26 юли 2019 г.

107 000 кв. м нови офиси са завършени до средата на 2019 г.

Новини

Близо 107 000 кв. м нови офис площи в София са завършени през първата половина на 2019 г. С въвеждането в експлоатация на Tower B и на втората фаза на проекта Adora Business Center, както и на няколко по-малки сгради, обемът на предлаганите офиси през второто тримесечие се увеличи с 43 000 кв. м. Общото предлагане на Клас А и Б офиси достига 1.925 млн. кв. м, показват данните на консултантската компания Cushma n&Wakefield Forton.

Офис пазарът се намира в зряла фаза с устойчиво търсене и стабилен интерес и наемна активност. Макар новозавършените проекти от началото на 2019 г. значително да надвишават обемите година по-рано, нивата на незаетите площи остават без съществена промяна. Леко повишение има при офисите Клас Б, но то се обуславя по-скоро от интереса на някои наематели към подобряване на работната среда и оттам – стремежа им да потърсят Клас А площи, в които да се нанесат“, коментира Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman&Wakefield Forton.

Най-активни на наемния пазар са компаниите от технологичния и аутсорсинг сектора, които търсят възможности за разширение или консолидация на бизнеса си. За разглеждания период свободните офис площи в столицата са 9.9%. При сградите Клас А нивата са под 9%.

Очакваме активността на наемния пазар да се засили през третото и четвъртото тримесечие, които традиционно са по-динамични. Прогнозата ни в дългосрочен план е за леко повишаване на свободните площи, което ще доведе до натиск върху наемните цени“, посочва Станимира Пашова.

Към второто тримесечие на 2019 г. офисите в строеж в София са 404 000 кв. м, сочат данните на Cushman & Wakefield Forton. Според експертите на компанията близо 90% от тези проекти са концентрирани на ключовите булеварди и в районите с добри транспортни връзки. Зоната около Бизнес парка също е във фокуса на инвеститорите със значителен брой завършени проекти и такива в строеж. Извън столицата, офис пазарите в Пловдив и Варна осигуряват добри условия за разширяване на наемателите с втори или трети офис в страната.

Завършването на висок клас офис площи води до подобряване на инвестиционния продукт и по-голям избор. Очакваме това да доведе и до по-висока ликвидност на пазара в средносрочен план“, посочи Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton.

На наемния пазар отдаването на сгради, които са все още в строеж, продължава да е водеща тенденция.

Големите компании имат много конкретни изисквания за това какво трябва да представлява офис средата. Тези наематели не чакат да видят готова сграда, за да вземат решение да се нанесат в нея. Те се запознават детайлно с проектите още на ранен етап и когато дадена офис сграда отговаря на нуждите им, сключват договор преди разрешението за ползване. Това, от една страна, дава възможност за предвидимостта на пазара, от друга – е добър знак, че качествените офис проекти се усвояват изключително бързо“, допълни Станимира Пашова.

Офертите за първокласните офис площи в столицата са стабилни спрямо първите три месеца на годината – 15 евро/кв. м за централната градска част и 13-14 евро/кв. м за висок клас офиси по големите булеварди. Доходността от инвестиционни сделки също поддържа устойчиви нива – 7.75-8% за първокласни активи.

25 юли 2019 г.

Къде изчезна съдържанието?

Анализ на Христо Христов

В предходната публикация „Как социалните мрежи опитомиха свободата на словото?“ започнах да разглеждам темата за получилата се зависимост на създателите на съдържание от социалните мрежи и капанът на техния бизнес модел, в който попаднаха. Поради различните възможности за приходи днес социалните мрежи са сегментирани по интереси и нужди на потребителите.

Социални мрежи и типове съдържание

Ако желаете да гледате или създавате видео съдържание (например клипове на песни, трейлъри на филми, записи от телевизионни предавания или каквото и да е друго), YouTube е безспорен лидер. В България на широка популярност се радва и неговият аналог Vbox7. Ако желаете да разглеждате и публикувате снимки, Instagram е вашето място. Ако искате просто да комуникирате с приятели имате Messenger, Viber, WhatsApp, Snapchat. Ако пък желаете да пускате кратки съобщения за това какво си мислите в момента, Twitter Ви го позволява (тук трябва да отбележи, че Twitter не е особено популярна платформа в България, но в САЩ например президентът Тръмп често обявява свои стратегически решения през своя профил в мрежата.) Ако искате да сте в час с всичко ново на пазара на труда и да получавате или разпространявате професионална информация, ще Ви трябва профил в LinkedIn. Ако просто искате да присъствате онлайн и да споделят своя живот с приятелите или да следите какво се случва с тях и да четете новини, Facebook остава ненадминат. Разбира се, с тези имена далеч не се изчерпват социалните мрежи, към които днес може да се присъедините. Просто тези се радват на най-голяма популярност.

Всяка от изброените социални мрежи има своите специфики и съдържанието, публикувано в нея, трябва да бъде обработено по специфичен начин. Именно спецификите им пък разделят и потребителите. Аудиторията на създателите на съдържание обаче е различна и разнообразна. Затова, за да може информацията да достигне до всички, за които тя би представлявала интерес, то неговият създател трябва да поддържа профил в повече социални мрежи. А предвид спецификата на всяка от тях, създаденото съдържание трябва да бъде допълнително обработено и адаптирано.

Например, за да бъде създаден един блог-пост, той има нужда от време, за да бъде проучена темата и добре описана. В зависимост от спецификата и компетенциите на автора, това време понякога може да варира от няколко часа, през няколко дни, та чак до няколко седмици. След като бъде създадена публикацията, то за да оживее тя и на екрана, трябва да се заснемат, намерят и монтират кадри, които да илюстрират във видео клип съдържанието й. За да може то пък или линк към него да се появи в следващата по популярност социална мрежа - Instagram, трябва да се направи или закупи от имиджбанка интересна визия, която да привлече и заинтригува окото на потребителите. Тук е мястото да споменем и че ако някой, създаващ съдържание, иска да бъде видим в онлайн пространството, то той трябва непрестанно да извършва различни SEO оптимизации на своя сайт или блог, за да може той да бъде не просто по–лесно, но изобщо откриван от търсачките в мрежата като Google. Разбира се, Google също предлага платени решения, за да може едно съдържание да излиза при търсене по определени ключови думи най-лесно пред очите на потребителите. А всичко това отнема много повече време и средства.

Ето как всеки решил, че има какво да каже на останалите и да създава съдържание е пред кръстопът с две възможно опции: или да преустанови това, което прави, защото няма смисъл да влага усилия и създаденото съдържание да не достигне до почти никого или да се посвети изцяло на това и активно да търси рекламодатели, за да може да се издържа от него. За това и много създатели на качествено съдържание днес вече не поддържат активно своите канали за комуникация.

Но и създаването на съдържание не е лесно да се превърне в доходоносен бизнес, защото все по-често виждаме как се губи балансът между стойностните и изцяло рекламни послания. Някои създатели на съдържание са превърнали своите информационни платформи в рекламни канали. Бърз поглед през някои от тях ни връща спомените от близкото минало за рекламният канал WS Teleshop и водещия Хорст Фукс, който по цял ден и цяла нощ кълцаше, режеше, гладеше, боядисваше, чистеше и какво ли още не с невероятните уреди, предлагани от въпросната фирма.


Съвременните Хорст Фукс-ове получават безплатно различни продукти като: електрическа четка за зъби, фотоепилатори, телефони, телевизори и т.н., които трябва да тестват и да запишат видео ревю. Аз лично обаче не помня да съм попадал на ревю, в което наред с позитивите, се изброяват и негативите. Все пак продуктите остават за тях, а те никак не са евтини.

Немалка част от тях направиха равносметка за себе си, че като Хорст Фукс могат да печелят много по-добре, отколкото да полагат усилия, за да създадат някакво качествено съдържание. Поради тази причина „скъсват своята пъпна връв“ като създатели на съдържание и се фокусират единствено върху промотирането на продукти и излагането на показ на личния си живот пред натрупаната от тях аудитория. В общи линии така се роди и новата професия инфлуенсър.

Що е то инфлуенсър?

Разбира се, инфлуенсърите не са само създатели на съдържание, но и футболисти, манекенки, актьори, тв водещи и всякакви други личности, успели по един или друг начин да натрупат популярност и желаещи да я трансформират в приходи. Те ходят по партита, правят безброй снимки и клипчета. От всяка своя поява те се опитват да получат доходи. Например, ако поканите някой от популярните инфлуенсъри на свое мероприятие, то само за да приеме поканата Ви, ще получите касова бон, а ако искате той да сподели в своите канали снимки или видео, или да напише изобщо нещо за Вас, отново ще се наложи да се бръкнете. Колко на дълбоко ще се бръкнете е правопропорционално на популярността на инфлуенсърите.

Създатели на (качествено) съдържание

Все пак създатели на съдържание все още има. Те не се набиват толкова много на очи като инфлуенсърите и не са толкова шумни. Посвещават усилията си на това да придават все по-голямо качество на тяхното съдържание и внимателно подбират своите рекламодатели. Избират да работят с компании, на които вярват и с които се идентифицират, защото си дават ясна сметка, че зад всяко отправено от тях послание, стоят самите те, а не просто поредният хонорар. И разбира се, не на последно място, не забравят кое е натрупало тяхната популярност и продължават да предоставят на своята аудитория интересна информация. За това и често биват определяни като лидери на мнение.

Резюмe

Ако все пак темата, която разгледах, Ви е била интересна и не сте се изморили да четете, защото не съм „смлял“ цялата информация в кратко видео, то е време да направим и обобщение на всичко, казано до тук.

Трансформацията на създателите на съдържание е в немалка степен подтиквана и водена от бизнес моделите, налагани в социалните мрежи, като основни платформи за бързо и лесно разпространяване на информация. Именно в тях се крие и ключът към това каква информация ще бъде поднесена на екрана на всеки потребител. А тъй като в него има заложен бизнес модел, то той лесно би могъл да се манипулира в желана посока. Страничният ефект е, че всеки искащ да създава качествено съдържание и то да достига до по-голям обем от потребители, трябва да си плаща. По този начин всеки създател на съдържание е изправен пред сериозна предпоставка за изпадане в икономическа зависимост от своите рекламодатели и в крайна сметка свободата на словото отново остава зарита под поредния бизнес модел.

Какво ще се случи със създателите на съдържание?

Моето лично очакване е, че трансформациите ще продължат. В момента инфлуенсърите са на гребена на вълната. Те са търсени и желани от бизнеса и все повече хора искат да бъдат като тях. Разбира се, привлича ги и възможността просто с това да бъдат популярни и да показват как се забавляват и наслаждават на живота, да получават сериозни приходи. Всичко хубаво обаче си има и своя край. Скоро последователите им ще се изморят от тази кичозна показност и за да продължат да бъдат популярни, ще се наложи все пак да намерят нещо, с което да изпъкнат.

При малкото останали създатели на съдържание нещата изглеждат доста по-розови. Качеството все пак ще се отплати и те ще започнат да бъдат все по-търсени от компаниите. Техните влогове, блогове, сайтове ще започнат да разширяват съдържанието си. Ще наемат свои хора, които да им помагат да създават съдържание и в крайна сметка ще се трансформират в традиционни медии, но с нов морал и без унаследените връзки и зависимости. А това дава повод за едно по-оптимистично утре.

Можете да прочетете също така и други публикации по темата:



Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

17 юли 2019 г.

Как социалните мрежи превърнаха свободата на словото в бизнес

Анализ на Христо Христов

Снимка: Erin E. McCarthy

Безспорно появата на социалните мрежи бе явление след, което животът ни вече не бе същия. Причините, довели до възхода им могат да се сведат до най-общо две. От една страна те успяха да трансформират комуникацията между хората и да я впишат в новата дигитална реалност, която превзема все по-голяма част от живота ни. От друга страна, дадоха свобода не просто за себеизразяване на всеки индивид, но и възможност неговите послания да стигнат до повече хора. По този начин социалните мрежи се превърнаха в платформа, която изстреля свободата на словото и възможността да получаваш и създаваш информация до нови висоти.

Именно фактът, че те бяха място, в което всеки потребител може да създава, разпространява и търси информация ги направи притегателни за мнозина. Те еволюираха бързо от ново интерактивно средство за комуникация и връзка между потребителите, до пространство, в което всеки може да намери всичко необходимо.

По това време блоговете все още не бяха чак толкова популярни, но уверено си проправяха свoето място под слънцето. Социалните мрежи им дадоха невероятната възможност съдържанието в тях лесно да достига до голям брой потребители. Темите бяха всеобхватни и варираха от представянето на ежедневието на авторите им до професионални политически или финансови анализи.

Традиционните медии към онзи момент често пропускаха теми, които ставаха все по-важни за обществото. Те акцентираха основно на информация вълнуваща масата, а останалата просто минаваше под повърхността. Именно блоговете показаха, че обществото вече не се вълнува просто от политика и спорт, а има много други теми, които предизвикват интереса на критична маса от хора, но за медиите от една страна тази маса бе твърде малка, а от друга по някога не разполагаха и с експерти по темите. Дори и по теми, които предизвикват масов интерес, авторите на блоговете предлагаха алтернативна гледна точка. Не е тайна, че публичните коментатори в България са обособени за медиите в една група, в която трудно може да проникне ново лице или мнение. Затова и все по-често се изпада в ситуация, че един коментатор гостува по една и съща тема в един и същи ден в 2-3 телевизии или радиа и междувременно дава интервюта за онлайн и печатни медии. Разбира се, ясно е, че няма как във всяка медия да каже по нещо различно за разглежданата тема. Ето защо определено информационният поток имаше крещяща нужда от нови създатели на съдържание, показващи нови гледни точки.

Преди около 10-тина години популярността на блоговете като алтернативни канали за информация повдигна и дебат дали те няма да заменят традиционните медии. В основата си той бе породен от факта, че традиционните медии изискват сериозни приходи, за да могат да съществуват, а това лесно ги поставя в икономическа зависимост от техните рекламодатели. Свободата на словото при тях бе под въпрос, защото никоя не се осмеляваше да критикува или публикува неприятни новини за свои рекламодатели. Появи се и един друг още по-порочен бизнес модел на политическа пропаганда чрез разпространение на удобни новини и умишлено подминаване или омаловажаване на сериозни нелицеприятни за властта теми.

На този фон създателите на съдържание като блогърите изглеждаха значително по-свободни да изразяват мнение и да правят критични анализи, защото за тях това бе средство да изразят себе си, а не инструмент за правене на бизнес, от който зависят техните жизнени доходи.

Тук трябва да отворя една скоба и да поясня какво точно имам предвид под термина „създатели на съдържание“. Блогърите са само една малка част от тях. Към тази група спадат и влогъри, лидери на мнение, автори на групи в социалните мрежи и други полагащи усилия, за да намерят, обработят и предоставят, качествена и оригинална информация на потребителите. Ето защо по-надолу в текста ще обобщавам всички тях с термина „създатели на съдържание“.

Нарастващият интерес към авторите на съдържание обаче провокира и интерес към тях от страна на рекламодателите. Те започнаха да изграждат успешни партньорства и в малките им онлайн пространства да се появяват положителни ревюта и препоръки за определени продукти и услуги или компании.

На този етап обаче единици от тях успяха да превърнат хобито си в бизнес, който да им носи достатъчно приходи, за да могат да се издържат от него. Разбира се, някои от тях загубиха и своята тежест сред аудиторията си в момента, в който започнаха да я облъчват с рекламни послания. Други пък бяха нещастни, че рекламодателите не им обръщат внимание и започнаха агресивно да атакуват по-популярните лица или просто да изнудват рекламодателите със създаването и разпространяването на негативно и манипулативно съдържание за тях и техните продукти.

Докато течеше този етап от еволюцията на алтернативно създаване на съдържание, социалните мрежи също започнаха да се развиват и да търсят начин да получават по-голяма икономическа изгода от факта, че са събрали голям брой потребители на едно място. Все пак, за да съществуват те се нуждаят от инвеститори, а инвеститорите се интересуват от приходите, които те могат да генерират. Желанието им за по-голяма възвръщаемост не можеше да се задоволи с обикновени рекламни банери и съобщения. Ето защо социалните мрежи започнаха да разглеждат възможностите за нови приходи от съдържанието в тях създавано от потребителите.

И тук идва сблъсъкът на социалните мрежи със свободата на словото. До този определен момент те предоставяха свободно своята платформа за изразяване. Медиите и създателите на съдържание се възползваха от възможностите да сегментират и обединят в отделни групи хората, които смятат, че информацията, която те създават е интересна и полезна за тях. Така всеки си направи своя фен-страница и започна да набира последователи. Всяко съдържание, публикувано в страницата, се показваше веднага на екраните на техни последователи. Променената бизнес политика на социалните мрежи обаче започна да използва това като източник на приходи. От най-голямата социална мрежа – Facebook, обясниха тази си промяна в политиката с лаконичното:
Има компании, които правят бизнес и печелят пари чрез нас, считаме, че е редно Facebook да получава част от тези приходи.
Така, независимо колко голяма е аудиторията на конкретна фен-страница, то информацията, публикувана в нея, започна да достига до минималните 5% - 10% от всички. Ако желаете тази информация да достигне до по-голям кръг от потребители, трябва да се заплати определена такса за спонсорирано разпространение на съдържание.

За една медия с изграден бизнес модел и приходи, тези такси не са чак толкова голям проблем въпреки че те се увеличават непрекъснато през последните години. Но за обикновен създател на съдържание подобни такси са демотивиращи, за да продължава да прави това, което иска като хоби, защото трябва сам да го финансира.

Също така електроните алгоритми, които използват все повече мрежи акцентират над реакциите на потребителите спрямо определена новина. Ако тя се споделя или харесва от повече хора, те увеличават обемът на потребителите, до които тя достига. Целта е чрез този метод те освен да получават средства за разпространение, но и да не пропускат уж важните новини.

Друг акцент в работата на машините е активността на самия потребител. Ако той е много често активен, дори спокойно можем да кажем хипер-активен, неговите послания ще достигат до по-голяма аудитория. Това принуждава създателите на съдържание да не акцентират толкова на качеството му, а на неговото количество. Ето защо много често през екрана на всеки преминават снимки с кученца, котенца, цветенца или дечица. Или пък снимки на изгреви и залези пожелаващи ни страхотен ден или лека нощ.

По този начин свободата на словото бе умело обяздена от социалните мрежи и превърната в бизнес. Не зависимо колко важна или полезна е информацията, която някой е създал и споделил с останалите, то за да достигне тя до тях, трябва да се плаща. Този модел обаче работи услужливо за всеки, който иска да подмени някаква информация или да манипулира общественото мнение в една или друга посока. Просто си плаща и това, което иска да каже излиза на екраните на потребителите. Така у не толкова наблюдателните от тях се насаждат определени целенасочени внушения. Нищо чудно, че в тази среда избуя плевелът на фалшивите новини.

Случаят с Кеймбридж аналитика бе показателен за това, че ако някой събере и систематизира публична информация за поведението на потребителите, може успешно да изгради стратегия за отправяне на специфични послания към определени групи, които да променят тяхната гледна точка по съществено важна тема. И всичко това лесно и с повече пари можеше да се осъществи най-голямата социална мрежа – Facebook. Шокът от това дойде не толкова от деянието, защото в него нямаше нищо нарушаващо законите и правилата, които бяха установени, а от факта, че опасностите за свободата на словото в социалните мрежи, за които до този момент само се говореше теоретично, се превърнаха в реалност. Но какво от това?

Очаквайте следващата седмица продължението на анализа, което ще акцентира на това как създателите на съдържание изпаднаха в зависимост от социалните мрежи и капана на техния бизнес модел, в който попаднаха. Ще се опитам да дам отговор и на въпроса защо качественото съдържание бавно започна да изчезва и да се подменя с рекламни послания и гротескна показност.  Разбира се, темата от този анализ също ще бъде доразвита, защото тя е неразделна част от трансформацията на съдържанието.

Можете да прочетете също така и други публикации по темата:




Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

8 юли 2019 г.

Лидл България ще постигне 100% рециклируемост на пластмасовите опаковки на продуктите собствена марка до 2025 г.

Новини

Лидл България си поставя за цел до 2025 г. пластмасовите опаковки на продуктите собствена марка да бъдат изработени изцяло от материали, които са 100% рециклируеми. Ангажиментът е част от дългосрочната стратегия на компанията по отношение на опазването на околната среда и конкретно намаляване на количеството използвана пластмаса.

Усилията на търговската верига, както на глобално, така и на национално ниво, са насочени към постепенно намаляване на опаковъчните материали и постоянно подобряване на възможностите за рециклиране.

От стъпването си на българския пазар Lidl следва ясна стратегия за намаляване на своето въздействие върху околната среда. Това е видимо не само от начина, по който строим магазините си, но и в създадените работни процеси, свързани с дейността на компанията. През 2018 година поставихме още по-силен фокус върху грижата за природата - насочен към намаляване на използваната пластмаса. С предприетите мерки от обявяването на целта до днес в Лидл България спестяваме над 40 тона пластмаса на годишна база. В допълнение ще спестим още 34 тона пластмаса на годишна база само след прекратяване продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба, планирано за края на 2019 г. С поставянето на тази нова амбициозната цел ние вярваме, че ще постигнем още по-добри резултати в грижата за околната среда“, сподели Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Компанията вече отчита и първите резултати от друга амбициозна цел, която обяви през миналата година - 20% намаляване на използваната пластмаса при продукти собствена марка до 2025 г.

Сред конкретните мерки довели до оптимизирането на количеството използвана пластмаса е намаляване на теглото на различните тарелки за прясно месо с до 11%. Така на годишна база Лидл България спестява над 37 тона пластмаса. Промяна в продуктовия дизайн на опаковката пък редуцира използваната пластмаса с до 26% при четири вида ядки под собствена марка Alesto, което води до спестяване на близо 250 кг пластмаса годишно.

Друг пример са био бананите, при които компанията цялостно премахна единичната опаковка, като я замени с бандерол. Резултатът от тази мярка възлиза на 630 кг по-малко използвана пластмаса на годишна база.

При процес по оптимизация на перилни препарати Formil компанията спестява още около 2,5 тона пластмаса годишно. Това се постига чрез повишаване на концентрацията на перилния препарат, което съдейства за намаляване на обема и съответно опаковката. Важно е да се отбележи, че броят изпирания остава непроменен.

Всяка промяна в опаковката се извършва при спазването на най-висок стандарт за безопасност на продукта.