27 октомври 2019 г.

Промяна ли?


И така, изборите преминаха. Време е да си оттдъхнем или поне партийните ПР-и да ни оставят намира със своите рекламни послания в социалните мрежи. Цяла вечер в коментарите и анализите по всички телевизионни канали слушамe само едно – промяна. Това добре, но аз подобна промяна в изборните резултати невиждам. Не просото невиждам политическа промяна, но не виждам и извън политическа такава. Всичко си е по старо му. Даже и Волен Сидеров отново недоволства и манипулира избирателите си , че те не са 10-15 хиляди, а милиони. Дори и в кментаторите на изборите няма промяна. Може би от последите 1-2 избори започнаха да се налагат лицата на агенция Треннд, но всички останали са си същите, които последните 30 години коментират изборите. Говорят глупости, манипулират (съзнателно или не) общественото мнение, поличават „златни скунксове“ и въпреки всичките си натрупани прегрешиния те отново получават медийна трибуна. И разбира се едни и същи коментатри обикалят по телевизиите цялата нощ, а през деня по другите медии. Все едно няма други хора, които да предложат друга гледна точка. Та за каква промяна си говорим? Политическа? Социологическа? Или просто усещане, че нещо се е променило, ама утре пак си почваме по старо му. Ако върнем записите от последните 3-4, че и повече местни избори ще видим, че няма особено голяма промяна.

Та да почнем със София. Тя се превърна в лакмус за това дали ще продължи политическото статукво на ГЕРБ или хегемоията на Борисов ще започне да залязва. За първи път Йорданка Фандъкова се запъти към балотаж. Той обаче изглежда вече предрешен в нейна полза. Големият й опонент Мая Манолова влезе с голми очаквания, но не направи нищо, за да ги подплатии. Кампанията й бе вяла и показа, че основно Манолова разчита на 2 неща, от една страна на позитивиния си имидж от пр акциите си като омбудсман, а от друга на катализиране на протестен вот срещу Фандъкова, ГЕРБ и Борисов. И двете към този момент обаче изглежда, че няма да й донесат достатъчна подкрепа за победа. Така че ако не направи чудо през тази седмица, финалът на местните избори няма е за нея.

Борислав Бонев и архиект Игнатов, пък влязоха в епична битка за гласовете на градската десница, която в момента уж припознава Демократична България като тяхна политическа алтернатива. Дали Бонев открадна гласовете на десните или Игнатов не успя да спечели доверието им е плод на последващи анализи в неговата коалиция. Фактите за мен обаче са, че Бонев бе човек, който от години се занимава с проблемите на столицата и е инициативен, а Игнатов е една обикновена политическа кандидатура, която едва ли щеше да получи такава подкрепа и познатост, ако не бе скалъпеният скандал с непростойните снимки на жена му. Каквото и да си говорим именно този опит за омаскаряване и дори изнудване, му предаде тежест. Черният ПР отдавна не функционира. Той по-скоро носи позитиви, от колкото негативи за жертвите си. За избирателите всеки попаднал под неговите удари е явна заплаха за политическото статукво и заслужава подкрепа. Защо обаче се прави? Ами защото "онези" хора и медии обслужващи статуквото друго не могат да правят и предложат.

Според мен обаче ако Демократична България бяха подкрепили Борис Бонев, а не бяха излъчвали свой кандидат, имаха реалните шансове да стигнат до балотаж и в последстве да детронират Йорданка Фандъкова от кметския пост. Разбира се, това не се случи и остава само спекулация. Политическата кандидатура за тях бе по-изгодния вариант от незвисим кандидат. Появиха се в социалните мрежи мнения, че са били водени подобни преговори, но не сатана ясно какъв точно е бил залогът за политическата подкрепа на Бонев. А и разбира се, защо трябва да има „пазарлъци“ за подкрепа на един кандидат. За мен това си е като купуването на гласове – ще те подкрепим, ама ти ще свършиш една работа за нас. Като искаш да подкрепиш някой го правиш и не се пазариш, ако изначално не искаш да изтъргуваш нещо. Така че сега да се обвинява Бонев, че бил спънал десницата и попречил на Игнатов да стигне до балотаж е повече от смешно и тъжно. 

Изборите бяха много важно изпитание на Бойко Борисов  и ГЕРБ след изключването на Цветан Цветанов и поредицата от скандали, в които правителството се оплете последните месеци. По всичко личи, че партията успява да запази стабилността си на местно ниво и след повече от 10 години във властта липсва политическа алтернатива. А такава не е като да не е нужна, защото по места представителите на управляващата партия демонстрират пълно самозабравяе и опиянение от властта.  Някои дори се осмелиха открито да влезат в противоречие и конфликти с премиера и лидер на ГЕРБ.

До кога Борисов ще може да удържа своята партия е въпрос с повишена трудност. Управляващата коалиция също се тресе от скандали, но продължава да намира общи интереси и цели. Тези избори за пореден път показаха, че хората може и да си искат промяна, но тя няма да бъде по техно желание и по начин, който те предпочитат. Моите лични очаквания са, че на балотажа в столицата избирателната активност ще отбележи рекордно за последните години дъно. Все пак каква промяна е това да смениш Йорданка Фандъкова с Мая Манолова? Десните не са забравили, че протестираха близо една година срещу правителството, от което бе част самата Манолова. Постът на омбудсман, който бе политически изтъргуван, трудно може да бъде чистилище за нея, което за няколко години да изтрие миналото й и да й донесе позитиви. Особено ако тя самата не дава вид, че иска да промени себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар