25 ноември 2019 г.

Ще изместят ли финтех компаниите банките?

Анализ на Христо Христов


Днес все по-актуален и широко разпространен е терминът „финтех“. Компаниите, попадащи в тази група, описват бизнес модел, който цели предоставяне на финансови услуги чрез използване на софтуер и модерни технологии. Днес финтех компаниите се конкурират директно с банките в повечето области на финансовия сектор, предлагайки по-бързи услуги и ефикасни решения на клиентите си. Едни от най-мощните и известните финтех компании в света сега са: TransferWise, Klarna, Ant Financial, PayPal, , Credit Karma, Robinhood, Stripe и други.

Πoтpeбитeлитe лecнo пpивиĸвaт ĸъм пpилoжeниятa, пълни c инoвaтивни фyнĸции, ĸaĸвитo в голяма част от тpaдициoннитe бaнĸи нe могат да бъдат открити. А най-конкурентното им предимство, залегнало в тяхната комуникация към клиентите, е, че нe нaчиcлявaт тaĸcи за голяма част от услугите си или те са много по-ниски от тези на банките. Пример за такива са: липса на такса за откриване, закриване или месечна поддръжка на сметката, възможност за безплатна физическа карта към сметката, извършвате плащания без такси в различни валути, теглене на пари в брой от банкомати навсякъде по света без такса, извършване на банкови преводи без такси и т.н. Разбира се, трябва да добавим и P2P платформи, предлагащи по-ниски лихви по кредитни продукти.

Целият този коктейл от апетитни предложения звучи примамливо за все по-голяма част от потребителите. Особено за така наречените „милениали“ – поколението родено през 80-те и 90-те години. Характерно за тези новонавлизащите на пазара клиенти е, че те искат да плащат само за това, което и когато ползват. Например, ако имат нужда от превод на сума пари, те искат да платят само и единствено за него. Не отчитат факта, че, за да направят този превод днес, то трябва банката да е там и да е отворена по всяко време, а не само когато те имат нужда от нея. Това обаче е свързано с различни допълнителни разходи и за да намерят банката там, където е, по което време решат, и да извършат каквито и да е операции или да получат продукта, от който имат нужда, то трябва тези разходи да бъдат покрити.

Именно тук финтех компаниите намират своята конкурентна ниша. Разликата между една финтех компания и типична търговска банка е, че първата се фокусира върху даден продукт или услуга, докато банката се опитва да поддържа множество продукти за множество клиенти и да предлага цялостно обслужване. Дейността на банката е свързана с голяма клонова мрежа и много на брой хора, които да работят. А финтех индустрията по принцип предлага в повечето случаи всичко онлайн, т.е разходите за поддържане на широка клонова мрежа, хардуер, персонал и т.н са сведени до минимум.

Съществена разлика между финтех компаниите и традиционните банки е броят на регулациите, които се прилагат към двете. След последната финансова криза банките са практически задушени от нови мерки за контрол и регулации на тяхната дейност. Това ги поставят в неравностойно положение в сравнение със значително по-малките и свободни финтех компании, защото от една страна ги прави по-тромави, а от друга, нарастващите разходи за спазването на новите регулации натежават допълнително в таксите и комисионите, които клиентите заплащат.

Реално днес е много по-лесно телекомуникационна компания като А1 или най-голямата социална мрежа в света, да започнат да предлагат банкови услуги, отколкото банка да започне да предлага телекомуникационни такива или да обедини своите клиенти в една социална мрежа в интернет.

Трудно може да се степенуват кои точно нови регулации и изменения отварят най-широко финансовия сектор и дават възможност на финтех компаниите да стигнат до територии, които се смятаха за традиционно доминирани от банките. Може би най-важните са две – новата платежна директива (PSD2) и стандарта за финансово отчитане МСФО 9.

Целта на PSD2 пък е да регулира новата индустрия за платежни услуги и да увеличи конкуренцията, като позволи участието на небанкови организации, като финтех компаниите.

МСФО 9 пък, казано най-общо, заменя модела на „възникналите загуби” в предходния стандарт МСС 39 с модела на „очакваните кредитни загуби”. Това означава, че банките започват да признават загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти на много по-ранен етап. Досега това се случваше при просрочия по кредита, нарушаване на условията по договора или друго неизпълнение, сега още при отпускането на кредита банките трябва да залагат бъдещата обезценка на базата на риска да не получат изцяло договорените погашения.

Освен това, стандартът изисква банките да оценяват влиянието на икономически промени върху своя бизнес модел, портфейли и капитал, като преценяват различни сценарии.

В България например след труса с КТБ през 2015 година, бяха въведени допълнителни разпоредби, с които да се гарантира стабилността на банковата система. Една от въведените промени бе създаване на фонд за преструктуриране на банки (ФПБ). Вноските във фонда са реално вторият квазиданък, който банките плащат за сигурността на системата, след задължителните вноски за гарантираните депозити. За 2019 г. определената вноска във фонда е 137 млн. лв., с което в него вече има събрани близо 550 млн. лв. Вноската, която са платили банките във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) през 2019 г,. пък е 164 млн. лв. Общо в двата фонда от 2015 година до сега са събрани 1.4 млрд. лв.

Вноски на банките по години във ФГВБ и ФНБ (в хил. лв.)


Източник: Фонд за гарантиране на влоговете в банките

Тези средства се заделят от събираните от банките такси и комисиони. За разлика от банките, не всички финтех компании имат изрични задължения да гарантират под някаква форма средствата на клиентите си. Ето защо, за да не бъдат неприятно изненадани, от особено важност е клиентите да се запознаят много добре с общите условия при ползването на тези алтернативни форми на финансови услуги. За да бъдем коректни с анализа си, трябва да уточним и че някои финтех компании са намерили начин да предоставят това спокойствие на клиентите си.

Защо обаче за финтех компаниите няма толкова регулации, каквито има при банките? Отговорът тук се крие в степента на важност за икономиката и обществото, които имат и двете. Банковата система е гръбнакът на всяка икономика, а финансовите потоци са нейната кръвоносна система. Ето защо контролът над банките е от съществено значение за стабилността на основите на глобалната икономика. Могат ли банките да обещаят безплатни преводи на своите клиенти, безплатно откриване и водене на сметки или отрицателни лихви по кредитите? Да, естествено, че могат. Но това ще ги доведе до натрупване на загуби, а с тях и финансов колапс в икономиката.

Световният разплащателен бизнес, който обхваща всичко – от картови плащания до парични преводи в чужбина, ще генерира около 1,5 трилиона долара през тази година, по данни на Accenture. Сега банките доминират в сферата на плащанията, но до 2025 г., когато този пазар нарасне до 2 трилиона долара, банките могат да загубят 280 милиарда долара, или около 15% от общите приходи от плащания. Причината за това са алтернативните услуги, предлагани от финтех компаниите.

Всичко това поражда въпроси от сорта: „дали финтех компаниите не са началото на края на традиционните банки?“. Сред основните потребители на техните услуги се подхранва мнението, че банките са архаични и тромави финансови институции, които не кореспондират на нуждите на новото поколение клиенти и техният край е близо, като ще бъдат изместени от финтех компаниите. Те обаче пропускат две много важни неща. От една страна с нарастването на тежестта, която те имат, може да се очаква и че регулациите върху тях бавно и сигурно ще се увеличава, а гъвкавостта им ще се затормозява. От друга банките имат едно голямо преимущество, с което много от финтех компаниите към момента не разполагат – банките имат изграден и доказано работещ бизнес модел.

Най-старата банка в света е на малко над 540 години (италианската банка Monte dei Paschi di Siena). А пък корените на банковата система могат да бъдат открити още във Вавилон преди повече от 3000 г. С други думи, банките предлагат финансови услуги от прекалено дълго време. За цялото това време те са генерирали най-вероятно стотици трилиони (долари, евро или каквато и друга валута искате) печалби на своите собственици. От друга страна, финтех компаниите могат да се похвалят едва с няколко десетилетия история.

От ключово значение е тук да споменем, че голяма част от тях все още не са открили ясен работещ бизнес модел и регистрират загуби всяка година. Все пак, колкото и да се опитват да ни убедят тези компании, много добре знаем, че безплатен обяд няма. Трябват, софтуери, експерти, ток, помещения, лицензи и т.н. Предлагането на различни финансови услуги без такси и комисиони (или с изключително ниски такива), няма как да не породи резонния въпрос – кой плаща накрая сметката. Отговорът е: инвеститорите.

Финтех компаниите се оказват плодородна среда за надуване на нови финансови. Процесът протича по следния начин. Компанията Х започва да предлага финансови услуги чрез собствена платформа, която е разработила. Обещава на клиентите, че ще я използват безплатно. Те от своя страна виждат икономическата изгода и възможност да спестят средства в сравнение с използването на традиционна банка. Компанията генерира загуби, защото извършва дейност, но реално няма (или има минимални такива) приходи. Тази загуба всъщност се покрива от инвеститорите. Защото парите, които те дават на компанията, за да притежават част от нея и с които тя трябва да се развива, отиват за покриване на тези загуби и я поддържат изкуствено жива с надеждата, че след като изгради позиции на пазара, тя ще може да генерира достатъчни приходи, от които възстановят вложените инвестиции. Приходите наистина се увеличават, защото клиентите, искащи да ползват безплатни или по-евтини услуги, се увеличават. Също така обаче се увеличава и генерираната загуба. Ръстът на клиентите и приходите обаче генерира интерес от страна на инвеститорите. Някои от първите инвеститори, които са купили дялове в компаниите, използват нарастващия интерес, който сами са генерирали с парите си, за да продадат своите дялове на по-висока цена на други инвеститори. Така се завърта спекулативната ролетка, в която всеки си мисли, че ще се измъкне навреме с печалба и ще остави сметката да бъде платена от някой друг.

Това малко или много води до „дежа вю“ от така наречения „дот ком“ балон в края на 90-те години. Тогава все още непознатите възможности на интернет раждаха технологични компании буквално всеки ден. Липсваха официални данни за тяхното реално финансово състояние, а сделките с тях не бяха публични, което напомпваше цените на акциите им. За кратко време тези нови технологични компании набираха рисков капитал от милиони долари, а след листването им на борсата, тяхната капитализация скачаше до няколко стотин милиона долара. Голяма част от тях така и не успяха да генерират печалби, а просто изхарчиха набраните инвестиции в шумни реклами. Например финтех компаниите Atom и Curve съобщиха през годината за генерирани загуби съответно от 80 млн. и 10,6 млн. паунда. По-рано пък друг гигант - Monzo - записа годишна загуба от 47,2 милиона паунда. Извършващата дейност и в България Revolut също отчете загуба за 2018 г. от 32,8 милиона паунда, като тя се увеличава двойно спрямо загубата от 14,8 милиона за 2017 г. В официалното си съобщени от компанията поясняват, че тя се дължи на продължителни инвестиции за развитие на водещи дигитални финансови продукти и услуги и отчитат ръст на приходите с над 300%.

Реално най-големият актив на тези компании се оказва клиентската база. Колкото повече клиенти, толкова по-висок хипотетичен потенциал за печалба от тях. С други думи, за да се превърне в работещ този модел, той ще трябва да носи достатъчно високо ниво на възвръщаемост на инвеститорите, което предполага, че след натрупване на критична маса клиенти, то те ще трябва да започнат малко по малко да заплащат за своя безплатен обяд. Но остава отворен въпросът как ще накарат клиентите си да плащат за техните услуги, като са ги спечелили именно с обещания за безплатни такива или с изключително ниски такси и комисиони. Така излъганите клиенти просто ще си тръгнат разочаровани.

Все пак, както вече споменахме, в немалка степен възходът на финтех компаниите се дължи на неравнопоставеността в регулациите, които имат те и банките. С нарастването на тяхното значение във финансовата сфера, ще нараства и необходимостта от по-строги регулации, а това бавно ще убие конкурентните им предимства.

Друга стратегия при развитието на така наречените финтех стартъпи е след натрупване на критична клиентска маса с обещания за безплатен обяд, те да бъдат продадени на по-голяма финансова институция като банка. По този начин финтех компаниите реално връщат на банките клиентите, които са им отнели и реализират печалба на своите инвеститори. Тук дори не им е необходимо да демонстрират работещ бизнес модел, защото купувачът не се интересува от бизнеса, а от клиентската маса и интегрирането на иновативен модел към тяхното портфолио. Според представената таблица 18 финтех стартиращи компании са придобити от банки, попадащи в топ 50 в САЩ за периода 2013 г. – 2018 г.


Описаният жизнен цикъл не важи за всички финтех компании, защото някои са започнали вече да търсят и са намерили адекватни бизнес модели, от които реализират печалби и продължават да бъдат конкурентни. Също както наред с масовите фалити на технологични компании след спукването на „дот ком“ балона, от него се родиха гиганти като Амазон и Гугъл, които успяха да прокарат един нов бизнес модел и днес да са сред компаниите с най-високи печалби.

Финтех компаниите обаче тепърва имат да се справят с две сериозни препятствия. Първото е това на техния растеж. В момента експанзията им е бърза и клиентската им маса се увеличава всяка минута. Имат все още поле за растеж, но какво ще се случи като вече няма повече нови клиенти, които да привличат и трябва да си поделят съществуващите. Ситуация, в която се намират банките в момента. Те трябва да поделят клиентите си с други банки или да ги откраднат от тях. Това се случва с разширяването на портфолиото от предлагани продукти и услуги. И разбира се, увеличаване на разходите за тяхното поддържане. Еволюцията на финтех компаниите най-вероятно ще ги доведе до трансформирането им в … нови банки.

Друг проблем, с който ще трябва да се справят компаниите, е демографската структура на своите клиенти. В основната си част в момента те са под 30 години. Представители на така нареченото поколение на „милeниaлитe“. С напредването на тяхната възраст те ще се нуждаят от по-голям брой финансови услуги – жилищен кредит, спестовен влог и т.н. Това противоречи на схващането, че фитех компаниите успяват да предложат по-добри финансови условия по своите продукти и услуги, защото се съсредоточават само в някои и не се налага да поддържат голямо и скъпо портфолио от продукти. С други думи, естественият процес на развитие на тези компании отново ги води към трансформацията им в банки.

Финтех компаниите обаче имат своето място в еволюцията на финансите. Те се появиха, за да запълнят все по-голямата бездна, която се разтваряше между новото поколение клиенти и  традиционните банки. Дълги години банките доминираха във финансовия свят. Това започна да ги „успива“ за клиентските желания и изисквания. Фокусът бе поставен върху възвръщаемостта, която могат да осигурят на своите инвеститори. Бързият възход на финтех компаниите показа, че банките трябва коренно да променят представите си за структурата на своите доходи. Каналите, които навремето им носеха милиарди долари, престават да съществуват. Това катализира през последните години процесите на дигитализация на банковите продукти и услуги, за да могат да се пригодят към новите реалности. Някои банки предпочетоха да закупят и интегрират в своите дейности финтех компании. Други поеха по пътя на самостоятелно разработване и внедряване на финансови иновации, които да оптимизират процесите и разходите им, за да осигурят значително по-добро потребителско преживяване за своите клиенти.

Въпреки че финтех компаниите имат своята ниша, породена от гъвкавостта им и прекомерните регулаторни изисквания към банките, то да се говори, че могат да превземат и управляват цялата финансова система е абсурдно. Не просто, защото голяма част от имащите подобни амбиции все още прахосват парите на своите инвеститори без да реализират печалби, а и защото каквото и да е бъдещето на финансовата система, то историята е показала, че няма как то да бъде изградено без участието на банки. Особено ако този пазар е в голяма степен изкуствено създаден и зависим от няколко регулаторни изисквания. Аналогични очаквания имаше и преди 20 години. Първите изцяло онлайн банки се появиха по време на „дот ком“ балона и отново имаха амбиции да превземат света. За краткото им съществуване обаче така и не показаха, че могат да създадат адекватно работещ бизнес модел. Все пак лесно е да те заобичат клиентите, когато им обещаваш безплатен обяд, но в крайна сметка рано или късно винаги пристига сметката за него и на масата остават малцината, които могат да я платят.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар