26 ноември 2019 г.

46% от фирмите предават използваната си хартия за рециклиране

Новини

Почти половината фирми предават хартията си за рециклиране – това показва проучване на Офисмарт, която събира безплатно отпадъци за рециклиране от компании. Въпреки че почти половината отговорили компании заявяват, че рециклират, потенциалът за вторично използване на ресурсите и преработката им е по-голям. 54% от офисите изхвърлят хартията си, а близо 60% не знаят, че освен хартия, на рециклиране подлежат и други офис консумативи като маркерите например.

94% от анкетираните са готови да дадат хартията си за рециклиране, ако преди това е минала през шредер (48%) или имат договор и гаранции за конфиденциалност от събиращата организация (46%). Опазването на личните данни е приоритет на всички компании и затова е важно те да изискват от фирмите, които събират отпадъците им гаранция, как се унищожават те.

Офисмарт събира за рециклиране офсетова хартия, необработена или шредирана. Хартията се приема без телчета, тиксо и други покрития и лакове, събира се в чували или кашони за копирна хартия. Срещу събраната хартия компаниите получават ваучери за покупка на офис консумативи или подаръчни комплекти от рециклирана хартия.

Загубите за обществото и природата, от това че все още не достатъчно се рециклира у нас, са значителни. По данни на БНБ в страната се подписват близо 1 500 000 кредита годишно. Ако всеки от тях е средно по 140 страници документация за двете страни, това означава 210 000 000 страници или 12 500 мъртви дървета, ако не се рециклира хартията само в този сектор.

Анкетата е проведена в периода октомври – ноември тази година сред клиенти на компанията и членове на Българската асоциация за управление на хора.

25 ноември 2019 г.

Ще изместят ли финтех компаниите банките?

Анализ на Христо Христов


Днес все по-актуален и широко разпространен е терминът „финтех“. Компаниите, попадащи в тази група, описват бизнес модел, който цели предоставяне на финансови услуги чрез използване на софтуер и модерни технологии. Днес финтех компаниите се конкурират директно с банките в повечето области на финансовия сектор, предлагайки по-бързи услуги и ефикасни решения на клиентите си. Едни от най-мощните и известните финтех компании в света сега са: TransferWise, Klarna, Ant Financial, PayPal, , Credit Karma, Robinhood, Stripe и други.

Πoтpeбитeлитe лecнo пpивиĸвaт ĸъм пpилoжeниятa, пълни c инoвaтивни фyнĸции, ĸaĸвитo в голяма част от тpaдициoннитe бaнĸи нe могат да бъдат открити. А най-конкурентното им предимство, залегнало в тяхната комуникация към клиентите, е, че нe нaчиcлявaт тaĸcи за голяма част от услугите си или те са много по-ниски от тези на банките. Пример за такива са: липса на такса за откриване, закриване или месечна поддръжка на сметката, възможност за безплатна физическа карта към сметката, извършвате плащания без такси в различни валути, теглене на пари в брой от банкомати навсякъде по света без такса, извършване на банкови преводи без такси и т.н. Разбира се, трябва да добавим и P2P платформи, предлагащи по-ниски лихви по кредитни продукти.

Целият този коктейл от апетитни предложения звучи примамливо за все по-голяма част от потребителите. Особено за така наречените „милениали“ – поколението родено през 80-те и 90-те години. Характерно за тези новонавлизащите на пазара клиенти е, че те искат да плащат само за това, което и когато ползват. Например, ако имат нужда от превод на сума пари, те искат да платят само и единствено за него. Не отчитат факта, че, за да направят този превод днес, то трябва банката да е там и да е отворена по всяко време, а не само когато те имат нужда от нея. Това обаче е свързано с различни допълнителни разходи и за да намерят банката там, където е, по което време решат, и да извършат каквито и да е операции или да получат продукта, от който имат нужда, то трябва тези разходи да бъдат покрити.

Именно тук финтех компаниите намират своята конкурентна ниша. Разликата между една финтех компания и типична търговска банка е, че първата се фокусира върху даден продукт или услуга, докато банката се опитва да поддържа множество продукти за множество клиенти и да предлага цялостно обслужване. Дейността на банката е свързана с голяма клонова мрежа и много на брой хора, които да работят. А финтех индустрията по принцип предлага в повечето случаи всичко онлайн, т.е разходите за поддържане на широка клонова мрежа, хардуер, персонал и т.н са сведени до минимум.

Съществена разлика между финтех компаниите и традиционните банки е броят на регулациите, които се прилагат към двете. След последната финансова криза банките са практически задушени от нови мерки за контрол и регулации на тяхната дейност. Това ги поставят в неравностойно положение в сравнение със значително по-малките и свободни финтех компании, защото от една страна ги прави по-тромави, а от друга, нарастващите разходи за спазването на новите регулации натежават допълнително в таксите и комисионите, които клиентите заплащат.

Реално днес е много по-лесно телекомуникационна компания като А1 или най-голямата социална мрежа в света, да започнат да предлагат банкови услуги, отколкото банка да започне да предлага телекомуникационни такива или да обедини своите клиенти в една социална мрежа в интернет.

Трудно може да се степенуват кои точно нови регулации и изменения отварят най-широко финансовия сектор и дават възможност на финтех компаниите да стигнат до територии, които се смятаха за традиционно доминирани от банките. Може би най-важните са две – новата платежна директива (PSD2) и стандарта за финансово отчитане МСФО 9.

Целта на PSD2 пък е да регулира новата индустрия за платежни услуги и да увеличи конкуренцията, като позволи участието на небанкови организации, като финтех компаниите.

МСФО 9 пък, казано най-общо, заменя модела на „възникналите загуби” в предходния стандарт МСС 39 с модела на „очакваните кредитни загуби”. Това означава, че банките започват да признават загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти на много по-ранен етап. Досега това се случваше при просрочия по кредита, нарушаване на условията по договора или друго неизпълнение, сега още при отпускането на кредита банките трябва да залагат бъдещата обезценка на базата на риска да не получат изцяло договорените погашения.

Освен това, стандартът изисква банките да оценяват влиянието на икономически промени върху своя бизнес модел, портфейли и капитал, като преценяват различни сценарии.

В България например след труса с КТБ през 2015 година, бяха въведени допълнителни разпоредби, с които да се гарантира стабилността на банковата система. Една от въведените промени бе създаване на фонд за преструктуриране на банки (ФПБ). Вноските във фонда са реално вторият квазиданък, който банките плащат за сигурността на системата, след задължителните вноски за гарантираните депозити. За 2019 г. определената вноска във фонда е 137 млн. лв., с което в него вече има събрани близо 550 млн. лв. Вноската, която са платили банките във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) през 2019 г,. пък е 164 млн. лв. Общо в двата фонда от 2015 година до сега са събрани 1.4 млрд. лв.

Вноски на банките по години във ФГВБ и ФНБ (в хил. лв.)


Източник: Фонд за гарантиране на влоговете в банките

Тези средства се заделят от събираните от банките такси и комисиони. За разлика от банките, не всички финтех компании имат изрични задължения да гарантират под някаква форма средствата на клиентите си. Ето защо, за да не бъдат неприятно изненадани, от особено важност е клиентите да се запознаят много добре с общите условия при ползването на тези алтернативни форми на финансови услуги. За да бъдем коректни с анализа си, трябва да уточним и че някои финтех компании са намерили начин да предоставят това спокойствие на клиентите си.

Защо обаче за финтех компаниите няма толкова регулации, каквито има при банките? Отговорът тук се крие в степента на важност за икономиката и обществото, които имат и двете. Банковата система е гръбнакът на всяка икономика, а финансовите потоци са нейната кръвоносна система. Ето защо контролът над банките е от съществено значение за стабилността на основите на глобалната икономика. Могат ли банките да обещаят безплатни преводи на своите клиенти, безплатно откриване и водене на сметки или отрицателни лихви по кредитите? Да, естествено, че могат. Но това ще ги доведе до натрупване на загуби, а с тях и финансов колапс в икономиката.

Световният разплащателен бизнес, който обхваща всичко – от картови плащания до парични преводи в чужбина, ще генерира около 1,5 трилиона долара през тази година, по данни на Accenture. Сега банките доминират в сферата на плащанията, но до 2025 г., когато този пазар нарасне до 2 трилиона долара, банките могат да загубят 280 милиарда долара, или около 15% от общите приходи от плащания. Причината за това са алтернативните услуги, предлагани от финтех компаниите.

Всичко това поражда въпроси от сорта: „дали финтех компаниите не са началото на края на традиционните банки?“. Сред основните потребители на техните услуги се подхранва мнението, че банките са архаични и тромави финансови институции, които не кореспондират на нуждите на новото поколение клиенти и техният край е близо, като ще бъдат изместени от финтех компаниите. Те обаче пропускат две много важни неща. От една страна с нарастването на тежестта, която те имат, може да се очаква и че регулациите върху тях бавно и сигурно ще се увеличава, а гъвкавостта им ще се затормозява. От друга банките имат едно голямо преимущество, с което много от финтех компаниите към момента не разполагат – банките имат изграден и доказано работещ бизнес модел.

Най-старата банка в света е на малко над 540 години (италианската банка Monte dei Paschi di Siena). А пък корените на банковата система могат да бъдат открити още във Вавилон преди повече от 3000 г. С други думи, банките предлагат финансови услуги от прекалено дълго време. За цялото това време те са генерирали най-вероятно стотици трилиони (долари, евро или каквато и друга валута искате) печалби на своите собственици. От друга страна, финтех компаниите могат да се похвалят едва с няколко десетилетия история.

От ключово значение е тук да споменем, че голяма част от тях все още не са открили ясен работещ бизнес модел и регистрират загуби всяка година. Все пак, колкото и да се опитват да ни убедят тези компании, много добре знаем, че безплатен обяд няма. Трябват, софтуери, експерти, ток, помещения, лицензи и т.н. Предлагането на различни финансови услуги без такси и комисиони (или с изключително ниски такива), няма как да не породи резонния въпрос – кой плаща накрая сметката. Отговорът е: инвеститорите.

Финтех компаниите се оказват плодородна среда за надуване на нови финансови. Процесът протича по следния начин. Компанията Х започва да предлага финансови услуги чрез собствена платформа, която е разработила. Обещава на клиентите, че ще я използват безплатно. Те от своя страна виждат икономическата изгода и възможност да спестят средства в сравнение с използването на традиционна банка. Компанията генерира загуби, защото извършва дейност, но реално няма (или има минимални такива) приходи. Тази загуба всъщност се покрива от инвеститорите. Защото парите, които те дават на компанията, за да притежават част от нея и с които тя трябва да се развива, отиват за покриване на тези загуби и я поддържат изкуствено жива с надеждата, че след като изгради позиции на пазара, тя ще може да генерира достатъчни приходи, от които възстановят вложените инвестиции. Приходите наистина се увеличават, защото клиентите, искащи да ползват безплатни или по-евтини услуги, се увеличават. Също така обаче се увеличава и генерираната загуба. Ръстът на клиентите и приходите обаче генерира интерес от страна на инвеститорите. Някои от първите инвеститори, които са купили дялове в компаниите, използват нарастващия интерес, който сами са генерирали с парите си, за да продадат своите дялове на по-висока цена на други инвеститори. Така се завърта спекулативната ролетка, в която всеки си мисли, че ще се измъкне навреме с печалба и ще остави сметката да бъде платена от някой друг.

Това малко или много води до „дежа вю“ от така наречения „дот ком“ балон в края на 90-те години. Тогава все още непознатите възможности на интернет раждаха технологични компании буквално всеки ден. Липсваха официални данни за тяхното реално финансово състояние, а сделките с тях не бяха публични, което напомпваше цените на акциите им. За кратко време тези нови технологични компании набираха рисков капитал от милиони долари, а след листването им на борсата, тяхната капитализация скачаше до няколко стотин милиона долара. Голяма част от тях така и не успяха да генерират печалби, а просто изхарчиха набраните инвестиции в шумни реклами. Например финтех компаниите Atom и Curve съобщиха през годината за генерирани загуби съответно от 80 млн. и 10,6 млн. паунда. По-рано пък друг гигант - Monzo - записа годишна загуба от 47,2 милиона паунда. Извършващата дейност и в България Revolut също отчете загуба за 2018 г. от 32,8 милиона паунда, като тя се увеличава двойно спрямо загубата от 14,8 милиона за 2017 г. В официалното си съобщени от компанията поясняват, че тя се дължи на продължителни инвестиции за развитие на водещи дигитални финансови продукти и услуги и отчитат ръст на приходите с над 300%.

Реално най-големият актив на тези компании се оказва клиентската база. Колкото повече клиенти, толкова по-висок хипотетичен потенциал за печалба от тях. С други думи, за да се превърне в работещ този модел, той ще трябва да носи достатъчно високо ниво на възвръщаемост на инвеститорите, което предполага, че след натрупване на критична маса клиенти, то те ще трябва да започнат малко по малко да заплащат за своя безплатен обяд. Но остава отворен въпросът как ще накарат клиентите си да плащат за техните услуги, като са ги спечелили именно с обещания за безплатни такива или с изключително ниски такси и комисиони. Така излъганите клиенти просто ще си тръгнат разочаровани.

Все пак, както вече споменахме, в немалка степен възходът на финтех компаниите се дължи на неравнопоставеността в регулациите, които имат те и банките. С нарастването на тяхното значение във финансовата сфера, ще нараства и необходимостта от по-строги регулации, а това бавно ще убие конкурентните им предимства.

Друга стратегия при развитието на така наречените финтех стартъпи е след натрупване на критична клиентска маса с обещания за безплатен обяд, те да бъдат продадени на по-голяма финансова институция като банка. По този начин финтех компаниите реално връщат на банките клиентите, които са им отнели и реализират печалба на своите инвеститори. Тук дори не им е необходимо да демонстрират работещ бизнес модел, защото купувачът не се интересува от бизнеса, а от клиентската маса и интегрирането на иновативен модел към тяхното портфолио. Според представената таблица 18 финтех стартиращи компании са придобити от банки, попадащи в топ 50 в САЩ за периода 2013 г. – 2018 г.


Описаният жизнен цикъл не важи за всички финтех компании, защото някои са започнали вече да търсят и са намерили адекватни бизнес модели, от които реализират печалби и продължават да бъдат конкурентни. Също както наред с масовите фалити на технологични компании след спукването на „дот ком“ балона, от него се родиха гиганти като Амазон и Гугъл, които успяха да прокарат един нов бизнес модел и днес да са сред компаниите с най-високи печалби.

Финтех компаниите обаче тепърва имат да се справят с две сериозни препятствия. Първото е това на техния растеж. В момента експанзията им е бърза и клиентската им маса се увеличава всяка минута. Имат все още поле за растеж, но какво ще се случи като вече няма повече нови клиенти, които да привличат и трябва да си поделят съществуващите. Ситуация, в която се намират банките в момента. Те трябва да поделят клиентите си с други банки или да ги откраднат от тях. Това се случва с разширяването на портфолиото от предлагани продукти и услуги. И разбира се, увеличаване на разходите за тяхното поддържане. Еволюцията на финтех компаниите най-вероятно ще ги доведе до трансформирането им в … нови банки.

Друг проблем, с който ще трябва да се справят компаниите, е демографската структура на своите клиенти. В основната си част в момента те са под 30 години. Представители на така нареченото поколение на „милeниaлитe“. С напредването на тяхната възраст те ще се нуждаят от по-голям брой финансови услуги – жилищен кредит, спестовен влог и т.н. Това противоречи на схващането, че фитех компаниите успяват да предложат по-добри финансови условия по своите продукти и услуги, защото се съсредоточават само в някои и не се налага да поддържат голямо и скъпо портфолио от продукти. С други думи, естественият процес на развитие на тези компании отново ги води към трансформацията им в банки.

Финтех компаниите обаче имат своето място в еволюцията на финансите. Те се появиха, за да запълнят все по-голямата бездна, която се разтваряше между новото поколение клиенти и  традиционните банки. Дълги години банките доминираха във финансовия свят. Това започна да ги „успива“ за клиентските желания и изисквания. Фокусът бе поставен върху възвръщаемостта, която могат да осигурят на своите инвеститори. Бързият възход на финтех компаниите показа, че банките трябва коренно да променят представите си за структурата на своите доходи. Каналите, които навремето им носеха милиарди долари, престават да съществуват. Това катализира през последните години процесите на дигитализация на банковите продукти и услуги, за да могат да се пригодят към новите реалности. Някои банки предпочетоха да закупят и интегрират в своите дейности финтех компании. Други поеха по пътя на самостоятелно разработване и внедряване на финансови иновации, които да оптимизират процесите и разходите им, за да осигурят значително по-добро потребителско преживяване за своите клиенти.

Въпреки че финтех компаниите имат своята ниша, породена от гъвкавостта им и прекомерните регулаторни изисквания към банките, то да се говори, че могат да превземат и управляват цялата финансова система е абсурдно. Не просто, защото голяма част от имащите подобни амбиции все още прахосват парите на своите инвеститори без да реализират печалби, а и защото каквото и да е бъдещето на финансовата система, то историята е показала, че няма как то да бъде изградено без участието на банки. Особено ако този пазар е в голяма степен изкуствено създаден и зависим от няколко регулаторни изисквания. Аналогични очаквания имаше и преди 20 години. Първите изцяло онлайн банки се появиха по време на „дот ком“ балона и отново имаха амбиции да превземат света. За краткото им съществуване обаче така и не показаха, че могат да създадат адекватно работещ бизнес модел. Все пак лесно е да те заобичат клиентите, когато им обещаваш безплатен обяд, но в крайна сметка рано или късно винаги пристига сметката за него и на масата остават малцината, които могат да я платят.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

19 ноември 2019 г.

Банката на променящия се свят със специално предложение към българските киномани до края на годината

Новини

На 28 декември 1895 г. в „Гранд Кафе“ в Париж братята Люмиер организират първата в историята платена прожекция. На нея присъстват тридесет и трима души, които гледат няколко сюжета с продължителност 50 – 60 секунди. Днес тази дата се счита за „рождения ден“ на киното, превърнало се в неизменна част от живота на милиони зрители по цялата планета. През следващата година прожекции се организират в много градове по света. Първата кинопрожекция в България се състои на 27 февруари 1897 г. в Русе.

През 1917 г., една съвсем млада банка, предшественик на БНП Париба, подкрепя със заем филмова продуцентска компания. Отпуснатата сума днес се равнява на близо 600,000 евро. Оттогава БНП Париба се е доказала като най-големия финансов партньор на европейското кино. Към днешна дата, всеки втори филм, заснет във Франция, е подкрепен от БНП Париба.

Сред филмите, подпомогнати от банката, са шедьоври като „Рим-открит град” на Роберто Роселини, „Сладък живот“ на Федерико Фелини, „Ново кино „Парадизо“ на Джузепе Торнаторе, „Великата красота“ и „Младост“ на Паоло Сорентино, „Малкият принц” на Марк Озбърн, „Артистът” на Мишел Азанависиюс, „Студена война“ на Павел Павликовски и мн.др. През 2017 г. по световните 3D екрани тръгва „Валериан и градът на хилядите планети" на Люк Бесон - най-скъпата европейска продукция на всички времена, осъществена в партньорство с БНП Париба.

БНП Париба оказва помощ при възстановяването на стари филмови ленти като „Модерни времена“ на Чарли Чаплин и „Госпожиците от Рошфор“ на Жак Деми. Освен това Групата подкрепя над 40 фестивала в Европа. Във Франция например това са: Фестивал „Люмиер“ (Festival Lumière), „Петнайсетдневката на режисьорите“ (Quinzaine des réalisateurs) в Кан и Фестивал „Телерама“ (Festival Télérama). В Белгия с помощта на БНП Париба всяка година в 450 киносалона се провеждат „Дни на БНП Париба Фортис Филм“. В Италия БНП Париба е партньор на „Международния филмов фестивал в Рим“.


В България банката на променящия се свят за поредна година е партньор на „Фестивала на френския филм“, който се организира за девети път от Френски институт в България в сътрудничество с Киномания и НДК. Програмата му включва десет класически и нови заглавия. С началото му БНП Париба отправя специално предложение към верните фенове на седмото изкуство: всеки открил своя първи онлайн депозит в периода 15 ноември – 31 декември 2019 г. ще може да се наслади на кино прожекция по избор с два безплатни билета за киноверига Cinema City. А петима от новите клиенти на банката ще спечелят 12 двойни ваучера за кино, които ще могат да ползват през цялата следваща година. Те ще бъдат избрани с жребий в началото на 2020 г. Вижте повече за кампанията #WeLoveCinema с БНП Париба на www.deposits.bnpparibas.bg.

13 ноември 2019 г.

Ръстът на наемите на бул. Витоша продължава

Новини

Столичният бул. „Витоша“ се изкачи с още една позиция в класацията на най-скъпите търговски улици в света през 2019 г. С месечен наем от 56 евро/кв. м най-популярната търговска дестинация в София достигна 46-о място в традиционното проучване “Main Streets around the World“ на консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто стратегически партньор за България е Forton. Изследването обхваща 448 търговски дестинации в 68 страни по света.

За последната година наемните цени на магазините на бул. „Витоша“ са нараснали с 12%, което затвърждава присъствието на булеварда в Топ 50 на най-скъпите търговски зони в света. Други балкански столици в извадката са Белград с „Кнеза Михаила“ на 36-а позиция с 90 евро/кв. м месечен наем, както и Загреб с улица Ilica на 40-а позиция с наем от 75 евро/кв. м. Румънската столица Букурещ остава на 49-о място с Calea Victoriei и месечен наем от 50 евро/кв. м.

„Класацията е показателна, както за атрактивността на включените в нея локации за търговия, така и за степента на развитие на съответните пазари. В случая с бул. „Витоша“ имаме ограничено предлагане на площи, съпроводено с активност от страна на наемателите и навлизане на нови брандове през последната година. Комбинацията от тези фактори доведе до ръст на наемите, както на централните улици, така и в търговските центрове“, коментира Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Според него зоната от бул. „Витоша“ между Съдебната палата и бул. „Патриарх Евтимий“ остава атрактивна за търговците и очакванията са в краткосрочен план плавният ръст на наемите да продължи.

В Европа най-скъпата търговска локация остава New Bond Street в Лондон с месечен наем равняващ се на 1352 евро/кв. м. Следват я Avenue des Champs Elysees в Париж с 1166 евро/кв. м и Via Montenapoleone в Милано с 1142 евро/кв. м. Сред източноевропейските столици най-високи цени на търговските площи поддържа Прага с 235 евро/кв. м месечен наем и 18-а позиция в класацията.

Най-скъпата търговска улица в света за поредна година е Causeway Bay в Хонконг с месечен наем равен на 2164 евро/кв. м. Втората позиция е за Ню Йорк с горната част на 5th Avenue и цена равняваща се на 1775 евро/кв. м.

Според авторите на доклада резултатите от новото издание на класацията са окуражаващи и показват устойчиво търсене на площи на първокласни търговски локации в световен план.

Онлайн продажбите също продължават да растат, но докато вниманието е приковано към предизвикателствата пред физическите магазини, ние разглеждаме по-комплексно отношенията между тях и електронната търговия. Физическите магазини остават на ключови места, както за продажбите на място, така и за тези онлайн, тъй като играят ролята на шоуруми и спомагат за цялостното пазарно присъствие на бранда“, обобщи Дарън Йейтс, мениджър „Проучвания на търговски площи“ в региона на Европа, Близкия Изток и Африка в Cushman & Wakefield. Според него най-успешните търговци ще са тези, които съумеят да интегрират различните канали за продажба в цялостна концепция с фокус върху потребителското преживяване.

Общо за Европа наемните нива на търговските улици остават стабилни или нарастват в сравнение с предходната година на 70% от локациите. По отношение на наемните цени се наблюдава отчетлива поляризация между установените пазари в Западна и Северна Европа и тези в централната, източната и южната част на континента, където предлагането на модерни площи е сравнително ограничено, а електронната търговия предстои да се разраства с бързи темпове.

В Азиатско – Тихоокеанския регион около 80% от пазарите отбелязват ръст или стабилност на наемните нива. В САЩ и Канада се наблюдават големи разлики между представянето на отделните локации, но наемните нива в Ню Йорк остават стабилни.

8 ноември 2019 г.

Близо 2,4 милиона индустриални роботи оперират в световен мащаб към края

Новини


Въпреки, че коботите отбелязват около 3% от продажбите на роботи в световен мащаб, този процент се очаква да нарасне до 34% през 2025

На 18 септември 2019 г., Международната Федерация по роботика (МФР) представи Световен доклад за роботиката 2019 на Международния индустриален панаир в Шанхай, Китай.

Светът ни се променя с все по-бързи обороти. Невъзможно е с точност да се предвиди пред какви предизвикателства ще се изправят компаниите в следващите пет години. Съкратените продуктови цикли, мрежовите производствени последователности, нестабилните пазари и недостигът на ресурси – това са само няколко примера за параметрите, които ще оформят новата пазарна икономика.“, сподели д-р Андреас Бауър, председател на комитета за доставчици на индустриални роботи на Международната федерация по роботика.

Ако бизнес собствениците искат да запазят предприемаческата си свобода и да видят как производствените им компании процъфтяват, то ще трябва гъвкаво да отговарят на тенденциите и развиващия се пазар, както и да си създадат поле за усъвършенстване и растеж. Смарт роботизираните технологии позволяват на компаниите да реагират по адаптивен и ефективен начин на променящите се инфраструктурни условия, изискванията за капацитет, изискванията за по-голямо разнообразие на продукти и тенденции, свързани с потребителите. Ето защо консултантската компания PwC очаква търговските конфликти и бариери да засилят инвестициите в роботизация и автоматизация.

2018-та е шестата поредна година с най-високото ниво на годишен обем продажби за единица продукция: приблизително 422 000 индустриални роботи бяха продадени през 2018 г. ( 6% повече бройки в сравнение с 2017 г.). В Китай бяха инсталирани повече от всеки трети робот (36%).

Към края на 2018 година, приблизително 2,4 милиона индустриални роботи са оперирали в световен мащаб (15% повече в сравнение с 2017 г.). Приблизително 26% от тях са глобално инсталирани. В близкото бъдеще, този исторически глобален растеж се очаква да продължи. От 2020 до 2022, почти 2 милиона нови индустриални роботи се очаква да бъдат инсталирани в целия свят. Общите годишни продажби в световен мащаб ще достигнат над 580 000 бройки през 2022 г., като Азия все още е на върха по продажби и запаси, следвана от Европа и Америка.

Но има и друга тенденция в роботизацията, наречена коботи – колаборативни роботи.

През 2018, по-малко от 14 000 от инсталираните 422 000 индустриални робота са колаборативни роботи, което е 3,24% от целия дял. През 2017, приблизително 11 100 от близо 400 000 индустриални роботи са коботи, което е 2.78% дял. От 2017 до 2018 година, инсталирането на коботи бележи ръст с 23%. Въпреки че коботите представляват едва около 3% от всички продажби на роботи, се прогнозира повишаване на процента до около 34% през 2025 г. Следователно, има голям потенциал за напредък.

За пръв път в доклад на Международната федерация по роботика (МФР) съществува дефиниция на думата кобот. Колаборативните индустриални роботи или така наречените коботи са проектирани да изпълняват задачи в същата работна среда като човешката. Могат да бъдат проектирани във всякаква форма, лесно се програмират за да изпълняват типични човешки дейности като сервиране на коктейли, приготвяне на пица или водене на йога клас например.

Съзирайки безкрайните възможности за използването на коботи, Universal Robots създадоха цяло семейство коботи - UR3e, UR5e, UR10e и най-силната до този момент роботизирана ръка - UR16e, които предлагат възможност за работа с полезен товар съответно с 3, 5, 10 и 16 кг. Те са добре проектирани и изключително лесни за работа.

Размерът на пазара на коботи бе оценен на 700 милиона долара през 2018 година, докато оценката на глобалния пазар на индустриални роботизирани системи (в това число софтуер, периферни устройства и системно инженерство) се доближава до 50 милиарда.

Очаква се коботите да преминат през впечатляваща крива на растеж - близо 50 процента година след година до 2025 г., когато продажбите ще достигнат между 9 и 12 милиарда долара.

6 ноември 2019 г.

Над 1600 ученици посетиха Научната лаборатория на Байер за деца „Байлаб“

Новини

По време на инициативата ученици в София, Пловдив, Варна и за първа година в Бургас изследваха природните науки чрез забавни експерименти

Над 1600 ученици на възраст от 6 до 12 години взеха участие в Научната лаборатория за приложна и забавна химия и биология за деца – „Байлаб“ 2019. Инициативата, която се организира напълно безплатно за пета поредна година от Байер България, се радва на все по-голям интерес. И тази година малките изследователи се докоснаха до света на науката чрез интересни експерименти, демонстрирани от доброволци от СООПН, Аграрния университет – Пловдив и Байер България. Те бяха съобразени с възрастта на участниците и представиха важни за човека и природата процеси и явления, така че по увлекателен и забавен начин да запалят любопитството на децата към природните науки. ...

1 ноември 2019 г.

Активността на големите банки се засилва през третото тримесечие

Анализ на Христо Христов


Стрес-тестовете на 6-те български банки преминаха безпрепятствено в разгара на лятото, като потвърдиха стабилността на банковата система. ЕЦБ отправи препоръки към Инвестбанк и Първа инвестиционна банка за изграждане на допълнителен капиталов буфер, а двете банки още тогава заявиха, че работят в тази посока и вече дори са изпълнили не малка част от него. С това цялото суетене около стрес-тестовете приключи и банките можеха една идея по-спокойно да се фокусират върху своята основна дейност. Първите резултати от това вече са налице.

През третото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система нарастват общо с 2.7% (2.9 млрд. лв.) и към края на септември достигат 111.5 млрд. лв. Най-висок ръст на активите за последното тримесечие се отчита от Уникредит Булбанк с 894 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. На следващо място се нарежда Банка ДСК с ръст от 492 млн. лв. до 16 млрд. лв. Очаква се в края на годината да приключи вливането на Експресбанк в нея, което към този момент ще я направи лидер по активи с приблизително 22 млрд. лв.

При кредитирането на домакинствата се отчита ръст за последното тримесечие от 2.9%, а на годишна база с 9%, като най-активно се открояват Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (Fibank), Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк. При последната банкова статистика се отчита ръст в жилищното кредитиране и спад в портфейла от потребителски кредити. Както обаче съм посочил в предходни анализи, този спад е само документален като банката следва стратегията си да прехвърля поетапно портфейла си от потребителски кредити към своето дъщерно дружество УниКредит Кънсюмър Файненсинг. То оперира като небанково такова и по този начин позволява на банката да балансира по-устойчиво риска и същевременно да запази нивата си на печалба.

Графика 1: Ръст Септ'19/Юни'19 в хил. лв.


Източник: БНБ

При потребителските кредити най-висок ръст за последното тримесечие се отчита от Банка ДСК с 89 млн. лв. След нея по ръст се нарежда Райфайзенбанк с 52 млн. лв., а на трето място е Първа инвестиционна банка с 37.4 млн. лв. При жилищното кредитиране с най-висок ръст е Уникредит Булбанк с 88 млн. лв., следвана от Райфайзенбанк с 68 млн. лв., Банка ДСК с 57 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 40 млн. лв. Като най-активна в кредитирането към бизнеса през последното тримесечие се откроява ОББ с ръст от 189 млн. лв. отпуснати кредити. На следващо място по ръст на кредитите към бизнеса се нареждат Райфайзенбанк с 159 млн. лв. и Банка ДСК със 131 млн. лв. През третото тримесечие корпоративните кредити се увеличават с 2,9%, а на годишна база с 6,3%.

Най-голям ръст на приходите от такси и комисиони за последните 12 месеца се отчита от Райфайзенбанк с 18.3 млн. лв. до 105 млн. лв. Последните месеци банката е доста активна по отношение на дигитализирането на своите продукти и услуги. Преди седмица Райфайзенбанк пусна собствен дигитален портфейл, който позволява на клиентите ѝ да плащат на ПОС терминали и да теглят пари от банкомати не с карта пластика, а с мобилния си телефон. По този начин тя се превърна във втората банка на пазара след Първа инвестиционна банка, която предлага опция за дигитализиране на банкова карта и използването на мобилен телефон за разплащане или теглене от банкомат.

Общите нетни оперативни приходи в банковата система нарастват с 3% за последните 12 месеца. Най-висок е ръстът при Първа инвестиционна банка с 44.6 млн. лв. На следващо място по ръст се нареждат Експресбанк с 27.2 млн. лв. и Райфайзенбанк с 18.8 млн. лв. Най-съществен спад се наблюдава при Общинска банка, чийто нетен оперативен приход спада с 44.2 млн. лв. Този негативен резултат се дължи на спад в позицията „нетни печалби или (-) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата“. Към края на юни тя е била 28.8 млн. лв., а през септември е отрицателна (-47 хил. лв.). Това движение може да се дължи на преоценка или продажба на активи по тази позиция, което има еднократен ефект върху баланса и не би следвало да се третира. Това е и причината банката да приключва третото тримесечие със загуба от 1.5 млн. лв.

Графика 2: Ръст Септ'19/Юни'19 в хил. лв.
Източник: БНБ

Направените обезценки от банките към края на третото тримесечие са в размер на почти 350 млн. лв. Най-високият обем обезценки са направени от Уникредит Булбанк 105 млн. лв. и Първа инвестиционна банка 89.7 млн. лв. Двете банки управляват и най-големите корпоративни портфейли в банковата система, при които отчитат спад през последното тримесечие. От Първа инвестиционна банка поясняват в официално съобщение, че през третото тримесечие на годината Fibank е прегледала обстойно кредитния си портфейл за съответствие между методологията на ЕЦБ (използвана при цялостната оценка) и Международните Стандарти за Финансово Отчитане (задължителни за прилагане при изготвяне на финансовите отчети от банките). В резултат на това към края на месец септември 2019 г. са били начислени допълнителни разходи за обезценки от 66 млн. лв. спрямо юни 2019 г. По този начин банката отразява счетоводно в текущата си дейност по-консервативния подход към оценката на кредитния риск след извършения преглед на качеството на активите. Въпреки високият обем заделени средства за обезценки, банката реализира печалба в края на септември от 64.7 млн. лв., което е ръст на годишна база от 4.2%.

Към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система е 1.3 млрд. лв., или с 4.2% (51 млн. лв.) повече от тази за същия период на 2018 г. С най-висока печалба в края на третото тримесечие е Уникредит Булбанк с 331 млн. лв. На второ място е Банка ДСК с 197 млн. лв., а трета е Юробанк със 131.4 млн. лв. С най-висок ръст за последните 12 месеца в печалбата си може да се похвали Експресбанк, която прибавя 21 млн. лв. На следващо място по ръст се нарежда ЦКБ с нови 13 млн. лв. до 34.7 млн. лв., а трети са Райфайзенбанк с ръст от 12 млн. лв. до 116 млн. лв.

Показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) към края на отчетния период са съответно 1.52% и 11.82%. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за деветте месеца са 346 млн. лв. (при 348 млн. лв. година по-рано).

Анализирайки представянето на банковата система през третото тримесечие, няма как да подминем и това, че в последните дни отново се повдигна темата, кога България ще бъде поканена да се присъедини към единния банков надзор и валутния механизъм ERM II. Финансовият министър Владислав Горанов изказа своите очаквания, че това може да се случи през април следващата година. В края на ноември предстои поредната среща по преговорния процес с участието на Европейската комисия и Европейската централна банка. От днес обаче официално започва 8-годишният мандат на Кристин Лагард като управител на ЕЦБ. Това означава, че тя няма да има достатъчно време, за да подготви ръководената от нея институция за присъединяване на нови страни към еврозоната. От друга страна решението да бъде допусната България да се присъедини към единния банков надзор и валутния механизъм ERM II трябва да бъде взето на заседание на финансовите министри на страните от еврозоната, а такава среща най-вероятно ще има в началото на следващата година. Върху този процес обаче страната ни няма как да окаже влияние и просто явно трябва да изчака.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.