦ-Бургас с финансиране по ициатива JESSICA ще осигури по-адекватна и ранна диагностика на заболяванията, което от своя страна ще доведе до още по-успешното лечение на пациентите и напълно ще затвори цикъла на обслужването им в здравното заведение.

Глобалната пазарна стойност на колаборативните роботи се очаква да достигне 12,3 милиарда долара през 2025 година

Новини

Глобалният пазар на колаборативни роботи (коботи) ще се увеличи рязко през следващите години. До 2025 г. се очаква инвестициите в тази област да нараснат повече от 20 пъти – от 373 милиона долара до 12,3 милиарда долара. Пазарният им дял нараства поради непрекъснатите изисквания на предприятията за автоматизация, но и заради недостига на кадри на пазара на труда на глобално ниво. Тази тенденция е ясно илюстрирана във вече публикувания анализ на пазарните данни, направен от световната компания за пазарни анализи на малки и средни предприятия Markets and Markets.

Колаборативният робот е едно по-многостранно и по-гъвкаво решение от традиционния индустриален робот. Тази нова продуктова категория на роботиката беше въведена за първи път през 2008 г. от Есбен Остергаард, съосновател на датската иновативна компания Universal Robots. Желанието на Остергаард е било да направи технологията на роботите достъпна за всички компании, независимо от техния размер. Той разработва малки, лесни за употреба, гъвкави и икономични роботи, с които човек може да работи безопасно в непосредствена близост. Днес все повече компании по света използват роботи за автоматизиране на производствените си процеси. Международната федерация по роботика (IFR) разглежда развитието на колаборативните роботи като една от най-важните технологични тенденции, които ще формират този пазар в бъдеще.

Защо коботите са толкова атрактивни за бизнеса? За малките и средни предприятия, за които придобиването на традиционни промишлени роботи е твърде голяма инвестиция, коботите са достъпна алтернатива. В същото време тези устройства са много по-удобни за ползване и по-лесно се интегрират в съществуващите работни процеси, без необходимост от скъпо обновяване на производствените помещения. От решаващо значение е и безопасността при работата с коботите – те могат да работят в непосредствена близост до своите колеги хора, които от своя страна имат възможност да се съсредоточат върху много по-творчески задачи.

„Колаборативните роботи са все по-често търсено решение за индустриална автоматизация най-вече заради ниската им покупна цена, което ги прави достъпни за малките и средни предприятия. Освен това възвръщаемостта на инвестициите е много бърза”, обяснява Павел Безуцки, търговски директор за Централна и Източна Европа в Universal Robots.

Нарастващ пазарен дял на коботите

Според новия анализ на Markets and Markets "Пазарът на колаборативни роботи спрямо капацитета на товаримост, индустриалното им приложение и географската рамка - глобална прогноза до 2025 г." ("Collaborative Robot Market by Payload Capacity, Industry Application, and Geography - Global Forecast to 2025"), се очаква тенденцията за растеж на пазара на коботи да продължи да се увеличава. Според данните размерът на пазара ще нарасне от 710 милиона долара през 2018 г. до 12,3 милиарда долара до 2025 г. Всяка година пазарният сегмент на колаборативните роботи нараства средно с 50,31%. Анализаторите обясняват този забележителен растеж главно с безспорните предимства на коботите, между които, наред с множество други неща, са добрата цена и бързата възвращаемост на инвестицията, които са от особена важност за малките и средни предприятия. Високият интерес към колаборативните роботи се дължи и на нарастващото ниво на автоматизация във всички отрасли, което е пряко свързана с индустрия 4.0.

Инвестиционно развитие на колаборативните роботи (млн. долари)

„В днешно време много типове индустрии се интересуват от използването на коботи – от такива в сектора на преработката на храни до такива в сферата на управлението на складови помещения и опериращи в традиционното промишлено производство. Коботите са леки, удобни за преместване и служителите могат лесно да ги програмират, за да извършват необходимите задачи”, казва Павел Безуцки.

Настоящата ситуация на пазара на труда е един от ключовите фактори, мотивиращи фирмите да намерят нови начини за автоматизиране на производството и оптимизиране на процесите. По данни на Националния статистически институт, равнището на безработица в България за първото тримесечие на 2019 г. е 5,1%, но пазарът все още е изправен пред недостиг на работна ръка, особено в малкия и средния бизнес, поради демографската криза, пред която е изправена страната.

Според пазарни анализатори тенденцията към все по-мащабна частична или пълна автоматизация на промишлените дейности и операции ще се задържи и в бъдеще. И въпреки че автоматизираните системи предлагат преимущества предимно на големи индустриални предприятия – ефективна производителност, оптимизация на разходите за труд и повишена оперативна предвидимост – все повече малки и средни по големина компании инвестират в такива технологии. Коботите могат да бъдат важен елемент за запълването на този дефицит.

Какво казва САЩ с назначението на посланик Мустафа в България?

Анализ на Христо Христов

В края на работния ден във вторник стана известно името на новия посланик на САЩ в България. Тя се казва Херо Мустафа и е от … Калифорния като ще замени на този пост Ерик Рубин.

Българите носят на плещите си историческата обремененост от пет вековно робство, което до толкова се е загнездило в съзнанието им, че те дори си обясняват части от заобикалящата ни действителност с него. Но това не е всичко, към него трябва да прибавим и факта, че те възприемат първично хората срещу тях, по техният цвят на кожата или име. Не случайно и една от нашите народно поговорки гласи „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Г-жа Мустафа е с кюрдски произход, но в съзнанието на голяма част от българите името Мустафа е типично турско такова. Свързват го по много причини с тази народност, не само исторически, литературни, но и политически. Все пак лидерът на една от най-спорните и капсулирани политически партии в страната се казва Мустафа Карадайъ. Това поставя г-жа Мустафа в много сложна ситуация, защото тя все пак трябва да защитава интересите на САЩ и да провежда политики, а това няма как да стане ако е обременена с негативизъм, който по никакъв начин не е заслужила към своята личност. Резонният въпрос е защо САЩ предприемат този ход? В следващите редове може би ще разлая кучетата, но просто ще изложа няколко свои допускания, които обуславят това назначение. Не претендирам, че са верни и не ангажирам никого с тях.

Да твърдим, че САЩ не познават България ще е малко нелепо. Въпреки че те са огромна страна с широко политическо влияние, те много добре разбират, че самото име на г-жа Мустафа би предизвикало негативизъм в масовия българин. Дали смятат, че сме надраснали своите предразсъдъци като тях? (все пак Барак Хусейн Обама бе два последователни мандата президент на САЩ) и предприемат рискован ход с това назначение? Възможно е.

Друга възможна истина би могла да бъде, че назначението на Херо Мустафа е политически ход, който няма нищо общо с България. Както споменахме, тя е с кюрдски произход, а напрежението между кюрди и турци е доста сериозно и не от вчера. Имайки предвид, че Турция е съседка на България, а отношенията между САЩ и Турция се обтегнаха последните месеци и стигнаха до престрелки със санкции, то нищо чудно в случая назначението на посланик Мустафа да бъде по-скоро тактическа част от взаимоотношенията между двете страна и тук България няма нищо общо.

Нещо друго, което си заслужава да се отбележи в тази връзка е странната среща проведена през месец септември между лидерът на протурската партия у нас ДПС - Мустафа Карадайъ и почетния председател на партията Ахмед Доган с посланик Ерик Рубин. Според официалната информация тримата са обсъждали актуални политически въпроси и развитието на двустранните отношения. Дали това наистина е било така или САЩ са търсили намаляване на влиянието на Турция в България остана недоизказано.

Везните клонят това, че страната ни по-скоро ще предостави терен за политическа битка и размяна на удари между двете големи икономики. Казано по-простичко, нас ни няма в цялата схема, а и никой не ни иска мнението дали сме съгласни да бъде косвена част от този спор. Турция е един от основните външнотърговски партньори на България и никак не би било добре страната ни да ги влоши чрез участие в битка, която не е нейна. Износът на България за Турция расте сравнително постоянно от 460 млн. евро за 2001 г. до 2,117 млн. евро за 2018 г. Възможно е.

Най-неприятната възможна истина (поне за мен) е, че САЩ подхождат стратегически към страната ни. Многократно вече сме чели за различни проучвания и анализи, според които българите ще изчезнат след 20-30-40-50 години поради ниската раждаемост и високата емиграция. В същото време раждаемостта сред малцинственото население на роми поддържа високи темпове и дори сваля долната възрастова граница за раждаемост при жените. Това означава, че може би е обозримо бъдещето, в което малцинството ще придобие доста по-големи мащаби и посланик с фамилията Мустафа би бил по-лесно възприет и припознат. За да не звучи прекалено манипулативна тази теория ще я подкрепя с едно име Симеон-Хасан Муньос Сакскобургготски. Той е първородният син на княгиня Калина Сакскобургготска и испанския мореплавател Антонио Муньос Валкарсел. И двамата му родители са католици. Симеон-Хасан е 11-ия внук на бившия цар и бившия министър-председател на България Симеон Сакскобургготски. Царят дори и да не сме монархия и да няма политическо влияние в момента, си остава цар и един ден ако конюнктурата се промени неговите наследници могат да се превърнат в силни политически играчи събиращи подкрепата на гласоподавателите. Симеон – Хасан е име обединяващо и етническото мнозинство и малцинство. Възможно ли е?

За да бъдем и напълно обективни, трябва да се спомене и че е напълно възможно това назначение да бъде просто обикновена случайност и съвпадение. Все пак съдбата е доказала, че има безкрайно трагикомично чувство за хумор. Отново напълно възможно.

Никъде тук не коментирам професионалните качества на г-жа Мустафа, защото предполагаме, че след като е избрана за подобен пост, то те са налице. А и богатата й автобиография ги потвърждава. Какъвто и да е истинският замисъл на този ход, сигурно е, че на новия посланик задачата му никак няма да бъде лека, защото освен политическите битки, които й предстоят, тя ще трябва да се справи и с предразсъдъци относно своя произход, налагани с години в съзнанието на все по-функционално неграмотни хора. Тези хора поставиха мимикриращи ксенофоби като Волен Сидеров в управлението на страната, а самият той не веднъж е демонстрирал незачитане нито към българските закони, нито към личността, нито към институциите. Трябва да припомним и че преди няколко години Сидеров използва американския посланик Джеймс Уорлик като боксова круша, за да си направи малко евтин ПР.

Само времето и работата на г-жа Мустафа ще покажат какво е искал да каже автора с нейното назначаване. Аз мога само да й пожелая успех и да наблюдавам с чисто научен интерес как тя ще бъде възприета от българите.

Гледай телекомите и мисли за банките

Анализ на Христо Христов

Навярно голяма част от читателите ще чуят абревиатурата SEPA за първи път в живота си. Тази странна за тях дума всъщност означава Single Euro Payment Area. Това е услуга, която в превод означава “единна зона за плащания в евро”. В тази зона потребителите имат възможност да извършват и да получават плащания в евро, както в границите на държавата, в която живеят така и извън тях с една и съща такса. Услугата е от голямо значение както за самите клиенти, така и за банките. Много българи имат роднини и близки хора, които работят в чужбина. През 2018 г. емигрантите са изпратили към България близо 1,2 млрд. лв. Само за първите 3 месеца на 2019 г. сумата е близо 300 млн. лв. Цитираните данни са само за преводи към страната, но ако към тях прибавим и преводите направени от страната към други държави и вътрешните преводи, които се извършват ежедневно, числата набъбват до значителни стойности.

Тези пари разбира се не пътуват с куриер, а минават в основната си част като банкови преводи, върху които всеки клиент заплаща определена такса. През последните години имаме отчетливо намаляване на лихвите по кредитите отпускани от банките в страната до исторически ниски нива. Това пък свива сериозно маржът на печалбата на банките идваща от кредитиране. Ето защо приходите от такси и комисиони започнаха да имат все по-голяма тежест в баланса на банките и да покриват техните административни разходи.

На първата графика виждаме, че за последните 10 години нетните приходи на банките от такси и комисиони са се увеличили с 45%. Въпреки този значителен ръст, данните показват (графика 2) и че в структурата на нетните приходи от такси и комисиони се увеличава делът на разходите, които имат банките за тях като той нараства от 10,7% през 2009 до 14,8% през 2018 г. и 15,3% за първите три месеца на 2019 г. В същото време нетните приходи на банките от лихви дори намаляват в сравнение с 2009 г. с 3,7%.

Графика: 1 Нетни приходи от лихви и такси

Източни: БНБ

Графика: 2 Дял на разходите от лихви и такси спрямо приходите

Източни: БНБ

Тази статистика ясно показва, колко силно се е увеличила тежестта на приходите от такси и комисиони в баланса на банките. Данните се потвърждават и от проучване на асоциация активни потребители, което бе проведено в края на 2017 г.

Основният извод от техния анализ е, че цените на SEPA преводите предлагани от банките са нелогично високи. Само в 7 от 20-те проверени тогава банки таксите за SEPA преводи са по-ниски. В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането.

В началото на годината обаче Европейският парламент прие промени, с които таксите по преводите в евро ще бъдат изравнени с тези по левовите от 15 декември тази година. С тях се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.

Мярката засяга особено България, която е страната с най-високи такси по този показател. Разбира се за потребителите тази мярка е безспорна победа тъй като те ще спестят доста голяма част от средствата, които до сега са давали за превод на суми. За банките обаче ще бъде поредният тежък удар от страна на регулаторите, защото това ще ограничи силно възможностите им да балансират приходите си по това перо. Ефектът от предприетата мярка ще се изрази в спад на приходите на банките от такси и комисиони. Този спад обаче ще се наложи да бъде компенсиран, защото разходите на банките няма да се променят. Тук опциите на банките са няколко:

• Засилване на темпото на консолидация на пазара. От няколко години този процес протича с пълна сила. Някои чуждестранни банки промениха инвестиционните си политика, като приоритизираха други региони, в които да съсредоточат развитието си. Белгийската KBC, която у нас притежаваше малката по активи Сибанк реши да разшири присъствието си на българския пазар и се споразумя с гръцката NBG за покупката на ОББ. Последната сделка бе направена от Юробанк, която притежава Пощенска банка, за покукпката на бизнеса на банка Пиреос в България. Малко преди това пък унгарската OTP, която притежава Банка ДСК, придоби от френската Сосиете Женерал Експресбанк. Раздвижването на пластовете на банковият пазар е видимо и едва ли ще спре до тук тъй като в страната към момента оперират 25 банки. Размерите на българската икономика са малки, за да предложат достатъчно висока рентабилност на всичките и логично някои от тях ще предпочетат да съсредоточат усилия в пазари, на които имат по-добри позиции;

• Намаляване на разходите. Инвестициите в дигитализиране на предлаганите от банките услуги и продукти нараства постоянно. Това оптимизира процесът на работа и води до намаляване на разходите им. Тук обаче трябва да се отбележи, че за да задържиш клиента вече не е достатъчно просто да се дигитализират услугите и продуктите, а да се създаде и положително преживяване у клиента, чрез интерактивен интерфейс и удобна среда за работа. За да се постигне това трябват и нови и нови инвестиции. С други думи дигитализацията не е вече процес на намаляване на разходите за банките, а по-скоро процес на приспособяване към новата реалност;

• Някои банки е вероятно да се превърнат от универсални в бутикови фокусирайки се само в предлагането на специфични продукти и услуги, с цел да оптимизират своите разходи и приходи до ниво задоволяващо очакваните маржове на печалби от инвеститорите;

• Предлагане на нови продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Конкуренцията тук обаче става все по-голяма през последните години от бързото навлизане на финтех компаниите, които са по-гъвкави и спестяват разходи на потребителите.

Гледай телекомите – мисли за банките

В доста подобна ситуация бяха (и все още са) телекомуникационните компании. Европейската комисия на няколко пъти вече определя максимални цени за терминиране на гласови повиквания, което доведе до значително намаление на приходите на телекомите от международния роуминг. За да компенсират този спад те започнаха да търсят други източници на приходи. Това определи и днешния им бизнес модел на доставчици на телевизия, дистрибутори на телефони, компютри, таблети, онлайн търговия, дигитално съдържание и т.н. Само преди няколко месеца най-големият мобилен оператор в страната А1 започна да предлага и финансови услуги на своите клиенти. Очаква се в скоро време и "Виваком" да влезе на пазара на мобилни електронни разплащания.

Всичко това води до подсилване на приходите. Преди месец А1 отчете растеж във всички финансови показатели за първото си тримесечие на 2019 г. Телекомът обяви, че приходите му са нараснали с 3.9% до 111.1 млн. евро (217.3 млн. лв.), докато EBITDA също се е вдигнала с 17.7% до 42.8 млн. евро (83.7 млн. лв.).

При банките обаче ситуацията е доста по-сложна. Върху тях са наложени много повече регулации, а приемането на страната ни в Банковия съюз и Еврозоната ще ги увеличат. Казано с по-прости думи в днешната икономическа реалност за телекомите е много по-лесно да започнат да предлагат финансови услуги, от колко банките да предлагат телекомуникационни такива.

Какво ще се случи от тук нататък?

Ясно е, че банките са притиснати от регулаторите да търсят промяна на своя бизнес модел, но от друга страна регулаторът ограничава тази промяна в определени рамки. Към момента някои банки успяват добре да се адаптират като се насочват и към други бизнеси във финансовата сфера. Уникредит Булбанк примерно имат в своята финансова група дружество за лизинг, за бързи кредити и фактуринг. Други като ДСК, ОББ и Райфайзенбанк например пък имат дружества за управление на активи, за лизинг. Тук трябва да припомним и че един от основните акценти в сделката за покупка на ОББ от белгийската група KBC бе именно и придобиването на Интерлийз. Fibank пък преди няколко години основа Фи Хелт застраховане АД. Банката инвестира и активно в разработването на нови продукти като дигитална дебитна карта и възможност за извършване на разплащаниия чрез смарт часовниците Garmin. Влиянието на банките в тези сектори ще се увеличава през следващите години тъй като техните възможности за развитие в други са силно ограничени. Конкуренцията ще започне да се пренася поетапно от банковия към не банковия сектор, а играчите там е време силно да се притеснят, защото банките разполагат с големи финансови ресурси и нямат много алтернативи.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

Mладите хора у нас предпочитат заеми от небанкови институции

Новини

Под 25% - такъв е делът на най-младите потребители у нас, които при необходимост от външен кредит, се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции. Данните са от проучване на Фронтекс Интернешънъл, компания в областта на изкупуване и управление на задължения, направено сред клиентите между 18 и 23 години.

Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Фронтекс

„Финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие. Те са млади, динамични, спонтанни и търсят бързи и гъвкави решения за възникналите им нужди. В съзнанието им стои убеждението, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна. Затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните последствия”.

Според проучването най-често хората до 23-годишна възраст изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онази част от тях, която предпочита банковия заем, обичайно тегли по-значителни суми – около 5000 лева.

Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват „съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около абитуриентския бал. Съществува и дял, прибегнал до външно финансиране за образование, посочват от Фронтекс.

„Добрата новината е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да преценят потенциалните рискове. Бих посъветвала младежите да не забравят, че разходите за образование в този етап от живота могат да бъдат много съществени и значително по-важни за бъдещото им развитие отколкото финансирането на лятна отпуска или бал.“, казва още Лилия Димитрова.

По думите ѝ, абитуриентският бал на кредит се е превърнал в традиционна практика у нас през последните няколко години. Родители, а и навършили пълнолетие зрелостници, прибягват до външно финасиране, за да покрият разноските по празника.

„Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога немалък разход и даването на парите наведнъж би „разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата на натрупания си финансов опит”.

По думите ѝ, самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обичайно тази стъпка не е така добре обмислена.

„Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън „договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските си”.

Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 - 3 месеца или дори по-малко, тъй като, изпаднали в невъзможност да изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. От Фронтекс отбелязват, че разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите стъпки.

„Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова.