11 юни 2019 г.

Гледай телекомите и мисли за банките

Анализ на Христо Христов


Навярно голяма част от читателите ще чуят абревиатурата SEPA за първи път в живота си. Тази странна за тях дума всъщност означава Single Euro Payment Area. Това е услуга, която в превод означава “единна зона за плащания в евро”. В тази зона потребителите имат възможност да извършват и да получават плащания в евро, както в границите на държавата, в която живеят така и извън тях с една и съща такса. Услугата е от голямо значение както за самите клиенти, така и за банките. Много българи имат роднини и близки хора, които работят в чужбина. През 2018 г. емигрантите са изпратили към България близо 1,2 млрд. лв. Само за първите 3 месеца на 2019 г. сумата е близо 300 млн. лв. Цитираните данни са само за преводи към страната, но ако към тях прибавим и преводите направени от страната към други държави и вътрешните преводи, които се извършват ежедневно, числата набъбват до значителни стойности.

Тези пари разбира се не пътуват с куриер, а минават в основната си част като банкови преводи, върху които всеки клиент заплаща определена такса. През последните години имаме отчетливо намаляване на лихвите по кредитите отпускани от банките в страната до исторически ниски нива. Това пък свива сериозно маржът на печалбата на банките идваща от кредитиране. Ето защо приходите от такси и комисиони започнаха да имат все по-голяма тежест в баланса на банките и да покриват техните административни разходи.

На първата графика виждаме, че за последните 10 години нетните приходи на банките от такси и комисиони са се увеличили с 45%. Въпреки този значителен ръст, данните показват (графика 2) и че в структурата на нетните приходи от такси и комисиони се увеличава делът на разходите, които имат банките за тях като той нараства от 10,7% през 2009 до 14,8% през 2018 г. и 15,3% за първите три месеца на 2019 г. В същото време нетните приходи на банките от лихви дори намаляват в сравнение с 2009 г. с 3,7%.

Графика: 1 Нетни приходи от лихви и такси
Източни: БНБ

Графика: 2 Дял на разходите от лихви и такси спрямо приходите
Източни: БНБ

Тази статистика ясно показва, колко силно се е увеличила тежестта на приходите от такси и комисиони в баланса на банките. Данните се потвърждават и от проучване на асоциация активни потребители, което бе проведено в края на 2017 г.

Основният извод от техния анализ е, че цените на SEPA преводите предлагани от банките са нелогично високи. Само в 7 от 20-те проверени тогава банки таксите за SEPA преводи са по-ниски. В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането.

В началото на годината обаче Европейският парламент прие промени, с които таксите по преводите в евро ще бъдат изравнени с тези по левовите от 15 декември тази година. С тях се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.

Мярката засяга особено България, която е страната с най-високи такси по този показател. Разбира се за потребителите тази мярка е безспорна победа тъй като те ще спестят доста голяма част от средствата, които до сега са давали за превод на суми. За банките обаче ще бъде поредният тежък удар от страна на регулаторите, защото това ще ограничи силно възможностите им да балансират приходите си по това перо. Ефектът от предприетата мярка ще се изрази в спад на приходите на банките от такси и комисиони. Този спад обаче ще се наложи да бъде компенсиран, защото разходите на банките няма да се променят. Тук опциите на банките са няколко:

  • Засилване на темпото на консолидация на пазара. От няколко години този процес протича с пълна сила. Някои чуждестранни банки промениха инвестиционните си политика, като приоритизираха други региони, в които да съсредоточат развитието си. Белгийската KBC, която у нас притежаваше малката по активи Сибанк реши да разшири присъствието си на българския пазар и се споразумя с гръцката NBG за покупката на ОББ. Последната сделка бе направена от Юробанк, която притежава Пощенска банка, за покукпката на бизнеса на банка Пиреос в България. Малко преди това пък унгарската OTP, която притежава Банка ДСК, придоби от френската Сосиете Женерал Експресбанк. Раздвижването на пластовете на банковият пазар е видимо и едва ли ще спре до тук тъй като в страната към момента оперират 25 банки. Размерите на българската икономика са малки, за да предложат достатъчно висока рентабилност на всичките и логично някои от тях ще предпочетат да съсредоточат усилия в пазари, на които имат по-добри позиции;
  • Намаляване на разходите. Инвестициите в дигитализиране на предлаганите от банките услуги и продукти нараства постоянно. Това оптимизира процесът на работа и води до намаляване на разходите им. Тук обаче трябва да се отбележи, че за да задържиш клиента вече не е достатъчно просто да се дигитализират услугите и продуктите, а да се създаде и положително преживяване у клиента, чрез интерактивен интерфейс и удобна среда за работа. За да се постигне това трябват и нови и нови инвестиции. С други думи дигитализацията не е вече процес на намаляване на разходите за банките, а по-скоро процес на приспособяване към новата реалност;
  • Някои банки е вероятно да се превърнат от универсални в бутикови фокусирайки се само в предлагането на специфични продукти и услуги, с цел да оптимизират своите разходи и приходи до ниво задоволяващо очакваните маржове на печалби от инвеститорите;
  • Предлагане на нови продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Конкуренцията тук обаче става все по-голяма през последните години от бързото навлизане на финтех компаниите, които са по-гъвкави и спестяват разходи на потребителите.

Гледай телекомите – мисли за банките

В доста подобна ситуация бяха (и все още са) телекомуникационните компании. Европейската комисия на няколко пъти вече определя максимални цени за терминиране на гласови повиквания, което доведе до значително намаление на приходите на телекомите от международния роуминг. За да компенсират този спад те започнаха да търсят други източници на приходи. Това определи и днешния им бизнес модел на доставчици на телевизия, дистрибутори на телефони, компютри, таблети, онлайн търговия, дигитално съдържание и т.н. Само преди няколко месеца най-големият мобилен оператор в страната А1 започна да предлага и финансови услуги на своите клиенти. Очаква се в скоро време и "Виваком" да влезе на пазара на мобилни електронни разплащания.

Всичко това води до подсилване на приходите. Преди месец А1 отчете растеж във всички финансови показатели за първото си тримесечие на 2019 г. Телекомът обяви, че приходите му са нараснали с 3.9% до 111.1 млн. евро (217.3 млн. лв.), докато EBITDA също се е вдигнала с 17.7% до 42.8 млн. евро (83.7 млн. лв.).

При банките обаче ситуацията е доста по-сложна. Върху тях са наложени много повече регулации, а приемането на страната ни в Банковия съюз и Еврозоната ще ги увеличат. Казано с по-прости думи в днешната икономическа реалност за телекомите е много по-лесно да започнат да предлагат финансови услуги, от колко банките да предлагат телекомуникационни такива.

Какво ще се случи от тук нататък?

Ясно е, че банките са притиснати от регулаторите да търсят промяна на своя бизнес модел, но от друга страна регулаторът ограничава тази промяна в определени рамки. Към момента някои банки успяват добре да се адаптират като се насочват и към други бизнеси във финансовата сфера. Уникредит Булбанк примерно имат в своята финансова група дружество за лизинг, за бързи кредити и фактуринг. Други като ДСК, ОББ и Райфайзенбанк например пък имат дружества за управление на активи, за лизинг. Тук трябва да припомним и че един от основните акценти в сделката за покупка на ОББ от белгийската група KBC бе именно и придобиването на Интерлийз. Fibank пък преди няколко години основа Фи Хелт застраховане АД. Банката инвестира и активно в разработването на нови продукти като дигитална дебитна карта и възможност за извършване на разплащаниия чрез смарт часовниците Garmin. Влиянието на банките в тези сектори ще се увеличава през следващите години тъй като техните възможности за развитие в други са силно ограничени. Конкуренцията ще започне да се пренася поетапно от банковия към не банковия сектор, а играчите там е време силно да се притеснят, защото банките разполагат с големи финансови ресурси и нямат много алтернативи.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



2 коментара:

  1. Христов, поздравления за статията и анализа! Прогнозата ти за бъдещето обаче е малко грешна...това което ще направят банките за да компенсират намаляването на приходите от такси по парични преводи няма да са модернизации и консолидации, ами ще бъде точно това което направиха телекомите - ще вдигнат основните такси за обслужване на сметки, а ние потребителите ще платим цената на "регулациите"!

    ОтговорИзтриване
  2. Вече има регулации и за това :) Малко време ще отнеме, за да заработят както трябва, но и това ще стане.

    ОтговорИзтриване